site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 17 февруари в историята

17 февруари 2024 г., събота, 7-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк Теодор Тирон. Преп. Роман Търновски.

По света се отбелязва:

Глобалният ден на устойчивост на туризма. Отбелязва се от 2023 г. с резолюция A/RES/77/269 на Общото събрание на ООН от 6 февруари 2023 г. Целта е да се насърчи устойчивото развитие на туризма предвид уязвимостта на туристическия сектор при извънредни ситуации  и държавите да разработят национални стратегии за възстановяване след кризи.

Националният празник на Косово. Ден на независимостта (2008).

На този ден в България:

1902 - Произведени са избори за 12-о Обикновено народно събрание. Изборите са спечелени от  Прогресивнолибералната партия, която съставя самостоятелно правителство с министър-председател Стоян Данев (21 декември 1901-5 май 1903). Народното събрание е разпуснато преждевременно на 31 март 1903 г., тъй като губи обществена подкрепа, конфронтира се с опозицията и с княз Фердинанд I поради неуспешната политика на правителството, което не успява да защити българските интереси в Македония (разгромът на въстанието в Струмишко, назначаването с руска помощ на сръбски владика в Македония и др.).

1941 - В Анкара е подписана българо-турска декларация за ненападение от българския пълномощен министър в Анкара Сава Киров и от министъра на външните работи на Турция Сарачоглу. Декларацията за "ненакърним мир и искрено и вечно приятелство" е подписана по време на Втората световна война (1939-1945) и предвижда двете страни да се въздържат от нападение, да развиват добросъседски отношения и да разширяват търговския обмен. Българо-турската декларация създава преграда за какъвто и да било германски план за придвижване през България към Проливите и Близкия изток.

1947 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Кралство Белгия, прекъснати на 4 март 1941 г. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 11 декември 1879 г. на ниво дипломатически агентства, прекъснати през 1915 г. и възстановени през 1920 г., и отново прекъснати на 4 март 1941 г. На 6 ноември 1964 г. са издигнати в ранг на посолства.

1983 - В София са открити 11-ите Световни зимни студентски игри (Зимна универсиада '83). Игрите продължават до 27 февруари 1983 г. Това са третите световни студентски игри, проведени в България, след двете летни издания през 1961 г. и 1977 г. В Световните зимни студентски игри участват 535 спортисти от 31 държави - 426 мъже и 109 жени. Състезанията са проведени в София и в планина Витоша и са по седем вида спорт. За 11-ите Световни зимни студентски игри на Витоша са изградени нов ски център, два седалкови въжени линии и една кабинкова. Построен е и Зимният дворец на спорта, открит през 1982 г. На първо място по спечелени медали е СССР - 24 медала, от които 10 златни медала, на второ място е Чехословакия с 11 спечелени медала, от които 5 златни, на трето място е Италия с 6 спечелени медала, от които 3 златни.  България е на четвърто място с 7 спечелени медала, от които 1 златен. На 15 февруари 1983 г. е валидирана пощенска марка за Зимната универсиада '83, която е с тираж 200 000 броя и на стойност 30 стотинки. Автор на марката е художникът Асен Старейшински.

1990 - В София е учредена Конфедерация на независимите синдикати в България (КНСБ) по време на 11-ия извънреден конгрес на Независимите български професионални съюзи (НБПС) (17-18 февруари 1990). Регистрирана е на 23 август 1993 г. Наследник е на Общ работнически професионален съюз (ОРПС), създаден през 1945 г. и преименуван през 1972 г. в Български професионални съюзи. На 25 ноември 1989 г. Български професионални съюзи се  преименуват в Независими български професионални съюзи (НБПС). 11-ият извънреден конгрес на НБПС (17-18 февруари 1990) се превръща в учредителен на КНСБ. От 29 ноември 1995 г. КНСБ е член на Международната конфедерация на свободните профсъюзи,  от 14 декември 1995 г. - на Европейската конфедерация на профсъюзите.

1997 - Министерският съвет приема Решение 192 за пълноправно членство на България в Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО). С него правителството заявява желанието на страната за пълноправно членство в НАТО, изразява желание България да бъде разглеждана като страна, готова да бъде поканена на преговори за присъединяване към Северноатлантическия договор и възлага на министъра на външните работи и на министъра на отбраната разработването на национална програма за присъединяването на България към Организацията на Северноатлантическия договор. На 26 март 2003 г. е подписан Протоколът за присъединяването на България към НАТО. На 29 март 2004 г. във Вашингтон е връчен  ратификационният документ за присъединяване към Организацията на Северноатлантическия договор, с което България става пълноправен член.

1999 - Министерството на вътрешните работи прекратява функционирането на телефоните тип "петолъчка". Телефонните номера са 1500 и са въведени в края на 1947 г. от съветски специалисти. Променя се и  високочестотната телефонна система като съществуващите апарати се заменят с автоматични устройства. Мотивите са, че досегашната система е стара аналогова и не дава надеждна връзка и защита от нерегламентирано подслушване. 

2008 - В Бургас се произвежда референдум "Одобрявате ли изграждането на петролопровода "Бургас-Александруполис", с трасе на тръбопровода и с инсталации, разположени на територията на община Бургас?". Право да гласуват имат 188 774 избиратели. Към 19 ч. избирателната активност е 26% или 49 135 избиратели са упражнили правото си на глас. В допитването трябва да се включат поне 50% плюс един от гласоподавателите, за да бъде то валидно.

2008 - В Нови хан се провежда референдум "Да се затвори ли веднага и да се започне незабавна ликвидация на хранилището за радиоактивни отпадъци край село Нови хан?". Право на глас имат 1807 от жителите на Нови хан. Избирателната активност е 66,3%. От 1221 участвали в референдума 1213 гласуват за закриването на хранилището за радиоактивни отпадъци край селото, 8 пускат бюлетина с отговор "не".     

2009 - В НДК в София се провежда национален политически форум на партия "ГЕРБ". Представени са девет антикризисни мерки на партията, които са обединени под мотото "Да преодолеем кризата с общи усилия". Изпълнителната комисия на ГЕРБ утвърждава като почетен член на партията Вилфрид Мартенс - председател на ЕНП.

2010 - Софийският градски съд (СГС) осъжда на 12 години лишаване от свобода украинеца Алексей Кичатов, подсъдим за убийството на Юрий Кутепкин. Двамата стават известни във връзка с делото за убийството на Андрей Луканов.

2013 - Заместник министър-председателят и министър на финансите Симеон Дянков подава оставка. Министър-председателят Бойко Борисов я приема и предлага на Народното събрание да го освободят от заеманите от него постове.

2014 - Към 14:00 ч са регистрирани температурни рекорди в 16 станции на НИМХ-БАН от общо 43 на територията на цялата страна. В Ловеч е измерена температура от 25 градуса, във Враца и в Плевен - 23,7 градуса, в Кнежа - 21,1 градуса, в Монтана - 20 градуса, а във Варна - 20,8 градуса. 

2016 - В София посланикът на Япония Такаши Коидзуми връчва японския държавен "Орден на изгряващото слънце - Златни лъчи с розетка" на Нешка Робева, президент на Клуб по художествена гимнастика "Левски", за нейния изключителен принос в насърчаване на развитието на двустранните японско-български отношения и в частност на двустранните контакти в областта на спорта.

2017 - При инцидент в сероочистващата инсталация в ТЕЦ "Брикел" край Гълъбово загива един човек, има и ранени.

2020 - Българската народна банка пуска в обращение сребърна възпоменателна монета на тема "Кукери" от серията "Български традиции и обичаи". Номиналната стойност на монетата е 10 лв., а цената й - 78 лв.

2021 - Народното събрание отхвърля ветото на президента Румен Радев върху Закона за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), с който се създава фигурата на специален прокурор, разследващ главния прокурор или негов заместник.  Парламентът отхвърля и ветото на президента Румен Радев върху разпоредби от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

2022 - В Свиленград е проведена работна среща между министрите на транспорта и съобщенията на България и Турция Николай Събев и Адил Караисмаилоглу. Двамата министри се договарят за ускоряване на преминаването между граничните пунктове на България и Турция, като капацитетът на ГКПП "Капитан Андреево" да бъде увеличен с 30 процента, а на ГКПП „Лесово“ - със 100 процента.

2023 - В София е валидирана пощенска марка по повод 150 години от гибелта на Васил Левски по време на изложбата "Васил Левски в София и Софийско. 150 години памет и безсмъртие". Експозицията е открита на 16 февруари 2023 г. в галерийното пространство при Триъгълната кула на Сердика.

На този ден по света:

1600 - В Рим, на Площада на цветята, е изгорен на клада италианският философ и поет Джордано Бруно, осъден от инквизицията за ерес.

1852 - В Санкт Петербург, Русия, тържествено е открит Новият Ермитаж - първият руски обществен музей. Строителството на сградата започва през 1839 г. по поръчка на цар Николай Първи и по проект на немския архитект Леополд фон Кленце. Ермитажът е създаден на 7 декември 1764 г. като частна колекция, когато руската императрица Екатерина Втора се сдобива с колекция от 225 картини, предимно от фламандски и нидерландски художници, и ги разполага в една от залите на Зимния дворец.

1904 - Премиера на операта на италианския композитор Джакомо Пучини "Мадам Бътерфлай" в театър "Ла Скала" в Милано, Италия.

1932 - В лабораторията на университета в Кембридж, Великобритания, британският физик Джеймс Чадуик открива неутрона, за което получава Нобелова награда за физика за 1935 г. Това откритие поставя началото на съвременната ядрена физика.

1933 - В Ню Йорк, САЩ, изблиза бр. 1 на седмичното американско илюстровано списание "Нюзюик". От 1 януари 2013 г. излиза изцяло в електронен формат с името "Нюзуик глобъл".

1957 - В Женева, Швейцария, е създадена Федерацията на международните музикални конкурси. От 1986 г. е Световна федерация на международните музикални конкурси. Организацията е член на Международния музикален съвет към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО).

1972 - Във Великобритания парламентът гласува за присъединяване на страната към Европейската икономическа общност (ЕИО). Официално страната става член на ЕИО на 1 януари 1973 г.

1979 - Китай нахлува във Виетнам и окупира граничните райони (до 3 март 1979 г.).

1993 - С правителствено решение е създадено Руското акционерно дружество "Газпром" (РАО "Газпром") след реорганизация на държавния концерн "Газпром".

1999 - Международна група учени от САЩ, Швейцария и Бразилия, създава т.нар. кристал на Уигнър, който представлява метал с уникални свойства и е формулиран по математически път още през 1934 г. Тогава Юджийн Уигнър - етнически унгарец, емигрирал в САЩ, доказва, че на практика може да бъде създаден метал с достатъчно малък брой електрони, които ще се подредят по определен начин и ще предопределят неговите свойства. Според теоретичните постановки на Уигнър електроните на новия метал ще се движат не хаотично, както е при другите метали, а систематично, за да бъде запазена неговата кристална структура. "Кристалът на Уигнър" е получен като към смес от калций и бор е прибавено малко количество лантан. Лантанът измества част от калция и така се получава кристална структура. 

2000 - Американецът Стив Фосет подобрява с 6 часа рекорда по скоростно обикаляне на света с лек самолет. Предишният рекорд е поставен през 1988 г. във Ванкувър. Стив Фосет и двамата му съмишленици успяват да обиколят света за 41 часа, 13 минути и 11 секунди.

2001 - Вдовицата на бившия югославски лидер Йосип Броз Тито - 75-годишната Йованка Броз - е освободена след близо четвърт век домашен арест. Йованка Броз е поставен под домашен арест през 1973 г., три години преди смъртта на съпруга й.

2005 - Японското правителство е осъдено да изплати рекордната сума от 2,8 милиарда йени (20 милиона евро) обезщетение на повече от 5000 ищци заради шум от американската военновъздушна база в Окинава.

2008 - На извънредно заседание парламентът на автономната област Косово и Метохия гласува със 109 гласа "за" и нито един против приемането на декларация за независимост на областта от Сърбия. 11 депутати от малцинствата, след които 10 сърби, отсъстват. Председателят на парламента Якуп Красничи обявява Косово за република - независима демократична и суверенна държава.

2009 - В Пномпен, Камбоджа, започва първото заседание на Международния трибунал на ООН, който разглежда обвиненията в геноцид през 1975-1979 г. при режима на червените кхмери. Жертва на престъпленията, извършени от лидерите на бивша Кампучия, са станали между 2 и 3 милиона души. Пред съда застава първият обвиняем - Кан Кек И, по-известен с прякора си Холандеца. Той е отговарял за изпълнението на смъртните присъди, произнесени от червените кхмери. Обвинен е във военни престъпления и престъпления срещу човечеството. В затвора "Туолсленг" в Пномпен, който той е ръководил, са били екзекутирани над 16 000 души.

2011 - Общината на град Тунис променя името на главния площад в столицата, като занапред той ще носи името на продавача на зеленчуци Мохамад Буазизи, чието самоубийство води до бурни протести, свалили режима в страната. До този момент площадът се е наричал "Седми ноември" - в чест на датата, на която през 1987 г. бившият президента Зин ал Абидин бен Али взема властта. Мохамад Буазизи се самозапалва през  декември 2010 г., след като полицията конфискува стоката и кантара му. Този акт на отчаяние провокира вълна от протести, които водят до бягството на бен Али в Саудитска Арабия през януари и вдъхновяват бунта в Египет, принудил Хосни Мубарак да се оттегли.

2014 - За първи път в Саудитска Арабия за главен редактор на вестник е назначена жена. Сомая Джабарти поема ръководството на англоезичния вестник "Сауди Газет" от нейния предшественик Халед Алмаена.

2015 - В Страсбург, Франция, Европейският съд за правата на човека отхвърля обжалването на правителство на Полша по обвинение, че страната е позволила на нейна територия да бъде разположен таен затвор на ЦРУ.

2016 - В Анкара, Турция, при атентат с кола бомба срещу армейски автобуси загиват 29 души и най-малко 61 са ранени. Експлозията става при преминаването на автобуси, превозващи военни, в близост до парламента, правителствени сгради и централата на турския генерален щаб. Министър-председателят Ахмет Давутоглу заявява, че член на сирийската кюрдска милиция "Сили за защита на народа" е извършил бомбеното нападение. Отговорност за атентата поема кюрдската въоръжена групировка "Ястреби за свободата на Кюрдистан".

2017 - В Хелзинки, Финландия, парламентът отхвърля гражданска петиция за отменяне на закон, разрешаващ еднополови бракове. При гласуването 120 членове на 200-местното законодателно събрание се обявяват против петицията, а 48 я подкрепят. Приет от предишния състав на парламента през 2014 г., законът премахва разликата между еднополовите съюзи и хетеросексуалните бракове и еднополовите двойки придобиват правата да осиновяват деца и да споделят едно и също фамилно име. Организаторите на петицията "Истински брак" събират над 100 000 подписа с настояване за отменяне на закона с аргумента, че право на детето е да има баща и майка.

2019 - Сръбският фолк изпълнител Шабан Шаулич умира при тежка катастрофа в Германия, до която се стига, след като пиян шофьор удря отзад колата, в която пътувал певецът.

2020 - В окръг Елязъг, Източна Турция, в 14.42 часа местно време (13.42 ч. бълг.) е регистрирано земетресение с магнитуд 4,2 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е в района на град Сивридже. Земетресението е на дълбочина около 7 км. Рухва шестетажна сграда. Няма данни за загинали.
 
2022 - Бурята "Иления" връхлита Северна Германия. Максималната скорост на вятъра достига 152 км/ч. Силните ветрове довеждат до анулиране на полети и прекъсване на електроснабдяването в провинциите Долна Саксония, Бремен, Хамбург, Шлезвиг-Холщайн, Мекленбург-Предна Померания, Бранденбург и Берлин. Загива един човек. Нанесени са сериозни материални щети.

2023 - Китайската компания за производство на велосипеди "Юон Текнолъджи", базирана в Чанчжоу, пуска на пазара велосипед, задвижван с водород. Велосипедът е оборудван с водородна горивна клетка и устройство за съхранение на водород под ниско налягане. Пробегът на велосипеда с едно зареждане е 70 км, теглото му е 32 кг, а времето за превключване на водородна система е 5 секунди.

Родени на този ден българи:

Борис Тричков, музикален педагог и композитор (1881-1944).
Съставител на редица музикални помагала и учебници. Негови песенни сборници са: 25 детски двугласни песни (1901), "Детски музикални сценки" (1904), "Родна песен" (1910), "Школна песен" (1913), "На златокрилите" (1923), "На България" (1924), "Начални песни" (1926), "Годината в песни" (1930), "Албум за малкия музикант" (1931), "Венец" (1942), "Веселите музиканти", "Ехо от победата". Редактор е във в. "Музикална основа (1928), сп. "Музикално възпитание" (1931-1941) и др. Автор е на детски песни. Автор е на хоровата композиция на "Родино мила", която е първообраз на националния химн на България, утвърден през 1964 г. За основа той ползва песента "Горда Стара планина" на поета Цветан Радославов.

Марта Попова, актриса (1891-1978).
Една от първите рецитаторки в България. Играла е в Народния театър "Иван Вазов" (1910-1964). Издава мемоари "На сцената и в живота" (1972). Удостоена със званието "Народен артист" (1950). Лауреат на Димитровска награда (1950). Носителка на орден "Народна република България" втора степан (1959), на орден "Георги Димитров" (1961, 1966).

Димитър Байкушев (Мими), футболист и треньор (1989-1911).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 27 мача и 10 отбелязани гола.

Богомил Нонев, журналист, литературен критик, писател и дипломат (1920-2002).
Военен кореспондент на в. "Отечествен фронт" в Белград (1944-1945). Аташе по културата и печата в посолството на България в Сърбия (1947-1950). Председател на Сценарната комисия при Комитета за кинематографи (1951-1953). Главен редактор на сп. "Наша родина" (1954-1968). Главен директор на  Българското радио и телевизия (26 ноември1966-1 януари 1969). Посланик на България в Тунис (30 септември 1972-31 август 1976). Съветник в Министерския съвет (1979-1982). Председател на Българския ПЕН-център (1989-1992). Член на Управителния съвет на Съюза на българските журналисти (15 април 1966-22 май 1968) и негов заместник-председател (31 май 1967-26 ноември 1971). Сътрудничи на сп. "Просвета", сп. "Изкуство и критика", сп. "Златорог", сп. "Вестник", сп. "Дъга", сп. "Светлоструй". Автор е на сценарии за документални филми, съставител на фотоалбуми, редактор на сборници с поезия, публицистика и литературна критика. Автор е на книгите "Градове и хора" (1955), "Жанрове и художествено майсторство" (1953), "Биография на времето" (1972), "Строги нощи. Размисли и образи" (1986),  "Приятели на прилива" (1989), "Сняг над годините" (2001) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (февруари 1970), на орден "Георги Димитров" (1980) и др.

Леон Даниел, режисьор (1927-2008).
Бил е режисьор в театрите в Русе (1952-1957) и в Бургас (1957-1960), в Българската национална телевизия (1960-1961), в Театър "Българска армия" (1961-1963; 1982-2008), в театър "Народна сцена" (1963-1964), в Студия за хроникални и документални филми (1964-1965), в Театъра за поезията и естрадата (1965-1967), във Врачанския драматичен театър (1968-1972), в Държавен музикален театър "Стефан Македонски" (1972-1978), в Драматичен театър "София" (1978-1982). Режисьор е на игралния филм "На чисто" (1974), на документални и телевизионни филми. Удостоен е със званията "Заслужил артист" (май 1979) и "Народен артист" (24 май 1986). Носител е на три награди  за режисура на Съюза на артистите в България: за постановката "На дъното" на Максим Горки на сцената на Драматичния театър "Боян Дановски" в Перник (1979), за постановката "Господин Пунтила и неговият слуга Мати" (1987) и за постановката на три миниатюри от "Страх и мизерия на Третия райх" по Бертолд Брехт в Театъра на Българската армия" (1996). Носител на наградата "Аскеер" за творческа дейност" (24 май 1992), на почетен "Икар" на Съюза на артистите в България за изключителни постижения и за цялостен творчески принос към театралното изкуство в България (2007), на орден "Стара планина" първа степен (17 февруари 2003).

проф. Иван Черноземски, лекар онколог, политик и общественик (1933-2023).
Работи като участъков лекар (1957-1959). Директор на Националния онкологичен център от 1987 г. до 1989 г. и от 1995 г. до 2000 г. Министър на народното здраве и социалните грижи (8 февруари 1990-21 септември 1991), министър на здравеопазването (20 декември 1990-8 ноември 1991). Председател на Българския национален комитет на УНИЦЕФ (1990-1997), а от 1997 г. е почетен председател. Бил експерт към Световната здравна организация (СЗО). Вицепрезидент на Европейското бюро на СЗО (1991-1992). Национален консултант по онкология (2000-2006). Член на Съвета на директорите на Онкологичната болница (2000-2009). Председател на Обществения съвет към център "Фонд за лечение на деца" (9 декември 2004-8 септември 2010). Създател и дългогодишен председател на фондация "Борба с рака", фондация "Светът", председател на Настоятелството на Международна изследователска фондация "Хасуми - България". Бил е заместник-председател на Съвета на директорите на "Национална специализирана болница за активно лечение по онкология" ЕАД. Член е на Европейската асоциация за изследване на рака и Европейското дружество по мутагенеза. От 2000 г. до 2006 г. е Национален консултант по онкология към Министерство на здравеопазването и председател на Обществения съвет към Центъра "Фонд за лечение на деца в чужбина". Носител на отличието "Лекар на България" (2003). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на наградата "Медик на годината 2007" на в. "Форум Медикус" (16 януари 2008), на орден "Стара планина" първа степен за изключителните му заслуги за развитие на съвременната българска медицинска наука и практика, както и по повод неговата 75-годишнина (26 февруари 2008). Почетен гражданин на София (17 септември 2013).

Кирил Писарски, журналист, писател и режисьор (1933).
Докато учи в Чехословакия сътрудничи на много вестници, списания и на радио "Прага". Една година е работи в Чехословашката телевизия и е кореспондент на Българската национална телевизия. Сътрудничи на български вестници и списания и публикува информации, очерци, репортажи, пътеписи, фейлетони, статии и др., а в изданията за деца - приказки, разкази и стихотворения. Редактор в Българската национална телевизия (1962-1993), автор и редактор на телевизионните рубрики: "Бързи, смели, сръчни", "Не се сърди, човече", "Накъде в Неделя", "При нас е весело", "Весел старт",  "Хубава си татковино" и др. Един от основателите на Спортната редакция на БНТ. Автор, оператор и режисьор на 36 филмови новели за деца и на 65 документални филми (пътеписи) от рубриката "Хубава си, татковино!". Автор е на книгите: "При нас е весело" (1972), "Бързи, смели, сръчни" (1976, 1989), "Пионерски компас" (1977), "Команда Прилеп" (разкази, 1978), "Хайде да играем" (1981), "Спортно-забавни игри" (1982), "Пионерско ехо" (1983, 1990), "Жижи" (приказка, 1987), "За игри дошъл е час" (1987), "Весел старт" (1989), "Обрулено време" (разкази, 1999), "Аз бях Дядо Коледа" (2010),  "Аз откраднах розата" (2016), "Разкази от кошчето" (2017), "Разнокалибрени раздумки" (2017) и др.

Тома Трифоновски, художник (1937-2010).
Твори в областта на женския портрет, голото тяло, натюрморта. Произведенията му са притежание на Музея за модерни изкуства "Пти пале" в Женева, Швейцария, на Националната художествена галерия, на различни музеи и частни колекции в България, Италия, Германия, Канада, Русия, Франция, Австрия, Дания, Кипър и др.

Марин Янев, актьор (1943).
Играл е на сцените на театрите във Варна (1967-1968) и Пловдив (1968-1969), в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1969-1985). От 1985 г. е  в състава на Народния театър "Иван Вазов".  Участва във филмите "Любовницата на Граминя" (1969), "Козият рог" (1972), "Дърво без корен" (1974), "Спомен за близначката" (1976), "Константин Философ" (1983), "Ева на третия етаж" (1987), "Сламено сираче" (1999) и др. Носител на наградата "Аскеер" за поддържаща мъжка роля (24 май 1998), на наградата "Икар" на Съюза на артистите в България за водеща мъжка роля (27 март  2015), на наградата "Икар" за изключителен принос към българския театър (31 октомври 2020) и др.

Костадин Бандутов, режисьор (1946).
Съдия в Районния и Окръжен съд във Варна (1996-1999). Юрисконсулт във фирма "Бурлекс" и "Домостроене инженеринг АД" - Варна (2005). Председател Районния съд  в  Провадия (2006-2011). Режисьор в Драматичен театър "Никола Вапцаров" в Благоевград (1979-1989),  в Драматичен театър "Гео Милев" в Стара Загора (1989-1990). От 1990 г. е режисьор в Драматичен театър "Стоян Бъчваров" във Варна и негов директор (1991-1996). Заместник-кмет на Варна (октомври 1991-март 1192). Директор на дирекция "Култура и духовно развитие" в община Варна (1999-2005). От 2005 г. е режисьор на свободна практика. Носител на   наградата на Министерството на културата "Златен век" (февруари 2021), на Почетния знак на кмета на Варна (февруари 2021).

акад. Чавдар Руменин, физик, специалист по сензорика, роботика и изкуствен интелект (1949).
Съосновател на Съюза на изобретателите в България (1989) и негов заместник-председател. Бил е заместник-директор и директор на Института по управление и системни изследвания при БАН (дн. Институт по роботика "Свети Апостол и Евангелист Матей" към БАН) (1999-2018). Ръководител на Центъра за компетентност „Квантова комуникация, интелигентни системи за сигурност и управление на риска" (КВАЗАР). Има над 90 изобретения и над 50 патента. Автор и съавтор е на повече от 390 научни публикации в авторитетни международни списания и издания. Удостоен със званието "Почетен изобретател на България" (1985). Името му е вписано в "Златната книга на българските изобретатели и откриватели" (1997) за приноси в създаването на ново поколение сензори и микросистеми за магнитно поле без аналог в информационно-измервателните технологии. Носител на наградата "Изобретател на годината" за 2014 г. на Патентното ведомство и Съюза на изобретателите (26 януари 2015). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен за големи заслуги в областта на науката (17 октомври 2019).

Румен Симеонов, банкер (1952).
Главен специалист и началник на отдел "Вътрешноведомствен контрол" в Министерството на външната търговия (1981-1989). Икономически директор на външнотърговското дружество "Индустриалимпорт", София (1989-1991), директор на дирекция "Надзорна политика и методология" в управление "Банков надзор" на Българска народна банка /БНБ/ (1996-15 юни 2007). Подуправител на БНБ, ръководител на управление "Банков надзор" (15 юни 2007-15 юни 2014).

Ивайло Герасков, актьор (1954).
Работил е в Драматичния театър във Враца. От 1982 г. е в трупата на Театър "София". Участва във филмите: "Прилив на нежност" (1983), "Мечтатели" (1986), "Мъже без мустаци" (1989), "Всичко от нула" (1996), "Принцът и просякът" (2005), "Главно представление" (2009), в телевизионните сериали "Откраднат живот" (2017) и "Пътят на честта" (2021) и др. 

проф. Михаил Мелтев, режисьор и продуцент (1954).
Работил е в Студия за игрални филми "Бояна" последователно като асистент-режисьор, кинорежисьор и режисьор-постановчик. Изпълнителен директор на Българската национална телевизия (1993-1994). Преподавател в Югозападния университет "Неофит Рилски" в Благоевград (1992-2001), в Нов български университет (1996-2004), в Университета за национално и световно стопанство в София (1998-1999), в Националната академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов" (2001), в Софийския университет "Св. "Климент Охридски"(2000-2006). Председател на Съюза на българските филмови дейци (2001-30 април 2004). Председател на Управителния съвет на Сдружението за колективно управление на авторски права в киното "Филмаутор" (2012-2015). Режисьор е на игрални и множество документални филми, сред които: "След заседанието" (1987), "Г-н Гладстон и българите" (2010, награда на Българска национална филмотека), "Вляво от пътя Лондон- Калкута" (носител на награда за най-добър документален филм на Българската филмова академия,2012), "Приказки от Балканите" (2015). Автор е на книгите "Телевизионен продуцент" (1999), "Телевизията - културна индустрия" (2007) и "Кино и електронни медии" (2012). Автор е на много статии и студиа. Почетен гражданин на Тополовград (2016).

Бойко Митков-Бойо, скулптор (1954).
Автор е на кавалетни и декоративно-монументални пластики от бронз. Има многобройни участия в общи изложби в България и по света, и организирани самостоятелни изложби. Негови произведения са притежание на Националната художествена галерия, Софийската градска художествена галерия,  Музея на Олимпийското движение в Лозана, Швейцария, Музея на съвременното изкуство в Дьор, Унгария, в представителството на "Нестле" във Виена, Австрия. Той е единственият български скулптор, чиято творба "Метаморфоза" е селектирана за колекцията на Европейския парламент през 2011 година.

Васил Тончев, социолог (1955).
Работил е като социолог в Института за изследване на младежта, а след това е научен секретар в Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). През 1990 г. създава собствена агенция за изучаване на общественото мнение "Сова-5", която след това придобива и търговската марка "Харис". От 2001 г. е изпълнителен директор на "Сова Харис".

Иглика Трифонова, режисьор и сценарист (1957).
Режисьор е на документалните филми "Лето господне 1990-о" (1990), "Разкази за убийства" (1993),"Портрет на една актриса" (1994), "По пътя" (1995) и др. Режисира и театрални постановки. В игралното кино дебютира като режисьор и сценарист на филма "Писмо до Америка" (2001), който е Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия. Филмът "Писмо до Америка" печели Голямата награда "Златната ракла" на Международния фестивал на телевизионния филм "Златната ракла" в Пловдив (2001). Филмът й "Разследване" (2006) печели четири награди на Фестивала на българския игрален филм във Варна "Златната роза" (2006). Сценарият й за филма "Лъжесвидетел" е удостоен с наградата за най-добър сценарий на страните от Централна и Източна Европа в рамките на кинофестивала в Кан, Франция (2011). Носител на орден "Св. Св. Кирил и Методий" първа степен за големите й заслуги за развитието на културата и изкуството (20 май 2016).

проф. Христо Йоцов, джазов музикант и музикален педагог (1960).
От 1982 г. свири с различни джазгрупи в България и Европа. Барабанист и аранжор на бигбенда на Българското радио (1982-1989). От 1989 г. е преподавател на ударни инструменти в Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". От 1995 г. свири предимно в собствени проекти с участието на български и чужди музиканти, за които създава оригинална музика. Автор е на джазови пиеси и аранжименти за комбо и Биг-бенд, камерен и симфоничен оркестър. Носител на първа  награда от конкурса за джазгрупи в Белгия (1985), на първа награда от джазконкурс в Леверкузен, Германия (1986), на "Бронзова лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци в България (1987), на "Златно перо" на Класик FM радио (1996/1998),  "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци в България (1998), първа награда от конкурса за ново симфонично произведение в неравноделни ритми в Пловдив (2004), почетна статуетка на фондация "Аполония" за дългогодишен принос във фестивала (2004). Носител на наградата "Икар 2017" на Съюза на артистите в България за музиката в постановката "Анна Каренина" от Лев Толстой в Театър "София" (март 2017), на награда за оригинална музика  за спектакъла "Хуан Дариен - Момчето- тигър" на Столичен куклен театър 27-ия Международен куклен фестивал "Златният делфин" във Варна (октомври 2017), награда "Златен век"  звезда на Министерство на културата (27 април 2021) и др.

Антон Станков, юрист (1966).
Районен съдия в Шуменски районен съд (1992-1994), районен съдия в Софийски районен съд (1993-1997), съдия в Софийски градски съд (1997-1999). Преподавател по наказателен процес в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (2000-2001). Председател на Наказателната колегия на Софийски градски съд (1999-2001). Министър на правосъдието, пазител на държавния печат и председателстващ Висшия съдебен съвет (24 юли 2001-16 август 2005). Председател на Комисия за координация на работата по борбата с корупцията (7 февруари 2002-16 август 2005). Съдия в Софийски градски съд (септември 2005-юни2007). Заместник-председател на Национално бюро за контрол на специалните разузнавателни средства (30 май-22 октомври 2009). От м. май 2012 г. е управляващ съдружник в адвокатско дружество "Станков, Стоев и партньори".

Цветомир Начев, състезател по баскетбол (1980).

Петър Белберов, боксьор (1990). 
Печели бронзов медал на Европейското първенство за мъже през 2015 г. в Самоков, България. Печели сребърен медал на първенството по бокс за мъже на страните членки на Европейския съюз през 2018 г. във Валядолид, Испания. Носител на купа "Странджа" при мъжете през 2018 г.

Венцислав Айдарски, състезател по плуване (1991).
На Европейското първенство за юноши през 2008 г. заема 6-о място. На Европейското първенство в открити води през 2010 г. заема 8-о място. Победител в плувния маратон "Галата- Варна" през 2011 г., 2013 г., 2015 г., 2016 г. и 2017 г.

На този ден са родени и:

Арканджело Корели, италиански цигулар и композитор (1653-1713).

Томас Малтус, британски икономист и свещеник (1766-1834).
Основоположник на икономическото учение "малтусианство". През 1798 г. Томас Малтус публикува своето "Есе за законите на населението". Според него, ако не се ограничи, човечеството върви към демографска катастрофа, защото населението се увеличава в геометрична прогресия, докато средствата за изхранването му - в аритметична. Според него това, което държи населението под контрол са нещастия като войни, епидемии, глад и болести, морални ограничения и поквара.

Георг Веерт, немски поет, писател и журналист (1822-1856).

Пьотър  Шмит, руски офицер (1867-1906).
Ръководил на Севастополското въстание (1905).

Ханс Бернули, швейцарски архитект (1876-1959).

Андре Мажино, френски политик (1877-1932).
Министър на отбраната на Франция (1922-1924;1929-1930;1931-1932). На негово име е наречена отбранителната линия "Мажино" - система френски укрепления с дължина около 400 км, построени от 1929 г. до 1934 г. и усъвършенствани през 1940 г., които са разположени по границата на Франция с Германия от Белфор до Лонгюйон.

Ото Щерн, американски физик от немски произход (1888-1969).
Носител на Нобеловата награда за физика за 1943 г. за приноса му в развитието на метода на молекулните снопове и за откриването на магнитния момент на протона.

Садег Хедаят, ирански писател (1903-1951).
Автор е на романа "Сляпата сова" (1937) и др.

Рут Рендъл (Рут Барбара Рендъл, баронеса Рендъл ъф Бабергу), британска писателка (1930-2015).
Работила е като репортер и редактор във в. "Чигуел таймс" и в няколко вестника в графство Есекс. Първите й две творби, които били комедия и исторически роман, не намерили издател. По съвет на съпруга си Рут Рендъл започва да пише криминални произведения. Първият й роман "От Дун със смърт" е издаден  през 1964 г. В него за първи път се появява серийният герой на Рут Рендъл -  детективът главен инспектор Реджиналд Уексфорд. За своята 40-годишна творческа дейност е написала повече от 60 криминални романи, сред които  "Шаферката", "Демон в моите очи", "Потайният дом на смъртта", "Дърво от ръце" и др. Писала е и под псевдонима  Барбара Вайн. Романите й са преведени на повече от 20 езика.

Алън Бейтс, британски актьор (1934-2003).
В 40-годишната си кариера е участвал в 45 филма, сред които "Начин да се обичаме", "Далеч от влудяващата тълпа" и "Посредникът", "Госфорд парк" и др. Носител на Ордена на Британската империя (март 2003).

Хосе Хосе (Хосе Ромуло Соса Ортис), мексикански естраден певец и автор на песни (1948-2019).
Наричан е от феновете си "Принцът на песента". Има звезда на Алеята на славата в Холивуд (10 февруари 2004).

Майкъл Джордан, американски състезател по баскетбол (1963).
Считан за един от най-великите играчи за всички времена. Известен е с прякора си "Въздушния" заради високи си отскок. Олимпийски шампион с Дрийм тимът на САЩ през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, и през 1992 г. в Барселона, Испания.

Адриано (Адриано Лейте Рибейро), бразилски футболист (1982).

Това е денят на смъртта на:

Молиер (ист. име Жан Батист Поклен), френски драматург комедиограф (1622-1673).
Автор е на комедиите "Училище за мъже" (1661), "Тартюф" (1664), "Дон Жуан" (1665) и др.

Йохан Хайнрих Песталоци, швейцарски социален реформатор и хуманист (1746-1827).
Автор е на много педагогически произведения, сред които "Ленцбургската реч" (1809) и "Лебедова песен" (1826).

Хайнрих Хайне (Кристиан Йохан Хайнрих Хайне), немски поет, публицист и критик (1797-1856).
През 1817 г. публикува първите си стихове, през 1821 г. - първия си сборник "Стихотворения", а през 1823 г. - първия си стихотворен цикъл "Лирическо интермецо". През 1824 г. излиза стихосбирка с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение "Лорелай" (1823). Автор е също на "Книга на песните" (1827), теоретичната книга "Романтическата школа" (1836), стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844), сборниците със стихове "Нови стихотворения" (1844) и "Романсеро" (1851) и др.

Нешо Бончев, български литературен критик, педагог, библиограф и преводач (1839-1878).
Той е първият български литературен критик. Учител по класически езици в Първа московска гимназия (1868-1875) в Москва. Сътрудничи на "Периодическо списание на Българското книжовно дружество" (1870-1876). Сътрудничи на в. "Македония", в. "Свобода" и на сп. "Читалище". Дописен член на Българско книжовно дружество (1871). През 1869 г. и 1873 г. предприема обиколки  в България и събира народни песни, част от които публикува в сп. "Български книжици" (1858),  а други предоставя за сборника на братя Миладинови "Български народни песни" (1861). Автор е на първите в България преводи на "Разбойници" от Фридрих Шилер (1870) и "Тарас Булба" от Николай Гогол (1872). Дарява средства на Панагюрската община за закупуване сграда на читалището.

княз Сергей Романов, син на руския император Александър Втори (1857-1905).
Генерал-губернатор на Московска губерния (1891-1905). Съпруг на княгиня Елизавета (3 юни 1884-17 февруари 1905). Убит при бомбен атентат на 17 февруари 1905 г.

Петер Безруч (ист. име Владимир Вашек), чешки поет (1867-1958).
Автор е на книгите "Силезийски песни" (1909), "Синята птица" (1930). Удостоен е със званието Народен деятел на културата (1945).

Тодор Луканов, български политик (1874-1946).
Член на Контролната комисия на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) (ЦК на БРСДП (т.с.)). Депутат от 16-ото до 20-ото Обикновено народно събрание (1913-1923).  От 1919 г. е член на ЦК на Българската комунистическа партия (т.с.). През 1923 г. се обявава против готвеното Септемврийско въстание и след разгрома му емигрира в СССР. През 1924 г. е приет за член на ВКП (б),  през 1933 г. получава съветско гражданство. Работи в различни учреждения на държавния апарат на СССР.

Бруно Валтер, американски диригент от немски произход (1876-1962).

Хелена Малиржова, чешка писателка и журналистка (1877-1940).
Деятел на женското и работническото движение.

Тодор Страшимиров, български  юрист и партиен деец (1880-1925).
От 1903 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП), а от 1920 г. на Българската комунистическа партия (БКП). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Народен представител в 21-ото Обикновено народно събрание (1923-1927). Убит в центъра на София.

Винцас Мицкявичус-Капсукас, литовски политик (1880-1935).
Един от организаторите и ръководителите на Комунистическата партия на Литва.

Хуго Майсъл, австрийски футболист и треньор (1881-1937).

Шмуел Агнон, израелски писател (1888-1970).
Един от първите представители на съвременната литература на иврит. Носител на Нобелова награда за литература за 1966 г. "за изключително характерното повествователно изкуство с теми от живота на еврейския народ", която си поделя с  немската поетеса и драматург Нели Закс, която я получава "за нейните изтъкнати лирични и драматични творби, отразяващи съдбата на евреите със затрогваща сила".

Тадеуш Лер-Сплавински, полски езиковед (1891-1965).

Ернст Юнгер, немски писател (1895-1998).
Участник в Първата световна война (1914-1918). През 1920 г. публикува дневника си, който води по време на войната, под заглавието "Бури от стомана". Автор е и на книгите "Войната като форма на съществуване" (1922), "Огън и кръв" (1925), "Работникът" (1932) и др. Носител на литературната награда "Гьоте" (1982).

Никола Икономов, български актьор, режисьор и драматург (1896-1959).
Един от основателите и директор на Българския художествен театър (1925-1926). Директор-режисьор на театъра в Русе (1930-1931). Един от основателите и режисьор на Художествения театър в София (1936-1937). Директор-режисьор на театъра във Варна (1944-1946). Играл е в Народния театър в София (1918-1924; 1927-1929; 1931; 1940-1943, 1948-1959), в театрите в Пловдив (1931-1935) и Варна (1935-1936; 1937-1939). Автор е на осем пиеси, на драматизации, на книгата "Между изкуството и живота" (1968, посмъртно).

Леонид Соболев, съветски писател (1898-1971).
Автор е на книгите "Морска душа", "Зеленият лъч" и др.

Лий Страсбърг, американски актьор (1901-1982).
Участвал е във филмите "Кръстникът" (1974), "Справедливост за всички" (1979), "Да се оттеглиш с чест" (1979) и др. Основател на Института за театър и кино "Лий Страсбърг", който има филиали в Ню Йорк и Холивуд (1969).

Николай Старостин, съветски футболист и треньор (1902-1996).
Един от основателите на футболен клуб "Спартак" - Москва (1935).

Никола Димитров (Фъц), български футболист и треньор (1907-1988).
През футболната си кариера е играл за отборите на "С.К. Скобелев" (София), "С.К. София-24" (София) и "Левски" (София). За  националния отбор по футбол има изиграни 5 мача.

Ерве Базен (ист. име Жан Пиер Мари Ерве - Базен), френски писател (1911-1996).

Марий Ягодов (ист. име Мартин Петров Бочев), български поет, писател и драматург (1912-1996).
Учител в с. Долни Дъбник (1931-1940) и с. Войница, Велешко (1940-1941). Участва в Отечествената война (1945) като военен кореспондент. Работи във в. "Земеделско знаме" (1945-1947; 1953-1967) и в Българска земеделска народна банка (1946-1953). Член на Съюза на българските писатели. Печата за първи път през 1931 г. във в. "Мисъл". Автор е на стихове, драми, исторически хроники, романи: "Дим над градовете" (стихове, 1938), "Земя" (драма в 3 действия, 1938, 1946), "Тревога" (стихове, 1939), "Нова чест" (драма в 3 действия, 1945), "Ние можехме да бъдем безсмъртни. Портрети-репортажи от село" (1946), "Сватби в Анимерската котловина" (1982) и др.  Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1985).

Александър Чаковски, руски писател и журналист (1913-1994).
Автор е на книгите "Блокада" (томове 1-4), "Недовършеният портрет" и др.

Телониъс Мънк, американски джазпианист и композитор (1917-1982).

Христо Данов, български юрист и политик (1922-2003).
Адвокат в София (1947-1985). Завежда службата по правна квалификация на адвокатите, организира курсове за квалификация и издателска дейност при Централния съвет на адвокатурата (1985-1990). Министър на вътрешните работи (20 декември 1990-8 ноември 1991). Член на Конституционния съд (9 октомври 2000-17 февруари 2003) и негов председател (19 октомври 2000-17 февруари 2003). Съставител е на "Англо-български юридически речник" (1999).

Уорън Фрост, американски актьор (1925-2017).
Известен е с ролята на доктор Уилям Хейуърд в телевизионния сериал "Туин пийкс" (1990-1991). Неговият син Марк Фрост е един от създателите на "Туин пийкс" заедно с режисьора Дейвид Линч. Участвал е в телевизионните сериали "Сайнфелд" (1992-1998), "Матлок" (1991-1995) и др.

Омар Сивори, аржентински футболист и треньор (1935-2005).
Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1961 г. През 1957 г. след като преминава в "Ювентус" (Италия)  му е забранено да играе в аржентинския национален отбор. Играе за националния отбор на Италия.

Шабан Шаулич, сръбски певец (1951-2019).  
Първият му албум "Дайте ми утеха" излиза през 1969 г. В 50-годишната си кариера има издадени 30 албума. Загива в автомобилна катастрофа на 17 февруари 2019 г.
/АЯ/КГ/МГ/