site.btaБроят на въведените в експлоатация жилищни сгради в България намалява през четвъртото тримесечие на 2023 г. на годишна база
По предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ) броят на въведените в експлоатация жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 1529, а новопостроените жилища в тях са 6350. Спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. сградите са с 57 по-малко, или с 3,6 на сто, а жилищата в тях се увеличават с 1101, или с 21 на сто.
Справка в НСИ показва, че през през същото тримесечие на 2022 г. в експлоатация са били въведени 1613 жилищни сгради, а новите жилища в тях са били 5708. Спрямо четвъртото тримесечие на 2021 г. сградите са били с 392 повече, или с 32,1 на сто, а жилищата в тях са нараснали с 285, или с 5,3 на сто.
От въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през четвъртото тримесечие на 2023 г. със стоманобетонна конструкция са 76,8 на сто, с тухлена - 19,5 на сто, с друга - 3,3 на сто, а с панелна - 0,4 на сто. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (78,3 на сто), следвани от жилищните кооперации (14,1 на сто). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2022 г. се наблюдава увеличение в броя на новопостроените жилищни кооперации, сградите от смесен тип и вилите, докато броят на къщите намалява.
През четвъртото тримесечие на 2023 г. най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 267 сгради с 1823 жилища, Пловдив - 230 сгради с 636 жилища, и Варна - 174 сгради с 1390 жилища в тях. Справка в НСИ сочи, че подобна е била и класацията през четвъртото тримесечие на 2022 г.: София (столица) - 296 сгради с 1997 жилища, Пловдив - 232 сгради с 517 жилища и Варна - 182 сгради със 742 жилища в тях.
Най-висок през четвъртото тримесечие на 2023 г. е делът на новопостроените жилища с две стаи (38,9 на сто), следват тези с три стаи (34,4 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с пет стаи - 4,8 на сто. През същото тримесечие на 2022 г. разпределението по най-висок дял се запазва - съответно: жилища с две стаи (35,5 на сто), следвани от тези с три стаи (34,8 на сто), но с най-нисък дял са били жилищата с една стая - 4,8 на сто.
Общата полезна площ на новопостроените жилища през четвъртото тримесечие на 2023 г. е 644,4 хил. кв. м, или с 10,3 на сто повече в сравнение със същото тримесечие на 2022 г., а жилищната площ нараства с 10,9 на сто и достига 504,5 хил. кв. метра. Същевременно средната полезна площ на едно новопостроено жилище намалява от 111,3 кв. м през четвъртото тримесечие на 2022 г. на 101,5 кв. м през същото тримесечие на 2023 г.
Най-голяма средна полезна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана през четвъртото тримесечие на 2023 г. в областите Силистра - 227,8 кв. м, и Габрово - 171,4 кв. м, а най-малка - в областите Монтана - 71,1 кв. м, и Варна - 72,4 кв. метра. През през същото тримесечие на 2022 г. лидери по този показател са били област Силистра ( 226,9 кв. м) и област Монтана (188 кв. м), а с най-малка средна полезна площ са били областите Враца (55,4 кв. м), и Велико Търново (78,9 кв. метра), сочи справка в НСИ.
/СС/
news.modal.header
news.modal.text