site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 февруари в историята

24 февруари 2024 г., събота, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 1-во и 2-ро намиране на честната глава на св. Йоан Кръстител.

По света се отбелязва:

Националният празник на Естония. Ден на независимостта (1918).

На този ден в България:

1878 - Руски боен отряд, начело с майор Иван Орлински, освобождава град Горна Джумая (дн. Благоевград) от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1942 - По време на Втората световна война (1939-1945) българският кораб "Струма" със 767 евреи на борда, сред които около 120 деца и 13 души екипаж, е потопен край Босфора в Черно море от съветската подводница "Щ-213", която го смята за вражески. На 12 декември 1941 г. корабът, пътуващ под панамски флаг, потегля от Констанца, Румъния, към Палестина с евреи бежанци от България, Бесарабия, Буковина и Румъния. Двигателят спира да работи и корабът достига до Истанбул след 4 дни, влачен на буксир. Повече от седмица екипажът полага безуспешни усилия да поправи двигателя. На 24 декември 1941 г. капитанът на кораба Григор Горбатенко уведомява турските власти, че корабът не може да продължи пътуването. Тъй  като намиращите се на борда бежанци нямат разрешение от британските институции за влизане в Палестина, турските власти отказват да ги пуснат и на брега. За бежанците се водят преговори между "Джуиш Ейджънси" в Ерусалим и британската администрация в Палестина. След като на  10 януари 1942 г. капитанът на кораба уведомява пристанищния капитан в Истанбул за тежкото състояние на пътниците, които са без храна и вода, внезапно правителството на Турция решава  корабът да бъде върнат в пристанището, откъдето е тръгнал. На 23 февруари 1942 г. влекач издърпва "Струма" на 14 морски мили североизточно от Босфора и го оставя. Турските власти са знаели, че пред Босфора има район за бойно патрулиране на съветски поводници в Черно море, след като ден по-рано една от тях потопява турския танкер "Чанкая".  На 24 февруари 1942 г. корабът "Струма" изчезва от радарите, потопен от подводницата "Щ-213". През 1991 г. в израелското пристанище Ашдот е открит паметник на загиналите по време на Втората световна война евреи бежанци на кораба "Струма".

1984 - България установява дипломатически отношения с Камерун.

1992 - Със Заповед 114 на Министерството на околната среда в съответствие с действащото тогава законодателство (чл. 17 и чл. 22 от Закона за защита на природата, приет на 13 юни 1967 г.) Народен парк "Рила" е обявен за защитена територия от втора категория по класификацията на Световния съюз за защита на природата. Паркът е с обща площ 107 923,7 хектара и включва горски фонд с обща площ 67 358,7 хектара, високопланински пасища и ливади с обща площ 40 565 хектара. Със Заповед  РД-397 от 15 октомври 1999 г. една част от Народен парк "Рила" е прекатегоризиран в национален парк със същото име, като площта на Национален парк "Рила" е определена на 81 046,0 ха. Останалата част, включваща горския фонд и високопланинските пасища и ливади от община Рила, област Кюстендил, с площ 27 370,7 ха е прекатегоризирана в Природен парк "Рилски манастир" със Заповед РД-310 от 26 юни 2000 г. на Министерство на околната среда и водите.

2005 - Пред Руския културно-информационен център в София е открит барелеф на Николай Масалитинов. Скулптор е Константин Ачков, чийто дядо е бил гримьор и е познавал лично Масалитинов. 

2006 - Учредена е Българска асоциация каучукова промишленост (БАКП) от около 40 учредители, между които водещи производители от бранша, вносители и търговци на суровини и материали и представители на Химикотехнологичния и металургичен университет в София и университетът "Проф. Асен Златаров" в Бургас. Асоциацията  обединява интересите на юридическите и физически лица, работещи в областта на каучуковата промишленост в България.

2008 - В зала 3 на НДК в София е учредена младежка организация на ГЕРБ -  Млади граждани за европейско развитие на България. Участват 632 делегати от всички области в страната, които приемат програма и устав.

2013 - Русенският митрополит Неофит е избран за Патриарх български и Софийски митрополит от Патриаршески избирателен църковен събор в София.

2016 - Министерският съвет утвърждава подписаното на 25 май 2014 г. споразумение между правителствата на България, Гърция и Турция за изграждане и функциониране на съвместен контактен център за полицейско и митническо сътрудничество. С документа се регламентира директен обмен на информация в реално време между служителите от компетентните национални органи на трите държави, които ще бъдат назначени на работа в центъра, който ще бъде изграден на българска територия на ГКПП "Капитан Андреево".

2017 - Прокуратурата повдига обвинения на Ирена Узунова, областен управител на Хасково (2011-2013), за наводнението в с. Бисер от 6 февруари 2012 г.  и й налага мярка за неотклонение "подписка". Според прокуратурата тя не е изпълнила служебните си задължения, защото трябвало да организира превантивни мерки. Тя е нарушила и закона за водите, в който е регламентирано какво се прави, когато има спор за собственост.  По делото са разпитани са над 600 свидетели, изготвени са редица експертизи, а щетите се оценяват на 1 500 000 лв., причинени на близо 300 души.

2019 - С представянето на обичая "Джамал" в село Генерал Инзово, община Тунджа, завършва първият национален кукерски празник "Кукериада. Долината на кукерите". Представени са също детска кулинарна работилница за направа на гюзлеми и карталаци, както и открит неделен урок под наслов "С детските игри на баба и дядо". Националният кукерски празник е под патронажа и с финансовата подкрепа на Министерството на културата, посочиха организаторите.

2020 - В кв. "Вароша" в Благоевград Национален парк „Рила" официално открива Посетителски информационен център.  Това е третият посетителски център, с който Националният парк „Рила" разполага.
      
На този ден по света:

1582 - Папа Григорий ХIII издава була "Интер грависимос", според която датите се преместват с 10 дни напред и денят след 4 октомври 1582 г. четвъртък се приема не за 5 а за 15 октомври 1582 г. След издаването на булата папа Григорий ХIII създава комисия, ръководена от професора по астрология Игнаций Данти, която одобрява проекта на преподавателя по медицина в университета на гр. Перуджа Луиджи Лилио за нов календар. Календарът е въведен на 4 октомври 1582 г. и е наречен по-късно Григориански. Той заменя Юлианският календар, който за 400 години избързва с 3 дни. За да се избегнат нови грешки се решава от всеки 400 години да се изваждат 3 дни. С промяната в календара се поправя грешката, натрупана от времето на Никейския събор и пролетното равноденствие отново става на 21 март. Първите страни, приели Григорианския календар са Италия, Испания, Португалия, Полша, където след 4 октомври 1582 г. по стар стил, следващия ден ставал 15 октомври по нов стил. В България Законът за въвеждане на Григорианския календар е приет на 14 март 1916 г. и  обнародван на 21 март 1916 г., като календарът се въвежда от 1 април 1916 г. с дата 14 април 1916 г. като начало на новото времеброене. Денят 31 март остава последен ден, броен по Юлианския календар.

1868 - Камарата на представителите (долната камара) на Конгреса (парламента) на САЩ, приема резолюция за започването на процедура за отстраняване от длъжност на президента Андрю Джонсън - първият американски държавен глава, подложен на импийчмънт. Процедурата приключва на 26 май 1868 г. През февруари 1867 г. Конгресът на САЩ приема Закон за структурата на кабинета (Tenure of Office Act), съгласно който назначаването и освобождаването на членовете на правителството може да се осъществява само с одобрението на парламента. Законът е приет най-вече, за да бъде защитен на поста му като военен министър Едуин Стантън, назначен от президента Ейбрахам Линкълн. На 12 август 1867 г. президентът Джонсън освобождава Едуин Стантън и назначава на негово място Юлисис Грант. На 13 януари 1868 г. Сенатът възстановява Едуин Стантън на поста му. На 21 февруари 1868 г. президентът Джонсън отново освобождава Стантън и назначава Лоренцо Томас. На 24 февруари 1868 г. Камарата на представителите приема резолюция за започване на процедура по импийчмънт срещу президента Джонсън поради неспазването на Закона за структурата на кабинета. На 5 март 1868 г. в Сената е обявен съдийският състав по процедурата за импийчмънт, който започва работа на 30 март 1868 г. Разследването приключва на 16 май 1868 г., когато е първото гласуване в Сената за отстраняването от длъжност на президента Джонсън - с един глас повече (35-има сенaтори гласуват за "виновен", 19-има - за "невинен") той е обявен за невинен по всички 11 точки от обвинението. При повторно гласуване в Сената на 26 май 1968 г. по две точки от обвинението президентът Андрю Джонсън отново е оправдан.

1910 - Основан e "Малмьо" - Малмьо, шведски футболен клуб.

1942 - Излъчено е първото предаване на Радио "Гласът на Америка", финансирано от правителството на САЩ.

1955 - В Багдад, Ирак, е подписан Багдадският пакт (договор за военен съюз между Ирак и Турция), с който е създадена военна организация между двете страни. По-късно към нея се присъединяват Великобритания (4 април 1955), Пакистан (23 септември 1955) и Иран (3 ноември 1955). На 20 август 1959 г. организацията е преименувана на Организация на централния договор (СЕНТО). Организацията е разпусната на 26 септември 1979 г.

1969 - От космическия център в Кейп Канаверал, щата Флорида (САЩ), с ракета "Атлас" е изведен в орбита космическият кораб "Маринър-6" с изследователска мисия на планетата Марс.

1994 - Президентът на Русия Борис Елцин за първи път в историята на съвременна Русия се обръща с послание към Федералното събрание, с което полага основите на ежегодните послания на руския президент.

2000 - Съветът за сигурност на ООН приема резолюция 1291 за изпращане мисия на ООН в ДР Конго. Мисията е съставена от 5500 военни и целта й е да наблюдава прилагането на примирието от юли 1999 г.

2003 – Регистрирано земетресение в Синцзян-Уйгурския автономен район на Китай с магнитуд  6,8 степен по скалата на Рихтер. Загиват 268 души, повече от 4000 са ранени, над 8800 сгради са разрушени.

2004 - На северното крайбрежие на Мароко е регистрирано земетресение с магнитуд от 6,5 по скалата на Рихтер с епицентър в Гибралтарския проток, на 160 км североизточно от град Фес. Трусът изравнява със земята село Аит Камара. Най-силно засегнати са провинциите Ал Хосейма, Фес и Таза. Регистрирани са над 200 вторични труса. Загиват 628 души и са ранени 926 души.

2007 - Във Вашингтон, САЩ, министърът на отбраната на САЩ Робърт Гейтс и министърът на отбраната на Република Корея Ким Джан-су постигат споразумение, според което от 17 април 2012 г. Република Корея ще поеме военновременното командване на войските си, а силите на САЩ ще играят поддържаща роля. По време на Корейската война (1950-1953), Република Корея прехвърля контрола над войските си на водено от САЩ командване на ООН. През 1994 г. Република Корея възвръща мирновременния контрол на войските си, но САЩ запазват командването им в случай на война.

2010 - На церемония в Имперския военен музей в Лондон, Великобритания, деветгодишният черен лабрадор Трео получава медалът "Дикън" за откриването през 2008 г. на експлозиви в Афганистан. Медалът се присъжда за смелост и всеотдайност във военно време и е най-високото военно отличие, което се присъжда на животни. От учредяването си  през 1943 г. до този момент медалът е бил връчван на 63 животни, включително на 32 пощенски гълъба от Втората световна война, три коня и котка.

2013 - В Адис Абеба, Етиопия, президентите на Демократична република Конго, Република Южна Африка, Мозамбик, Руанда, Конго и Танзания подписват рамково споразумение, чиято цел е да въдвори мир в източната част на Демократична република Конго, разтърсвана десет месеца от насилие. На церемонията по подписването присъства генералният секретар на ООН Бан Ки-мун, представители на Уганда, Ангола, Бурунди и Централноафриканска република. Документът забранява на външни страни да подкрепят бунтовническите движения и насърчава редица реформи с цел да се изгради правова държава в източната част на ДР Конго, където правителствените институции са особено слаби.

2014 - Папа Франциск създава Секретариат за икономиката, с цел да надзирава всички икономически и административни дейности на Светия престол. Секретариатът за икономиката ще бъде ръководен от австралийския кардинал Джордж Пел.

2015 - В Милано, Италия, министрите на финансите на Италия и Швейцария подписват споразумение за обмен на банкова и финансова информация, което слага край на швейцарската банкова тайна за италиански вложители. След ратифицирането на  споразумението от парламентите на двете страни, италианските власти ще могат да получават данни след 2015 г. за банковите сметки на италиански данъкоплатци в Швейцария.

2017 - Влиза в сила нов закон в Словения, съгласно който в страната се разрешават еднополовите бракове. На гей двойките се предоставят почти същите права като на хетеросексуалните двойки, но не им се позволява да осиновяват деца.

2019 - В Куба е произведен референдум за нова конституция на страната, която признава правото на частна собственост и запазва управлението на Кубинската комунистическа партия. Създава се пост министър-председател и се ограничават до два президентските мандати, като срокът на мандата остава 5 години. Кубинците одобряват новата конституция на страната със 73,3 процента от гласувалите. Право на глас имат 8,6 млн. кубинци (при население на страната 11,6 млн. души). От тях в референдума участват 7,84 млн. души, като избирателната активност е 84,4 процента.

2022 - В 5:30 часа московско време руските телевизии излъчват обръщение на президента на Русия Владимир Путин, в което той обявява началото на "специална операция на въоръжените сили на Русия за защита на Донбас" в отговор на молбата на ръководителите на Донецка и Луганска републики - Денис Пушилин и Леонид Пасечник. Двете републики са признати за независими от президента Владимир Путин на 21 февруари 2022 г.
Целта на операцията е "защитата на хората, които в течение на осем години са подложени на издевателства, геноцид от страна на киевския режим, и затова ние ще се стремим към демилитаризация и денацификация на Украйна, а също така и към предаването на съд на тези, които са извършили многобройни кървави престъпления против мирните жители, включително граждани на Руската федерация". Специалната военна операция на въоръжените сили на Русия в Украйна по суша, въздух и море е най-голямото нападение от една държава срещу друга в Европа от Втората световна война.

2023 - Със 141 гласа "за", 7 "против" и 32 "въздържал се" Общото събрание на ООН одобрява необвързваща резолюция, с която призовава Русия да прекрати военните си действия в Украйна и да изтегли войските си.

Родени на този ден българи:

Александър Радев, юрист и политик (1864-1911).
Преподавател по византийско право във Висшето училище в София. Член на Македонския комитет и негов председател (1898-1899). Деец на Прогресивнолибералната партия (1880-1920). Депутат в 11-ото и 12-ото Обикновено народно събрание (1901-1903). Министър на правосъдието (4 март 1901-15 ноември 1902), министър на народното просвещение (15 ноември 1902-18 май 1903). Председател на Софийския адвокатски съвет (1908-1909).

проф. Теодор Гълъбов, стенограф, разработил теорията и методиката на българската стенография (1870-1935).
Председател на стенографско дружество "Габелсбергер" (1897), на дружество "Бързопис" (1903). Началник на Стенографското бюро при Народното събрание (1899-1923). Преподавател по стенография (1923-1929) в Софийския университет "Св. Климент Охридски", директор на Българския стенографски институт (1926-1935). Редактор и издател на в. "Бързопис" (1893), сп. "Бързопис" (1906-1907) и "Стенографско списание" (1924-1926).

акад. Александър Божинов, художник карикатурист, илюстратор, писател и публицист (1878-1968).
За първи път печата литературни произведения и карикатури във в. "Сълза и смях" (1898). В сътрудничество с Елин Пелин основава хумористично-сатиричния в. "Българан" (1904). Един от основателите на дружество "Родно изкуство" (1919). Директор на Института за изобразителни изкуства при Българска академия на науките (1952-1953). Създател на съвременната българска художествена карикатура. Автор е на отзиви и критики за художествени изложби и театрални постановки. Почетен гражданин на Свищов (1936). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (24 май 1958), на орден "Народна република България" първа степен (април 1968).

проф. Николай Масалитинов, театровед, режисьор и преподавател от руски произход (1880-1961).
Родоначалник на съвременната театрална школа в България. Главен режисьор на Народния театър "Иван Вазов" (1925-1944) и режисьор в театъра (1944-1961). На българска сцена поставя около 140 пиеси от българската, руската и западната драматургия. През 1925 г. открива при Народния театър "Иван Вазов" драматична школа. Един от първите преподаватели по актьорско майсторство в Държавното висше театрално училище (1949). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носител на орден "Георги Димитров" (1954). От 21 януари 1965 г. драматичният театър в Пловдив носи неговото име.

акад. Стоян Романски, езиковед славист, етнограф, литературен историк и библиограф (1882-1959).
От 1907 г. е преподавател  по славянско езикознание и етнография в Софийския университет, ръководител на Катедрата по български език и славянска етнография (1922-1947), главен уредник на Славянския институт при Софийския университет (1934-1937). Дописен член на Българската академия на науките /БАН/ (1918). Секретар на Управителния съвет на БАН (1941-1942), секретар на Историко-филологическия клон на БАН (1934-1944; 1947-1949) и негов председател (1944-1947), секретар на Отделението за езикознание, литературознание и етнография на БАН (1949-1956). Основател и ръководител  на Службата за български речник (от 1947 г. - Институт за български речник, от 1951 г. - Институт за български език) при Българската академия на науките /БАН/  (1942-1947), директор на Института за български речник (1947-1951). Основател и ръководител на Института за народонаука /от 1949 г. - Етнографски институт с музей при БАН/ (1947)  и директор на института (1949-1958). Главен редактор на първия академичен тълковен речник на български език - "Речник на съвременния български книжовен език " (3 т.,1955-1959). 

Крум Кюлявков, писател и публицист (1893-1955).
Участник в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Сътрудничи на хумористичното сп. "Смях" (1915), на в. "Българан" (1917), редактира хумористичния орган на БРСДП (т.с.) сп. "Червен смях" (1919), сътрудничи на сп. "Барабан", сп. "Маскарад", сп. "Заря", на "Работнически вестник", участва в издаването на хумористичния в. "Звънар" (1923-1925), публикува статии във в. "Заря". Учител по рисуване в Копривщица (1923). Главен редактор на в. "Работническо дело" (18 септември-31 декември 1944). Съветник в посолството на България в Прага (1948-1951). Ректор на Държавната художествена академия в София (1951-1955). Автор e на пиесите "Борбата продължава" (1945), "Борсанови" (1948), "Първият удар"(1952). Лауреат на Димитровска награда (1950). Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1953). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1953).

Борис Левиев, диригент и оперен композитор (1902-1968).
Диригент в театър "П. К. Стойчев" (1930-1932), в театър "Ангел Сладкаров" (1933-1934), в театър "Одеон" (1936-1942), Художествен оперен театър (1942-1946) и в Софийската народна опера (1946-1948). Главен диригент на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" от основаването му през 1948 г. до 1958 г. Автор е на 11 оперети, между които и първите български оперети с битов сюжет "Малинарка" и "Прислужница". Удостоен със званието "Заслужил артист" (1950).

Иван Башев, политик и дипломат (1916-1971).
Редактор на в. "Народна младеж" (1947) и негов главен редактор (1951-1956). Член на Изпълнителния комитет на Световна федерация на демократичната младеж в Париж (1946-1951), член на Централния комитет на Съюза на народната младеж (1948-1951), секретар на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз (1951-1956). От 1962 г. е член на Централния комитет на Българска комунистическа партия. Депутат от 4-ото до 6-ото Народно събрание (15 март 1962-13 декември 1971). Министър на външните работи (27 ноември 1962-13 декември 1971). Носител на орден "Георги Димитров" (февруари 1966), на сирийския орден "Мерит екстра" за извънредни заслуги (26 април 1966), на орден "Заслуги към Сирия" екстрена степен (12 април 1967), на ордена "Възраждане на Полша" (3 април 1967), на големия златен почетен знак на лента за заслуги към Австрия (10 юни 1970) и др.

акад. Чудомир Начев, лекар кардиолог (1936-2005).
Специалист в областта на вътрешните болести и кардиологията. Основател на Българската академия по медицина и неин пръв председател (1995-2002). От 1996 г. е Национален консултант по вътрешни болести. Директор на Научния институт по вътрешни болести към Медицинската академия (1989-1994) и ръководител на катедра по пропедевтика на вътрешните болести към Медицинската академия (1989-1999). От 2000 г. е началник на Клиниката по вътрешни болести на Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Св. Анна". Научните му приноси са в изследванията за поведението на повърхностните вени, анализа на ритъмните нарушения на сърцето. Разработва метод и компютърни устройства за дълбоко проникване в регулацията на сърцето. Създава нова глава в медицината за ролята на особен вид белтък при артериалната хипертония. Създател е на 14 нови лекарствени препарата. Ръководи създаването на нови технологии за млечни продукти без вредна съставка. Почетен член на Българската академия на науките (2002). Носител на орден "Стара планина" първа степен  (23 февруари 2006, посмъртно). На 4 януари 2006 г. е учредена  фондация "Академик Чудомир Начев", чиято цел да съхранява и продължава делото му.

Христо Проданов, алпинист (1943-1984).
Първият българин, изкачил осемхилядник - хималайския връх Лхотце (8516 м) (1981). Първият български алпинист, покорил най-високия връх в света - хималайския връх Еверест (8848 м) (20 април 1984).  Той е първият в света, изкачил върха през м. април, когато метеорологичните условия са неблагоприятни, и първият, който го изкачва без кислороден апарат. Той изкачва върха от базовия лагер за 33 дни, което е рекорд за този маршрут. Загива на слизане от върха. Автор е на книгата "Лхотце - 8516" (1982). Удостоен със званието "Заслужил майстор на спорта" (1969), званието "Герой на социалистическия труд" (1981), званието "Заслужил деятел на туризма" (1981). Носител на орден "Особени заслуги" първа степен (1981), медал "Алеко Константинов" (1981), наградата на в. "Народен спорт" - "Спорт-етика-мъжество" (1982), медал "За олимпийски заслуги" на Българския олимпийски комитет  (посмъртно, 1984), медал "За спортна слава" първа степен (посмъртно, 1984). Удостоен със званието "Герой на Народна република България" (посмъртно, 1984), с почетна златна значка на Централния съвет на Българските професионални съюзи (посмъртно, 1984).Почетен гражданин на Перник (посмъртно, 24 септември 2015) и др. На 20 април 1986 г. в родния му град Карлово е открит негов бюст-паметник.

акад. Дамян Дамянов, лекар хирург (1946).
От 1995 г. е завеждащ Клиниката по коремна хирургия в Университетската многопрофилна болница за активно лечение "Царица Йоана" в София, началник на клиниката (2002-2016). Чл.-кор. на Българската академия на науките (БАН) (2008). Заместник-председател на Президиума на Висшата атестационна комисия (21 юли 2009-28 февруари 2011). Председател на Съюза на учените в България (1998-28 май 2015). Председател на Българското хирургическо дружество (2003-2014). Заместник-председател на Българската академия на науките (19 декември 2012-2016). Автор и съавтор е на над 30 учебника и научни книги, на над 250 публикации, на две изобретения, един полезен модел и 14 рационализации. Носител на орден "Стара планина" първа степен по случай 24 май - Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (20 май 2003), на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големите му заслуги в областта на медицината, науката и образованието (7 април 2016), на наградата "Лекар на годината" за 2018 г. на Българския лекарски съюз (19 октомври 2018). Носител на почетния знак "Марин Дринов" на лента на БАН (2006). Почетен гражданин на Шумен (24 февруари 2006).

Камен Ситнилски, юрист (1949-2016).
Заместник главен прокурор (2 август 2006-21 септември 2012). Член на Висшия съдебен съвет (21 септември 2012-13 март 2014).

Любен Чаталов, актьор (1950).
Играл е в над 150 филма, сред които "Голямото нощно къпане" (1980), "Адаптация" (1981), "Лавина" (1982), "Опасен чар" (1984), "Нощем по покривите" (1988), "Време за жени" (2006), телевизионния сериал "Под прикритие" (2011-2016), телевизионния сериал "Седем часа разлика" (2011-2014), "Бартер" (2015), "Като за последно" (2021), "Пътуващо кино" (2021) и др. Един от създателите и изпълнителите в телевизионното предаване "ЛюКаРо" по Българската национална телевизия. Носител е на наградата за най-добър актьор на международния филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна (2006) и др.

Валери Цеков, лекар и политик (1960).
Специалист по вътрешни болести, нефрология и хемодиализа. Депутат в 39-ото Народно събрание (2001-2005), заместник-министър на здравеопазването (9 септември 2005-27 юли 2009). Председател на Българското сдружение по иновативна медицина.

Милена Славова, рокпевица и композитор (1966).
През 1988 г. е един от основателите на група "Ревю", в кято пее до 1993 г. и от 1999 г. до 2002 г. Работила е и с групите "Орион", "Ера" и др. Има издадени 7 албума, като два от тях с група "Ревю".

Йордан Йовчев, състезател по спортна гимнастика и спортен деец (1973).   
Единственият състезател по спортна гимнастика в света, които е участвал на шест летни олимпийски игри. Печели 4 медала на две олимпиади - един сребърен (2004 г. в Атина, Гърция) и три бронзови медала (2000 г. в Сидни, Австралия, където печели два медала, и 2004 г. в Атина, Гърция). Двукратен двоен световен шампион (на земя и на халки) през 2001 г. и 2003 г. От световни първенства има и пет сребърни и четири бронзови медала. Европейски шампион през 2002 г. От европейски първенства има и шест сребърни и два бронзови медала. Президент на Българската федерация по спортна гимнастика (18 декември 2008-20 март 2013). От 2009 г. е член на Изпълнителния комитет на Европейския съюз по гимнастика. Спортист на България за 2001 г. и за 2003 г. През 2003 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българската телеграфна агенция (БТА). Избран за Мъж на годината за 2004 година в анкетата на  списание "Клуб М" (от 2008 г. анкета на "Дарик радио"). Заместник-министър на младежта и спорта (20 март 2013-7 ноември 2014 ). Носител на орден "Стара планина" първа степен (15 януари 2013). На 22 март 2017 г. се провежда първия отборен турнир по спортна гимнастика "Йордан Йовчев" за деца до 12 години. Почетен гражданин на Варна (2000). Почетен гражданин на Пловдив (2001). Почетен гражданин на община Марица, Пловдивска област (22 март 2007).

Борис Календеров, журналист (1978).
Работил е в телевизиите "София Кабел", "Евроком", "Нова телевизия" и "bTV".

На този ден са родени и:

Карл V, император на Свещената римска империя (1519-1556) (1500-1558).
Като наследник на Хабсбургите - една от четирите водещи династии в Европа, той обединява в лична уния обширни владения, включващи Свещената Римска империя, кралство Арагон, кралство Кастилия, кралство Неапол, кралство Сицилия, Бургундска Нидерландия и испанските колонии в Америка. При своето оттегляне той разделя владенията си между сина си Филип и брат си Фердинанд.

адм. Фьодор Ушаков, руски военен деец (1744-1817).
Един от създателите на Черноморския флот на Русия (2 май 1783). Той е известен и с това, че от над 40 морски сражения няма нито една загуба и нито един пленен войник. Под негово командване руската ескадра побеждава превъзхождащия го няколко пъти по численост и въоръжение турски флот в битката  (11 август 1791) в залива на нос Калиакра в Черно море по време на Руско-турската война (1787-1791). През 2001 г. е канонизиран от Руската православна църква и става първият в историята на православието военен моряк - светец.

Матей Копецки, чешки актьор (1775-1847).

Вилхелм Грим (Вилхелм Карл Грим), немски писател, фолклорист и филолог (1786-1859).
Заедно с брат си Якоб Грим създават класически колекции от народни песни и приказки. Братя Грим имат принос за развитието на историческото езикознание и на немския език. През 1812 г. и 1815 г. те издават два тома с над 200 немски детски приказки. Автори са на два тома с немски сказания (1816,1818), на предхристиянска "немска митология" (1835), на историческа немска граматика (1819-1837) и на речник на немския език в 33 тома (1854-1860).

Емилий Ленц, руски физик (1804-1865).
Обосновава експериментално закона на Джаул-Ленц.

Уинслоу Хомър, американски художник (1836-1910).

Ариго Бойто (Енрико Джузепе Джовани Бойто), италиански композитор и поет (1842-1918).
Автор е на операта "Мефистофел" (1868). В периода от 1877 г. до 1915 г. работи върху друга своя опера - "Нерон", останала незавършена. Създава либретата на оперите "Oтело" (1887) и "Фалстаф" (1893) от композитора Джузепе Верди и на "Джоконда" на композитора Амилкаре Понкиели. Директор на Консерваторията в Парма (1889-1897). Под псевдонима Тобио Горио пише стихове.

Станислав Игнаци Виткевич, полски писател, драматург, философ и художник (1885-1939).

Константин Федин, руски писател (1892-1977).
Автор е на романите "Градове и години" (1924), "Братя" (1928), на трилогията "Първи радости" (1945) , "Необикновено лято" (1948) и "Големият огън" (1965) и др.

Емануил Казакевич, съветски писател (1913-1962).
Автор е на романите "Пролет на Одър" (1949), "Дом на площада" (1956), повестите "Сърцето на приятеля" (1952), "Синята тетрадка" (1961) и др.

Бетино Кракси, италиански политик (1934-2000).
Генерален секретар на Италианската социалистическа партия (16 юли 1976-11 февруари 1993). Министър-председател на Италия (4 август 1983-3 март 1987).

Фил (Филип) Найт, американски индустриалец (1938).
Основател заедно с Бил Бауерман на компанията за спортни стоки "Найки" (1964).

Денис Лоу, шотландски футболист (1940).
Носител е на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1964 г.

Ивица Рачан, хърватски политик (1944-2007).
Председател на ЦК на Съюза на комунистите в Хърватия, който от 1990 г. носи името Партия на демократичното обновление, а от 1994 г. - Социалдемократическа партия на Хърватия (13 декември 1989-11 април 2007), министър-председател на Хърватия (27 януари 2000-23 декември 2003).

Едуард Джеймс Олмъс, американски актьор и режисьор (1947).
Участва във филмите "Блейд Рънър" (1982), "Маями Вайс" (1984), "Триумф на духа" (1989), "Селена" (1997), "Бонано: Историята на "Кръстникът" (1999), "Клюки" (2000), "Бойна звезда: Галактика" (2003), "Зеленият стършел" (2011), "Два патлака" (2013) и др. Печели наградите "Еми" през 1985 г., "Златен глобус" през 1986 г, и номинация за "Оскар" през 1988 г.

Стив Джобс, американски предприемач (1955-2011).
Един от основателите на компанията за производство на компютри "Епъл" заедно със Стив Уозняк (1 април 1976). Председател на Борда на директорите и главен изпълнителен директор на компанията (1 април 1976-15 януари 2009; 1 юли 2009-25 август 2011). Един от създателите на първия компютър с графичен потребителски интерфейс  "Макинтош" (1984).

Ален Прост (Ален Мари Паскал Прост), френски автомобилен състезател (1955).
Участва във "Формула 1". Четирикратен световен шампион - през 1985 г., 1986 г., 1989 г. и 1993 г.

Брайън Шмит, австралийски и американски физик (1967).
Носител на Нобелова награда за физика за 2011 г. заедно с американските физици Адам Шмит и Сол Пърлмутър за откриването на ускореното разширяване на Вселената чрез наблюдаване на далечни свръхнови, изучавайки няколко десетки експлодиращи звезди, наречени свръхнови. Половината от наградата получава Сол Пърлмутър, а другата половина се поделя между Брайън Шмит и Адам Рийс.

Жан-Пиер Видал, френски състезател по ски - алпийски дисциплини (1977).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (слалом). Печели бронзов медал на Световното първенство през 2005 г. в Бормио, Италия.

Лейтън Хюит, австралийски тенисист (1981).
Спечелил е 3 титли от турнирите на "Големия шлем" като една от титлите е на двойки. Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти (ATP) (19 ноември 2001). Обявен за "Играч на годината" от ATP за 2001 г. и 2002 г.

Това е денят на смъртта на:

Хенри Кавендиш, британски физик и химик (1731-1810).
Автор е на открития в областта на химията (1766-1788) и електроенергията (1771-1788). През 1798 г. публикува книга за плътността на Земята. Изследванията му са свързани със състава на атмосферния въздух, свойствата на различните газове, синтеза на водата, електрическото привличане и отблъскване, механичната теория на топлината и изчисления на плътността (и следователно тегло) на Земята.

Георг Кристоф Лихтенберг, немски физик и писател на афоризми (1742-1799).

Робърт Фултън, американски изобретател (1765-1815).
Конструирал е първият параход "Клермонт" (1807).

Николай Лобачевски, руски математик (1792-1856).
Създател на неевклидовата геометрия (1829).

Карл Брантинг, шведски журналист и политик (1860-1925).
Един от основателите на Социалдемократическата работническа партия (1889) и неин президент (1907). Министър на финансите и министър-председател на Швеция (1917).Министър-председател и министър на външните работи на Швеция (1921). Носител на Нобелова награда за мир за 1921 г. заедно с норвежкия историк Кристиан Ланге.

проф. Димитър Табаков, български математик (1879-1973).
Работи като учител в Първа софийска мъжка гимназия и едновременно с това е асистент по математика в Софийския университет (септември 1905-1 септември 1907). Учител в Сливенската мъжка гимназия (1907-1920).  Редовен доцент по геометрия (11 март 1920-6 март 1923), ръководител на катедра "Геометрия" във Факултета по математика и информатика в Софийския университет (1926-1948). Доктор на университета в Пиза, Италия (1929). Автор е на университетски учебници и учебни помагала по аналитична и дискриптивна геометрия.  През 1905 г. по време на специализация в Нанси,  Франция, публикува в швейцарското научно списание "L'Enseignement Mathematique", което се приема за първата математическа публикация от български автор в чуждестранно списание. Удостоен е със званията "Заслужил деятел на науката" (1966) и "Народен деятел на науката" (1969).  През 1990 г. Икономическият техникум "Съби Димитров" в Сливен е преименуван на Икономически техникум "Проф. д-р Димитър Табаков" (от 2003 г. Професионална гимназия по икономика "Проф. д-р Димитър Табаков").

акад. Георги Наджаков, български физик (1897-1981).
Създател на Физическия институт при Българската академия на науките (дн. Институт за ядрени изследвания и ядрена енергетика) (1 юли 1946) и негов пръв директор (1946-1972). Ректор на Софийския университет "Климент Охридски" (1947-1951). Подпредседател на Българска академия на науките (1947-1959). Депутат в 1-ото Народно събрание (1949-1953). Един от основателите на Световното движение за защита на мира (1949). Член на Световния съвет на мира (1950) и негов почетен председател (11 май 1977-24 февруари 1981). Председател на Националния комитет за защита на мира (17 ноември 1952- юни 1969) и от юни 1969 г. негов почетен председател. Депутат в 2-ото и 3-ото Народно събрание (1953-1962). Един от основателите и член на Пъгуошкото движение на учените (1958). Депутат в 4-ото и 5-ото Народно събрание (1962-1971). На 21 юни 1937 г. е обявено научното му откритие "Фотоелектретно състояние на веществата", вписано под N 1 в Държавния регистър по откритията на България на 12 март 1981 г. Удостоен е със златен орден "Фредерик Жолио-Кюри" от Световния съвет на мира (1967). От 16 февруари 1982 г. Институтът по физика на твърдото тяло при Българската академия на науките носи неговото име.

Тенеси Уилямс, американски писател и драматург (1911-1983).
Автор е на пиесите "Стъклената менажерия" (1944), "Трамвай "Желание" (1947), "Нощта на игуаната" (1961) и др. Носител на награда "Пулицър" (1955) за "Котка върху горещ ламаринен покрив" (1955).

проф. Асен Диамандиев, български композитор, диригент и музикален педагог (1915-2009).
От 1944 г. е хорист, а по-късно - помощник-диригент на Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия. Бил е помощник-диригент на хор "Кавал". От 1946 г. е преподавател в новооткритото Пловдивско музикално училище (дн. Национално училище за музикално и танцово изкуство "Добрин Петков) и негов директор (1951-1967). Бил е диригент на Пловдивското певческо дружество. Създава първия български професионален ансамбъл за народни песни и танци в Пловдив (1948). Един от основателите на филиала на Българската държавна консерватория в Пловдив (1964). От 1972 г. е ректор на Висшия музикално-педагогически институт - Пловдив и преподавател в него до 2002 г. Удостоен със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1977). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1962), на орден "Народна република България" трета степен (октомври 1975), на  наградата "Златна лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци (2000) и др.

Алберто Сорди, италиански актьор (1920-2003).
Участвал е във филмите "Мамини синчета" (1953), "Белият шейх" (1956), "Всички по домовете си" (1960), "Полицейският комисар" (1962), "Учителят от Виджевано" (1963), "Комплекси" (1965), "Любов моя, помогни ми" (1969), "Любовните двойки" (1970), "Рим" (1972), "Докато има война, има надежда" (1973). Снимал се е в 190 филма, а през 1954 г. постига рекорд с участие в 12 филма, като събира международни овации с "Един американец в Рим" и е поздравен от тогавашния президент на САЩ  Хари Труман.

Филип Жакоте, швейцарски поет, преводач и литературен критик (1925-2021).
През 1945 г. е публикувана първата му творба - "Три стихотворения за демоните", а през 1953 г. - първата му стихосбирка - "Уплахата". Автор е на стихосбирките "На зимна светлина" (1977), "Посяването" (1984) и др. Превежда творби на австрийските писатели Роберт Музил и Райнер Мария Рилке, на руския поет Осип Манделщам, на италианския поет Джузепе Унгарети и на немския поет Фридрих Хьолдерлин. Носител на френската литературна награда "Гонкур" за поезия за 2003 г. Носител на Гран при награда за литература за 2014 г. на министерството на културата на Швейцария.

Тодор Панайотов, български художник (1927-1989).
Майстор на цветната графика. Илюстрира романа на Иван Вазов "Под игото" (1965). Лауреат на Димитровска награда (1976). Удостоен със званието "Народен художник" (1979).

Мила Павлова, българска актриса (1928-1963).
Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1950-1963). Лауреат на Димитровска награда втора степен (декември 1959).

Йордан Соколов, български юрист и политик (1933-2016).
Бил е юридически съветник на председателя (президент) на България Желю Желев (1990-1991). Член на Националния изпълнителен съвет на СДС (28 февруари 1995-март 2002).  Заместник-председател на СДС (февруари 1997-март 2002). Депутат в 36-ото Народно събрание (4-8 ноември 1991-30 декември 1992-17 октомври 1994). Министър на вътрешните работи (8 ноември 1991-30 декември 1992). Депутат от 37-ото до 39-ото Народно събрание (1995-2005). Председател на 38-ото Народно събрание (19 април 1997-19 април 2001). Председател на Националния вътрешнопартиен арбитраж на партия "Демократи за силна България" (30 май 2004-26 ноември 2011). Носител на Почетния знак на Съюза на юристите в България и на Адвокатската колегия, на Почетния знак на Националния полицейски синдикат (11 май 1997),  на наградата за личен принос към Нов симфоничен оркестър - София (30 декември 1999), на ордена на звездата  на рицар на Божи гроб - най-високото религиозно православно отличие (Ерусалим, Израел, 6 януари 2000),  на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (9 ноември 2012). Почетен гражданин на Гулянци, Плевенска област (15 февруари 2000).

Боби Мур (Робърт Фредерик Челси Мур), английски футболист и треньор (1941-1993).
Световен шампион през 1966 г. в Англия с английския национален отбор по футбол.

Иванка Христова (ист. име Иванка Маринова Тодорова), българска състезателка по лека атлетика (тласкане на гюле) (1941-2022).
Олимпийска шампионка през 1976 г. в Монреал, Канада. Тя е първата олимпийска шампионка на България в леката атлетика. Печели и бронзов медал от Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. Европейска шампионка през 1976 г. в Мюнхен, Германия.  От европейски първенства печели два сребърни медала  през 1967 г. и 1969 г.  и един бронзов медал през 1975 г. Иванка Христова е световна, европейска и олимпийска рекордьорка. Известна е с това, че е "световна рекордьорка по поставени национални рекорди" - общо 61 на брой. Спортист на България за 1976 г. Иванка Христова приключва с активната си състезателна дейност, след като печели олимпийското злато на 35 години. След това работи в Министерството на вътрешните работи. Била е председател на секция "Лека атлетика" при Дружество за физкултура и спорт "Левски-Спартак". Носител на орден "Стара планина" първа степен (2 юли 2014). Носителка на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2017).
/КГ/МГ/