site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 3 февруари  в  историята

3 февруари 2024 г., събота, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. Симеон Богоприимец и Анна Пророчица. Св. Пророк Азарий. Св. равноап. Николай Японски.
Симеон Богоприимец е един от седемдесетте преводачи на Стария Завет от еврейски на гръцки. На него се паднало да превежда книгата на пророк Исаия. Стигайки до мястото, където се казва: "Девица ще зачене и ще роди син...", Симеон не повярвал, че това е възможно, опитал се да оправи думата "девица", ала ангел Господен се явил в този момент, спрял го и казал: "Писанието е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тези думи". Когато Дева Мария четиридесет дни след раждането занесла първородния си син да го представи и посвети на Бог, Симеон бил твърде стар, но очаквал Месията - да го види с очите и тогава да умре. По внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донесли Иисуса, взел го на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: " Сега отпускаш Твоя раб, Владико. Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия - Христос. Анна, дъщеря Фануилова, овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия - Христос.
Празникът е третият от цикъл от три последователни дни, наречени Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни в народната традиция се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период. Раздават се питки за здраве на децата. Воловете се закичват с чемшир, впрягат се и с тях три пъти се обикалят нивите, за да родят в изобилие. Имен ден празнуват Симеон, Симеонка, Симона, Симо, Мони, Мона, Моника.

В България се отбелязва:

Празникът на град Раковски. Годишнина от издаването (1966) на Указ 100 на Президиума на Народното събрание (обн. в "Държавен вестник", бр. 11 от 8 февруари 1966 г.), с който селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич, се обединяват в едно населено място, наречено град Раковски.

На този ден в България:
 
1936 - В София излиза бр. 1 на в. "Днес" с директор Трифон Трифонов. Последният брой на вестника излиза на 30 септември 1939 г. Негов приемник е в. "Вчера и днес", който излиза от 23 октомври 1939 г. до 9 април 1940 г.

1949 - VI Велико народно събрание приема Закон за водното стопанство.

1954 - В Копривщица е открита къщата музей на Любен Каравелов. Комплексът се състои от три постройки, изградени в период от 25 години: зимна къща (построена през 1810), стопанска сграда (построена през 1820), лятна къща (построена през 1835). И в трите къщи е разположена музейна експозиция, посветена на живота и делото на двамата братя Любен и Петко Каравелови.

1966 - Президиумът на Народното събрание издава Указ 100 (обн. в Държавен вестник, бр.11 от 8 февруари 1966 г.), с който селата Генерал Николаево, Секирово и Парчевич се обединяват в едно селище, обявено за град - Раковски.

1967 - Цончо Чапанов, метеоролог от Българската академия на науките и участник в 12-ата Съветска антарктическа експедиция, развява българското знаме на Антарктида. Той е първият българин, стъпил на Антарктида. Той посещава полярните бази „Мирни“, „Новолазаревская“ и „Молодьожная“ и извършва научни изследвания на тропопаузата - атмосферен слой, разположен между тропосферата и стратосферата, имащ важно значение за безопасността на въздушните полети. С Указ на президента от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник в Антарктида е наречен връх на негово име – връх Цончо Чапанов.

1969 - С Решение 37 на Министерския съвет е създадена Дирекция "Ръководство въздушно движение" (РВД) като структура в Държавно стопанско обединение "Българска гражданска авиация" с основна задача да осигурява и обслужва въздушното движение във въздушното пространство на България (дн. Държавно предприятие "Ръководство на въздушното движение").

1990 - Андрей Луканов е избран за председател на Министерския съвет на Народна република България. Кандидатурата му е одобрена на ХIV сесия на 9-ото Народно събрание. Кабинетът, образуван от представители Българската комунистическа партия (дн. Българска социалистическа партия) и експерти, е обявен на 8 февруари 1990 г. След изборите на 10 юни 1990 г. за VII Велико народно събрание (ВНС) правителството поема функции на преходно правителство. Оставката на кабинета е връчена на 7 август 1990 г. на председателя на VII ВНС. На 22 август с.г. ВНС приема оставката на правителството и възлага на министър-председателя Андрей Луканов да изпълнява функциите си до избора на ново правителство. Управлява до 21 септември 1990 г. 

1991 - В София излиза бр. 1 на сп. "Кураж", месечно списание за социални права и интеграция. Издание на Съюза на инвалидите в България. Списанието е наследник на седмичния вестник "Кураж", чийто първи брой излиза през 1991 г.

2005 - В Добрич е открит нов завод за производството на семена за посев, които се произвеждат под формата на полимерни капсули, обогатени с  микро- и макроелементи, които повишават енергийната им кълняемост.  

2006 - Председателят на Българския червен кръст Христо Григоров е задържан от служители на Националната служба за борба с организираната престъпност. Срещу него е повдигнато обвинение за длъжностно присвояване в особено големи размери през периода 2003-2005 г.

2010 - Кандидатът на България за еврокомисар Кристалина Георгиева има изслушване в Комисията по развитието на Европейския парламент. В продължение на три часа  тя отговаря на различни въпроси, свързани с ресора, за който е номинирана - международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи.

2011 - Излиза бр. 1 на сп. "Кураж" - месечно списание за социални права и интеграция, издание на Съюза на инвалидите в България. Изданието започва да излиза като в. "Кураж" през 1991 г.

2013 - В гр. Плевен е регистриран температурен рекорд - 21 градуса. При досегашните синоптични наблюдения от близо 100 години насам най-топло е било на 3 февруари 1994 г. - 15.5 градуса.

2015 - Върховният касационен съд оправдава окончателно бившия министър на отбраната Николай Цонев (24 април 2008-27 юли 2009), съдията Петър Сантиров и Тенчо Попов, бивш главен секретар на Министерство на финансите, осъдени по дело за даване на подкуп от 20 000 евро на следователя Петьо Петров, за да не бъде разследван Николай Цонев.

2016 - В Силистра е измерена температура от 18,4 градуса -  температурен рекорд  за този ден до момента. Най-високата температура на 3 февруари е била измерена през 1994 г. - 14 градуса.
 
2018 - На официална церемония в София еврокомисарят Мария Габриел и евродепутатът Андрей Новаков ГЕРБ/ЕНП откриват първата програма на ЕС - A.L.E.C.O., предложена от България и одобрена и финансирана от Европейската комисия. Тя носи името на българския писател  Алеко Константинов, а съкращенията й в превод означават Achieve Leadership in Entrepreneurship and Cooperation Opportunities (Постигане на лидерство в предприемачеството и възможности за сътрудничество). С бюджет от 750 000 евро, програмата ще изпрати 120 млади предприемачи от България и ЕС в САЩ, Сингапур или Израел, в зависимост от желанието на кандидатите, като им осигури 1000 евро месечна издръжка.

2019 - В Хасково е измерена температура от 18 градуса – температурен рекорд, откакто се правят измервания. Най-високата температура на  февруари е била измерена през 1912 г. - 16,8 градуса.

2021 -  Академичният съвет на Университета за национално и световно стопанство (УНСС) приема решение управляващият директор на Международния валутен фонд доц. Кристалина Георгиева да бъде удостоена с почетното звание "доктор хонорис кауза".

2023 - Започва работа второто служебно правителство с министър-председател Гълъб Донев, назначено с  Указ 27 от президента Румен Радев. Това е 101-ото правителство на България и деветото служебно.

На този ден по света:

1488 - Португалският мореплавател Бартоломео Диаш открива нос "Добра надежда" - най-южната точка на Африка, в търсене на морски път за Индия.

1903 - Създадено е руското контраразузнаване. Военният министър на Русия ген.-адютант Алексей Куропаткин представя на император Николай Втори строго секретен доклад с предложение за създаване на специално отделение към Главния щаб, което да се бори с чуждестранния шпионаж, наречено Разузнавателно отделение. Предложението е одобрено от императора същия ден. Поводът бил скандал в щаба на Варшавския военен окръг - висш офицер бил уличен в предаване на информация на австрийците. Започва да функционира през  юни 1903 г.

1908 - В Атина, Гърция, е основан гръцкият футболен отбор "Панатинайкос".

1958 - В Хага, Нидерландия, е подписан Договор за икономическия съюз на страните от Бенелюкс - Белгия, Нидерландия и Люксембург. Влиза в сила на 1 ноември 1960 г., подновен на 17 юни 2008 г. Договорът е предшестван от спогодбата за митнически съюз, подписана от трите държави на 5 септември 1944 г. в Лондон, Великобритания, по силата на която на 1 януари 1948 г. те създават зона за свободна търговия помежду им и въвеждат единна митническа тарифа за стоките, внесени от други страни.

1959 - При самолетна катастрофа близо до езерото Клиър Лейк в щата Айова, загиват американските музиканти Бъди Холи, Ричи Валънс и Биг Бупър. Денят на катастрофата се помни като "Денят, в който музиката умря".

1960 - Премиера в Италия на филма "Сладък живот" на режисьора Федерико Фелини. Филмът е удостоен с наградата "Златна палма" на кинофестивала в Кан, Франция (1960) и наградата "Оскар" за най-добър дизайн на костюми (1961).

1966 - Меко кацане на повърхността на Луната, осъществено от съветската автоматична станция "Луна 9" в района на Океана на бурите на запад от кратерите Рейнер и Мариус в 21 часа 45 минути и 30 секунди московско време. Станцията е изстреляна с ракета-носител "Молния-М" от космодрума в Байконур на 31 януари 1966 г. и е първата в света, достигнала до Луната и успешно прилунена на нейната повърхност. На 4 февруари 1966 г., седем часа след вдигането на Слънцето до 7 градуса, с "Луна-9" са заснети и предадени първите фотографии, включващи 9 снимки, между които 5 панорамни. Заснемането на повърхността се осъществява с помощта на система от огледала, насочващи светлината към камерата във вътрешността на апарата. Проведени са седем радиосесии с продължителност 8 часа и 5 минути. Заснетите снимки показват скали и хоризонт на разстояние от около 1,4 км от апарата. Контактът със станцията е изгубен на 6 февруари 1966 г.

1972 - В Сапоро, Япония, са открити 11-ите зимни Олимпийски игри. Игрите завършват на 13 февруари 1972 г. В тях участват 1006 спортисти (801 мъже и 205 жени) от 35 държави, които се състезават в 6 вида спорт.

1991 - Италианската комунистическа партия се саморазпуска съгласно решение на 20-ия конгрес на партията в Римини (31 януари-3 февруари). На нейно място се създава Демократична партия на левицата. Италианската комунистическа партия е създадена на 21 януари 1921 г.

1994 - От Кейп Канаверал, щата Флорида, САЩ, е изстреляна космическата совалка "Дискавъри" за първи път с руско-американски екипаж - шестимата астронавти Чарлз Болдън, Кенет Райтлър, Роналд Стига, Джен Дейвис, Чанг Диас и руския космонавт Сергей Крикальов. Совалката се приземява на 11 февруари 1994 г.

2000 - Официална церемония край Краснодар в Русия, на която е поставено началото на строителството на газопровода "Син поток" за доставка на руски природен газ до Турция по дъното на Черно море. На 10 февруари 2000 г. в Хаямана, южно от Анкара, Турция, се провежда церемония по извършването на "първата копка" на изграждането на газопровода през турска територия. Газопроводът "Син поток" допълва действащия газотранспортен коридор от Русия до Турция през територията на Украйна, Молдова, Румъния и България. Строителството на газопровода се осъществява от руската компания "Газпром", италианската компания "ЕНИ" и турската компания "Боташ". Газопроводът официално е открит на 17 ноември 2005 г. на церемония в Самсун, Турция, в присъствието на министър-председателя на Турция Реджеп Тайип Ердоган, президента на Русия Владимир Путин и министър-председателя на Италия Силвио Берлускони.

2003 - В селището Горни, Саратовска област на Русия, са унищожени първите 100 тона от бойния отровен газ иприт. Заводът за унищожаване на отровни вещества в Горни е построен със съдействието на 17 държави от Европа и САЩ.

2006 - Египетски кораб с 1417 пътници на борда, сред които египетски, судански и саудитски поклонници, туристи и работници, и 100 души екипаж, потъва в Червено море край египетското крайбрежие - на 70 км от египетското пристанище Хургада. Броят на загиналите и изчезнали пътници е 1158 души.

2008 - Президентът на Сърбия и председател на Демократическата партия Борис Тадич е преизбран за президент на Сърбия с  50,31 процента от гласовете срещу 47,97 процента за председателя на Сръбската радикална партия Томислав Николич.

2009 - В орбита е изведен иранският спътник "Омид" ("Надежда") с иранска ракета-носител "Сафир-2". Спътникът е произведен изцяло в Иран.  

2011 - Най-малко 17 шиитски богомолци са убити и над 90 ранени при атентат на входа на свещения за шиитите иракски град Кербала, ден след като при терористична атака там загиват 41 шиитски поклонници.

2013 - Медиите в Япония съобщават, че японски учени след десетилетия различни експерименти за пръв път в света са успели да получат сини орхидеи от рода "Фаленопсис". Технологията на култивиране на растението е била разработена от експерти в областта на генното инженерство от университета "Тиба".

2014 - Във Вашингтон, САЩ, Джанет Йелън официално встъпва в длъжност като председател на Управителния съвет на Управлението за федерален резерв (УФР). Тя е първата жена ръководител в историята на централната банка на страната.

2015 - Папа Франциск обявява за мъченик архиепископа на Сан Салвадор Оскар Ромеро, известен като закрилник на бедните и убит от крайната десница през 1980 г. Папа Франциск одобрява указ, който гласи, че Ромеро е убит "от омраза към вярата". Това означава, че той може да бъде обявен за блажен, без да е необходимо да му бъде приписвано извършване на чудо.

2016 - В Анкара, Турция, проф. Решат Баръш Юнлю от Факултета по политически науки в Анкарския университет, е оправдан от съда по обвинението срещу него в "терористична пропаганда", тъй като по време на изпит поставил въпрос по текстове на лидера на Кюрдската работническа партия (ПКК) Абдуллах Йоджалан, който излежава доживотна присъда затвор.

2017 - Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписва два указа, нареждащи преразглеждането на нормативните актове за финансова регулация, приети след финансовата криза през 2008 г. и по-специално на закона "Дод-Франк, наречен на името на вносителите си -  сенатора Крис Дод и конгресмена Барни Франк. Законът е  за реформа на Уолстрийт, с цел да бъдат намалени рисковете за американската финансова система.
Той е подписан през 2010 г. от президента Барак Обама. Съгласно закона банките трябва да се подлагат на стрес тестове всяка година, така че да бъде оценявана тяхната стабилност в случай на финансова нестабилност, както и да имат по-големи капиталови запаси за предотвратяване на кризи. Със закона се създава Служба за финансова защита на потребителите.
 
2018 - В Анкара, Турция, започва 36-ият конгрес на Народнорепубликанска партия  - най-старата политическа формация, основана от Мустафа Кемал Ататюрк.

2019 - Папа Франциск пристига на тридневно посещение в Абу Даби, Обединени арабски емирства, по покана на престолонаследника на Абу Даби шейх Мохамед бин Зайед Ал Нахаян и католическата общност в Абу Даби.  Това е първо посещение на папа на Арабския полуостров. Темата на посещението е: "Направи ме проводник на твоя мир", взета от уводните думи на Молитвата на мира на Франциск Асизки. По време на визитата си  папа Франциск има личен разговор с престолонаследника на Абу Даби и отслужва меса на открито за около 135 000 католици на стадиона в Абу Даби - събитие без прецедент на Арабския полуостров.

2020 - В Косово Вьоса Османи от Демократичния съюз на Косово е избрана за  председател на парламента. Тя е първата жена на този пост в историята на страната.

2022 - В Перу е регистрирано земетресение с магнитуд 6,5 по скалата на Рихтер. Силният трус е станал в северната част на страната, на дълбочина от 100 километра. Няма данни за пострадали хора и нанесени материални щети.

2023 - В Портсал, Бретан, Франция, на 88-годишна възраст умира роденият в Испания моден дизайнер Пако Рабан, чието истинско име е Франсиско Рабанеда и Куерво.  Семейството му се премества във Франция през 1939 г. Пако Рабан започва кариерата си,  създавайки бижута за „Живанши“, „Диор“ и „Баленсиага“. Отваря собствена модна къща през 1966 г.

Родени на този ден българи:

Добри Немиров (ист. име Добри Харалампиев Зарафов), писател (1882-1945).
Работил е като чиновник и библиотекар в Българска академия на науките (1905-1918) и в Министерството на благоустройството. Сътрудничи на сп. "Демократически преглед",сп. "Учителска мисъл", сп. "Народен живот", сп. "Листопад", сп. "Везни" и др. Председател на Съюза на българските писатели (февруари 1937- февруари 1940). Автор е на антивоенни разкази, романи за живота в големия град от средата на 19 в. до Първата световна война (1914-1918), пътеписи, творби за деца.

Стоян Дринов, поет, писател и преводач (1883-1922).
Сътрудничи на списанията "Светулка", "Детска радост", "Веселушка", "Пчелица", "Другарче" и др. Редактор на детския в. "Люлка" (1921-1922).  Превежда произведения на поети от руската, западноевропейската и сръбската литература, сред които Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Майн Рид. Автор е на стихосбирките "Кукувица кука. Песен" (единствената негова книга,издадена приживе, 1919), "Забави дневни и вечерни" (1922), "Весели случки" (1925), "Изворче" (1929), "Верни-неразделни" (1964), "Герчо с тамбурата" (1965), "Цуцул Цуцул Цуцулан" (1981), "Хорце" (1990) и др. Автор е на произведения за деца и юноши. По негови стихове български композитори създават песни. Стихотворения на Стоян Дринов са включени в детската музикална библиотека "Китка".  От 1995 г. Общинската библиотека в Панагюрище носи неговото име.

акад. Владимир Георгиев, езиковед (1908-1986).
Декан на Историко-филологическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1947-1948), ръководител на катедрата по общо и сравнително-историческо езикознание във факултета (1948-1974).  Заместник-ректор на Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1948-1951) и  ректор на университета (1951-1956). Директор на Института за български език при Българската академия на науките /БАН/ (1951-1957), заместник-председател на БАН (1959-1973). Директор на Единния център по език и литература към БАН (1972-1978). Главен редактор на "Кратка българска енциклопедия" (1962-1969), на енциклопедия "А-Я" (1974), на енциклопедия "България" (1-6 том, 1978-1988) - издания на БАН. Председател на Международния комитет на славистите (11 ноември 1960-1966).Инициатор на правописната реформа в България през 1945 г. Удостоен със званието "доктор хонорис кауза" на Виенския университет (1934), на Хумболтовия университет в Берлин /Германия/ (ноември 1960), на Киевския държавен университет (април 1986).на орден "Кирил и Методий" първа степен (23 май 1957), на орден "Народна република България" първа степен (декември 1959), на орден "Георги Димитров" (февруари 1968; 21 февруари 1978; декември 1978). Лауреат на Димитровска награда (май 1951, август 1969). Член-кор. на Френската академия на науките (1965), на Финландската академия на науките (1966), на Саксонската академия на науките в Лайпциг (1968), на Белгийската академия на науките в Брюксел (1972), на Атинската академия на науките (1977).

Светослав Лучников, юрист и политик (1922-2002).
Бил е юрисконсулт и главен икономист към Държавния комитет за наука и технически прогрес (1949-1982), сътрудник по нормативни актове в Министерския съвет (1990), лектор по търговско право в Свободния университет (1991). Министър на правосъдието (8 ноември 1991-30 декември 1992) и заместник министър-председател (20 май 1992-30 декември 1992). Депутат в 37-ото и 38-ото Народно събрание (1995-2001) и в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-27 октомври 2002). Председател на Координационния съвет на "Национален клуб за демокрация" (28 февруари 1993-2000). Автор е на книгите "Пламък за свещите" (1999), "Великото безумие" (1999), "Отвъд нищото" (1999),  "Истината" (2000), "Търсен предел" (2000) и др.  На 10 октомври 2012 г. в София на ул. "Цар Иван-Асен II" е открит паметник на Светослав Лучников, дело на скулптора Данко Данков.

проф. Енчо Халачев, режисьор и педагог (1929-2014).
Режисьор в театъра в Сливен (1959-1964), в Народния театър "Иван Вазов" (1964-1994). Преподавател (от 1970) по актьорско майсторство и режисура във Висшия институт за театрално изкуство "Кръстьо Сарафов", ръководител (от 1983) на катедра "Актьорско майсторство и режисура в института и  негов ректор (1987-1990). Режисьор е на постановките "Хенри IV", Домът на Бернарда Алба", "Всичко в градината", "Златната карета", "Легенда за Гоце", "Прокурорът", "Камино Реал", "Гледна точка", "Борци", "Бесове", "Чичовци", " Пред залез слънце" и др. Има постановки и в телевизионния театър. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий"  за значим принос за развитието на културата, изкуството, образованието и науката (12 февруари 2010).

Христо Черняев (ист. име Христо Иванов Бонев), поет, писател и преводач (1930-2021).
Отговорен редактор на редакция "Българска литература" в Българското национално радио (1964). Завеждащ отдел "Поезия" във в. "Пулс" (1965-1970) и в сп. "Пламък" (1970-1976). Бил е секретар на секция "Поети" в Съюза на българските писатели. Автор е на повече от 40 книги с лирика и есеистика, сред които "Момъкът от взвода" (1954), "Комсомолска поема" (1964), "Лирика" (1965), "Животът, който не умира" (1967), "България" - поема, "Прости радости" (1971), "Старопланински дни" (1975), "Далечни гари" (1978), "Стихотворения" (1979), "Гладни стихове" (1998), "Крайбрежие" (2000), "Огнище" (2003), "По чукари и пътеки" (2007), "Апостоли на българския дух" (2008), и др. Преводач от руски език.  Носител е на орден "Св. св. Кирил и Методий". Почетен гражданин на община Борово.

Христо Бонев (Зума), футболист и треньор (1947).
През футболната си кариера е играл за отборите на  "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София) и "АЕК" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 96 мача и отбелязани 48 гола. Футболист на България за 1969 г., 1972 г. и 1973  г.  Носител на орден "Стара планина" първа степен за изключителния му принос за развитието на физическото възпитание и спорта (28 март 2007). Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (5 февруари 2018). Почетен гражданин на Пловдив.

Антон Бончев, художник и поет (1957).
От 1981 г. работи в София като художник, редактор и журналист. След 1990 г. е графичен дизайнер и мениджър в областта на рекламата и провеждането на събития. С живопис се занимава до 1985 г. и от 2005 г. насам. Има няколко самостоятелни изложби. Пише поезия, част от която е издадена в книгите "В асансьора към Олимп" и "Преторианска балада".

Мартин Карбовски (ист. име Мартин Кирилов Богданов), журналист, телевизионен водещ, писател и поет (1970).
Работил е във вестниците "Труд", "24 часа", "168 часа", "Новинар", "Стандарт", сп. "Егоист" и др., където публикува анализи, коментари и репортажи. От 1998 г. е водещ, а по-късно продуцент и заместник-програмен директор  в Дарик радио в продължение на почти 10 години. Бил е завеждащ отдел "Специални проекти" във в. "Стандарт".  Работил е в Българската национална телевизия, в Нова телевизия и TV7. От м. септември 2016 г. е водещ на предаването "Карбовски: Втори план" по bТV. Един от създателите на музикална група "Антибиотика" (1997). Автор е на стихосбирки, пътеписи, на книги с журналистически разследвания, на автобиографичната книга на певицата Лили Иванова - "Истината". Носител на наградата "Черноризец Храбър" за политически журналист/коментатор (2010), на Наградата за телевизионна журналистика "Св. Влас" (избор на телевизионните зрители) (2012).

Стоян Колев, футболист (вратар) (1976).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Сливен" (Сливен), "Локомотив" (Пловдив), ЦСКА (София), "Берое" (Стара Загора), "Оцелул" (Румъния), "Черноморец" (Бургас), "Септември" (София) и "Нефтохимик" (Бургас). За българския национален отбор по футбол има изиграни 16 мача.

Данаил Милушев, волейболист (1984).
Печели бронзов медал от Световното първенство за младежи през 2003 г. в Иран. Носител на Купата на Франция с отбора на "Кан" през 2007 г. Печели първо място в класацията за най-добър нападател в Световната лига през 2008 г.

На този ден са родени и:

Игнаци Крашицки, полски поет, сатирик и баснописец (1735-1801).
Представител на Просвещението.

Валентин Водник, словенски поет (1758-1819).

Антонио Хосе Сукре (Антонио Хосе де Сукре и Алкала), боливийски политически деец и военачалник (1795-1830).
Един от ръководителите на Войната за независимост на испанските колонии в Латинска Америка (1810-1826). Президент на Боливия (1826-1828).

Феликс Менделсон-Бартолди, немски композитор и диригент (1809-1847).
Представител на романтизма. Творчеството му обхваща произведения от различни музикални жанрове. Автор е на увертюрата "Сън в лятна нощ", създадена по едноименната комедия на Уилям Шекспир, на "Шотландска симфония", "Италианска симфония", Концерт за цигулка и оркестър и др. През 1843 г. създава Лайпцигската консерватория - първото музикално учебно заведение в Германия.

Хорас Грийли, американски политик и журналист (1811-1872).
Издател на сп. "Ню Йоркър" (1834-1841). Основател и редактор на в. "Ню Йорк трибюн" (10 април 1841-29 ноември 1872).

Сидни Ланиър, американски поет и музикант (1842-1881).

Ада Негри, италианска поетеса (1870-1945).
Авторка е  на поетичните сборници "Съдба" (1892), "Буря" (1896), "Майчинство" (1904), "Из дълбините" (1910), "Изгнание" (1914), "Песни на острова" (1924), "Избрани стихове" (1930), сборниците с новели "Самотните" (1917), "Проповеди" (1918), "Утринна звезда" (1923), "Вечерни песни" (1931) и др.

Гъртруд Стайн, американска писателка (1874-1946).

Георг Тракъл, австрийски поет (1887-1914).
Автор на стихосбирките "Стихове" (1913), "Себастиан насън" (1915), "Поезия" (1917), "Есента на самотника" (1920) и др.

Айлин Фарел, американска оперна певица (1920-2002).

Ханс-Йохен Фогел, германски политик (1926-2020).
Кмет на гр. Мюнхен (27 март 1960-1972). Министър на регионалното планиране, строителството и градското развитие (1972). Министър на правосъдието (1974-1981). Кмет на Западен Берлин (1981). Председател на Германската социалдемократическа партия (1987-1991).

Бруно Пецей, австрийски футболист (1955-1994).
С "Айнтрахт Франкфурт" (Германия) печели турнирът Купа на УЕФА (1980).

Йоаким Льов, немски футболист и треньор (1960).
Като треньор на националния отбор по футбол на Германия печели златен медал от Световното първенство през 2014 г. в Бразилия, бронзов медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка, сребърен медал от Европейското първенство през 2008 г. в Австрия и Швейцария, бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна, и бронзов медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция.

Михаел Румениге, немски футболист (1964).
 
Оскар Кордоба, колумбийски футболист (вратар) (1970).

Хуан Капдевила, испански футболист (1978).

Александър Алиев, украински футболист (1985).

Матийо Жиру, канадски състезател по бързо пързаляне с кънки (1986).
Олимпийски шампион (отборно) през 2010 г. във Ванкувър, Канада.

Грегори ван Дер Вийл, нидерландски футболист (1988).

Камил Глик, полски футболист (1988).

Майкъл Учебо, нигерийски футболист (1990).

Това е денят на смъртта на:

Йоханес Гутенберг, немски бижутер, печатар и изобретател (между 1394 и 1405-1468).
Родоначалник на съвременното книгопечатане, изобретил технология за печатане с подвижни метални букви и конструирал първата в света механична печатна преса (ок. 1440).

Ян Стен, нидерландски художник (ок. 1626-1679).

княгиня Клементина Бурбон-Орлеанска (1817-1907).
Майка на Фердинанд I - княз на България (7 юли 1887-22 септември 1908) и цар на България (22 септември 1908-3 октомври 1918).

Удроу Уилсън, американски политик (1856-1924).
28-и президент на САЩ (4 март 1913-3 март 1921). Формулира план за осигуряването на справедлив и траен бъдещ мир, наречен "Четиринадесет точки", официално съобщени на Конгреса на 8 януари 1918 г. Първите 5 точки се отнасят до премахването на тайната дипломация, свободния достъп до море, равноправието в международната търговия, съкращаването на въоръженията, освобождаването на колониалните народи. Следващите 8 точки засягат уреждането на териториалните граници на основата на национално самоопределение - връщането на Елзас на Лотарингия на Франция, възраждането на Полша и др. Последната 14 точка е за организирането на ОН. Носител на Нобелова награда за мир за 1919 г.

Борис Карлоф (ист. име Уилям Хенри Прат), американски актьор от британски произход (1887-1969).
Станал известен с ролята си във филма "Франкенщайн" (1931).

акад. Асен Киселинчев, български философ, педагог и психолог (1905-1960).
Ръководитена катедрата по психология в Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" (1949-1960), заместник-ректор на университета (1951). Чл.-кор. на Българската академия на науките /БАН/ (1952). Директор на Института по философия при БАН (1952-1960). Заместник-министър на просветата и културата (1957). Автор е на трудовете "Философия на расизма" (1936), "Наследственост и развитие " (1939),  "Психологията вчера и днес" (1940) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1959).

проф. Благовест Долапчиев, български математик (1905-1974).
Преподавател (от 1929)  в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на катедрата по аналитична механика във Физико-математическия факултет (1951-1974) и заместник-ректор на университета (1963-1965). Завежда секция "Механика" в Института по математика и механика с изчислителен център при БАН (1960-1974). Член-кор. на Българска академия на науките (1967). Лауреат на Димитровска награда (1952), удостоен със званието "Заслужил деятел на науката" (1972).

Джим Кели, американски актьор, певец, танцьор и хореограф (1912-1996).

Бохумил Храбъл, чешки писател (1914-1997).
Произведенията му са превеждани на повече от 30 езика. Автор е на романите "Строго охранявани влакове" (1965), "Служих на английския крал" (1971), "Празници на кокичетата" (1978) и др. Загива трагично в болница в Прага на 3 февруари 1997 г. като пада от прозорец на петия етаж, докато се опитва да нахрани гълъбите.

Генчо Узунов, български писател хуморист (1919-2003).
Работил е във в. "Отечествен фронт" (1953-1958). Редактор на в. "Стършел" (1958-1969) и негов заместник главен редактор (1969-1990). Автор е на сборниците "Пиперлия доклад" (1957, в съавторство с Емил Робов), "Шопска салата" (1962), "Зоология на нашето време" (1965), "Скромни делници" (1967), "Кой от двамата" (1971), "Тайната вечеря" (1978), "Песен за глухи" (1979), "Поклонник на красотата" (1985) и др. Автор е и на пиесата "Нашите мечти" (1952, в съавторство с Емил Робов), на повестта "Искам да живея" (1968) и др. Носител на орден "Народна република България" втора степен (октомври 1979), на наградата "Чудомир" на в. "Стършел" за най-добър хумористичен разказ за 1976 г. за разказа му "Диагноза" (март 1977).

Димитър Дойчинов, български футболист и треньор (1919-2011).
През футболната си кариера е играл за отбора "Левски" (София). Треньор е на юношеския национален отбор по футбол, който става европейски шампион през 1969 г. в ГДР.

Асен Лепас (ист. име Асен Кирилов Лепов), български илюзионист (1920-2001).
През 1948-1949 г. се присъединява към пътуващата естрада "Балкан". От 1950 г. е в трупата на първия държавен цирк "България", където е бил конферансие, илюзионист и режисьор. През 1953 г. създава илюзионен спектакъл, който е представян в цялата страна. От 1957 г. е цирков илюзионист. Сред неговите ученици са Макос, Астор, Ирко и др.

Оскар Фелцман, съветски композитор (1921-2014).
Автор е на естрадни песни, оперети, музика за филми, камерни и симфонични оркестри и др. Написал е музиката на песента "Вярвам, приятели" ("Я верю, друзья"), създадена през пролетта на 1961 г., когато в Космоса излита първият космонавт в света Юрий Гагарин (12 април 1961).

Удроу Уилсън, американски политик (1924-1856).
28-и президент на САЩ (4 март 1913-3 март 1921). Носител на Нобелова награда за мир за 1919 г.

Минко Босев, български оперетен актьор (1927-1990).
От 1953 г. е солист в Държавния музикален театър "Стефан Македонски" в София. Незабравими са ролите му в "Царицата на чардаша" от Имре Калман, "Службогонци" от Парашкев Хаджиев, "Сватба в Малиновка" от Борис Александров, "Човекът от Ла Манча" от Мич Лий и др. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1970).

Генчо Бъчваров, български журналист (1928-2011).
Главен редактор на в. "Отечествен фронт" (декември 1980-януари 1990). Работил е във в. "Средношколско знаме", в. "Народна младеж", в. "Поглед" и др. Удостоен е със званието "Заслужил деец на културата" (май 1982). Носител на медал "За заслуги към Българската народна армия" (28 декември 1987), на орден "Народна република България" втора степен за дългогодишна активна работа и значителен принос в развитието на средствата за масова информация (октомври 1989).

Джон Касавитис, американски актьор, сценарист и режисьор (1929-1989).

Иван Стайков, български композитор, поет и пианист (1931-2020).
Работил е в Биг бенда на Българското национално радио. Автор е на стотици аранжименти за биг бенд и симфоничен оркестър, на множество песни, като на много от тях е автор и на текста. Написал е десетки оркестрови и джазови пиеси. Автор е на популярна и театрална музика, на музика за филми, някои от които са се превърнали в класика: "Цирк" (анимационен филм) (1962), "Бягство в Ропотамо" (първия български игрален филм – мюзикъл) (1973), "Здрачаване" (1976), "Пътешествие със сал" (1977), "Двойникът" (1980), "Господин за един ден" (1984), "Да обичаш на инат" (1986) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степан (1981).

Пако Рабан (ист. име Франсиско Рабанеда и Куерво), френски моден дизайнер (1934-2023).
През 1939 г. семейството напуска Испания и се премества във Франция. Пако Рабан започва кариерата си,  създавайки бижута за "Живанши", "Диор" и "Баленсиага". Отваря собствена модна къща през 1966 г. В работата си използва неконвенционални материали като метал, хартия и пластмаса за своите модели.

Бъди Холи (ист. име Чарлс Хардин Холи), американски певец и музикант (1936-1959).
Загива в самолетна катастрофа на 3 февруари 1959 г. заедно с музикантите Ричи Валънс и Биг Бупър. Денят на катастрофата се помни като "Денят, в който музиката умря". През 1986 г. е въведен посмъртно в Залата на славата на рокендрола. През 2004 г. сп. "Ролинг стоун" го поставя на 13-то място сред "Петдесетте най-велики артисти на всички времена". На 8 септември 2011 г. е удостоен посмъртно с 2447-ата звезда в холивудската Алея на славата.

Залман Кинг (ист. име Залман Левковиц), американски режисьор (1942-2012).
Получава известност с филма си "Девет седмици и половина" (1986) и телевизионния сериал "Дневниците на червените обувки" (1992). Сред най-известните му филми е "Дива орхидея" (1989). През 1971 г. и 1987 г. е номиниран за "Златен глобус". 

Мария Шнайдер, френска актриса (1952-2011).
Получава известност с ролята на Жана във филма "Последно танго в Париж" (1972) на италианския режисьор Бернардо Бертолучи. Участвала е също във филмите "Професия: Репортер" (1975), "Бункер "Палас хотел"(1989), "Джейн Еър" (1996), "Разкаяние" (2002) и др. Носителка на награда "Грами" (2005, 2008, 2014, 2016).

Мати Никанен, финландски състезател по ски скокове (1963-2019).
Четирикратен олимпийски шампион - печели един златен медал през 1984 г. в Сараево, Югославия, и три златни медала през 1988 г. в Калгари, Канада. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 1984 г. в Сараево, Югославия. От световни първенства печели шест златни медала, два сребърни и шест бронзови.
/АЯ/КГ/МГ/