site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 6 март в историята

6 март 2024 г., сряда, 10-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. 42 мчци в Амория.

По света се отбелязва:

Европейският ден в памет на праведниците. Отбелязва се от 2013 г. съгласно Декларация на Европейския парламент от 10 май 2012 г.,  за да се почете паметта на хората, спасявали човешки живот по време на геноцид, масови убийства и други престъпления срещу човечеството.

Европейски ден на логопедията. Отбелязва се от 2004 г. по инициатива на Европейската асоциация на логопедите (ESLA) (до 6 март 2021 г.  е Постоянен комитет за връзка между логопедите и ортофонистите от Европейския съюз (CPLOL). Целта е да се повиши информираността на международната общност за професията на логопеда, както и за ролята му  при преодоляване на комуникативните нарушения при хората. Мотото на деня за 2024 г. е: "Сътрудничество с други професионалисти", като акцентът е превенция на комуникативните нарушения чрез споделяне на опит и знания по проблема в Европа.

Националният празник на Гана. Ден на независимостта (1957).

На този ден в България:

1938 - Произведени избори за 24-о Обикновено народно събрание (и на 13, 20 и 27 март). Провеждат се по нов избирателен закон, приет в началото на 1937 г., който възстановява мажоритарната избирателна система и забранява участието на политическите партии, спечелени от управляващите. За тях гласуват 27 процента срещу 14 процента за опозицията и 58 процента за неизбрани кандидати. Спечелени са от привърженици на безпартийното управление. От 160 депутатски места управляващите получават 93, а опозицията - 67.

1945 - Начало на Дравската отбранителна операция (Дравската епопея) на Първа българска армия в заключителния етап на Втората световна война (1939-1945). Тя е част от Балатонската отбранителна операция на Трети украински фронт за отразяване на немското настъпление в района на езерото Балатон, р. Драва и р. Дунав, проведена в периода от 6 до 21 март 1945 г.   В началото на 1945 г. II и III украински фронт приближават Будапеща. До началото на март фронтът се установява по река Дунав, река Драва и брега на езерото Балатон. За да защити подстъпите към Берлин и Виена, германското командване решава да приеме контранастъпление. На пътя на планираната атака попада и Първа българска армия с 6 пехотни дивизии с близо 130 хил. души и задача да подсигурява крайния южен фланг и тила на III украински фронт. Първа българска армия заема фронт от около 140 км, а предната отбранителна линия е по поречието на река Драва до вливането в Дунав. Българските войски разполагат само с 25 танка. През нощта на 5 срещу 6 март германците настъпват в три направления. Възползвайки се от мъглата и мрака, те успяват да направят предмостие и да прехвърлят части на другия бряг на Драва. Упоритата съпротива  на българските войници не успява да спре атаката на доста по-многобройния противник, но още сутринта на 6 март започва българска контраатака. В следващите дни немците преминават в отбранителни позиции, а на българите е изпратен 133 съветски корпус. Така на 18 март, след 14-дневни сражения, германците отстъпват отвъд бреговете на река Драва и отбраната на българите в участъка е стабилизирана. Загубите на българската армия наброяват 1614 убити, а ранените са около 2500.

1992 - Излиза бр. 1 на в. "Агровестник" - специализиран седмичен вестник за практически земеделски съвети и агробизнес.

2006 - Българският художник Михаил Камберов получава Големия златен медал от Националната федерация на културата на Франция за цялостно творчество, за принос и солидарност към френската култура. 

2007 - Регистрирана е политическа партия ГЕРБ с председател Цветан Цветанов.

2013 - След 13-годишно управление кметът на Варна Кирил Йорданов подава оставка след протести, по време на които на 20 февруари 2013 г. се самозапалва един от протестиращите - Пламен Горанов и умира.

2016 - Нивото на р. Дунав при Лом за последното денонощие се повишава с 22 см и достига 709 см над морското равнище. Нивото е най-високото от началото на 2016 г.

2018 - На 77-годишна възраст умира актьорът Николай Николаев (бате Николай), един от основателите на Габровския експериментален вариететно-сатиричен театър, както и на Клиника по смехотерапия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Николай Ив. Пирогов".

2019 - Със 154 гласа Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев, наложено на 25 февруари 2019 г. върху промени в Изборния кодекс, приети на 14 февруари 2019 г.

2020 - В Пазарджик на официална церемония в Художествената галерия "Станислав Доспевски" кметът на Пазарджик Тодор Попов връчва Националната литературна награда за хумор и сатира "Райко Алексиев" на Община Пазарджик на писателя Румен Белчев.

2022 - В Благоевград се провежда първото издание на фестивала "Кукерски игри в Пиринско".

2023 - Общинският съвет в Ружинци приема нов герб на общината. Автор на дизайна е Иво Иванов,  секретар на Народно читалище „Христо Ботев-1898“.  Причината за промяната е, че гербът, използван до момента, е включвал символи, които вече не са актуални.  Новият герб е съобразен с всички изисквания на хералдиката. Гербът е разделен на четири части, в които са поместени хералдически фигури, символизиращи община Ружинци.

На този ден по света:

1853 - Премиера в "Театър Феникс" във Венеция, Италия, на операта "Травиата" от италианския композитор Джузепе Верди.

1899 - В Берлин, Германия, е издаден патент за аспирина на фармацевтичната компания "Байер". "Аспирин" е запазена търговска марка на "Байер". Основната му субстанция е ацетилсалициловата киселина, синтезирана за първи път на 10 август 1897 г. от Феликс Хофман, химик от лабораториите на компанията. Името на лекарството идва от "а" - ацетил, и "спир" - Spiraea ulmaria, старо латинско име на растението блатен тъжник, от което се получава салициловата киселина. Молбата за патент е внесена в Имперската патентна служба на 1 февруари 1899 г.

1902 - Основан е футболният клуб "Реал Мадрид" - Мадрид, Испания.

1948 - В Женева, Швейцария, е подписана Конвенцията за създаването на Междуправителствена консултативна морска организация, специализирана организация на ООН. Влиза в сила на 17 март 1958 г. На 22 май 1982 г. е преименувана на Международна морска организация. Към 2020 г. в организацията членуват 174 държави.

1957 - Провъзгласена е независимостта на Гана. На този ден британската колония в Африка, носеща името Златен бряг, приема името Гана. От 1805 г. държавата Ашанти започва да води войни с Великобритания. През 1901 г. официално е обявена за британска колония под името Златен бряг.

1983 - В САЩ е пуснат в продажба първият в света мобилен телефон, продукт на американската телекомуникационна компания "Моторола". Преносимият клетъчен телефон "Dyna TAC 8000X" е с размери 33 х 4,4 х 8,9 см, тегло - 794 грама и цена - 3995 щатски долара.

1987 - Край белгийското пристанище "Зеебрюге" се преобръща и потъва британският ферибот "Хералд ъф фрий ентърпрайз" с 539 души на борда. Загиват 193 души.

1992 - Учреден е Съветът на балтийските държави (CBSS). Организацията е създадена с решение на конференцията на министрите на външните работи на балтийските държави в Копенхаген, Дания (5-6 март 1992). Целта на новата организация е подобряване на политическото, икономическото и екологичното сътрудничество в района. Страни учредителки са Дания, Германия, Естония, Латвия, Литва, Норвегия, Полша, Русия, Финландия, и Швеция, както и Европейската комисия. Исландия се присъединява към организацията на 19 май 1995 г.

2000 - Парламентът на Еквадор приема законодателен пакет за замяна на националната валута - сукре, с щатския долар. Целта е да се обуздае инфлацията в страната.

2003 - Парламентът на Куба преизбира 76-годишния Фидел Кастро за шести президентски мандат. Той е начело на страната от 1959 г.
       
2004 - Американският изследователски апарат "Спирит" открива на Марс първите белези, че малки количества вода може би са съставна част от почвата в кратера Гусев, където "Спирит" каца през януари същата година. 

2007 - Над 115 души загиват при двоен самоубийствен атентат в иракския град Хила, а над 200 са ранени.

2009 - Мароко обявява, че прекъсва дипломатическите си отношения с Иран заради спор за суверенитета на Бахрейн. През февруари 2009 г. Али Акбар Натек-Нури, съветник на иранския върховен духовен лидер аятолах Али Хаменей, поставя под въпрос независимостта на Бахрейн, като припомня, че преди време той е бил 14-ата иранска провинция. Това мнение разгневява сунитските арабски страни, тъй като Бахрейн се управлява от сунитска династия. Скъсването на дипломатическите отношения между Иран и Мароко е предшествано в края на февруари 2009 г. от отзоваването на мароканския търговски представител в Иран.

2011 - Министърът на външните работи на Япония Сейджи Маехара подава оставка  във връзка с критиките, че е приел политически дарения от чужденец. Маехара признава, че е приел дарения от кореец, живеещ в Япония, но го е направил несъзнателно. Приемането на политически дарения от чужденци в Япония е незаконно, ако е направено съзнателно.

2013 - Във Венецуела е обявен седемдневен траур по повод смъртта на президента Уго Чавес, починал на 5 февруари 2013 г. Президентските функции се поемат от вицепрезидента Николас Мадуро, когото Уго Чавес приживе определя за свой приемник. Мадуро поема и ръководството на Единната социалистическа партия на Венецуела, чийто председател преди това е Чавес.
 
2015 - В Германия горната камара на парламента одобрява закон, който позволява изплащането на пенсии на жители на Полша, които са били принудени да работят за нацистите в гета в тяхната страна по време на окупацията й през Втората световна война (1939-1945). Одобрената поправка променя подписано през 1975 г. споразумение между Германия и Полша, според което страната на постоянно местоживеене е отговорна за всички пенсионни плащания.

2017 - Парламентът на Казахстан приема конституционни промени, предвиждащи намаляване на правомощията на президента и разширяване на тези на парламента и правителството. Конституционните промени позволяват на парламента да съставя правителство, което до момента се назначава от президента.

2018 - В Италия Тони Ивоби, 62-годишен италианец от нигерийски произход, е първият цветнокож, избран в Сената (горната камара на парламента). Той е избран от партия "Лига". 

2021 - Папа Франциск се среща с най-висшия шиитски духовник в Ирак, великия аятолах Али ас Систани. Това е първата среща между глава на Римокатолическата църква и толкова високопоставен представител на шиитския ислям - историческо събитие, тълкувано като призив за мирно съжителство между хората от различни вероизповедания в страна, разкъсвана от насилие на верска основа.

2022 - За пръв път в историята на Египет жени встъпват в длъжност като съдии в Държавния съвет на страната. През м. октомври 2021 г. президентът Абдел Фатах ас Сиси издава указ за назначаването на 98 жени. Държавният съвет на Египет, който е основан през 1946 година, разглежда административни спорове и обжалвания и преглежда проектозакони.

Родени на този ден българи:

акад. Никола Михов, икономист, библиограф, статистик (1877-1962).
След завършването на висшето си образование в Женева, Швейцария, и Брюксел, Белгия, работи като учител по френски език в Търново (1900), в Габрово (1903-1905), в София (1905-1908). Служител в Дирекцията на статистиката (1901-1903). Поддиректор на Народната библиотека в София (1908-1909, 1911). Работил е в големите библиотеки в Мюнхен и Берлин в Германия, Брюксел в Белгия, Виена в Австрия, Париж и Марсилия във Франция, Лондон в Англия, Женева в Швейцария. Издирва данни за историята на България до 1878 г. От 1936 г. до 1957 г. живее и работи в Свищов, където дава основен принос за изграждане на библиотеката на Висшето търговско училище "Д. А. Ценов", в която оставя 17 тома научно библиографско наследство. Член на Българската академия на науките (1947). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден Кирил и Методий" втора степен (1952) и на орден "Народна република България" първа степен (1957).

акад. Никола Обрешков, математик и политик (1896-1963).
Завеждащ Катедрата по висша алгебра и теория на вероятностите (7 декември 1928-11 август 1963) и Катедрата по математическа статистика и застрахователна математика (1945-11 август 1963) към Софийския университет "Св. Климент Охридски", декан на Физико-математическия факултет на университета (1935-1936). Директор на Математическия институт при Българската академия на науките (1951-1963). Заместник-председател на Бюрото на Съюза на научните работници в България (22 март 1956-декември 1959) и от декември 1959 г. заместник-председател на Съюза на научните работници в България. Член на Бюрото на Националния комитет за защита на мира (1950). Член на Световния съвет на мира (1954). Депутат в 4-ото Народно събрание (15 март 1962-11 август 1963). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1956). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (1963). В негова чест през 1974 г. Българското математическо дружество учредява награда "Акад. Никола Обрешков" за особени постижения в областта на математиката и физиката.

Пламен Чаров, актьор (1911-1983).
От 1931 г. до смъртта си играе на сцената на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е във филмите "Хайдушка клетва" (1957), "С пагоните на дявола" (1967), "Цар Иван Шишман" (1969), "На всеки километър" (1967-1971), "Един наивник на средна възраст" (1976), "Ударът" (1981) и др. Удостоен със званията "Заслужил артист" (1969), "Народен артист" (1979). Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1954), на ордена "Георги Димитров" (1982).

Ангел Петров (Чори), български футболист и треньор (1922-1996).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортист" (София) и "Левски" (София).

проф. Васил Колевски, литературен критик и писател (1925-2018).
Ректор на Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов" /дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов"/ (1964-1968). Председател на Дружеството на русистите в България (1973-1979). Автор е на 30 книги, посветени на българската и руската литература. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1985), орден "Дружба на народите" за приноса му в изучаването на съветската литература (1990).

Кирил Зарев, икономист и политик (1926-2000).
Председател на Българска народна банка (4 януари 1969-7 юли 1974). Член (2 април 1976-2 февруари 1990) и секретар на ЦК на БКП (2 март 1982-17 юни 1986). Министър на труда и социалната политика (юли 1974-15 април 1975), заместник-председател на Министерския съвет (15 април 1975-3 януари 1984; 18 юни 1986-18 август 1987; 17 ноември 1989-3 февруари 1990). Заместник-председател (1964-1969) и председател на Държавния комитет за планиране (15 април 1975- юли 1982). Министър на икономиката и планирането (17 ноември 1989-3 февруари 1990). Депутат от 6-ото до 9-ото Народно събрание (1971-1990). Лауреат на Димитровска награда (май 1950). Носител на орден "Народна република България" първа степен, по случай неговата 50-годишнина (март 1976), на орден "13 века България" (септември 1984), удостоен със званието "Герой на социалистическия труд" (март 1986).

Борис Георгиев (Борис Георгиев Николов, Моката), боксьор и треньор (1929-2017).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия,  в категория до 75 кг. Това е първият медал за България от олимпийски игри. Осем пъти Борис Георгиев е републикански шампион (1950-1957). През 1987 г. в София президентът на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч го награждава със сребърен орден за заслуги към олимпийското движение. Почетен гражданин на Добрич (1996). Носител е на орден "Стара планина" първа степен (1 декември 2009).

Александър Бръзицов, композитор на филмова и театрална музика (1943-2016).
От 1991 г. е музикален ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. Временно изпълняващ длъжността генерален директор на Българското национално радио (19 февруари-16 май 2001). От 17 май 2001 г. е аранжор на Биг бенда на БНР.  Работил е с почти всички известни естрадни изпълнители и групи. Автор е на 150 песни и оркестрови пиеси, на музика към театрални постановки, на повече от 400 аранжимента. Печели редица награди в България и в чужбина.

доц. Николай Доганов, лекар гинеколог (1944).
Изпълнителен директор на Университетска акушеро-гинекологична болница "Майчин дом" София (26 март 1998-10 март 2009). Бил е началник на Втора гинекологична клиника в "Майчин дом", а от 2017 г. работи в Медицински комплекс "Д-р Щерев".  Председател на Управителния съвет на Асоциация на университетските болници в Република България (4 декември 2003 - 10 септември 2009). Автор е на учебници, монографии и ръководства по акушерство и гинекология и на биографичната книга "Моята медицина" (2018).

Лозан Такев, писател, поет, сатирик и журналист (1946).
Работил е в Българска телевизия в редакция "Детски и младежки предавания" и в "Забавна редакция" (1985-1992), в издателство "Спектър" (1970-1973). Бил е главен редактор в издателство "Везни" при Българската търговско-промишлена палата. Сценарист на детски телевизионни спектакли. Автор на текстовете на много популярни песни, между които и "Северина" на групата "Диана Експрес". Автор е на книгите "Всяка есен аз ставам войник" (1970), "Целунете хляба" (1977), "Щурче под лозата" (1984, 2004), "Весела математика" (1986), "Бог се роди, Коледо" (1991), "Весела математика" (1993), "Петдесет етюда за мира" (1995), "Клюки по мобифона" (1999), "Ревю" (2001), "Час пик" (2003), "Разпродажба" (2007), "Лозанки в 6 кн." (2008-2012), "Приятелски огън" (2010), "Опорни лозанки" (2015),"Мечта за оран" (2018),"Спасена песен" (2019), "Сбогуване с лятото" (2020) и др. Носител на наградата за хумор и сатира на Съюза на българските писатели (2019).

Ивайло Диманов, писател, поет и журналист (1956).     
Работил е в отдел "Култура" на в. "Земя". Автор е на стихосбирките "Площад Гарибалди" (1989), "Всички клоуни отиват в Рая" (2013), "Бермудският двуъгълник" (2015) и др., на сборниците с разкази "Шлиферът на Леонардо" (2006), "Килър с 24 диоптъра късогледство" (2010) и др., на сборника с театрална критика "Не стреляйте по Мелпомена" (2009), на музикалния албум с авторски песни "Наздраве, самота!" (2015). Обявен за журналист на годината от Съюза на българските журналисти (2008). Носител на Националната награда "Южна пролет" (1990), на Яворовата награда "В полите на Витоша" (2007), на Националната награда за поезия "Димчо Дебелянов" (август 2009), на Националната литературна награда "Николай Хайтов" (2010), на Националната награда за литература  "Георги Джагаров" (2012).

Моньо Христов, зооинженер и политик (1957).
Работил е като зоотехник в Аграрно-промишлените комплекси (АПК) с. Найденово, ръководител на звено в АПК - Стара Загора, заместник-директор на Търговско-промишлената палата Стара Загора (1992-1994). От 1990 г. е член на БЗНС, от 1992 г. - на Управителния съвет на БЗНС, от 1996 г. - на Постоянното присъствие на БЗНС. Бил е секретар по идеологическите въпроси на БЗНС-НС (1996-2004) и член на ръководството на  БЗНС-НС. Депутат в 37-то, 38-то и 39-то Народно събрание (1995-2005). Областен председател на БЗНС-Никола Петков (1991-1992), областен председател на БЗНС (1991-1996) Секретар по идеологическите въпроси на БЗНС-НС (1996-2004). Заместник-председател на партия "Обединени земеделци" (2008-2013). От 14 март 2014 г. е  председател на гражданско сдружение "Обединени земеделци и демократи".

проф. Красимир Петров, архитект (1958).
От 1997 г. е преподавател в Катедра "Хидромелиорации" на Хидротехническия факултет на Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ),  ръководител на катедрата (2003-2007), заместник-ректор (2008-2011) и ректор на УАСГ (2011-2015). Главен редактор на сп. "Водно дело" (2005). Удостоен с почетен знак "75 години Университет по архитектура, строителство и геодезия" с благодарност и признание за стореното през годините (ноември 2017).

Илия Дживондов, състезател по лека атлетика (1978).
Европейски шампион в зала (400 м) през 2000 г. в Гент, Белгия.

Ивет Горанова, състезателка по карате (2000).
Олимпийска шампионка от Олимпийските игри през 2021 г. в Токио, Япония. Печели сребърен медал от Световното първенство през 2023 г. в Унгария и бронзови медали от Световното първенство през 2018 г. в Испания и от Световното първенство през 2021 г. в дубай, ОАЕ. От европейски първенства печели сребърен медал през 2022 г. в Турция и бронзов медал през 2019 г. в Испания. Печели златен медал на Европейските игри през 2019 г. в Минск, Беларус, и сребърен медал от Европейските игри в Краков, Полша. Почетен гражданин на Плевен (26 август 2021 г.).  Носителка (заедно със  Стойка Кръстева) на "Спортен Икар" за постижения през 2021 г. (16 декември 2021).

На този ден са родени и:

Микеланджело Буонароти, италиански скулптор, архитект и поет (1475-1564).

Сирано дьо Бержерак, френски писател и драматург (1619-1655).

ген. Казимеж Пуласки, полски военен деец (1747-1779).
Участник във войната за независимост на Северна Америка (19 април 1775-3 септември 1783). Убит при обсадата на Савана на 11 октомври 1779 г.

Карол Курпински, полски композитор и диригент (1785-1857).
Един от създателите на полската национална опера.

Андрей Щакеншнейдер, руски архитект (1802-1865).
По негови проекти са построени императорски и княжески дворци в Санкт Петербург, сред които Марининският дворец (1839-1844), дворецът Белоселски-Белозерски (1846-1848), Николаевският дворец (1853-1861) и др.

Елизабет Браунинг, британска поетеса (1806-1861).
Автор е на сборника с поезия "Португалски сонети" (1850).

Олегарио Виктор Андраде, аржентински поет (1839-1882).

Оскар Щраус, австрийски композитор (1870-1954).
Автор е на оперети, балети и музика към филми. Сред най-известните му оперети са "Веселите нибелунги" (1904), "Валсът мечта" (1925), "Шоколадовият войник" (1908) и др.

Станислав Йежи Лец, полски писател и поет, сатирик (1909-1966).
Автор е на сборниците със стихове "Цветове" (1933), "Полеви бележник" (1946), "Нови стихове" (1950), "Йерусалимски ръкопис" (1956), на сборниците със сатира "Зоопарк" (1935), "Патетични сатири" (1936), "Разходката на циника" (1946), "Животът е фрашка" (1948), "Из хиляда и една фрашки" (1958) и др. Създава цикли от афоризми, сентенции и епиграми - книгите "Невчесани мисли" (1957) и "Нови невчесани мисли" (1964).

Меркурий Гиляров, съветски зоолог (1912-1985).
Създател на нов клон в биологията - "почвена зоология" (1939). Автор е на основополагащи трудове за еволюцията на членестоногите, ролята на безгръбначните за образуване на почвата и закономерностите на естествения подбор. Носител на орден "Червено знаме на труда" (1972, 1975). Носител на орден "Ленин" (1982).

Анджей Вайда, полски режисьор (1926-2016).
Първият му филм е "Поколение" (1955). Режисьор е на филмите "Канал" (1957), "Пепел и диамант" (1958), "Пепелища" (1965), "Всичко за продан" (1969), "Веселба" (1973), "Обетована земя" (1975), "Прагът на зрелостта" (1976), "Човекът от мрамор" (1977), "Без упойка" (1978), "Човекът от желязо" (1981), "Дантон" (1983), "Корчак" (1990), "Катин" (2007), "Сладка тръпка" (2009), "Валенса: Човекът на надеждата" (2013) и др. Премиерата на последния му филм "Послеобраз" е през м. септември 2016 г. Поставил е над 40 спектакъла в различни театри по света. В периода 1981-1989 г. е член на Консултативния комитет на профсъюза "Солидарност". За цялостно творчество е носител на "Златен лъв" от фестивала във Венеция (1998), на почетна награда "Оскар" (2000) и "Златна мечка" на Берлинския международен кинофестивал (2006).

Алън Грийнспън, американски икономист (1926).
Председател на Съвета по икономическите въпроси на президента Джералд Форд (1974-1977). Председател на Управителния съвет на Управлението за федерален резерв - централна банка на САЩ (11 август 1987-31 януари 2006). Автор е на книгите "Епоха на турбулентност" (2007), "Картата и територията" (2013) и др.

Гордън Купър (Лерой Гордън Купър), американски астронавт (1927-2004).
Той е един от участниците в първата космическа програма на САЩ "Меркурий" (1958-1963). Като пилот на космическия кораб "Фейт 7" прави 22 обиколки на Земята (15-16 май 1963). Участвал е и в космическата програма "Джемини" (1962-1966).

Габриел Гарсия Маркес, колумбийски писател (1927-2014).
Автор е на романите "Окапалата шума" (1955), "Сто години самота" (1967), "Есента на патриарха" (1975), "Хроника на една предизвестена смърт" (1981), "Любов по време на холера" (1986), "Генералът в неговия лабиринт" (1989) и др. Романът му "Сто години самота" е преведен на повече от 25 езика и от него са продадени над 50 млн. екземпляра в целия свят. Носител на Нобелова награда за литература за 1982 г. за романите и разказите му, в които фантастичното и реалистичното са съчетани в един богато изграден свят на въображението, отразяващ живота и конфликтите на континента.

Фазил Искандер, руски поет и писател (1929-2016).
Сред най-известните му произведения са "Съзвездие Козлотур" (1966), "Забраненият плод" (1966), "Сандро от Чегем" (1973), "Морски скорпион" (1977). Разказите и романите му са преведени на всички европейски езици. Носител на литературните награди "А.С. Пушкин" (1993) и "Триумф" (1999).

Лорийн Маазел, американски диригент, цигулар и композитор (1930-2014).
Директор и главен диригент на Виенската държавна опера (1982-1984). Музикален директор на Нюйоркската филхармония (септември 2002-2009). Главен диригент на Мюнхенската филхармония (септември 2012-юни 2014). Носител на награда "Грами" (1976, 1984, 2004).

ген.-майор Валентина Терешкова, съветски летец космонавт (1937).
Първата в света жена космонавт, полетяла в Космоса на борда на космическия кораб "Восток 6" (16-19 юни 1963). Продължителността на полета е 2 дни, 22 часа и 50 минути. Герой на социалистическия труд на СССР (22 юни 1963).

проф. Пол Мефано, френски композитор и педагог (1937-2020).
Преподавател по композиция и оркестрация в Парижката консерватория. Кавалер на Орден за заслуги (1980). Носител на Голямата национална награда за музика на Франция (1982), Командир на Ордена на Френската република за изкуство и литература (1985).

Кири Те Канава (ист. име Клеър Мари Тереза Роустрън), новозеландска оперна певица сопран (1944).
Изоставена от биологичните си родители, тя е осиновена от маора Томас Те Канава и ирландката Нел. Томас де Канава нарича своето момиченце Кири, което на езика на маори означава звънче. През 1965 г. Кири Те Канава печели конкурс за вокалисти в Нова Зеландия, а по-късно и в Австралия, след което печели стипендия за обучение в Лондон, Великобритания. Дебютира през 1968 г. в театър "Садлър Уелс" в операта "Вълшебната флейта". Пяла е в оперните театри в Париж (Франция), Виена (Австрия), Милано (Италия), Мюнхен (Германия), Сидни (Австралия), Чикаго (САЩ), Сан Франциско (САЩ)и др. През 1971 г. подписва тригодишен договор с кралската опера "Ковънт гардън" в Лондон, където изпълнява ролята на графинята в премиерното представление на "Сватбата на Фигаро" (3 декември 1971). Дебютира с изпълнение на ролята на Дездемона от операта "Отело" в "Метрополитън опера" в Ню Йорк, САЩ.  През 2004 г. основава фондация в Нова Зеландия за  подпомагане на млади талантливи изпълнители. Носителка на Ордена на Британската империя (1982). Носителка на награда "Грами" (1983).

Роб Райнър, американски актьор, режисьор, сценарист и продуцент (1947).
Режисьор е на филмите "Бъди до мен" (1986), "Принцесата булка"(1987), "Когато Хари срещна Сали" (1989), "Доблестни мъже" (1992), "Американски президент" (1995), "Духовете на Мисисипи" (1996), "Разделени заедно" (1999), "Алекс и Ема" (2003), "Хората говорят" (2005) и др. Участвал е във филмите "Безсъници в Сиатъл" (1993), "За добро или лошо" (1995), "Клуб Първа съпруга" (1996), "И така нататък" (2014), "Вълкът от Уолстрийт" (2013) и др. Съосновател на продуцентската компания "Касъл рок ентъртаймънт" (1987). Съосновател заедно със съпругата си Мишел Райнър на фондацията "Аз съм твоето дете" (1997), подпомагаща развитието на децата в ранна възраст.

Тони Шумахер (ист. име Харалд Антон Шумахер), немски футболист (вратар) и треньор (1954).

Ефим Резников, руски режисьор (1957).
Режисьор е на документални и художествени филми, сред които "Пленниците на Терпсихора", "Танцуващите призраци" (1992), "Сибирския Спас" (1998), "Примадонна" (2005) и др.

Шакил О'Нийл, американски баскетболист (1972).
През септември 2016 г. е въведен в Залата на славата на НБА. През м. декември 2016 г. американският отбор по баскетбол "Маями Хийт" почита Шакил О'Нийл с церемония, на която е извадена от употреба фланелката на играча с номер 32.

Йоргос Карагунис, гръцки футболист (1977).

Тим Хауърд, американски футболист (вратар) (1979).

Пол Агилар (Пол Николас Агилар Рохас), мексикански футболист (1986).

Симон Миньоле, белгийски футболист (вратар) (1988).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия с националния отбор по футбол.

Агнешка Радванска, полска тенисистка (1989).
Печели 20 титли на сингъл и 2 титли на двойки от турнири на Женската тенис асоциация (WTA).

Това е денят на смъртта на:

Франсис Бомонт, английски драматург (ок. 1585-1616).

Юрий Лисянски, руски мореплавател (1773-1837).
Участник в първата руска околосветска експедиция от Кронщат до Камчатка и Аляска (1803-1806) като капитан на кораба "Нева", с който са изследвани острови в Тихия океан, крайбрежието на Китай, остров Сахалин и полуостров Камчатка. Открива един от Хавайските острови (1805), наречен на негово име.

Петер фон Корнелиус, немски художник (1783-1867).
Директор на Художествената академия в Мюнхен (1824). Сред най-известните му картини са "Притча за десетте девици" (1813), "Страшният съд" (1836-1839), "Каролина Гроси" (1813-1814) и др.

Александър Алябиев, руски композитор, пианист и диригент (1787-1851).

Николай Полевой, руски писател, историк, журналист и преводач (1796-1846).
Издател на списанията "Московски телеграф" (1825-1834) и "Руски бюлетин" от 1841 г. Редактор на "Литературен вестник" заедно с Андрей Краевски от 1845 г. Автор е на романтичните повести "Живописец" (1833), "Ема" (1834), на историческите романи "Историята на руския народ" (1829-1833) и др.

Христо Георгиев (Христо Георгиев Недев), български търговец, банкер и общественик (1824-1872).
През 1841 г. се преселва в Румъния, където основава заедно с брат си Евлогий Георгиев и техни роднини търговско съдружие "Пулиеви-Георгиеви" с търговски къщи в Галац, Букурещ и Браила (1842). Един от основателите на Добродетелната дружина. Член на комитета за набиране на български доброволци по време на Кримската война (1853-1856). Играе важна политическа роля при воденето на преговорите със сръбското правителство през 1867-1868 за българо-сръбски държавен съюз и в организирането на Втората българска легия. Заедно с брат си Евлогий Георгиев подпомага материално културно-просветните начинания на българите в Румъния и България. Правят крупни дарения за манастири, църкви и болници, подпомагат материално училища и читалища, с тяхната финансова подкрепа български младежи получават образование в чужбина.

Готлиб Даймлер, немски инженер и предприемач (1834-1900).
Участва в създаването на едни от първите в света мотоциклет (1885) и автомобил (1889) с бензинови двигатели с вътрешно горене. Основател на автомобилостроителната компания "Даймлер" (ноември 1890), която през 1899 г. създава първия автомобил "Мерцедес".

Дейвид Буик, американски инженер и изобретател от шотландски произход (1854-1929).
Основател и президент на автомобилостроителната компания "Буик" (19 май 1903).

Джон Сауса, американски диригент и композитор (1854-1932).
Ръководител на Военноморския духов оркестър на САЩ (1880-1892). През 1892 г. създава свой собствен духов оркестър "Сауса бенд". Автор е на 136 марша, 15 оперети, 70 песни и редица произведения за духов оркестър.

Ана Карима (ист. име Ана Тодорова Велкова), българска писателка (1871-1949).
Основателка на женското образователно дружество "Съзнание" (1879), което подава петиция до Народното събрание за допускане на жените до университета. Пръв председател на Българския женски съюз (1901), чийто орган е основания от нея в. "Женски глас". Открива в София първото в България женско търговско училище (1916). Автор е на литературно-критични статии, разкази, романи. Драмите й "Подхлъзна се"(1901), "Загубен живот" (1907), "Над зида" (1912) са поставяни в Народния театър "Иван Вазов".

Николай Ончуков, руски фолклорист и етнограф (1872-1942).
Събира устна, народна поезия на северните народи. Автор е на "Пророчески митове", "Северни приказки", "Северни народни драми" и др.

Вячеслав Шишков, съветски писател (1873-1945).

Золтан Кодай, унгарски композитор и диригент (1882-1967).
От 1907 г. е преподавател в Музикалната академия по история на музиката и композиране. Неговите творби са публикувани за първи път през 1910 г. Сред тях са "Лятна вечер" (1927), "Танци от Галанта" (1933), Концерт за оркестър (1940) и др.

Пърл Бък, американска писателка и преводачка (1892-1973).
Авторка е на романите "Източен вятър, западен вятър" (1930), "Благодатна земя" (1931), "Земна къща" (1935), "Дух и плът" (1937) и др. Преводач на  китайска класическа проза. Носителка на наградата "Пулицър" (1932) за романа "Благодатна земя" (1931). Носителка на Нобелова награда за литература за 1938 г. за богатото и вярно описание на селския живот в Китай и за биографичните й шедьоври.

Мартин Нимьолер, немски теолог и пацифист (1892-1984).
Протестантски пастор. Съпредседател на Световния съвет на църквите (1961-1968).

Асен Попов, български художник и сценограф (1895-1976).
От 1932 г. работи като сценограф в Народния театър "Иван Вазов" в София. Прави някои от първите триизмерни произведения за българска сцена. Създава сценографски оформления и за оперетни постановки - "Момичето от Златния запад", "Фиделио", "Орфей", "Отвличане от сарая", "Цигански барон" и др. Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).

Айн Ранд (ист. име Алиса Розенбаум), американска писателка и драматург (1905-1982).
Първата публикувана нейна книга е "Ние, живите" (1936). Авторка е на романите "Изворът" (1943), "Атлас сви рамене" (1946) и др. Издава сборници с есета, сред които "Философията: Кому е нужна", "Новата левица: Антииндустриална революция" и "Добродетелта на егоизма".

Ханс Албрехт Бете, американски физик от немски произход (1906-2005).
Работи в областта на квантовата механика и ядрената физика. Той е един от първите физици, приложили теорията на групите за обясняване на квантовомеханични свойства на кристалите. През 1936 г., заедно с американските физици Робърт Бейчър и М. С. Ливингстън, Ханс Бете публикува няколко статии, които обобщават знанията в тази област, признати веднага за класически и използвани повече от 20 години като основни ръководства по ядрена физика. От 1943 г. Ханс Бете работи по Манхатънския проект за разработването на атомната бомба и със знанията си по ядрена физика, ударни вълни и електромагнетизъм допринася за успеха му. Носител на Нобеловата награда за физика през 1967 г. за приносите му към теорията на ядрените реакции, в частност за откритията му, свързани с енергийните източници в звездите. След 1967 г. изучава разпределението на веществото в неутронните звезди и свойствата на колапсиращите звезди.

Чеди Джаган, гвиански политик (1918-1997).
Президент на Гвиана (8 октомври 1992-6 март 1997).

Оуен Чембърлейн, американски физик (1920-2006).    
Един от създателите на атомната бомба. Носител на Нобелова награда за физика за 1959 г. за откриването на антипротона.

Любомир Шиндаров, български лекар вирусолог и политик (1920-2009).
Има принос в изучаването на епидемичното и ендемичното разпространение на заразните болести, главно на вирусните заболявания. Пръв описва 7 нови за България инфекциозна болести. Основател и ръководител на първата в България катедра по вирусология в Института за специализация и усъвършенстване на лекарите (ИСУЛ) (1967-1989). Ректор на ИСУЛ (1970-1972). Директор на Института по заразни и паразитни болести (1972-1981). Заместник-министър на народното здраве (22 октомври 1981-29 юни 1984), първи заместник-министър на народното здраве (29 юни 1984-5 януари 1989). Един от основателите и председател на Научното дружество по епидемиология имунология, паразитология и инфекциозни болести (1973-1989). Президент на Международното дружество за изучаване на заразните и паразитни болести (1974-1978), вицепрезидент на Международната федерация по заразни и паразитни болести (6 октомври 1978-1988). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1984). Автор е на научни публикации и изобретения.

проф. Константин Илиев, български диригент, композитор и музикален педагог (1924-1988).
Диригент на балета на Софийската опера (1948-1949). Основател на Държавния симфоничен оркестър в Русе (1947) и негов главен диригент (1950-1952). Главен диригент на Варненския симфоничен оркестър (1952-1956). Диригент и главен диригент на Софийската филхармония (от 1956 г. с прекъсвания). Преподавател по оркестрово дирижиране в БДК (от 1967).  Има многобройни записи в Българското национално радио, "Балкантон" и в чужди радиостанции. Автор е на пет симфонии, на кантатата "Септември 1923", на вокално-инструменталните творби "Похвално слово за Константин Философ, наричан Кирил" (1971) и "Поема за мъртвите, посветена на живи" (1972), на оперите "Боянският майстор" (1962) и "Еленово царство" (1971), на пиеси за инструментални ансамбли, на хорови творби и др. Лауреат на Димитровска награда (1951, 1959). Удостоен е със званията "Заслужил артист" (22 май 1963)и "Народен артист" (май 1971). Носител на "Награда на София" за 1965 г. първа степен (януари 1966), на орден "Народна република България" втора степен (март 1974), на специална награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. (март 1984), на орден "Георги Димитров" (март 1984).

Тенгиз Абуладзе, грузински кинорежисьор (1924-1994).
Режисьор е на филмите "Аз, баба, Илико и Иларион"(1962), трилогията, включваща филмите  "Молба"(1967), "Дървото на желанията"(1976) и "Покаяние"(1984) и др. Носител на наградата на международното жури на 40-я кинофестивал в Кан за 1987 г.

Мелина Меркури (ист. име Мария Амалия), гръцка актриса и политик (1925-1994).
Министър на културата на Гърция (21 октомври 1981-2 юли 1989; 13 октомври 1993-6 март 1994 ). През м. януари 1985 г. заедно с министъра на културата на Франция Джак Ланг основополагат идеята за създаване на инициативата "Европейска столица на културата". Участвала е във филмите "Този, който трябваше да умре" (1957), "Никога в неделя" (1960), "Денят на Страшния съд" (1961), "Летни страсти" (1966) и др.

Костадин Кюлюмов, български писател и сценарист (1925-1998).
Автор е на сборници с новели, повести, романи и пиеси. Сценарист е на филмите "Опасен полет" (1965), "С пагоните на дявола" (1966, в съавторство), "На всеки километър (1969, в съавторство) и др. Носител на орден "Народна република България" трета степен (1975). Лауреат на Димитровска награда (1971, с колектив). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1981).

Цанко Хаджистойчев, български юрист (1925-2012).
Бил е адвокат в София (1964-1991). Съдия в Конституционния съд (3 октомври 1991-29 септември 2000).

Жан Бодрияр, френски социолог и философ (1929-2007).
Известен е с провокативните си коментари за мeдиите и консуматорското общество. От 1966 г. е преподавател по социология в университета на Нантер. Автор е на над 50 труда, сред които "Системата на предметите"(1968), "Символичният обмен и смъртта" (1976), "Симулакрум и симулация" (1981), "Америка" (1986), "Другият видян от него самия" (1987), "Прозрачността на злото" (1990), "Хладни спомени" (1990) "Войната в Залива не се състоя" (1991), "Патафизика" (2002) и др.

Димитър Гочев, български юрист (1936-2019).     
Работил е като арбитър в Държавния арбитраж и в арбитража към Българската търговско-промишлена палата (1966-1990). От 1990 г. е съдия във Върховния съд и негов заместник-председател (10 ноември 1993-11 октомври 1994). Първият български съдия в Европейския съд за правата на човека в Страсбург, Франция (1 октомври 1992-1 ноември 1998). Съдия в Постоянния арбитражен съд в Хага, Нидерландия. Съдия в Конституционния съд (14 октомври 1994-29 септември 2003). Бил е заместник-председател на Съюза на юристите в България.

Николай Николаев (псевд. бате Николай), български актьор и режисьор (1940-2018).
Актьор в Народния театър "Иван Вазов" (1966-1984; 1987-1990). Един от основателите на Габровския експериментален вариететно-сатиричен театър, режисьор и директор на театъра (1987-1990). През 2008 г. създава Клиника по смехотерапия към Университетската многопрофилна болница за активно лечение и спешна медицина "Н. Пирогов". Автор е на  книгата "Викът на охлюва: Спомени на един клоун" (1994). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1978). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий"  първа степен (октомври 2011), на наградата на Министерството на културата "Златен век" звезда (30 октомври 2015).

Славчо Донков, български поет и писател (1942-1997).
Работил е като журналист във в. "Народна младеж", "Поглед", "Отечествен фронт", "Септемврийче". Бил е редактор в издателствата "Народна младеж" и "Отечество", сп. "Лов и риболов". Член е на Съюза на българските журналисти и на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите "Да повикаме щурците" - стихове (1974), "Лятото на последните щъркели" - разкази (1977), "Щастливата зелена морава" - разкази (1981), "Поклон от брега" - стихове (1984), "Високи пясъци" - разкази и новели (1986), "Водопоят на пеперудите" - повести (1988), "По тънка нишка вървя" (2005), "Метличини очи" -  разкази и повест (2012) и др.

Джон Сълстън, британски биолог (1942-2018).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2002 г. заедно с британския учен генетик Сидни Бренър и американския биолог Робърт Хорвиц за откритията им в областта на генетично регулиране на развитието на органите и програмираната смърт на клетките.

Валентин Даневски, български журналист и писател (1952-2001).
Главен редактор на в. "Народна младеж" (1987-1990). Създател на в. "Диалог" (1988), на в. "Планета" (1989), на в. "Време" (1989), на сп. "Политика, икономика, култура" (1990). Работил е във в. "Работническо дело", в. "Софийски новини". Бил е заместник главен редактор на в. "Новинар". Автор на повече от 10 книги, сред които "Вход забранен" (новели, 1982), "Госпожата и нейната дъщеря" (разкази, 1984), "Щастлив край" (разкази, 1986), "Моралната страна на въпроса" (фантастичен роман, 1987), "Може би ще те обичам" (повест, 1988),  "Една любов, умряла в Америка" (роман, 1995), "Сбогом, приятел!" (повест, 1998) и др. Носител на Наградата за проза от Националния конкурс за дебютна литература "Южна пролет" на община Хасково и Съюза на българските писатели (1983).
/АЯ/МГ/