Депутатите приеха решение, с което да се възложи на финансовия министър да предприеме необходимите действия за покриване на оперативния дефицит от един млрд. лв във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ в срок до 31 март. Предложението за фиксиране на сумата беше от Жечо Станков (ГЕРБ-СДС) и то беше подкрепено от 159 народни представители, 51 гласуваха „против“ и трима се въздържаха.
В мотивите към доклада е записано, че с писмо от 28 февруари т.г., председателят на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ информира министъра на финансите за наличие на ликвидни проблеми и невъзможност да изпълнява вменените му задължения съгласно Закона за енергетиката. Това води до затруднения при разплащанията между участниците в енергийния отрасъл и е предпоставка за верижна неплатежоспособност при енергийните дружества, пише още в текстовете.
Йордан Тодоров „Възраждане“ смята, че министърът на финансите в оставка Асен Василев е източил парите от българската енергетика. За последните години са били източени четири млрд. лв., добави той.
Искрен Арабаджиев ("Продължаваме промяната - Демократична България") каза, че не е съгласен, че са източили енергетиката. Този бизнес, който трябваше на плаща 800 лв. мегаватчас, но в крайна сметка не го направи, именно заради усилията и на държавата, със средства на данъкоплатците и на самите печалби от енергийните дружества от свръхпечалбите, които те реализираха, тези средства се върнаха обратно в бизнеса, така че те да могат да плащат по 200-250 лв. за мегаватчас, уточни Арабаджиев.
Ако тези пари не бъдат възстановени от финансово министерство, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще бъде принудена да повиши сметките на битовите потребители и бизнеса, каза Павела Митова от „Има такъв народ“ (ИТН). По думите ѝ това ще рефлектира върху качеството на живота на гражданите.
Искрен Митев „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ) поясни, че дефицитът на държавата е бил 2,2%. Парите, които са взети от този фонд, са 0,5 % от дефицита. Дори да не бяха взети тези пари, дефицитът щеше да е 2,7 %.
Реформата за началото на либерализацията на енергийния пазар не е наложителна и тя ще доведе до хаос, смята Драгомир Стойнев „БСП за България“. Той каза, че от 1 юли, когато реформата влезе в сила, Националната електрическа компания (НЕК) няма да е обществен доставчик. Няма как да се прави микса с въглищните централи, поясни Стойнев. Според него тази реформа трябва да се отложи с още една година, за да се изготви хубав модел. Той допълни, че в момента фондът няма средства, за да изплати премиите на производителите.
За да стигнем до либерализирания пазар причината е Планът за възстановяване и устойчивост (ПВУ), приет и вкаран в Брюксел по настояване на българското правителство, каза Цончо Ганев „Възраждане“. Той обясни, че този ПВУ ликвидира българската енергетика и тецове. По думите му Асен Василев и неговите коалиционни партньори Бойко Борисов и Делян Пеевски са предложили фондът да бъде изпразнен при гласуването на бюджета през декември 2023 г. Искахме ПВУ да не бъде прилаган в България, защото той е всичко друго, но не и полезен за страната, допълни Ганев.
Сега е моментът да върнем този своеобразен заем, който енергийният сектор даде, за да поддържаме илюзията, че имаме успешна бюджетна политика, каза Красимир Вълчев (ГЕРБ-СДС). По думите му реалният дефицит е много повече от 3%. Той беше трансформиран в дефицит на развитие, беше прехвърлен на секторите образование, наука, култура и здравеопазване, посочи депутатът. Според него във всички тези сектори има заложени скрити дефицити и ще пестим от тях "в името на това да поддържаме илюзията, че последните три години сме имали добра фискална политика". Част от цената на тази бюджетна политика, която се провеждаше, е 30 млрд. лв., допълни Вълчев.
Ако извадите инвестициите, които държавата прави, ще видите, че ние дори сме на плюс, каза Искрен Арабаджиев (ПП-ДБ). Той акцентира, че социалните разходи са изцяло включени в данъците и таксите, които събира държавата, по думите му дори остава още за инвестиции. Допълнително теглим средства, така че да можем най-накрая, да имаме държава с добра инфраструктура, добави Арабаджиев.
Фондът не зависи от бюджета. Той зависи от ценови решения на КЕВР, заяви Радослав Рибарски (ПП-ДБ). По думите му тези ценови решения определят приходната и разходната част на този фонд. Във фонда се предвидени над 1,1 млрд. лв. за топлофикационни дружества, за НЕК са предвидени 850 млн. лв, допълни Рибарски. Той уточни, че цената, на която "Топлофикация София" продава своята електроенергия, е 995 лв. на мегаватчас, а компенсацията, която получава за всеки мегаватчас, е 715 лв. Няма как този фонд да оцелее с такива цени като купува енергия за 995 лв. мегаватчас, посочи депутатът. По думите му в топлофикацията получават своите премии, докато общественият доставчик НЕК, който изкупва енергията за бита, не получава своите средства и това отваря допълнителен проблем в българската енергетика.
От ДПС призоваха това решение да бъде подкрепено.
