site.btaНационалният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува в Историческия музей в Пловдив с изложбата „Строителите на Паметника на свободата“

Националният парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ гостува в Регионален исторически музей – Пловдив с изложбата „Строителите на Паметника на свободата“. Фотодокументалната изложба е посветена на 85-годишнината от откриването и освещаването на Паметника на възраждането и освобождението на българския народ на връх Св. Никола.

Върху 22 табла са представени снимки и факсимилета на документи и кореспонденция, които разказват историята на строежа на монумента, трудностите, които инженери и строители са преодолявали, изграждайки на връх Балкана този паметник. Веднага след приключването на военните действия през 1878 година оцелелите опълченци подемат инициатива да се изгради паметник на българските опълченци, загинали в освободителната война, каза за БТА директорът на Историческия музей в Пловдив Стоян Иванов. Той припомни, че учредителното събрание се провежда във Велико Търново, където депутатите Стефан Берон и Петко Славейков прегръщат идеята. Едва през 1920 година се сформира комитет от Опълченско поборническите дружества за изграждане на паметника. 

На обявения конкурс за визията на паметника кандидатстват различни проекти, но се избира този на архитект Атанас Донков и скулптура Александър Андреев. Строителите са много предвид това, че паметникът се издига на планински връх, но сред тях се отличават Илия Мъглев и Пеньо Атанасов - Бомбето, каза Иванов. В изложбата са представени лични инструменти на Бомбето - длета, чукове, с които е участвал в строителството.

Показани са оригиналните скици на арх. Донков и Златната книга на Паметника на свободата. На нейната титулна страница Цар Борис Трети оставя своето послание към българския народ, в което пише "Вечна слава и признателност на Шипченските герои, борци за свободата, която преди 58 години изгря за България на това свято място! Нека техните подвизи и завети, техните идеали и добродетели вдъхновяват поколенията за безгранична обич и признателност до саможертвена служба на Родината, да поддържат високо духа към творчество и напредък и да окрилят вярата в българския народ за все по-светли бъднини".

Други седем табла са посветени на архитектите Генчо Скордев и Иван Данчов, на скулптора Кирил Шиваров, дали най-важния принос за строителството.