site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 10 март в историята

10 март 2024 г., неделя, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя Месопустна (месни заговезни). Св. мчци Кодрат и Галина.
Месни Заговезни е винаги в неделя - осем седмици преди Великден. В съботата преди Месни заговезни е Задушница, когато се прави помен за мъртвите. Денят получава названието си от традиционната вечеря с месни ястия, след която е забранено да се яде месо до края на Великия (Великденския) пост. По традиция малко преди вечеря на Месни заговезни младите посещават кръстника и родителите на булката. Носят им дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино, цялото семейство се събира на масата и заговява за последно с богата на месни продукти трапеза. От Месни заговезни започва 40-дневният Великденски пост, през който не може да се консумират храни от животински произход и да се пие алкохол. Седмицата между Месни и Сирни Заговезни се нарича Сирница, защото е подготовка за Великия пост. През тази седмица църквата подготвя вярващите за изпитанието на строгия пост и разрешава консумацията на мляко и всичко, произведено от него. Това е и последната седмица, в която младите могат да се събират на хорището, да пеят и играят хора. До Сирни заговезни трябва да приключат всички сватби, защото през Великия пост до вторник на Светлата седмица не се позволява венчание. В храмовете се четат откъси от Светото писание, които говорят за Страшния съд. Така църквата припомня за трагичните последици от греха и призовава всички към служба на ближния и към добродетелност.

В България се отбелязва:

Денят на спасяването на българските евреи и на жертвите от Холокоста и на престъпленията срещу човечеството.  Отбелязва се от 2003 г. с Решение на Министерския съвет, прието на 13 февруари 2003 г. Годишнина от предотвратяването (1943) на депортирането на първите групи български евреи към нацистките концлагери. Определянето на датата е свързано с приетата на 18 октомври 2002 г. от министрите на образованието на страните членки на Съвета на Европа декларация, съгласно която всяка държава отбелязва ден в памет на жертвите на Холокоста и на пострадалите от престъпления срещу човечеството, съобразно нейната национална история. На 17 март 1943 г. подпредседателят на 25-ото Народно събрание Димитър Пешев изпраща изложение до министър-председателя, подкрепено от 43-ма народни представители, против депортирането на българските евреи. С активните действия на пловдивския митрополит Кирил и софийския екзарх Стефан и с намесата и на обществеността от депортация са спасени близо 50 000 български евреи.

По света се отбелязва:

Световната седмица за превенция на глаукомата (10-16 март). Отбелязва се от 2010 г. по инициатива на Световната асоциация за борба с глаукомата и на Световната асоциация на болните от глаукома, които от 2008 г. до 2010 г. организират отбелязването на Световен ден за борба с глаукомата на 12 март. Целта на седмицата е да се повиши информираността на международната общност за глаукомата. Седмицата започва от втората неделя на март. Мотото на седмицата през 2024 г. е:  „Да се обединим за свят без глаукома.“

Международният ден на жените съдии. Отбелязва се от 2022 г. с резолюция A/RES/75/274 на Общото събрание на ООН от 28 април 2021 г. Целта е да се насърчи участието на жените в съдебната система за утвърждаване на равенството между половете и укрепването на върховенството на закона. Инициативата за деня е представена по време на втората среща на високо равнище на Глобалната мрежа за съдебен интегритет на Службата на ООН за контрол на наркотиците и предотвратяване на престъпленията в Доха, Катар (25-27 февруари 2020). Мотото на деня за  2024 г. е "Емпатия и действие: жените в затвора“.

На този ден в България:

1870 - Султан Абдул Азиз подписва (27 февруари ст. ст.)  ферман за учредяването на самостоятелна българска църква под името Българска екзархия. Във фермана е залегнал проектът на цариградския патриарх Григорий VI от 1867 г.,  и ревизираният от него проект на двустранната българо-гръцка комисия от 1869 г.  Четири члена от фермана (3, 4, 6 и 7) поставят Българската екзархия в пряка връзка с Цариградската патриаршия и в зависимост от нея.  Въпреки че по същество ферманът с нищо не нарушава правата на Вселенския патриарх, нито светите канони, приети на вселенски и поместни събори, Цариградската патриаршия посреща с неприязън този акт на османската администрация и обявява, че е антиканоничен. Цариградската патриаршия се противопоставя на чл. 10 от фермана, който определя духовната юрисдикция на Българската екзархия, като посочва само части от епархиите - т. е. само областите, където българското население е преобладаващо. За областите със смесено население е предвидено да се проведе народно допитване под чия юрисдикция да бъдат. В действителност чл. 10 отнема от Цариградската патриаршия обширни и богати български епархии, лишава я от значими финансови приходи и поставя твърда бариера против гръцкото влияние сред българското население.

1923 - Под ръководството на ректора на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" проф. Захари Караогланов, се състои първият факултетен съвет. Под патронажа на ректора на университета, с участието на професорите - Беньо Цонев и Васил Златарски, се сформира Богословският факултет на СУ. За първи декан на Богословския факултет е избран проф. протопрезвитер акад. д-р Стефан Цанков. На второто си заседание от 11 март 1923 г., факултетният съвет формулира задачите на Богословския факултет ясно и конкретно: да подготвя достойни служители за нуждите на Българската православна църква; да разпространява православната богословска наука; да поддържа духовното просвещение в България. Сградата на Богословски факултет е на австрийския архитект Фридрих Грюнангер и е построена през 1923 г. 

1964 - България установява дипломатически отношения с Нигерия.

1993 - Излиза бр. 1 на в."КЕШ" - седмичен вестник за хората в бизнеса. Последният брой на вестника излиза на 9 януари 2009 г.

1998 - В Пловдив е открит паметник, посветен на 55-ата годишнина от спасението на българските евреи (10 март 1943) от лагерите на смъртта по време на Втората световна война (1939-1945). Монументът, който носи името "Спасението на пловдивските евреи", е построен на 100 м от мястото, където евреите от Пловдив са били събрани и са чакали да бъдат депортирани към лагерите на смъртта. Паметникът е дело на скулптора Атанас Карадечев.

2005 - В сградата на посолството на България в Скопие, Македония, президентите на България и Македония Георги Първанов и Бранко Цървенковски откриват Български културно-информационен център. България е първата държава в района, която открива културен център в Скопие. Той е открит на базата на Спогодба между правителствата на България и Македония, подписана на 18 април 2003 г., за откриване на културно-информационни центрове на двете страни в София и Скопие.

2005 - Учредена е Конфедерация "Защита на здравето", която обединява 15 организации на пациенти с различен тип заболявания, повечето от които социално значими като рак, диабет, астма, епилепсия, бъбречна недостатъчност, невромускулни заболявания, редки болести и др.

2014 - С шествие от Софийския университет "Св. Климент Охридски" до сградата на парламента е внесена подписка с близо 500 000 подписа в деловодството на парламента с искане за провеждане на референдум за промяна в изборните правила. Подписката е събрана от Инициативния комитет с председател проф. Георги Близнашки. Подписалите се граждани искат провеждане на референдум за възможността за електронно гласуване, за въвеждане на задължително гласуване на изборите и за мажоритарен избор на народни представители.

2017 - В с. Дебелт министърката на правосъдието Мария Павлова официално открива новото затворническо общежитие от закрит тип. Новият затвор е първият, който се открива от 26 години на територията на България. Капацитетът му е за 450 места.
 
2022 - Община Монтана обявява първото издание на конкурс за Национална литературна награда "Иван Давидков" по повод  96-ата годишнина от рождението на поета и писател от Монтана (1926-1990). Наградата ще бъде индивидуална и за нея ще могат да се състезават поети, издали стихосбирки през 2020 г. и 2021 г. Наградата "Иван Давидков" е учредена на 27 април 2021 г. с решение на Общинския съвет в Монтана.

2023 - В Аулата на Богословския факултет (БФ) на Софийския университет "Св. Климент Охридски" се провежда тържествен факултетен съвет, с който факултетът отбелязва своята 100-годишнина. Варненският и Великопреславски митрополит Йоан връчва от името на Светия синод на Българската православна църква  орден "Св. Климент Охридски" - първа степен, за църковни заслуги на ректора на Софийския университет "Св. Климент Охридски" проф. Анастас Герджиков и на декана на Богословския факултет доц. д-р Ивайло Найденов.

На този ден по света:

1804 - В Сейнт Луис, щата Мисисипи, САЩ, на официална церемония френската колония Луизиана преминава във владение на САЩ. На 30 април 1803 г. в Париж, Франция, е подписан договор, съгласно който френската колония Луизиана е продадена на САЩ за 80 млн. френски франка (15 млн. долара). На 9 април 1682 г. френският предприемач Рене-Робер Кавелие дьо ла Сал, след като изследва долното течение на река Мисисипи в Северна Америка, обявява територията за владение на френския крал Луи XIV и я нарича в негова чест Луизиана. От 1699 г. Луизиана официално е френска колония. На 30 април 1812 г. става 18-ият щат в състава на САЩ.

1812 - Публикувани са първите две от общо четири песни от автобиографичната поема "Странстванията на Чайлд Харолд" (1812-1818) на британския поет Джордж Байрон, в които са описани пътуванията му до Португалия, Испания, Гърция и Албания.

1870 - В Берлин, Германия, е създадена "Дойче банк". Банката започва работа на 9 април 1870 г. Понастоящем седалището на институцията е във Франкфурт.

1905 - Основан е "Челси" - Лондон, английски футболен клуб.

1925 - Основан е "Олимпиакос" - Пирея, гръцки футболен клуб.

1952 - В Куба е извършен военен преврат от ген. Рубен Фулхенсио Батиста. Партиите и организациите, изразяващи несъгласие с диктатурата, са забранени. На 26 юли 1953 г. група революционери, начело с Фидел Кастро, щурмуват казармата "Монкада" в Сантяго, Куба. Започва борбата на кубинския народ срещу диктатурата на Батиста (Кубинска революция). На 1 януари 1959 г. ген. Батиста бяга от страната и неговият режим е свален.

1959 - В Тибет избухва въстание срещу китайската власт. Потушено е на 21 март 1959 г. Убити са около 86 000 души. На 17 март 1959 г. духовният водач на Тибет Далай Лама се спасява в Индия. В средата на 18 век, със завладяването на части от Тибет от династията Цин, страната става васална област на Китай. По време на буржоазната революция (1911-1913), с която династията Цин е свалена от власт, Тибет прекъсва връзките си с Китай. След провъзгласяването на Китайската народна република (1 октомври 1949), на 4 ноември 1949 г. Тибет обявява независимост, но е окупиран от китайски войски. На 23 май 1951 г. е подписано споразумение "за мирното освобождение на Тибет", което го определя като китайска територия.

1966 - Президентът на Франция Шарл дьо Гол официално обявява намерението на Франция да излезе от военната структура на НАТО. На 31 март 1966 г. Франция публикува меморандум за напускането й.  На 5 декември 1995 г. Франция се завръща отново в интегрираната военна структура на НАТО.

1973 - В САЩ е издаден албумът "Тъмната страна на Луната" на британската рокгрупа "Пинк Флойд". Това е един от най-успешните по продажби музикални албуми в историята - продадени са над 50 млн. копия по целия свят.

1989 - Във Вашингтон, САЩ, министърът на финансите на САЩ Никълас Брейди обявява план за дълговете на държавите от Третия свят, т. нар. План Брейди. Според него се предвижда да бъдат редуцирани банковите претенции в замяна на въвеждане на официално обезпечение с финансовата помощ на Международния валутен фонд, Световната банка и правителството на Япония. Вземанията на частните кредитори се преоформят в различен по тип нови вземания, а старият дълг се замества от нови финансови инструменти.

1993 - В Пенсакола, щата Флорида, САЩ, по време на едно от най-жестоките нападения на привърженици на движението "Спасение на Америка" срещу лечебни заведения, в които се правят аборти, е убит гинекологът Дейвид Ган.

2002 - Хеликоптери на израелската армия напълно разрушават резиденцията на палестинския президент Ясер Арафат в Газа, в Палестинските автономни територии.

2004 - В Сиера Леоне тържествено е открит Специалният трибунал за военните престъпления, извършени по време на гражданската война в Сиера Леоне. Съдът ще разглежда най-тежките престъпления, извършени в Сиера Леоне след 30 ноември 1996 г. Създаването на трибунала е предвидено в споразумение между правителството на Сиера Леоне и ООН през януари 2002 г. Съдът ще прилага законите на Сиера Леоне, но няма да е част от съдебната система на страната.

2006 - Конгресът на САЩ приема законопроект, с който Украйна получава постоянен статут на нормален търговски партньор на страната. Законопроектът вади Украйна от списъка на страните, за които е в сила поправката Джаксън-Веник. Поправката Джаксън-Веник, приета през 1974 година, забранява на САЩ да поддържа нормални търговски отношения със страни, в които съществуват ограничения за свободата на емиграцията. След разпадането на СССР нейното действие автоматично обхваща бившите съветски републики. Отмяната й е тясно свързана с нормализирането на търговските отношения между САЩ и Украйна.

2007 - Парламентът на Афганистан приема закон за амнистия на извършителите на военни престъпления в страната с предложени от президента Хамид Карзай промени в защита на "правата на хората да искат правосъдие". Новият акт постановява, че "не могат да бъдат преследвани от закона групировките и етническите групи на муджахидините".

2011 - Далай Лама обявява, че се оттегля от поста на политически лидер на тибетското правителство в изгнание. Той обаче остава духовен водач на Тибет, който е със статут на автономен район в границите на Китай.

2013 - В Стокхолм, Швеция, на 97-годишна възраст умира шведската принцеса Лилиан, съпруга на принц Бертил Шведски.

2015 - Със 70 гласа "за" и 4 "против" парламентът на Словения приема решение 25 октомври да бъде обявен за Ден на суверенитета. На 25 октомври 1991 г. последният войник от Югославската народна армия напуска Словения.

2018 - След пауза от 27 години Иран и Сърбия възстановяват директните полети между Техеран и Белград. На  международното летище "Никола Тесла" в Сърбия каца самолет на иранската авиокомпания "Иран еър". Предвидено е той да осъществява връзката между двете столици два пъти седмично.

2019 - В Етиопия в 8:44 часа местно време, малко след излитане, на около 50 км югоизточно от етиопската столица Адис Абеба, се разбива самолет "Боинг 737 МАКС 8" на етиопската авиокомпания "Етиопиън еърлайнс", пътуващ от столицата Адис Абеба за столицата на Кения Найроби. Загиват всичките 157 души на борда, включително 8 души екипаж. 

2021 - Председателят на Европейския парламент Давид Сасоли, министър-председателят на Португалия Антониу Коща, от името на председателството на Съвета на ЕС, и председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен подписват Съвместна декларация относно Конференцията за бъдещето на Европа, която има за цел да предостави на европейските граждани по-голяма роля при оформянето на политиките на Европейския съюз. В Съвместната декларация се определят обхватът, структурата, целите и принципите на Конференцията.

2022 - Със 137 гласа парламентът избира 44-годишната Каталин Новак за президент на Унгария. Тя е първата жена, президент на Унгария.

2023 - Кралят на Великобритания Чарлз Трети присъжда титлата херцог на Единбург на най-малкия си брат - принц Едуард, граф на Уесекс и Форфар. Преди това титлата принадлежи на бащата на Чарлз и Едуард - принц Филип, който умира на 9 април 2021 г. на 99-годишна възраст. Принц Едуард е четвъртото и най-малко дете на принц Филип и кралица Елизабет Втора.

Родени на този ден българи:

проф. Георги Атанасович, лекар и политик (1821-1892).
От 1849 г. живее в Букурещ, където заема административни длъжности - от 1858 г.  е член на Висшата санитарна комисия, а от 1862 г. - на Висшия медицински съвет. От 1857 г. е член на ръководството на Добродетелната дружина, през 1861 г. е сред основателите на българското читалище в Букурещ, участва в издаването на в. "Отечество". Основател и подпредседател на Научното медицинско дружество в Букурещ (1863). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) е лекар в главната квартира на руската Дунавска армия. След освобождението на България от османско иго се връща в България, където заема различни административни длъжности и се включва в Консервативната партия. Министър на народното просвещение (26 юли-24 ноември 1879). Дописен член на Българското книжовно дружество (1881), председател на Медицинския съвет в София (1883-1885). Полага големи грижи за уреждането на санитарното дело в България. Сред трудовете му са: "Съдебномедицински експертизи", "Детската болница" и др.

проф. Георги Павлов, ветеринарен лекар, учен и общественик (1881-1945).
Теоретик и организатор на обществената ветеринарна медицина в България. Инициатор е за сключване на международни ветеринарни конвенции. Основоположник на общата зоопрофилактика и на историята на ветеринарната медицина в България. От 1910 г. работи последователно като ветеринарен лекар, районен ветеринарен инспектор, началник на ветеринарните отделения при Министерство на земеделието. Един от основателите на Ветеринарномедицинския факултет (1923) на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 1925 г. е преподавател в Катедрата по ветеринарна полиция и администрация и съдебна ветеринарна медицина с подвижна клиника на университета. Декан на ветеринарно-медицинския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1937-1942). Един от учредителите на Съюза на научните работници в България (30 октомври 1944) и негов председател (1944-1945).

акад. Андрей Стоянов, пианист, композитор и музикален педагог (1890-1969).
Преподавател в Държавното музикално училище (1914-1922), в Държавната музикална академия (1922-1958) и директор на академията (1933). Завеждащ катедрата по пиано в Българската държавна консерватория (1950-1958). Един от основателите на Дружеството на българските компонисти "Съвременна музика" (1933). Ръководител (от 1953) на музикално-педагогическата секция на Института за музикознание при Българската академия на науките. Автор е на пиеси за пиано, камерни произведения, солови и хорови песни, на книги и научни трудове в областта на музикалната педагогика и естетика - "Изкуството на пианиста" (1952), "Методика на обучението по пиано" (1957) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (август 1959), на орден "Георги Димитров" (1966). Удостоен със званието "Народен артист" (май 1967).

проф. Любен Попов, лекар дерматолог (1891-1975).
Пръв в България изследва типовете бактерии при различни форми на кожна туберколоза, проучва дерматомикозите, проучва и описва рака на кожата и лигавиците. Ръководител на Клиниката по кожни и венерически болести в Александровска болница (1937-1963). Председател на Българското дерматологично дружество (1936-1959).  Има над 250 научни публикации и съобщения. Автор е на първото ръководство по кожни и венерически болести (1945) и на учебници по дерматовенерология.

Константин Куситасев, лекар (1900-1955).
Един от основателите на групата "Обществен лекар", създадена около сп. "Обществен лекар" по идея на д-р Рачо Ангелов. Главен секретар на Министерство на народното здраве (1944-1947). Директор на Научно-изследователския санитарно-хигиенен институт (1950-1955). Публикувал е над 18 научни труда и над 450 научни, популярни и други статии.

Здравко Александров (Здравко Александров Канчелов), художник живописец (1911-1998).
Рисувал предимно пейзажи, с предпочитание към планинските. Участвал е в колективни и самостоятелни художествени изложби. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (1967). Носител на орден  "Кирил и Методий"  първа степен (1961, 1964), на орден "Народна република България" първа степен (7 май 1981; 9 март 1986), на ордените "Червено знаме на труда" (1959, 1971). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1967).

Валя (Валентина) Вербева, балерина (1918-2008).
През 30-те години на 20 в. танцува в Руската опера в Париж и  в Руан, Франция. Солистка от балета на Софийската народна опера (дн. Софийска опера и балет) (1945-1967). Художествен ръководител на балетния състав при Народната опера в Стара Загора (дн. Държавна опера - Стара Загора) (1970-1972). Била е преподавателка в Държавното хореографско училище в София. Нейни ученички са Вера Кирова, Емилия Драгостинова, Мария Коцева, Снежана Дескова-Станишева и др. Носителка на Димитровска награда (1952). Удостоена със званието "Заслужил артист" (1966).

акад. Чудомир Големинов, юрист (1930-2013).
Главен арбитър на Върховния държавен арбитраж при Министерския съвет (1977-1992). Бил е председател на Българска асоциация по сравнително право, преподавател по гражданско и търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Университета за национално и световно стопанство и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски". Бил е член на Международната асоциация по сравнително право (Париж), на Международната асоциация на практикуващите юристи. Автор е на над 300 научни труда, от които 30 монографии по проблемите на гражданското, стопанското, търговското и международното частно право.

Атанас Косев, композитор и диригент (1934-2021).
Основател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952).  Главен редактор на редакция "Музика" при Българската национална телевизия (1978-1984). Завеждал е редакция в направление "Забавна музика" при Българско национално радио (от 1986). Автор е на мюзикъли и музикално-сценични творби за деца, сред които "Снежанка и седемте джуджета", "Червената шапчица", "Малката кибритопродавачка", "Лае Вегас", "Ян Бибиян" - балет, произведения за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика, театрална и филмова музика. Написал е над 500 естрадни песни, като много от тях са се превърнали хитове - "Надежда" (изп. Борис Гуджунов), "Вечерницата пак бъди" (изп. Бисер Киров), "Каквато искаш ти бъди" (изп. Борис Гуджунов), "Ирина" (изп. Маргарита Хранова), "Звезда без име" (изп. Катя Филипова), "Семеен спомен за Поморие" и "Моряци"(Стефка Берова и Йордан Марчинков), "Без адрес" (изп.Маргарита Хранова) и др. Много от естрадните му песни са издавани от звукозаписни компании в Русия, САЩ, Япония, Белгия, Финландия и др. Автор е на осем книги с поезия и разкази и на мемоарите си "Време е за блус!" (2011). Носител на множество награди в България и чужбина.

Агоп Мелконян, писател, преводач и журналист (1949-2006).
Издател на списание за научна фантастика "Омега" (1990). Създател (1997) и редактор (1997-2002) на месечното сп. "Върколак" (по-късно преименувано в "Зона F"). Автор е на над десет книги с разкази и повести, сред които сборниците с фантастични разкази и новели "Спомен за света" (1980), "Греховно и неприкосновено" (1983), "Via dolorosa" (1987), на романите "Смърт в раковината" и "Суматоха за душите" (2004), пиесите "Антиутопия", "Спектакъл без край", "Страхът живее в нас" и др. Преводач на арменска литература и поезия. Носител на наградата за фантастика "Гравитион" (1991). От 2012 г. електронното списание "Сборище на трубадури" и семейство Мелконян организират конкурс за кратък фантастичен разказ по повод годишнина от рождението на Агоп Мелконян.

Кънчо Филипов, инженер (1951).
От 1977 г. работи в "ТЕЦ Марица изток 3". Бил е директор на ТЕЦ "Марица изток 1" и изпълнителен директор на фирма "Брикел". Председател на партия "Либерална инициатива за демократично европейско развитие "Лидер" (11 юни 2007-23 март 2015). Депутат в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Понастоящем е ръководител на Центъра за анализи и стратегии на политическа партия "Български демократичен център".

Филип Зидаров, изкуствовед (1953).
Създател на гpyпa "Градът" - първата група на български художници авангардисти (1986-1991). Meниджъp нa Гaлepия "Xeмyc" (1986-1988). Кyлтypнo aтaшe на България във Baшингтoн, САЩ (1991-1992). Диpeктop нa Coфийcкaтa гpaдcкa xyдoжecтвeнa гaлepия (1996-2002). Бил е член на Управителния съвет на Съюза на българските художници (СБХ).  Автор е на множество анализи и статии за изкуството в Бюлетина на СБХ. Един от авторите на книгата "120 години българско изкуство (съюзи, дружества и групи 1892 - 2012)" (2013).  Бил е заместник-председател на фондация "Поддържане на изкуството в България".  Пpeз пocлeднитe 20 гoдини paбoти кaтo нeзaвиcим кpитик, кypaтop и apт eкcпepт.

Венета Рангелова, певица (1960).
Дебютира като солистка на Естрадния оркестър към Профсъюзния дом на културата "Стефан Кираджиев" в Пловдив с диригент Стефан Пехливанов. Пяла е в състава на вокална група "Стил" (1980-1984), с която участва на фестивалите "Златният Орфей" и "Бургас и морето". Първата си самостоятелна песен записва през 1984 г. Реализирала е над 3000 концерта в страната и чужбина.

Иван Ласкин, актьор (1970-2019).
Става популярен още на 16 години, с изпълнението си на главната роля на Васко в 6-серийния детски филм "Васко да Гама от село Рупча" на режисьора Димитър Петров по сценарий на Братя Мормареви. Актьор в Малък градски театър "Зад канала" (1994-1997) и в Театър "Българска армия" (1997-2014). Участвал е в постановки на Народния театър "Иван Вазов", в театър "Сълза и смях, Театър 199 "Валентин Стойчев",  в повече от 12 български игрални филма, 20 европейски и американски продукции в периода от 1989 г. до 2007 г., и в телевизионни сериали:  "Вагнер" (1998) ,"Магьосници" (1999), "Дунав мост" (1999), "Хайка за вълци" (2000), "Колобър" (2001), "Отвъд чертата" (2003), "Стъклената река" (2010). Носител на награда "Аскеер" в категория "Изгряваща звезда" за ролята на Джими Портър в постановката "Обърни се с гняв назад" от Джон Осбърн (1995).

Миро (Мирослав Димов Костадинов), певец, композитор и продуцент (1976).
Заедно с певицата Галя пее в дует "Каризма" (2001-2007). Носител е на много музикални награди.

Филип Янев, състезател по спортна гимнастика и треньор (1982).
Печели сребърен медал (прескок) на Европейското първенство през 2002 г. в Дебрецен, Унгария.

На този ден са родени и:

Фердинанд Втори Арагонски, испански крал (1479-1516) (1452-1516).
Поставя началото на единна испанска държава, като обединява чрез династически съюз Арагон и Кастилия (1479).

Марчело Малпиги, италиански биолог и лекар (1628-1694).
Родоначалник е на хистологията, отрива капилярите, описва клетъчните структури при някои видове растения, животни и у човека.

Фридрих Шлегел, немски писател, филолог и философ (1772-1829).
Теоретик на немския романтизъм. Автор е на "Разговор за поезията" (1800). Заедно с брат си Август Вилхелм Шлегел издава сп. "Атенеум" (1798-1800) - платформа на ранния немски романтизъм.

Устим Кармалюк, украински революционер (1787-1835).
Ръководител на антикрепостническото селско движение в Украйна (1813-1835).

Самюъл Фергюсън, британски поет от ирландски произход (1810-1886).

Педро Антонио де Аларкон и Ариса, испански писател (1833-1891).

Пабло де Сарасате, испански цигулар и композитор (1844-1908).

Александър Трети, руски император (1 март 1881-1 ноември 1894) (1845-1894).

Якоб Васерман, немски писател (1873-1934).
Сред най-известните му произведения са романът „Делото Мавриций“ (1928) и автобиографията му „Моят път като немец и евреин“ (1921).

Артур Онегер, френски композитор от швейцарски произход (1892-1955).
Автор е на симфонии, на оперите "Юдит" (1926), "Антигона" (1927) , на ораториите "Цар Давид" (1921; 1923), "Жана д'Арк на кладата" (1938), на балети и др.

Борис Виан, френски писател и драматург (1920-1959).
Автор е на романите „Ще плюя върху вашите гробове“, „Мъртвите имат еднаква кожа“, „Ще пречукаме всички гадняри“, „Есен в Пекин“, „Пяната на дните“, „Червената трева“,  „Сърца за изтръгване“ и др.

проф. Вал Фич, американски физик (1923-2015).
Носител на Нобелова награда за физика за 1980 г. заедно с американския физик Джеймс Кронин за откриването на нарушаване на основни закони на симетрия при разпадането на неутрални К-мезони.

Юп Дервал, немски футболист и треньор (1927-2007).
Треньор на националния отбор по футбол (1978-1984). Като треньор на националния отбор печели златен медал на Европейското първенство през 1980 г. в Италия и сребърен медал от Световното първенство по футбол през 1982 г. в Испания.

Сеп Блатер (Йозеф Блатер), швейцарски спортен деец (1936).
Технически директор в Международната федерация по футбол (ФИФА) (1975-1981). Генерален секретар на ФИФА (1981-1998). Президент на ФИФА (8 юни 1998-2 юни 2015). От 1999 г. е член на Международния олимпийски комитет (МОК).

Чък Норис (Карлос Рей Норис), американски актьор (1940).
Майстор на бойни изкуства. Участвал е във филмите "Пътят на дракона" заедно с Брус Ли (1972), "Самотния Вълк Маккуейд" (1983), "Код на мълчанието" (1985), "Делта Форс" (1986), "Героят и страшилището" (1988), "Делта Форс 2: Колумбийската връзка" (1990), "Ювелирът" (2005), "Непобедимите" (2010), "Непобедимите 2" (2012), в телевизионния сериал "Уокър, тексаският рейнджър" (1993-2001) и др. Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (1989).

Oсама бин Ладен, саудитски милиардер, ръководител на терористичната мрежа "Ал Каида" ("База") (1989-1 май 2011) (1957-2011).
Осама бин Ладен е убит на 1 май 2011 г. в гр. Аботабад, Пакистан, при операция на "Тюлените" - специални части към военноморските сили на САЩ.

Шарън Стоун, американска актриса и продуцент (1958).
Участвала е в над 80 филма и сериала, сред които "Над закона" (1988), "Сълзи в дъжда" (1988), "Зов за завръщане" (1990), "Първичен инстинкт" (1991), "Последният екшън герой" (1993), "Точка на пресичане" (1994), "Специалистът" (1994), "Казино" (1995), "Бърз или мъртъв" (1995), "Последен танц" (1996), "Диаболично" (1996), "Глория" (1999),  "Ако стените можеха да говорят 2" (2000), "Адвокатите" (2003), "Двоен агент" (2004), "Жената котка" (2004), "Долината на вълците" (2005), "Прекършени цветя" (2005), "Алфа дог" (2006), "Първичен инстинкт 2" (2006), "Боби" (2006), "Кървави улици" (2009), "Мулето" (2012), "Новият папа" (2020) и др. Удостоена е със звезда на холивудската Алея на славата (1995). Носителка на наградата "Златен глобус" (1996).

принц Едуард, херцог на Единбург (1964).
Принц Едуард е четвъртото и най-малко дете на принц Филип и кралица Елизабет Втора. На 19 юни 1999 г. той получава титлата граф на Уесекс, а през 2019 г. - граф на Форфар. На 10 март 2023 г. кралят на Великобритания Чарлз Трети присъжда на принц Едуард титлата херцог на Единбург.

Тони Полстер (ист. име Антон Полстер), австрийски футболист (1964).
Носител на "Златната обувка" на сп. "Франс футбол" за 1987 г.

Параскеви Циамита, гръцка състезателка по лека атлетика (троен скок) (1972).
Световна шампионка през 1999 г. в  Севиля, Испания.

Енрико Кюн, немски състезател по бобслей (1977).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (четворка). От Световното първенство през 2004 г. в Кьонигзее, Германия, печели сребърен медал.

Самюел Ето'о, камерунски футболист (1981).
Печели три пъти турнира Шампионска лига - с "Барселона" (Испания) (2006, 2009) и с "Интер" (Италия) (2010). Печели златен медал от Олимпийските игри през 2000 г. в Сидни, Австралия, с националния отбор по футбол. Носител на отличието "Африкански футболист на годината" на Африканската футболна конфедерация (CAF) за 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2010 г. Носител на "Златно стъпало" за 2015 г., която се връчва от Монако. През 2019 г. прекратява състезателната си кариера.

Ласана Диара, френски футболист (1985).

Иван Ракитич, хърватски футболист (1988).
Печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Джак Бътланд, английски футболист (вратар) (1993).

Това е денят на смъртта на:

Муцио Клементи, италиански пианист и композитор (1752-1832).
Един от създателите на класическата форма на сонатите за пиано. Основател и ръководител на т. нар. Лондонска пианистка школа.

Джузепе Мацини, италиански революционер, публицист и литературен критик (1805-1872).
Известен като баща на движението за национално освобождение и обединение на Италия (Рисорджименто). Основател е на тайната републиканска организация "Млада Италия" (юни 1831). Оглавява заедно с Джузепе Гарибалди правителството на Римската република (9 февруари-3 юли 1849) по време на първата революция в Италия (12 януари 1848-22 август 1849). Организира походите на Гарибалди в Рим (1862 и 1876).

Мирза-Фатали Ахундов, азербайджански писател и философ (1812-1878).
 
Тарас Шевченко, украински поет и художник (1814-1861).
Основоположник на новата украинска литература. Родоначалник на критичния реализъм в украинската живопис. Автор е на картините "Момче-просяк, което дава хляб на куче" (1840), "Циганка-врачка" (1841), "Катерина" (1842). На 18 април 1840 г. излиза първата му стихосбирка "Кобзар", а през 1841 г. - поемата "Хайдамаци" и алманахът "Лястовица". Автор е на поемите "Сън", "Еретик", "Сляп", "Ратайкиня", "Кавказ", "Завет" и др. През пролетта на 1846 г. Тарас Шевченко влиза в тайното Кирило-Методиевско братство. След разгрома на организацията през март 1847 г. е арестуван и изпратен на заточение.

Бернардо да Силва Гимараиш, бразилски писател и журналист, представител на романтизма (1825-1884).
Автор е на романите "Робинята Изаура", "Семинарист" и др.

Ян Тишка (ист. име Лео Йогихес), полски обществен деец (1867-1919).
Участник в полското и германското работническо движение.

Матей Икономов, български актьор, режисьор и драматург (1871-1960).
Организира театъра в Разград (1895), театрална трупа "Живот" в Русе (1896), любителски театрални трупи в Сопот, Карлово и Пазарджик. През 1902 г. създава пътуващия "Съвременен театър". Поставя за първи път в България пиесите "Предложение" от Чехов, "На дъното" от Горки, "Лес" от Островски, "Призраци" от Ибсен, "Баща" от Стринберг". Автор е на 14 драми със сюжети от историческото минало, войните и социалния живот -"Последната молба" (1899), "Баща и син" (1924), "Под новото иго" (1923), "Освобождение. Най-силните" (1928) и др.

Стоян Омарчевски, български политик (1885-1941).
От 1905 г. е член на БЗНС. Депутат от 16-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1916-22 май 1920). Министър на народната просвета (22 май 1920-9 юни 1923). Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (1923) и от 22-ото до 25-ото Обикновено народно събрание (1927-10 март 1941). Редактор на издавания от него в. "Земеделско знаме" (1933-1934). Като министър на просвещението негова е заслугата 1 ноември да бъде обявен за общонационален празник като Ден на народните будители, въвежда задължителното основно образование, строи 1115 нови училища в малките селища, освобождава от данъци детската литература. Внася в Народното събрание за разглеждане правописната реформа, предложена от акад. Александър Теодоров-Балан, и законопроект за поставяне на бюстове на заслужили българи в централната алея на Борисовата градина в София.

Фриц Зернике, нидерландски физик (1888-1966).
Носител на Нобелова награда за физика за 1953 г. за неговата демонстрация на фазовоконтрастния метод, по-специално за неговото изобретение на фазовоконтрастния микроскоп.

Чавдар Мутафов, български писател и литературен критик (1889-1954).
Автор е на есета, разкази, импресии, гротески, сред които: "Марионетки" (1920), "Технически разкази" (1940) и други, както и на романа "Дилетант" (1926).

Михаил Булгаков, руски писател, журналист, драматург и лекар (1891-1940).
Автор е на "Дяволиада" (1925), "Фаталните яйца" (1924), повестта "Кучешко сърце" (1925), "Театрален роман" (1929), както и на редица пиеси. Романът "Майсторът и Маргарита" (1940) е отпечатан със съкращения едва през 1966 г. в сп. "Москва" и е издаден самостоятелно в пълния си вид през 1973 г.

Макс Делбрюк, американски физик, генетик и вирусолог от немски произход (1906-1981).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1969 г. заедно с американския биолог от италиански произход Салвадор Лурия и с американския биолог Алфред Хърши за откритията, отнасящи се до механизма на репликация и генетичната структура на вирусите.

проф. Симеон Русакиев (Симеон Русакиев Стоянов), български литературен историк и критик (1910-1991).
Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1953-1958), декан на Филологическия факултет в университета (1960-1963) и завеждащ Катедрата по руска и съветска литература (1967-1975). Вицепрезидент на Международната асоциация на преподавателите по руски език и литература (1967-1973). Отговорен редактор на сп. "Език и литература" (1948-1950) и негов главен редактор (1950-1983). Автор на "П. Р. Славейков и руската литература" (1956), "Тарас Шевченко и българската литература" (1964), "Руска литература. Дооктомврийски период 1890-1917" (1971; 1976), "Литературни очерци. Из руската и съветската литература" (1982), "Слънчова люлка. Народни песни от Нови пазар" (1983) и др.

Николай Грибачов, съветски писател (1910-1992).
Главен редактор на сп. "Съветски съюз" (1950-1954 и 1956-1991). Председател на Върховния Съвет на РСФСР (1980-1990). Автор е на романите "Ударна сила" (1971), "Битка" (1976). Сред сборниците му с разкази и повести са "Августовски звезди" (1958), "Нощна буря" (1964), "Любов моя немирна" (1966), "Белият ангел в полето" (1967, 1975), "Разкази и повести" (1970), "Там, напред" (1977, 1984) и др.

Константин Черненко, съветски политик (1911-1985).
Генерален секретар на ЦК на КПСС (13 февруари 1984-10 март 1985). Председател на Президиума на Върховния съвет на СССР (11 април 1984-10 март 1985). Герой на Социалистическия труд (1976, 1981, 1984). Носител на Ленинска награда (1982). Носител на четири ордена "Ленин" (1971, 1976, 1981, 1984).

Фам Хунг, виетнамски политик (1912-1988).
Председател на Министерския съвет на Виетнам (18 юни 1987-10 март 1988).

отец Пахомий (светско име Иван Григоров Вълчев), български църковен деец (1922-2008).
Приема монашество през 1950 г. До 1953 г. е клисар в Троянския манастир. От 1 август 1953 г. е игумен на манастира "Св. Дух" край гр. Годеч, Софийско. На 27 октомври 1960 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 1 ноември 1960 г. - за йеромонах в патриаршеската капела "Св. Николай Мирликийски".  Служи в българския Зографски манастир в Света гора в Атон, където е библиотекар (10 септември 1966-10 март 2008). Носител на орден "Св. Кирил и Методий" с огърлие (2005).

Христо Песев, български скулптор (1923-2000).
Работи в областта на малката декоративна пластика и монументалната скулптурна композиция. Сред творбите му е и паметникът, наречен "Посрещане на братята освободители", в двора на църквата "Св. Архангел Михаил" във Варна. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973).

Тодор Лирков (Чичо Тео), български журналист (1924-2002).
Емигрант в Лондон, Великобритания. Дългогодишен сътрудник на българската секция на "Би Би Си".

проф. Серафим Серафимов, български художник, дизайнер и педагог (1925-2019).
Основател на специалността "Дизайн за детската среда" в Националната художествена академия в София (1988) и един от учредителите (1993/1994) на департамент "Пластични изкуства" в Нов български университет (дн. департаменти: "Дизайн" и "Архитектура"). Преподавател в Академията за изкуство и дизайн "Burg - Ciebichenstein" в Германия, в Националната художествена академия - София и в Нов български университет. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен. Удостоен е със званието "Почетен професор на Нов български университет" за постижения в областта на дизайна и художествената култура, за многостранна и ползотворна работа в програмите на департамент "Пластични изкуства" (21 януари 2000). Носител на Почетен знак за заслуги към Националната художествена академия (1 декември 2014).

митрополит Геласий (светско име Георги Костов Михайлов), български църковен деец (1933-2004).
На 13 април 1957 г. приема монашество в Рилския манастир "Св. Иван Рилски". Бил е игумен на Троянския манастир "Успение Богородично" (1 октомври 1968-31 юли 1977) и игумен на Рилския манастир "Св. Иван Рилски" (1 август 1977-30 ноември 1982). Хиротонисан в епископски сан с титлата "Крупнишки" (7 май 1978). Ню-Йоркски митрополит на Американско-австралийската епархия (2 декември 1987-18 декември 1989). Главен секретар на Светия синод (31 май 1994-1 октомври 2001; 14 януари-10 март 2004). За двегодишен период управлява Доростоло-Червенската епархия, а по-късно - Силистренската духовна околия до възстановяването на Доростолската епархия през 2001 г. Удостоен е с научната степен "кандидат на богословските науки".

Джон Съртис, английски мотоциклетен и автомобилен състезател (1934-2017).
Световен шампион по мотоциклетизъм в клас 500cc през 1956 г., 1958 г., 1959 г. и 1960 г. и в клас 350cc през 1958 г., 1959 г. и 1960 г. От 1960 г. участва във "Формула 1". Световен шампион през 1964 г.  Той е единственият човек, печелил Световната титла, както на две, така и на четири колела.

Владимир Нахабцев, руски кинооператор (1938-2002).
Оператор е на филмите "Тази сладка дума - свобода" (1972), "Москва - моя любов" (1974), "Френски уроци" (1978), "Happy, Eugene" (1984), "Московска ваканция" (1995 г.) и др. Носител на Държавна награда на СССР за филма "Ирония на съдбата, или Насладете баня!" (1977). Носител на държавна награда на РСФСР за филма "Офис романтика" (1979).

Норберт Групе (ист. име Вилхелм фон Номбург), немски състезател по борба и бокс и актьор (1940-2004).
Започва кариерата си като състезател по борба през 50-те години на 20-и век в Германия, а от 1962 г. до 1970 г. се състезава като боксьор в тежка категория. Става известен с псевдонима принц Вилхелм фон Хомбург. Участвал е във филмите "Умирай трудно" (1988), "Ловци на духове II" (1989), "Нощта на боеца" (1991), "Среднощно ужилване" (1992), "В бездната на лудостта" (1994) и др.

Георги Юнаков, български състезател и треньор по бокс (1942-2018).
Близо 50 години е състезател и треньор в "Левски". Треньор на националния отбор по бокс (1999-2000).

Анди Гиб, австралийски музикант, певец и актьор от британски произход (1958-1988).
Той е най-малкият от братята Гиб от попгрупата "Бий Джийс".
/КГ/АЯ/МГ/