site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 март в историята

3 март 2024 г., неделя, 9-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Неделя 17 след Неделя подир Въздвижение – на Блудния син. Св. мчци Евтропий, Клеоник и Василиск.

В България се отбелязва:

Националният празник на България. Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).  Обявен с Указ 236 на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и с Решение на Народното събрание от 5 март 1990 г. Годишнина от подписването (1878) (19 февруари ст. ст.) на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя, с който се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). За първи път Денят на освобождението на България се е чествал на 19 февруари 1880 г. съгласно Указ 5 по предложение на военния министър ген.-майор Петър Паренсов като "Възшествието на престолът на императорът Александър Втори и заключение на Санстефанский мир". В "Списък на неприсъствените дни в Българското Княжество" на Държавния съвет от 1882 г. 19 февруари е включен като "Ден на заключванието на С. Стефанский договор". С Указ 78 от 31 декември 1887 г. 19 февруари започва да се отбелязва като ден на "Освобождението на България". След въвеждането на Григорианския календар в България през 1916 г. за първи път празникът е отбелязан по нов стил на 3 март 1917 г. и се е отбелязвал като официален празник  до октомври 1951 г., когато е отменен с Кодекса на труда. Еднократно денят е честван като официален празник през 1978 г. по повод на 100-годишнината от освобождението на България от османско иго. Честването на 3 март е възстановено през 1987 г., като до 1989 г. денят се е отбелязвал като официален празник с решение на Юлския пленум от 1987 г. на Централния комитет на Българската комунистическа партия и на Министерския съвет.

По света се отбелязва:

Световният ден на дивата природа. Отбелязва се от 2014 г. с резолюция A/RES/68/205, приета  на 20 декември 2013 г. по време на 68-ата сесия на Общото събрание на ООН. Целта е да се насочи вниманието на международната общност към дивата природа и нейното опазване. Годишнина от приемането (1973) във Вашингтон, САЩ, на Конвенцията по международната търговия със застрашени видове от дивата фауна и флора (CITES). Мотото на деня за 2024 г е: "Да свържем хората и планетата: използване на цифровите нововъведения за опазването на дивата природа".

Световният ден на слуха. Отбелязва се от 2008 г. с решение на първата Международна конференция за превенция и рехабилитация на слуховите увреждания в Пекин, Китай, проведена от 26 до 28 април 2007 г. под егидата на Световната здравна организация (СЗО). Целта на деня е да се информира международната общност за дейностите в сферата на здравеопазването за намаляване и преодоляване на проблемите със слуха, както и да се насърчат дейностите за подпомагане на хората с увреден слух. Датата 3 март е избрана, защото графичното изписване на цифрата 3 наподобява формата на ухо. По данни на СЗО от февруари 2024 г. над 430 млн. души по света или 5 процента от световното население се нуждаят от рехабилитация заради увреден слух, от които 34 млн. са деца. Над 1 млрд. души са изложени на риск от постоянна загуба на слуха заради вредни практики за слушане на музика. Мотото на деня за 2024 г. е: "Промяна на нагласите: нека грижата за слуха да бъде реалност за всички!"

Международният ден на детските телевизионни и радиопредавания. Отбелязва се от 1991 г., като до 2008 г. се е отбелязвал през първата неделя на декември, а от 2009 г. през първата неделя на март под егидата на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).  Целта на деня е да се насърчат радио- и телевизионните оператори да имат един ден в годината, изцяло насочен към децата, като им предоставят възможност да бъдат част от процеса за създаване на техните програми и предавания.

На този ден в България:

1878 - В Руската главна квартира в Сан Стефано (дн. Йешилкьой) е подписан (19 февруари ст.ст.) Санстефанският мирен договор от руските представители граф  Николай  Игнатиев и Александър Нелидов, а от страна на Османската империя - от Сафет паша (министър на външните работи) и Садулах бей. С договора се слага край на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Условията на договора се изработват въз основа на Одринското примирие ("Основание на мира"), подписано на 31 януари 1878 г. в Одрин. Той се състои от преамбюл, 29 члена и заключение. От член 6 до член 11 се урежда положението на България, която се създава съгласно член 6 като автономно васално княжество с народно християнско правителство и народна милиция. Границите на княжеството обхващат Северна България (без Северна Добруджа), Тракия (без Гюмюрджинско и Одринско) и Македония (без Солунска област и Халкидическия полуостров). Общата й площ възлиза на около 172 000 кв. км. Член 7 от договора предвижда начело на държавата да стои княз, избиран от населението и одобряван от Високата порта и със съгласието на Великите сили. Въвеждането на новото управление и надзорът за неговото прилагане се поверява на руски императорски комисар за срок от 2 години. За същия срок за осигуряване на реда в страната се предвижда да останат руски войски и съгласно член 8 се забранява пребиваването на османски войски в княжеството. С член 9, 10 и 11 се уреждат въпросите за годишния данък, който България трябва да плаща на Османската империя за недвижимите имоти на поданиците й в България. Великобритания и Австро-Унгария се обявяват против Санстефанския договор, тъй като, според тях, той застрашава техните интереси. По тяхна инициатива е свикан Берлинският конгрес (13 юни-13 юли 1878), на който е приет Берлинският договор (13 юли 1878). С него се ревизира и заменя Санстефанският мирен договор. Датата на подписването на Санстефанския мирен договор - 3 март, е обявена за национален празник на България с решение на Държавния съвет от 27 февруари 1990 г. и на Народното събрание от 5 март с. г. и се отбелязва като Ден на освобождението на България от османско иго.

1907 - Сформирано е правителство с министър-председател и министър на вътрешните работи Петър Гудев. Правителството е образувано от дейци на Народнолибералната партия (стамболовисти) и управлява до 16 януари 1908 г.

1913 - Във Варненската мъжка гимназия е учредено най-старото спортно дружество в България - "Галата" (дн. "Черно море"). Преименувано е по предложение на учителя Карел Шкорпил на старото име на река Камчия - "Тича".

1934 - В Търново (дн. Велико Търново) е основан Съюзът на българските писатели от провинцията. Пръв председател е Никола Ракитин (псевдоним на Никола Василев Панчев). Организацията се саморазпуска през м. октомври 1944 г.

1972 -  В Силистра е открита Художествената галерия. Галерията е разположена в бившето Педагогическо училище в града, строено през 1892 г. в стил сецесион. Уредник по това време е художникът живописец Йордан Кисьов, а по-късно става и първият й директор. На 24 май 1986 г. по повод откриването на общата художествена изложба "Човек и природа" цялата сграда е обявена като Художествена галерия. Във фонда на галерията се съхраняват повече от 1500 художествени творби - живопис, графика, скулптура, между които на художниците Владимир Димитров-Майстора, Дечко Узунов, Златю Бояджиев и др.

1990 - Учреден е Демократичен съюз на жените.

2001 - "БГ Радио" започва излъчвания. Радиото излъчва българска поп, рок и естрадна музика. От 2002 г. радиото връчва Годишни музикални награди на "БГ Радио".

2005 - Министър-председателят Симеон Сакскобургготски прави първата символична копка по проект "Долината на тракийските царе" край гр. Казанлък. Церемонията е пред гробницата на Севт Трети в могилата "Голямата Косматка", открита през есента на 2004 г. В последното помещение на гробницата върху каменно ложе, представляващо символично погребение, са намерени 94 погребални дарове, 21 от които златни.

2006 - Учредена е партия "Обединение на българските националисти "Целокупна България".

2010 - В София на официално посещение пристига председателят на Европейския парламент Йежи Бузек по покана на председателя на Народното събрание Цецка Цачева. Това е първо посещение на Йежи Бузек в България в качеството му на председател на Европейския парламент.

2013 - Под мотото "Народът не преговаря" в редица градове на страната се провеждат протести срещу монополите и политическата система с искания за намаляване цените на тока, горивата, лекарствата и водата, за увеличаване на минималната работна заплата, за въвеждане на почасово заплащане на труда, за увеличаване на пенсии  и заплати и за лустрация за период от 10 години на всички политици, заемали отговорни постове през последните 23 години.

2017 - Над 200 скиори от 3 до 80-годишна възраст с народни носии и българския трикольор участват в масово спускане от връх Снежанка по повод националния празник - 3 март - Ден на Освобождението на България от османско иго (1878).  

2019 - Със заключителен концерт под наслов "VIVA Кукерландия!" в Ямбол завършва 20-ят международен маскараден фестивал "Кукерландия 2019"  под наслов "Когато фестивалът е живот!" В състезателното дефиле  участват близо 90 групи от 17 области на страната и повече от хиляда сурвакари, къпачи, кукери, джамали, станчинари, маскари и дервиши.

2020 - Министър-председателят на България Бойко Борисов заедно с председателите на на Европейската комисия и на Европейския съвет Урсула фон дер Лайен и Шарл Мишел извършват оглед с хеликоптер на част от южната граница на страната заради струпването на хиляди мигранти покрай турско-гръцката граница, след като Турция обявява, че няма да ги спира по пътя към Европа.

2023 - В Кърджали се отбелязва 45-ата годишнина от откриването на пеещия часовник в центъра на града. Той се извисява като кула над сградата на Областната дирекция на МВР и е открит на 3 март 1978 г. по повод 100-годишнината от Освобождението на България. Всеки ден от 6:00 до 22:00 ч. от него на всеки кръгъл час 17 пъти прозвучават  възрожденски мелодии и камбанен звън.

На този ден по света:

1801 - Във Великобритания официално започва да функционира Лондонската фондова борса.

1863 - С учредителен акт на Конгреса (парламента) е основана Националната академия на науките на САЩ.

1875 - Премиера  в Париж, Франция, на операта "Кармен" от френския композитор Жорж Бизе на сцената на "Опера комик". Операта е създадена по едноименната новела на френския писател Проспер Мериме (1803-1870), написана през 1845 г. Автори на либретото са френските литератори и театрали Анри Мелиак (1831-1897) и Луи Халеви (1834-1908). Премиерата на операта завършва с провал, а композиторът е обвинен в безнравственост. Едва осем години след смъртта на Жорж Бизе (3 юни 1875) операта "Кармен" получава световна известност.

1903 - Основан е "Бешикташ" - Истанбул, турски футболен клуб.

1923 - В Ню Йорк, САЩ, излиза бр. 1 на седмичното политическо списание "Тайм".

1924 - В Турция Великото национално събрание (парламента) приема резолюция за премахването на 1400-годишния халифат и прогонването на членовете на османската династия извън страната.

1931 -  Във Вашингтон, САЩ, президентът на САЩ Хърбърт Хувър подписва закон, с който за химн на страната е утвърдена патриотичната песен "Знаме, обсипано със звезди".

Текстът е написан от американския адвокат и поет Франсис Скот Кий на 14 септември 1814 г. Поводът е 25-часовата бомбардировка над Форт Макхенри в Балтимор, щата Мериленд, започнала на 13 септември 1814 г., по време на Британско-американската война (1812-1815). Песента е приета за официално ползване от Военноморските сили на САЩ през 1889 г., а през 1916 г. с изпълнителна заповед на президента на САЩ Удроу Уилсън е обявена за химн на въоръжените сили в страната. На 3 март 1931 г. е утвърдена за химн на страната под името "Знаме, обсипано със звезди".

1961 - Хасан Втори се възкачва на престола в Мароко. Той управлява до смъртта си на 13 юли 1991 г.

1980 - Във Виена, Австрия, е подписана Международната конвенция за физическа защита на ядрените материали и устройства, влязла в сила от 8 февруари 1987 г.

1992 - Президентът на Босна и Херцеговина Алия Изетбегович обявява независимостта на страната. На 29 февруари и 1 март 1992 г. е произведен референдум за независимостта и суверенитета на Босна и Херцеговина, бойкотиран от сръбската общност. При 63 процента избирателна активност 99,4 процента от избирателите гласуват "за".

1999 - В Житомир, Украйна, завършва процесът срещу Анатолий Оноприенко по обвинения в 52 убийства, извършени в периода 1989-1996 г., сред които на 10 деца, и срещу Сергей Рогозин по обвинение в съучастничество в 9 от убийствата. Процесът започва на 23 ноември 1998 г. На 1 април 1999 г. Анатолий Оноприенко е осъден на смърт чрез разстрел, а Сергей Рогозин е признат за виновен за пет от убийствата и получава присъда от 13 години затвор. Присъдата на Оноприенко не е изпълнена, защото през 2000 г. в Украйна е въведен мораториум върху смъртното наказание. На 27 август 2013 г. Анатолий Оноприенко умира в затвора в Житомир.

2002 - В Швейцария е произведен референдум за влизането на страната в Организацията на обединените нации (ООН), на който 54,6 процента от участвалите одобряват присъединяването на страната в ООН. От 23-те кантона 12 гласуват с "да", а 11 - "против". По този начин Швейцария става 190-ата страна членка на ООН.

2005 - Американецът Стив Фосет става първият човек, успял да направи самостоятелна околосветска обиколка със самолет без спиране и презареждане с гориво. Обиколката му със свръхлекия самолет "Върджин Атлантик Глоубалфлайър" продължава 67 часа и една минута, като той излита на 28 февруари 2005 г. в 18.47 ч. местно време (на 1 март 2005 г. в 00.47 ч. по Гринуич). След по-малко от три дни полет той се приземява в 19.48 ч. по Гринуич (21.48 ч. бълг. време) в гр. Салина, щата Канзас, като поставя рекорд по дължина на изминатото разстояние от 20 000 км, преминавайки над Чикаго, Канада, Атлантическия океан, Западна Европа, Африка, Близкия изток, Индия, Китай и Тихия океан. Едномоторният му самолет е предназначен за полет на един човек. Дължината му е 11,7 м, височината -  3,6 м, разстоянието между крилата - 35 м и се движи със скорост над 400 км/ч.

2012 - В Полша в 20:57 часа местно време в района на гр. Шчекочини се сблъскват два пътнически влака, движещи се по маршрут Варшава-Краков и Пшемишъл-Варшава. От общо 350 пътници в двата влака загиват 16 души, а 58 са ранени. Това е една от най-тежките железопътни катастрофи в Полша.

2013 - В Швейцария е произведен референдум за ограничаване на практиката за изплащане на огромни възнаграждения, бонуси и обезщетения на ръководителите на компании. Според резултатите инициативата "Миндер", наречена на името на вносителя - независимият депутат и предприемач в козметичния сектор Томас Миндер, е подкрепена от 67,9 процента от гражданите и от всички кантони, което се случва много рядко.

2015 - В 6.00 ч. по Гринуич изригва вулканът Вилярика, разположен в южната част на Чили. Той е разположен близо до гр. Темуко, на около 800 км южно от столицата Сантяго, и е смятан за един от най-активните в района. Вилярика е висок 2800 м. Eвакуирани са над 3000 души в околностите му.

2016 - На 146 км северно от островната държава Вануату в южната част на Тихия океан е регистрирано земетресение с магнитуд 7.2 по скалата на Рихтер. Епицентърът е на дълбочина 35 км. Няма сведения за жертви и разрушения.

2017 - Косово е приета за член на Световната митническа организация.

2019 - Италианската полиция арестува в Неапол 38-годишният Марко ди Лауро, четвъртия син на боса на  неаполитанската мафия Паоло ди Лауро и последния останал на свобода. От 2006 г. за него има издадена европейска заповед за арест. Той е втори в списъка с най-издирвани престъпници в Италия след сицилианския мафиот Матео Месина Денаро.

2021 - В Централна Гърция е регистрирано земетресение с магнитуд 6,2 по скалата на Рихтер. Епицентърът на земетресението е на 22 км северозападно от град Лариса, на дълбочина 10 км под земната повърхност. Нанесени са значителни материални щети, а десетки къщи в селата Месохори и Дамаси рухват. Ранени са 11 човека, не се съобщава за човешки жертви. Земетресението е най-силното от векове в този район на континентална Гърция, където се намира голям геоложки разлом.
   
2022 - Грузия и Молдова подават молба за присъединяване към Европейския съюз.

2023 - В Джакарта, Индонезия, при голям пожар, избухнал в депо за гориво, собственост на националната енергийна компания "Пертамина", загиват 13 души, а 50 са ранени. Разрушени са и къщи в жилищен квартал близо до депото, намиращо се в северната част на индонезийската столица.

Родени на този ден българи:

Бончо Боев, финансист (1859-1934).
Действителен член на Българското книжовно дружество (от 1911 г. - Българската академия на науките - БАН) (1900). През 1889 г. организира първата в България промишлена анкета (събиране на сведения за промишлеността), но тя остава без практически резултати. Член-основател на Българското икономически дружество (1895) и негов председател (1901-1906). Преподавател по финансови науки и статистика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1897). От 1898 г. е член на Международния статистически  институт. Управител на Българската народна банка (23 февруари 1906-7 август 1908).

Йордан Захариев, учител, географ, етнограф, фолклорист и историк (1877-1965).
Учител в Босилеград (1901-1908), директор на непълната девическа гимназия (1909-1922) и на смесената гимназия в Кюстендил (1922-1934). Един от основателите на Българското географско дружество (1918). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1937). В продължение на 50 г. провежда антропогеографски и етнографски изследвания на Кюстендилския край.  Автор е на монографии, студии, статии, рецензии, отзиви, в които са включени стотици снимки на стари сгради, народни носии и обичаи. Основните му трудове са: "Кюстендилско Краище" -първото поселищно изследване в България (1918), "Пиянец. Земя и население. Географско-етнографско изучаване...." (1949), "Кюстендилска котловина. Географско-етнографско изследване " (1963) и др.

Александър Хаджипетров, политик (1880-1925).
Деец на Българския земеделски народен съюз. Депутат в 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920). Кмет на Русе (6 август 1921-10 юни 1923). Убит на 16 юни 1925 г.

Акад. Иван Стефанов (Иван Стефанов Матеев), икономист, финансист и политик (1899-1980).
Един от основателите на Научно социологическото дружество в България (1932). Управляващ Българска народна банка /БНБ/ (23 декември 1944-14 ноември 1945) и управител на БНБ (14 декември 1945-31 март 1946). Министър на финансите (31 март-22 ноември 1946; 23 ноември 1946-11 декември 1947; 12 декември 1947-6 август 1949), депутат в VI Велико народно събрание (1946-1949). Един от основателите на Икономическия институт при Българската академия на науките (1949) и негов пръв директор. Член на Международния статистически институт (1966-1980), Международния съюз за демографски проучвания (1967-1980). Един от инициаторите и организаторите на първата селскостопанска статистическа анкета в България през 1934 г. Носител на орден "Георги Димитров" (1969, 1974, 1979). Удостоен е със званията "Герой на социалистическия труд" (април 1974) и "Народен деятел на науката" (1978).

Веса Паспалеева (ист. име Веселина Караманова), детска писателка и поетеса (1900-1980).
Печата за пръв път през 1919 г. Сътрудничи на много детско-юношески периодични издания. Учителка е по български език и аритметика в Петричката смесена реална гимназия (1923-1924). Автор е на произведения за деца - стихотворения, поеми, приказки, пиески, гатанки, събрани в книги, сред които "Великденче" (1929), "Веселият таралеж"(1938), "Бащина земя"(1942), "Мързеливите шопи"(1943), "Папагалчето Макси"(1944), "Милостивата катеричка", "Наказаният мързеланко"(1945), "Лакомата Мецана"(1946), "Весело овчарче "(1947), "Даша и Маша"(1948), "Слънчице, здравей"(1953), "Мама е герой"(1954), "Малката домакиня"(1958), "Птичета-презморчета"(1959), "Медна свирка (1960) и др. През 1980 г. за книгата със стихотворения "Пролет в Родината" (1977) Веса Паспалеева е вписана в Почетния списък на Международния съвет за детската книга.

проф. Георги Веселинов, историк, писател и литературен критик (1909-1978).
От 1947 г. е преподавал в Кула, Пловдив и София, а от 1949 г. е преподавател по история на българската литература в Софийски университет "Св. Климент Охридски".  Преподавател в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски", където е сред положилите основите на множество от днешни филологически и педагогически специалности (1973). Автор е на учебници и буквари. Участва в съставителството на христоматии и сборници с поезия за деца. Съставя христоматията "Българска детска литература" (1964), която има четири подобрени издания.  Автор е на литературно-историческите изследвания "Литературни очерци и портрети" (1959), "Димитър Полянов" (1964) и др. , на книгите за деца "Чудният скитник"(1939), "Златното пламъче"(1947), "Весело календарче"(1967), "Майчина сенчица"(1968) и др.

Георги Генков, композитор и диригент (1929-2010).
Композитор и музикален ръководител на Централния куклен театър (1962-1981). Бил е композитор и диригент  в театър "Сълза и смях". Автор е на музиката към 45 куклени и 47 театрални представления, 52 игрални филма, между които "Г-н Никой", "Дами канят", "Опасен чар", "Време разделно", на музиката за 120 анимационни и 26 късометражни филма, 18 телевизионни пиеси, около 15 естрадни песни и други. Сред творбите му са  мюзикълите за деца  като "Копче за сън", "Бяла приказка", "В лунната стая". Подбира, аранжира и записва около 250 детски песни.

Лиляна Цветкова, спортен деец (1929-2002).
Работи активно за отделянето на българската художествена гимнастика от спортната гимнастика в самостоятелна федерация към  Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС). Първа специалистка по художествена гимнастика на Българската федерация по художествена гимнастика към БСФС, от учредяването й на 16 март 1964 г. Автор е на първата българска книга за художествената гимнастика - "50 години българска художествена гимнастика".

ген. Любен Гоцев, политик, дипломат и разузнавач от кариерата (1930-2020).
Работил е в Първо главно управление на Държавна сигурност в продължение на 22 години (1961-1983). Началник на "Четвърти" отдел (Западни страни, САЩ и Канада) в Министерство на външните работи и заместник-началник на Първо главно управление на Държавна сигурност(1977-1983). Заместник-министър на външните работи (1982-27 декември 1980). Първи заместник-министър на вътрешните работи (27 декември 1989-22 март 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни 1990-22 септември 1990; 21 декември 1990-8 февруари 1991). Министър на външните работи (22 септември 1990-20 декември 1990). Посланик на България в Нидерландия (март 1991-януари 1992). От 1952 г. е член на Българската комунистическа партия (от 1990 г. - Българска социалистическа партия). Член на Висшия партиен съвет (2 февруари-25 септември 1990) и на Председателството на Висшия партиен съвет (3 април-25 септември 1990) на Българската социалистическа партия. След оттеглянето си от политиката през 1992 г. се е занимавал с частен бизнес.

Виктор Чичов, актьор и оператор (1934-2018).
Оператор е на филмите: "Случаят Пенлеве" (1968), "Петимата от Моби Дик" (1970), "Оркестър без име" (1982) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973), на Наградата за операторска работа на Съюза на българските филмови дейци за филма "Бяла магия" (1982) и за филма "Те надделяха" (1986).

Желю Желев, философ и политик (1935-2015).
Завеждащ секцията "Култура и личност" в Института по култура (1977-1982). Сред учредителите е на Клуба за подкрепа на гласност и преустройство в България (3 ноември 1988). Първи председател на  Координационния съвет на Съюза на демократичните сили (7 декември 1989-1 август 1990). Участник в Кръглата маса (3 януари-15 май 1990). Депутат в VII Велико народно събрание (10 юни 1990-1 август 1990).  Председател (президент) на България (1 август 1990-19 януари 1992). Президент на България (19 януари 1992-22 януари 1997). Желю Желев е първият български президент, избран на 19 януари 1992 г. на първите преки президентските избори в България. Председател на Балканския политически клуб, основан на 26 май 2001 г. по негова инициатива. Президент на фондация "Д-р Желю Желев" (17 септември 1996-30 януари 2015).  Избран за член  на Висшия съвет и за "доктор хонорис кауза" по философия на Международната академия "Медичи" (1991). Удостоен с почетното звание почетен доктор за заслуги към академичната общност на Американския университет в Благоевград (1996).  Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Югозападния университет "Неофит Рилски" (7 април 2004) и на Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" (5 декември 2005). Носител на орден "Стара планина" с лента за изключително големите му заслуги като държавен глава, за приноса му в изграждането и утвърждаването на демокрацията и по повод 70 години от неговото рождение (7 март 2005), на най-високото държавно отличие на Република Северна Македония - орден "Осми септември" за приноса му България първа да признае независимостта на Република Северна Македония, както и за утвърждаването на нейната международна позиция (15 януари 2010). Автор е на книгите "Фашизмът" (1982), "Реалното физическо пространство" (1989), "Човекът и неговите личности. Релационна теория за личността." (1991), "Обръщенията на президента към народа и парламента" (1998), "В голямата политика" (1998), "Въпреки всичко" (2005), "Митове и легенди за българския преход" (2014) и др.

Димитър Шумналиев, писател, публицист и журналист (1947).
Работил е  във вестниците "Народна младеж",  "Отечествен фронт",  "Литературен фронт",  "Народна култура",  в БНР. Главен редактор на в. "Пулс" (1990), на в. "Факс" (1991), заместник-главен редактор на в. "Труд" (1992). Главен редактор на в. "Нощен труд" (14 май 1999-29 май 2009). Автор е на над 20 книги, издадени на английски, руски, немски и френски, сред които "Такова мълчание, такава война" (1975), "Дървото" (1987), "Пари за умиране" и "Тресавището на Абдовица" (1983), "Приют за лисици" (1985), "Любовно досие" (1987, в съавторство с Наташа Манолова), "Роман в буркан" и "Речни духове" (1989), "Геена" (1991), "Феродо" (2004), "Соцроман" (2007), "Храмът на осмицата" (2010), "Бяло сладко"  (2016) и др. Носител на литературната награда "Балканика" за 2004 г. за сборника "Влюбени разкази" (2002).

Алис Крайчева, телевизионна журналистка (1948-2013).
Работила е като репортер в отдел "Информация", редактор в предаването "Събота, късен следобед", в сутрешния блок "Добро утро", в предаването "Денят започва" (2002-2004) на Българската национална телевизия (1981-2011). Авторка и водеща и на модни предавания.

Георги Божинов, инженер химик и политик (1949).
От декември 1996 г. е член на Висшия съвет (ВС) на БСП (от 26 ноември 2008 г.  Национален съвет на БСП), член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (януари 1997 г. 16 юни 2002), заместник-председател на ВС на БСП (17 май 1997-16 юни 2002), заместник-председател на Изпълнителното бюро на ВС на БСП (3 януари 1997-16 юни 2002). Депутат от 36-ото до 41-ото Народно събрание (1991-2013) и в 43-ото Народно събрание (2014-2017). Член на Националния съвет на БСП (23 ноември 2008-27 септември 2020).

Георги Новаков, български актьор (1949).
Играл е в Драматичен театър в Плевен и от 1977 г. в Театър "Българска армия". Участвал е в над 60 театрални постановки, повече от  35 филма,  и телевизионни сериали. Основател на фондация "А`Аскеер" (1992) и неин изпълнителен директор (1992-2003). Председател на Управителния съвет на Творческия фонд на Съюза на артистите в България (1990-2001).

Иван Тишански, футболист, треньор и футболен коментатор (1952).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Септември", ЦСКА (София), "Сливен" (Сливен), "Академик" (София), "Левски" (София), "Хасково" (Хасково) и в Кипър. За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача и 1 отбелязан гол.

Милко Божков, български художник (1953). 
Участвал е в над 80 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител е на редица награди, сред които национална награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" (1989), награда "Захари Зограф" на община Самоков за картините си към стихосбирката "Думи и графити" от Борис Христов (2002), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

Теньо Минчев, футболист и треньор (1954).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Енергетик" (Гълъбово), "Берое" (Стара Загора), "Локомотив" (Стара Загора) и "Криля Советов" (СССР). За националния отбор по футбол има изиграни 4 мача.
 
Веско Ешкенази (Веселин Пантелеев-Ешкенази), цигулар (1970).
На 11 години става концертмайстор на Детско-юношеската филхармония "Пионер". От 1991 г. живее в Нидерландия. През  май 1999 г. на 28 години печели конкурса за концертмайстор на Кралския Концертгебау оркестър в Амстердам, Нидерландия, който ръководи повече от 18 години. Бил е солист на Софийската филхармония, Лондонския филхармоничен оркестър, Английския камерен оркестър, Симфоничния оркестър на Монте Карло, Симфоничния оркестър на Мексико, Нидерландския филхармоничен оркестър, Пражкия симфоничен оркестър, Ирландския национален симфоничен оркестър и др. Носител на наградата "Музикант на годината 2010" на предаването за класическа музика "Алегро Виваче" на Българското национално радио (20 април 2011). Почетен гражданин на София (17 септември 2019). Лауреат на много международни конкурси.

Тодор Стойков, български баскетболист (1977).   
Шампион на България е 12 пъти - 10 пъти с "Лукойл Академик" (2003, 2004, 2005, 2007, 2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013), 2 пъти с "Черно море" (1998, 1999). Носител на Купата на България е 11 пъти - 8 пъти с "Лукойл Академик" (2002, 2003, 2004, 2007, 2008, 2011, 2012, 2013), три пъти с "Черно море" (1998, 1999, 2000). Осем пъти е избиран за Баскетболист номер 1 на България. През 2013 г. прекратява състезателната си кариера. Поема ръководството в „Лукойл Академик“, а в последствие и на „Левски Лукойл“. От 28 март 2023 г. е изпълнителен директор на „Спартак“ (Варна).

На този ден са родени и:

Уилям Годуин, британски публицист, писател и философ (1756-1836).
Основател е на школата, известна като философски анархизъм. Автор е на съчинeния с нpaвствeнa и сoциaлнa пpoблeмaтикa, сред които "Изслeдвaнe, зaсягaщo пpинципитe нa пoлитичeскaтa спpaвeдливoст" (1793), "Нещата, каквито са, или приключенията на Кейлъб Уилямс" (1794) и др.

Дюла Андраши, унгарски политик (1823-1890).
Участник в Унгарската революция (1848-1849). Министър-председател на Унгария (17 февруари 1867-31 октомври 1871). Министър на външните работи на Австро-Унгария (14 ноември 1871-8 октомври 1879).  

Джордж Мортимър Пулман, американски индустриалец (1831-1897).
Основател на компанията за спални вагони заедно със сенатора от щата Ню Йорк Бенджамин Фийлд - "Пулман енд Фийлд" (1857). Изобретил заедно с Бенджамин Фийлд луксозните спални вагони "Пулман" (1865). Основател на град Пулман (1880), в който са живеели работниците от компанията. Днес градът е част от Чикаго.

Александър Греъм Бел, американски учен, шотландец по произход (1847-1922).
Признат за изобретател на телефона, патентован на 7 март 1876 г. Същата година изобретението е представено на Централното изложение във Филаделфия, където е отличено с награда. Поради отказ от страна на компанията "Уестърн Юниън Телеграф" да купи правата върху изобретението, Бел и сътрудниците му създават собствена компания, предшественичка на днешната „Ей Ти Ти“ (Американ Телефон енд Телеграф Къмпани) (юли 1877).

Зденко Ханс Скрауп, австрийски химик (1850-1910).

Николай Ончуков, руски фолклорист и етнограф (1872-1942).
Автор е на "Пророчески митове", "Северни приказки", "Северни народни драми" и др.

Вилхемс Пурвитис (Пурвит), латвийски художник модернист (1872-1945).
Един от основоположниците на съвременното латвийско изкуство. Директор на Градската, художествена школа в гр. Рига (1909-1916). Ректор в Латвийската художествена академия в периода 1919-1934 г.  

Леополд Йеснер, немски режисьор (1878-1954).

Рагнар Фриш (Рагнар Антон Китил Фриш), норвежки икономист (1895-1973).
Въвежда термина иконометрия - дял от икономическата наука за приложение на математиката в икономическата теория и в емпиричните изследвания (1929). За първи път използва термините микроикономика (разглежда индивидуалното икономическо поведение) и макроикономика (поведението на националната икономика) (1933). Автор е на статиите "Върху проблема на чистата икономика" (1926), "Проблеми за разпространяването и проблеми на импулса в динамичната икономика" (1933), "За представата за равновесие и неравновесие" (1933, 1936) и др. Основател е на Иконометричното дружество (1930), международна организация на математиците и статистиците. Редактор на сп. "Иконометрика" (1933-1955). Носител на Нобелова мемориална награда за икономика за 1969 г. заедно с холандския икономист Ян Тинберген за създаването и прилагането на динамични модели и използването им за анализ на икономическите процеси.

Артур Лундквист, шведски писател, поет и преводач (1906-1991).
Първата му книга "Зной" е отпечатана през 1928 г. Автор е на повече от 100 книги, сред които "Оголен живот" (1929), "Черният град" (1930), "Белият човек" (1932), "Мостове в нощта" (1936), "Песни на сирените" (1937), "Кожа върху камъка" (1947), "Отпечатъци във водата" (1949), "Животът на тревата" (1954), "Розата на ветровете, срещу огъня" (1955), "Говорещото дърво" (1960), "Агадир" (поема, 1961), "Мигновения и вълни" (1962) и др. Автор е и на повести, на романите "Реките текат към морето" (1934), "Валс във Виндинг" (1956), "Комедия в Хегерскуг" (1959), "Волята на небето" (1970), "Животът и смъртта на волния стрелец" (1970), "Поезията на воина" (1976), на разказите "Рамо до рамо" (1962), "Замъкът на въображението или камъните на делника" (1974), на пътеписи "Индийски пожар" (1950), "Малинга" "Маковете на Ташкент" (1952), "Вулканичен континент" (1957).

Джийн Харлоу (ист. име Харлийн Харлоу Карпентър), американска актриса (1911-1937).
Участвала е във филмите "Ангелите на ада" (1930), "Обществен враг" (1931), "Платинената блондинка" (1931), "Сузи" (1936) и др. Удостоена е със звезда в Алеята на славата в Холивуд (1960).

Павел Куянцев, руски художник (1912-1997).
В продължение на 45 години работи в морското параходство за Далечния изток. Автор е на повече от 1000 акварели, отразяващи събития от морската история на Русия, пейзажи от Далечния изток, Арктика и Антарктика.

Артър Корнбърг, американски биохимик (1918-2007).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1959 г. заедно с американския биохимик Северо Очоа  за откриването на механизмите на биосинтез на РНК и ДНК. През 1967 г. той и колегите му от Станфордския университет в Калифорния, САЩ, първи в света извършват пълен ензимен синтез на двойноверижна биологично активна ДНК на бактериофаг.

Нандор Хидегкути, унгарски футболист и треньор (1922-2002).

Йон Илиеску, румънски политик (1930).
Президент на Румъния (25 май 1990-29 ноември 1996, 11 декември 2000-11 декември 2004). Почетен председател на Социалдемократическата партия (от 10 декември 2006).

Яцек Курон полски историк, социолог и политик (1934-2004).
Един от водачите на антикомунистическата опозицията в Полша. Той е сред учредителите на Комитета за защита на работниците (септември 1976). Участва в създаването на профсъюза "Солидарност" (1 юли-11 ноември 1980) - първия свободен синдикат в комунистическия блок. Неколкократно е осъждан и излежава 9 години в затвора. Депутат в Сейма, долната камара на парламента (4 юни 1989-18 октомври 2001). Министър на труда и социалните грижи (12 септември 1989-12 декември 1990; 11 юли 1992-26 октомври 1993).

Борис Ричков, руски композитор и джаз пианист (1937-2002).

Владимир Ковальонок, руски космонавт (1942).
Два пъти Герой на СССР (1978, 1981 г.) Летял в космоса с космическите кораби "Союз 25" (октомври 1977), "Союз 29" "Союз 30", "Союз 31" и с орбиталната станция "Салют 6" (юни-ноември 1978), "Союз Т 4" и орбиталната станция "Салют-6" (март-май 1981).

Оскар Вашингтон Табарес (Оскар Вашингтон Табарес Силва), уругвайски футболист и треньор (1947).

Зико (ист. име Артур Антунеш Коимбра), бразилски футболист и треньор (1953).

Миранда Ричардсън, британска актриса (1958).
Участвала е в над 70 филма, сред които "Империя на Слънцето" (1987), "Играчка-плачка" (1992), "Том и Вив" (1994), "Канзас Сити" (1996), "Апостолът" (1997), "В името на любовта" (1998), "Слийпи Холоу" (1999), "Законът на Картър" (2000), "Часовете" (2002), "Фантомът от операта" (2004), "Хари Потър и огненият бокал" (2005), "Париж, обичам те!" (2006), "Фред Клаус" (2007), "Младата Виктория" (2009), "Хари Потър и даровете на смъртта: първа част" (2010) и др. Носител на наградата на Британската академия за филмово и телевизионно изкуство (БАФТА) (1993). Носителка на награда "Златен глобус" (1993, 1995).

Боб Брадли, американски футболен треньор (1958).

Джаки Джойнър - Кърси (Джаклин Джойнър), американска състезателка по лека атлетика (1962).
Двукратна олимпийска шампионка - през 1988 г. в Сеул, Република Корея (седмобой и скок на дължина) и през 1992 г. в Барселона, Испания (седмобой). От олимпийски игри има още един сребърен (1984) и два бронзови медала (1992, 1996). Четири пъти е световна шампионка - през 1987 г. в Рим, Италия, когато печели два медала (скок на дължина и седмобой), през 1991 г. в Токио, Япония (скок на дължина) и през 1993 г. в Щутгарт, Германия (седмобой).

Тедрос Аданом Гебрейесус, етиопски политик (1965).
Министър на здравеопазването на Етиопия (октомври 2005-ноември 2012). Министър на външните работи на Етиопия (ноември 2012-1 ноември 2016). От 1 юли 2017 г. е генерален директор на Световната здравна организация.

Питър О'Лиъри, международен футболен съдия от Нова Зеландия (1972).

Йос Валгерен, белгийски футболист (1976).

Шуичи Гонда, японски футболист (вратар) (1989).

Това е денят на смъртта на:

Робърт Хук, английски учен енциклопедист, естествоизпитател и изобретател (1635-1703).
Открил е Закона на Хук за еластичността (1660). Автор е на труда "Микрография" (1665), в който въвежда за първи път термина "клетка".

Йохан Пахелбел, немски композитор и органист (1653-1706).
Представител на барока.

Джовани Рубини, италиански оперен певец тенор (1794-1854).
Представител на италианската школа белканто.

ген.-майор Сава Муткуров, български военен деец и политик (1852-1891).
Участва активно в осъществяването на Съединението на Княжество България и Източна Румелия (1885). Член на временното правителство, образувано след Съединението в Пловдив (6-8 септември 1885). Член на Регентския съвет на Княжество България (26 август 1886-2 август 1887, заедно със Стефан Стамболов и Петко Каравелов) след абдикирането на княз Александър I Батенберг (26 август 1886). Военен министър (20 август 1887-4 февруари 1891). Създател на първото военно списание - "Военен журнал" (1888). Първият български офицер, получил орден "За храброст" на княз Александър I Батенберг, първа степен и първият български офицер, повишен в генералско звание - генерал-майор (1891).

Джеймс Джексън Джефрис (име в бокса: Джим Джефрис), американски боксьор (1875-1953).

Иван Краско (ист. име Ян Бото), словашки поет (1876-1958).
Родоначалник на словашкия модернизъм. Автор е на стихосбирките "Мрак и самота" (1909), "Стихове" (1912) и др.

Михаил Арцибашев, руски писател (1878-1927).
Автор е повестите "Милиони" (1908), "Ревност" (1913), на романите "Санин" (1907) и "На крайната черта" (1910 - 1912). През август 1923 г. имигрира в Полша. Там публикува сборника "Под слънцето" (1924), пиесата в стихове "Дявол: Трагичен фарс" (1925) и др.

Пиер Беноа, френски писател (1886-1962).
Aвтор е на приключенския роман "Атлантида" (1919) и др. В романите му всички имена на главните героини започват с буквата "А" - Аврора, Алегрия, Анабел и др. Член на Френската академия (1931-1962).

Борис Грежов, български кинорежисьор и сценарист (1889-1968).
Първият български кинематографист, получил специализирано образование в Германия и Австрия. Основател на филмовия отдел на фондация "Българско дело" (1940).  Автор на рецензии и критики в сп. "Кино" и сп. "Нашето кино", сътрудник на в. "Литературен час", един от издателите на сп. "Кинопреглед". Заснема редица кинопрегледи в периода 1941-1944 г. Режисьор е на филмите "Момина скала" (1922), "Весела България" (1928), "След пожара над Русия" (1929), "Безкръстни гробове" (1931), "За родината" (1940), "Шушу-мушу" (1941), "Той не умира" (1949) и др. Автор е на сценариите на "Той не умира", "Момина скала" и "За родината".

Ласло Немет, унгарски писател (1901-1975).
Автор е на романите "Траур" (1935), "Естер Егетьо" (1956) и др., както и на пиесите "Галилей" (1953), "Двамата Бояи" (1961) и др.

акад. Жак Натан (Жак Натан Примо), български икономист, стопански историк и публицист (1902-1974).
Един от създателите на т. нар. марксистко-ленинска икономическа наука в България. Един от основателите на Съюза на научните работници в България (1944). Директор на издателство "Партиздат" (1947-1949). Директор на Икономическия институт при Българската академия на науките (1949-1951). Главен редактор на сп. "Исторически преглед" (1950-1974). Чл.-кор на БАН (април 1958). Ректор на Висшия икономически институт "Карл Маркс" в София (1958-1962). Носител на орден "Кирил и Методий" (май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (1960), на орден "Народна република България" първа степен (януари 1963), на орден "Георги Димитров" (октомври 1972). Лауреат на Димитровска награда (май 1950, 17 юни 1966).

Вера Панова, съветска писателка (1905-1973).
Авторка е на романите "Евдокия" (1944; 1959), "Спътници" (1946), "Сантиментален роман" (1958) и др. Носителка на Държавна награда на СССР (1947,1948,1950).

акад. Боян Петканчин, български математик (1907-1987).
Ръководител на Катедрата по геометрия във Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1976). Завеждащ секцията по геометрия и топология (1963-1971) и сектора по геометрия (1971-1976) в Института по математика с изчислителен център при БАН, заместник-председател на института (1963-1971). Председател на Българското физико-математическо дружество (1963-1967). Чл.-кор. на Българската академия на науките (1961). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1982). Удостоен е със званието "Лауреат на Димитровска награда" (1959).

Маргьорит Дюрас (ист. име Маргьорит Жермен Мари Донадийо), френска писателка, драматург и сценарист (1914-1996).
Представителка на течението "нов роман" в литературата. Авторка е на "Цели дни по дърветата" (1954), "Модерато кантабиле" (1958), "Десет и половина вечерта едно лято" (1960), "Следобедът на господин Андесмас" (1962), "Вицеконсулът" (1966), "Английската любовница" (1968), "С отворени очи" (1980), "Любовникът" (1984), "Сини очи, черни коси" (1986), "Писането" (1995) и др. Автор е на сценария на филма "Хирошима, моя любов" (1959). Романът й "Любовникът", който написва на 70-годишна възраст, е отличен с френската литературна награда "Гонкур" за 1984 г.

Джузепе ди Стефано, италиански оперен певец тенор (1921-2008).

Генко Генков, български художник живописец (1923-2006).
Работил е предимно в областта на пейзажа с маслени бои, акварел и темпера. Първата му самостоятелна изложба е през 1965 г., а през 1973 г. е организирана ретроспективна изложба по случай 50-годишнината му. През годините художникът експериментира с различни похвати и техники на работа. През 70-те години на 20-и в. разработва възможностите на различните материали, третира маслената боя като акварел, обработва повърхността с пясък или замества четката с нож. През 90-те години на 20-и в. използва пигменти, напомнящи керамична глазура. Генко Генков има 8 самостоятелни изложби. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" трета степен (1972),  на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (октомври 2000) и др.

Мана Парпулова, българска художничка (1925-1987).  
Рисува графика, илюстрация, живопис, литография. Автор е на графичните цикли "Стари български монети" (1979-1983) и "1300 години България" (1981). Илюстрира книги за деца. Участвала е в изложби в Токио, Делхи, Москва, Виена, Ню Йорк, Лондон, Прага, Мексико, Дамаск, Флоренция и др. В България прави редица самостоятелни изложби. Била е член на Комитета за изкуство и култура (20 май 1967-16 декември 1972). Удостоена със званието "Заслужил художник" (май 1970).

Сидни Чаплин (Сидни Ърл Чаплин), американски актьор, син на актьора Чарли Чаплин (1926-2009).
Играл е предимно в театъра. Участвал е в два от последните филми на баща си Чарли Чаплин - "Светлините на рампата" (1952) и "Графинята от Хонконг" (1967). Носител на наградата "Тони" (1956) за участие в мюзикъла "Камбаните бият".

Ринус Михелс (ист. име Маринус Хендрикус Михелс), нидерландски футболист и треньор (1928-2005).
През футболната си кариера е  играл само за отбора на "Аякс" (Нидерландия). Като треньор е известен като създателя на тоталния футбол през 70-те години на 20-и век. Заради твърдението му, че "футболът е война", го наричат Генерала. Като треньор на "Аякс" (Нидерландия) печели турнирът Купа на европейските шампиони (дн. Шампионска лига) (1971). Като треньор на националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ и сребърен  медал от Световното първенство през 1974 г. във ФРГ. През 1999 г. Международната федерация по футбол (ФИФА) определя Ринус Михелс за треньор на 20 век. През 2019 г. е Ринус Михелс е обявен за треньор номер 1 от френското списание "Франс футбол" в класация на "Топ 50 на най-добрите футболни треньори в историята".

Раймон Копа, френски футболист от полски произход (1931-2017).
Печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция с националния отбор по футбол. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1958 г.

проф. Огнян Шошев, български художник (1934-2007).
Работи като дизайнер в областта на тежкото машиностроене , производствената сфера, пътностроителните машини. Ива над 30 реализирани проекта. До 1958 г. работи в Софпроект. Главен художествен ръководител на отдел "Машиностроене" в Централния институт по дизайн (1967-1981). От 1981 г. е преподавател в Националната художествена академия (НХА). Ректор на НХА (22 февруари 1994-3 декември 1998). Сред учредителите на департамент "Дизайн" в Нов български университет (1993) и преподавател в него. Носител  на  орден "Кирил и Методий".

Кендзабуро Ое, японски писател (1935-2023).

Автор е на книгите "Лична история" (1964), "Бележки от Хирошима" (1965), "Бележки от Окинава" (1969), "Закъснялата младеж" (1962), "Танцьорката от Идзу". Носител на Нобелова награда за литература за 1994 г. за "използването на поетическа сила за сътворяване на въображаем свят, в който реалност и мит съжителстват и представят тревожна картина на съвременните човешки неволи".

Жорж Перек, френски писател (1936-1982).
Представител на постмодернизма. Първият му роман "Вещите: Една история от 60-те г." (1965) е удостоен с наградата "Ренодо" за най-добър първи роман. През 1967 г., след срещата си с писателя Реймон Кьоно, се присъединява към групата "Улипо". Същата година е издаден романът "Спящият човек". За най-известната си книга "Животът. Начин на употреба" (1978) получава френската литературна наградата "Медичи", а книгата е определена от френския в. "Монд"  за една от 100-те най-значими книги на 20-и в. 

Вячеслав Шугаев, съветски писател (1938-1997).
Автор е на литературни очерци и книги, сред които "Тунгуският бряг" (очерк, 1972), "Едно-друго за сибиряците" (очерк, 1975), "Село Добролет" (1975), "На свободния - свобода" (1977), "Аритметика на любовта" (повести и разкази, 1979, екранизирана 1986), "Любов в средата на лятото" (1981), "Избрано" (1983), "Дъжд по време на дъга" (разкази, 1985), "Странници край огъня" (1986) и др. Водещ на телевизионното предаване "Добър вечер, Москва!".

Наталия Крачковская, руска актриса (1938-2016).
Участвала е във филмите "Дванадесетте стола" (1971), "Иван Василиевич сменя професията си" (1973), "Не може да бъде!" (1975), "Частен детектив или Операция "Кооперация" (1989) и др.

Клара Маринова, български журналистка и политик (1949-2021).
Работила е повече от 10 в Българската национална телевизия. Била е член на Висшия съвет (ВС) на Българската социалистическа партия (БСП) и член на Изпълнителното бюро на ВС на БСП, говорител на Висшия съвет на БСП, ръководител на Пресцентъра на БСП. Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991) и в 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Била е водеща по "Радио К2" и по телевизия "България он ер", където води публицистичното предаване "Q and A".

проф. Йежи Лимон, полски преподавател и преводач, специалист по английски ренесансов театър (1950-2021).
Основател на Шекспировия театър в Гданск, Полша (2014). Носител на Орден на Британската империя (2014).
/КГ/АЯ/МГ/