site.btaНа Благовещение ще бъде осветена камбанарията, символ на храм „Св. Благовещение“ в Габрово

На Благовещение ще бъде осветена камбанарията, символ на храм „Св. Благовещение“ в Габрово
На Благовещение ще бъде осветена камбанарията, символ на храм „Св. Благовещение“ в Габрово
Откриване на камбанария - символ. Снимка: Община Габрово

Камбанарията, символ на храм „Св. Благовещение“ в Габрово, ще бъде осветена на 25 март до езерото в Парка с мечката в града, съобщават от местната администрация.  

Камбанарията е поставена на мястото на разрушения габровски девически манастир, който се е намирал в центъра на Габрово.

Мемориалният символ е изграден от една дама - дарител, пожелала анонимност за своето добро дело. Инициатива, подета от видни габровци още през 1991 година, претърпяла промени през годините и се търсила възможност за реализирането й. Дарителката намира съмишленици и институционална подкрепа, като предлага решение, което да е символно и да не изисква „тухли и строежи“, посочват в съобщението си от Община Габрово . 

Предложението за построяването на символа има положително становище на Общинския експертен съвет към Община Габрово и положително решение на Общински съвет – Габрово от 29 декември 2022 г. 

Габровският девически манастир е основан от архимандрит Йосиф Соколски през 1836 г., с подкрепата на габровците Петър Хаджихристов, Андрея Семов Парлапанът, Петко и Петър Родито, и др. В края на 1839 г. султан Махмуд ІІ издава ферман за манастира. През 1846 г. завършва строителството на църквата. Тя е кръстокуполна, а камбаната е дарение от кожаря Тотю Антипов. Стенописите са дело на  калоферския живописец Андон Хр. Варски (Киричев), иконостасът е изработен през 1862 г. от майстора-резбар Антон Г. Станишев от Дебър и варакосан от поп Генко Петров от Трявна. Повечето от иконите са дело на Захари Зограф. През 1864 г. е направена манастирската чешма, украсена с каменна пластика, информира на сайта Община Габрово. 

По инициатива на Търновския митрополит Софроний през 1936 г. се открива детски дневен дом за деца на габровски работници, а през 1937 г. – девически пансион за 50 ученички. В светата обител е отсядал Васил Левски по време на обиколките си в българските земи. Тук са намирали убежище Матей Преображенски, Цанко Дюстабанов, Тотю Иванов, Пенчо Постомпиров и др. По време на Освободителната война манастирът е прeвърнат във военна болница. През август 1959 г. ОНС и ГС – Габрово вземат решение за разрушаването на манастира, а монахините са преместени в Соколския манастир, се казва още в историческата справка, предоставена от местната администрация. 

 

/ТС/

news.modal.header

news.modal.text

Към 04:22 на 23.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация