site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 8 февруари в историята

8 февруари 2024 г., четвъртък, 6-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. вмчк Теодор Стратилат. Св. прор. Захария Сърповидец.

На този ден в България:

1892 - Първо представление на Народната драматическа трупа "Сълза и смях" в салона на  дружество "Славянска беседа" в София. На сцената са представени постановките "Недоразумение" от Васил Налбуров и "Женитба" на Николай Гогол. Народната драматична трупа "Сълза и смях" е приемник на театрална трупа "Основа" (1888) и на Драматичното отделение на Столичната драматично-оперна трупа. От началото на 1904 г. трупата е преименувана на Народен театър в София (дн. Народен театър "Иван Вазов").

1950 - България установява дипломатически отношения с Виетнам на ниво легации. На 25 ноември 1956 г. отношенията между двете страни са издигнати в ранг на посолства.

1952 - Секция "Белетристи" и "Критици" към Съюза на българските писатели в София в започва обсъждане на романа "Тютюн" на Димитър Димов. Обсъждането е проведено при отворени врата три дни - на 8, 11 и 13 февруари 1952 г.  Романът "Тютюн" излиза през есента на 1951 г. Авторът изпраща екземпляр от романа на министър-председателя Вълко Червенков, който се изказва положително за него. Въпреки това, по време на обсъждането в съюза литературните критици Пантелей Зарев и Емил Петров обвиняват писателя за "надкласова" гледна точка и "несчитане" със социалистическия реализъм в романа. Белетристът Челкаш пък заявява, че Димитър Димов "като че ли някак си живее вън от литературата досега". Иван Бурин смята, че "Има тежко раздвоение на автора между ветеринарната медицина и литературата." Според Георги Караславов "това е непоносим български език". На 1 март 1952 г. Президиумът на СБП гласува против "Тютюн" да бъде предложен за Димитровска награда.  Спорът се пренася в периодичния печат ( в. "Литературен фронт" от  6 и 13 март 1952 г.) и в редакционна статия "За романа "Тютюн" и неговите злополучни критици" във в. " Работническо дело" на 16 март 1952 г. Обсъждането завършва с препоръки за основна преработка на романа. Димитър Димов променя "Тютюн", като разширява описанието на работническия свят и въвежда нови герои. През 1954 г. романът излиза в преработения си вид, а през 1955 г. излиза трето издание на романа, в което писателят извършва допълнителни поправки върху текста. През 1992 г. романът "Тютюн" е издаден в първоначалната си редакция. Преведен на над 30 езика и екранизиран през 1961 г.

1989 - Създаден е Независимият профсъюз "Подкрепа" (от 18 март 1990 г. е Конфедерация на труда "Подкрепа" /КТ "Подкрепа"/). Сдружението е създадено по идея на д-р Константин Тренчев и поета Петър Манолов. За председател е избран д-р Константин Тренчев. С решение 60 от 22 февруари 1993 г. на Министерски съвет КТ "Подкрепа" е призната за  представителна организация на работниците и служителите на национално равнище в тристранното сътрудничество (работодатели - синдикати- изпълнителна власт). Член е на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (от 1991) и на Европейската конфедерация на профсъюзите  (от 1994).

1990 - Сформирано е правителство с министър-председател Андрей Луканов. Андрей Луканов е избран за председател на Министерския съвет на Народна република България на 3 февруари 1990 г. от ХIV сесия на 9-ото Народно събрание. Кабинетът е образуван от представители на Българската комунистическа партия и експерти. След изборите на 10 юни 1990 г. за VII Велико народно събрание правителството поема функции на преходно правителство. Оставката на кабинета е връчена на 7 август 1990 г. на председателя на VII ВНС. На 22 август с. г. ВНС приема оставката на правителството и възлага на министър-председателя Андрей Луканов да изпълнява функциите си до избора на ново правителство. Кабинетът управлява до 21 септември 1990 г.

1995 - Учредена е Асоциация на разузнавачите от запаса. Регистрирана е на 28 април 1995 г.

2001 - Конституционният съд приема тълкувателно решение, с което не допуска възможността Симеон Втори да се кандидатира за президент на България. Съдът е сезиран от 75 депутати да даде задължително тълкуване на част от разпоредбата на чл. 93, ал. 2 от Конституцията, която се отнася до изискването кандидатът за президент "да е живял последните пет години в страната".

2002 - Във Враца главният секретар на МВР Бойко Борисов открива в РДВР първата в България видеосистема за управление при кризи и бедствия, която свързва АЕЦ "Козлодуй", РДВР-Враца, МВР и Министерския съвет. Ситуационният център осигурява в реално време видеотелефонна връзка между АЕЦ "Козлодуй" и всички звена от системата.

2006 - Парламентът ратифицира Договора за създаване на Енергийна общност, подписан на 25 октомври 2005 г. в Атина. Страни по договора са Европейската общност и Албания, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Македония, Румъния, Сърбия и Черна гора, както и Мисията на временната администрация на Обединените нации в Косово.

2012 - Поради тежката метеорологична обстановка и увеличаването на ледохода по река Дунав е спряно корабоплаването в българската част, румънските власти също са спрели корабоплаването. До 90 процента достигна ледоходът при Русе, Свищов и Силистра. При Никопол и Тутракан той е съответно 80 и 70 процента, а при Видин, Лом и Оряхово - 40. Вследствие на силния вятър и вълнение в Черно море са залети плажове и пътища,  разбити са плавателни съдове, засегнати са търговски обекти.

2014 - В София е учредена партия "Нова България". Онлайн платформата "Политическа Промяна Сега" прераства в партия "Нова България". За председател на новата политическа формация е избран Ивайло Симеонов.

2016 - Екипът на телевизионното предаване "Шоуто на Слави" с водещ Слави Трифонов внася в Народното събрание  673 481 подписа в подкрепа на инициирането на национален референдум с шест въпроса - за намаляване наполовина на броя на депутатите, за мажоритарен избор в два тура, за възможността гражданите да се произнесат и за задължителното гласуване, както и за дистанционното гласуване по електронен път на изборите и референдумите. Петият въпрос в подписката е за намаляване на държавната субсидия за политическите партии и коалиции, като тя да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори. Шестият въпрос, по който да се произнесат българските граждани, е "Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на МВР и началниците на районните управления да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?".

2017 - Стартира регистрацията на домейни изцяло на кирилица с разширение .бг.

2020 - Скалният мост в землището на село Тюленово, община Шабла, област Добрич, е обявен за природна забележителност, съобщават от Министерството на околната среда и водите. Предложението е внесено от община Шабла с цел опазване на феномена, наподобяващ скална арка между морето и сушата. Мостът е скално образувание е без аналог по българското черноморско крайбрежие, с площ 2,424 дка.

2021 - Доктор Абдулах Заргар получава българско гражданство на церемония в Министерството на правосъдието от министър Десислава Ахладова. Иранският лекар е директор на болницата в Исперих, но е освободен от длъжност, защото няма българско гражданство. След като получава документа си за българско гражданство, д-р Заргар заявява, че за него това е "голяма чест и отговорност". Той изказва благодарност на седемте хиляди българи от Разградско, подписали се в негова подкрепа и казва, че иска да направи така, че България никога да не се срамува от него.

2022 - Конституционният съд единодушно приема тълкувателно решение, според което министърът на правосъдието може да прави предложение до Висшия съдебен съвет за предсрочно освобождаване от длъжност на председателя на Върховния касационен съд, на председателя на Върховния административен съд и на главния прокурор при тежко нарушение или системно неизпълнение на служебните задължения, както и действия, които накърняват престижа на съдебната власт. Приетото тълкувателното решение е по дело, образувано по искане на Министерския съвет от 5 август 2021 г.

2023 - В София се открива 11-ият конгрес на Конфедерацията на труда "Подкрепа" под мотото "С „Подкрепа" в бъдещето!".  Конгресът продължава два дни и в него участват над 600 делегати от цялата страна – представители на регионалните и браншови структури на синдиката. Димитър Манолов и Йоанис Партениотис са преизбрани за президент и вицепрезидент  на КТ "Подкрепа".

На този ден по света:

1575 - В Лайден, Нидерландия, е открит Лайденския университет под името Academia Lugduno Batava - най-старият университет в Нидерландия.

1724 - С указ на цар Петър Първи в Санкт Петербург е учредена Академията на науките и изкуствата (дн. Руска академия на науките).

1725 - Екатерина Първа се възкачва на руския престол с помощта на гвардейския полк на Александър Меншиков. Екатерина Първа е съпруга на покойния Петър Първи, който не посочва свой наследник. В историята това събитие се счита за началото на епохата на дворцовите преврати в Русия (1725-1762).

1861 - В САЩ е създадена Конфедерацията. На 6 ноември 1860 г.  кандидатът на Републиканската партия Ейбрахам Линкълн, който се обявява за отмяна на робството, е избран за президент на САЩ. На 20 декември 1860 г. Южна Каролина излиза от състава на САЩ, последвана от още 6 щата. На 8 февруари 1861 г. в Монтгомъри, столица на щата Алабама, представители на 7 южни робовладелски щата - Алабама, Джорджия, Луизиана, Мисисипи, Тексас, Флорида и Южна Каролина, провъзгласяват създаването на Конфедералните американски щати, известни също като Конфедерацията, с президент Джеферсън Дейвис, сенатор от Мисисипи. Те потвърждават правото си да държат роби. На 12 април 1861 г. части на Юга нападат федералния контингент във Форт Съмтър, Южна Каролина, което поставя началото на Гражданската война в САЩ, т. нар. Война между Севера и Юга. Следват множество сражения с огромни човешки загуби и за двете страни. В хода на войната към Конфедерацията се присъединяват и щатите Арканзас, Вирджиния, Северна Каролина и Тенеси. На 1 януари 1863 г. президентът Ейбрахам Линкълн обявява робите в южните американски щати за свободни хора, но сраженията не спират. При своя поход през южните щати войските на Севера унищожават всичко по пътя си: избиват хора и добитък, опожаряват ферми и разрушават градове като Атланта и Чарлстън. И така до поражението на Юга, чиито войски се предават след битката при Ричмънд на 9 април 1865 г. Няколко дни след това правителството на Конфедерацията напуска Ричмънд и се прибира в Денвил, щата Вирджиния. Но 10 април 1865 г. членовете на правителството са принудени да напуснат и Денвил. Конфедерацията прекратява съществуването си. На 18 декември 1865 г. с 13-ата поправка в конституцията робството в САЩ е забранено.

1867 - Подписано е споразумение между императора на Австрия Франц Йосиф I и Държавното събрание на Унгария, т. нар. Австро-унгарски компромис. Според документа Австрийската империя се преобразува в дуалистична монархия. Създадена е  Австро-Унгарската империя, която се състои от две самостоятелни държави и се управлява от австрийски император, който е и унгарски крал. Двете половини имат отделни парламенти, отделни правителства, отделни бюджети и отделни армии. Двамата министър-председатели и тримата общи министри на външните работи, на войната и на финансите образуват Министерски съвет. Съответните квоти, заплащани за тези услуги от всяка половина на монархията, се преразглеждат на всеки 10 години, както и търговските и митническите споразумения. На 8 юни 1867 г. Франц Йосиф е коронясан за крал на Унгария, а на 28 юли 1867 г. дава съгласието си за закона. Австро-унгарската империя се разпада на 3 ноември 1918 г.

1874 - Премиера на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург на операта на руския композитор Модест Мусоргски "Борис Годунов" по трагедията на руския писател Александър Пушкин.

1928 - Влиза в сила Протоколът за забрана на употребата по време на война на задушливи, отровни или други подобни газове и бактериологични средства (Женевски протокол от 1925 г.), подписан на 17 юни 1925 г. в Женева, Швейцария, от представителите на 37 държави.

1943 - Съветските войски освобождават град Курск от окупацията на фашистките войски по време на Втората световна война (1939-1945). Градът е окупиран от немските войски на 3 ноември 1941 г.

1984 - Откриват се 14-ите зимни Олимпийски игри в Сараево, СФРЮ. В тях участват 1272 атлети (274 жени и 998 мъже) от 49 държави, които се състезават в 6 вида спорт. Игрите завършват на 19 февруари 1984 г.

1991 - В Албания е разрешено притежаването на лични автомобили.

1992 - Откриват се 16-ите зимни Олимпийски игри в Албервил, Франция. Игрите завършват на 23 февруари 1992 г. В тях участват 1801 спортисти (1313 мъже и 488 жени) от 64 държави, които се състезават в 6 вида спорт.

2000 - За първи път в историята на Япония за кмет на населено място е избрана жена - Фасае Ота - на град Осака.

2001 - В Румъния е ратифициран закон за връщане на имотите, национализирани в периода 1945-1989 г.

2002 - Откриват се 19-ите зимни Олимпийски игри в Солт Лейк Сити, САЩ. Игрите завършват на 24 февруари 2002 г. В тях участват 2399 спортисти (1513 мъже и 886 жени) от 77 държави, които се състезават в 7 вида спорт.

2004 - В Швейцария е произведен референдум за доживотно интерниране на извършителите  на тежки сексуални престъпления. Инициативата е одобрена от 56,2 на сто от гласувалите. С референдум е отхвърлено правителственото предложение за прокопаване на втори тунел до тунела Сен Готар в Алпите. Предложението е отхвърлено с 62,8 на сто от гласовете.

2005 - Каролос Папуляс е избран от парламента за президент на Гърция. Той сменя на поста Константинос Стефанопулос. Папуляс е избран на първия тур с мнозинство от 279 гласа от общо 296 гласували.    

2006 - В Триполи, Либия,  Судан и Чад подписват мирно споразумение, с което слагат край на кризата в отношенията между тях. Това става на среща на ръководители на африканските държави. Споразумението, подписано от президента на Чад Идрис Деби и суданския му колега Омар ел Бешир, предвижда възстановяване на дипломатическите отношения, отваряне на консулства в двете страни и прекратяване на медийните кампании, които те водят една срещу друга.

2009 - На официална церемония в Ел Алто, край Ла Пас, Боливия, президентът на страната Ево Моралес обявява влизането в сила на новата конституция, одобрена на референдум на 25 януари 2009 г. Новият основен закон на Боливия предоставя повече права на 36 индиански племена в страната и им дава по-голям достъп до социалната справедливост и до държавното управление. Тя им дава право и да управляват природните богатства в районите, в които живеят. Конституцията дава възможност на Моралес, който е първият президент от индиански произход на Боливия, да се бори за втори президентски мандат.

2012 - В Прага, Чехия, с 49 гласа "за" срещу 22 "против" Сенатът (горната камара на парламента) одобрява промяна в конституцията, съгласно която президентът, който досега се избира от двете камари на парламента за срок от 5 г. и за не повече от два мандата, ще се избира чрез преки  избори. Ако никой от претендентите не получи над 50 процента на първия тур, ще се произвежда балотаж. Поправката е приета на Камарата на депутатите (долната камара на парламента) на 14 декември 2011 г.

2019 - Със 153 гласа "за", 140 "против" и един "въздържал се" парламентът на Гърция ратифицира споразумението на НАТО с Република Македония за приемането й в организацията. На 6 февруари 2019 г. страните членки на НАТО подписват в Брюксел, Белгия, протоколът за присъединяване на Република Македония към НАТО, след като тя разрешава дългогодишния си спор за името на държавата със съседна Гърция, която е членка на НАТО.

2020 - В Сърбия парламентът приема промени в Закона за изборите, съгласно които изборният праг се намалява от 5 на 3 процента и квота от най-малко 40 процента за участие на жени в местни и парламентарни избори, както и политическите партии и коалиции на малцинствата да участват в разпределението на мандатите, когато са спечелили по-малко от 3 процента от гласовете на изборите.

2022 - Президентът на Казахстан Касъм-Жомарт Токаев одобрява законови промени, които намаляват правомощията на предшественика му Нурсултан Назарбаев, управлявал страната от 1990 г. до 2019 г. Съгласно промените отпада задължението инициативи в областта на вътрешната и външната политика да бъдат координирани с бившия държавен глава. Анулира се и правото на Нурсултан Назарбаев да бъде смятан за доживотен ръководител на Съвета за сигурност на страната, както и на консултативната асамблея, натоварена със задачата да насърчава междуетническата хармония в Казахстан.

2023 - На церемония в Ямусукро, Кот д'Ивоар, бившата канцлерка на Германия Ангела Меркел е удостоена  с наградата за мир на ЮНЕСКО за решението си да приеме над 1,2 милиона мигранти в Германия въпреки съпротивата у дома и сред европейските партньори. Според организаторите на церемонията тя е проявила политическа смелост, когато през 2015-2016 г. Германия е приела мигранти, избягали от конфликтите в Сирия, Ирак, Афганистан и Еритрея.

Родени на този ден българи:

Иван Гешов (Иван Евстратиев Гешов), икономист и политик (1849-1924).
Директор на Българска народна банка (1 декември 1883-26 август 1886). От 1884 г. е редовен член на Българската академия на науките (БАН). Ръководи делегацията, подписала Букурещкия мирен договор (19 февруари 1886), с който приключва Сръбско-българската война (1885). Министър на финансите (12-16 август 1886; 26 август - 18 ноември 1886). Депутат в III Велико народно събрание (19 ноември 1886-3 август 1887). Министър на финансите (19 май 1894-9 декември 1894; 9 декември 1894-26 август 1897). Управляващ Министерството на търговията и земеделието (31 юли 1896-26 август 1897). Председател на Българския червен кръст (1899-1924). Председател на Народната (Народняшката) партия (1901-1920). Депутат и председател на 11-ото Обикновено народно събрание (22 февруари-25 октомври 1901), депутат от 12-ото до 14-ото Обикновено народно събрание (1902-1911) и в V Велико народно събрание (1911). Председател на БАН (1911-1924). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (16 март 1911-1 юни 1913), управляващ Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството (1-14 януари 1912). Депутат от 15-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1911- 1923) и председател на 15-ото Обикновено народно събрание (26 юни-23 юли 1913).

Бленика (ист. име Пенка Денева Цанева), поетеса (1899-1978).
Публикува поетични творби във вестниците "Вестник за жената", "Литературен час", "Литературен фронт", в списанията "Кооперативна просвета", "Изкуство и критика", "Септември", "Жената днес", както и разкази за деца в списанията "Детски свят", "Прозорче" и др. Учителка по български език и литература в София (1937-1946). Редактор в сп. "Жената днес" (1952-1958). Автор е на книгите "Брегове" (1932), "Бяла птица" (1937), "Сребърни ръце" (1943), "На пост" (1952), Лирика (1960), "Пътят към звездите", "Отражения", "Край белия Дунав" (1987) и др.

Тодор Харманджиев (Тодор Александров Илиев), поет и писател (1905-1995).
Автор е на стихосбирките "След години" (1939), "Добрите ветрове" (1972),  "Празникът  на черешите" (1979); на повестите - "Гардеробиерката" (1970), "Пълната къща" (1970); на романите - "Краят на едно детство " (1956), "Крилато време" (1958) и др. Пише и за деца и юноши. Носител е на орден "Народна република България" втора степен (февруари 1975), на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Йоско Йосифов (ист. име Йосиф Йосифов), композитор и диригент (1911-2001).
Ръководител на софийския хор "Родна песен" (1938-1939). Началник и музикален уредник на Радио Стара Загора (1939-1946). Диригент на Народната опера в Стара Загора (1946-1948). Диригент на Държавния симфоничен оркестър-Варна и на Народната опера във Варна (1948-1952, 1953-1956). Главен диригент на Народна опера във Варна (1952-1966). Автор е на оперите "Биляна" (1933) и "Цар Самуил" (1942), на инструментални  концерти, симфонични и музикално-сценични произведения, на песни, сюити и др. Лауреат на Димитровска награда втора степен (1950). Носител на орден "Червено знаме на труда" (1960) и на орден "Народна република България" първа степен (20 май 1986).

проф. Пенчо Данчев, литературен критик (1915-1989).
Редактор в издателство на БКП, във в. "Литературен фронт и в Българска кинематография (1945-1953). Преподавател (от 1948) по марксистко-ленинска естетика във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов". Заместник-главен редактор на сп. "Септември " (1969-1975). Секретар (1954-1958) и заместник-председател  (от 8 юни 1972) на Съюза на българските писатели. Автор е на сборници със статии и проблемни литературни разработки като "Индивидуализмът в българската литература " (1949), "Съвременни български поети" (1951), "Въпроси на литературата и изкуството"(1955), "Съвременни проблеми и автори" (1973), "Естетика" (1974) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).

проф. Емил Каменов, лекар епидемиолог (1916-2018). 
Работил е като участъков лекар, а после военен лекар. Началник на отдел "Противоепидемичен" в Министерство на народната отбрана (1953). Главен епидемиолог  в Министерство на народното здраве и социалните грижи (1954-1964). До 1981 г. е ръководител на Катедрата по епидемиология в Медицинската академия. Автор е на учебници, книги и научни трудове по епидемиология.

акад. Благовест Сендов, математик, политик и дипломат (1932-2020).
Декан на Факултета по математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1970-1973), ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (17 октомври 1973-10 октомври 1979). Депутат от 7-ото до 9-ото Народно събрание (1976-1989). Заместник-председател на Българската академия на науката /БАН/ (9 януари 1980-25 юли 1988), главен научен секретар на БАН (12 април 1982-25 юли 1988) и председател на БАН (25 юли 1988-9 декември 1991). Директор на Центъра по информатика и компютърни технологии към БАН (1991-1993). Председател на 37-ото Народно събрание (12 януари 1995-19 февруари 1997). Депутат (19 април 1997-19 април 2001) и заместник-председател на 38-ото Народно (7 май 1997-27 юли 2000). Заместник-председател на 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-10 октомври 2003). Посланик на България в Япония (19 декември 2003-14 септември 2009) и във Филипините (20 април 2006-19 септември 2014). През 1961-1962 г. той е един от участниците в реализирането на електронната изчислителна машина "Витоша" като проектант на математико-логическата й част. През 1980 г. започва да се занимава с теорията на апроксимациите, направление на математиката, и с приложенията на една неизползвана дотогава метрика - т. нар. Хаусдорфово разстояние. През м. януари 1993 г. Благовест Сендов съобщава, че след четиригодишна работа, въвеждайки нова теория,  е намерил окончателния отговор на задача в изчислителната геометрия, поставена през 1939 г. от  математиците Блументал и Ердьош. На 1 февруари 2011 г. акад. Благовест Сендов обявява, че е успял да разреши задача със 108-годишна история, свързана със свойствата алгебрични полиноми, която е решавал в продължение на седем години и чийто автор е българският математик акад. Любомир Чакалов (1886-1963). Автор е на повече от 30 учебника и на над 200 научни публикации в областта на математиката, теорията на апроксимациите, компютърните науки, математическото моделиране в биологията, компютърната геометрия и др. Главната част от изследванията му по Хаусдорфови апроксимации са събрани в монографията "Хаусдорфови приближения" (1972), която е преведена и на английски език. Автор е на "Изчислителна математика - стара и нова" (1972), "Математически модели на процесите на деление и дифиринциация на клетките" (1976, на руски език), "Хаусдорфови приближения" (1979, на руски език), "Усреднени модули на гладкост" (1983), "Алгоритъм на живота" (2001), "Джон Атанасов - електронният Прометей" (2003), "Мъхът и демокрацията" (2015) и др. Почетен гражданин на Видин (1973). Удостоен с почетното звание "Доктор хонорис кауза" на Московския държавен университет "М. В. Ломоносов" (19 април 1977), на Югозападния  университет "Неофит Рилски" за неговата научна дейност и високи постижения в областта на математиката (31 октомври 1996), на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" за приноса му в популяризирането на университета като национален център за подготовка на специалисти по математика и информатика (1 февруари 2011). Лауреат на Димитровска награда (1969). Носител на  орден "Кирил и Методий" първа степен (1974), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1978, февруари 1982), на наградата на БАН за математически науки "Акад. Никола Обрешков" за цикъла научни трудове (21 май 1988), на френския Орден на академичните палми за големия му принос в математическата наука (22 март 1995), на орден "Стара планина" първа степен  за  заслугите му към България  в областта на образованието  и науката и по случай неговата 70-а годишнина (26 февруари 2002), на  Орден на изгряващото слънце с за заслугите му за развитието на българо-японските отношения (25 септември 2009 г.). Удостоен с почетното звание "Академикус емеритус" на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (8 декември 2018).

Лада Галина (ист. име Ганка Славова Габровска), писателка (1934-2015).
Била е редактор на детски списания и на сп. "Пламък". Работила е като главен драматург в Държавния сатиричен театър и в литературната редакция на Българското национално радио. Издала е около 45 произведения, сред които романи, пиеси и книги за деца. Сценарист е и на два български игрални филма. От 1996 г. живее в САЩ, където е един от основателите (2002) и преподавател в  Българския учебен и културен център "Свети Климент Охридски" в град Вашингтон. Носител на наградата на Центъра  на българската общност във Вашингтон за значим принос за запазване на българския език и култура сред българската общност там (24 май 2012).

Рашко Младенов, актьор (1947).
Преподава пиано в училище по изкуствата в гр. Мексико, Мексико (1994). По негова инициатива се създава театър "Ателие 313" (25 август 1989). Играл е на сцените на театъра в Русе, в театър "София", Младежкия театър и театър "Зад канала". Бил е директор на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1997-2006), на Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе (1 декември 2009-9 януари 2012), на Драматичния театър "Никола Й. Вапцаров" в Благоевград (2013-2015). Служебен министър на културата (27 януари-4 май 2017). Автор е на музиката към спектаклите "С любовта шега не бива" от Мюсе, "Приказки" от Киплинг, "Кръчмата под зеленото дърво" и др. Сред филмите, в които се е снимал, са "Маргарит и Маргарита", "На чисто", "Слънчев удар", "Компариста", "Снимки за спомен", "Игра на любов", сериалите "Хора и богове", "Фалшификаторът от Черния кос", "Цветовете на изгрева" и др.

Елиана Масева, юрист и политик (1954).
Кмет на община Благоевград (1991-1995). Главен секретар на Министерски съвет (23 декември 1999-6 юли 2001). Депутат в 39-ото и 40-ото Народно събрание (2001-2009). 

Константин Тренчев, синдикален и обществен деец (1955).
Основател и президент (8 февруари 1989-9 февруари 2015) на Конфедерация на труда "Подкрепа“, от 9 февруари 2015 г. е почетен президент на конфедерацията. Един от основателите (1989) на Съюза на демократичните сили (СДС), член на Националния координационен съвет на СДС (1990-1991). Вицепрезидент на Международната конфедерация на свободните профсъюзи (1992-1996). Носител на орден "Стара планина" първа степен за  особено значимите му заслуги в обществения живот на България и по повод 50-годишния му юбилей (2005).

Симеон Щерев, състезател по борба свободен стил и треньор (1959).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея. От световни първенства печели един златен (1981) и един сребърен медал (1982). От европейски първенства печели три златни медала (1982, 1983, 1984). Бил е треньор на националния отбор на България по свободна борба при мъжете и при жените, на националния отбор на Азербайджан по свободна борба, на женския национален отбор на Китай, на женския национален отбор на Русия. Носител на златния пояс "Дан Колов" за 1982 г. Избран е за треньор номер 1 на "Левски" за 2008 г. Носител на медал "За заслуга" (2 юли 2014).

Едуард Ераносян, футболист и треньор (1961).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Локомотив" (Пловдив), "Аполон Каламариас" (Гърция), "Витория Сетубал" (Португалия), "Боавища" (Португалия) и "Леишоеш" (Португалия). За националния отбор по футбол има изиграни 10 мача. Треньорската му кариера започва през 2001 г. Като треньор остава завинаги в клубната история на  "Локомотив" (Пловдив), печелейки първата шампионска титла през 2004 г. и Суперкупата на България (2004).

Христо Стоичков, футболист и треньор (1966).
Играл е в отборите "Марица" (Пловдив), Завод "Юрий Гагарин" (Пловдив), "Хеброс" (Харманли), ЦСКА (София), "Барселона" (Испания), "Парма" (Италия), "Ал Насър" (Саудитска Арабия),"Кашива Рейсол" (Япония), "Чикаго Файър" (САЩ) и "Ди Си Юнайтед" (САЩ). За националния отбор по футбол има изиграни 83 мача и отбелязани 37 гола. Голмайстор на Световното първенство по футбол през 1994 г. в САЩ (17 юни-17 юли 1994) и е включен в идеалния състав на първенството. В САЩ  националният отбор на България печели бронзови медали и 4-ото място в първенството. С "Барселона" (Испания) печели турнирите Купа на европейските шампиони (1992) и Купа на носителите на купи (1997) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1992, 1997). Футболист на България за 1989 г., 1990 г., 1991 г., 1992 г. и 1994 г. Носител на "Златната топка" на сп. "Франс футбол" за 1994 г.  и носител на "Златната обувка" за 1990 г. (заедно с Уго Санчес). Спортист на България за 1994 г. През 1994 г. е победител в анкета "Спортист на Балканите", организирана от Българска телеграфна агенция (БТА). Избран за "Мъж на годината" в България за 1994 г. Носител на орден "Стара планина" първа степен (20 юли 1994). Почетен гражданин на София (1994), Пловдив и Смолян.  Треньор на националния отбор на България по футбол (2004-2007). Бил е почетен (нещатен) консул на България в Испания, със седалище в Барселона с консулски окръг, обхващащ автономните области Каталуния и Арагон. Носител на "Златно стъпало" за 2007 г., която се връчва от Монако. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (11 ноември 2011). Удостоен с Почетния знак на държавния глава за изключителния му принос към България и развитието на българския спорт, за особени заслуги към европейския и световния футбол, за социална ангажираност и подкрепа на обществено значими каузи, както и по повод неговата 50-годишнина (20 май 2016). "Шампион на спорта на ЮНЕСКО" - посланик на добра воля към ЮНЕСКО за периода 2016-2018 г. На 20 май 2016 г. на Националния стадион "Васил Левски" в София се провежда тържество "50 години номер 8" с бенефисен мач по случай 50-годишния юбилей на Христо Стоичков. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (21 май 2016). През м. октомври 2020 г. е класиран сред десетимата най-велики в историята играли на позицията ляв флангови нападател в допитване на сп. "Франс футбол" за най-добрите футболисти за всички времена. Автор е на книгите "Христо Стоичков. Историята" (2018,  в съавторство с Владимир Памуков) и "Христо Стоичков: Автобиография"  (на полски /2019/, испански и английски /2020/, в съавторство с Владимир Памуков). След 2013 г. работи като коментатор в радио- и телевизионни предавания.

Зоран Янкович, футболист (1974).
През футболната си кариера е  играл за отборите на "Железник" (Югославия), "Войводина" (Югославия), "Литекс" (Ловеч), "Далиан" (Китай), "Етникос Ахнас" (Кипър) и "Инджия" (Сърбия). За националния отбор по футбол има изиграни 30 мача и отбелязани 2 гола.

Тодор Енев, тенисист и треньор (1982).

През 1996 г. е избран за тенисист номер 3 на Европа при юношите до 14-години. През 1999 г. е финалист на юношеския турнир от "Големия шлем" - Уимбълдън на двойки с партньор Ярко Ниеминен. През 2000 г. достига до номер 2 в световната ранглиста за юноши. Дългогодишен капитан на националния отбор на България в мачовете за Купа "Дейвис". Рекордьор на България за отборната купа "Дейвис" с най-много срещи - 33, най-много години участие - 14 , най-много победи - 28.

На този ден са родени и:

Самюел Бътлър, английски поет сатирик (1612-1680).
Автор на литературната бурлеска "Худибрас" (1663-1678).

Даниел Бернули, швейцарски математик и физик (1700-1782).
През 1738 г. публикува труда си "Хидродинамика", в който формулира основите на механиката на течностите.

Жан Андре Делюк, швейцарски физик, геолог и метеоролог (1727-1817).

Андре Гретри, френски композитор (1741-1813).
Автор е на оперите "Люсил", "Ричард Лъвското сърце", "Петър Велики" и др.

Джон Ръскин, британски писател и литературен критик (1819-1900).

Жул Верн, френски писател (1828-1905).
Един от създателите на научно-фантастичния жанр. Сред най-известните му романи са: "Децата на капитан Грант" (1868), "Двадесет хиляди левги под водата" (1870), "Тайнственият остров" (1874) и др.

Дмитрий Менделеев, руски химик, учен, педагог и общественик (1834-1907).
Съставя таблица на елементите, озаглавена "Опит за система на елементите, основана на атомното им тегло и химическото сходство" (1 март 1869), като сравнява изменението на свойствата на съществуващите до момента химически елементи и величините на тяхното атомно тегло. През октомври 1871 г. окончателно дава формулировката на периодичния закон - "Свойствата на елементите, както и свойствата на образуваните от тях прости и сложни тела са подредени в периодическа зависимост от тяхното атомно тегло". Графическото изражение на закона се явява разработената от него периодична система на химическите елементи, т. нар. Менделеева таблица. На основата на периодичната система той внася корекции в атомното тегло на някои от химичните елементи, както и предсказва съществуването и свойствата на неоткрити дотогава елементи - скандий, германий и галий. Организатор и ръководител на Главната камара на мерките и теглилките в Русия (1893-1907). Той въвежда в Русия метричната система на мерките. Автор е на трудовете "За свързването на спирта с водата", "Органична химия", "Основи на химията" и др.

Херменгилд Шкорпил, чешки археолог, музеен деец  и общественик (1858-1923).
Работил в България заедно с един от братята си - Карел Шкорпил. На тяхно име е наречено с. Шкорпиловци във Варненска област.

Теодор Лесинг, немски философ (1872-1933).

Франц Марк, немски художник (1880-1916).
Представител на експресионизма.

Кинг Видор, американски режисьор и продуцент (1894-1982).
Режисьор е на филмите "Тълпата" (1928), "Алилуя" (1929), "Цитаделата" (1938), "Северозападният проход" (1940), "Изворът" (1949), "Човек без пътеводна звезда" (1955), "Война и мир" (1956) и др. Удостоен е със звезда на холивудската Алея на славата (1960). Носител на почетна награда "Оскар" (1979).

Хорлогийн Чойбалсан, монголски политически и държавен деец (1895-1952).
Държавен глава (председател на Президиума на държавния Малък хурал) (24 януари 1929-27 април 1930), ръководител на правителството (председател на Съвета на народните комисари - 24 март 1939-1946; министър-председател - 1946-28 май 1952), член на ръководството на Монголската народнореволюционна партия (1930-1952); главнокомандващ монголските войски в съвместната съветско-монголска операция за разгрома на японските  войски през 1939 г. в района на р. Халхин-Гол и през 1945 г. в Манджурия и Вътрешна Монголия.

Честър Карлсън, американски физик (1906-1968).
Изобретател на ксерографията, която позволява да се създава и предава информация с помощта на ксерокопирането и лазерния печат. Отказвайки се от фотографските методи, Карлсън провежда опити с електростатични заряди и фотопроводящи материали и изследва изменението на електричните им свойства под въздействие на светлината. Той нарича процеса ксерографиране от гръцките думи "xeros" - сух и "graphei" - писмо. Първото ксерокопие е направено на 22 октомври 1938 г. в импровизирана лаборатория, разположена в хотел "Астория" в Ню Йорк. На копието, което се съхранява в Смитсоновия институт, се чете "10-22-38 ASTORIA."

Паула Модерзон-Бекер, немска художничка (1876-1907).

Джак Лемън (ист. име Джон Улър Лемън III), американски актьор и режисьор (1925-2001).
Участвал е в над 80 филма, сред които "Мистър Робъртс" (1953), "Трима за ревюто" (1953), "Сестра ми Илейн" (1955), "Апартаментът" (1960), "Как да убиеш жена си" (1965), "Войната между мъжете и жените" (1972), "Спасете тигъра" (1973), "Китайски синдром" (1979) и др. Носител на "Оскар" за филма "Мистър Робъртс" (1956)  и за филма "Спаси тигъра" (1974). През 1988 г. получава Награда за цялостно творчество от Американския филмов институт.

Вячеслав Тихонов, руски актьор и режисьор (1928-2009).
Участвал е във филмите "Млада гвардия" (1948), "Тарас Шевченко" (1951), "Оптимистична трагедия" (1963),"Война и мир" (1967), "Седемнадесет мига от пролетта" (1973), "Те се сражаваха за Родината" (1975), "Белият Бим, Черното ухо" (1977), "Булеварден роман" (1994) и др. Става особено популярен с ролята на Щирлиц в сериала "Седемнадесет мига от пролетта". Народен артист на СССР (1974), Герой на социалистическия труд (1982).

Джеймс Дийн, американски актьор (1931-1955).
Джеймс Дийн се превръща в идол на американското кино едва на 24-годишна възраст, след като загива в автомобилна катастрофа, въпреки че е участвал само в три филма "Бунтовник без кауза" (1955), "На изток от рая" (1955), "Гигант" (1956). Носител на "Златен глобус" (1956, посмъртно) за най-добър актьор.

Джон Гришам, американски юрист и писател (1955).
Автор на повече от 20 романа, сред които "Време да убиваш" (1989), "Фирмата" (1991), "Версия "Пеликан" (1992), "Клиентът" (1993), "Адвокат на улицата" (1998) "Да пропуснеш Коледа" (2001), "Последният съдебен заседател" (2004), "Брокерът" (2005) и др.

Сезар Пратес Луис, бразилски футболист (1975).

Матю Търкот, канадски състезател по шорттрек (1977).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ (щафета 5000 м). От олимпийски игри има и един сребърен и един бронзов медал. От световни първенства има седем златни и шест сребърни медала.

Каролина Костнер, италианска състезателка по фигурно пързаляне (1987).
Печели бронзов медал на Олимпийските игри през 2014 г. в Сочи, Русия. От световни първенства печели един златен, два сребърни и три бронзови медала. От европейски първенства печели пет златни, два сребърни и два бронзови медала.

Джанкарло Гонсалес, футболист от Коста Рика (1988).

Гензебе Дибаба, етиопска състезателка по лека атлетика (1991).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 2016 г. в Рио де Жанейро, Бразилия. На Световното първенство на открито през 2015 г. в Пекин, Китай, печели златен и бронзов медал. На световни първенства на закрито печели пет златни медала (2012 г., 2014 г., 2016 г. и 2018 г., когато печели два медала). Два пъти е и шампионка на Световни първенства по лекоатлетически крос (2008 г. и 2009 г.)  Многократна световна рекордьорка. Понастоящем е притежателка на 3 световни рекорда:  на 1 миля на закрито (17 февруари 2016 г.); на 3000 м на закрито (6 февруари 2014) и 5000 м на закрито (19 февруари 2015).

Бруно Мартинс Инди, нидерландски футболист (1992).

С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия.

Това е денят на смъртта на:

Мария Стюарт, кралицата на Шотландия (14 декември 1542-24 юли 1567) (1542-1587).
Екзекутирана е по заповед на английската кралица Елизабет Първа по обвинения в предявяване на претенции към английския престол и в съучастие в католически заговори.

Петър Първи Велики, руски цар (от 27 април 1682), император на Русия (22 октомври 1721-8 февруари 1725) (1672-1725).

Франце Прешерн, словенски поет (1800-1849).

Иван Аксаков, руски публицист и славяновед (1823-1886).

Луи Рено, френски юрист (1843-1918).
Носител на Нобелова награда за мир за 1907 г.

Нил Филатов, руски лекар педиатър (1847-1902).
Един от родоначалниците на педиатрията в Русия. Изучава и описва острите инфекциозни болести при децата, ръководи първата самостоятелна Катедра по детски болести в Московския университет (1891-1902).

Макс Либерман, немски живописец и график (1847-1935).

Уилям Бейтсън, британски биолог (1861-1926).
В лично писмо до Адам Седуик, професор по зоология в Кеймбриджкия университет, датиращо от 18 април 1905 г., Уилям Бейтсън за пръв път използва думата "генетика" при описване на изследване свързано с наследствеността и науката за изменчивостта.

акад. Стефан Петков (Стефан Петков Павликянов), български ботаник (1866-1951).
Основоположник на ботаническата наука в България. Декан на Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1915-1916; 1918-1919; 1924-1925). Ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1925-1926). Над 30 години е уредник на Университетския ботанически институт и градина. Председател на Природо-математическия клон на Българската академия на науките /БАН/ (1922-1923; 1936-1937). Подпредседател на Управителния съвет на БАН (1937-1944). Бил е председател и на Българското природоизпитателно дружество, на Българското ботаническо дружество (1923), на Българското пещерно дружество, на Съюза за защита на родната природа (1928). Работил е главно в областта на водорасловата, на мъховата и на висшата флора на България. Автор е на първата библиография върху българската флора (1913). Носител на орден "За независимостта на България" (1908) и медал "За наука и изкуство" (1921).

сър Робърт Робинсън, британски химик (1886-1975).
Носител на Нобелова награда за химия за 1947 г. за изследванията му на растителни продукти с голямо биологично значение и по-специално на алкалоидите.

Валтер Боте, немски атомен физик, изследовател в областта на космическите лъчи (1891-1957).
Носител на Нобелова награда за физика за 1954 г. за метода  на съвпаденията и откритията направени с него.  Другата половина от наградата получава немският физик и математик проф. Макс Борн за неговите фундаментални изследвания по квантова механика, в частност за статистическата интерпретация на вълновата функция.

ген.-полк. Христо Михайлов, български политически и военен деец (1893-1944).
Участва в Балканската война (1912-1913) и в Първата световна война (1914-1918). Попада в плен и до 1920 г. е в пленнически лагер край Солун, Гърция. От 1918 г. е член на Българската работническа социалдемократическа партия (тесни социалисти) /т.с./. След завръщането си в България се включва в организацията на Българската комунистическа партия (БКП) (т.с.) в град Фердинанд (дн. Монтана). Участва в Септемврийското въстание (1923). След разгрома му емигрира в Югославия. Осъден е задочно на смърт по Закона за защита на държавата (ЗЗД). По време на априлските събития през 1925 г. е арестуван, затворен и повторно осъден на смърт. Излиза от затвора през 1937 г. Избран е за член на Централния комитет (ЦК) на Българската работническа партия (БРП). Участник и ръководител на Съпротивителното движение по време на Втората световна война (1939-1945). Член на Политбюро на ЦК на БРП (1942). Първи командир (1943) на Народоосвободителната въстаническа армия (НОВА). При полицейска блокада на София през м. февруари 1944 г. след престрелка е тежко ранен, заловен и убит.

Николай Тихонов, съветски поет и писател (1896-1979).
Автор е на сборниците със стихове "Орда" (1921), "Брага" (1922) , "Балада за синия пакет" (1922),  "Дванадесет балади" (1925), "Юрга" (1930), на сборника с разкази "Рискован човек" (1927), "Стихове за Кахетия" (1935), "Грузинска пролет" (1948; Държавна награда на СССР, 1949), "Два потока" (1951, Държавна награда на СССР, 1952)  и др.  Председател на Съюза на писателите на СССР (януари 1944-1946). От 1946 г. е депутат във Върховния съвет на СССР. От 1949 г. е председател на Съветския комитет в защита на мира. Автор е на очерците "Ленинград приема боя" (1942), на разкази, на повестите "Чергари" (1931), "Бялото чудо" (1956), "Зелената тъмнина" (1966), "Шестте колони" (1968, Ленинска награда, 1970) и др. Герой на социалистическия труд (1966). Три пъти носител на Сталинска награда (1942, 1949, 1952),  на международната Ленинска награда УЗа укрепване на мира между народите" (1957), на Ленинска награда (1970).

проф. Денис Габор, британски физик от унгарски произход (1900-1979).
През 1947-1948 г. той развива теорията на метода, наречен холография, за записване и възстановяване на вълново поле. Методът е основан на регистрирането на интерференционната картина, получена от вълна, отразена от осветения от източник на светлина обект. След откриването на лазера през 60-те години на 20-и в. холографията се прилага широко в медицината и картографията за съхранява и обработване на информация. Носител на Нобелова награда за физика за 1971 г. за откриването и развитието на холографския метод.

Хатълдор Лахснес, исландски писател, поет и драматург (1902-1998).
Автор е на романите "Великият стихоплетец от Кашмир" (1927), "Салка Валка" (2 т., 1931-1932), "Самостоятелни хора" (1934-1935), "Светлината на света" (4 т., 1937-1940), "Рибата може да пее" (1957) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1955 г. за епическата сила, с която възражда белетристичното изкуство на Исландия. Сред по-известните му романи са: "Великият стихоплетец от Кашмир" (1927), "Салка Валка" (1931-1932), "Самостоятелни хора" (1934-1935) и др.

Джон Нойман (Янош Нойман), американски математик и икономист от унгарски произход (1903-1957).
Разработва общ модел на компютърна система (1945). Той и неговите колеги реализират идеите му и създават работеща система, наречена EDVAC, която влиза в действие през 1952. Неговата революционна архитектура се оказала ефективна и досега остава основа на всички компютърни системи за обща употреба.

Инок Пауъл, британски политик (1912-1998).
Министър на здравеопазването на Великобритания (27 юли 1960-18 октомври 1963).

Стоян Бояджиев, български политик (1915-2004).
Председател (1992-1995) и почетен председател (1995-2004) на Вътрешната македонска революционна организация (ВМРО).

Айрис Мърдок, британска писателка от ирландски произход (1919-1999).
Авторка на романите "Под мрежата" (1954), "Камбаната" (1958),  "Отделената глава" (1961), "Червеното и зеленото" (1965), "Морето, морето" (1978), "Зеленият рицар" (1993), "Дилемата на Джаксън" (1995) и др. Носителка на наградата "Букър" (1978) за романа си "Морето, морето".

Бърт Бакарак, американски композитор и пианист (1928-2023).
Автор е на музиката към филмите "Алфи" (1966), "Казино Роял" (1967), "Буч Касиди и Сънданс Кид" (1969) и др. Писал е песни за Дион Уоруик, Арета Франклин, Дъсти Спрингфийлд, Том Джоунс и др. Носител на шест награди "Грами" (1968, 1970, 1987, 1999, 2006, 2022) и специална награда "Грами" за изключителни постижения (2008), на две награди "Златен глобус" (1970, 1982). През 1970 г. получава две награди "Оскар" - за музиката на филма "Буч Касиди и Сънданс Кид" и за песента Raindrops Keep Fallin' on My Head. През 1982 г. заедно с тогавашната си съпруга, текстописката Карол Байер Сейгър, печелят "Оскар" за Best That You Can Do. Удостоен е с наградата "Гершуин" (2012).

Жан-Клод Кариер, френски писател, сценарист и актьор (1931-2021).
Участвал е във филмите "Дневникът на една камериерка" (1964), "Млечният път" (1969), "Вярно с оригинала" (2010) и др. Сценарист е на над 60 филма, сред които са "Хотел "Парадизо" (1966), "Крадецът" (1967), "Басейнът" (1969), "Борсалино" (1970) и "Тенекиеният барабан" (1979). Автор е на 80 творби, сред които разкази, есета, преводи и беседи, както и на текстове за песни на Жулиет Греко, Брижит Бардо и Жана Моро.

Гергана Кофанджиева-Гройс, българска актриса (1932-2021).
Играла е в Драматично-куклен театър във Враца (1956-1958), Драматичен театър "Николай О. Масалитинов" в Пловдив (1958-1964), Драматичен театър "Стоян Бъчваров" /Театрално- музикален продуцентски център - Варна/ (1964 Ц 1966), Театър на поезията и естрадата (1966-1969), театър "София" (1969-1991), театър "Възраждане", Театрална работилница "Сфумато", Народен театър "Иван Вазов". Носителка на наградата "Аскеер" на театър "Българската армия" за поддържаща роля за Щиглеца и жена над 70-те в "Преди/След" от Роланд Шимелпфениг, постановка на Иван Добчев на Драматичен театър "София" (24 май 2011).

Атанас Косев, български композитор и диригент (1934-2021).
Основател и диригент на първия Младежки симфоничен оркестър в Русе (1952).  Главен редактор на редакция "Музика" при Българската национална телевизия (1978-1984). Завеждал е редакция в направление "Забавна музика" при Българско национално радио (от 1986). Автор е на мюзикъли и музикално-сценични творби за деца, сред които "Снежанка и седемте джуджета", "Червената шапчица", "Малката кибритопродавачка", "Лае Вегас", "Ян Бибиян" - балет, произведения за симфоничен оркестър, камерна и хорова музика, театрална и филмова музика. Написал е над 500 естрадни песни, като много от тях са се превърнали хитове - "Надежда" (изп. Борис Гуджунов), "Вечерницата пак бъди" (изп. Бисер Киров), "Каквато искаш ти бъди" (изп. Борис Гуджунов), "Ирина" (изп. Маргарита Хранова), "Звезда без име" (изп. Катя Филипова), "Семеен спомен за Поморие" и "Моряци"(Стефка Берова и Йордан Марчинков), "Без адрес" (изп.Маргарита Хранова) и др. Много от естрадните му песни са издавани от звукозаписни компании в Русия, САЩ, Япония, Белгия, Финландия и др. Автор е на осем книги с поезия и разкази и на мемоарите си "Време е за блус!" (2011). Носител на множество награди в България и чужбина.

Сергей Юрски, руски актьор (1935-2019).
Участвал е в над 40 филма, сред които "Човек отникъде" (1961), "Златният телец", "Мястото на срещата не се променя", "Кралят-елен","Малки трагедии","Търсете жената", "Любов и гълъби", "Кралица Марго" и др. 

Виктор Чанов, съветски и украински футболист и треньор (1959-2017).
Печели сребърен медал от Европейското първенство през 1988 г. във ФРГ с националния отбор по футбол.
/АЯ/КГ/МГ/