site.btaВ „Клуб Сенатор“ обсъдиха управлението, ротацията и възможностите на сегашното правителство

Членове на дискусионно общество „Клуб Сенатор“ обсъдиха управлението, ротацията, възможностите на сегашното правителство, конституционни и законодателни аспекти, вота на избирателите, национално отговорното поведение и др.

Понятия „некоалиция“ и „сглобка“ не съществуват в политическата теория и практика, каза Захари Желязков, председател на „Клуб Сенатор“. По думите му двете понятия издават липса на въображение и прикриват липсата на програма на правителството, а липсата на програма води до непредвидимост на управлението, добави той. Според Желязков едно от най-съществените неща е, че тази коалиция очевидно е съставена против волята на избирателите и е тревожно упоритото несъобразяване с общественото мнение.  По думите му предстоящата ротация с нищо няма да промени управлението.

Светлана Дянкова от „Клуб Сенатор“ изрази мнението си, че без избори ще има нов мандатоносител и ново правителство, както и че за първи път ще има такъв експеримент, но все още хората са в неведение какво ще се случи. По думите ѝ основните говорители за ротацията правят нестабилни отношенията в обществото ни. Ако ротацията не е на всяка цена, означава ли, че има механизъм за оставане на това правителство, че ще остане същият мандатоносител, означава ли, че ще има нови избори, попита тя.  

Проф. Пламен Киров, ръководител на катедра "Конституционноправни науки“ в Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се включи онлайн в дискусията и посочи, че ротацията е новост, може да се възприеме като експеримент, но едва ли е необходимост. Други държави са намирали много по-удачни модели за излизане от политическата криза, в която са изпадали, добави той. Възможността за ротация съществува като модел в Конституцията, но не с това понятие, а като особен ред за формиране и промяна на състава на Конституционния съд (КС), посочи още проф. Киров и припомни, че на всеки три години с една трета се обновява съставът на КС, с което се гарантира приемственост, дотолкова доколкото две трети от състава му остава непроменен.

При използването на пропорционална избирателна система се стига до силна фрагментация на представителството в парламента и за да се формира правителство, е нужно създаване на следизборни коалиции, каза още проф. Киров. Проблематичното на тези коалиции е, че избирателите гласуват за определени партии и коалиции и дават доверието си, но се оказва, че когато избраните попаднат в парламента, се договаря коалиция, която се проектира по един или друг начин в правителството, добави той. По думите му в класическите парламентарни демокрации се подписва коалиционно управление с ясни цели, в каква последователност ще се търсят решения, как ще се излъчват лицата, които ще заемат постове в изпълнителната власт и др. При нас политически партии, които са остри опоненти, си подадоха ръка и създадоха т.нар. сглобка, но това е класическа парламентарна коалиция, въпреки че никой не иска да го признае и затова използват „сглобка“, каза още той. По думите му партньорите си нямат доверие един на друг, заради което всяка седмица избухват скандали, няма сключено коалиционно споразумение, показващо как ще се сменя министър-председателят, дали ще се разчита на министри - експерти, които не са политически обвързани и др. Липсата на политическа програма е една от големите слабости на „сглобката“, допълни проф. Киров и посочи, че вероятно това ще бъде причината тя да рухне. Процедурата, по която може да се направи ротацията, е премиерът да подаде оставка, но при това положение оставка подава и цялото правителство, каза още проф. Киров. По думите му ще трябва да се спази класическата процедура, посочена в Конституцията, за формиране на ново правителство. Според проф. Киров „сглобката“ може да съществува и четири години, защото често се предпочита несигурност и нестабилност в отношенията между не партньорите пред неизвестността на едни нови избори. Изкарването на пълен мандат обаче не означава стабилно управление, каза още той.

Емануил Йорданов, член на „Клуб Сенатор“, каза, че същността на ротацията е начин да се съхрани едно управление, на базата на гъвкав прочит на Конституцията, тъй като тя позволява подобен начин на процедиране. По думите му няма подменен вот на избирателите, защото винаги има огромен брой негласували и на всеки следващи избор стават все повече.  По думите му гласувалите очевидно не са били достатъчно ефективни, за да постигнат резултата, който отговаря на политическите им виждания. Йорданов коментира и темата за национално отговорното поведение в създаването на „сглобка“, посочвайки, че тя удовлетворява индивидуални интереси и не е насочена към интересите на обществото. Начинът на съставяне на действащото правителство се разминава с национално отговорното поведение, защото, когато търси политическа реализация, човек би следвало да има професионална биография на тази база, добави той. По думите му в сегашното правителство има много неизвестни хора, които нямат възможност да контактуват с обществото и да обясняват ясно какво прави правителството. Страхувам се, че „сглобката“ няма да рухне, защото отговаря на интересите на хората, които участват в нея, каза още Йорданов. По думите му има и драстично разделение в обществото по темите за войната в Украйна, за еврото, за Шенген и др.

В днешното управление не виждаме коалиционна програма и осмислени цели, каза Иван Колчаков, член на „Клуб Сенатор“. Според него българите непрекъснато са недоволни, което води до постоянно желание за нови лица. При резки политически експерименти, без никаква традиция, няма какво да ни изненадва, че сме най-бедните в Европа, каза още Колчаков и посочи, че седемте политически субекта са сложна формула за хората. В Америка има две политически сили, в Западна Европа също е така и е ясно, че не можем да очакваме от такава сложна конфигурация да даде много добри резултати, добави Колчаков.

България от много години е в незавидно положение, каза д-р Димитър Иванов. По думите му, ако двете водещи партии преди година бяха казали, че ще предложат модела Денков – Габриел, то класирането на последните избори щеше да бъде съвсем различно и от първа и втора сила щяха да бъдат последна и предпоследна. В този смисъл измамиха не само електората си, но и цялото общество, добави Иванов. Има три причини, които мотивираха това действие – евроатлантическа интеграция, конституционни промени, необходимостта за преодоляване на икономическата криза, посочи Иванов. По отношение на конституционните промени – ние сме субект на Конституцията, която засяга всеки от нас, законите са основават на нея и тези промени, които се направиха са вредни, а начинът, по който се попълни съставът на Конституционния съд, е обиден, добави той. Иванов даде „лоша оценка“ за последните девет месеца по отношение на външната политика, на здравеопазването, на селскостопанската политика, на екологичната политика, на енергетиката.