site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 21 февруари в историята

21 февруари 2024 г., сряда, 8-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Тимотей. Св. Евстатий, архиеп. Антиохийски.

В България се отбелязва:

Денят на оказване на признателност към лицата, съпротивлявали се срещу нацизма в България. Отбелязва се от 2017 г. съгласно решение на Министерския съвет от 28 декември 2016 г.  Годишнина от сбирката (1941) в дома на председателя на Демократическата партия Никола Мушанов, на която за първи път се събират лидерите на обединената българска опозиция и правят последни усилия да се противопоставят срещу присъединяването на България към Тристранния пакт, подписан на 27 септември 1940 г. между Германия, Италия и Япония по време на Втората световна война (1939-1946). Сред тях са Атанас Буров, Кръстю Пастухов, Кимон Георгиев, Григор Василев, д-р Г. М. Димитров. В писмото им, депозирано същия ден в Двореца от Никола Мушанов, се подчертава, че България трябва да запази неутралитет, но царят отказва да ги приеме и изслуша. Договорът за присъединяване на България към Тристранния  пакт е подписан на 1 март 1941 г.

По света се отбелязва:

Международният ден на майчиния език. Отбелязва се от 2000 г. с решение на 30-ата Генерална конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), прието на 17 ноември 1999 г., утвърдено с резолюция A/RES/56/262 на Общото събрание на ООН от 15 февруари 2002 г., за да се съхрани езиковото и културно многообразие в световен мащаб. Годишнина от демонстрацията (1952) на студенти в Дака, Бангладеш, за признаване на бенгалския език за национален език, по време на която при възникналите безредици силите на реда убиват четирима студенти. Понастоящем в света съществуват около 7000 езика, като 45 процента о т тях са застрашени от изчезване.  Мотото на деня за 2024 г. е: "Многоезичното образование - стълб на обучението между поколенията", като акцентът е поставен върху ролята на приобщаващото образование за запазване на местните езици.

Международният ден на екскурзовода. Отбелязва се от 1990 г. по инициатива на Световната федерация на асоциациите на екскурзоводите (WFTGA), за да се популяризира професията на екскурзовода. В България се отбелязва от 1993 г.

На този ден в България:

1864 - По инициатива на патриарх Софроний Цариградската патриаршия свиква събор, който трябва да се произнесе по българския църковeн въпрос. От българска страна в събора участват владиците Панарет Пловдивски, Доротей Софийски и Антим Преславски и едно мирско лице - Гаврил Кръстевич. Избрана е комисия, която да разучи и докладва пред събора българските искания за независима българска църква, но в нея са включени само гърци. На 12 юни 1864 г. съборът е закрит, без да удовлетвори българските искания.

1896 - В бр. 40 на "Държавен вестник" е обнародван Наказателния закон, приет от 8-то Обикновено народно събрание, с който в България се въвежда смъртно наказание за измяна на отечеството, убийство на държавния глава и предумишлено убийство. Наказателният закон е отменен с Наказателния кодекс, обнародван в "Държавен вестник", бр. 13 от 13 февруари 1951 г., в който също е предвидено като наказание смъртна присъда. На 20 юли 1990 г. VII Велико народно събрание приема решение за налагане на мораториум върху изпълнението на смъртното наказание в България. На 10 декември 1998 г. Народното събрание приема промени в Наказателния кодекс, с които смъртното наказание се заменя с доживотен затвор без право на помилване. Последното смъртно наказание в България е изпълнено на 4 ноември 1989 г.

1977 - Теренът на античния град Пауталия и средновековния град Велбъжд в центъра на Кюстендил е обявен за национален архитектурен и археологически резерват с Разпореждане 16 на Бюрото на Министерския съвет от 21 февруари 1977 г. Oчертани са границите на защитената площ, определена е охранителна зона с широчина 50 м. около крепостните стени в централната градска част и на Хисарлъка. През 106 г. от новата ера в центъра на тракийското селище Дентелетика римският император Траян (98-117) полага основите на днешния град Кюстендил с античното име Пауталия "изворен град".

1986 - Регистрирано е земетресение с магнитуд 5,2 по скалата на Рихтер в района на Стражица и Попово. Засегнати са и селата Асеново, Мирово, Бреговица, Кавлак. Нанесени са материални  щети.

1992 - В "Държавен вестник" е обнародван Закон за възстановяване собствеността върху одържавени недвижими имоти, приет от 36-то Народно събрание на 5 февруари 1992 г. Известен е още като Закон за реституцията. Със закона се възстановява собствеността върху имотите, отчуждени по Закона за отчуждаване на едрата градска покрита недвижима собственост (обн., ДВ, бр. 87 от 1948 г.; попр., бр. 91 от 1948 г.), които са собственост на държавата, общините, обществените организации или на техни фирми или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон и съществуват реално до размерите, в които са отчуждени.

1998 - За първи път е връчена новоучредената купа "Стоян Ацев" (най-техничен боксьор) на завършилия 49-и международен турнир "Странджа". Неин носител става Нено Ненов.

1999 - Oфициално посещение в България на министър-председателя на Македония Любчо Георгиевски - първо посещение на македонски премиер в България след обявяване на независимостта на Македония през 1991 г. В рамките на посещението са подписани 7 двустранни документа.

2006 - В 17:21 ч. е регистрирано земетресение с епицентър на около 210 км в югоизточна посока от София с магнитуд около 3,5 по скалата на Рихтер.

2012 - Край Ловеч официално е открит заводът на "Литекс Моторс" за производство на автомобили "Гейт Уол". Първата копка на завода е направена на 11 май 2009 г. На 15 октомври 2009 г. е подписан договор за сътрудничество между българската компания "Литекс Моторс" АД и китайската компания "Грейт Уол Мотор Къмпани". На 14 ноември 2011 г. в завода е произведен и първият автомобил от тестовата серия - Great Wall Voleex C10.

2013 - С 209 гласа Народното събрание приема оставката на правителството на Бойко Борисов, подадена от него на 20 февруари 2013 г. след 11-дневни национални протести, започнали срещу високите сметки за електроенергия и монополите и в последствие насочени срещу цялата политическа система.

2014 - Народното събрание приема нов Изборен кодекс, съгласно който назначаването на ръководството на Централната избирателна комисия ще се определя от парламента. Въвежда се 7-процентен праг за пренареждане на партийните листи за парламентарните и общинските избори, за европейските избори преференцията е намалена от 6 на 5 процента от броя на гласувалите за листата, предоставят се медийни пакети за партиите, които не получават държавна субсидия - това са ваучери, с които формациите ще плащат за предизборна агитация в държавните и частни медии.

2017 - В Париж, Франция, генералният директор на ЮНЕСКО Ирина Бокова връчва на кмета на Копривщица Генчо Герданов документа за вписването на Събора на народното творчество в Копривщица в регистъра на ЮНЕСКО за най-добра практика на световното нематериално културно наследство.

2018 - Със 110 гласа "за" и 71 "против" Народното събрание предсрочно освобождава Валери Жаблянов от  коалиция "БСП за България" като заместник-председател на Народното събрание. Повод за оставката му е обръщение на Българската социалистическа партия към министър-председателя Бойко Борисов от 13 февруари 2018 г., в което се осъжда провеждането на "Луковмарш" и в същото време се посочва, че Народният съд от 1945 г. е едно необходимо и неизбежно военновременно правосъдие. По-късно през деня става ясно, че автор на обръщението е Валери Жаблянов, а ръководството на партията се разграничава от тезата, свързана с Народния съд.

2019 - В София заместник-министърът на отбраната Анатолий Величков и държавния секретар на Министерството на отбраната на Република Северна Македония Драган Николич подписват протокол за сътрудничество между министерствата на отбраната на двете страни в областта на военно-почивното дело.

2022 - С решение на Епархийския съвет на Старозагорската митрополия Мъглижкият манастир "Свети Николай Мирликийски" става девически. В манастира ще се настанят монахиня Пелагия и нейното духовно дете монахиня Юстина от Охрид. Заедно с тях ще живеят и две послушнички. Мъглижкият манастир "Св. Николай Мирликийски" се намира на два км северно от град Мъглиж в Казанлъшката духовна околия. През годините манастирът е бил и мъжки, и девически.

На този ден по света:

1848 - В Лондон, Великобритания, излиза "Манифест на комунистическата партия", написан от Карл Маркс и Фридрих Енгелс. Това е първият програмен документ на научния комунизъм, в който са изложени основните идеи на марксизма. Създаден е по поръчение на 2-ия конгрес на Съюза на комунистите (ноември-декември 1847) като програма на организацията.

1907 - Пътническият кораб "Берлин", плаващ от пристанище Харуич (Великобритания) през протока Ламанш претърпява корабокрушение край бреговете на Нидерландия. Огромна вълна по време на буря изхвърля кораба върху вълнолом и той се разцепва. От 144 души, намиращи се на борда, загиват 128 души, 16 души са спасени. Корабът е построен през 1894 г. за Голямата източна железница и се е движел постоянно по маршрута от Харуич (Великобритания) до Хук ван Холанд, близо до Ротердам (Нидерландия).

1916 - Начало на битката при френската крепост Вердюн между войските на Германия и Франция по време на Първата световна война (1914-1918). Това е едно от най-продължителните и кръвопролитни сражения на Западния фронт по време на войната. Завършва на 2 декември 1916 г. без никоя от страните да получи надмощие. Общият брой на жетвите от двете страни и почти 1 млн. души, като от френска страна загиналите са 543 000 души, а от страна на Германия - 434 000 души.

1947 - В Ню Йорк, САЩ, изобретателят Едуин Ланд за първи път прави демонстрация на първия фотоапарат за моментални черно-бели снимки "Полароид".

1961 - В СССР е създадена Агенция по печата "Новости" чрез преименуване на Съветското информационно бюро (Софинформбюро), създадено на 24 юни 1941 г. На 27 юли 1990 г. се преименува на Информационна агенция "Новости", а през септември 1991 г. - в Руска информационна агенция "Новости". С указ на президента Борис Елцин от 26 декември 1993 г. става официална държавна агенция. От май 1998 г. до 1 април 2004 г. се нарича Руска информационна агенция "Вести". От 1 април 2004 г. носи името РИА "Новости". С указ на президента Владимир Путин от 9 декември 2013 г. се закрива РИА "Новости" и се създава държавно предприятие Международна информационна агенция "Русия днес".

1973 - Във Виентян, Лаос, е подписано Споразумение за възстановяване на мира, националното съгласие и прекратяване на гражданската война (започнала през 1964 г.) между Фронта за национално изграждане на Лаос и правителството. Споразумението предвижда прекъсване на военните действия на територията на Лаос от 22 февруари 1973 г., създаване на временно правителство на националното единство и на консултативен политически съвет, както и извеждане на чуждестранното военно присъствие от страната.

1998 - В  Познан, Полша, е проведена първата среща на високо равнище на страните от "Ваймарския триъгълник" - Полша, Франция и Германия. Участват президентите на Полша, Франция и Германия - Александър Квашневски, Жак Ширак и Хелмут Кол. "Ваймарският триъгълник" е създаден на 28 август 1991 г. във Ваймар (Германия) от министрите на външните работи на трите страни с цел изработване на съвместна политика в процеса на разширяване на европейската интеграция на изток.

2003 - Хърватия подава молба за членство в Европейския съюз.

2006 - В Брюксел, Белгия, министрите на правосъдието от ЕС приемат Директива, регламентираща съхраняването на данни за телефонните разговори и трафика в интернет.

2010 - В Москва, Русия, през последното денонощие от улиците са извозени 392 000 куб. м сняг, което е рекордно количество за 24 часа. В разчистването на града от снега са се включили 12 000 снегопочистващи машини и 8000 камиона, както и 1500 бригади, включващи общо 5500 души.

2012 - В Йемен са произведени предсрочни президентски избори. Али Абдула Салех, досегашен президент на Йемен, подписва на 23 ноември 2011 г. споразумение за предаване на властта на заместника си Абд Рабу Мансур Хади в замяна на имунитет срещу съдебно преследване. Политическата криза в страната започва през януари 2011 г., когато започват антиправителствени протести с искане президентът Али Абдула Салех да се оттегли от властта след 33 години управление. Единствен кандидат на изборите е вицепрезидентът Абд Рабу Мансур Хади, който е избран с 99,8 процента.

2016 - В Сирия са извършени два двойни атентата. Единият е с коли-бомби в квартал Захара на Хомс, населен преобладаващо с представители на алауитската общност. Загиват 64 души и 100 души са ранени. Другият атентат е извършен в южния квартал Сайеда Зейнаб на Дамаск срещу едноименната шиитска джамия. При него загиват най-малко 120 души, ранените са десетки. Сунитската групировка "Ислямска държава" поема отговорност за нападенията. Същия ден Международната коалиция на НАТО нанася 19 удара срещу сунитската групировка в Ирак и Сирия. Поразени са нейни тактически подразделения.

2017 - Президентът на Азербайджан Илхам Алиев подписва указ, с който назначава 52-годишната първа дама Мехрибан Алиева за първи вицепрезидент на страната. Постът е създаден след конституционния референдум на 26 септември 2016 г. Конституцията не конкретизира пълномощията на първия вицепрезидент, но се смята, че те ще включват надзор над правителството. Уточнено е, че при невъзможност на държавния глава да изпълнява задълженията си, неговите пълномощия се прехвърлят на първия вицепрезидент.

2019 - Във Ватикана папа Франциск открива четиридневна среща, посветена на превенцията на сексуалните посегателства над малолетни, извършвани от представители на Римокатолическата църква. Папа Франциск представя пътна карта от 21 точки за борба с посегателствата срещу деца. Срещата е свикана след серията от нови случаи на разкрити сексуални посегателства от свещеници и на тяхното прикриване, включително в страни като САЩ, Чили, Германия и Австралия.
     
2022 - На церемония, излъчена по държавната телевизия, президентът на Русия Владимир Путин подписва укази за признаване на суверенитета на отцепническите райони в Източна Украйна - Донецк и Луганск. Договори за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ са подписани от президента Владимир Путин, от една страна, и ръководителите на Донецката народна република и Луганската народна република, Денис Пушилин и Леонид Пасечник, от друга.

2023 - Китай публикува Глобална инициатива за сигурност. Документът съдържа шест ключови принципа за глобална сигурност, като целта е да бъдат решени основните проблеми на международните конфликти и да се насърчат съвместните международни усилия за осигуряване на по-голяма стабилност и сигурност в една нестабилна и променяща се епоха. Първият принцип се отнася до необходимостта от зачитане и гарантиране на сигурността на всяка страна, насърчаване на сътрудничеството, гарантиране на сигурността чрез политически диалог и мирни преговори. Вторият е да се поддържа ангажимент за зачитане на суверенитета и териториалната цялост на държавите. Третият е запазване на ангажираността към целите и принципите на Устава на ООН. Четвъртият е да се отчитат легитимните опасения за сигурността на всички държави. Петият - да се признае необходимостта от запазване на ангажимента за мирно разрешаване на различията и споровете между държавите чрез диалог и консултации и шестият - да се поддържа сигурността както по традиционни, така и по нетрадиционни начини.

Родени на този ден българи:

о. р. ген.-майор Андрей Блъсков, военен деец (1857-1943).
Участва в Руско-турската освободителна война (1877-1878) като опълченец. През Сръбско-българската война (1885) е командир на центъра в отбранителната Сливнишка позиция.

Лео Конфорти (Леон Наим Конфорти), актьор (1911-1970).
Играл е в театрите в Русе (1938-1940) и в Бургас (1940-1941). Интерниран  в концентрационни лагери (1941-1944). Играл е в трупата на фронтови театър през Отечествената война (1944-1945), в Народния театър за младежта (1947-1949) и в Народния театър в София (1949-1970). Участвал е във филмите "Отново в живота" (1947), "Любимец щ 13" (1958), "Хитър Петър" (1960), "Инспекторът и нощта" (1963), "Веригата" (1964) и др. Работил е в телевизията и радиото. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1965), със званието "Народен артист" (1969). 

Спас Джонев, актьор (1927-1966).
Актьор в театрите в Свищов, Бургас, Русе (1944-1953) и в Народен театър "Иван Вазов" в София (1953-1966). Изявява се и като рецитатор. Лауреат на Димитровска награда (1951).

Кирил Дончев (Кирил Дончев Георгиев), композитор и диригент (1936).
Пръв диригент на духовия оркестър в Бургас (1959-1962). Диригент и композитор в Театър "Българска армия" (1962-1971) и в Театър "София" (1972-1988), от 1989 г. е бил  композитор в Народния театър "Иван Вазов". Автор е на музиката на повече от 240 театрални постановки, 65 игрални филма, 30 документални филми и др. Носител на наградата "Аскеер" за цялостен  принос в театралното изкуство (2008). Почетен гражданин на Бургас (1 декември 2000).

Георги Гайтаников, актьор (1938-2016).
Играл е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, Народния театър "Иван Вазов" и в театър "Сълза и смях" в София. От 1990 г. до 1993 г. е директор на Общинския драматичен театър "Боян Дановски" в Перник. Сред най-забележителните му роли са Разколников в "Престъпление и наказание", Дебелият в "Посещение на страха", Сидни в "Добрата стара Англия", Боздугански в "Службогонци", Македонски в "Хъшове", Пери във "Всичко в градината", Стефан Савски в "Сборен пункт". Участник в първите постановки на телевизионния театър. Участвал е във филмите "Таралежите се раждат без бодли", "Милост за живите", "Насрещно движение", "Началото на деня" и "Превързаният балон". Удостоен със званието "Заслужил артист" (24 май 1983).

Дончо Папазов, журналист и мореплавател (1939).
Работил е повече от 20 години в Българската национална телевизия като сценарист, редактор и автор на документални филми и предавания. Участва в няколко проекта "Планктон". Заедно със съпругата си Юлия Папазова осъществява околосветски пътешествия по море, съчетани с научни експерименти. Двамата прекосяват със спасителна лодка Черно море, Атлантическия и Тихия океан (1972-1981). През април 1981 г. с яхтата "Тивия" извършват околосветка обиколка заедно с 5-годишната им дъщеря Яна, като за две години и 47 дни (777 дни) изминават 39 000 морски мили.  На 29 декември 1987 г. от яхт клуб "Аржентино", Буенос Айрес в Аржентина  Дончо Папазов отплава с яхтата "Тивия", за да положи началото на своето самостоятелно околосветско плаване.  От 1 януари до 13 юни 1988 г. за 164 денонощия (второ време в света) изминава, без да спира 19 000 мили от  фар "Сан Антонио" през  нос Хорн и обратно до фар "Сан Антонио". Това е най-тежкият за навигация път, наричани още и "невъзможният път".  Бил е член на Националния координационен съвет на Съюза на демократичните сили. Депутат в 36-ото Народно събрание (1991-1994). Автор е на статии, сценарии и четири  книги - "С Джу през Атлантика", "С Джу през Пасифика", "С Яна около света" и "Невъзможният път". Носител на орден "Народна република България" първа степен (27 февруари 1977).

полк. Румен Андреев, юрист (1951-2018).
От 1977 г. работи в системата на МВР като следовател трета степен в Главно следствено управление. От 1979 до 1992 г. е преназначаван последователно на длъжностите "Старши следовател" и "Главен следовател", а през 1992 г. е преназначен като началник на отдел "Престъпления срещу националната сигурност" в същото управление. Заместник-директор на Национална следствена служба (22 декември 1994-14 септември 2005). Член на Висшия съдебен съвет от квотата на следователите (14 ноември 2003-16 септември 2005). Заместник-министър на вътрешните работи (16 септември 2005-30 май 2009). От 18 юни 2009 г. до пенсионирането си е следовател.

Нери Терзиева-Тодорова, журналист (1952-2022).
Репортер и водещ в Пловдивския телевизионен център (1975-1989). Работи в Българска национална телевизия (БНТ) като продуцент на новините, водещ на централната информационна емисия "По света и у нас" и програмен директор на БНТ (1990-1993). Основател и директор на телевизионната програма "Ефир 2" в БНТ. Съавтор и водещ на първото икономическо предаване по БНТ - "За един милиард". Секретар по печата на президента Петър Стоянов (27 януари 1997-януари 2002). Ръководи "Българска международна телевизия" /"Би Ай Телевизия" (BIT)/ (2015-2019). Автор е на много документални филми и сценарист на игралния филм "Откраднати очи" (2005). Носител е на специалната награда за телевизионна журналистика "Свети Влас" за принос в телевизионната журналистика и старта на "Би Ай Телевизия"  (29 май 2016).

Маргарита Петкова, поетеса (1956).
Авторка е на стихосбирките "Дива къпина" (1983), "Ненаписани стихотворения" (1990), "Писмени показания" (1993), "Окото на урагана" (1996), "Ивановден" (2003), "Втори балкон" (2005), "Бермудски триъгълник" (2006), "Хвърлен камък" (2008), "Щастлива, лекомислена и слаба" (2011), "Подсвирквайки Ц към Голгота" (2012), "Абсурдни времена" (2013, в съавторство с Добромир Банев), "Абсурдни времена 2" (2014, в съавторство с Добромир Банев), "Болката отляво" (2016) "Тъй рече Виктор" (2018), "Абсурдни времена" (заедно с Добромир Банев, 2020), "Шест етажа без асансьор" (2021), "Белите ми нощи" (2023), „Още бели нощи“ (2023) и др. Авторка е на над 200 текста на популярни песни, между които „Болката отляво”, „Бермудски триъгълник”, „Чифт обувки”, „Самотен ловец е сърцето”, „Мъчно ми е”, „Мъжът на 60”, „Балкански синдром”, „Отведи ме оттук”, „Не ми пука”, „Иване, Иване”, „Нова годино”, „Бог се роди, Коледо”. Авторка е на либретото на пет мюзъкъла, реализирани от Хачо Бояджиев, Николай Николаев, Боряна Пунчева и Димитър Чернев. Тя е и публицист, външен анализатор на в. „24 часа”, колумнист в сайта Edna.bg, редактор в културния сайт Afish.bg. Превежда от руски и френски.  Член на Управителния съвет на Национален фонд „Култура” при Министерство на културата (2011-2020). Носителка на национални награди, между които наградата за цялостно литературно творчество и принос в развитието на българската литература "Изворът на Белоногата" (2002), на националната литературна награда "Димчо Дебелянов" (2007), "Златна амфора" (2009). Носителка на значка "Златна книга" за принос към развитието на българската култура от Съвета на европейската научна и културна общност със (2011), на Голямата награда "Евтим Евтимов" за цялостен принос към българската поезия (9 септември 2020).

доц. Пламен Орешарски, финансист и политик (1960).
Началник на управление "Държавно съкровище и дълг" в Министерство на финансите (1993-1995).  Заместник-министър на финансите (7 юли 1997-10 август 2001), министър на финансите (6 август 2005-27 юли 2009 ), управляващ за България в Международната банка за възстановяване и развитие, Международната финансова корпорация, Агенцията за многостранно гарантиране на инвестициите, Международния център за уреждане на инвестиционни спорове и Европейската банка за възстановяване и развитие (8 септември 2005-27 юли 2009). Заместник-ректор на Университета за национално и световно стопанство (2003-2005). Заместник-председател на партията "Съюз на демократичните сили" (12 март 2002-11 юли 2003). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013) и в 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013). Министър-председател на България (29 май 2013-6 август 2014). Обявен от английското издание "Имърджинг маркетс" за финансов министър на годината на развиващите се икономики в Европа (19 октомври 2007). За реформите в данъчната сфера и цялостно подобряване на бизнес средата в България той е сред десетте топ реформатори, определени според изследването на Световната банка "Doing business 2008" през 2008 г.

проф. Антоанета Христова, специалист по политическа психология (1963).
Работи в секция "Социална психология" в Института по психология към Българската академия на науките (БАН) (1995-2009). От 2007 г. е главен редактор на сп. "Психологични изследвания". Ръководител на дирекция "Връзки с обществеността" на БАН (2009-2011). Директор на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (ИИНЧ-БАН) (2010-2018). От 2018 г. е ръководител на департамент "Психология" към ИИНЧ-БАН. Авторка е на монографии и над 100 научни публикации в български и чуждестранни научни издания.

Мила Георгиева, цигуларка (1976).
Започва да свири на цигулка на 4-годишна възраст. Още като дете печели награди от конкурси в Италия, Чехия и България. Наречена е дете чудо. Изнася концерти в Испания, Нидерландия, Филипините, Сингапур, Индия и Китай и участва в италианската, френската и швейцарската телевизия. Свирила е с оркестър "Гевандхаус" под диригентството на Курт Мазур и Херберт Бломщед, с Бамбергски симфоничния оркестър под диригенството на Жорж Претр, с оркестъра на Тонхале под диригентството на Ричард Хикокс, с Цюрихския камерен оркестър, с оркестрите на Белгийското и Нидерландското радио и телевизия, с камерния оркестър "Ференц Лист" от Будапеща и др. От сезон 2002/2003 г. е първи концертмайстор на симфоничния оркестър на радио Щутгарт, Германия - най-младият в историята му. Носителка на първа награда от фестивала "Моцарт" на фондация "Орфеум" в Цюрих (2000), на първа награда на международния конкурс за цигулари "Ян Коциан" (1985, Чехия), на "Премиум Моцарт" (1988, Болоня) и др.

Иво Балабанов, състезател по лека атлетика (средни и дълги разстояния) (1997).

На този ден са родени и:

Хосе Сориля и Морал, испански поет и писател (1817-1893).
Представител на романтизма.

Лео Делиб, френски композитор (1836-1891).
Сред най-известните му произведения са оперите "Старите пазачи", "Градинар и управител", "Лакме" (1883), балетите "Ручеят", "Копелия" (1870) и "Силвия" (1876).

Сватоплук Чех, чешки писател (1846-1908).
Автор е на поемите "Съдбата на бедняка" (1866), "Европа" (1878), "В сянката на липите" (1879), "Славия" (1882), "Вацлав от Михалковиц" (1878), "Догмар" (1883-1884), "Лешетинският търговец" (1883), "Хануман" (1884), "Истина" (1886), цикълът стихове "Песни на Ян Буриян" (1886) и др.

Август Васерман, немски бактериолог и имунолог (1866-1925).
През 1906 г. разработва заедно с Алберт Найсер и Карл Брун метод за серодиагностика на сифилиса (проба Васерман).

Джонстън Маккъли, американски писател от ирландски произход (1883-1958).
Автор на повече от стотици истории, романи, в които създава образът на Зоро - героят, облечен в черно и с черна маска на лицето, който се бори срещу неправдите и защитава слабите и потиснатите. "Зоро" (от испански език "лисица") се появява за първи път в разказ на Джонстън Маккъли, публикуван на 9 август 2019 г. в калифорнийско списание. Впоследствие Джонстън Маккъли написва други около 60, превръщайки Зоро в един от най-известните персонажи в американската литература. На Зоро са посветени повече от 50 игрални филма, като първият е немият филм "Знакът на Зоро" (1920).

Хенрик Дам, датски биохимик (1895-1976).
Носител на Нобеловата награда за физиология или медицина за 1943 г. заедно с американския биохимик Едуард Дойзи за откриването на витамин К.

Робърт Мугабе (Робърт Габриел Мугабе), зимбабвийски политик (1924-2019).
Министър-председател на Зимбабве (19 април 1980-30 декември 1987). Президент на Зимбабве (30 декември 1987-21 ноември 2017).

Алексей Парамонов, съветски футболист и треньор (1925-2018).
Печели златен медал от Oлимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол. Носител на Олимпийския орден на Международния олимпийски комитет за заслуги в развитието на олимпийското движение (2001). Носител на орден на Международна федерация по футбол (ФИФА) за заслуги (2006).

Юбер де Живанши, френски моден дизайнер (1927-2018).
Основател на френската модна къща "Живанши" (2 февруари 1952).

Алън Уилямс, британски бизнесмен и продуцент (1930-2016).
Първият продуцент на британската поп група "Бийтълс", с които работи от 1960 до 1961 г. като организира първите им концерти в страната. Той ги отвежда и в гр. Хамбург, Германия, където те прекарват няколко години в началото на 60-те на 20 в. През 1957 г. основава музикалния клуб "Джакаранда" в Ливърпул, където са свирили музиканти като Пол Маккартни, Джон Ленън, Стюърт Сатклиф и др.

Харалд Пети, крал на Норвегия (1937).
Възкачва се на престола на 17 януари 1991 г. след смъртта на баща му крал Олаф Пети. Официално коронясан на 23 юни 1991 г.

Маргарете фон Трота, немска актриса, кинорежисьор и сценарист (1942).
Участвала е във филма "Баал" (1970). Режисьор е на филмите "Изгубената чест на Катарина Блум" (1975), "Второто пробуждане на Криста Клагес" (1978, и сценарист), "Роза Люксембург" (1986), "Страх и любов" (1988), "Хана Аренд" (2012, и сценарист), "Изгубеният свят" (2015, и сценарист) и др.

Алън Рикман (Алън Сидни Патрик Рикман), британски актьор (1946-2016).
Той става популярен след ролята си на злодея Ханс Грубър във филма "Умирай трудно" (1988). Участвал е във филма "Робин Худ: Принцът на разбойниците" (1991), в който за ролята на шерифа на Нотингам получава награда БАФТА - британския еквивалент на наградите "Оскар". За главната роля в телевизионния филм "Распутин" (1996)  той печели "Златен глобус", а за ролята си в постановката "Лични животи" през 2002 е номиниран за втори път за театралната награда "Тони". Първата му номинация е от 1987 г. за изпълнението му в пиесата "Опасни връзки". Известен е и с участието си в поредицата за Хари Потър, като тъмния учител Сивиръс Снейп (2001 и 2011).

Рони Хелстрьом, шведски футболист (вратар) (1949-2022).

Виталий Чуркин, руски политик и дипломат (1952-2017).
Посланик на Русия в Чили (27 март-7 юли 1992). Заместник-министър на външните работи на Русия (4 юни 1992-11 ноември 1994). Постоянен представител на Русия в НАТО и Западноевропейския съюз /ЗЕС/ (3 октомври 1994-25 февруари 1998). Посланик на Русия в Белгия (3 октомври 1994-25 февруари 1998) и в Канада (26 август 1998-5 юни 2003). Постоянен представител на Русия в ООН (8 април 2006-20 февруари 2017).

Скот Кели, американски астронавт (1964).
Той прекарва общо 520 дни на четири мисии в космоса. Участва в мисията на совалката "Дискавъри" до телескопа "Хъбъл" със седем астронавти на борда (19-27 декември 1999). Командир на екипажа на американската космическа совалка "Индевър" с мисия да достави и монтира метален сегмент за Международната космическа станция (8-21 август 2007). Заедно с руските космонавти Александър Калери и Олег Скрипочка, участва в мисията на руския космически кораб "Союз ТМА-М" до Международната космическа станция (7 октомври 2010-24 ноември 2010). Заедно с руските космонавти Михаил Корниенко и Сергей Волков прекарва 340 денонощия на МКС като част от мисията на пилотирания кораб "Союз ТМА-16М" (27 март 2015-2 март 2016).

Тони Меола, американски футболист (вратар) (1969).

Иван Кампо, испански футболист (1974).

Дженифър Лав Хюит, американска актриса и певица (1979).
Участвала е във филмите "Знам какво направи миналото лято" (1997), "Смокингът" (2002), "Истината за любовта" (2002) и др.

Йоргос Самарас, гръцки футболист (1985).

Патрик Крег, ирландски футболист (1986).

Карлос Кармона, чилийски футболист (1987).

Хайме Айови, еквадорски футболист (1988).

Федерико Фернандес, аржентински футболист (1989).

Фил Джоунс, английски футболист (1992).

Това е денят на смъртта на:

Бенедикт Спиноза, нидерландски философ материалист (1632-1677).
Сред най-известните му трудове са "Етика", "Трактат за усъвършенстване на интелекта" и "Теолого-политически трактат". Един от рационалистите във философията на 17-и век заедно с Рене Декарт и Готфрид Лайбниц. Бенедикт Спиноза вярва че тялото и разумът са една цялост. Според него всичко съществуващо във Вселената е една Реалност (субстанция) и цялата действителност се подчинява на една поредица от закони. Той разглежда Бог и Природата като две имена на тази реалност. Именно в "Етика" той обяснява по-цялостно идеята си за отъждествяването на Бог с природата.

Хейке Камерлинг Онес, нидерландски физик (1853-1926).
Носител на Нобелова награда за физика за 1913 г. за неговите изследвания на свойствата на веществата при ниски температури и за получаването за първи път на течен хелий.

проф. Стефан Бончев (Стефан Бончев Иванов), български геолог (1870-1947).
Oсновоположник на тектонските изследвания в България, създател на българската геологична школа. Бил е учител в Хасково (1891), Пловдив (1898) и от 1899 г. в София. Ръководител на катедрата по геология и палеонтология при Софийски университет "Св. Климент Охридски" (1923-1940). Един от основателите на Българското геологическо дружество (1925), негов председател (1937) и почетен председател дружеството (1940). Издава сп. "Геология на Балканите" (1934/1935-1946). Автор е на много трудове върху геологията на България и на геологични карти.

Фредерик Бантинг, канадски хирург и физиолог (1891-1941).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1923 г. за откриването на инсулина, която си поделя с шотландския физиолог Джон Маклауд. На 27 юли 1921 г. те за първи път изолират инсулин и доказват лечебното му действие при диабет. Двамата работят заедно с канадския физиолог Чарлз Бест, който по време на откритието не присъства и заради това не е удостоен с наградата. Менторът му Фредерик Бантинг поделя с него своята част от паричната й стойност и публично му изказва благодарност за работата.

Аугусто Сесар Сандино, никарагуански революционер (1895-1934).
Лидер на националноосвободителната война в Никарагуа (1927-1934).

Стефан Савов, български актьор и драматург (1896-1969).
Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1920-1969). Има над 150 роли. Автор е на 27 пиеси, на либретата на първите български оперети "Малинарка" и "Пристанушка", както и първата балетна пантомима "Змей и Яна". Лауреат на Димитровска награда (1950, 1951, 1952). Удостоен е със званието "Народен артист" (1963).

Ламар (ист. име Лалю Маринов Пончев), български поет (1898-1974).
Председател на Печатарския съюз (1946). Член на редколегията (1952-1966) на сп. "Български воин" и негов заместник главен редактор (1967-1974). Секретар на Съюза на българските писатели (1956-1958). Основател и пръв главен редактор на в. "Ехо" (1959). Автор е на стихосбирки, сборници със стихотворения, книги за деца и юноши и поеми. Носител на орден "Георги Димитров" (1968) и орден "Народна република България" втора степен (1958).

Хауард Флори, британски лекар патолог и бактериолог (1898-1968).
Открил пеницилина (15 септември 1928). Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1945 г. за откриването на пеницилина и лечебното му действие при различни инфекциозни болести, която си поделя с неговите колеги Хауард Флори и Ернст Чейн. Флеминг открива пеницилина, но го прилага само външно. През 1938 г. Флори и Чейн започват да изследват терапевтичната му стойност и го въвеждат като лечебно средство.
 
Христо Динев, български актьор (1900-1977).
Пял е в хора на Варненския театър (1919-1921). Играл е в театрите във Варна (1921-1926 - един от основателите на първата професионална трупа в града - Варненски общински драматичен театър; 1927-1934; 1938-1942; 1943-1952; 1957-1965), Пловдив (1926-1927), Русе (1934-1835), Бургас (1937-1938) и в българския театър в Скопие, Македония (1942-1943).  Работил е в Студията за игрални филми (1952-1957). Бил е сътрудник на сп. "Българан". Автор е на хумористични разкази и на театралните мемоари "Пътешествие по суша и вода" (1971). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1961). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1965).

Михаил Шолохов, съветски писател (1905-1984).
Автор е на сборниците с разкази "Донски разкази" (1926), "Лазурна степ" (1926), на романите "Разораната целина" (1932, първа книга, през 1940 г., 1958 г., 1959 г., работи над втората книга, 1960 г. е издаден целият роман), "Тихият Дон" (1928, т.1, 1929, т.2). По време на Втората световна война (1939-1945) Михаил Шолохов е военен кореспондент на в. "Правда" и на в. "Красная звезда", където публикува разкази и очерци, посветени на войната. По същото време започва да пише и романа си "Те се сражаваха за Родината", а преработеният му вариант е издаден през 1969 г. Герой на социалистическия труд на СССР (1967, 1980). Носител на Нобелова награда за литература за 1965 г. за артистичната сила и цялост на своята литература, с която представя епичния живот на Дон и разкрива експресивно този исторически период от живота на руския народ.

Ирина Тасева, българска актриса (1910-1990).
Играла е в театър "П. К. Стойчев" (1929), а от 1930 г. - в Народен театър "Иван Вазов". Участвала е във филма "Български орли" (1941). Автор е на книгите "Така блестят звездите"(1963) и "Сбогом, любов" (2012, посмъртно). Носителка на орден "Георги Димитров" (1980, 1985), на орден "Народна република България" втора степен (1970). Лауреат на Димитровска награда (1950).

Гъртруд Елион, американска биохимичка и фармаколожка (1918-1999).
Основна дейност в изследователската и дейност са проучванията върху метаболизма на пурините. В началото на 50-те години на 20 в. заедно с американския си колега Джордж Хичингс установяват, че е възможно чрез приемане на подходящи медикаменти да се вградят "фалшиви" пуринови производни в нуклеиновите киселини на бактериалните и раковите клетки - в резултат се нарушава техният метаболизъм и се спира растежът и размножаването им. На основата на това откритие двамата разработват и въвеждат в клиничната практика нова група лекарствени средства, т. нар. антиметаболити, които са химични аналози на пурините в бактериалните и раковите нуклеинови киселини. Носителка на Нобелова награда за физиология или медицина за 1988 г. за откриването на важни принципи на лекарствената терапия, която си поделя с Джордж Хичингс и с британския физиолог и фармаколог Джеймс Блек.

Марго Фонтейн (ист. име Пеги Хукам), британска балерина (1919-1991).

Кенет Ароу, американски икономист (1921-2017).
Носител на Нобелова награда за икономика за 1972 г. заедно с британския икономист Джон Хикс за пионерен принос в теорията за общото икономическо равновесия и в теорията за благосъстоянието.

Александър Караминков, български юрист (1924-2007).
Извънреден и пълномощен посланик на България в Австрия (18 март 1992-6 април 1993). Председател на Висшия адвокатски съвет (23 май 1998-4 март 2001).

Стенли Донън, американски режисьор, продуцент и хореограф (1924-2019).
Заедно с Джин Кели създава мюзикълите "Кралска сватба" (1951), "Да пееш под дъжда" (1952), "Седем невести за седем братя" (1954) и др. Носител на награда "Оскар" (1998) за цялостен принос в развитието на киноизкуството.

Гилермо Кабрера Инфанте, кубински писател, журналист, сценарист и режисьор (1929-2005).

Джон Чарлз, футболист от Уелс (1931-2004).

Алексей Губарев, руски летец космонавт (1931-2015).
Участва в полетите на космическите кораби "Союз-17" (11 януари-9 февруари 1975) и "Союз-28" (2-10 март 1978). Два пъти Герой на Съветския съюз (1975; 1978).

Джоко Росич (ист. име Джордже Росич), български актьор от сръбски произход (1932-2014).
От 1951 г. живее в България. Журналист в Българското национално радио (1951-1968). От 1961 г. е актьор, първото му участие е във филма на Любомир Шарланджиев "Хроника на чувствата". Бил е актьор в Студия за игрални филми "Бояна" (1972-1992). Играл е в над 110 филма, сред които: Смърт няма" (1963), "Приключение в полунощ" (1964), "Вечен календар" (1966), "Между двамата" (1966), "По тротоара" (1967), "Осмият" (1969), "Признание" (1969), "Тръгни на път" (1969), "Езоп" (1970), "Демонът на империята" (1971), "Бягство в Ропотамо" (1973), "Баща ми бояджията" (1974), "Зарево над Драва" (1974), "Сватбите на Йоан ААсен" (1975), "Войната на таралежите" (1979), "Адаптация" (1981), "Капитан Петко войвода" (1981), "Търновската царица" (1981), "Хан Аспарух" (1981), "След края на света" (1998), "Славата на България" (2003), "Откраднати очи" (2004), "Дзифт" (2008), "Отплата" (2012)  др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1982), наградата за най-добра мъжка роля на унгарския кинопреглед (1998) за участието си във филма "Законът на циганите", наградата "Икар" на Съюза на артистите в България (2004), награда "Златен век" на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино (25 февруари 2010).
/АЯ/КГ/МГ/