site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 13 февруари в историята

13 февруари 2024 г., вторник, 7-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на препи. Мартиника. Св. Евлоги и, архиепископ Александрийски. Преп. Зоя (Живка) и Фотинов (Светла).

В България се отбелязва:

Професионалният празник на служителите от Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" на Министерството на вътрешните работи.
Отбелязва се с Решение на Министерския съвет от 9 февруари 2011 г. Годишнина от създаването (1991) с Постановление 20 на Министерския съвет на Централната служба за борба с организираната престъпност, наркотрафика и търговията с оръжие на МВР.

По света се отбелязва:

Световният ден на радиото. Отбелязва се от 2012 г. с решение от 3 ноември 2011 г. на 36-ата сесия на Генералната конференция на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) в Париж, Франция (25 октомври-10 ноември 2011), одобрено с резолюция A/RES/67/124 A-B на Общото събрание на ООН от 18 декември 2012 г. Годишнина от създаването (1946) на Радиото на ООН. Мотото за 2024 г. е: "Радиото: век, информиращ, забавляващ и образователен", за да се отдаде заслуженото на забележителното минало на радиото, настоящето и динамичното му бъдеще. През 2024 г.  по призива на  ЮНЕСКО ще бъде отбелязана 100-годишнината от първото живо предаване на радио от осмите летни Олимпийски игри, проведени в Париж, Франция, от 8 май до  27 юли 1924 г. 

На този ден в България:

1926 - Обнародван е Закон за изменение и допълнение на Закона за амнистиране на лицата по Закона за съдене и наказване на виновниците за народната катастрофа, по Закона за наказанията по чл. 155 от Конституцията, по Военно-наказателния закон, по Закона за социални грижи и обществена предвидливост, по Избирателния закон, по прилагане на Закона за допитване до народа от 1922 г., по Наказателния закон по повод юнските събития от 1923 г. и по търновските събития 1922 г. (публикуван на 26 юли 1924 г.), по Закона за защита на държавата (осъдените получават условна амнистия). С направените изменения и допълнения са освободени около 7000 затворници.

1954 - Дипломатическите отношения между България и Унгария са издигнати на ниво посолства. Дипломатическите отношения между двете страни са установени на 9 август 1920 г. на ниво легации. Прекъснати са на 26 септември 1944 г. и са възстановени на 18 юни 1947 г.

1991 - С Постановление 20 на Министерския съвет се създава Централна служба за борба с организираната престъпност, наркотрафика и търговията (дн. Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в Министерството на вътрешните работи /МВР/).
С поправки в Закона за МВР, приети от 38-ото Народно събрание на 5 ноември 1997 г., на мястото на службата се създава Национална служба "Борба с организираната престъпност" (НСБОП), която съгласно Закона за МВР, приет от 40-ото Народно събрание на 9 февруари 2006 г., се преструктурира в Дирекция "Противодействие на организираната и тежката престъпност" към Главна дирекция "Криминална полиция". Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 41-ото Народно събрание на 11 ноември 2009 г., службата е възстановена като Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" към МВР. Съгласно Закона за  изменение и допълнение на Закона за Държавна агенция "Национална сигурност", приет от 42-ото Народно събрание на 7 юни 2013 г., службата преминава в структурата на Държавна агенция "Национална сигурност". Със Закона за изменение и допълнение на Закона за МВР, приет от 43-ото Народно събрание на 12 февруари 2015 г., се създава отново Главна дирекция "Борба с организираната престъпност" в МВР.

2002 - С решение на 39-ото Народно събрание се открива висшето училище Театрален колеж "Любен Гройс" като самостоятелен колеж  по инициатива на регистрираната на 19 май 1996 г. фондация "Любен Гройс". То е приемник и продължител на учебната дейност на Първото частно театрално училище в България "УНИ", създадено на 14 октомври 1991 г. от проф. Елена Баева.

2004 - Към 13:18 ч. в Мраморно море на 7,5 мили (14 км) от пролива Босфора в турски териториални води потъва българският кораб "Хера", плаващ под камбоджански флаг  с  21 души екипаж, от които 17 българи и 2 украинци. Корабът превозва 11 752 т въглища от украинското пристанище "Южний" към турското пристанище Измит. Загива целият екипаж.  

2007 - България установява дипломатически отношения с Джибути.

2008 - Министерският съвет приема решение за закриване на безмитните магазини и бензиностанции, които са на изходящите трасета на сухопътните гранични контролно-пропускателни пунктове със страни, които не са от Европейския съюз (ЕС).

2010 - В Русе е учредена Българска дунавска камара - браншова организация за защита интересите на речния бизнес. В учредяването й участват 18 компании от пътническото и речно корабоплаване, спедицията, корабостроенето и кораборемонта, снабдяването с горива, други продукти и детайли.

2017 -
Прокуратурата повдига обвинение за престъпление по служба на заместник-кмета на Пловдив Димитър Кацарски, за това, че на 28 юли 2014г. умишлено е улеснил  кмета на Пловдив Иван Тотев да извърши престъпление по служба във връзка с изграждането на "Зоокът-Пловдив" и да наруши служебните си задължения, от което за общината са настъпили вреди в размер на 1 000 000 лв. Заместник-кметът Кацарски е бил назначен от кмета Иван Тотев за Председател на комисия за провеждането на процедура за избор на изпълнител за извършване на строително-монтажните работи. В нарушение на ЗОП, като председател на комисията, Кацарски е предложил на Тотев откритата процедура да бъде прекратена. По този начин Кацарски е дал възможност на кмета  да открие друга процедура - договаряне без обявление. Всичко е станало без да е одобрен идеен инвестиционен проект към момента на откриването.

2020 - Народното събрание приема промени в Закона за висшето образование, с които се осигурява съответствие с приетата от Народното събрание стратегия за развитие на висшето образование в България за периода 2014-2020 г., цели и мерки, които предвиждат оптимизиране на институционалната мрежа за висше образование и усъвършенстване на системата за управление на висшите училища чрез въвеждане на модел на управление, базиран на прозрачност, отчетност и ясни отговорности. Съгласно промените се предвижда ректорите на държавните висши училища да сключват договор за управление с министъра на образованието и науката и се ограничава възрастта за заемане на ръководна длъжност във висшите училища до 65 години, като минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища ще се определя с акт на Министерския съвет.

2021 - Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет избира десет европейски делегирани прокурори от България, които  ще провеждат разследвания в България, като представители на новосъздадената Европейска прокуратура. След гласуване колегията избира  Венцислав Фердинандов от Специализираната прокуратура, Бойко Калфин от Окръжна прокуратура - Кюстендил, Димитър Беличев от Окръжна прокуратура - Пловдив, командирован в ОЛАФ, Божидара Ганева-Димова от Софийската районна прокуратура, Вероника Трифонова от Софийската районна прокуратура, Бисерка Стоянова от Националната следствена служба, Преслава Петкова от Следствения отдел на Спецпрокуратурата, Мая Ковачева от Следствения отдел на Софийска градска прокуратура, Светлана Шопова-Колева от Софийската градска прокуратура, Христо Крачунов, съдия в Софийския районен съд. Делегираните прокурори са избрани след подбор по документи и изслушване пред Прокурорската колегия. В процедурата по изслушването участват 31 магистрати, първоначално документи за кандидатстване са подали 35 души. Преди гласуването главният прокурор Иван Гешев посочва, че повечето кандидати имат безупречна професионална биография и компетентност и те ще бъдат предложени на Европейската прокуратура, която ще реши дали да ги одобри.

2022 - В Бургас на заседание на Националния съвет на "Да, България" по предложение на председателя на партията Христо Иванов е избран Изпълнителен съвет от 14 души. Националният съвет на "Да, България" се състои от 60 души.

2023 - В София лидерите на партиите в коалицията "Продължаваме Промяната – Демократична България" подписват официално споразумението за съвместно явяване на парламентарните избори на 2 април 2023 г. Подписи под споразумението слагат Кирил Петков и Асен Василев за "Продължаваме Промяната", Христо Иванов за "Да, България", Атанас Атанасов за "Демократи за силна България", Владислав Панев и Добромира Костова за "Зелено движение".

На този ден по света:


1858 - Британските изследователи Ричард Бъртън и Джон Спийк откриват езерото Танганика (Танганайка) - най-голямото езеро в Централна Африка.

1895 - Братята Огюст и Луи Люмиер получават патент за изобретения от тях кинематограф (проекционен кинетоскоп - апарат за снимки и прожектиране на филми). Двамата братя са считани за основоположници на киното и едни от първите  сценаристи, режисьори и оператори. На 28 декември 1895 г. в парижкото "Гран-кафе" е осъществена първата публична демонстрация на "движещи се фотографии" с помощта на кинематографа. Показан е техният първи филм - "Работници напускат фабриката Люмиер в края на работното време" (1895), който продължава 46 секунди и е направен с изобретения от тях кинематограф.

1911 - Основан е "Хайдук" - Сплит, хърватски футболен клуб.

1917 - В Париж, Франция, е арестувана нидерландската танцьорка Мата Хари (ист. име Маргарете Гертруда Зеле) по обвинение в шпионаж в полза на Германия по времена Първата световна война (1914-1918). Осъдена е на смърт на 25 юли 1917 г. Екзекутирана е на 15 октомври 1917 г.

1945 - Съветската армия освобождава Будапеща, Унгария, от фашистка окупация по време на Втората световна война (1939-1945). Край на Будапещенската операция (29 октомври 1944-13 февруари 1945). Операцията е осъществена от войските от Втори украински фронт под командването на маршал Малинковски и части от Трети украински фронт под командването на маршал Толбухин. На 26 декември 1944 г. съветските войски обкръжават Будапеща, блокирайки в нея 188-хилядната германска армия под командването на ген. Пфефер-Вилденбрух. След продължителни сражения на 13 февруари 1945 г. германците капитулират. В плен се предават повече от 135 000 германски войници и офицери.

1945 - Британските и американските военновъздушни сили започват бомбардировките над гр. Дрезден в Германия по време на Втората световна война (1939-1945). На 13 февруари 1945 година от базите си във Великобритания излитат 245 четиривитлови бомбардировачи тип "Авро Ланкастър". Целта им е градът на Елба. По онова време Дрезден е населяван от 630 000 души, но в него има и стотици хиляди бежанци. Градът няма нито стратегическо, нито икономическо значение за по-нататъшния ход на войната, която така и така е решена още през 1944 година. Официално операцията цели да предизвика хаос и да осигури подкрепа за напредването на Червената армия. В 21.39 ч. започват да вият сирените, като за 23 минути британските бомбардировачи хвърлят 3 000 високоексплозивни, 250 осветителни и 400 000 запалителни бомби над града, наречен "Флоренция на Елба". Във въздушните атаки участват стотици британски и американски пилоти, но операцията се ръководи от един човек - Артър Харис, главнокомандващият на британските кралски военновъздушни сили. Бомбардировките продължават до 15 февруари 1945 г., като изравняват града със земята. Броят на загиналите е около 35 000.

1960 - Изпитание на полигона Реган в Алжир на първата атомна бомба на Франция. Бомбата е със заряд от 70 килотона. Тя е три пъти по мощна от взривената в Нагасаки, Япония, на 9 август 1945 г. Радиоактивният облак се разпространява почти на цялата територия на Северна, Западна и Централна Африка и Южна Европа. Освен Алжир са засегнати Мароко, Мали, Мавритания, Нигер, Гана.

1974 - Писателят и правозащитник Александър Солженицин е експулсиран от СССР съгласно решение на Президиума на Върховния съвет на СССР, с което е лишен и от съветско гражданство. Той е арестуван предишния ден, на 12 февруари 1974 г., заради дисидентската си дейност. Първоначално заминава за Федерална република Германия, а след това се установява в Цюрих, Швейцария, където живее до 1976 г. След това заедно със семейството си се установява в гр. Кавендиш, щат Вермънт, САЩ. Реабилитиран е през юли 1989 г., отново е приет за член на Съюза на съветските писатели. На 16 август 1990 г. с декрет на президента на СССР  Михаил Горбачов са възстановени гражданските му права, а през септември 1991 г. генералният прокурор Николай Трубинин обявява отмяната на предявеното през 1974 г. срещу него обвинение в предателство на отечеството. На 25 май 1994 г. Александър Солженицин се завръща в Русия след 18-годишно изгнание.

1980 - Открити са 13-ите зимни Олимпийски игри в Лейк Плесид, САЩ. Игрите завършват на 24 февруари 1980 г. В тях участват 1072 спортисти (840 мъже и 232 жени) от 37 държави, които се състезават в 6 вида спорт.

1996 - В Осло, Норвегия, е подписано рамково споразумение за използване на водните ресурси на Близкия изток. Участват представители на Йордания, Израел и Палестина.

1998 - Конституционно събрание в Австралия, свикано на 2 февруари 1998 г., гласува за отделянето на страната от Великобритания и обявяването й за независима република. От всички делегати на Конституционното събрание 89 гласуват "за", 52 - "против", 11 - "въздържалите се". На 6 ноември 1999 г. е произведен и референдум, с който идеята за независима република е отхвърлена от 54 процента от гласоподавателите.

2006 -
Законодателният съвет на Палестинските автономни територии приема пакет от законодателни поправки, които разширяват правомощията на президентската институция. Съгласно поправките президентът получава правото да назначава деветимата съдии в новосъздадения Конституционен съд, който има последната дума при спорове между президента и министър-председателя. Президентът има право да назначава и да освобождава от длъжност министър-председателя, но за целта трябва да получи подкрепа на мнозинството от гласовете в палестинския парламент.

2007 - В Рияд, Саудитска Арабия, министърът на външните работи на Ирак Хошияр Зебари открива посолство на Ирак след 17-годишно прекъсване. Посолството на Ирак в Рияд е закрито, след като Ирак напада Кувейт през август 1990 г.

2010 - Парламентът на Азербайджан одобрява законови промени, които налагат ограничения върху правата на медиите. Новите правила забраняват да се правят снимки, аудио- и видеозаписи на хора, които не са дали съгласие за това.  

2011 - В Швейцария е произведен референдум, на който избирателите трябва да се произнесат дали да се забрани на военнослужещите да държат оръжието си вкъщи. Допитването е свикано по инициатива на широка коалиция от над 90 швейцарски леви партии, феминистки и правозащитни организации, а също и църковни сдружения. Според официалните резултати 14 от 26-те кантона отхвърлят забраната за съхраняване и закупуване на оръжие.

2014 - В Белгия Сенатът (горната камара на Федералния парламент) приема изменение в закона за евтаназията от 16 май 2002 г., като разширява обхвата му и за деца. Така Белгия става втората страна в света, след Нидерландия, с подобно законодателство. Законът е подкрепен с 86 гласа "за" срещу 44 "против" и 12 "въздържали се".

2015 - Държавният департамент на САЩ публикува списък на стоки, които американците ще могат да внасят от частни кубински предприемачи. Стоките трябва да са произведени от кубинец, действащ в една от 12-те категории на частния бизнес, разрешени от правителството на Куба, с изключение на храни, селскостопански продукти, алкохол, минерали, химикали, текстилни изделия, машини, коли, оръжия и муниции.

2016 - В Копенхаген, Дания, е открита джамията "Мариам" - първата на Скандинавския полуостров, ръководена от жена. Шерин Ханкан, която е родена в Дания от баща сириец и майка финландка, е известна интелектуалка, специалист по исляма. В джамията петъчната молитва и ролята на имама е запазена само за жени. Останалите дейности са достъпни и за двата пола. Джамията следва учението на суфизма, мистична форма на исляма, и привлича предимно мюсюлмани сунити. В джамията ще се сключват бракове по силата на договор, който гарантира на съпругата правото да поиска развод и равни родителски права и който предвижда анулирането на съюза в случай на психологически или физически тормоз. Съюзът забранява също така полигамията.

2017 -
В столицата Мексико около 20 000 души протестират срещу плановете на президента на САЩ  Доналд Тръмп да построи стена по границата между САЩ и Мексико и заради увеличаването на депортациите на имигранти от САЩ.

2019 - В Турция на церемония в Анкара бившият министър-председател на страната Ахмет Давутоглу официално обявява създаването на своята партия - "Партия на бъдещето", и представя нейната емблема - лист от чинар, символизиращ дълбоки корени и зеления цвят на исляма. В речта си той отхвърля всякакъв "култ към личността" и призова за спазване на правовата държава.

2020 - В Сирия парламентът признава за геноцид избиването между 1915 г. и 1917 г. на около 1,5 млн. арменци в Османската империя през Първата световна война (1915-1918). Турската държава не приема определението "геноцид" и твърди, че в гражданска война в Анадола и от глад са умрели между 300 000 и 500 000 души, както арменци, така и турци. Според историци и представители на академичната общност депортирането и избиването на арменци по време на Първата световна война отговорят на правната дефиниция за геноцид.

2021 - Бившият президент на САЩ Доналд Тръмп e оправдан за втори път в процес за импийчмънт в Сената (горната камара на Конгреса). Петдесет и седем сенатори гласуват "виновен", а 43 гласуват "невинен". За да бъде осъден, са необходими гласовете на две трети от сенаторите (67 гласа), но това мнозинство не е достигнато. Доналд Тръмп е обвинен в подстрекателство към бунт, след като на 6 януари 2021 г. негови привърженици нахлуват в Капитолия, докато Конгресът заседава, за да утвърди резултатите от избора на Джо Байдън за президент на страната. При сблъсъците загиват 5 души, а над 50 служители на правоохранителните органи са ранени. Това е първият процес по импийчмънт в американската история срещу президент, чийто мандат е изтекъл. Доналд Тръмп напуска президентския пост на 20 януари 2021 г., така че импийчмънтът няма как да бъде използван за отстраняването му от власт, но с процедурата той може да бъде подведен под отговорност за нападението и да му бъде наложена забрана да заема публична длъжност в бъдеще. В първия процес за импийчмънт, който е заради злоупотреба с власт и за възпрепятстване на Конгреса, Доналд Тръмп е оправдан на 5 февруари 2020 г.

2022 - Президентът на Германия Франк-Валтер Щайнмайер е преизбран на поста, след като получава 1045 гласа от общо 1437 при гласуване във Федералното събрание. Франк-Валтер Щайнмайер е държавен глава на страната от 22 март 2017 г.

2023 -
Публикуван е годишният доклад на нидерландската компания "Сърфшарк", според който повече от четири милиарда души по света са били засегнати през 2022 година от спирания на достъпа до интернет и до социалните мрежи, като около половината от случаите са били в Азия. Докладът обобщава ключови моменти от развитието на глобалната интернет цензура, включително юридическия контрол, потискането или манипулацията на това, което може и не може да бъде гледано, теглено или публикувано в интернет. През 2022 г. най-много цензура е налагана в Русия, Индия, Иран и в спорната територия на границата между Индия и Пакистан Джаму и Кашмир.

Родени на този ден българи:


акад. Стоян Брънчев, лесовъд (1864-1940).
Основоположник на горското управление и горската администрация, един от основателите на горския периодичен печат. Основател и пръв редактор на сп. "Лесовъдска сбирка" (1899-1912). Дописен член (от 1898) и действителен член (от 1900) на Българското книжовно дружество. Заема отговорни длъжности в Министерството на земеделието (1803-1913) и в други ведомства (1913-1933). Автор е на "Ръководство по лесоустройство" (1896), "Популярно лесоустройство"(1910), "Горите и горското стопанство в България 1879-1912" (1918) и др.

Тодор Влайков, писател, публицист и политик (1865-1943).
Учител в Пирдоп (1888-1891). Основател на първата българска кооперация в с. Мирково, Софийска област (1890). Учител в Търново (1891-1892). Училищен инспектор в София (1892-1894). Един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и негов председател (1898). Редактор на сп. "Демократически преглед" (1902-1925). Сред основателите и първи лидер на Радикалдемократическата партия (1905). Главен редактор на нейния печатен орган сп. "Демократически преглед" (1902-1928). Депутат в 11-ото (1901) и 18-ото Обикновено народно събрание (1919-1920).

Драгия Тумангелов, композитор, хоров диригент и музикален педагог (1886-1961).
Учител по музика във Втора мъжка гимназия (1912-1919; 1925-1937), в Първа мъжка гимназия (1919-1925) и във Военното училище в София (1937-1946). Диригент на хор "Родна песен" (1924-1925) и на други любителски състави. Бил е преподавател в детски музикални школи в София и Самоков. Автор е на хорови и детски песни, сред които "Като сакаш да се жениш", "Сади мома лук", "Аз съм българче" по текст на Иван Вазов, "Бъди на крак" по текст на Асен Босев и др. Автор е на учебници по пеене.

Георги Бицин (псевд. Джакомо), поет и публицист (1922-1965).
Сътрудничи във в. "Стършел", "Работническо дело" и др. Автор е на политически стихотворения, сатири, очерци и фейлетони. Съставител е на литературните сборници "Естраден сборник. Хумор и сатира", "Весело лято" и др.
 
Методи Кутев
, български хореограф (1925-2002).
Балетист в Софийската опера (1946-1960), хореограф на Ансамбъла на строителни войски (1950-1962), главен балетмайстор в Ансамбъла за песни и танци на Българската народна армия (1960-1990). Един от първите преподаватели в Държавно хореографско училище. Автор е на над 200 хореографски постановки, на основата на българския национален фолклор, играни в различни професионални и любителски формации - "Нестинарски танц", "Облог", "Конницата на Аспарух", "Балада за незнайния воин", "Шипченска епопея" и др. Удостоен е със званието "Народен артист" (1981).

Марко Ганчев (Марко Ганчев Маринов), поет, писател, преводач, политик и дипломат (1932).
Бил е редактор във в. "Народна култура", сп. "Съвременник", завеждащ отдел култура и член на редколегията на в. "Стършел", главен редактор на алманах за хумор и сатира "Апропо" (1984-1989), главен редактор и председател на редакционно-фирмения съвет на в. "Литературен форум" (1989-1992). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Посланик на България в Беларус (17 септември 1993-7 декември 1998).  Автор е на сатирични книги, стихосбирки и творби за деца, сред които "Марсиански възторзи" (1960), "Къси съединения" (1989), "Цар и говедар" (2010), "В търсене на изгубеното племе" (2012), "Правото да бъдеш буден. Стихотворения" (1966), "Сбогом на таласъмите" (1974), сборниците със стихове "Чанта за утре" (1987), "Магарешки работи" (2004) и др. Носител на литературна награда "П. Р. Славейков", присъдена му за цялостното му творчество за деца и юноши (2001),  на орден "Стара планина" първа степен, за изключителния му принос към българската култура (2002), на наградата "Чудомир" за хумористичен разказ (2010). Почетен гражданин на Дряново (15 февруари 2012).

проф. Климентина Иванова, български учен филолог (1940).
Специалист по старобългарска литература в Катедра "Кирилометодиевистика" и преподавател във Факултета по славянски филологии в Софийския университет "Климент Охридски". В продължение на 25 години  e работила в Института за литература (1969-1974; 1976-1995)  като литературен сътрудник (1969), научен сътрудник (1980), ст.н.с. II ст. (1986).  Автор е на "Климент Охридски: Библиография 1878-1944" (1966), "Български, сръбски и молдо-влахийски кирилски ръкописи в сбирката на М. П. Погодин" (1981), "В началото бе книгата: Книга за старобългарските ръкописи" (1983), "Патриарх Евтимий" (1986), "Българската литература и книжнина през XIII в." (1987), "Евтимий Търновски, патриарх, "Съчинения" (1992), "Софроний Врачански, "Съчинения" (1992), "Тържество на словото: Златният век на българската книжнина: Летописи, жития, богословие, риторика, поезия" (1995) и др. Носител на Кирило-Методиевска награда на Българската академия на науките /БАН/ (1978), на Голямата специална награда на "Портал Култура" за 2018 г. заради "нейния изключителен принос в текстологията на старобългарската литература и гражданската й позиция в отстояването на истината в трудни и смутни времена" (1 ноември 2018).

Арлин Антонов, работил е в системата на Министерство на отбраната и на вътрешните работи, политик (1948).
Командир на 21-и ракетен дивизион в Пазарджик (1983-1986). До 1989 г. е заместник-командир на 21-а мотострелкова дивизия в Пазарджик. Началник-щаб на Отряда за борба с тероризма (1989-1991). В началото на 1992 г. е  началник на Районно полицейско управление (РПУ) в Панагюрище. Директор на Регионална дирекция на вътрешните работи (РДВР) - Пазарджик (април-юни 1992). Директор на Националната служба за сигурност /НСС/ (30 юни 1992-21 септември 1993). Депутат в 38-ото Народно събрание (1997-2001). Заместник-председател на Български бизнес блок (2 ноември 1997-29 септември 1998). Председател на партия "Български демократичен блок"(29 септември 1998-2005). От 2003 г. е общински съветник в Пазарджик.

Мариус Донкин, актьор (1950).
Играл е в Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив, в театър "София", а от 1979 г. е в трупата на Народния театър "Иван Вазов". Участвал е в редица телевизионни и кинопродукции, сред които "Петимата от Моби Дик" (1970), "Последното приключение" (1984), "Златният век" (1984), "Чифликът на чучулигите" (2007), "Отплата" (2012) и др. Директор на Народния театър "Иван Вазов" (19 август 2016-11 април 2022).  Почетен гражданин на София (1 ноември 2021).

доц. Александър Йорданов (Александър Йорданов Александров), български литературен историк, политик и дипломат (1952).
Работи като журналист и литературен критик на свободна практика (1976-1979). До 1989 г. работи в Института по литература в Българската академия на науките.
Заместник-председател на Радикалдемократическата партия в България (1989-20 юни 1993) и неин председател (20 юни 1993-1 декември 2001). Заместник-председател на Съюза на демократичните сили (1991-1993). Главен редактор на в. "Век" (1990-1998). Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991). Депутат в 36-ото Народно събрание и негов председател (5 ноември 1992-17 октомври 1994). Депутат в 37-ото (1995-1997) и в 38-ото Народно събрание (19 април 1997-10 септември 1998). Посланик на България в Полша (30 септември 1998-14 юни 2001), в Литва (28 юли 1998-7 ноември 2001), в Латвия (13 април 1999-7 ноември 2001), в Естония (23 септември 1999-7 ноември 2001) и в Македония (21 август 2001-10 август 2005). Главен редактор на в. "Демокрация" (24 януари-май 2013). От 2 юли 2019 г. е член на Европейския парламент. Автор е на повече от 200 научни публикации в различни списания и на книгите "Личности и идеи" (1986), "В сянката на думите" (1989), "Своечуждият модернизъм" (1993), "Надеждата срещу безвремието" (1993), "Да нарушим сценария!"(2006), "Завръщане" (2006), "Време за опозиция"(2008), "Днес е хубав ден!" (2008), "Патриотични уроци" (2019) и др.

проф. Христо Пимпирев
, учен и полярен изследовател (1953).
От 1981 г. е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Участник в първата национална антарктическа експедиция (1987-1988) и от 1993 г. ръководител на всички български антарктически експедиции, основател и председател на Управителния съвет на Българския антарктически институт. От 1994 г. е преподавател по геология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2007 г. е директор на Националния център за полярни изследвания. На 8 януари 2013 г. покорява Южния полюс. Проф. Христо Пимпирев е ръководител на 32 български антарктически експедиции. Автор е на 11 книги, 10 документални филма, един игрален филм и над 250 научни публикации. Името му носят "Пимпирев ледник" и "Пимпирев бряг" на остров Ливингстън в архипелага Южни Шетлъндски острови, Антарктика. Носител на държавен орден "Полярна звезда" на Монголия за заслуги за създаването на Монголския антарктически институт (8 ноември 2011). Удостоен е със специален Мемориален плакет за активната му роля за опазване на околната среда в Антарктида от 20-ата юбилейна конференция на Комитета за опазване на околната среда в Антарктида в Пекин, Китай (22 май 2017).  Носител е на почетното звание "доктор хонорис кауза" на Висшето военноморско училище (ВВМУ) във Варна за приноса му към развитието на българската наука (8 октомври 2021) и на званието "Почетен член на Българското дерматологично дружество", което се присъжда за първи път на учен, който не е дерматолог, от 13-ия Симпозиум на българското дерматологично дружество в Пловдив (28 юни 2022).  Почетен гражданин на Лясковец (22 юни 2000).

Станимир Стоилов, футболист и треньор (1967).
През футболната си кариера  е играл за отборите "Канев" (Хасково), "Левски" (София), "Фенербахче" (Турция), ЦСКА (София), "Кампомайорензе" (Португалия) и "Славия" (София). За българския национален отбор има изиграни  14 мача и отбелязани 3 гола. През 2007 г. е селекционер на националния отбор на България.  През 2007 г. като треньор на "Левски" става първият български треньор, който класира отбора си до груповата фаза в турнира Шампионска лига. Избран за "Треньор по футбол номер 1 на България" за 2015 г.  и за "Треньор по футбол номер 1" за 2015 г. в казахстанското футболно първенство. Като треньор на футболния клуб "Астана" (Казахстан) класира отбора за груповата фаза на турнира Шампионска лига през 2015 г. Той е първият български треньор, класирал чуждестранен отбор до тази фаза на турнира.

Гала (Галина Тенева), телевизионна водеща (1967).
Телевизионната й кариера започва като момиче на късмета в телевизионното състезание  "Супершоу  Невада". Била е водеща на телевизионните предавания "Топмодел зодиак" по Канал 1, "Фамилия топ шоу" по MSAT и "Мис Столверк" по Евроком, "Имаш поща" по Нова телевизия (2005-2008), риалити шоуто "Пълна промяна" (2007). Водеща на предаването  "На кафе" по Нова телевизия (9 октомври 2000-юли 2005). Съвместно с "Глобал Мегазин" ООД издава сп. "На Кафе" (2005-2009). От 2009 г. отново е водеща на предаването "На кафе" по Нова телевизия.

митрополит Йоан (светско име Иво Иванов), църковен деец (1969). 
На 1 юли 1998 г. постъпва на послушание в Кокалянския манастир "Св. архангел Михаил", където е постриган за монах на 6 ноември 1998 г. На 26 април 1999 г. е ръкоположен в йеромонашески чин. На 1 април 2002 г. е назначен за протосингел на Софийската митрополия. На 18 март 2007 г. е хиротонисан с титлата "Знеполски епископ". От 2007 до 2013 г. е викарен епископ на Софийския митрополит. На 22 декември 2013 г. е избран за Варненски и Великопреславски митрополит.

На този ден са родени и:

Шарл Морис дьо Талейран, френски политик и дипломат (1754-1838).
Херцог на Дино и херцог на Саган (1793-1862). Министър на външните работи на Франция (1797-1799).

Иван Крилов, руски писател сатирик и баснописец (1769-1844).
Автор е на стихотворната трагедия "Клеопатра" (1786-1788), повестите "Каиба" и "Филомела", комедиите "Лудо семейство", "Пакостници", "Пирог" (1801), "Моден магазин" (1806), "Урок за дъщерите" (1807), пиесата "Трумф" и др. Написал е девет книги, включващи над 200 басни, като първата му книга с басни излиза през 1809 г. Басните му са преведени наповече от 50 езика. Работил като библиотекар в продължение на 30 години - от откриването на Публичната библиотека в Петербург през 1812 г. до 1841 г.

Силвестър Шчедрин, руски художник пейзажист (1791-1830).

Фьодор Шаляпин, руски оперен певец бас (1873-1938).
Първото му изпълнение е в операта "Евгений Онегин" (29 март 1890). Дебютира с ролята на Мефистофел в операта "Фауст" от Шарл Гуно в Мариинския театър (5 април 1895). От 24 септември 1899 г. е водещ солист на Болшой театър и на Мариинския театър. От 1901 г. започват гастролите му в чужбина - в Ла Скала в Милано (Италия), Париж (Франция), Лондон (Великобритания), Ню Йорк (САЩ). През 1915 г. дебютира и в киното в ролята на Иван Грозни в едноименния филм. Изявява се и като режисьор в операта. От 1918 г. е и художествен ръководител на Мариинския театър.

Евгений Вахтангов, руски режисьор и актьор (1883-1922).

Жорж Сименон, белгийски писател (1903-1989).
Автор е предимно на криминални романи. Става известен с героя си полицейския инспектор - комисар от Криминалната полиция Мегре, за когото създава 75 романа и 28 разказа, голяма част от тях екранизирани. Автор е на романите "Влакът", "Кал на снега", "Влакът от Венеция", "Президентът" и др. Има общо 80 тома събрани произведения (425 книги).

Уилям Шокли, американски физик (1910-1989).
Носител на Нобелова награда за физика за 1956 г. заедно с американския физик Уолтър Братейн за тeхните изследвания върху полупроводниците и откритието на транзисторния ефект.

Халед ибн Абдул Азиз, крал на Саудитска Арабия (25 март 1975-13 юни 1982) (1913-1982).

ген. Аун Сан, политик от Бирма (от 1989 г. Мианма) (1915-1947).
Ръководител на националноосвободителното движение в Бирма. Национален герой на Бирма.

Чжао Уцзи, френски художник абстракционист и график от китайски произход (1921-2013).
Завършил е художествена школа по калиграфия живопис в гр. Ханчжоу, административен център на провинция Чжъцзян, Китай (1941). През 1948 г. се премества да живее в Париж, Франция. През 1964 г. получава френско гражданство. Съчетава в творчеството си постиженията на западния абстракционизъм с китайските живописни традиции. Майстор е на лиричната абстракция. Носител на Ордена на Почетния легион на Франция (1993) и на Императорската награда на Япония за изящни изкуства (1994).

ген. Чък (Чарлз) Йегър, американски летец изпитател (1923-2020).
Извършил първият документиран свръхзвуков полет (1947) с експериментален самолет Бел X-1.

ген. Омар Торихос, панамски политик (1929-1981).
Президент на Панама (1968-1981). Загива при самолетна катастрофа на 31 юли 1981 г.

Ким Новак, американска актриса (1933).
Участвала е във филмите "Пикник" (1955), "Шемет" (1958), "Посред нощ" (1959) и др. Носителка на награда "Златен глобус" (1955, 1957).

ген.-майор Зигмунд Йен, немски космонавт, първият космонавт на Германската демократична република (ГДР) (1937-2019).
На 26 август 1978 г. той извършва космически полет  със съветския космически кораб "Союз 31" заедно със съветския космонавт Валери Биковски към орбиталната станция "Салют 6", където до 3 септември 1978 г. работят заедно със съветските космонавти Владимир Коваленко и Александър Иванченко. Полетът продължава 7 денонощия, 20 часа, 49 минути и 4 секунди. Двамата се завръщат със съветския космически кораб "Союз 29" на 3 септември 1978 г. Заместник-началник на военно-въздушните сили на ГДР (1980-1983). От 1983 г. по 1990 г. работи в един от военните научно-изследователски инситути на ГДР.

Питър Гейбриъл (Питър Брайън Гейбриъл), британски певец и композитор (1950).
Основател и солист на група "Дженезис" (1967-1975). От 1975 г. има самостоятелна кариера. Първият му солов албум "Peter Gabriel (Car)" излиза през 1977 г. До 2004 г. е издал десет солови албума. Той пише и филмова музика. Автор е на музиката на филмите "Пилето" на американския режисьор Алън Паркър и "Последното изкушение на Христос" на американския режисьор Мартин Скорсезе. В периода 1989-2008 г. е носител на шест награди "Грами".

Пиерлуиджи Колина, италиански футболен съдия (1960).
По професия е финансов консултант. От 1991 г. е футболен съдия, от 1995 г. е международен арбитър на Международната федерация по футбол (ФИФА). Той е обявен за съдия номер 1 в света през шест поредни години - от 1998 г. и 2003 г. През 2005 г. се отказва от съдийството.

Роби Уилямс, британски певец и композитор (1974).
Вокалист на група "Тейк дет" (1990-1995), след което започва самостоятелна кариера.

Рафаел Маркес, мексикански футболист (1979).

Себастиан Кел, немски футболист (1980).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2002 г. в Япония и Република Корея, и бронзов медал през 2006 г. в Германия.

Лиъм Милър, ирландски футболист (1981-2018).

Луизао (Андерсон Луис да Силва), бразилски футболист (1981).

Александрос Циолис, гръцки футболист (1985).

Елеро Елия, нидерландски футболист (1987).

Мамаду Сако, френски футболист (1990).

Елиаким Мангала, френски футболист (1991).

Мемфис Депай, нидерландски футболист (1994).

Това е денят на смъртта на:

Бенвенуто Челини, италиански скулптор, писател и теоретик на изкуството (1500-1571).

Карл Десети Густав, крал на Швеция (16 юни 1654-13 февруари 1660) (1622-1660).

Рихард Вагнер, немски композитор и диригент (1813-1883).

Павел Мелников, руски писател (1818-1883).

Игнасио Мануел Алтамирано, мексикански писател и дипломат (1834-1893).
Председател на Мексиканското общество за география и статистика (1881-1889). Председател на Върховния съд, висш служител в Министерството на развитието на Мексико и консул на Мексико в Испания (1889) и консул на Мексико във Франция (1890).

Николай Павлович, български художник (1835-1894).
Първият български художник - майстор на историческия жанр в България. Автор е на циклите "Аспарух с дружината си на път към Дунава" (1867-1869), "Покръстването на Преславский двор" (след 1871), "Цар Борис усмирява разбунтуваните боляри" (след 1875), на литографиите "Пробуждането на България" (1877), "Съединението на Северна и Южна България" (1886). Първият български художник, който създава битови рисунки като самостоятелни жанрови произведения: "Гроздобер" (1856) и др.  Автор е на иконописа за църквата "Св. Троица" в Стара Загора (1864), 73 икони върху иконостаса в църквата "Св. Троица" в Свищов (1866-1876) и др.

Иван Арабаджията (Иван Атанасов/Танов), български националреволюционер (1830/1837-1901).
Съратник на Васил Левски. Депутат от 4-то до 6-то Обикновено народно събрание (1884-1892).

проф. Никола Милев, български историк, публицист и общественик (1881-1925).
По време на Балканските войни (1912-1913) воюва в състава на VII пехотна рилска дивизия, по-късно е преводач в щаба на Втора българска армия. Участва в подписването на Лондонския мирен договор (1913). Преподавател в Катедрата по българска история и история на балканските народи в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1915-1922). Директор на печата при Министерството на външните работи и изповеданията (1918). Депутат в 20-ото Обикновено народно събрание (1923). Един от създателите на Народния сговор и директор (1922-1925) на неговия орган - в. "Слово". Бил е редактор и сътрудник на много вестници и списания. Автор е на "Католишката пропаганда в България през ХVII век" (1914), "Факторите на българското възраждане" (1920), "Историческите връзки между българи и поляци" (1923) и др.

проф. Васил Стоилов (Васил Стоилов Антонов), български художник (1904-1990).
Бил е преподавател (от 1954) и завеждащ катедра в Архитектурния факултет на Висшия институт за архитектура и строителство (дн. Университет по архитектура, строителство и геодезия). Сред творбите му са "Гостенка" (1927 г., заради която печели специализацията във Франция), "Мома от с. Герман" (1937), "Жътва" (1942), "Българска мадона" (1940) и др. Прави десетки самостоятелни изложби и участва в многобройни национални и чуждестранни общи експозиции. Негови картини са притежание на галерии и частни колекционери по цял свят. Удостоен е със званието "Народен художник" (1983). Носител е на орден "Георги Димитров" (1984), на орден "Народна република България" втора степен (1974) и др.

акад. Николай Боголюбов, съветски учен, математик и физик теоретик (1909-1992).
Автор е на трудове по теорията на симетрията и кварковите модели на елементарните частици. Герой на социалистическия труд (1969, 1979).

Анри Салвадор, френски музикант и композитор (1917-2008).
Популяризира американския рок енд рол във Франция и утвърждава стила боса нова.

акад. Димитър Мишев, български учен в областта на космическите изследвания (1933-2003).
Работи в областта на телевизионната техника, разработва методи, системи и апарати за дистанционни изследвания на Земята от Космоса, участник в създаването и развитието на телевизията в България. Преподавател и ръководител на телевизионния център в Машинно-електротехническия институт (МЕИ) (дн. Технически университет) в София (1959-1963). Ръководител на секция "Телевизионна техника" в МЕИ (1966-1974) и ръководител на катедра "Радиотехника" в института (1972-1974). Директор на Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при Българската академия на науките /БАН/ (1990-2003), която от 2003 г. носи неговото име. Главен редактор на сп. "Доклади на БАН" (2001-2003). Академик на Международната астронавтична академия, вицепрезидент на Международната астронавтична федерация (1980-1982). Научен ръководител на експериментите и изследванията в областта на дистанционните методи, подготвени за полетите на българските космонавти, както и за спътниците "България 1300", мисиите "Фобос", комплекса "Фрегат" и др. Почетен гражданин на Ловеч (4 май 1999). Носител на орден "Народна република България" първа степен (март 1984), на Наградата за научна книга за 1993 г. на Международната астронавтична федерация за книгата му "Дистанционни изследвания за Земята от Космоса" (1986), на орден "Стара планина" първа степен (30 март 2004, посмъртно) за изключителния му принос за развитието на космическите изследвания и във връзка с 25-ата годишнината от първия полет на българин в Космоса. 

Петър Междуречки, български дипломат и политик (1934-2017).
От 1962 г. работи в Министерството на външните работи. От 1968 г. е завеждащ стокообмена при търговското представителство на България във ФРГ. От 1971 г. е старши инструктор в отдел "Външна политика и международни връзки" при ЦК на БКП. Посланик на България във ФРГ (1974-1991). Кмет на София (1978-1986). Посланик на България в ГДР (1986-1991).

Огнян Дойнов, български инженер, политик и дипломат (1935-2000).
Завеждащ отдел "Промишленост и транспорт" на Централния комитет на Българската комунистическа партия /ЦК на БКП/ (март 1974-31 октомври 1974). Заместник-председател на Министерския съвет (31 октомври 1974-23 април 1976). Депутат в 6-ото Народно събрание (15 декември 1974-30 май 1976). Член на ЦК на БКП (2 април 1976-8 декември 1989) и секретар на ЦК на БКП (2 април 1976-20 март 1986). Член на Политбюро на ЦК на БКП (19 декември 1977-14 декември 1988).  Член на Държавния съвет (17 юни 1981-3 януари 1984). Министър на електрониката и машиностроенето (3 януари 1984-21 март 1986). Заместник-председател на Министерския съвет (20 март 1986-18 август 1987). Депутат в 7-ото Народно събрание (15 юни 1976-7 април 1981), в 8-ото Народно събрание (16 юни 1981-3 януари 1984) и в 9-ото Народно събрание (17 юни 1986-3 април 1990). Председател на Българска индустриална стопанска асоциация (19 февруари 1982-10 февруари 1984). Посланик на България в Норвегия (30 юни 1989-май 1990) и в  Исландия (23 октомври 1989-8 февруари 1991). На 3 ноември 1990 г. е изключен от Българската социалистическа партия. Носител на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Уейлън Дженингс
, американски кънтрипевец и музикант (1937-2002).
През 80-те години на 20-и в. участва в групата "Дъ Хайуеймен" заедно с Джони Кеш, Уили Нелсън и Крис Кристоферсън. Записва 60 албума, а 16 негови кънтри сингъла оглавяват американската класация за кънтри музика. През м. октомври 2001 г. е въведен в Залата на славата на кънтри музиката.

Рихард Мьолер Нилсен
, датски футболист и треньор (1937-2014).
Печели златен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция, като треньор на датския национален отбор по футбол.

Николай Никифоров (Николай Никифоров Тотев), български писател, журналист и сценарист (1938-2006).
Работил e във в. "Народна младеж" и в. "Студентска трибуна". Бил е завеждащ отдел във в. "Поглед", първи заместник главен редактор във в. "Антени" и редактор в творческия колектив "Хемус" в Студията за игрални филми "Бояна". Автор е на сценариите за филмите  "Шведските крале" (1968), "Мъже без работа" (1973), "Години от понеделници" (1977), "От нищо нещо" (1979), "Милост за живите" (1981), "Ударът" (1981), "Издирва се..." (1984), "Единственият свидетел" (1990), "Все отлагам да те забравя" (1990) и др.

Димитър Гронев, български политолог (1945-2016).
Дългогодишен политически анализатор на Българската социалистическа партия (БСП). Бил е член на Висшия съвет на БСП. Бил е преподавател в Академията за обществени науки и социално управление (АОНСУ) в София и в Колежа по мениджмънт, търговия и маркетинг в София.

Трифон Иванов, български футболист (1965-2016).
През футболната си кариера е играл за "Етър" (Велико Търново), ЦСКА (София), "Бетис" (Испания), "Ксамакс" (Швейцария), "Рапид Виена" (Австрия), "Аустрия Виена" (Австрия) и "Флоридсдорфер" (Австрия). За националния отбор има изиграни 76 мача и вкарани 6 гола. Футболист на България за 1996 г. Участва на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994), където националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. Бил е ръководител на футбола в Северозападна България в качеството си на председател на Зоналния съвет на Българския футболен съюз във гр. Велико Търново. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994) и Велико Търново (7 юли 1994). Носител (посмъртно) на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (16 февруари 2016). От 2016 г. във Велико Търново в памет на Трифон Иванов Община Велико Търново всяка година връчва награда на негово име на млад футболист, а през лятото се провежда детски турнир по футбол.
/КГ/АЯ/МГ/




 

/АЯ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 16:50 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация