site.btaКатолическият кардинал Йожеф Миндсенти се изправя пред унгарския народен съд преди 75 години с обвинение за държавна измяна

Католическият кардинал Йожеф Миндсенти се изправя пред унгарския народен съд преди 75 години с обвинения за държавна измяна и шпионска дейност. Делото започва на 3 февруари 1949 г. и продължава в няколко заседания до 5 февруари. Присъдата е прочетена на 8 февруари.  

Йожеф Миндсенти (роден на 29 март 1892 г., Чехиминдсент, близо до Сомбатели, Австро-Унгария/днешна Унгария - починал на 6 май 1975 г., Виена, Австрия) е римокатолически духовник, който олицетворява безкомпромисната опозиция срещу фашизма и комунизма в Унгария за повече от пет десетилетия на ХХ век, отбелязват в енциклопедия “Британика”. Политически активен от времето на ръкополагането си за свещеник през 1915 г., Миндсенти е арестуван като враг на тоталитарните правителства два пъти през 1919 г. и отново през 1944 г., годината, в която е ръкоположен за епископ на Веспрем. През 1945 г. е назначен за примас на Унгария и архиепископ на Естергом, а през 1946 г. е ръкоположен за кардинал. Отказът му да разреши секуларизирането на римокатолическите училища в Унгария кара комунистическото правителство да го арестува през 1948 г. и да го осъди през 1949 г. по обвинения в държавна измяна. 

БТА публикува пространни информации за процеса и случващото се около него в “Български бюлетин”:

Будапеща, 4 февруари 1949 г. /МТИ/ Специалният съвет на Народния съд в Будапеща започна в четвъртък сутринта разглеждането на процеса на предателя кардинал Миндсенти и неговите съучастници. Между публиката личаха много представители на чуждия печат. Присъстваха представителите на съветската осведомителна служба, на чехословашката и полската телеграфни агенции, на агенция Ройтер, Юнайтед прес, Асошиейтед прес, “Унита” и кореспондентите на много френски и американски вестници. Заседанието започна с peгистрирането на личните данни на обвиняемите. Пристъпи се към разпит на седем обвиняеми, а именно: кардинал Миндсенти, проф. Юстин Бараняй, А. Закар - оекретар на кардинала, Пал Естерхази, Миклош Наги (…), Вела Ишпанти и Ласло Тот - бивш журналист.                            Председателят на съда Вилмош Олти откри заседанието, като нареди да бъде прочетен обвинителният акт. Обвинителният акт е известен от издадената “Жълта книга” и от съобщенията в печата, но все пак от него трябва да се изтъкна една точка: кардинал Миндсенти е искал да издаде прокламация за възстановяване на кралството и за тази цел е резервирал голямо количество хартия в печатницата "Стефанеум”.

След прочитането на обвинителния акт започна разпитът на обвиняемите. Преди това, обаче, председателят на съда заяви, че кардинал Йожеф Миндсенти е отправил следното писмо до министъра на правосъдието:
“Господин министре!
Моля Ви да обсъдите моето заявление, моята молба. От известно време публично и повторно бивам обвиняван, че преча за установяването на мирните отношения между църквата и държавата и че моето поведение е в противовес със съществуващия държавен строй. Относно първата част, фактът е, че винаги съм подчертавал предпоставките и условията за това помирение. Сега искам да допринеса за общото смекчаване на положението. Пред съдебното заседание, което предстои, аз доброволно признавам, че съм извършил престъплението, за което съм обвинен въз основа на държавния наказателен закон. В бъдеще ще гледам на външните и вътрешни въпроси на Унгарската държава винаги въз основа на пълния суверенитет на Унгарската република.
След като признавам и заявявам това, разглеждането на делото по отношение на моята личност не изглежда непременно необходимо, и вследствие на това - не с оглед на моята личност, а с оглед на заемания от мен пост - моля отделянето на моята кауза от съдебното заседание на 3 февруари. Подобно решение ще улесни смекчаването на положението много повече, даже и от най-сполучливо редактираната съдебна присъда. Същевременно, след 35-дневни постоянни размишления, аз заявявам, че от една страна, горепоменатото ми поведение допринася за забавянето на помирението, а от друга страна - че установяването на истински мир между държавата и църквата, считам винаги за необходимо, докато този мир не се установи. За осъществяването на това бих взел участие и аз, съгласно участието и законите на църквата, ако не бяха повдигнати обвинения против мен във връзка с помирението. Но за да не би и самото ми присъствие да се счете като пречка за помирението и за да може да се употребят всички сили за отстраняването на такива пречки, които се явяват в подобни случаи, аз доброволно и без всякаква принуда заявявам, че съм готов да се оттегля за известно време от упражняването на функциите си. Ако Съветът на епископите, в своята общност и мъдрост счита за уместно да сключи мира, аз не ще му преча и няма да се противопоставя на сериозното поставяне на въпроса за помирението и пред Апостолския престол, който ще трябва да каже последната си дума. Заявявам това, като съзнавам, че установяването на истинското положение на мир може да бъде само от полза за държавата и църквата, а без този мир животът в страната се застрашава от разединение и упадък.
Моля, господин министре на правосъдието, да приемете израза на отличната ми към Вас почит.
Будапеща, 31 януари 1949 г.
Кардинал Йожеф Миндсенти 

(…) След прочитане писмото на Миндсенти, председателят на съда постави въпроса, дали той е написал писмото и дали поддържа съдържанието на това писмо. Миндсенти отговори с "да”, като помоли отделянето на неговата кауза от общия процес.
След кратко съвещание Специалният съвет на Народния съд отхвърли искането на Миндсенти. Четвърт час по-късно съдът започна отново разглеждането на делото с разпита на подсъдимия Юстин Бараняй…
След едно прекъсване от един час, съдът започна разпита на Миндсенти. Кардиналът се яви пред съда в просто свещеническо pасо, гологлав, без пояс. Както неговият разпит, така и разпитът на другите подсъдими, протече в учтива форма. На въпроса на председателя на съда дали се признава за виновен, Миндсенти отговори утвърдително. След това Миндсенти подробно изложи своите показания. Също така той обрисува и своята политическа кариера, както и връзките си с унгарското легитимистко движение, които датират от 1921 г. и които отначало са били косвени, а след освобождението на страната - преки. (…)
Отначало Миндсенти даваше своите показания прав, а след това той седна на предложения му от председателя стол. Гласът и държането му са напълно спокойни. Миндсенти отчете своите деяния и правеше впечатление на човек, който напълно съзнава своята отговорност и вина. На въпросите, поставени му от председателя на съда, Миндсенти отговаряше подробно и изчерпателно. Понякога той изправяше въпроса с отговора си. Въобще, той се постара да изложи всичко точно и да обясни най-основно подробностите.
Заседанието в 20:15 часа още продължаваше. 

***

Будапеща, 4 февруари 1949 г. /МТИ/ …Специалният състав на Будапещенския народен съд продължи разглеждането на процеса срещу кардинал Миндсенти. (…)
На следобедното заседание председателят на съда Вилмош Олти прочете писмото на кардинал Миндсенти, изпратено на 8 ноември миналата година до Съвета на епископите, в което заявява, че ако направи каквито и да било писмени или устни признания през време на неговия разпит, това ще бъде само признание на човешка слабост и не трябва да им се вярва /това е така нареченото духовно завещание, което кардинал Миндсенти е изпратил в чужбина и на което печатът и радиопредавателите на западните империалисти се позовават всекидневно със своите подстрекателства/.
След това кардинал Миндсенти стана и заяви: "Когато написах това писмо, аз не виждах много неща, които днес виждам вече съвсем ясно, това писмо не е валидно, а валидно е писмото, написано от мен до министъра на правосъдието и становището, което вземам в същото писмо".
Съдебното заседание продължава. В събота народният обвинител ще произнесе своята реч.

***

Будапеща, 5 февруари 1949 г. /МТИ/ … След дадения отдих започна разпитът на Миндсенти. Той призна своята вина да е извършил повечето от престъпленията, изброени в обвинителния акт и обозначени в неговото писмо, отправено до министъра на правосъдието, и поиска да омаловажи вината си. Той призна също да е писал статии и редактирал вестници, издавани през 1919 г., възбуждащи омраза срещу демокрацията и социализма. Също така през 1942 г., той е клеветил СССР в своите статии. Говорейки за своето становище проявено по време на режима на "пречупените стрели", Миндсенти се помъчи да докаже, че той е бил антифашист и заяви, че е бил задържан праз ноември 1944 г.
Председателят, обаче, прочета подробности от неговото писмо, отправено през януари 1945 г. до подпредседателя на "пречупените стрели" (...) - писмото, в което Миндсенти обяснява, че неговото задържане няма никаква политическа причина. Той е обвинен в натрупване на стоки и лични спорове с префекта на "пречупените стрели" Шиберна. 
На първия въпрос на председателя на съда Миндсенти спомена, че за първи път през 1921 г. той е взел участие в легитимисткото движение, после е влязъл в тесни връзки с династията на Хабсбургите. Той е бил член на федерацията на легитимистите на Светата корона и си е създал приятелски отношения с Юстин Бараняй, виден легитимист. (…) Председателят прочете писмото на Миндсенти, отправено до министър-председателя тогава, в което той протестира срещу проекта за изменението на конституцията. Също призна, че въпреки решението на унгарския народ, желаещ да установи републиката, той е продължил легитимистката си дейност. Освен това, Миндсенти призна, че неколкократно е получавал послания от Ото Хабсбургски чрез редица посредници. (…) Миндсенти призна, че е поискал от Чапин, пълномощен министър на САЩ в Будапеща, да се застъпи пред правителството си, за да бъде изпратена унгарската корона в Рим.
При нормални условия, Миндсенти каза, че короната трябва да бъде пренесен на Унгария, но той се опита да извини своята постъпка, заявявайки, че е искал да предотврати евентуалното ѝ повреждане по време на пътуването. Председателят даде гласност на писмото на Миндсенти, изпратено до Чепин по същия повод, където той подчертава, че в случай на една военна операция, короната ще бъде на сигурно място само в Рим. В своя отговор Чапин го уверил да обърне внимание на този въпрос.
Председателят на съда прочете след това първото писмо на Миндсенти, отправено до правителството на САЩ, с молба да се намеси във вътрешните работи на Унгария и в което той клевети унгарската демокрация. "Признавам достоверността на тези документи. Съжалявам загдето съм писал това писмо. За в бъдеще ще зачитам пълната независимост на унгарската държава и с оглед на това ще се отнеса към външните и вътрешните събития в Унгария", каза Миндсенти. (…)
Подсъдимият направи признания, че по отношение на национализирането на църковните училища, той е разпространил позиви с цел да предизвика недоволство и брожение и е дал пари да бъдат закупени циклостилни машини. Миндсенти призна и изказа съжаления, загдето е поискал от правителството на САЩ да изпрати американски войски в Унгария. (…) Разпитът на Миндсенти бе преустановен и бе даден отдих.
След отдиха разпитът продължи. Миндсенти призна, че е изпращал писма до председателя Труман, съдържащи данни относно сушата, бюджета на въоръжените сили, комитетите /административни единици/ на Комарон и Естергом. Кардиналът потвърди, че неколкократно се е срещал с Ото Хабсбургски, за когото знаел, че е вестител на реставрацията на Хабсбургската династия. (…) “Ако съм запазил писмата, това направих, защото не вярвах, че един ден те ще бъдат доведени до знанието на обществото при такива обстоятелства", заяви Миндсенти. "Но, продължи той, аз дадох нареждания на Закар и Фабиян да ги скрият". (…)
След това обвинителят запита, дали Миндсети е знаел за здравината на Републиката.
Миндсенти отговори, че той очаквал промяна единствено от империалистическите сили в чужбина...

***

Будапеща, 5 февруари 1949 г. На 5 февруари сутринта продължи разглеждането на делото на кардинал Миндсенти.
Народният обвинител Гюла Алапи произнесе обвинителната си реч. Той изтъкна, че разглеждането на това дело се следи с голям интерес както в страната, така и в чужбина.
Наблюдателите са имали възможността да установят, че в течение на разглеждането на делото са спазени най-точно правилата на наказателната процедура. Подсъдимите можаха съвсем свободно да произнесат своята защита.
Обвинението с нито една дума не говори за проповедите и пастирските писма на Миндсенти, нито пък за каквито и да било негови църковни функции, и то не защото проповедите на Миндсенти не се съдържали такъв материал, който според разпорежданията на наказателния закон представлява политическа агитация, която трябва да се преследва, а защото обвинението искаше да избегне и най-малкото съмнение, че Миндсенти бива подвеждан под отговорност за неговите изявления и деяния, извършени при упражняване на църковните му функции.
На подсъдимата скамейка седи не Йожеф Миндсенти, глава на унгарската католическа църква, а Йожеф Минсенти - унгарски поданик, който у силата на разпорежданията на унгарския наказателен закон, е извършил углавни престъпления. (…) Той подчерта, че според представените доказателства, Миндсенти и неговите съучастници са имали за цел възстановяването на кралството и са се организирали за постигането на тая цел. Тяхното движение имаше за цел премахването на унгарската република и поставянето на Ото Хабсбургски на унгарския престол, като за постигането на тези си цели, те са спекулирали с избухването на една трета световна война. (…) Народният обвинител подчерта, че разкаянието на Миндсенти, показано през време на разглеждането на процеса, е само привидно. (…)
Обвинителят спомена като отегчаващо вината обстоятелство, че Йожеф Миндсенти е бил първият по чин архиепископ на католическата църква в Унгария именно поради това неговите деяния - предвид високия му духовен сан, има по друго значение, отколкото деянията на други лица.
След дадения отдих взе думата защитникът на Миндсенти. (…) В полза на Миндсенти той спомена като смекчаващо вината обстоятелство, че Миндсенти се е разкаял и е признал неправилността на своите възгледи. Той изтъкна по-нататък обстоятелството, че вследствие на семейния произход и възпитанието си, Миндсенти е бил в среда, която е далеч от действителността и реалния живот...
Възможно е присъдата да бъде произнесена през нощта в събота срещу неделя.

***

Будапеща, 6 февруари 1949 г. /ТАСС/ Вестниците поместват телеграми до унгарското правителство, изпратени от всички краища на страната, в които трудещите се искат най-строго наказание на предателя и агент на чуждото разузнаване Миндсенти.
Жълтата книга, издадена от унгарското правителство и съдържаща документите, които разобличават Миндсенти, бе разпродадена в две издания, а сега се пуска в продажба трето издание.

***

Будапеща, 7 февруари 1949 г. /МТИ/ На състоялата се в събота конференция по печата, на която присъстваха всички чужди кореспонденти от Будапеща и всички специални пратеници на чуждестранни агенции и вестници, дошли да присъстват на процеса “Миндсенти”, държавният подсекретар на Министерството на външните работи Иван Болдижар запозна присъстващите с неверните новини и съобщения в някои западни вестници и радиостанции по повод процеса “Миндсонти”. Иван Болдижар между другото изтъкна, че самият процес опроверга всички тези клевети.
Чуждите кореспонденти, присъствали на процеса “Миндсенти”, констатираха с изненада превратното излагане на тези факти от процеса, на които те бяха свидетели по време на заседанията и по предложение на кореспондента на агенция Ройтер - Петър Гурст, приеха единодушно една декларация, в която се опровергават неверните съобщения на тези западни вестници и радиостанции по повод процеса “Миндсенти”.
В декларацията си чуждите кореспонденти заявяват, че от страна на унгарските власти не е била упражнявана никаква цензура по отношение на изпращаните от тях дописки, нито пък са им били подслушвани телефонните разговори. По отношение преводите, направени за заседанията на процеса, чуждите кореспонденти изтъкват, че повечето от тях говорят унгарски език. Някои кореспонденти са имали лични преводачи, а други са се ползвали от официални преводачи, от дейността на които те заявяват, че нямат никакво основание да се оплакват…

***

Будапеща, 8 февруари 1949 г. /МТИ/ Унгарската телеграфна агенция съобщава: На 4 февруари т.г. британското правителство отправи нота до унгарското правителство, в която изказва своето ’’опасение”, че на представителя на британската легация в Будапеща не било обезпечено място да присъства на процеса “Миндсенти”. В това отношение нотата на британското правителство се позовава на мирния договор.
Унгарското правителство в своята нота-отговор, която вчера следобед бе връчена на британския пълномощен министър в Будапеща, най-енергично отхвърля нотата на британското правителство и обръща внимание върху факта, че процесът “Миндсенти” се разглеждаше публично и на него присъстваха и представители на британския печат. Между тези представители на британския печат са кореспондентите на в. "Таймс”, “Дейли Уъркър", "Дейли Експрес", както и кореспондентът на агенция Ройтер. Тези представители на печата имаха възможност да изпращат съобщения от Унгария напълно свободно, без всякакви ограничения.
По-нататък, в нотата на унгарското правителство се констатира, че по повод процеса “Миндсенти” британските правителствени фактори правиха изявления без да притежават доказателства и факти, и то преди разглеждането на процеса, неспазвайки необходимата обективност. Унгарското правителство счита това поведение на британското правителство за неприятелски акт против Унгарската република, и като опит, имащ за цел да подпомага фашистките елементи против унгарската демокрация.
Унгарската нота отхвърля енергично този опит за британска намеса във вътрешните работи на Унгария… 

***

Будапеща, 8 февруари 1949 г. /МТИ - по телефона/ Специалният състав на Будапещенския народен съд в 10 часа тази сутрин произнесе присъдите по процеса срещу Миндсенти и неговите съучастници.      Съдът намери за виновен подсъдимия Миндсенти и неговите съподсъдими и ги осъди както следва: Йожеф Миндсенти - на доживотен затвор, конфискация на всички имущества и лишаване от граждански и политически права…

Осъден на доживотен затвор, той е освободен по време на въстанието от 1956 г. Когато комунистическото правителство си възвръща контрола, той търси убежище в посолството на САЩ в Будапеща. Кардинал Миндсенти прекарва 15 години в доброволен затвор там, отхвърляйки молбите на Ватикана да напусне Унгария. Той отстъпва едва през 1971 г. по молба на президента на САЩ Ричард М. Никсън. Като гост на Ватикана, а след 1971 г. и във Виена, той критикува опитите на папата да се справи с комунистическия режим на Унгария и през 1974 г. е пенсиониран от постовете си на архиепископ и примас. Мемоарите му са публикувани през 1974 г. Първоначално Миндсенти е погребан в Австрия, но през 1991 г., след падането на комунистическото правителство на Унгария, той е препогребан в базиликата в Естергом, Унгария.