site.btaСпециалисти обсъдиха на семинар предизвикателствата пред новия български език

Специалисти в сферата на превода, редакцията и медиите споделиха своя опит по отношение на трудностите пред българския език. Това стана в рамките на семинара „Предизвикателствата на новия български: чужди думи, превод, медии и езикова практика“, който се проведе днес в Дома на Европа в София.

Европейските институции говорят с тежък административен език, защото за тях е важна точността и прецизността на това, което се казва. Те говорят на 27 държави и не се отчита местният контекст, няма отношение към това как публиката в тези държави ще възприеме съобщението, каза Свилена Георгиева, преводач, служител по езиковите въпроси, представител на Генерална дирекция (ГД )"Писмени преводи" на Европейската комисия (ЕК). 

Георгиева посочи, че медиите трябва да превеждат от "европейския" български на "човешкия" български и даде пример с неправилния превод на „Green deal“, който не е „Зелена сделка“, а „Зелен пакт“. Думата сделка моментално отнася читателя към търговската област и може да се създаде негативна конотация, поясни тя. 

Георгиева представи възможностите на платформата "Интерактивна терминология за Европа" (IATE) и нейните функции. Тя е многоезична, междуинституционална, публична, интерактивна и с огромен ресурс, обясни специалистът. Там има и термини от ежедневния живот, такива във връзка с най-новите събития, изрази от научни области, термини, свързани с конкретна държава, регион, култура, политическа система, добави още Свилена Георгиева.

Освен това ЕК предлага безплатни услуги, базирани на изкуствен интелект – автоматичен машинен превод eTranslation, еSummary, който изготвя резюме на изпратен текст и услугата еBriеfing , която извежда главните точки от някаква среща и може да се използва за създаване на протокол или дневен ред, обясни тя.

Д-р Павлина Върбанова, езиковед и създател на езиковата платформа „Как се пише?“, представи резултатите от изследването „Думи на годината“ 2023. Според него най-използваните три думи за изминалата година са изкуствен интелект, сглобка и времеубежище. Анализът засяга и броя на онлайн медиите, които са 9730 на брой, обясни още тя. 

Броят на публикациите, обработени по време на медийното изследване, е над 10 млн., добави Върбанова. Тя отбеляза, че в анализа не са включени т.нар. сайтове гъби. Сайтовете гъби изникват и стават активни изведнъж, те се управляват от едно и също място, но с различен домейн. Целта е разпространяването на точно определена информация, добави още тя.

Върбанова представи и резултатите на класацията за личности на годината, която сочи, че най-споменавани в българските медии са били Бойко Борисов, Владимир Путин, Румен Радев и Николай Денков. 

Ваня Станчева, редактор и създател на „Редакторите.БГ“, разказа повече за издайническите знаци кога един текст е в оригинал и кога вторично преведен. Прави впечатление когато чета текст, който само по външни признаци е български, а като лексика, фразеология, граматика и светоусещане не е, обясни тя.

Сред знаците е преносът на граматични, синтактични, правописни и пунктуационни специфики на български, отсъствие на индикатори за цитиране, непосочване на източниците на информация и други, добави Станчева.

Тя обърна внимание на една разновидност на плагиатството – присвояване на чуждо съдържание през превод. Винаги е имало хора, които използват чужди идеи, за да извлекат облага за себе си - да си присвоят изобретение на нещо, да спечелят влияние или да получат развитие в своето професионално или академично развитие, добави още Станчева. 

За мен използването на чуждо съдържание като свое, независимо дали са нарушени авторски права, е проява на хитруване. Не е невежество, не е незнание, не е неумение да се борави с източници на информация, посочи тя. Така се задава нормата – когато всички или твърде много хора започнат да правят нещо. Според мен има реална опасност това да се превърне в новото нормално, каза още Станчева.

Когато става дума за изкуствен интелект, ние вече се намираме в една ситуация, за която не си даваме сметка, каза Георги Караманев, журналист, програмист и автор на проекта „Дигитални истории“. Той обърна внимание на въпроса, че не говорим достатъчно задълбочено за изкуствения интелект и минаваме през шаблоните.

Караманев разказа за негов експеримент, в който с помощта на изкуствения интелект той изцяло генерира и създава профил в социалните мрежи. Оставих на chatGPT да създава текста - създаде ми план за съдържание, той ги пишеше и аз само го препубликувах, обясни той. Профилът достигна до 85 хил души, публикациите имаха почти 9 хил. харесвания и нито един коментар, който да се усъмни, че нещо не е както трябва, посочи Караманев. 

Семинарът в Дома на Европа завърши с дискусионен панел по актуални за публиката теми като машинния превод, грамотното и ясно писане, чуждиците и цялостното значение на качествения превод в информационното пространство.

Проявата е част от поредицата семинари „Превеждаме Европа“, която се осъществява от 2014 г. насам във всички държави членки на ЕС и има за цел да даде видимост на ролята на превода и преводаческата професия. Инициативата свързва хората и групите, работещи в тази сфера, като им дава възможност за обмен на добри практики.