site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 4 февруари в историята

4 февруари 2024 г., неделя, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 15 Неделя след Петдесетница – на Законника. Преп. Исидор Пелусиотски. Св. Мчк Иадор. Преп. Иасим Чудотворец.

По света се отбелязва:

Международният ден на човешкото братство. Отбелязва се от 2021 г. с резолюция A/RES/75/200 на Общото събрание на ООН от 21 декември 2020 г., за да се повиши информираността на международната общност за различните култури, религии и вярвания, както и за насърчаване на толерантността  за  приемане и зачитане на религиозното и културно многообразие в света, включително по отношение на религиозното изразяване. Годишнина от подписването (2019) на документа "Човешко братство за световен мир и съвместен живот",  в Абу Даби, Обединени арабски емирства, от папа Франциск и шейх Ахмад ал Тайеб, ръководител на  университета "Ал Азхар" в Египет.

Световният ден за борба с рака. Отбелязва се от 2000 г. по инициатива на Международния съюз за борба с рака съгласно чл. 10 на Парижката харта, приета на първата Световна среща на високо равнище за борба с рака в Париж, Франция, на 4 февруари 2000 г. Целта е да се повиши информираността на международната общност за заболяването, да бъдат предприети мерки за борба с рака в световен мащаб, както и да бъде подобрен начинът на живот на хората с това заболяване. Мотото на деня за периода 2022-2024 г. е: "Да затворим пропастта в здравеопазването", насочено към идеята, че са нужни усилия на всички нива в здравеопазването, за да се преодолеят съществуващите неравенства в достъпа до здравни грижи,  включително във връзка с превенцията и лечението на онкологичните заболявания.

Националният празник на Шри Ланка. Ден на независимостта (1948).

На този ден в България:

1904 - В Ески Джумая (дн. Търговище) излиза бр. 1 на в. "Нов вестител" - местен информационен всекидневник. Излиза до 28 март 1907 г.

1923 - В Народния театър в София е извършен неуспешен опит за атентат срещу министър-председателя Александър Стамболийски и министрите Александър Оббов, Петър Янев и Цанко Бакалов. В театъра с юбилейната постановка "Апотеоз на родното драматично изкуство", в която са включени откъси от известни български пиеси, се отбелязва 65-годишнината от първото театрално представление в България - пиесата "Михал Мишкоед" от Сава Доброплодни, играна в Шумен. На представлението присъстват почти всички министри, а в официалната ложа е цар Борис III и княгините Евдокия и Надежда. В министерската ложа са министър-председателят Александър Стамболийски и министрите Цанко Бакалов, Петър Янев и Александър Оббов. Малко след 21:00 часа избухва бомбата с фитил, запълнена с барут и малко динамит. Атентаторът е Асен Даскалов от с. Горна Козница, Радомирско - член на ВМРО. Арестуван е на 26 март 1923 г. във влака на гара Плевен. На 12 септември 1924 г. в Горна Джумая той участва в избиването на Алеко паша, подполковник Атанасов, Арсени Йовчев и др. На 10 август 1925 г. Асен Даскалов е открит мъртъв при гара Батановци (Темелково). Убийството остава неразкрито.

1925  - Учредително заседание на Българското геологическо дружество (БГД), на което е приет първият устав на организацията и е избрано първото настоятелство на БГД. Инициатори за създаването на дружеството са професорите от Софийския университет "Св. Климент Охридски" Георги Бончев, Стефан Бончев и Петър Бакалов. На заседанието (трето по ред за обсъждане на устава) проф. Георги Бончев е избран за председател на първото настоятелство на БГД. С писмо 879 от 26 февруари 1925 г. Министерството на вътрешните работи и народното здраве утвърждава устава на дружеството и това е датата на неговото официално легализиране. Дружеството издава периодичното  "Списание на Българското геологическо дружество", чиято първа книжка е публикувана през 1927 г. Дружеството е член на Асоциацията на геоложките дружества в Европа (AEGS), асоцииран член на Европейската асоциация на геолозите и инженерите (EAGE) и на Американската асоциация на петролните геолози (AAPG).

1927 - Излиза бр. 1 на "Столичен общински вестник" - официално издание на Софийската община. Последният брой на вестника излиза на 18 декември 1936 г. Неговата задача е да поддържа "връзка между гражданите и общинската управа" и да изнася пред гражданите дейността на столичното общинско управление.

1930 - В Пловдив излиза бр. 1 на в. "Победа" - местен информационен всекидневник. Излиза до 19 януари 1936 г.

1947 - Завършва Първата национална конференция на Трудово-кооперативните земеделски стопанства (ТКЗС) (започнала на 1 февруари). Приет е правилник за вътрешния ред в тях.

1951 - Въведена в експлоатация ВЕЦ "Петрово", която  се намира на Петровска река край с. Петрово, община Сандански, област Благоевград, с инсталирана мощност от 2,57 мегавата.

1951 - Въведена в експлоатация ВЕЦ "Видима", която се намира в северната част на Централна Стара планина (под връх Ботев) на надморската височина от 692,55м. Разположена е на водослива на р. Лява Видима и на Пръскалска река. Инсталираната мощност на централата е  3290 квт.

1952 - Прието е Постановление 109 на Министерския съвет за учредяването на Българска търговска палата, като наследник на Софийската търговско-индустриална камара, създадена на 11 юни 1895 г. Учредителното събрание на палатата е проведено на 10 юли 1952 г., за председател е избран Цвятко Банчев. С Разпореждане 70/16 април 1973 г. на Бюрото на Министерския съвет Българската търговска палата  се преименува на Българска търговско-промишлена палата.

1997 - Заседание на Консултативния съвет по национална сигурност (КСНС ) при президента Петър Стоянов, на което парламентарно представените в 37-ото Народно събрание политически сили (Демократична левица, Съюз на демократичните сили, Движение за права и свободи, Народен съюз-БЗНС, Демократическа партия и трима независими депутати) постигат споразумение за запазване на социалния мир и за произвеждане на предсрочни парламентарни избори след настъпилата в страната политическа и финансова криза. От началото на месец януари 1997 г. големите градове са обхванати от протести, блокирани са пътища и улици, страната изпада в хаос. В началото на февруари България е изправена пред хиперинфлация. Унищожени са спестяванията на огромното мнозинство от българите, но са стопени дълговете на т.нар. кредитни милионери. На 21 декември 1996 г. министър-председателя Жан Виденов подава оставка, която 37-ото Народно събрание приема на 28 декември 1996 г. На 3 януари 1997 г. на извънредно заседание Народното събрание разглежда една-единствена точка в дневния ред: проект за "Декларация за спасение на България", внесен на 19 декември 1996 г. в НС от Съюза на демократичните сили.  Гласуването е насрочено за 10 януари 1997 г., но до него не се стига, тъй като в състоялите се дебати Парламентарната група на демократичната левица (ПГДЛ) цели да отмени пет от шестте текста на декларацията и да ги замени с други, приети от самата нея на 9 януари 1997 г. Опозицията настоява да  се  гласува декларацията на СДС изцяло, като се приеме, или се отхвърли, както и да се насрочи извънредно заседание на парламента. ПГДЛ започва да гласува текст по текст абзаците на собствената си декларация и не приема декларацията на ОДС. Депутатите от опозицията напускат парламента, като обявяват национална политическа стачка и призовават към гражданско неподчинение до постигането на предсрочни парламентарни избори. Започват масови протести, прераснали на 29 януари 1997 г. в национална стачка. На заседанието на КСНС на 4 февруари номинираният  от Демократичната левица за министър-председател Николай Добрев връща връчения му на 28 януари 1997 г. мандат за съставяне на правителство, след решение на Изпълнителното бюро на БСП взето по-рано същия ден. На заседанието КСНС решава да бъдат произведени предсрочни парламентарни избори през втората десетдневка на април 1997 г.

1998 - Около 23:20 ч транспортен самолет "Ан 12" на българската авиокомпания "Ер София" се разбива край остров Терсейра, изпълнявайки полет по договор с частната португалска авиокомпания "Ер Луксор" между Лисабон и Азорските острови. Загива седемчленният екипаж: Цветан Станчев - командир, Йордан Богоев - втори пилот, Стефан Зафиров - щурман, Радослав Вълков - борден инженер, Атанас Милтенов - радист, Ботьо Бекярски и Цветан Цоков - членове на екипажа.

2004 - 39-ото Народно събрание приема Закон за изменение и допълнение на Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица. Според промените, лицата, които са реабилитирани за това, че са били в затворите, лагерите и поделенията на Министерство на вътрешните работи в периода от 12 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. и са пенсионери или им предстои пенсиониране, ще получават добавка към пенсията си или към сбора от получаваните пенсии.

2005 - 39-ото Народно събрание приема решение за предсрочно освобождаване на председателя на парламента Огнян Герджиков по искане на опозицията със 119 гласа "за", 114 "против", 1 "въздържал се". Искането за неговата оставка е внесено на 3 февруари 2005 г. от 110 депутати от всички опозиционни политически сили. Основните мотиви за искането са: Огнян Герджиков е участвал в провеждане на политическо решение на ръководството на НДСВ за неучастие в работата на Народното събрание, с цел да няма парламентарен контрол; връщал е актуални въпроси и питания към премиера и министрите по политическа целесъобразност в тяхна услуга, поставяйки  Народното събрание в подчинение на изпълнителната власт, в нарушение на конституционния принцип за разделение на властите и взаимодействие между тях; не е осигурявал изпълнението на решенията на Народното събрание за присъствие и отчет на министрите и министър-председателя; ръководил е администрацията на Народното събрание в нарушение на парламентарния правилник.

2008 - В София еврокомисарят за защита на потребителите Меглена Кунева и министърът на икономиката и енергетиката Петър Димитров откриват Европейски потребителски център, с което България се включва към европейската мрежа от потребителски центрове. В нея са всички държави-членки на Европейския съюз, Исландия и Норвегия. 

2013 - Окръжният съд в Пазарджик дава ход на делото срещу 13 души за разпространение и проповядване на антидемократична идеология и за участие в нерегистрираната в България организация "Ал Уакф ал Ислями". Трима от подсъдимите са обвинени и в насаждане на омраза на религиозна основа.

2016 - Народното събрание приема промени в Закона за ветеринарномедицинската дейност, според които при регистрация на куче ветеринарният лекар трябва да поставя микрочип, отговарящ на стандарт ISO 11784 и въвежда данните в Интегрираната информационна система на Българската агенция за безопасност на храните.

2017 - В София в "Интер експо център" официално е представена новото дясно обединение "Нова република"  от нейния председател Радан Кънев. В обединението, учредено на 31 януари 2017 г., участват  три политически партии, три граждански сдружения и политически ангажирани граждани.  Това са партия "Демократи за силна България" (ДСБ), партия "Съюз за Пловдив", партия "Българска демократична общност", сдружение "Граждански блок", Асоциация на българите в Македония "РАДКО", Национален клуб на жените ДСБ.

2018 - Драговитският епископ Даниил е избран от Светия синод на Българската православна църква за Видински митрополит.

2021 - В София е открит Учебен център по молекулярна генетика и функционална геномика към катедра "Генетика" на Биологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Създаването на центъра се осъществява с финансовата помощ на фондация "Манджуков".

2023 - На 90-годишна възраст умира актрисата Гинка Станчева. Участвала е в над 20 филма. Сред тях са  филмите "Земя" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец  13" (1958), "Специалист по всичко" (1962), "Ивайло" (1964), сериалът „Семейство Калинкови“ (1966), "Един снимачен ден" (1969), сериалът "Нощем с белите коне" (1985), "Три Марии и Иван" (1986) и др.

На този ден по света:

1789 - Изборната колегия единодушно избира Джордж Вашингтон за първи президент на САЩ срещу съперника му Джон Адамс. Встъпва в длъжност на 30 април 1789 г., преизбран е за втори мандат на 13 февруари 1793 г. Джон Адамс е вицепрезидент по време на двата мандата на Джордж Вашингтон, който заема поста до 3 март 1797 г.

1899 - Основан e "Вердер" - Бремен, немски футболен клуб.

1932 - В Лейк Плесид, САЩ, са открити 3-ите зимни Олимпийски игри. Игрите завършват на 15 февруари 1932 г. В тях участват 252 спортисти (231 мъже и 21 жени) от 17 държави, които се състезават в 4 вида спорт.

1938 - Канцлерът Адолф Хитлер поема поста главнокомандващ на въоръжените сили (Вермахта) на Германия, който заема до 30 април 1945 г., когато се самоубива.

1945 - В Крим, СССР, започва Ялтенската конференция по време на Втората световна война (1939-1945) с участието на държавните ръководители на СССР, САЩ и Великобритания  Йосиф  Сталин, Теодор  Рузвелт и Уинстън Чърчил. Конференцията завършва на 11 февруари 1945 г.  Йосиф Сталин, Теодор Рузвелт и Уинстън Чърчил разглеждат и начертават военните планове на трите съюзнически държави за окончателния разгром на нацистка Германия и набелязват основните принципи на следвоенния международен ред след Втората световна война с прякото участие на трите държави. Тримата държавни ръководители съгласуват плановете за създаване на територията на Германия на 4 окупационни зони - съветска, американска, британска и френска, която трябва да бъде създадена от части от американската и британската окупационни зони. Решен е въпросът за репарациите на Германия след края на войната, като е постигнато споразумение тя да възстанови в натура щетите, причинени от нея на съюзните народи в хода на войната. Репарации на първо място ще получат онези страни, които са понесли основната тежест на войната, претърпели са най-тежките загуби и са участвали в организираната победа над врага. Общата сума на репарациите трябва да бъде 20 млрд. долара, като 50 процента от тази сума е за Съветския съюз. Съставена е и подписана Декларация за освобождението на Европа, която предвижда хармонизиране на политиките на трите държави и съвместните им действия при решаване на политически и икономически проблеми на освободена Европа в съответствие с демократичните принципи. Взето е решение за създаването на ООН, както и СССР да се включи във войната с Япония след капитулацията на Германия и края на войната в Европа.  

1946 - В Тирана, Албания, е основан албанският футболен клуб "Партизани".

1969 - Ясер Арафат е избран за председател на Изпълнителния комитет на Организацията за освобождение на Палестина (ООП) по време на петата сесия на Палестинския национален съвет в Кайро, Египет (1-4 февруари 1969). Палестинският национален съвет е създаден през май 1968 г. и обединява 11 палестинските организации в съпротивителната борба в окупираните от Израел палестински територии.

1971 - Британската автомобилостроителна компания "Ролс-Ройс" обявява фалит. Компанията е създадена от британските индустриалци Чарлз Ролс и Хенри Ройс на 23 декември 1904 г. След като обявява фалит на 4 февруари 1971 г., компанията е национализирана. Впоследствие тя се разделя на две: Rolls-Royce Ltd. (държавна компания, която поема контрола над производство на самолетни двигатели) и частната Rolls-Royce Motor Holdings Limited, създадена през 1973 г. (която произвежда дизелови двигатели), придобита през 1980 г. от компанията "Викърс".

1976 - В Инсбрук, Австрия, са открити 12-ите зимни Олимпийски игри. Игрите завършват на 15 февруари 1976 г. В тях участват 1123 спортисти (892 мъже и 231 жени) от 37 държави, които се състезават в 6 вида спорт.

1988 - Върховният съд на СССР реабилитира участниците в т. нар. антисъветски деснотроцкистки блок, сред които Николай Бухарин, Алексей Риков, Генрих Ягода, Христиан Раковски и др., осъдени по т.нар. Трети московски процес  (2-13 март 1938). Процесът е срещу 21 души, от които 17 са осъдени на смърт и разстреляни на 15 март 1938 г. Срещу тях са повдигнати обвинения в организирането на заговор срещу Владимир Ленин и Йосиф Сталин, за убийството на дейците на съветската държава Сергей Киров, ръководител на Ленинградската партийна организация, Вячеслав Менжински, ръководител на Народния комисариат на вътрешните работи (НКВД), Валерян Куйбишев, първи заместник-председател на Съвета на народните комисари, и писателя Максим Горки, за саботаж, за шпионаж против съветската държава и за измяна на родината.

1993 - В Македония пристига първият контингент от общо 700 сини каски в страната с цел предотвратяване на разширяването на югославския конфликт на територията на Македония. Задачата им е наблюдение на границите на Македония с Албания и Сърбия. Сините каски са разположени на територията на Македония съгласно резолюция 795 на Съвета за сигурност на ООН от 11 декември 1992 г. С резолюция на Съвета  за сигурност от  31 март 1995 г. сините каски приемат името Превантивно разположени сили на ООН в Македония (ЮНПРЕДЕП). На 1 март 1999 г. ЮНПРЕДЕП прекратява дейността си.

1994 - Президентът на САЩ Бил Клинтън отменя търговското ембарго срещу Виетнам. То е наложено в началото на Виетнамската война през 1964 г. срещу тогавашния Северен Виетнам. След обединяването на Северен и Южен Виетнам през 1975 г. обхваща цялата страна.

1997 - Влиза в сила конституцията на Република Южна Африка, която премахва апартейда и насочва страната към демократични норми на управление.

2003 - Парламентът на Съюзна република Югославия приема Конституционна харта за създаване на Държавната общност Сърбия и Черна гора. Съюзна република Югославия престава да съществува. След разпадането през 1991 г. на Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) на 12 февруари 1992 г. Сърбия и Черна гора подписват договор за създаването на Съюзна република Югославия. На 27 април 1992 г. е приета Декларация за непосредствените и трайни цели на политиката на новата държава, в която се посочва, че тя наследява СФРЮ като международноправен и политически субект и стриктно ще спазва всички задължения на бившата федерация. На 14 март 2002 г. в Белград представители на Сърбия и Черна гора подписват споразумението за преобразуване на Съюзна република Югославия, а на 4 февруари 2003 г. парламентът приема Конституционна харта за създаване на Държавна общност Сърбия и Черна гора, с която Съюзна република Югославия престава да съществува.

2004 - В Харвардския университет в гр. Кеймбридж, щата Масачузетс в САЩ студентът по компютърни науки Марк Зукърбърг създава социалната мрежа "Фейсбук" (Facebook).

2008 - В Париж, Франция, Сенатът и Националното събрание - двете камари на парламента на Франция, одобряват поправки в конституцията, необходими за ратифицирането Договора за реформи на Европейския съюз (Договор от Лисабон).Те са приети с 560 гласа "за", 181 "против" и 152 въздържали се. Във вота участват 893 сенатори и депутати от общо 907.

2009 - На извънредна среща на високо равнище на Организацията на Договора за колективна сигурност в Москва, Русия, с участието на президентите на седемте страни членки на организацията Русия, Армения, Беларус, Казахстан, Киргизстан, Таджикистан и Узбекистан, е прието решение за създаването на Колективни сили за оперативно реагиране, базирани в Русия, които ще имат единно командване. Тяхната задача е да противодействат на евентуални външни заплахи.

2010 - Страните от организацията Боливарска алтернатива за Америка (АЛБА) (Боливия, Венецуела, Никарагуа, Еквадор и островните държави Антигуа и Барбуда, Сент Винсент и Гренадини и Доминика) въвеждат в обращение условна парична единица - сукре, при взаимните търговски операции. Първата трансакция с новата парична единица е извършена между Венецуела и Куба. Установен е курс на сукрето спрямо долара от 1,25 сукре за долар. През м. април 2009 г. страните членки на организацията подписват  рамково споразумение за въвеждане на условна парична единица при взаимните търговски операции с цел увеличаване на стокооборота и намаляване на зависимостта от долара.

2011 - В Янгон, Мианма, министър-председателят Тейн Сейн е избран за първия цивилен президент на страната от 50 години насам.

2013 - Във Великобритания новият архиепископ на Кентърбъри Джъстин Уелби официално заема поста глава на Англиканската църква.

2014 - Открита е новата сграда на Терминал Т2 на международното летище "Чатрапати Шиваджи" в Мумбай, Индия. Терминалът има формите на паун с разперена опашка.

2015 - Пътнически самолет на тайванската авиокомпания "ТрансЕйша еъруейз" с 53 пътници и петима души екипаж на борда се разбива край столицата Тайпе, Тайван, малко след като излита за тайванския остров Кинмен. Загиват 43 души и 15 души са ранени.

2016 - В пустинята Сахара кралят на Мароко Мохамед Шести открива слънчевата електроцентрала "Нур 1" ("Светлина 1") - една от най-големите слънчеви централи в света. Тя се намира на около 20 км от гр. Уарзазат в югоизточната част на Мароко. Централата се захранва от подредени в пустинята огледала и е с мощност 160 мегавата.

2018 - В Еквадор е произведен референдум, свикан от президента Ленин Морено, за промяна в конституцията за ограничение на броя на президентските мандати до не повече от два. Освен това еквадорците гласуват за още шест предложения, сред които забрана на осъдени за корупция чиновници да заемат обществени длъжности, промяна на структурата на съвета, който избира прокурори, забрана на добива на метали и нефт в райони с уязвима екология и премахване на давността за сексуални посегателства над деца. Около 13 млн. души имат право на глас. Около две трети от участвалите в референдума одобряват поправките.

2020 - В Любляна, Словения, е открит първият ислямски културен център с джамия в страната. Обектът се разпростира на около 13 000 кв. метра. Основната сграда е куб, висок 24 метра, с минаре, високо 40 метра. Наред с мястото за молитви, центърът включва и място за обредно измиване, образователна, административна и жилищна сграда.  Цената на проекта е около 34 млн. евро.

2021 - В Румъния бившият агент от тайните служби Василе Зърнеску е осъден на 13 месеца затвор заради отричане на Холокоста. Това е първата присъда, произнесена от румънското правосъдие, след приемането през 2002 г. в страната на закон, предвиждащ наказания от шест месеца до пет години затвор за "публично отричане на Холокоста и на последиците от него". Полковник от резерва, 74-годишният Василе Зърнеску публикува през последните години редица статии, отричащи Холокоста, както и книга, озаглавена "Холокоста - една дяволска лъжа".

2022 - Руски военен съд постановява доживотен затвор за Магомед Нуров на 45 години - един от организаторите на двата кървави атентата в метрото на Москва, извършени на 29 март 2010 г. Тогава в тях загиват 39 души и са ранени близо 90 души. На 29 март 2010 г. две жени камикадзе, произхождащи от Дагестан, взривяват пояси с експлозиви на две препълнени метростанции в центъра на руската столица. В следващите години руските служби за сигурност елиминират няколко членове на групировката, която поема отговорност за атаката и която е част от организацията "Кавказки емират". Магомед Нуров е арестуван в Дагестан през 2019 г. Смята се, че той е единственият оцелял от групировката, извършила атентатите. Според разследващите той е помагал на членовете на групировката да се укрият от властите. Магомед Нуров е осъден и да плати 17 млн. рубли (195 000 евро) за нанесени щети на московския метрополитен.

2023 - В Берлин, Германия, на 81-годишна възраст умира известният немски театрален и оперен режисьор Юрген Флим.

Родени на този ден българи:

Гоце Делчев (ист. име Георги Николов Делчев), революционер (1872-1903).
Деец на националноосвободителното движение на българите в Македония и Одринско, идеолог и организатор на Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). През 1894 г. заедно с Дамян Груев създават организационни комитети, укрепват съществуващите, събират средства за въоръжена борба за освобождението на Македония и Одринска Тракия, останали след Освобождението на България (1878) в пределите на Османската империя съгласно Берлинския договор (13 юли 1878). На Солунския конгрес на ВМОРО (1896) участва в изработването на организационните принципи, устава и правилника на организацията. В края на 1896 г. заедно с Гьорче Петров е определен за задграничен представител на ВМОРО в София. След провала на революционната организация (1897) създава, организира и ръководи четническия институт на ВМОРО в Княжество България (1898-1899), като изгражда чети, които водят революционна пропаганда в селата, с цел да бъдат основни ядра на въоръжено въстание. Убит при с. Баница в сражение с турската войска.

проф. Асен Златаров (Иван-Асен Златаров), български учен и писател (1885-1936).
Основоположник на биохимията в България. От 1910 г. е асистент в Катедрата по органична химия при Физико-математическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски", от 1935 г.  е ръководител на катедрата (1935). Председател на Съюза на химиците в България (1929-1936). Изследва хранителната и калорийната стойност на хранителните продукти, начина на приготвяне и използване на храната в българската национална кухня. Изучава розата, соята и японската гъба. Член на литературния кръг "Стрелец"(1925-1927). Автор е на 80 научни труда по въпросите на химията и биохимията, 30 от които са отпечатани на руски, френски и немски език - "Науката за храненето" (сборник лекции, 1921), "Розата и индустрията за розово масло в България" (1922), "Химическата война и гибелта на човечеството" (1929) и др. Автор е на литературни статии, стихове и лирична проза, подписани с псевдонима Аура - "Цветя за него" (1918) и др., на романа "В града на любовта" (1927). Автор е на над 600 научно-популярни статии, отпечатани в над 100 периодични издания. От 1968 г. неговото име носи Висшият химико-технологичен институт (дн. Университет "Проф. д-р Асен Златаров"). Почетен гражданин на Хасково (29 май 2015 г., посмъртно). Медицинският университет в София ежегодно връчва награда на името на проф. Асен Златаров на студенти с активно участие в научната и изследователска дейност.

Борис Ахтаров, ботаник (1885-1959).
От 1937 г. е уредник, а по-късно и главен уредник в Ботаническия отдел на Природонаучния музей в София (1947-1950). Завеждащ секция по систематика на растенията в Ботаническия институт при Българската академия на науките (1950). Известен като билколечител. Автор е на монографии, сред които "Флората на българското царство. Определител на родовете по Линея" (1912), "Материали за български ботаничен речник" (1939, съвместно с Божидар Давидов и Анани Явашов) и др.

Никола Никитов, писател (1898-1958).
Печата в сп. "Съвременна мисъл"(1910-1914; 1919-1920). Сътрудничи на вестниците "Трудовак" (1921-1923), "Епоха" (1922-1925), на списанията "Нов свят" (1926-1927), "Синчец" (1936-1937) и др.  Бил е съредактор на списанията "Хора", "Поточе", "Живо слово", редактор в издателство "Медицина и физкултура". Един от основателите на Дружеството на детските писатели (1928).  Автор е на творби за деца, на сборниците с разкази "Другари" (1927), "За късче хляб" (1935), "Умници" (1940), "Наградени сърца" (1942), "Победители" (1944), "Чук-почук" (1945), на стихосбирката "В мълчанието на часовете" (1941), на повестите "Кирил и Методий" (1957) и "Баба Тонка Обретенова" (1957), на пиеси и исторически очерци.

Светослав Минков, писател и журналист (1902-1966).
Определян е като баща на модерната фантастика в България. Редактор във в. "Отечествен фронт" (1946), сп. "Български воин" (1952-1954), в издателство "Български писател" (1954-1962) и др. Автор е на сборниците "Синята хризантема" (1922), "Дамата с рентгеновите очи" (1934 г. в Германия), "Разкази в таралежова кожа" (1947) и др. Носител на орден "Народна република Българя" (март 1962).  Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" във връзка със 1100-годишнина от създаването на славянската азбука и писменост, за приноса в развитието на науката, образованието, литературата и изкуството (1963).

Петър Чернев, актьор (1934-1993).
Работил в Драматичен театър "Н. Й. Вапцаров" Благоевград (1954-1956), театър "Трудов фронт" (1957-1964), театър на армията "Народна сцена" (1964-1966), и театър "Сълза и смях" (1966-1984). Бил е главен художествен ръководител и директор в Народния театър за младежта (1984-юни 1990), актьор в театъра(1990-1993) . Удостоен със званията "Заслужил артист" (1974) и "Народен артист" (1984). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (1984).
 
Месру Мехмедов, диригент (1935-1971).
Главен диригент на симфоничния оркестър в Пловдив (1962-1969), диригент на хора на Пловдивското певческо дружество (1963-1969). През 1969 г. е помощник на американския композитор и диригент Ленард Бърнстейн. Носител на първа награда на Международния конкурс за диригенти "Дмитри Митропулос" в Ню Йорк, САЩ (1969). Умира в самолетна катастрофа в Цюрих, Швейцария на 18 януари 1971 г.

Стефан Илиев, композитор, педагог и обществен деец (1946).
Работил е в Българско национално радио като завеждащ продукция в музикална редакция, главен редактор (музикални състави, продукция и международна дейност) и директор на дирекция "Музика" (1983-1990). Бил е преподавател в Националната музикална академия (1991-1992) и в Югозападния университет "Неофит Рилски" (1993-1994), в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство "Проф. Асен Диамандиев" в Пловдив (2003-2016). Директор на Националния център за музика и танц при Министерство на културата (2003-2005). Главен секретар на Съюза на българските композитори (от 2008 г. длъжността е преименувана на  заместник-председател) (18 юни 2005-2012). Автор е на симфонична, камерна и детска музика, както и на музика към филми, театрални постановки, радиопрограми и др. Има над 50 песни за еднороден и смесен хор, над 100 детски песни и др. Композира също електроакустична и компютърна музика.

Петър Попзлатев, режисьор, сценарист и актьор (1953).
Режисьор е на документалните филми "Приятели на България" (1981), "Бащи от бронз" (1984), "Авторът-моделът" (1985), "Чужденецът" (1987), "Процесът" (1987) и на игралните филми "Нещо във въздуха" (1993), "Посетени от Господ" (2001), "И Господ слезе да ни види" (2003), "Нашите деца" (2005), "Аз съм Ти" (2012). Сценарист и режисьор е на документалните филми "Труден избор" (1983), "Коми, хората" (1985), "Кандидати" (1986) и на игралния филм "Аз, графинята" (1989). Носител на наградата на Българската  филмова академия за творчески постижения през 2012 г. за филма "Аз съм Ти" (31 май 2013). Филмът му "Аз, графинята" печели Наградата за най-добър пълнометражен филм в Торино, Италия (1989), Голямата награда на журито в Анже, Франция (1990), наградата "Сребърен делфин" за режисура и операторско майсторство на фестивала в Сетбул, Португалия (1990), награда на ФИПРЕССИ /Международната асоциация на филмовите критици/ (1989) и награда на Червенокръсткия фестивал във Варна (1989). Филмът му "Нещо във въздуха" е отличен с Наградата на киноразпространителите в Кан, Франция (1993). Продукцията "Господ слезе да ни види" печели три награди на фестивала на българското кино "Златната роза" (2004) - за режисура, награда на филмовата критика и награда за най-добра адаптация на литературно произведение.

Светлана Дянкова, инженер и политик (1960).
Работи като приложен програмист в Електронно-изчислителен център-Габрово (1982-1991), главен експерт в Министерството на образованието и науката (1993-1995). Депутат от 37-ото до 38-ото Народно събрание (1995-2001). Ръководител "Вътрешти комуникации" в Пенсионно-осигурителна компания "Доверие" (2009-2013).  Заместник-министър на труда и социалната политика (8 януари-27 юли 2009; 13 юни 2013- 6 август 2014).
 
Теодор Ушев, графичен дизайнер, плакатист и аниматор (1968).
От 1999 г. живее в Монреал, Канада. Създава своите филми в сътрудничество с  Националния филмов борд на Канада. От 2010 г. преподава и води майсторски класове в повече от 40 университета по света, включително в Япония, Франция, Испания, Германия, Португалия, Великобритания и Унгария. Анимационните му филми печелят повече от 100 награди и признания.  През 2017 г.  филмът му "Сляпата Вайша" по едноименния разказ на писателя Георги Господинов е номиниран за "Оскар" за късометражен анимационен филм. Носител на Наградата на Националния дворец на културата статуетката "Възраждане" за принос към българската култура (18 ноември 2019). През 2020 г. анимацията "Физика на тъгата", филм по едноименния роман на Георги Господинов печели награда "Кристал" на Фестивала на анимационното кино във Анси, Франция. Филмът печели повече от 130 награди по света, включително големите Награди на фестивалите във Валядолид, Дрезден, Загреб, Торонто, Монреал, Киев, и попада в късия списък за наградите „Оскар“ през 2019 г. През януари 2021 г., след проведена анкета от организаторите на фестивала "Animac" сред експерти в областта на световната анимация, журналисти и критици, Теодор Ушев е обявен за най-влиятелния аниматор в света за последните 25 години.

Вергиния Мичева-Русева, юрист и политик (1971).
Съдия в Окръжния съд в Разград (2005-2008). Международен граждански съдия в Европейска мисия за върховенство на закона в Косово (ЕУЛЕКС) (септември 2008-октомври 2012). Заместник-министър на правосъдието (14 ноември 2014-11 декември 2015; 4 януари 2016-27 януари 2017). Съдия в Софийския градски съд. От 2 октомври 2023 г. е командирована от Съдийската колегия на Висшия съдебен съвет като командирован експерт в Мисията на ЕС за върховенство на правото в Прищина, Косово.

Ангел Славчев, икономист и политик (1982).
Член на партия "Българската левица" (2009-2012). През 2013 г. създава и оглавява движение "Граждански контрол" за защита на граждански права. Един от учредителите на политическа партия "България без цензура" (2014) и заместник-председател на партията (1 март 2014-20 юли 2014).

На този ден са родени и:

Миколай Рей, полски писател и общественик (1505-1569).

Йохан Бьотхер, немски химик (1682-1719).
Първи в Европа успява да получи бял порцелан (1707) и основава майсенската порцеланова манифактура (23 януари 1710).

Тадеуш Костюшко, деец на полското националноосвободително движение, национален герой на Полша (1746-1817).
Ръководи Полското въстание за освобождение от руско господство (25 март 1794-10 октомври 1794).

Иван Прокофиев, руски скулптор (1758-1828).

Йозеф Каетан Тил, чешки поет и драматург (1808-1856).
Автор е на текста на националния химн на Чехия (1834).

 Йосип Юрай Щросмайер, хърватски католически епископ, политически и обществен деец (1815-1905).
Доктор по богословие и философски науки, член на Българското книжовно дружество (дн. БАН, 1884). Големи са заслугите му за развитието на образованието, културата и изкуството на хърватския и на другите южнославянски народи. Той е привърженик на идеята за сближаване, а в перспектива и за обединението на католическата и православната църква. Йосип-Юрай Щросмайер полага много усилия за запазването на славянските езици при богослужението в католическата църква. През 1859 г. в специален меморандум до папа Пий IX, той подробно обосновава нуждата във всички хърватски епархии богослужението да се извършва на славянски език, а в духовните семинарии в Далмация да се въведе изучаването на старославянски език. През 1860 г. е утвърден за член на Държавния съвет като един от тримата хърватски представители в тази държавна институция в Австрия В политическата и обществената си дейност той последователно защитава правата на хърватския народ, както и правата на другите народи, включени в състава на Австро-Унгарската империя, подкрепяйки идеята за държавно единство на империята, но при условие че се зачитат интересите на всички народи. С негова помощ през юни 1861 г. е издаден сборникът "Български народни песни"  на Константин и Димитър Миладинови, като им дарява 70 000 тогавашни гроша. В сборника с 542 страници са събрани 665 народни песни, описания на сватбени обичаи и детски игри, български имена, поговорки и гатанки, обичаи. Сборникът е издаден през м. юни 1861 г. с помощта на хърватския епископ Йосип Щросмайер, който дарява 70 000 тогавашни гроша на братя Миладинови.

Божена Немцова, чешка писателка (1820-1862).

Георг Брандес, датски литературен историк, критик и философ (1842-1927).
Автор е на трудовете "Главните течения в европейската литература на XIX век" (1872-1890), "Сьорен Киркегор" (1877), "Бенджамин Дизраели" (1878), "Лудвиг Холберг" (1884) и др.

Михаил Пришвин, съветски писател (1873-1954).
Автор е на разказите "Крутоярският звяр" (1911) и "Птичето гробище" (1911), на книгата "Пред стените на невидимия град" (1908), очерците "Адам и Ева" (1909), "Черният арап" (1910), "Славни дайрета" (1913), "Соленото езеро" (1914), на повестта "Родина на жерави" (1929), на автобиографичния роман "Кашчеевата верига" (1923-1954), на повестта "Жен-шен" ("Коренът на живота", 1933), книгата с разкази "Ловни истории" (1936), повестта "Необлечена пролет" (1940). Създател на жанра дневникови записки - поетични миниатюри. Автор е на поемата в проза "Фацелия" (1940) и "Горски капки" (1940), на "Разкази за ленинградските деца" (1943), приказката "Съкровищница на слънцето" (1945), романа-приказка "Царев друм" (започнат още през 30-те години на 20-и век). През 2004 г. е учредена Годишна литературна награда на негово име.

Радое Доманович, сръбски писател (1873-1908).

проф. Лудвиг Ерхард, немски политик и икономист (1897-1977).
Министър на икономиката на Германия (2 март 1948-16 октомври 1963). Федерален канцлер на Германия (16 октомври 1963-10 ноември 1966). Един от авторите на концепцията за социалната пазарна икономика, която е в основата на социално-икономическата политика на Християндемократическия съюз и спомага за преодоляването на следвоенната икономическа криза в Германия.

Жак Превер, френски поет, сценарист и автор на текстове на песни (1900-1977).
На 25-годишна възраст Жак Превер  е приет в т.нар. група на сюрреалистите, но три години по-късно  "тържествено е изключен" от нея. През 1932 г. основава театралната "Група Октомври".  Автор е на няколко стихосбирки, сред които "Слова" (1946), на  книгата за деца "Приказки за непослушни деца" (1947), на сценариите на няколко филма, повечето от които  на режисьора Марсел Карне. Сред тях са "Престъплението на мосю Ланж" (1935) , "Забавна драма" (1937), "Кеят на мъглите" (1938), "Денят се ражда" (1939) , както и филмът "Децата на рая"  (1945), за който е номиниран за награда "Оскар" за най-добър оригинален сценарий. По негови стихове са направени 175 записа на вокални изпълнения в периода от 1928 г. до 1972 г., изпълнявани от представители на френския шансон като Ив Монтан, Едит Пиаф, Жак Брел и Жулиет Греко.

Чарлз Линдбърг, американски пилот (1902-1974).
Осъществява първият в света самостоятелен полет без междинно кацане над Атлантическия океан от Ню Йорк, САЩ, до Париж, Франция (20-21 май 1927). Полетът е извършен за 33 часа и 30 минути при средна скорост 172 км/ч. и разстояние 5810 км.

Жорж Садул, френски кинокритик (1904-1967).
Автор е на книгите "История на киноизкуството", "Обща история на киното", "Живота на Чарли" и др.

Дмитрий Кедрин, съветски поет (1907-1945).
Единственият издаден приживе поетичен сборник на Дмитрий Кедрин "Свидетели" е публикуван през 1940 г. и включва 17 стихотворения. Автор е на стихотворенията "Краймосковска есен" (1937), "Рембранд" (1938), "Зимно" (1939), "Есенна песен" (1940), както и на поемите "Сватба" (1933-1940), "Кон" (1940), "Мисъл за Русия" (1942), "Княз Василко Ростовски" (1942), "Ермак" (1944) и др. Кореспондент е на авиационния вестник "Сокол на Родината" (1942-1944).

Всеволод Кочетов, съветски писател (1912-1973).
Автор е на разказа "По бреговете на Нева" (1946), повестите "По невските поля" (1946), "Предградие" (1947), "Невско езеро" (1948), "За кого свети слънцето" (1949), "Черти на характера" (1949), романите "Под небето на родината" (1950), "Журбини" (1952), "Другарят агроном" (1952), "Братя Ершови" (1958), "Младостта е с нас" (1960, 1972), "Ръцете на народа. Из китайския дневник" (1961), "Нови адреси" (1969) и др. Главен редактор на в. "Литературная газета" (1955-1959) и на сп. "Октябрь" (1961-1973).

Марти Талвела, финландски оперен певец (1935-1989).

Полад Бюлбюлоглу, азербайджански композитор, политик и дипломат (1945).
Автор е на симфонична, камерна и филмова музика. Министър на културата на Азербайджан (1988-2005). Генерален секретар на Международната организация на тюркската култура (ТЮРКСОЙ) (1994-2008). От 2006 г. е посланик на Азербайджан в Русия.

Елжбета Бенковска, полски политик (1964).
Министър на регионалното развитие на Полша (16 ноември 2007-20 ноември 2013). Заместник министър-председател на Полша и министър на регионалното развитие и транспорта (20 ноември 2013-22 септември 2014). Еврокомисар за вътрешния пазар, промишлеността, предприемачеството и малките и средните предприятия (1 ноември 2014-30 ноември 2019).

Вячеслав Екимов, руски колоездач (1966).
Трикратен олимпийски шампион - през 1988 г. в Сеул, Република Корея, през 2000 г. в Сидни, Австралия, и през 2004 г. в Атина, Гърция. От световни първенства печели шест златни, един сребърен и два бронзови медала.

Сергей Гринков, съветски състезател по фигурно пързаляне (спортни двойки) (1967-1995).
Състезава се с Екатерина Гордеева. Двукратен олимпийски шампион през 1988 г. в Калгари, Канада, и през 1994 г. в Лилехамер, Норвегия. Четирикратен световен шампион - 1986 г., 1987 г., 1989 г. и 1990 г. Трикратен европейски шампион - 1988 г., 1990 г. и 1994 г.

Джовани Силва (Джовани Силва де Оливейра), бразилски футболист (1972).

Оскар де ла Оя, американски боксьор (1974).
Олимпийски шампион през 1992 г. в Барселона, Испания. От 23 ноември 1992 г. играе в професионалния бокс. Като професионален боксьор, е световен шампион в няколко различни категории.

Маурисио Пиния, чилийски футболист (1984).

Луцие Шафаржова, чешка тенисистка (1987).

Това е денят на смъртта на:

Йозеф Мисливечек, чешки композитор и диригент, известен като "Божествения чех" (1737-1781).
Автор е на около 30 опери, на симфонии, концерти, сонати и др.

Хендрик Лоренц, нидерландски физик (1853-1928).
Разработва електронната теория (1892). Носител на Нобелова награда за физика за 1902 г. заедно с нидерландския физик Питър Зееман за техните изключителни заслуги в изследванията на влиянието на магнетизма върху излъчването.

Марин Гешков (Марин Димитров Гешков), български журналист и политик (1903-1985).
Сътрудничи на в. "Младеж", "Работнически вестник", "Работническо дело" и др. Помощник-командир на Първа софийска дивизионна област (1944-1945). Член на Върховния народен съд (1945). Главен редактор на емисиите за чужбина в Българската телеграфна агенция (1950-1953). Директор на Ревизионната дирекция и началник на управление в Министерството на финансите (1953-1961). Член на Съюза на българските журналисти. Носител на орден "Народна свобода 1941-1944 г." първа степен (1957), на орден "Георги Димитров" (1973). Удостоен със званията "Заслужил деятел на физкултурата" (1978) и "Герой на социалистическия труд" (14 септември 1983). 

акад. Христо Христов, български историк (1915-1992).
Учител (1937-1946) и преподавател във Философско-историческия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1944-1954). Заместник-директор на Института по история при Българската академия на науките /БАН/ (1954-1962) и негов директор (1962-1989). Чл.-кор. на БАН (18 февруари 1967). Един от организаторите и член на Главната редакция на многотомната "История на България" (т. I, 1979), член на Главната редакция на "История на Отечествената война на България 1944-1945" (4 тома, 1981-1984), председател на Главната редакция на "Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали". Член на редколегията на сп. "Исторически преглед" (1949-1989). Автор на трудовете "Захарий Стоянов" (1948), "Революционната криза в България през 1918-1919" (1957), "Аграрните отношения в Македония през ХIХ в. и началото на ХХ в." (1964), "Освобождението на България и политиката на западните държави. 1876-1878" (1968), "Паисий Хилендарски. Неговото време, жизнен път и дело" (1972), "Аграрният въпрос в българската национална революция "(1976), "България, Балканите и мирът 1919" (1984) и др. Удостоен е със званието "Народен деятел на науката" (май 1979). Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1975), на орден "Георги Димитров" (1985).

Патриша Хайсмит (Мери Патриша Хайсмит), американска писателка (1921-1995).
Авторка е на повече от 30 криминални романа като първият е "Непознати във влака" (1950). Сред романите й са "Цената на солта" (1952), "Талантливият мистър Рипли" (1955), "Дълбока вода" (1957), "Стъклената клетка" (1965) и др.

Янис Ксенакис, френски композитор от гръцки произход (1922-2001).

Юлий Минчев, български художник график (1923-2006).
Главен художник на в. "Септемврийче" (1953-1977) и на издателство "Отечество" (от 1977). Художествен оформител на множество книги за деца и юноши, на сп. "Антени" и сп. "Светилник". Заместник-директор на Националната художествена галерия (1986-1990). Носител на  Годишните награди на Съюза на българските художници за графика и илюстрация (1963, 1966, 1967, 1970, 1971), на Голямата награда за графика "Веселин Стайков" на Съюза на българските художници (1975), на орден "Червено знаме на труда", на орден "Кирил и Методий" втора степен (1973) и др.

 Джей Джей Джонсън (ист. име Джеймс Луис Джонсън), американски джазмузикант (1924-2001).
Самоубива се на 4 февруари 2001 г.

Павел Матев, български поет, писател, есеист и публицист (1924-2006).
Работил е в Комитета за наука, изкуство и култура (1949-1951), редактор в Комитета за кинематография (1951-1956), заместник главен редактор на сп. "Пламък" (1956-1958; 1964-1965), главен редактор на сп. "Септември" (1964-12 март 1966). Секретар на Съюза на българските писатели (1958-1962). Председател на Комитета по културата и изкуството (12 март 1966-24 юни 1975). Депутат от 5-ото до 7-ото Народно събрание (1966-1981). Председател на Славянския комитет в България (4 юли 1977-7 септември 1982), на Съюза на българските писатели (11 март 1989-6 февруари 1990) и на Комитета за българите в чужбина (7 септември 1982-8 март 1990). Автор е на десетки стихосбирки, сред които "В строя" (1951), "Време, родина, любов" (1962), "Чайките почиват на вълните" (1965; 1967), "Натрупани мълчания" (1973; 1974; 1981), "Рани и слънца. Избр. стихотворения" (1978), "Ти сън ли си. Любовна лирика" (1989) и др. Удостоен със званията "Заслужил деятел на културата" (май 1967) и "Народен деятел на културата" (май 1971). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966). Носител на орден "Георги Димитров" (декември 1974), на орден "Стара планина" първа степен (май 2005). Почетен гражданин на Чирпан (15 януари 2000). Носител на Голямата награда от конкурса "Златният ланец" на в. "Труд" за цялостното му поетично творчество (декември 2001) и др.

Едгар Мичъл, американски астронавт (1930-2016).
Член на екипажа на космическия кораб "Аполо 14" (31 януари-9 февруари 1971) заедно с астронавтите Алън Шепард и Стюарт Руса. Това е третата американска мисия към Луната и той става шестият от общо 12 астронавти, стъпили на Луната. Основател на институт, който изучава силата на съзнанието (1972).

Гинка Станчева, българска актриса (1932-2023).
Играла е в Драматичния театър "Никола Й. Вапцаров" в Благоевград (1955-1958 ), Народния театър за младежта (1958-1991), общинския театър "Възраждане", театър 199 "Валентин Стойчев" и др.  Тя е сред създателите на  театър "Барбуков", където играе от 1993 до 1998 г., а след това и в  Театър "Искри и сезони", основан през 1997 г. от актрисата Искра Радева.  Участвала е във филмите "Празник" (1955), "Земя" (1957), "Хайдушка клетва" (1958), "Любимец  13" (1958), "Специалист по всичко" (1962), "Ивайло" (1964), "Един снимачен ден" (1969), "Нощем с белите коне" (1985), "Три Марии и Иван" (1986) и др. Участвала е и в Телевизионния театър и Радиотеатъра. Удостоена със званието "Заслужил артист" (1967) и званието "Народен артист" (1986). Почетен гражданин на София (2002). Носителка на орден "Стара планина" първа степен по случай Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост (20 май 2003), на наградата на Съюза на артистите в България "Икар" за чест и достойнство, присъждана от председателя на съюза (27 март 2017) и др.

Любен Гройс, български режисьор, драматург, поет и преводач (1934-1982).
Режисьор в Родопския драматичен театър в Смолян (1960-1963), в Драматичния театър във Варна (1963-1967), в Централния куклен театър в София (1961-1971), в Драматичния театър в Пловдив (1971-1979) и в театър "Сълза и смях" в София (1979-1982). Член на Шекспирово научно дружество във Ваймар, Германия.  На негово име е учредена фондация (7 май 1996) и на негово име е наречен театрален колеж в София (2002).

Ищван Чурка, унгарски писател и политик (1934-2012).
Автор е на над 20 пиеси, много есета и кратки разкази. Председател на Унгарската партия за истина и живот (15 юли 1993-4 февруари 2012).

Васил Карадимов, български художник (1937-2022).
Творчески секретар на представителството на Съюза на българските художници в Разград (1976-1989; 1993-1996). Има над 30 самостоятелни изложби и е участвал  в колективни изложби в страната и чужбина. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" - първа и втора степен. Почетен гражданин на Разград (28 януари 1998).

Юрген Флим, немски театрален и оперен режисьор (1941-2023).
Започва режисьорската си кариера през 1968 г. като асистент в театър "Мюнхнер Камершпиле" в Мюнхен. От 1979 г. до 1985 г. е театрален режисьор в Кьолн, а от 1985 г. до 2000 г. работи в Хамбургския театър "Талия" като артистичен директор, превръщайки го в най-посещаваната сцена в Германия. Режисьор е на филмови и телевизионни продукции, а също така и сам играе в част от постановките.

Светлана Котленко, българска оперна певица (1942-1992).
От 1972 г. е солистка на Софийската опера. От 1982 г. гастролира на международните оперни сцени в Европа, САЩ и Латинска Америка. Сред ролите й са Абигайл от "Набуко", Одабела от "Атила", Норма от "Тоска" и др. Носителка на първа награда на Петия национален конкурс за певци и инструменталисти в София (1969), на сребърен медал от Международния конкурс "Виоти" във Верчели, Италия (1971). 
/АЯ/КГ/МГ/