Да се отделят средства и време за превантивни мерки и за образоването на всички заинтересовани страни за процесите в околната среда – това е една от препоръките за опазването на пясъчните дюни, която Луиджи Киприани, експерт по геоморфология към дирекция „Опазване на почвите и гражданска защита“ в регион Тоскана, Италия, отправи към българските власти. За БТА той заяви, че е важно хората да бъдат запознати с богатството на българската природа, за да бъдат превърнати в партньор в защитата на крайбрежието. По думите му точно това се прави и в Италия. Сардиния е едно от местата с най-впечатляващите дюни, каза Киприани. В Тоскана има защитени регионални паркове, забранено е всякакво строителство, коментира още той.
Условията за опазване на дюните в Италия бяха споделени с представители на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) и научните среди в двудневна дискусия, състояла се миналата седмица. Българските експерти се запознаха и с опита на Испания, представен от Роберто Диаз Санчез, експерт по крайбрежни зони в Министерството на науката, иновациите и университетите на Испания. Експертната мисия беше организирана от МОСВ в рамките на механизма Peer To Peer (Р2Р) на Европейската комисия. Механизмът има за цел да подпомогне държавите членки в справянето с предизвикателствата при прилагането на европейското екологично законодателство. Чрез този инструмент Европейската комисия насърчава държавите членки да подобрят своите екологични резултати чрез споделяне на знания, опит и най-добри практики, обясниха от екоминистерството. Чуждестранните експерти са били запознати с одобрената в края на януари от министъра на околната среда и водите методика за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни. Те коментираха за БТА, че документът дава добра основа за съхранението на дюните.
Изненадах се, че имаме толкова общи проблеми по отношение на защитата на дюните. У нас те са свързани със собствеността например, заяви Роберто Диаз Санчез. Има проблеми по отношение на координацията между различните компетентни органи относно действията да се избегне ерозията на дюните, каза още той. Испанецът посочи, че Маспаломас е едно от местата с красиви пясъчни дюни. Той спомена и плаж Пунтал край Сантандер.
МОСВ популяризира темата за дюните
От МОСВ също смятат, че популяризирането на темата за дюните ще подпомогне мерките за тяхното опазване. Приемането на методиката за картографиране и определяне на типа пясъчни дюни сама по себе си е нормативен акт и всяко едно картиране на дюните трябва да се извършва спрямо нея, каза за БТА министърът на околната среда и водите в оставка Юлиян Попов. Тази методика е базирана на международен научен опит и изследвания, тя е наложена при последната оценка на дюните на плаж Каваците, коментира той.
„Имаме много ентусиазирана подкрепа от ЕС, от нашите партньори от Испания, Италия“, посочи Попов. Контролът ще бъде сериозен, но много разчитаме на медиите, гражданите, неправителствените организации, а също и на всички в туризма, защото тези дюни, освен красота и природа, са изключително ценен икономически актив, добави той. По думите му не е редно с цел печалба да се постои хотел върху дюни. Попов смята, че дюните са повод да се развива туризъм, базиран на „тези уникални природни дадености“. И изрази надежда за подкрепа от обществото.
„Плажовете и дюните са основните форми, които изграждат крайбрежния (брегови) акумулативен релеф. Те се приемат за физическата контактна зона „море-суша“, съчетават в себе си ценен природен ресурс и са важна функционална единица на бреговата екосистема“, се уточнява в методиката за картографиране, определяне на граници и типа пясъчни дюни. Изследванията на дюните по Черноморското ни крайбрежие датират още от 60-те и 70-те години на ХХ в., уточнява се в методиката. Масово развитие на туризма (къмпинги, плажове, барове и др.), строителство на пътища и пътеки, добив на пясък от дюни, селскостопански практики и залесяване, жилищно строителство са сред посочените в методика процеси, които оказват въздействие върху състоянието на дюните.
Един голям проблем, който няма да се реши просто с картирането на дюните, е тяхното замърсяване, обърна внимание той. Дюните се замърсяват с пластмаса, обелки, опаковки. Това замърсяване се е увеличило значително последните пет години, заяви Попов. Това е проблем, който искаме да адресираме към обществото. Нерегламентирано паркиране на моторни превозни средства върху дюни е друго предизвикателство, отбелязано от него.
