На връх Рожен в Родопите, на 1759 м надморска височина, е открита Националната астрономическа обсерватория "Рожен" (НАО “Рожен”). Церемонията е на 13 март 1981 г.
НАО “Рожен” е най-голямата астрономическа обсерватория на Балканския полуостров и в Югоизточна Европа. Тя е база за оптически наблюдения и изследвания в областта на астрофизиката, като редовната ѝ наблюдателна дейност по научни програми започва през септември 1980 г. Част е от Института по астрономия (ИА) към Българската академия на науките. Тя е най-голямата еднократна инвестиция на България в научна инфраструктура (над 12 млн лв). Първият научен ръководител на обсерваторията е д-р Богомил Ковачев.
БТА информира за откриването ѝ в своя бюлетин “Вътрешна информация”:
Ярък пример за възхода на българската наука
Другарят Тодор Живков откри Националната астрономическа обсерватория
Смолян, 13 март 1981 г. /спец. кор. на БТА и кор. на БТА/ От върха на своя тринадесети век България се мери с най-напредналите страни в изследването на Космоса. За българската наука днес бе голям празник. В навечерието на 12-я конгрес на БКП, на родопския връх Рожен, в сърцето на Родопите, първият секретар на ЦК на БКП и председател на Държавния съвет Тодор Живков откри Националната астрономическа обсерватория - модерна база за оптически наблюдения и изследвания в областта на съвременната астрофизика.
В тържественото откриване участваха завеждащи отдели на ЦК на БКП, министри, ръководители на окръга и на Българската академия на науките, първият български космонавт инж. полк. Георги Иванов, видни наши и чуждестранни учени, проектанти и строители, хиляди трудещи се. Тук бяха извънредният и пълномощен посланик на ГДР у нас Манфред Шмидт, временно управляващият посолството на СССР Борис Поклад, представители на посолства на други социалистически страни. (...)
За значението на този важен обект на българската наука говори председателят на Националния комитет за изследване и използване на космическото пространство член кор. проф. д-р Кирил Серафимов - директор на Секцията по астрономия с Национална астрономическа обсерватория при БАН.
Социалистическа България - заяви той, демонстрира днес пред света мощта на своето научно-техническо, икономическо и всестранно развитие. Националната астрономическа обсерватория е най-големият обект от този род в Югоизточна Европа и със своя уникален инструментален набор и изключителни възможности за обработка на данните се нарежда на челно място сред световноизвестните наблюдателни бази на съвременната астрофизика. Това напълно съответства на хилядолетния интерес на нашия народ към астрономията и на съществения принос, даден от българската наука за нейното развитие.
Обсерваторията е с двуметров огледален телескоп с много ефикасна оптична система, направена с помощта на български и съветски учени от специалистите на народното предприятие “Карл Цайс” Йена, в ГДР, което е производител на телескопа и на другите основни съоръжения.
Два по-малки телескопа допълват възможностите на обсерваторията за решаване на съвременни астрофизически проблеми. На най-високо равнище са и приемните инструменти, уникални спектографи, кварцови камери, прецизна апаратура за обработка на информация и електронно-изчислителен център. Много от съоръженията и системите в обсерваторията имат уникален характер за страните членки на СИВ.
Научноизследователската дейност се извършва в най-тясно сътрудничество с големите съветски обсерватории, а също и със сродни институти от други страни.
Проф. Кирил Серафимов подчерта, че чрез този голям астрономически комплекс ще се изследва динамиката на развитието на звездите, ще се анализират далечни галактики, ще се установяват закономерностите и физическите процеси в далечни звездни светове, ще се подпомага проучването на планетите. С това астрономията получава мощен инструментариум, който ще позволи да се решат основни проблеми за развитието на Вселената, за енергийните източници на Слънцето и звездите, за генезиса на Слънчевата система и нейните перспективи и много други въпроси с изключително философско-идеологическо и фундаментално-познавателно значение. Досега в обсерваторията са получени много спектограми на звезди, фотографии на звездни купове, галактики и малки планети, открити са 14 избухващи звезди.
С построяването на обсерваторията, България излезе в областта на наблюдателната астрономия далеч напред в сравнение със своите съседи и редица други страни. Този факт убедително сочи и дълбоките качествени изменения в издигане на материалното, научното и културното равнище на нашия народ. Не са много държавите в света, където така бързо да е извършен толкова голям напредък в научно-техническия прогрес, съчетан със стремежа за овладяване на върхове на познанието.
Слово произнесе председателят на БАН акад. Ангел Балевски. (...) Погледът на нова България - каза той - сега е насочен нагоре, към висините.
С приветствени думи към присъстващите се обърна видният съветски учен, член-кор. Евалд Мустел - председател на Астрономическия съвет при Академията на науките на СССР. Като изтъкна достойнствата на българската обсерватория, той се спря на перспективите за задълбочаване на сътрудничеството между учените астрономи от социалистическите страни.
Председателят на Изпълнителния комитет на Окръжния народен съвет Атанас Атанасов прочете указа на Държавния съвет за награждаване с ордени и медали на строители, монтажници, проектанти и инвеститори, участвали активно в изграждането на обекта. (...)
През годините БТА информира за постиженията на НАО “Рожен”, както и за отбелязванията на годишнината от откриването ѝ:
Астроном от обсерваторията "Рожен" участва в уникален проект на НАСА
Смолян, 9 март 2005 г. /БТА/ Астроном от обсерваторията "Рожен" участва в уникален проект на НАСА за изследване на комета, съобщи на пресконференция днес в Смолян Никола Петров, физик астроном от обсерваторията. Проектът е свързан с изстрелване на космически кораб, който да изпусне тяло, предизвиквайки сблъсък с комета.
Наблюденията на предизвикания сблъсък с изследваната комета се планират около началото на юли, а самият кораб вече е изстрелян, съобщиха от ръководството на НАО "Рожен". Приближавайки кометата, корабът ще изпусне 400-килограмово тяло. При сблъсъка движещото се със скорост 10 км в секунда тяло ще предизвика избухване на повърхността на кометата с приблизителни размери на кратера 150 на 20 метра, предполагат астрономите. Самият сблъсък ще се наблюдава по проекта от обсерваторията на Хаваите. Българското участие в проекта на НАСА е представено от астроном от "Рожен", специализирал в кометните изследвания, обясняват от обсерваторията, разполагаща с най-големия в Югоизточна Европа телескоп. (…)
***
Международна школа за млади астрономи е организирана в Националната астрономическа обсерватория "Рожен"
Смолян, 9 октомври 2009 г. /БТА/ Международна школа по практическа звездна астроспектроскопия за студенти и докторанти от страни от Югоизточна Европа е организирана за втори път в Националната астрономическа обсерватория "Рожен". Обучението е под егидата на ЮНЕСКО и на Регионално бюро за наука и култура в Европа със седалище във Венеция, съобщиха от Обсерваторията.
В школата участват 22 участници от седем страни в региона - България, Гърция, Сърбия, Македония, Румъния, Русия и Турция. Те ще добият първи практически навици и ще се докоснат реално до актуални научни програми и разработки. Учебната програма включва серия от лекции по основи на астроспектроскопията, интересни типове звезди и инструменталното осигуряване на изследванията им. Преподаватели и ръководители са учени от България, Франция и Русия.
Националната астрономическа обсерватория "Рожен" в Родопите е най-добре оборудвана в този район за подобни срещи и прояви, коментират специалистите. (...)
***
Изложба представя 30-годишната дейност на обсерваторията "Рожен"
Смолян, 14 септември 2011 г. /БТА/ Кадри от изграждането и откриването на Националната астрономическа обсерватория "Рожен", апаратура и устройства, използвани в 30-годишната дейност на астрономическия екип на връх Рожен, документи и научни публикации са представени в изложбата "Под небето на Родопите: 30 години Национална астрономическа обсерватория "Рожен". Експозицията е представена в Регионалния исторически музей "Стою Шишков" в Смолян по повод 30-годишнината на НАО "Рожен". Шийла Камерър, посланик на Република Южна Африка у нас бе сред гостите на откриването на изложбата тази вечер.
Изграждането на НАО "Рожен" сбъдва мечтата на няколко поколения български астрономи, разказват от научния екип на обсерваторията. В изложбата се илюстрират свидетелства, че първата идея за създаването на голяма и модерна астрономическа обсерватория е представена още през 1941 г. от проф. Никола Бонев, който внася в Съвета на физико-математическия факултет "Изложение за необходимостта от издигането на Астрономическата обсерватория на нужната висота".
Проф. Бонев предлага тогава да се достави от Германия телескоп с 1 метър диаметър на огледалото. Десетилетия по-късно телескопът на Рожен е доставен от заводите "Карл Цайс" Йена с диаметър 2 метра. Сред експонатите може да се види магнитна лента с пакет програми за пресмятане на звездни атмосфери, предоставена на НАО "Рожен" от проф. Роберт Куруч от Харвардския университет…
***
Националната астрономическа обсерватория "Рожен" чества 35 години
София, 14 април 2016 г. /БТА/ Честването на 35-годишнината на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" ще се състои на 18 април, от 18.00 часа, в Големия салон на Българската академия на науките, съобщиха от БАН. (…)
За тези 35 години, по данни от обсерваторията, са направени над 1400 научни публикации и са защитени повече от 60 докторски дисертации. Според световните бази данни за научна литература, в периода 1996-2014 г., България се нарежда на 39-то място от 163 страни по публикационна активност и качество на научните публикации в областта на астрономията и астрофизиката. (…)
***
На 13 март се навършват 40 години от откриването на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" към БАН
София, 10 март 2021 г. /БТА/ На 13 март се навършват 40 години от официалното откриване на Националната астрономическа обсерватория "Рожен" към Българската академия на науките. Това съобщи пресцентърът на БАН.
През първите си години НАО "Рожен" е научен астрономически комплекс с три телескопа: универсален 2-метров телескоп за фотометрични и спектрални наблюдения и с два по-малки телескопа - 50/70-см Шмит и 60-см Касагрен. Първите наблюдения се извършват на фотографски плаки, а на Касегрен телескопа е монтиран високоскоростен електрофотометър. За първите двадесетина години от работата на обсерваторията са получени над 10 000 фотографии на обекти от Слънчевата система, на звезди и звездни купове, на отдалечени галактики и квазари, и на хиляди спектри на интересни звездни обекти.
С течение на годините в НАО "Рожен" са въведени първите цифрови CCD камери, които заменят фотографските плаки. Благодарение на сътрудничеството с института от Обществото "Макс Планк" с двуканален фокален редуктор се правят фотометрични, поляризационни и спектрални наблюдения. Изработен е нов спектрограф за телескоп от два метра и изцяло е обновена системата за управление на телескопа. През 2005 г. е построена нова кула за слънчев телескоп и е монтиран 15-см Лио-коронограф за наблюдения на слънчевата корона и на протуберанси. Изграден е център за посетители с 30-см телескоп за демонстрационни наблюдения.
През последните години благодарение на финансирането по Националната пътна карта за научна инфраструктура в НАО "Рожен" е започнало интензивно модернизиране и обновяване на апаратурата за астрономически наблюдения. Доставени са нови високоефективни CCD камери за наблюдения с телескопите на обсерваторията. Поръчан е и предстои да бъде доставен 31-см телескоп за наблюдения на Слънцето, оборудван с нови тесноивични филтри и с камера за поляризационни наблюдения. Сключен е договор за доставка на нов роботизиран 1.5-метров телескоп... Като част от инфраструктурата на НАО "Рожен", ще бъде изградена станция на разпределения паневропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура за 2021-2027 г…
***
Откриха роботизиран телескоп в Националната астрономическа обсерватория на връх Рожен
Смолян, 1 юли 2023 /БТА/ Нов роботизиран телескоп на Института по астрономия – БАН на територията на Националната астрономическа обсерватория “Рожен” бе открит днес. На събитието присъстваха министър-председателят акад. Николай Денков, министърът на образованието и науката проф. Галин Цоков, председателят на БАН акад. Юлиан Ревалски, проф. Евгени Семков, директор на Института по астрономия, областният управител на Смолян Стефан Сабрутев, кметът на Чепеларе Боран Хаджиев, представители на научната общност, общественици и гости.
За нас е гордост, че имаме най-сложната и най-богатата като научно оборудване обсерватория в Югоизточна Европа. Горд съм, че българската астрономия и астрофизика са не само на световно ниво, имат своите световни учени, които работят в най-добрите университети в света, каза в словото си премиерът акад. Николай Денков. Не се случва често да открием такава национална инвестиция в научен инструмент, който да ни дава нови възможности да опознаем какво се случва в света, в природата около нас, допълни премиерът. (…)
Нашето поколение астрономи ще остане в историята на науката в България с този нов телескоп, заяви проф. Евгени Семков, директор на Института по астрономия. Според него данните, които ще бъдат събирани с този телескоп, ще бъдат от полза за световната астрономия, давайки възможност на българските астрономи да участват в международни колаборации, да изследват най-интересните обекти във Вселената.
Откритият днес роботизиран телескоп бе определен от акад. Юлиан Ревалски, председател на БАН, като великолепна придобивка за обсерваторията и за цялата астрономическа колегия.
Телескопът “AZ 1500” е изработен от австрийската фирма ASA Astrosysteme GmbH. Наблюденията на новото съоръжение ще се осъществяват в напълно автоматизиран режим, без да се налага присъствието на оператор. Оптичната система на телескопа се състои от три огледала с много прецизна компютърна система за насочване, която изключва отклонения и необходимост от допълнителни корекции, уточняват астрономи от обсерваторията…
От началото на този февруари започва научната наблюдателна програма с новия роботизиран 1,5-метров телескоп на Националната астрономическа обсерватория “Рожен”. Астрономи от Унгария, Германия, Франция, Полша, Сърбия, Италия, Индия, Япония, Русия, САЩ работят в сътрудничество с българските си колеги от НАО – Рожен по изследователски проекти, а с новия телескоп ще имат възможност да извършват наблюденията си и дистанционно.
Освен това съвсем близо до НАО “Рожен” предстои да бъде изградена на станция на разпределения панeвропейски радиотелескоп LOFAR, който също е обект от Националната пътна карта за научна инфраструктура за 2021-2027 г. За целта страната ни планира да инвестира над 3,2 милиона евро за изграждането на българската LOFAR станция за астрономически изследвания. Координатор на консорциума от научни институти и висши училища, който изпълнява проекта LOFAR-BG, е Институтът по астрономия с НАО към БАН. Учените от обсерваторията на Рожен и от новата станция ще работят съвместно.
/ДС/
news.modal.text
