site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 1 март в историята

1 март 2024 г., петък, 9-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. прпмчца Евдокия Илиополска.

В България се отбелязва:

Баба Марта. На този ден всеки подарява на близките си мартеница за здраве и сила през годината. Мартеницата е направени от два пресукани конеца - червен и бял. Според народното поверие червеният цвят има силата на слънцето и символизира жизненост, здраве и любовен огън, а белият цвят символизира чистота, невинност и радост. Мартениците се носят или до 9 март - църковния празник на "Св. 40 мчци Севастийски", или до 25 март - Благовещение. Те могат да се свалят и при първото виждане на щъркел, лястовица, кукувица или на цъфнало дърво. Според легендите първата мартеница е направена от Ахинора, жената на хан Аспарух през втората половина на 7 в., когато Аспарух преминал р. Дунав и открил за българите земите около Балкана. Ахинора дълго чакала своя любим и накрая завързала на крачето на лястовичка пресукан бял и червен конец и пуснала птичката да предаде посланието й за здраве и любов. Денят се свързва и с настъпването на пролетта. Хората вярвали, че времето се мени така, както и настроението на Баба Марта - ако е  сърдита,  духа вятър и вали сняг, ако е весела, грейва слънце. Мартеницата е включена в Представителния списък на елементите на нематериалното културно наследство на Организация на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) (6 декември 2017). 

Денят на любителското художествено творчество. Празник на читалищните дейци, на творците и изпълнителите на любителско творчество в страната. Отбелязва се в деня на празника Баба Марта - 1 март. До 1984 г. се чества като Ден на самодейците.

Празникът на органите по логистика в Българската армия. Обявен със заповед ОХ-66 на министъра на отбраната от 23 януари 2001 г. Годишнина от сформирането (2000) на Главно управление "Материално-техническо и медицинско осигуряване" при Генералния щаб на Българската армия. От 1995 г. до 2000 г. денят се празнува на 21 ноември като Ден на тиловите органи и служители от Управление "Материално-техническо осигуряване".

По света се отбелязва:

Световният ден на гражданската защита. Отбелязва се от 1991 г. с решение на 9-ото Общо събрание на Международната организация за гражданска защита от 18 декември 1990 г., с цел да се насочи вниманието на международната общност за значението на гражданската защита в случаи на извънредни ситуации при бедствия, както и да се отдаде почит на жертвите и на усилията на националните служби за гражданска защита на държавите в света. Годишнина от влизането (1972) в сила на Устава на организацията. Мотото на деня за 2024 г. е: "Да обединим усилията на водещите специалисти в гражданската защита за сигурността на бъдещите поколения."

Световен ден на морската трева. Отбелязва се от 2023 г. по инициатива на Шри Ланка с резолюция A/76/L.56 на Общото събрание на ООН от 23 май 2022 г., за да се повиши осведомеността на международната общност за нейното значение като основен компонент на морското биоразнообразие, както и за  заплахите от нейното изчезване. Покривайки само 0,1 процента  от океанското дъно, морската трева осигурява храна и подслон на хиляди видове риби, морски кончета, костенурки и др. Тя съхранява до 18 процента от въглерода в океаните,  а корените й служат като буфер срещу бури. В 159 страни в света има местообитания на морска трева, като най-малко 22 от 72 вида морска трева са в процес на изчезване, а  21 процента от видовете морска трева са категоризирани като уязвими и застрашени в Червения списък на застрашените видове на Международния съюз за опазване на природата (IUCN).

Денят за нулева дискриминация. Отбелязва се от 2014 г. по призив от 1 декември 2013 г. на Програмата на ООН за борба със СПИН (UNAIDS)  и на носителката на Нобелова награда за мир за 1991 г. Аун Сан Су Чжи, за да се привлече вниманието на международната общност към проблемите на хората, живеещи с ХИВ, подложени на дискриминация. Много жени, момичета и други общности в света са възпрепятствани от достъп до профилактика за ХИВ, тестване и лечение. Символът на деня е пеперудата, свързвана с промяната и трансформацията. Мотото на деня за 2024 г. е: "Защитавайки здравето на всички, защитаваме правата на всички", като акцентът е премахване до 2030 г. на СПИН като заплаха за общественото здраве.

На този ден в България:

1881 - Официално е открита Върховната сметна палата (дн. Сметна палата). Създадена е със Закона за Върховната сметна палата, приет от 2-ото Обикновено народно събрание на 14 декември 1880 г. и функционирала до 1947 г. На 27 юли 1995 г. 37-ото Народно събрание приема Закон за Сметната палата, с който се възстановяват традициите на бюджетния контрол в България. 

1912 - 15-ото Обикновено народно събрание приема Закон за Военната академия, утвърден с Указ 26 от 20 април 1912 г. на цар Фердинанд I и обнародван в "Държавен вестник" на 8 май 1912 г. Според закона Военната академия се създава "за придобиване на висше образование от офицерите от българската войска", а също и с оглед на подготвянето на офицерски кадри за нуждите на Генералния щаб.  Предвиденият в документа срок на обучение във Военната академия е 3 години, като броят на приетите в нея слушатели всяка година не трябва да надхвърля 20 души. На 12 юни 1912 г. с Постановление на Министерския съвет са утвърдени първият Правилник на Военната академия, Учебен план и Инструкция за конкурсните изпити, които от 6 юли с. г. влизат в законна сила. Откриването на Военната академия е на 4 януари 1915 г. заради Балканската война (1912-1913) и Междусъюзническата война (1913). С Указ 6 на регентите на България от 5 март 1946 г. академията носи името на революционера Георги Стойков Раковски. С решение на 38-ото Народно събрание от 28 февруари 2001 г. е държавно висше училище.

1923 - Излиза бр. 1 на сп. "Български воин". Списанието спира да излиза през м. декември 1940 г. През 1952 г. е възстановено и излиза до м. януари 2011 г.

1936 - Излиза бр. 1 на в. "Труд". Вестникът излиза като орган на Българския работнически съюз до 5 септември 1944 г. От 20 октомври 1944 г. до 6 септември 1946 г. излиза като в. "Знаме на труда" - орган на създадената на 16 септември 1944 г. работническа организация Общ работнически професионален съюз (ОРПС). От 15 септември 1946 г. е преименуван на в. "Труд", орган на ОРПС (от 18 декември 1951 г. - Централен съвет на професионалните съюзи; от 10 март 1972 г. - Български професионални съюзи; от 25 ноември 1989 г.- Независими български професионални съюзи). От 9 март 1992 г. вестникът се издава от "Медиа холдинг" АД. От 3 януари 1994 г. вестникът се нарича "Дневен труд", а от 1 януари 2009 г. - "Труд".

1941 - България се присъединява към Тристранния пакт - договор, подписан на 27 септември 1940 г. в Берлин (Германия) от Германия, Италия и Япония за срок от 10 години със задача да координира действията на трите държави в установяването на световно господство и подялба на света между тях. България преустановява политиката си на неутралитет и става съюзник на Германия във Втората световна война (1939-1945). Протоколът за присъединяване е подписан в двореца „Белведере“ във Виена, Австрия, от министър-председателя Богдан Филов. От страна на съюзниците протоколът е подписан от министрите на външните работи на Германия  и Италия  - Рибентроп и граф Чано,  и от посланика на Япония в Германия Хироши Ошима. България се опитва да ограничи съюзническите си ангажименти и не изпраща войски на Източния фронт. Действието на Тристранния пакт се прекратява с края на Втората световна война.

2001 - Започва 16-ото преброяването на населението, жилищния фонд и земеделските стопанства в България, което завършва на 14 март 2001 г. Според окончателните данни на Националния статистически институт общият брой на населението е 7 932 984 души, от които 3 862 465 са мъже и 4 066 436 - жени. Броят на лицата, отказали да бъдат преброени е 4083 лица. През 2001 г. жилищният сграден фонд достига цифрата 2 124 533, от които 740 450 сгради са в градете и 1 384 083 в селата.

2007 - Започват да функционират 28-те административни съдилища, създадени съгласно параграф 4, ал. 3 от Административно-процесуалния кодекс, приет от 40-ото Народно събрание на 29 март 2006 г. На 20 декември 2006 г. ВСС избира председателите на административните съдилища, които полагат клетва и встъпват в длъжност на 3 януари 2007 г. На 15 февруари 2007 г. встъпват в длъжност и съдиите от 28-те административни съдилища.

2009 - На територията на градовете Белоградчик, Берковица, Видин, Враца започна излъчвания Радио „Видин“ - регионална радиостанция на Българското национално радио. Официалното откриване на Радио „Видин“ е на 23 декември 2008 г.

2020 - На територията на  България се въвежда тол система за превозните средства над 3,5 тона за ползване на 3115 км пътища, от които  803 км са автомагистрали и 2312 км - първокласни пътища. Близо 14 000 бордови устройства, предоставени от двете дружества Национални доставчици на услуги - "Интелигентни трафик системи" АД и "Конкорд Смарт Инфраструктура" АД, са монтирани в тежкотоварните автомобили. Те са включени в т.нар. бял списък с валидни бордови устройства, който в неделя сутринта Националните доставчици на услуги предоставиха на Националното тол управление.

2021 - От 1 март Мултимедийният център на БТА носи името на генералния директор на агенцията Максим Минчев - "МаксиМ", създаден по негова идея и открит на 14 март 2019 г.

2023 - В София на тържествена церемония в залата на Федерацията на научно-техническите дружества  докторантката от Факултета по химия и фармация в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ Деница Николова  е удостоена с наградата „Изявен млад учен в областта на полимерите“ на името на  проф. Иван Шопов за 2023 година. Отличието на Съюза на химиците в България  се присъжда на млад български учен на възраст до 35 години за изследвания в областта на полимерната наука, извършени от него в България или частично в чужбина, но по българска тематика.

На този ден по света:

1564 - В Москва, Русия, в печатницата на Иван Фьодоров и Пьотър Мстиславец е издадена първата датирана печатна книга "Апостол". Начало на книгопечатането в Русия.

1565 - Основан е град Рио де Жанейро от португалци като португалска колония, начело с конкистадора Еущасио де Са. От 1763 г. до 1822 г. градът е столица на вицекралство Бразилия, колония на Португалската империя. На 7 септември 1822 г. Бразилия получава независимост от Португалия и Рио де Жанейро е обявен за столица на Бразилската империя. На 15 ноември 1889 г. Бразилия е провъзгласена за република и Рио де Жанейро е обявен за столица на страната до 21 април 1960 г., когато столицата е преместена в гр. Бразилия. От март 1975 г. Рио де Жанейро е административен център на едноименния щат.

1869 - Руският учен химик Дмитрий Менделеев съставя периодична система на химическите елементи, наречена "Опит за система на елементите, основана на атомното им тегло и химическото сходство", като сравнява изменението на свойствата на съществуващите до момента химически елементи и величините на тяхното атомно тегло. През октомври 1871 г. окончателно дава формулировката на т. нар. Периодичен закон на химическите елементи под името "Свойствата на елементите, както и свойствата на образуваните от тях прости и сложни тела са подредени в периодическа зависимост от тяхното атомно тегло". Графическото изражение на закона се явява разработената от него периодична система на химическите елементи, т. нар. Менделеева таблица. На основата на периодичната система той внася корекции в атомното тегло на някои от химичните елементи, както и открива нови такива, сред които галий, германий и скандий.

1872 - Президентът на САЩ Улисис Грант подписва Акт за създаването на националния парк "Йелоустоун". За първи управител на парка е назначен Натаниел Лангфорд, който е един от инициаторите за създаването на обществен парк за нуждите на хората. Паркът е разположен на площ от 8987 кв. км в северозападната част на щата Уайоминг, източната част на щата Айдахо и южната част на щата Монтана. Паркът е наречен на р. Йелоустон, която преминава през него. През 1894 г. Конгресът на САЩ гласува закон за защита на дивата природа в парка (с изключение на вълците и койотите), а от 1895 г. се води статистика за  броя на посетителите в "Йелоустоун". За цялата година тогава паркът е посетен от 5438 души. В "Йелоустоун" има близо 300 гейзера и 290 водопада. Гейзерът Олд Файтфул е най-старият и е открит по време на експедиция през 1870 г. Той изригва пръски за минута и половина до пет минути на височина до 56 м във въздуха на всеки 35 до 120 минути. В парка се срещат различни животински видове: мечки, включително и мечки гризли, бизони, белоглави орли, елени вапити, лосове, различни видове птици, сив вълк, канадски рис и др.

1887 - В Петербург, Русия, е извършен опит за покушение срещу император Александър Трети от членове на т. нар. терористична фракция на партията "Народна воля". Петима от общо 14-имата подсъдими - Александър Улянов, Василий Генералов, Василий Осипанов, Пахом Андреюшкин и Пьотър Шевирьов, са осъдени на смърт чрез обесване на 20 май 1887 г.

1896 - Битка при Адуа, Етиопия, по време на Итало-етиопската война (1895-1896), при която 20-хилядната италианска армия е разгромена от етиопската армия. Войната започва в края на 1895 г., когато италиански войски под командването на ген. Оресте Баратиери завладяват провинция Тигре в Етиопия. Императорът на Етиопия Менелик Втори сформира 120-хилядна армия за борба срещу италианската армия. Битката при Адуа решава изхода на войната в полза на Етиопия. На 26 октомври 1896 г. в Адис Абеба, Етиопия, е подписан мирен договор, съгласно който Италия признава пълния суверенитет на Етиопия.

1912 - В близост до гр. Сейнт Луис, щата Мисури, САЩ, американският капитан Албърт Бери извършва първия в света успешен скок с парашут от самолет, като скача от около 1500 фута височина.

1913 - В Париж, Франция, е учредена Международната федерация по тенис (ITF).

1920 -  Създадена е Азербайджанската държавна телеграфна агенция (АЗЕРТАДЖ). В периода 1921-1972 г. се нарича Азербайджанска телеграфна агенция АзТАГ. През юни 1972 г. се преобразува в информационна агенция към Съвета на министрите на Азербайджанска ССР - Азеринформ. През декември 1992 г. агенцията връща името, с което е създадена - АЗЕРТАДЖ. От 3 март 1995 г. носи името Държавна телеграфна агенция към Кабинета на министрите. От 17 февруари 2000 г. е Азербайджанската държавна телеграфна агенция (АЗЕРТАДЖ).

1921 - На учредителен конгрес (1-3 март 1921) в Кяхта  е създадена Монголската народна партия. От 1924 г. до 8 ноември 2010 г. тя се нарича Монголска народнореволюционна партия. По време на 25-и конгрес на партията (4-8 ноември 2010) тя връща името си Монголска народна партия.

1946 - Във Великобритания е национализирана Английската банка (Банк ъф Ингланд). Банката, със седалище в Лондон, е създадена с кралски указ на 27 юли 1694 г., като частна институция, упълномощена да управлява авоарите на правителството. Със закон на парламента от 14 февруари 1946 г., влязъл в сила от 1 март 1946 г., банката се национализира.

1947 - Международният валутен фонд (МВФ) започва официално да функционира. На 8 май 1947 г. Франция става първата страна, която получава заем от фонда. Фондът е учреден на 22 юли 1944 г. на Международната конференция по валутни и финансови въпроси в Бретън-Уудс, САЩ (1-22 юли 1944), на която участващите 45 държави приемат решение за създаване на Международен валутен фонд като рамка за международно икономическо сътрудничество с цел възстановяване на страните след Втората световна война (1939-1945). Решението влиза в сила на 27 декември 1945 г., когато е ратифицирано от  29 от подписалите го страни. На 6 май 1946 г. на конференция във Вашингтон, САЩ, за пръв управляващ директор на МВФ е избран белгиецът Камий Гут. Той заема поста до 5 май 1951 г.

1953 - Първо излъчване на радио "Свобода" (RL) (до май 1959 г. радиото се нарича "Освобождение") със седалище в Мюнхен, Германия. Радиото се финансира от Конгреса (парламента) на САЩ и излъчва в Съветския съюз. Три години по-рано, през 1950 г., е създадено радио "Свободна Европа" (RFE), също финансирано от Конгреса, което излъчва в България, Чехословакия, Унгария, Полша и Румъния. През 1975 г. радио "Свобода" и радио "Свободна Европа" се обединяват. От същата година радиото започва да излъчва в Литва, Латвия и Естония. С решение от 6 юли 1994 г.  на президента на САЩ Бил Клинтън седалището на радиото е преместено от Мюнхен в Прага (Чехия). Към 2023 г. радио "Свободна Европа"/радио "Свобода" (RFE/RL), с централи във Вашингтон и Прага, излъчва новини и предоставя информация на 27 езика в 23 страни.

1954 - На атола Бикини в Тихия океан, САЩ провеждат изпитания с термоядрено взривно устройство "Bravo", първото американско термоядрено оръжие с литиево-деутериев заряд. Мощността на взрива е 15 мегатона в тротилов еквивалент и два пъти и половина по-мощен от предвиденото. Изпитанието е най-мащабната ядрена експлозия, извършвана от САЩ. В резултат на радиоактивното замърсяване е засегната територия от около 18 000 кв. км.

1960 - В САЩ е представена първата копирна машина на корпорацията "Ксерокс" (Xerox). През 1960 г. името на фирмата е "Халойд Ксерокс", а през 1961 г. след огромен успех в продажбите започва да се нарича само "Ксерокс".

1973 - В САЩ е издаден албумът "Тъмната страна на Луната" на британската рокгрупа "Пинк Флойд". Това е един от най-успешните по продажби музикални албуми в историята - продадени са над 50 млн. копия по целия свят.

1961 - Със заповед на президента Джон Кенеди е създадена организацията "Корпус на мира". Преди това на 14 октомври 1960 г. Джон Кенеди произнася реч пред 5000 студенти в Мичиганския университет, в която отправя призив към тях да отдадат поне две години от живота си в помощ на хората от развиващите се страни. На 28 август 1961 г. на церемония в Белия дом президентът Джон Кенеди изпраща първата група от  50 доброволци, заминаващи за Гана и Танганайка (дн. Танзания) да работят като учители. Пръв директор на Корпуса на мира е Сарджънт Шрайвър, като по време на мандата си от март 1961 г. до февруари 1966 г. той разработва програми за 55 страни с участието на повече от 14 500 доброволци. На 22 септември 1961 г. Конгресът приема закон за Корпуса на мира, който му дава мандат за "насърчаване на световния мир и приятелството". На 29 декември 1981 г. Корпусът на мира получава статут на независима федерална агенция. От създаването на Корпуса на мира до момента повече от 210 000 души са работили като доброволци в 139 държави.

1993 - Влиза в сила Централноевропейското споразумение за свободна търговия (ЦЕФТА), подписано на 21 декември 1992 г. в Краков, Полша, от държавите от Вишеградската група - Полша, Чехословакия (от 1 януари 1993 - Чехия и Словакия) и Унгария. Целта  е да бъде либерализирана търговията между страните членки. На 17 юли 1998 г. България официално подписва споразумението и става 7-aта страна - членка на ЦЕФТА (Полша, Чехия, Румъния, Словакия, Словения, Унгария, България). От 1 март 2003 г. към ЦЕФТА се присъединява Хърватия, а от 24 август 2006 г. - Република Македония. На 19 декември 2006 г. към ЦЕФТА се присъединяват Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Сърбия, Хърватия, Черна гора и Косово. След присъединяването към Европейския съюз на Словения, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, България, Румъния и Хърватия членството на тези страни в ЦЕФТА автоматично се преустановява.

1999 - Влиза в сила Конвенцията за забраната на използването, складирането, производството и трансфера на противопехотни мини и за тяхното унищожаване , подписана на 3 декември 1997 г. в Отава, Канада. България подписва Конвенцията на 4 декември 1997 г. и я ратифицира на 29 юли 1998 г.

1999 - Във Франция е забранена продажбата на живачни термометри за измерване на телесна температура. Те са заменени с електронни апарати. Решението е взето от Висшия съвет за обществена хигиена през 1996 г., когато в страната се продават 5 милиона термометъра годишно, съдържащи общо 10 тона живак. Евентуалното счупване на термометрите излага на риск от отравяне и допринася за замърсяването на околната среда. 

2000 - Влиза в сила нова конституция на Финландия, приета на 11 юни 1999 г.

2001 - В Афганистан започва разрушаването на исторически и културни паметници от доислямската епоха, включително двете статуи на Буда, издълбани в скали, в провинция Бамиян, Централен Афганистан. Двете статуи на Буда, построени през 2 в. и 5 в., са смятани за едни от най-ценните паметници на будизма и част от световното културно наследство. Разрушени са статуите в провинциите Кандахар, Херат и Нангархар, както и в музея в Кабул. На 27 февруари 2001 г. върховният водач на Ислямското движение на талибаните - "Талибан", молла Мохамад Омар обявява решението на Върховния съд на Ислямския емират (правителството на режима на талибаните), че всички паметници в Афганистан, смятани за противоречащи на исляма, трябва да бъдат разрушени. Мотивът му е, че по този начин се "предотвратява завръщането към идолопоклонничеството".

2001 - Влиза в сила Допълнителният протокол към Споразумението за човешките права и биомедицината (Европейска конвенция за биоетика), с който се забранява клонирането на хора. Протоколът е подписан на 12 януари 1998 г. в Париж, Франция, от 19 страни. България подписва протокола на 23 септември 2005 г. Ратифициран е от Народното събрание на 30 октомври 2006 г. и е в сила от 1 февруари 2007 г. Европейската конвенция за биоетика е подписана на 4 април 1997 г. от представителите на 21 страни членки на Съвета на Европа и  влиза в сила на 1 декември 1999 г. България подписва конвенцията на 31 май 2001 г.(ратифицирана е от Народното събрание на 23 април 2003 г. и е в сила от 1 август 2003 г.).

2002 - Излизат от употреба националните валути на 12 страни от еврозоната на Европейския съюз - Австрия, Белгия, Германия, Гърция, Ирландия, Испания, Италия, Люксембург, Португалия, Финландия, Франция и Нидерландия. Единната европейска валута евро, влязла официално в обращение на 1 януари 2002 г., става единствено разплащателно средство за 304 милиона граждани на тези страни. Нидерландският гулден излиза от обращение на 27 януари 2002 г., ирландската лира - на 9 февруари 2002 г., френският франк - на 17 февруари 2002 г., а всички останали португалското ескудо, италианската лира, германската марка, белгийският франк, люксембургският франк, австрийският шилинг, финландската марка, испанската песета и гръцката драхма - на 1 март 2002 г.

2007 - Във Виена, Австрия, е открита нова служба на Европейския съюз - Европейска агенция по основните човешки права.

2017 – Кралят на Саудитска Арабия Салман пристига на посещение в Джакарта, Индонезия, за пръв път от близо половин век. Монархът е посрещнат от президента Джоко Видодо и губернатора на Джакарта Басуки Пурнама. Подписани са 11 договора, включително за отменяне на търговските бариери и ново споразумение между държавните петролни компании "Арамко" на Саудитска Арабия  и "Пертамина" на Индонезия.

2021 - Бившият президент на Франция Никола Саркози, заемал поста от 2007 г. до 2012 г., е осъден на три години затвор за корупция, включително една година ефективно. Той е вторият осъден бивш президент на Франция в историята на страната след Жак Ширак през 2011 г. Съдът признава 66-годишния Никола Саркози за виновен по обвинения в опит да подкупи съдия и в търговия с влияние, извършено в "корупционен сговор" с адвоката му Тиери Ерзог и бившия съдия от Конституционния съд Жилбер Азибер.

2022 - На извънредно заседание в Брюксел, Белгия, с 637 гласа "за", 13 "против" и 26 "въздържал се" Европейският парламент приема резолюция в подкрепа на Украйна след руската инвазия в страната на 24 февруари 2022 г. В документа събитията са определени като непредизвикано и неоправдано нападение. Парламентът настоява за незабавно прекратяване на руските военни действия в Украйна и за безусловно изтегляне на руските войски от международно признатите украински граници.

2023 - В Москва, Русия, е проведена церемония по откриването на метролиния 11. Линията, наречена "Голяма кръгова линия", е дълга 70 километра и има 31 метростанции. Това е една от най-дългите метролинии в света и най-голямата подземна конструкция в Москва за последните 70 години. Строежът на линията започва през 2011 г.,  а първият участък от нея е открит през 2018 г.

Родени на този ден българи:

Александър Стамболийски, политик (1879-1923).
Основател и главен редактор на в. "Земеделско знаме" (1904-1923). Лидер на Българския земеделски народен съюз (БЗНС) (1919-1923). Министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството (23 януари-7 май 1919; 8 май -6 октомври 1919), министър-председател (7 октомври 1919-9 юни 1923) и министър на войната (7 октомври 1919-22 май 1920), управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (7 октомври 1919-21 февруари 1920), управляващ Министерството на войната (22 май 1920-24  юни 1921; 22 октомври-9 ноември 1921; 9 февруари 1923-12 март 1923), управляващ Министерството на външните работи и изповеданията и министър на външните работи и изповеданията (16 април 1920-24 юни 1921; 24 юни 1921-9 юни 1923), управляващ Министерството на търговията, промишлеността и труда (14 март-8 май 1923). Като министър-председател подписва Ньойския мирен договор (27 ноември 1919 г.), наложен на България след поражението в Първата световна война (1914-1918). Депутат в 14-ото Обикновено народно събрание (1908-1911), от 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923) и в V Велико народно събрание (1911). След военния преврат на 9 юни 1923 г.,  организиран от Народния сговор и Военния съюз, когато е свалено ръководеното от него правителство, Александър Стамболийски е заловен и убит на 14 юни 1923 г.  след жестоки мъчения край родното му с. Славовица, Пазарджишко.

акад. Сава Гановски, философ и политик (1897-1993).
Директор на Дирекция на печата (дн. Българска телеграфна агенция) (септември 1944-август 1945). Пълномощен министър в Румъния (1945-1947) и Югославия (1947-1949). Председател на Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1952). Заместник-председател  на Българската академия на науките (БАН) (1957-май 1959). Председател на Съюза на народните читалища (1950-1957) и на Комитета за балканско разбирателство и сътрудничество (26 декември 1959-май 1966). Директор на Института по педагогика (1959-1967) и на Института по философия (1977-1988) при БАН. Председател на Социологическото дружество в България (1959-1965), на Българското философско дружество (август 1968-1989), на Дружеството на българските психолози  (5 януари 1969-1989) и негов почетен председател (1989-1993). През 1973 г. е избран за президент на Международната федерация на философските дружества, от 1978 г. до края на живота си е неин почетен председател. Бил е главен редактор на сп. "Философска мисъл". Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (3 март 1954-2 март 1990). Депутат от 3-ото до 9-ото Народно събрание (1957-1990), председател на Бюрото на 4-ото Народно събрание (6 декември 1965-26 февруари 1966) и на 5-ото Народно събрание (11 март 1966-26 юни 1971). Удостоен със званията: "Лауреат на Димитровска награда" (май 1950), "Народен деятел на науката" във връзка с 1100-годишнината от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса му в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (22 май 1963), "Герой на Народна република България" по случай 70-ата годишнина от рождението му (март 1967). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (27 януари 1956), на орден "Георги Димитров" (7 март 1957; декември 1959;  май 1963;  1967;  март 1972; март 1977; февруари 1987).

Георги Пачеджиев, футболист и треньор (1916-2005).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спортклуб" (София), " АС 23" (София), "Чавдар" (София), "Левски" (София) и "Строител" (дн. "Славия"). За националния отбор има изиграни 10 мача.

Костадин Георгиев (Коце), български футболист и треньор (1922-1961).
През футболната си кариера e играл за отборите на "Спортист" (София), "Спартак" (София) и "Левски" (София). Треньор на юношеския отбор на "Левски" (1953-1960), бил е помощник треньор на юношеския национален отбор на България, който през 1958 г. става Европейски шампион. Треньор на "Левски" (1960-1961).

Неделчо Чернев, режисьор (1923-2000).
Работи като асистент-режисьор в Народен театър "Иван Вазов" (1947-1951) , режисьор в театъра  във Враца (1951-1952),  в Театър "Българска армия" (1952-1959), и в Българската национална телевизия (1959-1989).   Режисьор е на първата постановка на Телевизионния театър - "Последната нощ" от  Лео Конорти и Димитър Бочев (1960), на първия български телевизионен филм "Русият и гугутката" (1965), на първия сериен телевизионен филм "С пагоните на дявола" (1967). Режисьор е на филмите  "На всеки километър"(1969-1971, заедно с Любомир Шарланджиев), "На живот и смърт"(1974), "Изгори, за да светиш"(1976),  "Капитан Петко войвода" (1980-1981), "Дом за нашите деца" (1987), "Време на път" (1987), "Неизчезващите" (1988), "Бащи и синове" (1990) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962),  на орден "Народна република България" първа степен за приноса му в развитието на българското киноизкуство и във връзка с неговата 60-годишнина (1983). Лауреат на Димитровска награда (1971, 1982). Удостоен със званието "Народен артист"  (май 1982).

проф. Величко Добриянов, социолог (1926-1992).
Редактор и заместник-отговорен редактор на сп. "Ново време" (1955-1970). Директор на Института по социология и завеждащ секция "История на социологията" (1976-1986). Главен редактор на сп. "Социологически проблеми" (1974-1978). Заместник-председател на Българска социологическа асоциация (1978-1983). Председател на Международната варненска социологическа школа (1981-1989). Работил е в областта на методологията на научното познание и социологията. Автор е на шест самостоятелни книги, съавтор е на десет книги и на много научни студии и статии.

Атанас Бояджиев, композитор и аранжор (1926-2017).
Главен секретар на творческия фонд на Съюза на българските композитори (1980-1985) и негов председател (1985-1990). Автор е на мюзикъли, естрадни песни и инструментални пиеси, детски песни, музика към театрални постановки и филми, към над 30 пиеси за куклен театър и др. Заедно с Петър Ступел е автор на музиката към филмите "На всеки километър", "Изгори, за да светиш", "Капитан Петко войвода" и др.  Носител е на пет различни награди от конкурса "Златният Орфей", сред тях е и първата златна статуетка за творчество в историята на конкурса, присъдена му през 1969 г. за песента "Сън сънувах, моя обич" по текст на Богомил Гудев. Носител на първа награда на Съюза на българските композитори за 1983 г. за естрадна песен. Носител на орден "Народна република България" първа степен (28 февруари 1986). Носител на наградата "Аскеер" за театралната критика (1998), на първата награда "Йосиф Цанков" на фондация "Йосиф Цанков" за цялостно творчество (5 февруари 2002), на наградата на Министерството на културата "Златен век" за особен принос в развитието и в популяризирането на българската култура (23 май 2005).

Георги Марков, писател, журналист и дисидент (1929-1978).
Напуска България през 1969 г. Бил е журналист в българската секция на "Би Би Си" в Лондон, Великобритания. Радио "Свободна Европа" излъчва негови критични материали, разкриващи същността на тоталитарната система в България, събрани по-късно в сборник "Задочни репортажи за България" (1980). Автор е на романа "Мъже"(1962-1990), на новелите "Анкета"(1961), "Жените на Варшава"(1968), "Когато часовниците са спрели". Нови задочни репортажи за България (1991), Литературни есета (1990), разкази "Между нощта и деня"(1961),  "Портретът на моя двойник"(2001) и др. На 7 септември 1978 г. на лондонския мост "Ватерло" той е прободен в крака със сачма, изстреляна  от чадъра на непознат мъж. На 11 септември 1978 г. в лондонската болница "Сейн Джеймс"  умира от отравяне на кръвта, най-вероятно с отровата рицин. Убийството се превръща в едно от най-емблематичните престъпления по време на студената война и става известно  като "българския чадър". Носител на орден "Стара планина"  първа  степен (11 декември 2000, посмъртно).

Атанас Цанков, детски писател (1932-2010).
Бил е главен редактор на в. "Йо-хо-хо", "Палячо" и в. "Другарче", публикувал е в детския периодичен печат, както и във в. "Литературен фронт", в. "Пулс", в. "Словото днес" и др. Бил е ръководител на творческо студио "Поезия" към Дома на литературата и изкуствата за деца и юноши в София. Автор е на стихотворения, приказки в стихове, ритмувана и римувана проза, разкази, публицистика, на мемоарна литература, есеистика, и на повече от 50 детски книги. Носител на национална награда на Министерство на народната просвета за най-добра детска стихосбирка (1986) и на Почетен знак за цялостен принос в книгоиздаването за деца към Националната награда "Константин Константинов" за принос в детското книгоиздаване (посмъртно, 2010).

проф. Георги Китов, археолог и траколог (1943-2008).
Председател (от 1992) на Общото събрание на Археологическия институт с музей при Българската академия на науките. Преподавател (от 1995 ) в Нов български университет. Основател на археологическата експедиция ТЕМП (1972) и неин ръководител. През последната четвърт на 20 век прави множество значителни открития, свързани с културата на траките. Сред тях са гробницата Жаба могила при Стрелча, тракийското светилище край Старосел (август 2000), откриването на 673-грамовата златна маска на тракийски владетел, гробницата на цар Севт III в могилата Голямата Косматка близо до Шипка (19 август 2004), Александровската гробница до Хасково (декември 2000) и много други. Автор е на над 200 статии и около десет студии върху историята, археологията и религията на траките. Носител на Златния почетен знак на Министерството на външните работи за уникалния принос и личните му заслуги в областта на българската археология и история и за популяризирането на България (7 октомври 2004), на Почетния знак на Българската академия на науките "За заслуги към БАН" за забележителните му открития и принос в областта на тракийската история и култура (20 април 2005). Пръв носител на наградата "Проф. Александър Фол" - статуетка на Орфей на Община Казанлък за популяризиране на Казанлъшкия край по света и за принос в изследванията  на тракийската култура (1 септември 2006). Почетен гражданин на Казанлък (19 май 2005).

Августин Пейчинов, предприемач (1946-2011).
През 1969 г. емигрира и се установява в САЩ, където от 70-те години на 20 в. управлява собствена империя. Първия си хотел "Бокстрий" открива в САЩ, след което инвестира в Париж, Франция, във Виена, Австрия, и в други европейски градове. В България се връща след 1990 г. и инвестира в различни проекти, сред които вила "Аква" край Варна. Умира в началото на декември 2011 г., като е погребан на 9 декември 2011 г. в Ню Йорк, САЩ.

проф. Дора Христова, хоров диригент и педагог (1947).
Помощник-диригент на Христо Недялков в Детския радиохор (1971-1972), помощник-диригент на Красимир Кюркчийски в Народния хор към Ансамбъл за песни на Радио София (1972), диригент на хора на Ансамбъла за песни и танци към Българската народна армия  (1973-1974), диригент на хора при Ансамбъла за народни песни на Българското радио (1974-1977), който днес се нарича "Мистерия на българските гласове", диригент на Смесения хор на БНР (1977-1990). Заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци (СБМТД) (1977-1979). От 1988 г. е главен художествен ръководител и диригент на Ансамбъла за народни песни към Българското радио, който е известен като "Мистерия на българските гласове" на името на издадения през 1988 г. албум.  Под нейно диригентство хорът е изнесъл над 900 концерта в целия свят и става носител на награда "Грами" за албума "Мистерия на българските гласове, част втора" (1990). Дора Христова е реализирала  над 250 аудиозаписа в Българското национално радио и Българската национална телевизия (БНТ), осъществила е записи на музиката към множество игрални филми.  От 2001 г. е преподавател в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив.  Носителка на орден "Кирил и Методий"  първа  степен за големите й заслуги в областта на културата и изкуството (29 май 2008).

проф. Вихрони Попнеделев, художник (1953).
Преподавател в Националната художествена академия и ръководител на катедра "Текстил - изкуство и дизайн". Негови картини са във фонда на Националната художествена галерия-София, постоянните колекции на художествените галерии във Варна, Пловдив, Бургас, Добрич, Балчик и др., както и частни колекции в страната и чужбина. Един от основоположниците на групата за авангардно изкуство  "Градът", създател е на "Арт център Вихрони" - място за срещи между хора с идеи, талант и дух от всички държави и възраст. Носител на награда за живопис на Министерство на културата (1981), Национална награда за живопис "Захари Зограф" (1982), Награда "Златно перо" на "Класик ФМ радио" и галерия "Макта" за принос към българската култура и изкуство (2002).

проф. Рангел Гюров, инженер геолог (1954).
Бил е преподавател в Ангола (1989-1995). Ръководител на департамент "Науки за земята и околната среда" (1997-2012) в Нов български университет (НБУ), бил е декан на Бакалавърския факултет и заместник-ректор по учебната дейност в университета, председател на Изпълнителния съвет на фонд "Научни изследвания" (до 29 януари 2013).  Автор е на над 55 научни публикации, написал е в съавторство над 10 учебника, 4 монографии и популярни статии в различни списания.  Носител на годишната награда на Ректора на НБУ "Най-добър преподавател" за 2005 г.

Стефан Янев, военен деец и политик (1960).
Експерт в дирекция "Международно сътрудничество" на Министерството на отбраната (1996-1998). Офицер за анализ в Департамента по планиране и програмиране на Групата за координиране на ПЗМ, гр. Монс, Белгия (1998-2000). Бил е старши помощник-началник в отдел "Стратегии и доктрини" в Управление "Планиране на отбраната и въоръжените сили". Директор на дирекция "Отбранителна политика" в Министерство на отбраната (25 май 2010-24 февруари 2011). Бил е директор на дирекция "Политика за сигурност и отбрана" в Министерството на отбраната, както и аташе по отбраната в Посолството на България във Вашингтон, САЩ. Заместник министър-председател по вътрешен ред и сигурност и министър на отбраната (27 януари-4 май 2017). Секретар на президента Румен Радев по сигурност и отбрана (10 май 2017-11 май 2021). Служебен министър-председател в две последователни служебни правителства (12 май 2021-13 декември 2021). Министър на отбраната (13 декември 2021-1 март 2022). Депутат в 48-ото Народно събрание (2022-2023). Основател и председател на партия „Български възход“ от 19 юни 2022 г.

Минчо Спасов, юрист и политик (1964).
Областен управител на Ямбол (21 август 2001-21 октомври 2004). Член-учредител на партията Национално движение Симеон Втори от 6 април 2002 г. Депутат в 39-ото Народно събрание (19 октомври 2004-17 юни 2005) и в 40-ото Народно събрание (2005-2009).

Светослав Бърканичков, футболист и треньор (1974).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Спартак" (Плевен), "Сторгозия" (Плевен), "Черно море" (Варна), "Нафтекс" (Бургас), "Шумен" (Шумен), "Видима-Раковски" (Севлиево), "Светкавица" (Търговище), "Левски" (София), "Локомотив" (Пловдив), "Корона" (Киелце, Полша), ЛКС (Лодз, Полша), "Радомак" (Полша), "Мазовия" (Полша),  "ГЛКС" (Надаржин, Полша), "Белите орли" (Плевен), "Ботев" (Криводол), "Гигант" (Белене), "Сторгозия" (Плевен), "Ювентус" (Малчика), "Левски 2007" (Левски), "Академик" (Свищов) и "Партизан" (Червен бряг).

Станка Златева, състезателка по борба (1983).
Тя е първата състезателка по борба от България, участвала на олимпийски игри и първата българска световна шампионка по борба. Носителка на два сребърни медала от Олимпийските игри през 2008 г. в Пекин, Китай, и през 2012 г. в Лондон, Великобритания. Петкратна световна шампионка през 2006 г.  в Гуанджоу (Китай) през 2007 г. в Баку (Азербайджан) през 2008 г. в Токио (Япония),  през 2010 г. в Москва (Русия) и през 2011 г. в Истанбул (Турция). Шесткратна европейска шампионка през 2006 г. в Москва (Русия), през 2007 г. в София, през 2008 г. в Тампере (Финландия), през 2009 г. във Вилнюс (Литва), през 2010 г. Баку (Азербайджан) и през 2014 г. във Вантаа (Финландия). Състезателка номер 1 в света по борба за 2006, 2007 и 2010 година, обявена от Световната федерация по борба (ФИЛА). През 2010 г. е номер едно в анкетата "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Спортист на България за 2007, 2010 и 2011 година. Носителка на "Спортен Икар" за постижения през 2012 г. Носителка на медал "За заслуга" (2 юли 2014). Почетен гражданин на Сливен (2006). В началото на 2016 г. прекратява състезателната си кариера. На 26 октомври 2017 г. в Сливен е открита Спортна зала за борба "Станка Златева". От 21 януари 2022 г. Станка Златева е треньор на националния отбор по борба за девойки.

На този ден са родени и:

Сандро Ботичели (ист. име Алесандро ди Мариано Филипепи), италиански художник и живописец (1445-1510).
Представител на Флорентинската школа от времето на ранния Ренесанс. Автор е на картини по митологически и християнски мотиви - "Поклонението на влъхвите"(1476), "Пролет" (1477-1482), "Раждането на Венера" (1485) и др.

Фредерик Шопен, полски композитор и пианист (1810-1849).
По отношение на рождената му дата има спорове - според свидетелството му за раждане, открито цели 50 години след смъртта му, той е роден на 22 февруари 1810 г., а самият Фредерик Шопен твърди, че е роден на 1 март 1810 г. Творчеството му е в областта на клавирната музика (с изключение на няколко ранни камерни творби и 19 песни). То обхваща 2 концерта, 4 сонати, 4 балади, 2 фантазии, 161 полонеза, 58 мазурки, 174 валса, 245 ноктюрни, 274 концертни етюда, 290 прелюдии, 46 емпромптюта, 56 скерца и др.

Георг Еберс, немски египтолог и писател (1837-1898).
Автор e на исторически романи. През 1873 г. открива древен египетски медицински папирус, датиращ от 1550 г. пр. Хр. Папирусът, впоследствие наречен „Папирус на Еберс“, съдържа близо 700 рецепти с лекарства за лечение на различни заболявания.

Йон Крянга, румънски писател, обществен деец и педагог (1837-1889).
Представител на румънската класическа литература от 19-и век. Автор е на книгите "Кесийка с две парички. Приказки" (1875), "Козата с трите козлета" (1875), "Спомени от моето детство" (1879) и др.

Томас Брок, британски скулптор (1847-1922).
Най-известната му творба е Мемориалът на кралица Виктория (1911), който представлява 25-метрова скулптура на кралицата, направена от 2300 тона бял мрамор. Сред портретните скулптури на сър Томас Брок са тези на британския политик Уилям Гладстон (1902) и на американския поет Хенри Уодсуърт Лонгфелоу (1884), които се намират в Уестминстърското абатство.

граф Анри де Байе-Латур, белгийски спортен деец (1876-1942).
Основател на Белгийския олимпийски комитет през 1904 г. Президент на Международния олимпийски комитет (МОК) (1925-1942).

Оскар Кокошка, австрийски художник (1886-1980).
Представител на експресионизма.

Рюноске Акутагава, японски писател (1892-1927).
Печели световна известност с психологическата новела "Рашомон" (1915), по която е създаден едноименният филм на режисьора Акира Куросава (1950). Автор е също на "Нос" (1916), "Мъките на ада" (1918), "Ранните години на Дайдодзи Синсуке" (1925, останал незавършен), "Животът на идиота" (1927), "Зъбчатите колела" (1927), "Писма до стария приятел" (1927) и др. През 1935 г. в Япония е учредена литературна награда на негово име. Самоубива се на 24 юли 1927 г.

Глен Милър, американски джазмузикант, композитор и диригент (1904-1944).
Загива при самолетна катастрофа на 15 декември 1944 г.

Фам Ван Донг, виетнамски политик (1906-2000).
Министър на финансите на Демократична република Виетнам (септември 1945-март 1946). Заместник министър-председател на Демократична република Виетнам (1949-1955). Министър на външните работи на Демократична република Виетнам (1955-1961). Министър-председател на Демократическа република Виетнам (20 септември 1955-2 юли 1976). Министър-председател на Социалистическа република Виетнам (2 юли 1976-18 юни 1987). Специален съветник на ЦК на Виетнамска комунистическа партия (1987-1997).

акад. Владимир Черниговский, руски физиолог (1907-1981).
Основател на учението за интероцепцията - процес на възприемане и превключване на вниманието върху вътрешните усещания.

Арчър Мартин (Арчър Джон Портър Мартин), британски биохимик (1910-2002).
Носител на Нобеловата награда за химия за 1952 г. заедно с британския биохимик Ричард Синг за откриването на разпределителната хроматография.

Дейвид Нивън (Джеймс Дейвид Греъм Нивън), британски актьор (1910-1983).
Участвал е във филмите "Клеопатра" (1934), "Бунтът на Баунти" (1935), "Затворникът от Зенда" (1937), "Жената на епископа" (1947), "Синя луна" (1953), "Около света за 80 дни" (1956), "Отделни маси" (1958), "Оръдията на Навароне" (1961), "Розовата пантера" (1963), "Казино Роял" (1967), "Хартиен тигър" (1975), "Смърт край Нил" (1978), "Бягство от Атина" (1979), "Морски вълци" (1980) и др. Носител на наградата "Оскар" (1959) за най-добра мъжка роля във филма "Отделни маси" (1958). Носител на наградата "Златен глобус" (1954, 1959).

акад. Борис Черток, руски учен, академик, специалист по ракетно-космическа техника (1912-2011).
Специалист по ракетно-космическа техника, сподвижник на основоположника на руската космонавтика Сергей Корольов, като от 1950 г. работи в конструкторското му бюро. Там разработва системите за управление на всичките ракети на бюрото ("Восток", "Восход"), за изкуствените спътници на Земята,  автоматични междупланетни станции.  Инициатор е за създаването на орбиталните станции "Салют" и "Мир",  участник в разработката на комплекса "Енергия - Буран". С негово участие са създадени първите руски балистични ракети, вкл. Р-7. От 1974 г. е заместник генерален конструктор на НПО "Енергия" по системи на управлението, от 1993 г. е главен научен консултант на генералния конструктор. Автор е на повече от 200 научни труда, повечето от които години наред са били  засекретени. Носител на орден "Червена звезда" (1945), орден "Ленин" (1956, 1961), "Червено знаме на труда" (1975), "За заслуги към отечеството" IV степен (1996) и др.

Фьодор Шмаков, беларуски актьор (1917-2009).
Участвал е в близо 30 филма. Народен артист на Беларуска ССР (1959). Носител на Държавната награда на Беларуска ССР (1967). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1971). Народен артист на СССР (2 април 1975).

Джак Клейтън, британски режисьор и продуцент (1921-1995).
Режисьор е на филмите "Път към висшето общество" (1959), "Невинните" (1961), "Великият Гетсби" (1974), "Нещо зло се задава" (1983), "Самотната страст на Джудит Хърн" (1987) и др.

Ицхак Рабин, израелски политик (1922-1995).
Лидер на Партията на труда (април 1974-7 април 1977; февруари 1992-4 ноември 1995). Министър-председател на Израел (22 април 1974-17 май 1977; 13 юли 1992-4 ноември 1995). Носител на Нобелова награда за мир за 1994 г. за усилията му за постигане на мир в Близкия изток. Ицхак Рабин е убит от 27-годишния студент по право Игал Амир по време на митинг в подкрепа на мира в центъра на Тел Авив в Израел.

Теодор Левит, американски икономист от немски произход (1925-2006).
Теодор Левит става известен през 1960 г., след като публикува статията си "Маркетинговото късогледство" в сп. "Харвард бизнес ревю". В нея той нарича  маркетинга "доведеното дете" в повечето корпорации, които са съсредоточени прекомерно върху създаването и продажбата на продукти. Според него някои компании и икономически сектори "залязват", защото мениджърите определят прекалено тесен обсег за бизнеса си. Автор е на термина "глобализация", използван за първи път в статия в сп. "Харвард бизнес ревю" през 1983 г., посветена на появата на стандартизирани евтини потребителски стоки. Той определя глобализацията като промените в социалните поведения и технологии, които позволяват на компаниите да продават едни и същи стоки по света. Автор и съавтор е на осем книги. Редактор на сп. "Харвард бизнес ревю" (1985-1989).

Хари Белафонте, американски певец, композитор и актьор, известен като "Краля на калипсо" (1927-2023).
Албумът му "Calypso" (1956) заема първа позиция в класацията "Билборд 200" в продължение на 31 седмици и е първият в историята, който се продава в повече от 1 млн. екземпляра. Участвал е във филмите "Кармен Джоунс" (1954), "Остров на слънцето" (1957), "Бък и проповедникът" (1972), "Везните на Темида" (1999), "Канзас сити" (1996), "За и против" (1999), "Джаз 34" (1996), "Боби" (2008) и др. През 60-те години на 20-и век е водещ и продуцент на вечерно телевизионно шоу, с което става и първият тъмнокож продуцент в историята на американската телевизия. Носител на награда "Грами" (1960, 1965, 2000). Носител на награда "Еми" (1960). Носител на хуманитарната награда "Джийн Хершолт" на Академията за кинематографично изкуство и наука на САЩ (2015).

Юрий Карпов, руски учен (1937-2021).
Провежда изследвания в областта на редките и благородните метали, на полупроводниковите материали и др. Автор е на над 500 научни труда. Има 40 авторски свидетелства и патента.

проф. Цветан Тодоров, френски философ, литературовед, лингвист, семиотик, литературен критик и културолог от български произход (1939-2017).
От 1963 г. живее във Франция. Бил е ръководител  на Центъра за изследвания на изкуствата и езиците в Париж, Франция. Преподавател в университетите Йейл и Харвард, САЩ. Като учен става известен през 60-те и 70-те години на 20 в. с превод на руските формалисти и новаторски анализ, заимстващ методи на семиотиката. Утвърждава се като литературовед, като разглежда отношението към различните и изследва тоталитаризма. Автор е на "Недовършената градина", "Интимните неприятели на демокрацията", "Гоя", "Завладяването на Америка", "Духът на Просвещението" и др. Трудовете му са преведени на 25 езика. Носител на испанската награда "Принцът на Астурия" за обществени науки за 2008 г.

Мартин О'Нийл, северноирландски футболист и треньор (1952).

Карлос Кейрош, португалски футболен треньор (1953).

Рон Хауард (Роналд Уилям Хауард), американски режисьор, актьор и продуцент (1954).
Участвал е във филмите "Американски графити" (1973), "Бандата на Спайкс" (1974), "Стрелецът" (1976), "Горчив успех" (1981) и др. Режисьор е на филмите "Плясък" (1984), "Какавида" (1985), "Гънг Хо" (1986), "Уилоу" (1988), "Родители" (1989), "Далече, далече" (1992), "Аполо 13" (1995), "Откуп" (1996), "Гринч" (2000), "Красив ум" (2001), "Шифърът на Леонардо" (2006), "Ангели и демони" (2009), "С пълна газ" (2013), "Да кажа или да не кажа?" (2011), "В сърцето на морето" (2015) и др. Носител на награда "Оскар" за филма "Красив ум" (2002).

Далия Грибаускайте, литовски икономист и политик (1956).
Министър на финансите на Литва (5 юли 2001-4 май 2004). Еврокомисар за финансовото планиране и бюджета (22 ноември 2004-25 юни 2009). Първата жена президент на Литва (12 юли 2009-12 юли 2019).

Пол Льо Гуен, френски футболист и треньор (1964).

Дик Норман, белгийски тенисист (1971).

Даниел Карвальо, бразилски футболист (1983).

Карлос Вела, мексикански футболист (1989).

Джъстин Бийбър (Джъстин Дрю Бийбър), канадски певец (1994).
Има издадени четири студийни албума. Носител на награда "Грами" (2015).

Това е денят на смъртта на:

Джироламо Фрескобалди, италиански композитор и органист (1583-1643).

отец Матей Преображенски - Миткалото, български книжовник и революционер (1828-1875).
Подстриган за монах на 9 април 1848 г. Около 1864 г. се установява в Батошевския манастир, а по-късно - в Преображенския манастир. Участва в борбата срещу протестантската и униатската пропаганда, като съставя и издава черковно-поучителни книги и се заема с тяхното разпространение. Обикаля България като пътуващ книжар. Работи за всестранно просветно издигане на българския народ. Има принос за учредяването на читалища в селата Михалци, Бяла черква, Мусина, Сухиндол. Той е един от инициаторите за създаване на земеделските дружества, на трудова кооперация, за развитие на читалищния театър. Помощник на Васил Левски в организационното изграждане на Вътрешната революционна организация.

Иван Кършовски, български революционер, книжовник, общественик и журналист (1839-1914).
Участва в Дядониколовото въстание (1856), в Първата българска легия (1862) и във Втора българска легия (1867-1868). Учител в Гюргево (1868-1870) и в Плоещ в Румъния (1871-1876). Депутат в Учредителното народно събрание (1879). Сътрудничи със стихотворения и дописки на в. "Дунавска зора", в. "Свобода" (1869-1874), в. "Македония" (1866-1872), в. "Народност" (1867-1869, 1880), в. "Тъпан" (1869-1870, 1875) и др. Издава в Плоещ в. "Вултурул" (1876-1877) и в. "Индепенденца национала" (1877). От 1880 г. живее в София и работи като журналист. Редактира в. "Струма" (1889) и в. "Вардар" (1891).

Якобус вант Хоф (Якобус Хенрикус вант Хоф), нидерландски химик (1852-1911).
Един от основателите на съвременната физикохимия. През 1884 г. публикува "Студии по химична динамика" - първата обща кинетична класификация на химичните реакции, и формулира основните закони на химичната динамика. През 1890 г. въвежда понятието твърди разтвори. Носител на Нобелова награда за химия за 1901 г. за изключителната му работа по откриване на законите на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите.

Габриеле д'Анунцио (ист. име Гаетано Рапаниета), италиански поет и писател (1863-1938).
Автор е на романите "Наслаждение" (1889), "Пламъкът на живота" (1900) и др.

Марко Рясков, български финансист и политик (1883-1972).
Директор на клона на Българската земеделска банка в Плевен (1910-1913), където за първи път се въвежда ипотекарният кредит. Управител (3 февруари-20 април 1935) на Българската народна банка. Министър на финансите (21 април - 15 ноември 1935). Директор на Българска кредитна банка (февруари 1936), заместник-председател на Управителния съвет на банката (1937-1944), директор на Българска кредитна банка (1945-1948).

акад. Иван Снегаров, български църковен историк (1883-1971).
Бил е преподавал в Ениджевардарското класно училище и в Цариградската духовна семинария, и писар в Българската екзархия в Цариград. Учител последователно в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр (дн. Серес, Северна Гърция), в Солунската мъжка реална гимназия, в Ямболската гимназия, в Софийската семинария и др. Дългогодишен преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1912-1926). Редактор на периодичните издания "Духовна култура", "Народен страж" и "Македонски преглед" (орган на Македонския научен институт), на в. "Автономна Македония" и на "Църковен вестник" (1928-1931). Декан на Богословския факултет на Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1928-1929; 1934-1935; 1942-1943; 1948-1949). Директор на Института за българска история при Българската академия на науките (БАН) (1947-1950). Директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Автор е на 21 монографии, над 200 студии, статии и рецензии. Удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (май 1969).

Добри Добрев (псевд. Стария), български художник (1898-1973).
Бил е секретар на групата на художниците в родния си град Сливен (1946-1954). Един от създателите на Художествената галерия в Сливен. Организира окръжни и областни изложби в Сливен, Бургас, Стара Загора, Ямбол. Преподавател в Художествената гимназия в София  (1954-1965). Автор е на монографията "Димитър Добрович". Живот и творчество (1957). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1968), на наградата за литература и изкуство "Добри Чинтулов" на община Сливен (1974, посмъртно) и др.

Дикси Дийн (ист. име Уилям Ралф Дийн), английски футболист (1907-1980).
През почти цялата си кариера играе за "Евъртън" - Ливърпул. На 1 март 1980 г. умира от инфаркт на стадион "Гудисън парк" по време на дербито на града между "Евъртън" и "Ливърпул". През май 2001 г. негова статуя е поставена пред стадион "Гудисън парк" в Ливърпул, Великобритания.

Ален Рене, френски режисьор (1922-2014).
Представител на френската нова вълна в киното. От средата на 40-те години на 20-и век започва да режисира късометражни филми, като "Нощ и мъгла" (1955). Режисьор е на над 20 игрални филма, сред които са "Хирошима, моя любов" (1959), "Миналата година в Мариенбад" (1961), "Провидение" (1977), "Моят американски чичо" (1980), "Тази стара песен" (1997) и "Да обичаш, да пиеш и да пееш" (2014). Носител на френската филмова награда "Сезар" (1978, 1994, 1998). Носител на почетна награда "Сезар" (1981).

акад. Жорес Алфьоров, руски физик (1930-2019).
Носител на Нобелова награда за физика за 2000 г. заедно с немския физик Херберт Крьомер и американския учен Джак Килби. Жорес Алфьоров и Херберт Крьомер получават по една четвърт от наградата за разработването на полупроводникови хетероструктури, използвани във високочестотните схеми и оптоелектрониката, а Джак Килби получава другата половина от наградата за участието си в изобретяването на интегрални схеми.

проф. Александър Фол, български историк траколог, културолог и политик (1933-2006).
Пръв директор на Института по тракология при Българската академия на науките (БАН) (октомври 1973-1992), който от 3 април 2006 г. носи неговото име - Институт по тракология "Проф. Александър Фол" (дн. Институт за балканистика с Център по тракология "Проф. Александър Фол"). Заместник-председател (юни 1974-април 1977) и първи заместник-председател на Комитета за изкуство и култура (април 1977-декември 1979). Министър на народната просвета (28 декември 1979-19 юни 1986). Депутат в 8-ото Народно събрание (1981-1986). Член на Централния комитет на Българската комунистическа партия (БКП) (4 април 1981-8 декември 1989). Ръководител на Катедрата по стара история и тракология към Исторически факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1979-1987). Преподавател по история на античната и на българската култура във Философския факултет на СУ "Св. Климент Охридски" (1991-2006). Преподавател по стара история и тракология в Нов български университет (1999-2006). Председател на Международния комитет по тракология  към Международната асоциация за проучвания на Европейския югоизток (1980-2006). Главен секретар на Международния съвет за индоевропейски и траколожки изследвания (1988-2006). Автор  е на повече от 370 научни монографии, студии, статии и доклади на национални и международни конгреси и симпозиуми. Носител на орден "Народна република България" първа степен за заслуги в областта на науката и образованието и по повод неговата 50-годишнина (1 юли 1983), на орден "13 века България" (1984), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (21 май 2003), на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос към българската култура и по повод неговата 70-годишнина (1 септември 2003). Кавалер на Ордена за изкуства и науки на Франция (1998). Кавалер на ордена на Франция "Офицер на науката и културата" (2001). На 27 юли 2006 г. Община Казанлък учредява на негово име награда  за проучване и популяризиране на тракийското културно наследство на територията на общината.

Жюст Фонтен, френски футболист и треньор (1933-2023).
С националния отбор печели бронзов медал от Световното първенство през 1958 г. в Швеция. На Жуст Фонтен е рекордът за най-много вкарани голове на едно световно първенство - 13 гола (през 1958 г.). Носител на "Златната обувка" за 1958 г., като през 2014 г. на Световното първенство в Бразилия той получава наградата за постижението си от ръцете на Роналдо и Мишел Платини. През юли 1962 г. прекратява състезателната си кариера, а от 1967 г. е треньор. Спортен директор на ФК "Пари Сен Жермен" (1973-1976). Завършва треньорската си кариера в отбора на Мароко, където е роден, като печели Купата на Африка през 1980 г. През ноември 2003 г. е избран за най-добрия френски играч за последните 50 години от Френската футболна федерация. Избран за футболна легенда от Golden Foot ("Златно стъпало") през 2003 г. Офицер на Ордена на Почетния легион (12 юли 2013). 

Лучо Дала, италиански певец, композитор и режисьор (1943-2012).
Композитор на песента  "Карузо" (1986 ), посветена на италианския оперен тенор Енрико Карузо. През 1966 г. излиза първият му албум, озаглавен "1999 г.".  Първият му голям хит е "4 март 1943", чието заглавие е рождената дата на певеца. Той е автор на музиката и на текстовете в повечето от албумите си. Последният му албум "Ъгли в небето" излиза през 2010 г. Лучо Дала е пял в концертите "Павароти и приятели".

Георг Кьолер (Георг Жан Франц Кьолер), немски имунолог (1946-1995).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1984 г. заедно с аржентинския биохимик и имунолог Сесар Милстейн и британския имунолог от датски произход Нилс Йерне за теориите относно особеностите при създаването и контрола на имунната система и за откриването и разработването на принципите за производство на моноклонални антитела.

Стефан Радованов, български журналист (1953-2012).
Водещ и продуцент в програмите "Хоризонт" и "Христо Ботев" на Българското национално радио (БНР) (1980-1989).  Сътрудник на Канадската корпорация за радио и телевизия "Си Би Си" (1990-1995) . Заместник-директор на българската секция на Радио "Свободна Европа" и водещ редактор на програмите "Светът днес" и "Актуална неделя" (1995-2003). Програмен директор на Българско национално радио (2004-1 март 2012). Носител на специалната награда "Сирак Скитник" за 2012 г. на Българското национално радио (25 януари 2013, посмъртно).

Владислав Листев, руски телевизионен журналист (1956-1995).
Един от водещите на политическото предаване "Взгляд" (1987-1990). Президент на независимата телевизионна компания "ВиД" (1993-1995). През януари 1995 г. е назначен за генерален директор на Руската обществена телевизия (ОРТ). Убит е пред дома си на 1 март 1995 г.
/АЯ /КГ/МГ/