АНАЛИЗ

site.btaЗащо в третата година на войната съдбата на Украйна зависи от Запада

Защо в третата година на войната съдбата на Украйна зависи от Запада
Защо в третата година на войната съдбата на Украйна зависи от Запада
Украинският доброволец Олексий Мовчан е изобразен на фасадата на жилищен блок в Киев. Надписът под изображението гласи "Слава на героите на Украйна". Мовчан и трима негови другари доброволци спасяват 11 цивилни и домашна котка от отломките на къща, разрушена при руска ракетна атака в източната Донецка област, но Мовчан е улучен при обстрела и загива, 1 февруари 2024 г. Снимка: АП/ Efrem Lukatsky

С навлизането на войната в Украйна в трета поредна година конфликтът ще се решава не само на бойното поле, но и в западни столици и на други далеч от фронтовата линия места.

Като се има предвид, че украинските сили са в неравностойно положение, не им достигат муниции и са принудени да отстъпват в някои райони, възможностите на Киев да отблъсква руската инвазия са силно зависими от военната, финансовата и политическата подкрепа на Запада.

Ето някои фактори, които могат да повлияят на западната подкрепа за Украйна през предстоящата година:

АМЕРИКАНСКИЯТ ПАКЕТ ОТ ПОМОЩИ В КОНГРЕСА НА САЩ

Законопроект, който е блокиран  в Конгреса на САЩ и включва помощ на стойност около 60 милиарда долара за Украйна – по-голяма част от които военна, е жизненоважен за силите на Киев, казаха западни и украински представители.

“Всяка седмица на чакане означава, че още хора ще бъдат убити на фронта в Украйна“, заяви миналия уикенд генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг на Конференцията по сигурността в Мюнхен.

На 13-ти февруари Сенатът на САЩ прие законопроекта, който включва помощ за Израел и Тайван. Законовият текст обаче се сблъска със силна опозиция на републиканци, близки до бившия президент Доналд Тръмп в Камарата  на представителите на САЩ. Председателят на камарата Майк Джонсън се противопоставяше на натиска от Белия дом да внесе законопроекта за гласуване.

Европейски представители казаха, че са малко по-оптимистично настроени за изгледите за одобряване на законопроекта след разговори с американски законодатели на Мюнхенската конференция и очакват, че е нужно още известно време, преди да бъдат приети мерките, ако въобще бъдат приети.

СНАБДЯВАНЕ С МУНИЦИИ

Голяма част от войната се е превърнала в изтощителни артилерийски сражения, в които и двете страни всекидневно изстрелват хиляди артилерийски снаряди. Украйна беше в състояние да изстрелва повече снаряди от Русия през почти цялата 2023 година, но нещата се промениха, след като Русия ускори производството си и внесе снаряди от Северна Корея и Иран, казват анализатори.

Майкъл Кофман, изследовател към базирания във Вашингтон мозъчен тръст Фондация Карнеги за международен мир, изчислява, че руската артилерия стреля пет пъти повече от украинската. Жизненоважен фактор за Киев тази година ще бъде “дали западните партньори ще са в крак с артилерийското производство на Русия и дали ще могат да снабдяват Украйна със снарядите и оръдията, които са й нужни“, каза Джъстин Бронк  – преподавател от Кралския институт за отбрана и сигурност (РУСИ).

РЕШЕНИЯ ЗА ОРЪЖИЯТА

Украински лидери оказват натиск на западните си партньори и за доставки на нови оръжейни системи, предимно ракети с по-далечен обсег, като например  американските ATACMS и германските ракети “Таурус“, които са им необходими за нанасяне на удари в дълбочина в руския фронт.

“Не можем да увеличим продукцията на муниции изведнъж. Но можем веднага да вземем решения да доставим на украинците оръжията, които са им наистина нужни“, каза бившият генерален секретар на НАТО Андерс Фог Расмусен, близък съюзник на украинското правителство. 

САЩ доставяха единствено по-стари ракети със среден обсег ATACMS, но администрацията на Байдън работи за това, да може да доставя по-нова бойна техника с по-голям обсег. Всяко подобно действие обаче, може да зависи от приемането на законопроекта, който понастоящем е блокиран в Камарата на представителите.

Германският канцлер Олаф Шолц се противопоставяше на настоятелните искания на Киев и някои съюзници в НАТО за доставки на високотехнологичните системи “Таурус“. Германски длъжностни лица изразиха опасения, че ракетите могат да доведат до ескалация на войната на руска територия и че това може да бъде възприето като по-пряко участие на Германия в конфликта.

ВОЙНАТА В БЛИЗКИЯ ИЗТОК

Войната в Газа, започнала на 7 октомври и предизвикана от атаката на “Хамас“ срещу Израел, означава, че западните лидери оттогава насам имат по-малко време и политическа енергия, които да посветят на Украйна. Ако ситуацията се влоши и ескалира в регионална война, това положение ще се затвърди още повече.

Освен това лидери от Глобалния юг обвиниха Запада в двойни стандарти в отношението му към войната в Украйна и към тази в ивицата Газа, което усложнява опитите на Киев и неговите съюзници да съберат подкрепа за организирането на среща, на която да се изготви план за мир в Украйна.

“Русия определено извлича полза от това развитие на нещата“, каза посланикът на Украйна в ЕС Всеволод Ченцов и допълни, че “работим с Глобалния юг, опитваме се да ги ангажираме възможно най-много в нашите усилия… Продължаваме да работим над това, труден проблем е.“

СРЕЩА НА ВИСОКО РАВНИЩЕ НА НАТО, ВАШИНГТОН, 9-11 ЮЛИ

Срещата на високо равнище може да не повлияе директно на случващото се на бойното поле, но може да повлияе на политическите настроения и бойния дух в Украйна.

Украйна и някои от подкрепящите я държави продължават да притискат НАТО да покани Киев да се присъедини към военния съюз, чийто членове са дали тържествено  обещание да се отнасят към нападение над една от тях като нападение срещу всички, или поне да приближат страната до членство. 

Но САЩ, водещата сила в НАТО, и Германия са сред тези, които се съпротивляват срещу този ход. Дипломати посочват, че това може да приближи организацията до пряк конфликт с Русия. 

Бившият генерален секретар НАТО Расмусен работи с украинското правителство и група международни представители по предложение, което да повлияе на решението на Вашингтонската среща и да може да разчисти пътя към членство на Украйна.

ПРЕЗИДЕНТСКИ ИЗБОРИ В САЩ

Тръмп беше яростен критик на НАТО по време на мандата си и нееднократно заплашваше да оттегли САЩ от съюза. Той намали средствата за отбрана, отделяни за НАТО, и често казваше, че САЩ допринасят с повече от справедливия им дял.

Що се отнася до войната с Русия в Украйна, Тръмп призоваваше за деескалация и се оплакваше за похарчените досега милиарди, въпреки че почти не е направил ясни политически предложения.

81-годишният президент Джо Байдън взе спорното решение да се кандидатира за втори мандат, най-вече защото беше убеден, че негов съперник ще бъде 77-годишният Тръмп и, че той е представителят на демократите, който може да го победи на изборите през ноември.

Но допитване до общественото мнение показа, че подкрепата за Байдън е изравнена с тази за Тръмп, а американците продължават да се тревожат за покачващите се цени, задават си въпроси за възрастта на Байдън, икономическите му планове и политиката му по границата (с Мексико) и в Близкия изток.

Тръмп удържа внушителна водеща позиция пред опонентите си за номинацията на републиканците, независимо от набъбващите му проблеми с правосъдието. Въпреки това, проучване на Ройтерс/Ипсос по-рано този месец показа, че една четвърт от самоопределилите се като републиканци и около половината от тези, определили се като независими, не биха гласували за Тръмп, ако съдебни заседатели го признаят за виновен за тежко престъпление.

(Превод от английски Петя Димитрова/ стажант)

БТА

/ПГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 02:04 на 22.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация