site.btaКатегорията на труд, заплатите и състоянието на униформите са част от проблемите на спешната помощ, за които информираха от КТ „Подкрепа“

Категорията на труд, заплатите и състоянието на униформите са част от проблемите на спешната помощ, за които информираха от КТ „Подкрепа“
Категорията на труд, заплатите и състоянието на униформите са част от проблемите на спешната помощ, за които информираха от КТ „Подкрепа“

Промяна на категорията на труд, увеличение на заплатите, добавка за нощен труд, допълнителни ваучери за храна, подобряване на униформите и облеклото са част от исканията на спешните медици, които бяха посочени по време на кръгла маса на тема „Проблеми в спешната медицинска помощ и организация на дейността“. Събитието бе организирано от Медицинска федерация „Подкрепа“ към Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“.

Направихме анкети във всички наши структури в центровете за спешна медицинска помощ, с които искахме да се запознаем като цяло с проблемите, каза доц. Д-р Валери Апостолов, конфедерален секретар и председател на синдикат „Висше образование“ към КТ „Подкрепа“. Категоризацията на труда е много важен въпрос, каза той е добави, че спешните медици са навсякъде, където има неотложна ситуация. Заплащането не отговаря на психическото и физическото натоварване, считат анкетираните. Неспешните повиквания и агресията срещу спешните медици са други проблеми в работата, които отбелязват работещите. Хубаво е да има и унифицирано специализирано облекло, коментира Апостолов.

Работещите в Центъра за спешната помощ в Област Пловдив са 450 човека, каза Георги Батакчиев от КТ "Подкрепа" в Пловдив. Унизителното заплащане е основният проблем, който той открои по време на дискусията. На второ място е категорията на труд. Когато отидем на катастрофа, заварваме пожарникари и полицаи, които са с добро облекло и са с първа категория труд, разказа Батакчиев. Само хората от Бърза помощ за с трета категория труд, добави той. Като проблем Батакчиев изтъкна необходимостта шофьорът на линейката да се включва в извеждането на пациенти от домовете им. Всеки втори и трети шофьор има дискова херния и когато се разболеят, обикновено си пишат молбата за напускане, твърди синдикалистът. При нас не се прилагат рехабилитационни програми при „прегаряне“. Пациенти търсят спешна помощ и за здравословни проблеми, които обикновено са за консултация с личен лекар, смята още Батакчиев. Агресията и физическата саморазправа с медиците е друг проблем, посочен от Батакчиев. Няма справедливо правораздаване при посегателство срещу медик, отбеляза той. По думите му така се срива авторитетът на лекарския труд и младите медици не желаят да са част от системата на спешната помощ. Този труд стана неатрактивен. Необходимо е по-държавнически да се погледне на ситуацията, призова Батакчиев.

На дискусията бе отбелязан и проблемът с  това, че на спешните екипи им се налага да обикалят болници, докато намерят лечебно заведение, което да приеме пациента.

Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" Иванка Динева и председателят на Българския лекарски съюз (БЛС) Иван Маджаров също взеха участие в кръглата маса. Маджаров посочи, че заплатите за спешните медици трябва да се изравнят с тези в системата на Министерството на вътрешните работи. 

/ГИ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 07:03 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация