Земеделието ще продължи да бъде гореща тема в ЕС и през следващите месеци, защото проблемите, които поставят и европейските, и българските земеделци, не могат да се решат за няколко месеца. Това каза евродепутатът от група "Обнови Европа" Атидже Алиева-Вели в интервю за БТА.
На пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург днес дебатът за селското стопанство и протестите на фермерите в редица европейски страни зае централно място в дневния ред.
В дискусиите станаха ясни няколко неща: от една страна, очевидно високите амбиции на Европейския съюз и зеления преход не са поносими за земеделците. Трябва да се търси баланс между изискванията, финансовата помощ и административната тежест. От друга страна, земеделците в отделните държави имат национални проблеми, които се различават в различните региони на Европа, но също изискват европейски решения, посочи Алиева-Вели.
Забавяне на темпа на Зелената сделка
Отправят се призиви за забавяне темпа на Зелената сделка, което ще даде възможност на европейските институции да извършват цялостни оценки за въздействието на мерките, включени в редица законодателни предложения. През последните години редица важни законодателни предложения бяха съпроводени от непълна оценка за въздействие на изискванията, особено в социално-икономическата сфера, подсигуряването на която е основна предпоставка за успешния зелен преход. Ако няма икономическа устойчивост и стабилност и ако всички тези изисквания се въвеждат, в конкретния случай за сметка на конкурентоспособността на земеделците, не може да се очаква те да изпълняват тези изисквания. Затова е важно първо да бъде извършен цялостен преглед, цялостна оценка, и след това - преразглеждане на целите, подчерта евродепутатът. Президентът на Франция Еманюел Макрон преди около месец също отправи подобен призив за "пауза" в Зелената сделка, така че се надявам след европейските избори Зелената сделка да стане по-близка до фермерите. Те много често са обвинявани, че не искат да бъдат част от зеления преход. Напротив - точно това са хората, които най-много страдат от климатичните промени, те са първите засегнати от климатичните промени като в случаи на суша, наводнения или пожар. Осъзнават необходимостта от тези мерки, отговорността, която имат за борба с климатичните промени и опазване на околната среда, но трябва да им дадем подходящите инструменти, чрез които да го правят, призова Алиева-Вели.
Смяна на подхода
Проблемите в земеделието, както винаги, са многопластови и много сложни, но основното е да се води диалог със земеделците и от няколко месеца призоваваме за обръщане на подхода в земеделските политики, посочи българският евродепутат. В търсенето на решения и мерки трябва да се поеме в посока, обратна на прилаганата в момента - от основата към върха на пирамидата, каза тя. В това отношение Стратегическият диалог, започнат от Европейската комисия по проблемите на земеделието, е едно добро начало за диалог, но е разчетен за твърде кратко време. За такъв мащабен дебат, който трябва да определи бъдещето на европейското земеделие, според Алиева-Вели, предвидените за инициативата месеци до края на юни са крайно недостатъчни. Трябва да се проведе широко обществено обсъждане, в което да бъдат взети под внимание мненията на всички заинтересовани страни. Този диалог трябва да се води на местно, регионално, национално и европейско ниво, за да бъдат отчетени и всички регионални и национални специфики. Виждаме, че националните проблеми на фермерите в отделните страни са различни, допълни тя.
Свръхрегулация и бюрокрация
Проблемите в сектора отчасти са свързани и със свръхрегулацията по отношение на европейските изисквания. Има различно транспониране и свръхтранспониране на европейските регулации в отделните държави. Българските земеделци също понасят тежестта на европейската бюрокрация - те буквално се задъхват от изисквания, част от които дори са противоречиви, посочи евродепутатът.
Надявам се приоритетът за опростяване на правилата от думи да се превърне в реални действия, така че една част от решението на проблемите на българските земеделци, включително последните проблеми, които се наблюдават на национално ниво с мониторинга, с изискванията за заделяне на 4 или 7 процента от площите като необработваеми, да бъдат решени с европейското законодателство. Правилата се усложняват многократно в процеса на определянето им на европейско ниво, преминаването им през националното ниво и достигането до земеделците. Необходими са прости правила, които да се въведат на национално ниво, и за да могат земеделците да се съсредоточат в работата си по производството си на храни. Днес земеделците са финансисти, счетоводители, агрономи, производители ..., заради голямата административна тежест професията на земеделеца в момента събира доста други професии в себе си, посочи Алиева-Вели.
Осъвременяване на ОСП
В началото на 2023 г. в сила влезе реформираната Обща селскостопанска политика (ОСП) на ЕС. Работата по реформата обаче беше проведена "в други времена" - когато нямаше война в Украйна и в края на ковид кризата. ОСП, като цели и финансови показатели, е предвидена съответно за тези условия. Поради това тя наистина има нужда от осъвременяване. Основен приоритет за Европа е гарантиране на продоволствената сигурност, а виждаме, че 65 години след създаването си ОСП за първи път е затруднена и не изпълнява две от основните си цели - гарантиране на продоволствената сигурност, т.е. изхранването на хората, и справедливи доходи за земеделците. Промяна следва да се търси както от гледна точка на финансирането, така и на функционирането на ОСП, отбеляза евродепутатът. По думите й макар за финансиране на ОСП да се заделят над 390 млрд. евро за седемгодишния програмен период или една трета от бюджета на Съюза, то това финансиране през последните десет години остава на същото равнище; субсидиите на земеделците на европейско ниво са еднакви с тези преди десет години, а разходите са се увеличили в пъти, така че в реформата на селскостопанската политика трябва да намерят място и фактори като отчитането на инфлацията, модернизирането и функционирането, подчерта евродепутатът.
Субсидиите за българските фермери
Перспективите за повишаване на субсидиите за българските фермери са свързани с преразглеждане на финансовата рамка на ЕС и увеличение на бюджета за земеделие, което Съветът на този етап отхвърля, посочи Алиева-Вели.
Продължавам да настоявам за незабавно изравняване на директните плащания, но както и предишни пъти, и сега Комисията и Съветът остават глухи за тези призиви, темата днес отново не беше засегната, което е неприемливо. Говорим за намаляване на неравенствата и в същото време премълчаваме тема, която се поставя години наред - това е най-голямата болка за българските земеделци от влизането ни в ЕС. Подобен проблем имат и други страни - съседна Румъния, Латвия, Литва и други, но за съжаление те нямат мнозинство, за да може тази промяна да се случи, каза евродепутатът.
/ЦМ/
news.modal.text
