site.btaМлади словенци поддържат традиция и гонят зимата в страховити костюми

Млади словенци поддържат традиция и гонят зимата в страховити костюми
Млади словенци поддържат традиция и гонят зимата в страховити костюми
Изглед от село Накло, Словения/Снимка: АП, Darko Bandic

Облечен в рошав костюм от овча кожа, Денис Кокот е част от младото поколение словенски кукери – куренти, които всеки февруари гонят зимата в североизточния словенски град Птуй.

Смята се, че традицията, датираща от 18-ти век, има езически произход. Тя продължава десет дни до "Пепеляна сряда".

Младите словенци като Кокот, който е  закърмен с обичая, дори оставят смартфоните си, за да участват в карнавала, който отбелязва края на зимата и настъпването на плодородна пролет.

„През това време изключвате всички социални мрежи и просто се наслаждавате“, каза 22-годишният Кокот пред АФП.

„Баща ми също беше курент и най-вълнуващото нещо е, когато видиш детски очи, вперени в теб“, каза той.

Докато оглушителният звън на хлопки (чанове) изпълва въздуха, стотици куренти, облечени в бели и черни овчи кожи и носещи цветни маски с пера и рога, дефилират в Птуй.

„Човек просто се потапя в това мистично чувство“, каза 37-годишната магазинерка и участничка в шествието Моня Хвалец.

Интересът към празника се засили, тъй като сега цели семейства могат да участват в обичая, който някога е бил изпълняван изключително от неженени мъже.

„Наследихме традицията от нашите родители и когато имаме деца, я предаваме на тях“, каза Алеш Иванчич, ръководител на асоциацията „Куренти“, която обединява 25 групи от съседните села.

„Това е мост между миналото и бъдещето“, добави той.

Оживеният годишен фестивал на „чудовищата“ през февруари, наречен Курентоване, привлича хиляди посетители от Словения и чужбина.

Първоначално всяко село в района е имало своя собствена група куренти - предимно ергени, които са носели "маски и символи, характерни за тяхното село", обясни етнологът от музея в Птуй Андрей Бренце.

Курентите правят „посещения от врата на врата, за които се смята, че носят късмет на онези, които ги посрещнат“, добави той.

Преди няколко десетилетия имаше риск местната традиция да изчезне, докато различни групи куренти от Североизточна Словения в края на 50-те години на миналия век не решиха да обединят сили и да позволят жени и деца също да се включат в маскарада.

Усилията им са възнаградени и през 2017 г. традицията е вписана от ЮНЕСКО като нематериално културно наследство.

Някога костюмите са се правили от остатъчни материали в местни ферми. Днес те са се превърнали в символ на престиж, а цената им достига 1600 евро.

Ежегодният празник продължава да привлича все повече посетители, като около 100 000 души присъстват на 10-дневния карнавал в Птуй според местната туристическа служба.

Да забавляваш въодушевеното множество обаче е трудна работа, тъй като танцуването и дефилирането в костюм, който тежи повече от 30 килограма, е физическо предизвикателство.

„Трябва да страдаш, за да донесеш късмет“, казва иззад маската си един от курентите.

/СГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:02 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация