Четвърти март трябваше да бъде деня, в който бившият президент на САЩ Доналд Тръмп щеше да се изправи пред съда по федералните обвинения в заговор за отмяна на изборите през 2020 година. Вместо това той прекара часовете преди първичните избори в 15 щата на 5 март, наречен „Супер вторник“, в празнуване на съдебната победа, която остави името му в бюлетините, написа „Политико“.
В понеделник, 4 март, Върховният съд на САЩ с абсолютно мнозинство от 9 на нула гласа отмени решението на щатския съд в Колорадо да дисквалифицира Тръмп от първичните избори в щата на 19 март.
По искане на шестима гласоподаватели в Колорадо - четирима републиканци и двама независими, подкрепени от либералната група Граждани за отговорност и етика във Вашингтон (ГОЕВ), бившият президент беше изключен от избирателните списъци в щата с решение на съда на 19 декември миналата година. Ищците представиха Тръмп като заплаха за американската демокрация и поискаха той да бъде държан отговорен за нападението срещу Капитолия от негови привърженици на 6 януари 2021 г.
Съдът в Колорадо пък се позова за решението си на раздел 3 от 14-та поправката на Конституцията на САЩ, който забранява заемането на длъжност на всеки "служител на Съединените щати", положил клетва "да се придържа към Конституцията", а след това "участвал във въстание или бунт срещу нея или оказвал помощ или подкрепа на нейните врагове", припомня британският вестник „Гардиън“.
Върховният съд не коментира участието на Тръмп в събитията от 6 януари, но постанови единодушно, че единствено Конгресът може да прилага разпоредбата спрямо заемащите федерални длъжности и кандидатите за това.
"Щатите могат да дисквалифицират лица, които заемат или се опитват да заемат щатска длъжност. Но по силата на Конституцията те нямат право да прилагат раздел 3 по отношение на федералните длъжности, особено на президентския пост", се казва в становището на съда, цитирано от Ройтерс.
9-0 или 5-4?
Въпреки единодушието, само петима от деветимата съдии във Върховния съд се съгласиха с частта от мотивите, която декларира, че Конгресът е единственият субект, упълномощен да наложи клаузата за въстание. Останалите четири съдийки - трите либерални Соня Сотомайор, Елена Каган и Кетанджи Браун Джаксън, както и назначената от Тръмп консерваторка Ейми Кони Барет, въпреки че подписаха решението, обвиниха колегите си в „прекаляване“ в становището им, пише "Политико". Така се изключват други потенциални пътища за оспорване на постовете на длъжностни лица, признати, че са участвали в бунтове, като например чрез съдебни дела във федералните съдилища, коментира „Политико“.
6 януари и ролята на Тръмп остават настрана
Решението на Върховния съд е по-скоро техническо, но то не предлага никакъв анализ за това дали събитията от 6 януари всъщност трябва да се считат за въстание или дали Тръмп е „наливал масло в огъня“ на привържениците си, които щурмуваха Капитолия, коментира „Политико“.
Според „Гардиън“, именно констатацията, че самият Тръмп е участвал в бунтове, е необходимото условие, за да не бъде допускан той до изборите.
„Върховният съд имаше възможност в този случай да го оневини (за участието му в събитията от 6 януари), но съдиите избраха да не го направят“, каза президентът на ГОЕВ Ноа Букбайндър.
Експертите са на различно мнение от съда
Експертът по конституционно право от Университета на Мериленд Марк Грабър, който миналата година публикува книга за историята на 14-та поправка в Конституцията, коментира пред „Вашингтон пост“, че може и да е „добра идея да бъде въведено правило, че щатите не могат да дисквалифицират федерални служители или кандидати за федерални длъжности, но в текста на Четиринадесетата поправка няма нищо, което да казва това“.
„Върховният съд допусна сериозна грешка… като твърди, че кандидат за федерален пост може да бъде дисквалифициран само с акт на Конгреса“, твърди и Алън Лихтман, професор в Американския университет във Вашингтон пред „Гардиън“.
От решението на съда не става ясно, дали сега е в правомощията на Конгреса да откаже да удостовери избирането на Тръмп или на всеки друг кандидат за президент, за когото се смята, че е нарушил раздел 3 на 14-та поправка на Конституцията.
„Възможно е да имаме лош период след изборите, в който Конгресът се опитва да дисквалифицира Тръмп, но Върховният съд да твърди, че превишава правомощията си“, добави пред Ен Би Си Рик Хасен, професор по право в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.
Реакциите
В публикация в социалните мрежи, след като стана ясно решението на Върховния съд, Тръмп коментира: „ГОЛЯМА ПОБЕДА ЗА АМЕРИКА!!!“, съобщи „Файненшъл Таймс“.
Бившият президент приветства отмяната на наложената му забрана за участие в изборите в изявление от имението си Мар-а-Лаго в Палм Бийч, Флорида. „Не можете да извадите някого от изборите. Гласоподавателите могат да изхвърлят човек от надпреварата много бързо, но съдът не трябва да прави това“, каза той пред репортери.
Тръмп каза още, цитиран от „Гардиън“, че решението на съда е „много добре обмислено“ и „ще обедини страната“.
В същото време щатският секретар на Колорадо Джена Грисуолд изрази разочарование от Върховния съд за „лишаването на щатите от правомощия“ за прилагане на клаузата за дисквалификация. „Колорадо трябва да може да забрани на хора, участвали в бунтове, да получават нашите гласове“, написа тя в публикация в социалните мрежи, цитирана от Ройтерс.
Решението на Върховния съд може да не решава, а задълбочава проблема
Решението на Върховния съд за отмяна на забраната за участие на Тръмп в изборите в Колорадо слага край и на опитите на Мейн, Илинойс и други щати да го изключат от избирателните си списъци, съобщи Си Ен Ен.
Според „Политико“, ако Тръмп спечели изборите, а Демократическата партия спечели контрола в една от камарите на Конгреса, не е изключено конгресмените да откажат да преброят електоралните гласове за него и да удостоверят изборите, позовавайки се на правомощията си по 14-та поправка.
„Тръмп не показа никакви угризения за 2020 г. и може да отприщи нова атака, ако загуби през ноември“, пише пък в свой анализ за „Гардиън“ Ед Пилкингтън.
Единодушното решение на Върховния съд в понеделник, което анулира опитите за отстраняване на бившия президент Доналд Тръмп от изборите е най-пряката намеса на съда в президентски избори от повече от две десетилетия. За последен път магистратите имаха решаващо значение по знаковото дело Буш срещу Гор, когато Върховният съд на практика определи кой да бъде победителят.
/ПТА/
news.modal.text
