site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 7 март в историята

7 март 2024 г., четвъртък, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. свщмчци Васлий, Ефрем, Капитон и др.

На този ден в България:

1947 - Дипломатическите отношения между България и Австрия, установени през май 1919 г. и прекъснати на 1 април 1938 г., са възстановени на ниво легации. На 20 юни 1963 г. са издигнати в ранг на посолства.

1947 - В София е основан Институтът по микробиология "Стефан Ангелов" към Българската академия на науките като национален научен център за микробиологични изследвания. Основател на института и негов и пръв директор в продължение на 15 години е акад. Стефан Ангелов. Първоначално институтът се състои от пет звена - бактериологично (за медицинска, селскостопанска и промишлена микробиология), протозоологично, вирусологично (изследвания на вирусите и вирусните заболявания при човека, животните и растенията), имунологично и биохимично.

1964 - В Берлин, Германия, се провежда финалният мач (реванш)  на Турнира за Купата на Европейските шампиони (КЕШ) за жени (от 2000 г. е Шампионска лига)  между "Динамо" (Берлин) и "Левски" (София), който завършва 3:1 гейма. С общ резултат от двата финални мача 4:3 гейма женският волейболен отбор на "Левски" печели за първи път в българската волейболна история Турнира за Купата на КЕШ.   Първият финален мач се провежда на 20 февруари 1964 г. в зала "Универсиада" в София, където българките побеждават с 3:0 гейма. Българските състезателки, водени от треньора Владимир Прохоров са в състав: Виолета Андонова,  Величка Маркова-Аспарухова, Цветана Берковска, Цветанка Паунова, Янка Радева, Лидия Маркова,  Виктория Найденова, Надежда Александрова, Екатерина Недкова, Ева Дойчева, Антоанета Торбова, и Лидия Петрова.

1990 - Учреден е Съюз на участниците в Отечествената война (1944-1945). Приемник е на Съюза на бойците от фронта (28 ноември 1937-1 декември 1944) и последовател на организации и съюзи на участниците във войните на България след Освобождението от османско иго (1878). На втория конгрес на 11 март 1992 г.  Съюзът на участниците в Отечествената война се преименува в Съюз на ветераните от войните. На петия конгрес на 20 април 2001 г. организацията се преименува в  Съюз на ветераните от войните в България.

2003 - Около 20:10 ч. близо до централата на "MG корпорация" в София е застрелян президентът на "MG корпорация" Илия Павлов. 

2005 - Софийският градски съд одобрява продажбата на обявената в несъстоятелност "Балканска универсална банка" АД на "Токуда банк" АД. Цената на сделката е 1 лев. "Балканска универсална банка" АД  е регистрирана през 1994 г. и обявена в несъстоятелност на 31 март 2000 г. "Токуда банк" поема задължения към кредиторите в размер на 201 500 лв.

2007 - Народното събрание ратифицира Конвенцията за борба с трафика на хора на Съвета на Европа (приета на 16 май 2005 г., Варшава, Полша), подписана от България на 22 ноември 2006 г. в Страсбург, Франция.  В сила за България от 18 юни 2007 г.

2014 - В Русе е организирана тристранна среща между министър-председателите на България, Румъния и Сърбия Пламен Орешарски, Виктор Понта и Ивица Дачич. В рамките на срещата България и Румъния подписват двустранни споразумения за  сътрудничество между министерствата на земеделието, на регионалното развитие, на външните работи, в областта на младежта и спорта и в сферата на информационните технологии и съобщенията.

2016 - Патриархът на Българската православна църква и Софийски митрополит Неофит пристига на петдневно официално посещение в Москва, Русия, по покана на патриарх Кирил, патриарх Московски и на цяла Русия, и на ръководството на Международния обществен фонд "Единство на православните народи", начело с неговия президент проф. В. А. Алексеев. Той е придружаван от десетчленна официална църковна делегация.

2018 - На заседание на правителството по предложение на министър-председателя Бойко Борисов е взето решение, с което се оттегля внесената в Народното събрание за ратификация Конвенция за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие (т. нар. Истанбулска конвенция) на Съвета на Европа и е отменено решението на правителството, с което е одобрен законопроектът за тази ратификация.

2020 - В Природния парк "Странджа" 11 вековни дървета от видовете Странджански дъб-лъжник, Зимен дъб и Цер са обявени за защитени. Те са на възраст над 250-300 години. Към настоящия момент 21 са вековните дървета в Природен парк "Странджа", които са със статут на защитени, като повечето от тях са от ендемичния вид Странджански дъб и се намират на територията на село Кости, община Царево. Странджанският дъб е с единствено разпространение на територията на Странджа планина. Той е включен в Закона за биологичното разнообразие като рядък вид. Описан е за първи път преди повече от 160 години от руски ботаници. Най-старото монументално живо дърво на територията на парка е близо хилядагодишен дъб от вида Благун, който се намира в землището на село Заберново.

2022 - В София на заседание на Изпълнителния съвет на Националното представителство на студентските съвети  са избрани трима заместник-председатели - Александър Узунов, Доротея Николаева и Йозлем Кюлджева.

2023 - В София в президентството вицепрезидентът Илияна Йотова има среща с помощник генералния секретар на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО)Ернесто Отоне, който е на тридневно работно посещение в България по покана на министъра на културата Найден Тодоров (7-9 март 2023).  Двамата обсъждат въпроси на сътрудничеството на България и ЮНЕСКО и бъдещите перспективи за работа.

На този ден по света:

1876 - В САЩ американският изобретател от шотландски произход Александър Греъм Бел получава патент за изобретяването на телефона.

1995 - В щата Ню Йорк (САЩ) след 18-годишна отмяна е възстановено смъртното наказание. Ню Йорк става 38-ият щат, в който се възобновява смъртното наказание, съгласно указ на губернатора на щата Джордж Патаки, с който се въвежда и нов метод за екзекуция - смъртоносна инжекция. През 2004 г. Нюйоркският апелативен съд обявява законът за противоконституционен, а през 2007 г. последната останала за изпълнение смъртна присъда в щата е заменена с доживотна присъда. През 2008 г. губернаторът Дейвид Патерсън издава заповед, изискващи отстраняването и унищожаването на цялото оборудване за изпълнението на смъртните наказания в щата.

1996 - Първи снимки от повърхността на планетата Плутон, фотографирана с помощта на космическия телескоп Хабъл.

2001 - Парламентът одобрява текста на държавния химн на Русия, написан от Сергей Михалков.

2008 - В Прага, Чехия, Вацлав Клаус полага клетва за втори президентски мандат, след като е преизбран на 15 февруари 2008 г.

2009 - Американският космически телескоп "Кеплер" успешно е изведен в орбита от Кейп Канаверал в щата Флорида, САЩ. Телескопът търси наличие на планети в район с около 100 000 звезди, в който условията не са прекалено горещи, нито прекалено студени, а подходящи за наличие на вода в течно състояние и следователно на живот. На 30 октомври 2018 г. от НАСА обявяват, че космическият телескоп е изчерпал горивото си. По време на мисията си, продължила 9 години, 7 месеца и 23 дни, той открива над 2600 екзопланети.

2010 - Хиляди хора в цяла Испания излизат на протест срещу нов закон, облекчаващ правилата за извършване на аборт. Действащият закон позволява на жените да правят аборт само при наличието на малформации у плода, в случай на изнасилване или при опасност за живота на майката. Новите правила безусловно позволяват на жените да правят аборт до 14 седмица от бременността. В страната годишно се извършват над 100 000 аборта.

2011 - В съд в Париж, Франция, започва процес срещу бившия френски президент Жак Ширак по обвинения за злоупотреба с доверие, отклоняване на държавни средства и конфликт на интереси при разкриването на фиктивни работни места за политически сподвижници докато е бил кмет на Париж от 1977 до 1995 г. Делото приключва на 15 декември 2011 г., когато Жак Ширак е признат за виновен и осъден на две години затвор условно. Това е първата присъда за френски държавен глава след издадената срещу нацисткия колаборационист маршал Филип Петен през 1945 г.

2012 - В Норвегия прокуратурата повдига официално обвинения в тероризъм и предумишлено убийство срещу Андерш Брайвик във връзка с терористичния акт от 22 юли 2011 г. в Осло и на о. Ютьоа, при който загиват 77 души и 40 са тежко ранени. Обвиненията срещу него са по параграф от антитерористичното законодателство, отнасящ се до насилствени действия, извършвани с намерението да се разстрои работата на ключови държавни институции или да се всява страх у населението. Андерш Брайвик признава за нападенията, но отрича да е извършил престъпление, представяйки своите жертви като "предатели" заради това, че са приели имиграционна политика, водеща към ислямска колонизация на Норвегия.

2014 - В Осака, Япония, e открит небостъргачът "Абено Харукус", висок 300 м и обявен за най-високата сграда в страната до момента. Около 130 млрд. йени (1,26 млрд. долара) са инвестирани в строежа на 60-етажната сграда, чиято обща площ е 300 000 кв. м.

2015 - Започва да излъчва новини новата панафриканска новинарска агенция - Африканска информационна агенция (АНА). Екипите на агенцията са базирани в Кейптаун, Претория и Йоханесбург в Република Южна Африка.

2017 - Във Ватикана е учреден консултативен съвет, съставен изцяло от жени. Консултативната институция, състояща се от 37 жени от различна националност и с различно вероизповедание, ще участва във всички дейности на Понтификалния съвет за култура. Консултативната инстанция ще се събира три пъти годишно. Неин координатор е университетската преподавателка Консуело Коради.

2018 - На церемония в централата на ООН в Ню Йорк, САЩ, Австралия и Източен Тимор подписват договор, който слага край на спор за морската им граница. На церемонията присъстват министърката на външните работи на Австралия Джули Бишоп и заместник министър-председателят на Източен Тимор Ажио Перейра. Договорът ще позволи да се съживи икономиката на Източен Тимор благодарение на споразумение за подялба на преходите от експлоатацията на находището на петрол и природен газ "Грейтър сънрайз", което е открито през 1974 г.

2019 - В Русия Държавната дума (горната камара на парламента) приема два закона срещу "фалшивите новини" в медиите и срещу текстове, обидни за държавата. Законът за "фалшивите новини" предвижда глоби до 1,5 млн. рубли (22 750 долара) за "фалшиви новини", както и блокирането им. Съгласно закона се забранява разпространяването в онлайн медиите на "недостоверна обществено значима информация под формата на достоверна", която  заплашва живота или здравето на граждани, имущество, обществения ред и сигурност, както и жизнено важни обекти на инфраструктурата, банките, промишлеността и комуникациите.

2020 - На островите Мадейра, автономен регион на Португалия, е регистрирано земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер. Трусът е станал на дълбочина от 5 км. Няма данни за загинали и нанесени материални щети.

2021 - Френският политик и милиардер Оливие Дасо загива при катастрофа с частен хеликоптер в Нормандия. Шестдесет и девет годишният Оливие Дасо е най-големият син на френския индустриалец Серж Дасо, чиято компания произвежда изтребителите "Рафал" и е собственик на вестник "Фигаро". Депутат от консервативната партия "Републиканците" от 2002 г., Оливие Дасо е нареждан от "Форбс" на 361-о място в класацията на най-богатите хора в света, заедно с двамата му братя и сестра му.

2022 - Европейският съюз започва процедурата по разглеждане на молбите на Украйна, Грузия и Молдова за членство в ЕС. На 28 февруари 2022 г. Украйна подава молба за членство, а на 3 март 2022 г. кандидатури официално подават Грузия и Молдова.

2023 - В Ташкент, Узбекистан, е проведена учредителна среща на клуб за обсъждане на начини за постигане на дългосрочен мир в Афганистан. В срещата участват специални представители от Русия и\ шест граничещи с Афганистан държави - Китай, Иран, Пакистан, Узбекистан, Таджикистан и Туркменистан.

Родени на този ден българи:

Райко Алексиев, художник карикатурист, писател хуморист и журналист (1893-1944).
Първата си самостоятелна изложба с рисунки и карикатури прави през 1914 г. Участва в Първата световна война като военен художник. Автор е на стихотворения, сатирична публицистика, смешни случки, мъдрости и на над 5000 карикатури с политическа и обществена ангажираност. Редактор на хумористичните вестници и списания "Барабан" (1908-1921), "Смях" (1911-1915), "Людокос" (1913-1914), "Българан" (1916-1924), "Маска" (1924-1927), "Зора" (1919-1944). През 30-те и 40-те години на 20-и век неколкократно е бил председател на Съюза на българските художници.  Автор е книгите с разкази и фейлетони "Душеспасителна книжица" (1918), "Жалостиви случки" (1929), "Генчо Завалията" (1934), "Клюката" (1935), "Хорски уста" (1937) и др. На 11 септември 1944 г. е арестуван в писателското кафене на бул. "Цар Освободител". Изтезаван в следственото отделение. Издъхва на 18 ноември 1944 г. През 1945 г. е осъден посмъртно от шести състав на Народния съд заради "антисъветска" и "прогерманска" пропаганда. Присъдата е отменена след 1990 г.

ген. Иван Михайлов, военен деец и политик (1897-1982).
Член на Централния комитет (ЦК) на Българската комунистическа партия (БКП) и на Политбюро на ЦК на БКП (4 март 1954-4 април 1981). Работил е в Министерството на народната отбрана като началник отдел, командващ артилерията и заместник-министър на народната отбрана (януари 1950-4 януари 1951). Заместник-председател е на Министерския съвет (4 януари 1951-18 април 1956; 15 януари 1958-9 декември 1961; 17 март 1962-9 юли 1971). Министър на транспорта и съобщенията (1 февруари 1957-15 януари 1958), министър на народната отбрана (9 юни 1958-17 март 1962). Член на Държавния съвет на Народна република България (8 юли 1971-17 юни 1981). Избиран е за депутат във 2-ото Народно събрание (20 декември 1953), в 3-ото Народно събрание (22 декември 1957), в 4-ото Народно събрание (25 февруари 1962), в 5-ото Народно събрание (27 февруари 1966). Депутат от 6-ото до 8-ото Народно събрание (1971-16 май 1982).  Носител на орден "Народна република България" първа степен (април 1950), на орден "Георги Димитров" (1955, 1957, 1959, 1962, 1967, 1972, 1977).

проф. Симеон Хаджикосев, литературовед, литературен историк  и критик (1941-2020).
Специалист по западноевропейска и съвременна литература, основоположник на българската провенсалистика (науката за провансалските трубадури и тяхното творчество). Преподавател (от 1965) по западноевропейска литература във Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Заместник-директор и директор на Центъра за литературна информация към Съюза на българските писатели (1976-1981). Помощник на заместник-председателя на Министерския съвет Живко Живков (1972), помощник на заместник-председателя на Държавния съвет Георги Джагаров (1982-1983). Главен секретар на Дружеството на филолозите българисти (1983-1990) и председател на Съюза на филолозите българисти (1990-2002). Член на международния ПЕН клуб. Автор е на статии, рецензии, есета в литературния и в периодичния печат. Автор е на повече от 30 книги, сред които мемоарните книги "Записки на конформиста" (2005) и "Записки на вътрешния емигрант" (2006), и на монументалната поредица "Западноевропейска литература" (2011).

Радослав Михайлов, журналист (1948).
Дългогодишен служител в Българската национална телевизия (БНТ). Работил е в редакция "Международна политика", в "Панорама", в "Днес", в "По света и у нас", в "В края на деня". Завеждащ кореспондентския пункт на БНТ във Варшава, Полша (1989-1991) и в Москва, Русия (1995-1999). Автор и продуцент е на телевизионни документални филми, сред които са "Спомен от Маш дал шамс" (1982), "Дисекция на една агресия" (1982),"Аден в пламъци и кръв" (1987), "Юри Буков" (1992),  "Мисия на ЮНПРОФОР" (1993), "Сини каски в Македония" (1993) и др. Автор е на книгите"Куршумите не бяха за нас" (1982),  "Москва асорти" (1999),"Истински разкази" (2000), Това бе вчера" (2001), "Кавказки възел" (2008)  и др.

Иво Братанов, тенисист и треньор (1978).

Деси Слава (ист. име Десислава Донева), певица (1979).
 
На този ден са родени и:

Жозеф Ниепс, френски изобретател (1765-1833).
Един от създателите на фотографията. Прави първата успешна трайна снимка, чиято експозиция продължава цели 8 часа (1826). Фотото остава в историята с името "Гледка от прозореца".

Алесандрo Манцони, италиански поет и писател (1785-1873).
Представител на италианския романтизъм. Творчеството му е повлияно от идеите на Френската революция и италианското освободително движение. Автор е на одата "Тържеството на свободата" (1801), "Свещени химни" (1812-1822), драмите "Граф Карманьола" (1819), "Аделки" (1822). Най-значителното му произведение е романът "Годениците" (1825-1827).

Джон Хършъл (Джон Фредерик Уилям Хършъл), британски математик и астроном (1792-1871).
Открива и описва повече от 3000 двойни звезди и 2500 мъглявини. Един от създателите на астрофотометрията, разработил нов метод за закрепване на фотографските изображения, въвежда термините "позитив" и "негатив".

Томаш Масарик, чешки политик (1850-1937).
Първи президент на Чехословакия (14 декември 1918-14 декември 1935).

Юлиус Вагнер фон Яурег, австрийски психиатър и невролог (1857-1940).
Въвежда метод за лечение на прогресивна парализа (форма на сифилис, засягаща главния мозък) чрез изкуствено заразяване с малария. Формулира научните принципи на пиротерапията (лечение чрез изкуствено повишаване на телесната температура, която е първата форма на шокова терапия, използвана в психиатрията. Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1927 г. за откриването на терапевтичната стойност на заразяването с малария в лечението на прогресивната парализа.

Пит Мондриан (Питер Корнелис Мондриан), нидерландски художник абстракционист (1872-1944).

Василий Золотарев, беларуски композитор (1872-1964).
Един от основоположниците на националната композиторска школа.

Морис Равел, френски композитор (1875-1937).
Автор е на операта "Испански час" (1907), балета "Дафнис и Хлое" (1912) и оркестралното произведение "Болеро" (1928).

Михаил Кустодиев, руски художник (1878-1927).

Хайнц Рюман (Хайнрих Вилхелм Херман Рюман), немски актьор, режисьор и продуцент (1902-1994).
Носител на Кръст за заслуги на Федерална република Германия (1966) и Почетна награда за култура на град Мюнхен (1977).

Ладислав Женишек, чешки футболист и треньор (1904-1985).

Алехандро Гарсия Катурла, кубински композитор, цигулар и диригент (1906-1940).

Ана Маняни, италианска актриса (1908-1973).
Участвала във филмите: "Ученичката Тереза"(1941) "Рим - открит град" (1945) , "Любовта" (1948), "Земята трепери" (1948) , "Най-красивата" (1951), "Златната карета" (1953) , "Татуираната роза" (1955), "Сестра Летиция" (1957), "Дивият вятър" (1958), "Ад сред града" (1959) и др. Един от най-известните й филми е "Мама Рома" (1962). Последният й филм е "Рим" (1972) на Федерико Фелини. Първата италианска актриса, носителка на "Оскар" (1955).

Кобо Абе (ист. име Кимифуса Абе), японски писател и драматург (1924-1993).
Автор е на романите "Жената в пясъка" (1962), "Чуждо лице" (1964) и др.

Ернст Оцвирк (Оси), австрийски футболист и треньор (1926-1980).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 1954 г. в Швейцария.

проф. Галина Ковальова, руска певица и музикален педагог (1932-1995).
Заслужил артист на РСФСР (1964). Народен артист на РСФСР (1967). Народен артист на СССР (1974).

Жорж Перек, френски писател (1936-1982).
Представител на постмодернизма. Първият му роман "Вещите: Една история от 60-те г." (1965) е удостоен с наградата "Ренодо" за най-добър първи роман. През 1967 г., след срещата си с писателя Реймон Кьоно, се присъединява към групата "Улипо". Същата година е издаден романът "Спящият човек". За най-известната си книга "Животът. Начин на употреба" (1978) получава френската литературна наградата "Медичи", а книгата е определена от френския в. "Монд"  за една от 100-те най-значими книги на 20-и в.

Нина Веселовска, руска актриса (1937-2022).
Участвала е във филмите "Сестри", "Мрачна сутрин", "Приятели и години", "Две години над пропастта", "Альоша" и др. Заслужена артистка на РСФСР (1984).

Дейвид Балтимор, американски молекулярен биолог (1938).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1975 г. заедно с  американския вирусолог Хауард Темин и американския вирусолог от италиански произход Ренато Дулбеко за техните открития относно взаимодействието между туморните вируси и генетичния материал на клетката.

Владлен Бирюков, съветски актьор (1942-2005).
Участвал е във филмите "Млада съпруга" (1978), "Тайно гласуване" (1982), "Вечен зов" (1973-1983) и др. Носител на Държавна награда на СССР (1978). Държавна награда на РСФСР (1984). Почетната значка на Съюза на кинематографистите на Русия "Златна камера" за изключителен принос към руското кино (1999).

Майкъл Росбаш, американски учен генетик (1944).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2017 г. заедно с американските учени Джефри Хол и Майкъл Йънг за откриването на молекулярните механизми, контролиращи циркадния ритъм - от латинските circa ("около") и dies ("ден").

Иван Лендъл, чешки тенисист и треньор (1960).
Спечелил е 8 титли от турнирите на "Големия шлем" и 94 титли от турнирите на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP). Водач на световната ранглиста на ATP (28 февруари 1983). Обявен за "Играч на годината"  от Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) за 1985 г., 1986 г. и 1987 г. Въведен в Международната зала на славата по тенис в Нюпорт, САЩ (2001).

Маркус Щайнхьофер, немски футболист (1986).

Хатем Бен Арфа, френски футболист (1987).

Дениса Алертова, чешка тенисистка (1993).

Това е денят на смъртта на:

Жан-Пиер Бланшар, френски изобретател и въздухоплавател, пионер на авиацията (1753-1809).
Той осъществява изпитателни и демонстративни полети с балони, които сам конструира, усъвършенства конструкцията на парашута. На 7 януари 1785 г. заедно с американския лекар Джон Джефри извършва първия успешен полет с балон над Ламанша от Дувър до Гин. На 9 януари 1793 г. осъществява първия полет с балон над  Северна Америка - от Филаделфия, Пенсилвания, до Глостър, Ню Джърси. Същата година демонстрира и парашута, изобретен 10 години преди това от Луи Себастиян Ленорман, като средство за безопасна евакуация от балон. Демонстрацията е принудителна, след като балонът му се взривява. През февруари 1808 г. получава инфаркт по време на полет с балон над Хага, Нидерландия, пада от балона и не успява да се възстанови.

Аристид Бриан, френски политик, адвокат и журналист (1862-1932).
Министър-председател в 11 правителства (24 юли 1909-27 февруари 1911; 21 януари-18 февруари 1913; 29 октомври 1915-17 март 1917; 16 януари 1921-12 януари 1922; 25 ноември 1925-17 юли 1926; 29 юли-22 октомври 1929). Министър на външните работи в 18 правителства (29 октомври 1915-17 март 1917; 16 януари 1921-2 януари 1922; 17 април 1925-12 януари 1932). Инициатор, заедно с държавния секретар на САЩ Франк Келог, на т. нар. пакт "Келог-Бриан" - договор за отказ от войната като средство на националната политика, подписан първоначално от 15 държави на 27 август 1928 г. и впоследствие от 65 държави. Носител на Нобелова награда за мир за 1926 г. заедно с министъра на външните работи на Германия Густав Щреземан за техния принос за подписването на Договорите от Локарно (1925), с които се получават гаранции за френско-германската граница на р. Рейн и е утвърдена демилитаризацията на Рейнска област, като по този начин френската политика се насочва към сближаване с Германия.

акад. Георги Бончев (Георги Бончев Николов), български геолог (1866-1955).
Основоположник на петрографията и минералогията в България. Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1914-1915). Секретар и председател на Природо-математическия клон на Българската академия на науките (БАН) (1921-1922; 1927-1928; 1941-1943). Инициатор за създаването на Българското геологическо дружество (1925), първи председател на дружеството. Един от основателите на Българското природоизпитателно дружество (1896). Основател и пръв директор на Геологическия институт при БАН (1947-1952). Издава първата подробна геологическа карта на България в мащаб 1:300 000 (1911). Дописен член (1898) и действителен член на БАН (1900). Автор е на повече от 140 научни публикации.

Ото Дилс, немски химик (1876-1954).
През 1927 г. заедно с немския химик Курт Алдер започват да изследват диеновия синтез. През 1928 г. успяват да свържат диените (органични съединения със спрегнати двойни връзки) помежду им или с филодиени (органични съединения с активирана двойна или тройна връзка в циклични съединения с пръстеновиден строеж. Реакцията на Дилс - Алдер е основа за получаване на множество лекарствени препарати, багрила, пластмаси, синтетичен каучук. Носител на Нобелова награда за химия за 1950 г. заедно с Курт Алдер за откриването и усъвършенстването на диеновия синтез.

Петко Атанасов (Петко Атанасов Мавродиев), български актьор и режисьор (1889-1956).
Създател на Общодостъпен театър във Видин (1910). Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1911-1956, с прекъсвания). Директор и режисьор на театъра в Хасково (1923). Актьор в пътуващата театрална трупа Свободен театър (1924), в театрите във Варна (1939-1942) и в Плевен (1943-1945). Член на редакционния комитет на сп. "Актьор" (1923-1925) и сп. "Български театър" (1936-1937). Редактор на в. "Български артист" (1926-1934). Секретар на Съюза на артистите в България (1930-1931).

патриарх Кирил (светско име Константин Марков Константинов), български църковен деец (1901-1971).
През 1936 г. е ръкоположен за Стобийски епископ. От 1938 г. е главен секретар на Светия синод. Ръкоположен за пловдивски митрополит (29 май 1938). През 1938 г. заедно с екзарх Стефан и митрополит Неофит Видински митрополит Кирил оглавява протестите на българската църковна общественост в защита на българските евреи с цел предпазването им от депортиране в хитлеристкия концентрационен лагер в Треблинка. Български патриарх и софийски митрополит (10 май 1953-7 март 1971). Той е първи патриарх на възстановената Българска патриаршия.  От 1970 г. е академик на Българската академия на науките. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Софийската, Московската и Санкт Петербургската духовни академии. Носител на орден "Кирил и Методи" първа степен (3 януари 1959), на орден "Народна република България" първа степен (май 1963, 15 януари 1969). Обявен за праведник на света от израелския институт "Яд Вашем" заради приноса му за спасяването на българските евреи (11 ноември 2001).

акад. Антонин Филатов, съветски хирург и хематолог (1902-1974).
За първи път в СССР извършва обратно преливане на кръв (1928). За първи път в света извършва преливане на кръвна плазма (1932). Създава Лаборатория за съхраняване на тъканите (1954) и  Център за борба с тромбоемболичните заболявания (1968). Носител на Държавна награда на СССР (1953, 1975).

Асаф Масерер, съветски балетист, балетмайстор и педагог (1903-1992).
Народен артист на РСФСР (1951). Народен артист на СССР (1976).

Едуард Пърсел, американски физик (1912-1997).
Носител на Нобелова награда за физика за 1952 г. заедно с американския физик от швейцарски произход Феликс Блох за разработените от тях нови методи за измерване на ядрената магнитна прецесия и откритията, свързани с тях.

Дамяно Дамяни, италиански режисьор и сценарист (1922-2013).
Режисьор на сериала "Октопод" (1984-1999). Негови са филмите "Червило"(1960), "Един мъж на колене" (1980), "Сицилианска връзка" (1985), "Разследването (1986), "Убийци в дни на празници" (2002) и др. Носител е на наградите "Сребърна мечка" (1986), "Златна раковина" (1962) и др.

Ханс Демелт (Ханс Георг Демелт), американски физик от немски произход (1922-2017).
Един от създателите на водородния мазер. Носител на Нобелова награда за физика за 1989 г. за разработването на метода на разделените осцилиращи полета и използването му във водородния мазер и други атомни часовници.  Той си поделя наградата с американския физик от немски произход Ханс Демелт и немския физик Волфганг Паул, които я получават за разработването на метода на йонния уловител.

Конрад Волф, немски режисьор (1925-1982).
Режисьор е на филмите "Звезди" (1959), "Малкият принц" (1966), "Гоя" (1971), "Мамо, жив съм" (1976) и др. Носител на Специалната награда на журито в Кан за филма "Звезди" (1959), Специалната награда на Московския филмов фестивал за филма "Гоя" (1971).

Стенли Кубрик, американски режисьор, сценарист и продуцент (1928-1999).
Сред филмите, създадени от него, са  "Пътеки на славата" (1957), "Спартак" (1960), "Лолита" (1962), "Д-р Стрейнджлъв" (1963),  "Портокал с часовников механизъм" (1971 година). Носител на награда "Оскар" за филма "2001: Космическа одисея" (1969), "Широко затворени очи" (1999) и др.

Жан Бодрияр, френски социолог и философ (1929-2007).
Известен е с провокативните си коментари за мeдиите и консуматорското общество. От 1966 г. е преподавател по социология в университета на Нантер. Автор е на над 50 труда, сред които "Системата на предметите"(1968), "Символичният обмен и смъртта" (1976), "Симулакрум и симулация" (1981), "Америка" (1986), "Другият видян от него самия" (1987), "Прозрачността на злото" (1990), "Хладни спомени" (1990) "Войната в Залива не се състоя" (1991), "Патафизика" (2002) и др.

Анатолий Кузнецов, съветски актьор (1930-2014).
Има над 100 роли в киното, най-известната сред които е ролята на червеноармееца Сухов от филма на Владимир Мотил "Бялото слънце на пустинята" (1969). Участвал е във филмите "Опасни пътеки", "Приятелю мой, Колка", "Сутрешни влакове", "Очаквайте писма", "Освобождение", "Горещ сняг". Заслужил артист на РСФСР (28 март 1973). Народен артист СССР (21 декември 1979).

Симеон Венов, български художник график и илюстратор (1933-1999).
Секретар на секция "Графика" и заместник-председател на Съюза на българските художници /СБХ/ (1985-1989), дългогодишен член на управителния съвет на съюза. Илюстрира книгите "Чичовци" от Иван Вазов (1966), "Крали Марко" (1973) и др. Участва в оформлението на паметника "Създатели на българската държава" над град Шумен с мозайка-триптих (в съавторство с Владислав Паскалев). Участвал е в представителни изложби на съвременната българска графика в чужбина и в редица международни биеналета и триеналета на графиката в България и чужбина. Организирал е самостоятелни изложби в София (1979, 1984, 1996, 1999), Варна, Бейрут (1985, 1991), Самоков (1986), Добрич, Каварна (1988). Носител на наградата на СБХ за графика "Веселин Стайков" за 1985 г., на наградата на Българския олимпийски комитет за графика - за цикъла "Победител", "Движение", "Напрежение" (септември 1986), на наградата на Съюза на българските художници за цялостно творчество (1999). Удостоен със званието "Народен художник" (23 май 1986).

проф. Иван Сарандев, български литературен критик и историк (1934-2020).
След дипломирането си заедно с Владимир Башев основава в. "Пулс". През 1957 г. открива и дешифрира неизвестни спомени на проф. Боян Пенев за Пенчо Славейков, като е единственият, който разчита стенографския архив на професора. През 1958 г. открива неизвестно издание на "Епически песни" от Пенчо Славейков. От 1960 г. работи като литературен консултант в редакцията на в. "Народна младеж". Работил е в редакциите на в. "Литературен фронт", "Народна култура". Завеждащ отдел "Критика и метературознание" на издателство "Български писател" (1972-1974). Преподавател по "История на българската литература между двете световни войни" в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1975-2006). От 1974 г. е научен сътрудник в Института за литература при Българската академия на науките, където създава и ръководи групата "Литературни анкети", подготвила и издала 35 анкети с български писатели, сред които Емилиян Станев, Дора Габе, Елисавета Багряна и Валери Петров. Изследовател на творчеството на писателя Йордан Йовков. Автор е на 21 монографии, сред които "Имена и години" (1967), "Герои и конфликти" (1967), "Книга за Дора Габе" (1974), "Живот се дава за живот", (1976), "Емилиян Станев. Литературна анкета" (1977; 2007), "В света на "Старопланински легенди" (1980; 1993; 2007), "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г." (1986; 1998), "Дора Габе. Литературна анкета" (1986), "Валери Петров. Литературна анкета" (1997), "Българска литература. 1918-1945 г. (2004 - т. 1.), "Българска литература. 1930-1945 г." (2006 - т. 2.). Монографията му "Йордан Йовков. Жизнен и творчески път. 1880-1937 г." е отличена с наградата за литературознание на Българската академия на науките  и на Софийския университет "Св. Климент Охридски" за 1986 г. и с Националната литературна награда "Йордан Йовков" за 2000 г.

Добри Динев, български плувец и треньор (1947-2015).
Поставя шест рекорда за Книгата на рекордите Гинес по маратонско плуване. През 1978 г. той спасява 43-ма души от удавяне, когато понтонният мост край Белослав се обръща и във водата падат стотици хора. От 1994 г. живее в Канада, където създава клуб "Приятелите на Добри Динев". На 17 август 2015 г. е открита паметна плоча и спортният плувен комплекс в Полски Тръмбеш, където той поставя два от рекордите си за Книгата на рекордите Гинес през 80-те години на 20-и век, е наречен на  негово име "Добри Динев". Почетен гражданин на Варна, Асеновград и Полски Тръмбеш.

Мирослав Миронов, български футболист и треньор (1963-2014).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Дунав" (Русе), "Славия" (София) и "Етър" (Велико Търново). Играл е за националния отбор по футбол.
/КГ/АЯ/МГ/