site.btaГеорги Попов - разнородният сценичен талант

Актьорът Георги Попов е познат с множеството си таланти на сцената - като актьор в киното и театъра, но и като певец. Малко известен факт е, че участва дори като балетист в "Копелия", постановка на бургаската опера, по покана на неговата трета съпруга – примабалерината Люба Колчакова. Той е и първият демократично избран кмет на град Черноморец през 1989 г. Това разказа за БТА дъщерята на актьора – д-р Драга Попова.

Днес се навършват сто години от рождението на артиста от златното поколение в българското театрално изкуство. 

В СРЕДА ОТ ТАЛАНТИ

Роден през 1924 г. в созополското село Веселие, семейството му се мести в Бургас, където той завършва прогимназия, а след това е възпитаник на Италианската класическа гимназия в града. Сред съучениците му са актьорите Апостол Карамитев, Георги Калоянчев, Георги Раданов, певците Милка Янакиева, Любомир Бодуров, създателят на "Златния Орфей" Генко Генов и художникът Георги Баев, известен с прякора си Джурлата.

Именно в класическата гимназия в Бургас Георги Попов открива и сценичните си заложби, за което е благодарен специално на двама от своите учители - преподавателя по литература. Той ги кара да рецитират в час, както и на ръководителя на самодейния състав на учебното заведение по това време, разказа дъщеря му д-р Драга Попова.

Сред живите му съвременници са Любомир Младенов, с когото работят в бургаския театър, както и Илияна Антонова, която пее с него в "Старинната монета". Сред добрите му приятели са още поетът Христо Фотев, а след една тяхна среща актьорът казва на дъщеря си "Колко си хубава, Господи, колко си хубава. И с дрехи, и без дрехи, колко си хубава!". В Созопол актьорът кумува и на сватбата на Георги Черкелов, което предизвиква двама случайни минувачи да кажат: "Майор Вайс кумува, Велински се жени", свързвайки ги с героите им от "На всеки километър". 

НА СЦЕНАТА И НА ЕКРАНА 

През 1949 година завършва Държавната театрална школа на Народния театър "Иван Вазов" в класа на Боян Дановски. Остава да работи в Народния театър до 1966 г., след което три години е част от трупата на Сатиричния театър "Алеко Константинов". От 1969 до 1972 г. работи в театър "Сълза и смях", след което загърбва столицата и се оттегля в Бургас и Черноморец. Става част от екипа на Драматичен театър "Адриана Будевска", където изиграва някои от най-престижните си роли. Сред тях е адвокатът в "Любов необяснима" на Недялко Йорданов.

Емблематични са още превъплъщенията му в образи от “Чучулигата" по Жан Ануи, “Страсти под брястовете“ от Юджийн О’Нийл, “Крал Хенри ІV" от Уилям Шекспир, "Суматоха" от Йордан Радичков. "Село Борово" и “Старомодна комедия“ от Алексей Арбузов.

Като върхови постижения на българската комедия за онова време са и ролите му на Манчо от „Вражалец“, Остап Бендер от „12-те стола“, Искиердо от „Монсерат“, пастор Мендере от „Призраци“, Фирс от „Вишнева градина“, Охрю-Бохлю от „Мата Хари“ и последната – в „Майстор Соленс “ от Ибсен. За ролята му на Меркуцио от „Ромео и Жулиета“ Георги Марков, който е един от сценаристите на "На всеки километър", дори го споменава в емисия на "Би Би Си" по повод нова постановка на пиесата в Англия, в която българският писател и журналист изтъква по-доброто изпълнение на своя сънародник в сравнение с това на британския му колега, разказа още Драга Попова.

Когато в България през 1959 г. стартира телевизията, Георги Попов е в активния си творчески период – на сцената на Народния театър „Иван Вазов”. На 6 януари 1960 година той се появя на телевизионния екран в постановката „Вражелец”. Тя е част от празничните „Откъси от комедийни спектакли”, излъчени на живо.

Следват нови роли в телевизионни театри, филми, включително в сериала „На всеки километър” (1969), където играе в образа на майор Вайс. Паметни са още изпълненията му на екрана в „Ребро Адамово" (1958), "Бялата стая" (1968), "Топло" (1978), "Кит" (1970), "Баш майсторът на море" (1977), „Хитър Петър“, "Невероятна история“ (1964) и епизоди от „Пеещият часовник“, „Трите удивителни“ и „Насрещни влакове“.

В "Старинната монета" (1965) участва, заедно с един от най-близките си приятели, саксофониста Людмил Георгиев, основател на формацията "Джазът на младите" от 1946 г., а след това и на "Джазът на оптимистите" и на оркестър "София". 

СПОМЕН ЗА ГЛАСА НА ГЕОРГИ ПОПОВ

По думите на Драга Попова, певческия си талант Георги Попов наследява от своя дядо, който е бил енорийски свещеник в черноморското село Росен. В архива на националното радио се пазят много от участията на актьора в радио пиеси, както и записи на негови песни, между които е “Нашата учителка по руски“. Участва и в "Златния Орфей", а през 1980 г. печели наградата на публиката от конкурса "Бургас, морето и неговите трудови хора" с песента „Как летят тези дни, години“, която изпълнява с естрадния оркестър на Бургас и година по-късно е включена в издадената от "Балкантон" плоча. 

Признание за големия си талант получава с присъдените му Димитровска награда и отличията "Заслужил артист" през 1966 г., както и "Народен артист" от 1984 г..

Друг малко популярен факт е, че Георги Попов е и първият демократично избран кмет на град Черноморец, благодарение на своята популярност сред съгражданите си и готовността да помага с каквото може. Заради диабета си обаче не успява да изкара целия си мандат на поста, коментира дъщеря му. 

Когато се говори за семейното му положение, името Георги Попов най-често се свързва с последния му брак с примабалерината Люба Колчакова, казва Драга Попова. Тя обаче е дъщеря от втория му брак, който е с Елена Попова – дългогодишен режисьор в Българската национална телевизия, известна с работата си по дублажа. Първият е с актрисата Мария Кирова, от който се ражда и първата му дъщеря Светла Попова. 

Георги Попов умира на 7 март 1995 г., на 70 години.