ОБЗОР

site.btaФинландия предупреди, че Русия се подготвя за дълъг конфликт със Запада, и започна да взима мерки

Финландия предупреди, че Русия се подготвя за дълъг конфликт със Запада, и започна да взима мерки
Финландия предупреди, че Русия се подготвя за дълъг конфликт със Запада, и започна да взима мерки
Новият президент на Финландия Александер Стуб (вляво) вдига тост с премиера на страната Петери Орпо след встъпването си в длъжност, 1 март 2024 г. Lehtikuva via AP/Markku Ulander

В сряда, на 13 март, министър-председателят на Финландия Петери Орпо произнесе реч пред Европейския парламент в Страсбург, в която предупреди, че Русия се подготвя за дълъг конфликт със Запада, предаде Ройтерс.

В този контекст премиерът на северната страна заяви, че Европейският съюз трябва да се погрижи за собствената си отбрана. Конкретният повод за призивите в обръщението му към евродепутатите бе изявлението на руския президент Владимир Путин (впоследствие преизбран на поста на произведените в Русия избори през изминалия уикенд), че присъединяването на Финландия и Швеция към НАТО е "безсмислена стъпка" и че Москва ще разположи системи за унищожение и военнослужещи на границата между Финландия и Русия.

Финландия подаде молба за членство в НАТО след началото на руската пълномащабна инвазия в Украйна през февруари 2022 г. и беше приета в алианса през май миналата година. Швеция стана пълноправна членка на НАТО на 7 март.

Зелена светлина за Киев от Хелзинки

На същия този 7 март министърът на отбраната на Финландия Анти Хякянен заяви, че Украйна има свобода на действие с оръжията, предоставени ѝ от Хелзинки за сраженията с Русия, съобщи онлайн изданието "Политико", като се позова на изявление на представителя на финландското правителство пред местния телевизионен канал „Юле“ (Yle).

Същевременно Хякянен призова Германия "да обмисли сериозно" доставката на крилати ракети с голям обсег "Таурус" на Киев.

"Приканвам Германия сериозно да го обмисли. Германското правителство е наясно, че те (ракетите "Таурус") биха били от голямо значение", каза Хякянен, цитиран от "Политико".

Финландският министър на отбраната отбеляза, че неговата държава не е поставяла никакви ограничения на Украйна как да използва доставените ѝ от Финландия оръжия. Той поясни, че подобни ограничения са наложени на Киев предимно от държави, които са отпуснали в рамките на военната си помощ на украинската армия системи за обстрел с голям обсег.

"Ако е необходимо, Украйна може да обстрелва и обекти на руска територия. Това е напълно легитимна битка при самоотбрана. Уставът на ООН позволява да бъдат атакувани военни цели отвъд сухоземните граници", каза председателят на финландската парламентарна комисия за отбраната Юка Копра, цитиран от "Политико".

Призив за единна европейска отбрана срещу Русия

В речта си пред Европарламента в сряда премиерът Орпо призова за увеличаване на разходите и на съгласуването в съвместната защита на границите на Европейския съюз.

"Русия очевидно се подготвя за дълъг конфликт със Запада и представлява постоянна и съществена военна заплаха за Европа. Ако ние, като обединена Европа, не успеем да отговорим достатъчно твърдо на това предизвикателство, идните години ще бъдат изпълнени с опасност и над нас ще надвисне още по-голяма заплаха от нападение“, каза той в Страсбург.

Орпо призова останалите 26 страни членки на Европейския съюз, към който Финландия се присъедини през 1995 година, да увеличат разходите за отбрана, и заяви, че европейският блок трябва да се погрижи за собствената си защита. "Русия не е непобедима", обяви Орпо пред европейските законодатели в Страсбург.

Мерки на границата

Според Орпо Русия използва "миграционно оръжие" срещу страната му и това е неприемливо. "Русия преднамерено насочва граждани на трети страни към границата си с нас. Това е неприемливо", заяви финландският министър председател в Европейския парламент. Кремъл многократно е отхвърлял тези обвинения, посочват световните агенции.

В този контекст само два дни по-късно Хелзинки предприе мерки.

Орпо и министърката на вътрешните работи Мари Рантанен обявиха, че Финландия планира да приеме закон с временно действие, който ще позволи на граничните власти на страната да блокират влизането в северната държава на хора, търсещи убежище, които пристигат през Русия, информира Ройтерс.

В края на миналата година Финландия затвори всички контролно-пропускателни пунктове по 1340-километровата си граница с Русия поради нарастващия брой пристигащи, които нямат валидни документи за влизане в Европейския съюз.

Въпреки това няколко души, търсещи убежище, пресякоха границата през зимата. Правителството смята, че броят им може да нарасне значително със затоплянето на времето.

"Финландия трябва да бъде подготвена за възможността Русия да упражни продължителен натиск", се казва в изявление на вътрешното министерство. То вече бе обявило на 8 февруари, че удължава затварянето на контролно-пропускателните пунктове по границата си с Русия до 14 април.

"Страната ни е под прицела на миграцията, която се използва като инструмент (за натиск)“, заяви в петък, при обявяването на планирания закон за възпиране на нелегалната миграция от руска територия, премиерът Орпо.

"Руснаците не само не се намесват в този процес, но дори го улесняват", посочи той, като добави, че се надява финландският парламент да приеме законопроекта колкото се може по-бързо.

Финландските гранични власти обявиха, че над 1300 кандидати за убежище в ЕС от Йемен, Сомалия и Сирия са влезли във Финландия от руска територия между август и декември миналата година. Преди въпросния период по този показател е бил отчитан средно по един човек на ден.

През февруари вътрешната министърка на Финландия Рантанен каза, че според постъпила информация е налице струпване на хиляди мигранти от руската страна на границата, които чакат да се прехвърлят във Финландия.

Част от възпиращата ядрена сила на НАТО

В първия ден на настоящия месец март Александер Стуб положи клетва като президент на Финландия. Ройтерс отбеляза, че той встъпва в длъжност в началото на една нова ера за страната – като пълноправен член на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО).

"Възпиращата ядрена сила на НАТО трябва да бъде реална за Финландия", заяви Стуб пред представители на медиите в деня на полагането си на клетва във финландския парламент, на първата си пресконференция като президент на страната.

Ройтерс припомни, че по време на предизборната си кампания за изборите, произведени на 11 февруари, той обяви, че не вижда ограничения в дейността на Финландия като членка на НАТО и би бил готов през Финландия да преминава, макар и без да бъде разполагано, ядрено оръжие.

Запитан какво мисли за ядреното оръжие, Стуб каза, че е в правомощията на правителството и на парламента на страната да решат дали да променят настоящия закон, който забранява ядрено оръжие на финландска територия, включително превозването му.

„Изхождам от подразбирането, че във Финландия трябва да разполагаме с реално средство за ядрено възпиране, и на практика го имаме, защото самото членство в НАТО ни дава правото на три възпиращи средства. Първото е армията, тоест военнослужещи, второто са ракетите, тоест боеприпаси, и третото е ядреното възпиране, което идва от САЩ“, поясни Стуб.

В президентската си реч той подчерта новата ера за Финландия, в която поема поста.

„В момента ние сме в нова ера. В резултат на нашето военно съюзничество след присъединяването към НАТО осъществихме последната крачка към западната общност на ценностите, към която нашата страна духовно е принадлежала през цялата си независимост“, заяви новият президент на Финландия.

Асошиейтед прес посочи, че броени дни след встъпването си в длъжност той посети на място военните учения „Северен отговор“, които се проведоха от 3 до 15 март в Арктика, на територията на Финландия, Норвегия и Швеция. Включиха се близо 20 000 военнослужещи от общо 13 държави. Това е най-мащабното военно учение на НАТО от над тридесет години – от Студената война насам.

„Ако преди две години някой ми беше казал, че президентът на Финландия ще направи първото си работно посещение на учение на НАТО, една седмица след встъпването си в длъжност, нямаше да му повярвам“, заяви 55-годишният Стуб, цитиран от АП.

Той присъства на учение в района на норвежкия град Алта заедно с министър-председателя на Норвегия Йонас Гар Стьоре на 7 март – в деня, в който друга скандинавска държава, Швеция, бе приета официално за членка на НАТО.

„Има няколко причини, поради които можем да използваме за днешния ден определението „исторически“. Първата, и може би най-важната, е, че ние току-що позвънихме по телефона на нашия близък приятел и колега – министър-председателя на Швеция Улф Кристершон, за да го поздравим с присъединяването на страната му към НАТО. Освен това участието на всички северни страни в учение на един военен съюз е историческо събитие и създава усещането, че сме взели правилно решение за общата сигурност на братските народи от Севера. Тези учения са и послание за Русия – имаме способността да се защитим заедно, ако една страна членка бъде нападната“, заяви Александер Стуб, цитиран от финландския телевизионен канал „Юле“.

/ПТА/

news.modal.header

news.modal.text

Към 23:56 на 21.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация