site.btaВсе повече се налага използване на информационни технологии, подкрепящи възрастните хора в домашна среда, каза заместник-министър Елка Налбантова

Все повече се налага използване на информационни и комуникационни технологии, подкрепящи възрастните хора в домашна среда. Това каза заместник-министърът на труда и социалната политика Елка Налбантова по време на заключителна конференция „Дигиталните услуги в подкрепа на грижите за възрастни хора в домашна среда“.  Конференцията е в рамките на проект „Иновативни модели за грижа в общността за хора с хронични заболявания и трайни увреждания“, който се изпълнява от Българския Червен кръст в партньорство с Министерството на труда и социалната политика, с Министерството на здравеопазването и с Норвежката асоциация на местните и регионалните власти.

Възрастните и хората с увреждания са сред най-уязвимите групи по отношение на доходи, качество на живот и риск от социална изолация и все повече се налага да променим отношението си към мястото и ролята им в обществения и икономическия живот, каза още тя. По думите ѝ в тази връзка е особено важно изпълнението на проекти за равни възможности и достоен и независим живот, както и за осигуряване на достъпни и устойчиви услуги за грижа. Финансова подкрепа за възрастните се извършва по реда на три закона, а отделно чрез Закона за социалните услуги се въвеждат интегрираните междусекторни услуги. Длъжници сме да развием мрежата от услуги на територията на страната. Днес приключва общественото обсъждане на Националната карта за социални услуги, която очакваме до края на месеца да бъде одобрена от Министерския съвет, каза още Налбантова.

Услугите от разстояние са залегнали в Националната стратегия за дългосрочна грижа с цел превенция на риска и осигуряване на независим живот в домашна среда, припомни Налбантова. По думите ѝ в сферата на политиките за възрастни хора има дефицит на добри модели как да се развиват технологиите за подкрепата им в домашна среда.

Има увеличение на средствата за профилактика, успешно се работи по програмите за майчино и детско здравеопазване и по проекти за здравни услуги, но не е осигурена дългосрочната грижа и подкрепата на пациента след напускане на лечебното заведение, каза заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски.  По думите му това е и една от причините за високата смъртност, за повторната заболеваемост и повторните хоспитализации. Хроничните заболявания на възрастните хора трябва да бъдат третирани по най-добрия начин, каза още той и припомни, че се очаква от 1 април над 50 групи лекарства за сърдечно-съдови заболявания да станат безплатни за пациентите.

Липсват медицински специалисти, малките населени места се обезлюдяват, което води и до липсата на медици в тях, посочи още той. Имаме огромни проблеми в Северозападна България, където лекарите и медицинските сестри са все по-малко, допълни той.

Проектът успя до обедини принципите за добро управление, прозрачност, нулева толерантност към корупция, партньорство и овластяване, каза Мария Вълова, директор на дирекция „Външни европейски програми“ в Министерството на образованието и науката и ръководител на програмния оператор. По думите ѝ един от първите признаци на цивилизованост е грижата за възрастните хора.

Норвегия е изправена пред подобни предизвикателства от гледна точка на застаряващо население и имаме право и задължение да дадем грижи за тях, а това се прави от местните власти, каза Бьорн Ронгевер, старши съветник в Норвежката асоциация на местните и регионалните власти. Страната има стратегия за въвеждане на дигитални услуги в грижите за възрастните, която се изпълнява в партньорство между предоставящите услугите и правителството, допълни той.  Насърчавам България да гарантира, че моделът е устойчив и ако може, да го разшири към потребители, които към момента нямат достъп до тази услуга, призова Ронгевер.

Дейностите по проекта надграждат домашните грижи, оказвани на възрастни хора и се осъществява в общините Враца, Монтана, Оряхово, Криводол, Бяла Слатина, Видин и Белоградчик. В рамките на проекта се оказва дистанционна грижа и наблюдение на жизнени показатели на потребителите. На 500 възрастни са предоставени електронни гривни, чрез които на монитор в кол център се предават данните за пулс, сатурация и др. Записът на данните е денонощен, а при нужда се анализира от лекари.

Проектът е четиригодишен и се осъществява с подкрепата на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021 г. Стойността на проекта над 3,3 млн. евро.