site.btaБългария е на 44-то място в света според индекса за готовност на икономиката за изкуствения интелект, създаден от МВФ, каза Кристалина Георгиева

България е на 44-то място от 175 страни в света според индекса за готовност на икономиката за изкуствения интелект, създаден от Международния валутен фонд (МВФ). Това посочи управляващият директор на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева на брифинг в София. В индекса има четири компонента - дигитална инфраструктура, инвестиции в човешки капитал и гъвкавост на пазара на труда, иновации, регулиране и етика.

Според данните водеща страна по подготвеност по всички тези показатели е Сингапур, на второ място е Дания, на трето място - САЩ.

Кристалина Георгиева отбеляза започналите трансформации в света - към зелена икономика и към икономика, в която изкуственият интелект играе голяма роля, като посочи, че потенциалът на тези трансформации е огромен, но не всички са еднакво готови да се възползват от него. Тя посочи още, че е важно да се види колко големи различия съществуват в страните по света по отношение на готовността да направят изкуствения интелект източник на благоденствие, фактор за производителността на труда, а не риск за по-голямо разделение и повече рискове за дезинформация.

Георгиева определи мащаба на въздействието на изкуствения интелект върху пазара на труда като цунами. Тя каза, че МВФ очаква в рамките на няколко години 40 процента от работните места в глобален план да бъдат засегнати. Една част положително - работата ще стане по-продуктивна, друга част отрицателно - или ще изчезнат тези видове дейности изцяло, или ще бъдат с по-малко значение и по-нисък доход. В развитите страни процентът е 60 процента, в по-бедните - към 26 процента, но където и да е, това е много съществено влияние, за което имаме много малко време да сме готови, коментира Георгиева. По думите й факторът технологии, комбиниран с алокацията на капитала, ще определи бъдещето на света.

Управляващият директор на МВФ съобщи, че този четвъртък ще изнесе лекция в "Кингс колидж" (King’s College), посветена на света в бъдещето.

Световната икономика се оказа по-издръжлива, отколкото се притеснявахме преди година, посочи още Кристалина Георгиева. Тя коментира, че тогава високите лихви, довели до известно въздействие на икономиката, се очакваше да бъдат по-задържащи за растежа и притеснението е било, че борбата с инфлацията може да доведе до рецесия в много страни, но това не се случи. Борбата с инфлацията е успешна, тя върви надолу навсякъде, каза Георгиева и даде пример, че основни икономики като тази на САЩ успяха да се справят, без да намалят растежа значително. На това "меко кацане" се надяваме, вероятността то да се случи е много голяма, добави тя.

Кристалина Георгиева каза, че МВФ очаква, че инфлацията ще слезе до целите на централните банки някъде към средата, до края на тази година и добави, че това означава, че в много страни ще видим понижаване на лихвите, което е добре за икономиката и за растежа.

Това, което ни притеснява, е, че темповете на растежа на световната икономика са сравнително ниски, движат се около 3 процента, в сравнение с периода преди пандемията, когато десетилетието до пандемията имаше 3,8 процента среден годишен растеж. Това означава, че потенциалът да се подобряват условията на живот не е достатъчно добър, отбеляза Георгиева. Като цяло не се чувстваме достатъчно убедени, че пред нас има перспектива, която да даде импулс не само за качество на живот, но и за това хората да се чувстват по-доволни, по-спокойни, каза тя. В тази връзка Кристалина Георгиева изброи краткосрочни мерки, които могат да подобрят перспективата за икономическо развитие. По думите й все още има много резерви в структурни реформи, реформите на пазара на труда, за това как предриемачите могат по-бързо да движат своите планове за развитие, в образованието, инвестициите в човешки капитал, реформи, насочени към това да има по-висока конкурентоспособност.