Европейската комисия представи нова стратегия, която ще увеличи способността на Европейския съюз да се адаптира към неблагоприятните последици от изменението на климата. Планът беше обявен ден след като Европейската агенция по околната среда (ЕАОС) предупреди, че държавите членки на ЕС не правят достатъчно, за да се справят с рисковете. Залогът е голям, особено за Южна Европа, посочва Европейският нюзрум - платформа за сътрудничество между 23 европейски новинарски агенции, сред които е и БТА.
Във вторник Европейската комисия публикува своя план за управление на рисковете, изострени от изменението на климата, като наводненията и горските пожари.
Стратегията има за цел да засили способността на блока да се адаптира към климатичната криза и да изгради устойчивост срещу повишения риск от свързани с климата проблеми като "суши, наводнения, горски пожари, болести, слаби реколти или горещини", се казва в съобщение на Еврокомисията за медиите.
Вместо за смекчаване на последиците от изменението на климата, планът "се отнася за далеч по-малко обсъжданата част от действията в областта на климата, а именно адаптирането", заяви комисарят на ЕС по въпросите на климата Вопке Хукстра. "Това, за което говорим тук, е изграждането на устойчиви на климатичните промени общества и икономики", каза той на пресконференция в Страсбург във вторник. Хукстра посочи неотдавнашните бедствия в ЕС - горските пожари в Гърция, наводненията в Словения и бурята в скандинавските държави - за да подчертае спешността на мерките.
Заместник-председателят на Европейската комисия, отговарящ за Европейската зелена сделка, Марош Шефчович заяви, че "ще се съсредоточим много върху това как да използваме нашия климат, дипломация и работа с всички страни, които се нуждаят от /.../ помощ и съдействие и споделяне на технологии /.../, но също така и с най-големите замърсители, които могат да направят повече".
Брюксел призовава държавите членки да засилят управлението и координацията, да анализират по-добре взаимовръзките между различните рискове, да адаптират инфраструктурното планиране и да подобрят публичното и частното финансиране. Като цяло той ги призовава да развият проактивно управление на адаптацията към климатичната криза.
Планът на Комисията е изготвен след първата по рода си оценка на риска от климатичните промени, публикувана в понеделник от Европейската агенция по околната среда (ЕАОС), според която ЕС не е достатъчно подготвен. Докладът предупреждава за "катастрофални" последици, ако Европа не предприеме спешни действия за адаптиране към рисковете, породени от изменението на климата.
Оценката на ЕАОС призовава държавите - членки на ЕС, да работят съвместно на регионално и местно равнище, за да се справят с рисковете от изменението на климата с предпазни мерки. Според доклада на ЕАОС "Европа е най-бързо затоплящият се континент в света".
Югът гори
Опасностите включват пожари, недостиг на вода и последиците от това за селското стопанство, а ниско разположените крайбрежни райони са изправени пред заплахи от наводнения, ерозия и навлизане на солена вода.
В доклада на ЕАОС се посочва, че най-застрашени са районите в Южна Европа. "Някои райони в Европа са горещи точки за множество климатични рискове. Южна Европа е особено изложена на риска от горски пожари и на въздействието на горещините и недостига на вода върху селското стопанство, работата на открито и човешкото здраве", се казва още в доклада.
В доклада, в който се посочват 36 климатични риска в ЕС, се посочва, че "рисковете, свързани с горещините, вече са достигнали критични нива в Южна Европа", като се имат предвид "по-честите и по-интензивни" високи температури в този регион. Той включва страни като Португалия, Испания, Италия и Гърция.
Високите температури вече доведоха до опасни горски пожари в Португалия. Едно от най-смъртоносните събития беше горският пожар в Педрогау Гранде в централна Португалия през юни 2017 г., който причини смъртта на 64 души и разселването на около 200 души. Пожарите обхванаха няколко града, по-малки градчета и села и в крайна сметка унищожиха десетки къщи и промишлени предприятия.
В оценката на риска на ЕАОС се казва, че докато в някои региони се очаква да се увеличат наводненията, "Южна Европа може да очаква значително намаляване на общите валежи и по-тежки засушавания".
Освен това "снабдяването с храни в ЕС е все по-изложено на рискове, свързани с климата - от селскостопанското производство, особено в Южна Европа, през риболова и аквакултурите, до преработката на храни и международните вериги за доставки". В доклада се посочва, че увеличаването на засушаването и повишаването на температурите не само застрашават производството на земеделски култури в Южна Европа, но излагат на риск и централноевропейските държави.
Тази оценка обаче не означава, че Северна Европа е пощадена от негативното въздействие на изменението на климата, както показаха например наводненията в Германия и горските пожари в Швеция през последните години.
Водните запаси: Източник на конфликт?
В плановете на Европейската комисия, представени във вторник, един раздел е посветен на водата - "жизненоважен ресурс, който вече е изложен на риск в много части на Европа, поради лошо структурно управление, неустойчиво използване на земята, хидроморфологични промени и замърсяване".
Еврокомисията предупреди, че съществува риск от "засилена конкуренция за водните ресурси в различните сектори и сфери на използване, включително потенциален риск от конфликти в рамките на и между държавите членки по отношение на трансграничните водни ресурси".
В България, например, се очаква водните ресурси да намалеят в резултат на изменението на климата. Това може да засили риска от недостиг на вода в уязвимите райони, а в години с особено неблагоприятни условия - и в други райони, заяви доц. Емил Гачев от Института за изследване на климата, атмосферата и водите към Българската академия на науките (БАН) на форум за водните ресурси на България, който се проведе във вторник в София. Форумът беше организиран от българската медийна платформа за наука за климата "Климатека" по повод Световния ден на водата, който се отбелязва на 22 март.
Според доц. Гачев една трета от населението на света изпитва недостиг на вода, водните ресурси остават оскъдни и този проблем ще се задълбочава поради нарастващото население. Той уточни, че водните ресурси намаляват поради лошото им управление и замърсяването. Според д-р Валентин Симеонов, изследовател от щвейцарския Федерален технологичен институт в Лозана, промяната в океанската циркулация, и по-специално забавянето или спирането на Гълфстрийм, ще доведе до сериозно намаляване на валежите в България.
Буреносни облаци се събират около Европейската зелена сделка
Европейската зелена сделка, някога ключова мисия в борбата на Брюксел с климатичната криза, също изглежда все по-застрашена на предстоящите избори за Европейски парламент, тъй като се засилва съпротивата срещу разходите и последиците от нея.
Протестите на земеделските производители, опасенията на потребителите относно разходите за живот и колебанията на някои държави вече подкопават амбициозния план за постигане на въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г. Климатичната криза се превръща в "истински проблем на политиката на идентичност", който е илюстриран от протестите на фермерите, казва Сузи Денисън, старши сътрудник по политическите въпроси в Европейския съвет за външни отношения.
В сряда белгийски фермер заведе дело срещу френския петролен и газов гигант "ТоталЕнержи" (TotalEnergies), като поиска обезщетение за щетите, нанесени на фермата му от изменението на климата. "Изменението на климата оказва осезаемо влияние върху работата и живота ми: загуба на добиви, допълнителна работа и стрес, който идва от нарушените срокове за отглеждане на културите", каза в изявление фермерът Юг Фалис.
Много от законите на Европейската зелена сделка бяха приети: прекратяване на продажбата на автомобили с двигатели с вътрешно горене до 2035 г.; граничен данък върху въглеродните емисии; правила срещу вноса на стоки от обезлесени зони. Миналата година обаче се забави темпото при приемането на закони за намаляване на химическите пестициди и за възстановяване на дивите екосистеми - срещу които се възрази с мотива, че могат да подкопаят производството на храни в блока.
Документът на ЕАОС следва да послужи като насоки за необходимите действия за смекчаване на негативните последици от изменението на климата. Плановете на Европейската комисия за устойчивост на климата бяха последните големи инициативи в областта на климата и Европейската зелена сделка преди европейските изборите през юни.
Проверка на фактите: Неверни твърдения оспорват съществуването на климатичната криза
Програмата на ЕС за наблюдение на Земята "Коперник" неотдавна отбеляза най-топлия януари в историята със средна температура от 13 градуса. В социалните мрежи се появиха неверни твърдения, че няма промяна в климата, тъй като още през януари 1974 г. в Германия са регистрирани температури до 15 градуса.
Екипът за проверка на фактите на ДПА опроверга тези твърдения, като заяви, че за да се направят изводи за климата, не е достатъчно да се разгледа времето в отделни дни - трябва да се разгледа времето за по-дълъг период от време.
/ДИ/
news.modal.text
