site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 2 февруари в историята

2 февруари 2024 г., петък, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва Сретение господне.
Сретение (срещане) Господне е един от 12-те големи празници в годината и един от четирите празника, посветени на Божията майка - известен е още като Зимна Богородица и Вълча Богородица. На този ден се възпоменава описаното от евангелист Лука посрещане на младенеца Исус от праведника Симеон. Тогава се навършват 40 дни от раждането на Исус Христос. Според Мойсеевия закон всяко първородно момче трябва да бъде посвещавано или представяно на Бога веднага след навършването на 40 дни от рождението му, а майката да принесе в жертва на Бога агне или два гълъба, ако е бедна. Затова Дева Мария донесла младенеца в Йерусалимския храм и принесла в жертва два гълъба. Така от онези древни времена до днес е останал обичаят на 40-ия ден от раждането си децата да бъдат въведени в храма Господен, за да бъдат благословени, а на майките им да бъде прочетена очистваща молитва. В Йерусалимския храм по онова време живеел благочестивият старец Симеон, на когото от ангел Господен му било обещано, че той няма да види смърт, докато не видят очите му родения от Девица. Когато Света Богородица донесла своя младенец в храма, праведният Симеон го прегърнал и в пророческо вдъхновение извикал: "Сега отпускаш Твоя раб, Владико...". Това е възторжена молитва, която и до днес се чете в християнските храмове. Заради събитието в храма св. Симеон се нарича също св. Симеон Богоприемец.
Празникът е включен към цикъл от три последователни дни, наречени Трифонци: Трифоновден (1 февруари), Сретение господне (2 февруари) и Свети Симеон Богоприимец (3 февруари). Последните два дни са свързани с въвеждането четиридесет дни след раждането на Исус Христос в храма от св. Симеон, а в народната традиция те се почитат в чест на вълците, които раждат малките си през този период.
На 2 февруари според народните вярвания се празнува Петльовден. Приеман е като мъжки празник за стимулиране на плодовитостта на момчетата, а в някои райони в страната е разглеждан и като мъжки аналог на Бабинден. С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него се отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която се е крепяло семейството и мира. Празнично облечени момчета излизали насред селото и през целия ден били в центъра на вниманието. Били оглеждани от по-възрастните кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар. Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, където са само момиченца - за курбан се коли ярка. Жертвената птица се заколва на прага, като стремежът е кръвта и да изпръска наоколо. С кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя, от него се раздава на съседи за здравето на момчетата - продължители на рода. Къща без петел не бива - ще запустее. Той я прави недосегаема за зли духове със събуждането си рано сутрин, когато ги прогонва и съобщава на стопаните, че могат да излизат. Традиционната храна за празника са т.н. тиганици, кравайчета, пресни питки, зелник или пък сготвен петел със зеле, ориз и каша.

По света се отбелязва:

Световният ден на влажните зони. Отбелязва се от 1997 г. с решение на Постоянния комитет на Рамсарската конвенция, прието през октомври 1996 г., за да се повиши информираността на международната общност за значението на влажните зони за хората и за планетата. Денят е утвърден с резолюция A/RES/75/317 на Общото събрание на ООН от 30 август 2021 г. Годишнина от подписването (1971) в Рамсар, Иран, на Конвенцията по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция), в сила от 21 декември 1975 г. Конвенцията е подписана от България на 18 ноември 1974 г., в сила за България от 24 януари 1976 г. Мотото на деня за 2024 г. е: "Влажните зони и благосъстоянието на хората".

Дeнят на мармота в САЩ и Канада. Отбелязва се от 1887 г. На този ден мармотът Фил - фолклорен метеоролог от град Пънксътоуни в щата Пенсилвания, САЩ, излиза от дупката си, за да направи традиционната си прогноза колко ще продължи зимата. В Канада мармотът е кръстен Уили и е албинос. Той прогнозира времето в Уайъртън, провинция Онтарио. Денят на мармота се отбелязва и на други места в Пенсилвания, както и в други щати, сред които Джорджия и Охайо. Според легендата, ако Фил види сянката си,  зимата ще продължи още шест седмици, а облачното време и липсата на сянка вещаят скорошно настъпване на пролетта. Традицията води началото си от германските имигранти, заселили се в щата Пенсилвания през 19-и век. В родните им земи "предсказателят" бил язовец, но тъй като това животно не се среща в Пенсилвания, ролята била поета от мармот.

На този ден в България:

1854 - В Одеса е учредено Одеското българско настоятелство - обществено-политическа и благотворителна организация на българските емигранти. Основатели и ръководители са търговци и общественици Стефан и Николай Тошкович, Николай Палаузов, Никола Тошков, Николай Рашеев. По време на Кримската война (1853-1856) настоятелството съдейства на руското командване за набиране на доброволци, предава сведения на руското военно разузнаване, изработва проект за управление на освободените български области. След 1856 г. развива благотворителна дейност в подкрепа на просветното и църковното движение. През 1858 г. е утвърдено официално с императорски указ под името "Настоятелство на одеските българи, събиращи дарения в империята за бедните български православни църкви и училища". С негова помощ и съдействие много български младежи получават образование в руските училища. Настоятелството изпраща славянски богослужебни книги на много български църкви и учебна литература на училища в българските земи. Подпомага материално радикално настроените революционни кръгове в националноосвободителното движение в България. След разгрома на Априлското въстание (1876) настоятелството организира помощна акция за българските емигранти. Участва в набирането на доброволци по време на Сръбско-българската война (1876) и др.

1896 - Възстановени са дипломатическите отношения между България и Русия, прекъснати на 5 ноември 1886 г. За първи път официални дипломатическите отношения между Княжество България и Русия са установени на 7 юли 1879 г. (19 юли 1879 г.  н. ст.)  на ниво дипломатически агентства.

1948 - Открит е Вторият конгрес на Отечествения фронт (2-3 февруари 1948). Приети са устав и програма на организацията и е прието решение за трансформиране на Отечествения фронт от партийна в единна народна обществено-политическа организация. За председател на Националния съвет на организацията е избран Георги Димитров, а за главен секретар - Вълко Червенков.

1987 - Основана Българска федерация "Спортисти ветерани" (дн. Българска мастърс федерация).

1992 - България установява дипломатически отношения с Република Южна
Африка.

2006 - С Решение 63 на Министерския съвет село Свети Влас, община Несебър, област Бургас, е обявено за град. През 1963 г. Свети Влас е обявен за климатичен морски курорт.

2007 - 40-ото Народно събрание приема четвъртата поправка в Конституцията на България, приета на 12 юли 1991 г. Измененията, свързани с реформата в съдебната власт, с децентрализация на общините, с отпадане на задължителната наборна военна служба, са приети със 192 гласа "за", 28 "против", 6 "въздържали се". Към Висшия съдебен съвет (ВСС) се създава Инспекторат, който ще проверява дейността на органите на съдебната власт. Предвижда се срещу съдиите, прокурорите и следователите да може да бъде повдигано обвинение без разрешение на ВСС,  както и да бъдат задържани. Промените в конституцията предвиждат парламентът да има самостоятелен бюджет, да изслушва и приема доклади за дейността на органи, които изцяло или частично се избират от Народното събрание, когато това е предвидено в закон.

2012 - Народното събрание приема Закон за съхранение на въглероден диоксид, който регламентира, че съхранението на въглероден диоксид ще се извършва в подходящи геоложки формации на територията на България, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона в Черно море. Забранено е съхранението на въглероден диоксид извън границите на изброените зони, във воден стълб, извън геоложки формации, във водоносни хоризонти, чиито води се ползват или могат да се ползват за водоснабдяване.

2016 - Народното събрание приема нов Закон за обществените поръчки, внесен от Министерския съвет. Според текстове от него постоянно действащ методически съвет ще работи по унифициране на практиките по прилагане на контролната дейност по закона. В съвета ще участват представители на Сметната палата, Агенцията по обществени поръчки и Агенцията за държавна финансова инспекция. Законът влиза в сила от 15 април 2016 г., с изключение на няколко текста.

2017 - Президентът Румен Радев налага вето върху Закона за концесиите, приет на 24 януари 2017 г.  В изявление за медиите той посочва, че законът е бил приет в последните часове на 43-ото Народно събрание с минимално мнозинство и съдържа разпоредби, които поставят под въпрос принципите на правовата държава и местното самоуправление.

2018 - Между 14.30 и 15.00 ч. на регулирано трасе за моторни шейни в курорта Боровец по време на спускане с моторна шейна, управлявана от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията  Ивайло Московски, загива 4-годишният му син Кристиян Московски. 

2023 - С указ на президента Румен Радев е разпуснато 48-ото Народно събрание след три неуспешни опита за съставяне на правителство.  Първото заседание на 48-ото Народно събрание е на 19 октомври 2022 г.

На този ден по света:

962 - В Рим, Италия, Отон Първи е коронясан от папа Йоан XII за първи император на Свещената Римска империя. Тази дата се приема за дата на основаването на империята, просъществувала повече от 850 години и разпаднала се през 1806 г. в резултат на военните конфликти с Франция, довели до вътрешни  междуособици.

1665 - Гр. Ню Амстердам е преименуван на Ню Йорк в чест на английския херцог Йорк, завладял града през 1664 г. Началото на европейската колонизация на района започва с основаването на нидерландско селище в южната част на Манхатън с името Ню Амстердам (Нов Амстердам) през 1626 г. През септември 1664 г. англичаните превземат без битка града и след девет месеца на преходен период, през февруари 1665 г., градът преминава от нидерландско административно управление към английска администрация.

1709 - Шотландския моряк Александър Селкирк, намиращ се на необитаем остров в югоизточната част на Тихия океан (дн. о. Робинзон Крузо в Чили) е спасен от екипажа на британския кораб "Херцог" под командването на Удс Роджърс. През 1704 г. 27-годишният боцман на кораба "Синк портс" Александър Селкирк е свален на необитаемия остров по негово желание след спор между него и капитана на кораба Томас Страдлинг. Надеждата му е, че скоро ще мине друг кораб, с който ще се прибере в родината си. Александър Селкирк прекарва на острова 4 години и 4 месеца в пълно изгнание. Историята му е послужила за основа на сюжета на романа "Робинзон Крузо" (1719) на английския писател Даниел Дефо. Островът днес се нарича Робинзон Крузо, а съседният до него малък остров в океана е наречен на Александър Селкирк.

1848 - В Гуадалупе Идалго в Мексико е подписан договор между САЩ и Мексико, който слага край на Американско-мексиканската война (1846-1848), т. нар. Договор от Гуадалупе Идалго. По силата на договора Мексико отстъпва на САЩ срещу 15 млн. долара над половината от територията си - 2,3 млн. кв. км (днешните щати Тексас, Ню Мексико, Калифорния, Невада, Юта, част от Аризона и други територии).

1914 -  Премиера в САЩ на филма "Да заработваш прехраната си", в който дебютира американският актьор Чарли Чаплин. Режисьор на филма е американецът от австрийски произход Хенри Лерман.

1943 - Завършва вторият етап от Сталинградската битка по време на Втората световна война (1939-1945) с победа на Съветската армия над фашистките войски. Сталинградската битка условно се дели на два периода: отбранителен (17 юли 1942-18 ноември 1942) и настъпателен (19 ноември 1942-2 февруари 1943). Тя се определя като един от повратните моменти в хода на Втората световна война, ключов фактор за победата над Третия райх. Силите на Тристранния пакт (Германия, Италия, Япония), губят около една четвърт от личния си състав. Съветският съюз губи около 1 млн. войници и цивилни граждани. Общият брой на жертвите достига между 1 и 2 млн. души.

1950 - В Лондон, Великобритания, е арестуван немският физик Клаус Фукс, предаващ на съветското разузнаване материали за "Манхатънския проект" за създаването на атомната бомба. Осъден е на 14 години затвор, като е освободен предсрочно през 1959 г.

1971 - В Рамсар, Иран, е подписана международната Конвенция по влажните зони с международно значение, по специално като местообитания за водолюбиви птици (Рамсарска конвенция). Конвенцията влиза в сила на 21 декември 1975 г. От България е подписана на 18 ноември 1975 г., в сила за България от 24 януари 1976 г.

1986 - За първи път жените в Лихтенщайн участват в избори. Избирателните права на жените са одобрени с референдум на 1 юли 1984 г., а с княжески декрет от 15 август 1984 г. е внесена поправка в конституцията, с която се гарантират избирателните им права.

2006 - Сирия обявява, че възстановява дипломатическите си отношения с Ирак след 23-годишно прекъсване. Отношенията между двете страни са замразени през 1982 г., когато Сирия обвинява Ирак, че поддържа забранената в Сирия организация "Мюсюлмански братя".

2008 - В Париж, Франция, на официална церемония в Елисейския дворец президентът Никола Саркози сключва брак с певицата и модел от италиански произход Карла Бруни.

2009 - Централната банка на Зимбабве деноминира националната валута с 12 нули. Така 1 трилион зимбабвийски долара вече се равняват на 1 зимбабвийски долар. Управителят на банката Гидеон Гоно взима това решение 6 месеца след премахването на 10 нули от валутата през август 2008 г.

2009 - От космодрума "Семнан" в Иран с ракета-носител "Сафир-2" е изведен в орбита първият ирански спътник "Омид" ("Надежда"). Спътникът и ракетата  са разработени от ирански учени и произведени в Иран.  

2010 - Конституционният съд на Албания отменя закона за лустрацията с аргумента, че той противоречи на конституцията и на правата на човека. Законът е приет през 2009 г.

2012 - В Кувейт са произведени предсрочни парламентарни избори с участието на 286 кандидати, като 23 от тях са жени. Сунитските ислямисти печелят 23 места, доминираната от ислямисти опозиция получава 18 места, шиитските ислямисти получават 7 места. Не е избрана нито една жена.

2016 - Правителството на Австралия приема решение, съгласно което депутатките в Камарата на представителите (долната камара на парламента) ще могат да кърмят бебетата си в парламента. Досега достъпът на деца е ограничен само до местата за публика или кабинетите. От 150-те членове на долната камара на парламента 40 са жени.

2017 - Министърът за излизането на Великобритания от Европейския съюз (по въпросите на Брекзит) Дейвид Джоунс представя пред парламента така наречената "Бяла книга" - официален правителствен документ от 77 страници, в който е описана процедурата за излизане на страната от ЕС, както и бъдещите икономически отношения и сътрудничеството в областта на сигурността на Великобритания със страните от съюза.

2019 - Президентът на Русия Владимир Путин заявява, че Русия прекратява участието си в Договора за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег, след като на 1 февруари 2019 г. САЩ обявяват, че САЩ прекратяване на участието си в двустранния Договор за ликвидиране на ракетите със среден и по-малък обсег от 1987 г. и началото на процедурата по излизането от него.               

2021 - Фондацията "Уикимедия", която поддържа онлайн енциклопедията "Уикипедия", публикува "универсален поведенчески кодекс", целящ да възпрепятства дезинформацията и манипулацията в онлайн енциклопедията. Новият кодекс допълва вече съществуващите политики за борба с опитите за манипулиране на съдържанието в най-голямата електронна енциклопедия в света, която до голяма степен е списвана от доброволци.

2022 - Земетресение с магнитуд 5,1 по скалата на Рихтер е регистрирано край бреговете на Кипър. Епицентърът на труса е бил на 114 км западно от град Лимасол, в който живеят около 154 000 души. Огнището е на дълбочина 65 км. Няма данни за пострадали или за разрушения.

2023 -  Европейският съд по правата на човека осъжда Унгария да изплати обезщетение в размер на близо 40 000 евро заради смъртта на мигрант. Делото е заведено от сириец, който през 2016 г. заедно с брат си и други мигранти, включително семейство с три деца, са искали да прекосят река Тиса от Сърбия и да стигнат до Унгария с лодка. Ищецът твърди, че унгарските гранични служители са искали да ги прогонят обратно в Сърбия. Брат му се удавил при опит да доплува обратно до сръбския бряг. Според мъжа е нарушено правото на живот и унгарските власти не са провели адекватно разследване на случая.

Родени на този ден българи:

Атанас Илиев, фолклорист и общественик (1852-1927).
Учител в Стара Загора (1874-1875), Горна Оряховица (1878) и София (1888-1892). Директор на Девическата гимназия в Стара Загора (1892-1900, 1903-1905). Окръжен управител на Стара Загора (1884-1885) и Шумен (1885-1886). Началник на училищния отдел при Българската екзархия в Цариград (1900-1903). Депутат в 15-ото Обикновено народно събрание (1911-1913). Действителен член на Българската академия на науките (1900). Един от първите научно подготвени събирачи и организатори на събирането на словесен фолклор и един от създателите на българската фолклористика.  Участва в редактирането на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". Има принос в областта на езикознанието и нумизматиката.

Стоян Русев (псевд. Дядо Благо, Дядо Рою, Нанин, Рою), детски писател и учител (1865-1938).
Бил е учител в няколко села около Малко Търново, главен учител в училищата "Братя Миладинови" (1989-1900) и "Кирил и Методий" в София (1903-1925). През 1896 г. за първи път на български език превежда и публикува приказките на Братя Грим. Редактор на периодични издания за деца - сп. " Градинка" (1894-1897) и сп. "Росна китка" (1905- 1907), в. "Славейче" (използва псевдонимът Дядо Благо) (1906-1910), в. "Бисер" (1931). През 1933 г. като притурка на в. "Земеделско знаме" е издадено неговото вестниче "Земеделче". Първата му книга с гатанки излиза като част от поредицата "Библиотека за малките" (1926) и е илюстрована от Вадим Лазаркевич, а съставител е Дора Габе. В сборника "Кръгосветче" (1930) включва приказки, гатанки, стихове, поговорки и басни. Автор е и на статии, разглеждащи проблемите на детската литература и образованието.

Георги Папазов (Жорж Папазов), художник и писател (1894-1972).
От 1924 г. живее и работи във Франция. Правил е самостоятелни изложби във Франция, Югославия, Италия, Швеция, САЩ, Чехословакия и в България. От 1952 г. художествената галерия в родния му град Ямбол носи неговото име. Автор е на книгите "Париж. Творчество и съдба на великите художници", "По стъпките на художника" и др.

проф. Александър Бурмов, историк (1911-1965).
Работил в областта на Българското възраждане и на средновековната история на България. Основател и главен редактор на сп. "Исторически преглед" (1945-1965). От 1945 г. е преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски", ръководител на Катедрата по българска история и история на Византия в Историко-филологическия факултет на университета (1947-1965). Старши научен сътрудник в Института по история при Българската академия на науките (БАН) (1950-1952; 1954-1958), ръководител на Секцията за изворите и библиографията на българската история в института (1954-1965). Основател и първи ректор на Висшия педагогически институт във Велико Търново (1962-1965). Чл.-кор. на БАН (м. април 1958). Лауреат на Димитровска награда (17 юни 1966, посмъртно).

акад. Димитър Ангелов, историк (1917-1996).
Работил е в областта на византийската и средновековната българска и балканска история. Ръководител на Секцията по стара и средновековна българска история към Института за история към Българската академия на науките /БАН/ (1956-1966). От 1944 г. е преподавател в Софийския  университет "Св. Климент Охридски", декан на Философско-историческия факултет на университета (1961-1963; 1968-1970). Ректор на Института за чуждестранни студенти "Г.А. Насър" в София (1963-1965). Директор на Националния археологически институт с музей при БАН (1971-1986). Бил е главен редактор на сп. "Археология" и сп. "Византинобулгарика". Генерален директор на Центъра по българистика (1986-1988). Лауреат на Димитровска награда(17 юни 1966; 1971). Удостоен със званието "Народен деятел на науката" (май 1982). Носител на "Кирило-Методиевска награда" (1986), на орден "Червено знаме на труда" (1967), на орден Народна република България" втора степен (21 май 1977), на орден "Георги Димитров" (януари 1987).

Петър Петров, шахматист и журналист (1919-2005).   
Шампион на България през 1946 г.

Стоянка Мутафова (ист. име Стояна-Мария Мутафова), актриса (1922-2019).
Играла е в театъра в Прага, Чехия (1946-1949), в Народния театър "Иван Вазов" (1949-1956). Тя е сред основателите на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов" (1956), на чиято сцена играе до пенсионирането си през 1991 г. Играла е на сцените на театър "Възраждане" на Театър 199 и други. Стоянка Мутафова е играла в над 90 театрални постановки. Известна е с ролите си във филмови и телевизионни продукции, сред които "Големанов", "Вражалец", "Милионерът", "Новогодишна шега", "Топло" и др.  Сред филмите, в които е участвала са "Любимец 13" (1958), "Двама под небето"(1962), "Кит" (1970), "Нечиста сила" (1977), "Златно сърце" (1985), "Наследницата" (1984), "Големите игри" (1999), "Ваканцията на Лили" (2007), "Ако някой те обича" (2010) и др.
Стоянка Мутафова е удостоена с орден "Кирил и Методий" първа степен (1962), с орден "Стара планина" първа степен за изключителните й постижения в областта на българското кино и театър и по повод 80 години от рождението й (7 януари 2002), с награда "Аскеер" за цялостно творчество от Театъра на Българската армия (2002), с наградата на Министерството на културата "Златен век" с огърлие (2 февруари 2012). Тя е първата носителка на голямата награда "Георги Калоянчев" на Държавния сатиричен театър "Алеко Константинов", която се присъжда за цялостен принос за смеха на България (7 април 2013). На 9 март 2017 г. Стоянка Мутафова е удостоена с Наградата на София за принос в актьорското майсторство и творческо дълголетие.

Григор Стоичков, политик (1926-2016).
Депутат от 4-ото до 9-ото Народно събрание (1962-1990). Министър на транспорта (6 октомври 1969-24 юли 1973), министър на строежите и архитектурата (24 юли 1973-12 май 1977). Заместник-председател на Министерския съвет (12 май 1977-18 юни 1981; 18 юни 1981-28 януари 1986; 19 юни 1986-8 февруари 1989). Министър на земеделието и хранителната промишленост (28 април 1978-29 април 1979), министър на строителството и селищното устройство (4 януари 1984-28 януари 1986). Носител на орден "Георги Димитров" (31 януари 1976, декември 1981), на орден "13 века България" (8 септември 1984).

Мика Зайкова, икономист (1942). 
Инженер в ТЕЦ "Марица Изток" (1964-1967). Проектант в ИПП "Заводпроект" (1967-1981). Експерт в Комитета по химия и металургия (1981-1989).  Началник управление в Комитета по промишлеността (1989-1994). Икономически съветник на президента на Конфедерацията на труда "Подкрепа" (1994-2017). Депутат в 45-ото и 46-ото Народно събрание (2021). Като най-възрастният присъстващ народен представител на 15 април 2021 г. открива първото заседание на 45-о Народно събрание - първата жена, която открива новосформирано Народно събрание.

Йордан Каменов, писател и литературен критик (1945).
Работил е като конструктор (1968-1977) в Научно-изследователски и проектантски институт "Монтажи" и създател и редактор на неговото сп. "Монтажи" (1973-1977). Бил е главен уредник на музей "Никола Вапцаров" в Банско. Директор на Националния литературен музей (1978-1995; 1995-2002). Председател на Профсъюза на музейните работници в България към Конфедерация на синдикатите в България /КНСБ/ (1990-1995), говорител и ръководител на Пресцентъра на КНСБ (1991-1993). От 1996 г. е член на Съюза на българските писатели. Създател и редактор на в. "Закрила" (орган на КНСБ до 1995) (1991-1992). Автор е на повече от 30 сценария за юбилейни чествания и рецитали, 5 сценария за документални филми. Има над 300 публикации в литературни и музейни издания и във всекидневници. Автор е на 8 книги, сред които "Никола Вапцаров - опит за кратка духовна биография " (1977), "Словото в немилост" (2013) и др., както и на енциклопедични статии за поредицата томове "Литературна периодика" на Българската академия на науките и "Пиринският край".

бриг.-ген. Красимир Станчев, военен деец (1966).
Офицер от Българската армия (1990-1993). През 1993 г. е назначен на кадрова военна служба в Националната служба за охрана, като последователно заема длъжностите разузнавач, инспектор, старши инспектор, главен инспектор, началник на група, главен експерт и началник на сектор. Заместник-началник на Националната служба за охрана (17 май 2014-17 септември 2016) и неин началник (30 септември 2019-31 юли 2020).

Гошо Гинчев, футболист и спортен деец (1969).
През спортната си кариера е играл за "Берое" (Стара Загора), "Левски" (София), "Денизлиспор" (Турция), "Анталияспор" (Турция), "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача. Спортно-технически директор на Футболен клуб "Берое" (2005-2007).

Евгени Ангелов, български икономист (1975).
Заместник-министър на икономиката, енергетиката и туризма (3 август 2009-28 декември 2011). Председател на Съвета на директорите на Националната електрическа компания (НЕК) (31 август 2009-28 декември 2011). Съветник на президента по икономическите въпроси и инвестициите (февруари 2012-23 януари 2017). От 12 декември 2018 г. е председател на Управителния съвет на Българската асоциация за дялово и рисково инвестиране.

На този ден са родени и:

Йохан Кристоф Готшед, немски писател и литературен критик (1700-1766).

Евгений Гребенка, украински писател (1812-1848).

Павол Хвездослав, словашки поет и педагог (1849-1921).
Автор е на романите в стихове "Жената на горския" (1886) и "Ежо Вълколински" (1890), на пиесите "Мъст" (1869), "Облаци" (1879), "Ирод и Иродиада" (1909), на поетичните сборници "Есенни звуци" (1878-1880), "Сонети" (1882-1886), "Вейчици" (1885-1893), "Разходки пролет", "Разходки лете" (1898), "Печали" (1903), "Отзвуци" (1910), "Кървави сонети" (1914), "Лира" (1921) и др.

Фриц Крайслер, австрийски цигулар и композитор (1875-1962).
Автор е на концертни пиеси, оперети, валсове и произведения за цигулка.

Джеймс Джойс, ирландски поет и писател (1882-1941).
Автор е на романите "Одисей" (1922), "Портрет на художника като млад" (1916), "Бдение над Финеган" (1939), сборникът с разкази "Дъблинчани" (1914) и др.

Михаил Фрунзе, руски революционер и военачалник (1885-1925).
Участник в Руската революция (1905) и в Гражданската война (1918-1922). Народен комисар по военните и морските въпроси на СССР и председател на Революционния военен съвет на СССР (25 януари-31 октомври 1925). Автор е на научни трудове, оказали влияние на развитието на съветската военна наука. Умира на 31 октомври 1925 г. в Москва, Русия, при операция на язва на стомаха.

Жан дьо Латр дьо Тасини, френски военен деец (1889-1952).
Участник в Първата световна война (1914-1918) и Втората световна война (1939-1945). На 5 юни 1945 г. подписва от страна на Франция декларацията за поражението на Германия във Втората световна война. През 1952 г. посмъртно е удостоен със званието маршал.

Дамдин Сухе-Батор, монголски политик (1893-1923).
Основател на Монголската народна партия (1 март 1921), която от 1925 г. до ноември 2010 г. носи името Монголска народнореволюционна партия.

Яша Хейфец (ист. име Йосиф Рувимович Хейфец), американски цигулар виртуоз и музикален педагог от еврейски произход  (1901-1987).
Роден в Русия. Един от най-големите цигулари на 20-и в., признат за крал на цигулката.

Валерий Чкалов, съветски летец изпитател (1904-1938).
Заедно с Георгий Байдуков, втори пилот, и Александър Беляков, щурман, извършва полет със самолет АНТ-25, конструиран от Андрей Туполев, полет без междинно кацане над Северния ледовит океан от Москва до Петропавлоск-Камчатски на о. Уд (дн. остров Чкалов), изминавайки разстоянието от 9374 км за 56 часа и 20 минути (20-22 юли 1936). Със същия екипаж той извършва първия полет без междинно кацане от Москва до Ванкувър, щата Вашингтон, САЩ, 8504 километра, изминавайки разстоянието от 8504 км за 63 часа и 16 минути (18-20 юни 1937). Герой на Съветския съюз (1936). Той е изпитал повече от 70 типа самолети (И-180, ВИТ-2, НВ-1). На 15 декември 1938 г. Валерий Чкалов умира, след като по време на изпитателен полет със самолет изтребител И-180, самолетът се разбива заради отказ на двигателя при приземяването.

Айн Ранд (ист. име Алиса Розенбаум), американска писателка и драматург (1905-1982).
Първата публикувана нейна книга е "Ние, живите" (1936). Авторка е на романите "Изворът" (1943), "Атлас сви рамене" (1946) и др. Издава сборници с есета, сред които "Философията: Кому е нужна", "Новата левица: Антииндустриална революция" и "Добродетелта на егоизма".

Валери Жискар д'Естен, френски политик (1926-2020).
Министър на икономиката и финансите (19 януари-15 април 1962; 15 април 1962-7 януари 1966). Президент на Франция (19 май 1974-21 май 1981). Председател на Конвента за институционна реформа на Европейския съюз (15 декември 2001-10 юли 2003).

Дейл Мортенсън, американски икономист (1939-2014).       
Носител на Нобелова награда за икономика за 2010 г. заедно с американския икономист Питър Даймънд и британския икономист от кипърски произход Кристофър Писаридес за разработването на теории, които обясняват как регулацията и икономическата политиката могат да влияят върху безработицата, незаетите работни места и заплатите.

Фара Фосет, американска актриса (1947-2009).
Актрисата става известна с ролята си в сериала от 70-те години на 20-и в. "Ангелите на Чарли". Участвала е във филмите "Бягството на Логан" (1976), "Рали Кенънбол" (1981), "Крайности" (1986),  "До утре" (1989), Глава на семейството" - (1995), "Мъжът в къщата" (1995),"Доктор Т. и неговите жени" (2000), "Купон на открито" (2004) и др.

Фернандо Морена, уругвайски футболист (1952).

Ларс Олсен, датски футболист и треньор (1961).

Андрей Чесноков, руски тенисист (1966).
Той е първия руски тенисист постигнал победа в турнирите от сериите "Мастърс" (1990).

Валерий Карпин, руски футболист (1969).

Шакира (ист. име Шакира Рипол), колумбийска певица (1977).
Сред най-известните й песни са "Hips Don't Lie", "Whenever, Wherever", "Underneath Your Clothes" и песента за световното първенство по футбол от 2010 г. "Waka Waka (This Time For Africa)". Носителка на три награди "Грами" (2001, 2006, 2018), на Американската музикална награда в категория латино музика (2010), на награди за латино музика на сп. "Билборд" (2007, 2011) и др. Основателка на Фондацията "Босоногите", която осигурява храна за бедни деца в Колумбия (1997). От 2003 г. е посланик на добра воля към Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

Клаудио Родригес, парагвайски футболист (1978).

Силвестре Варела, португалски футболист (1985).
С националния отбор по футбол печели бронзов медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С отбора на „Порто“ (Португалия) печели турнира Лига Европа (2011).

Жерар Пике, испански футболист (1987).

С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2010 г. в Южна Африка и златен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. С отбора на „Манчестър юнайтед“ (Англия) печели турнира Шампионска лига (2008). С отбора на „Барселона“ (Испания) печели три пъти турнира Шампионска лига (2009, 2011, 2015), два пъти Суперкупата на УЕФА (2009, 2015) и три пъти Световното клубно първенство (2009, 2011, 2015).

Иван Перишич, хърватски футболист (1989).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2018 г. в Русия, бронзов медал от Световното първенство през 2022 г. в Катар и сребърен медал от Лигата на нациите през 2023 г. в Нидерландия. С отбора на „Бейерн Мюнхен“ (Германия) печели турнира Шампионска лига (2020).

Това е денят на смъртта на:

Джовани де Палестрина, италиански композитор (1525-1594).

барон Йожеф Йотвош, унгарски писател и политик (1813-1871).
Министър на образованието на Унгария (7 април 1848-11 септември 1848). Министър по въпросите на религиите и образованието на Унгария (20 февруари 1867-2 февруари 1871). Автор е на книгата със стихове "Замръзналото дете" (1840), романите  "Картезианеца" (1842), "Селският нотариус" (1844-1846), историческия роман "Селската война в Унгария" (1850), комедията "Да живее равенството" и др. Президент на Унгарската академия на науките (1866).

Адолф Бастиан, немски лекар, етнограф и пътешественик (1826-1905).
От 1851 г. до 1858 г. той пътува като корабен лекар, достигайки до различни части от Южна Америка, Западна Индия, Австралия, Китай, Индия и Африка. Резултат от пътуването му е книгата "Човекът в историята" (3 т., 1860). Автор е и на книгата "Народите от Източна Азия" (6 т.,1866-1871), резултат от петгодишното му пътуване  до Южна и Източна Азия, започнало през 1861 г. Професор по етнология в Университета "Фридрих Вилхелм" в Берлин, Германия. Основател и уредник на Етнографския музей в Берлин (1873).

Дмитрий Менделеев, руски химик, учен, педагог и общественик (1834-1907).
Съставя таблица на елементите, озаглавена "Опит за система на елементите, основана на атомното им тегло и химическото сходство" (1 март 1869), като сравнява изменението на свойствата на съществуващите до момента химически елементи и величините на тяхното атомно тегло. През октомври 1871 г. окончателно дава формулировката на периодичния закон - "Свойствата на елементите, както и свойствата на образуваните от тях прости и сложни тела са подредени в периодическа зависимост от тяхното атомно тегло". Графическото изражение на закона се явява разработената от него периодична система на химическите елементи, т. нар. Менделеева таблица. На основата на периодичната система той внася корекции в атомното тегло на някои от химичните елементи, както и предсказва съществуването и свойствата на неоткрити дотогава елементи - скандий, германий и галий. Организатор и ръководител на Главната камара на мерките и теглилките в Русия (1893-1907). Той въвежда в Русия метричната система на мерките. Автор е на трудовете "За свързването на спирта с водата", "Органична химия", "Основи на химията" и др.

Антонио Лабриола, италиански философ и писател (1843-1904).
Автор е на произведенията "Исторически материализъм и философия", "Очерци по исторически материализъм" и др.
  
Густав дьо Лавал (Карл Густав Патрик дьо Лавал), шведски инженер и изобретател (1845-1913).
Патентовал близо 93 изобретения, като парна едностъпална турбина (1883), центробежен сепаратор за обезмасляване на мляко (1878) и др.

акад. Спас Вацов (Спас Вацов Киров), български метеоролог, климатолог и сеизмолог (1856-1928).
Основател и завеждащ първата българска метеорологична станция в София - Централната метеорологична станция (20 февруари 1890-1 януари 1894). През 1891 г. полага основите на сеизмологичната наука и организираните сеизмоложки изследвания в България. Първи директор на Дирекция на метеорологията към Министерство на просвещението (1 януари 1894-2 февруари 1928). Действителен член на  Българското книжовно дружество (1904).

Джон Лорънс Съливан, американски боксьор (1858-1918).
Той е първият световен шампион в "тежка" категория в съвременната история на професионалния бокс.

Емануил Манолов, български композитор и капелмайстор (1860-1902).
Родоначалник на българското професионално музикално творчество. Първият българин капелмайстор - ръководи духови военни оркестри в Станимака (дн. Асеновград) (1890-1896), Пловдив (1896-1898) и в Казанлък (1898-1902). Автор е на песни с народностно звучене ("Каква мома видях, мамо"), училищни песни ("Хубава си, татковино"), китки ("Повей, повей, буйни ветре"), пиеси за духов оркестър и др. Автор е на първия работнически марш по текст на Георги Кирков (1899 г.,"Работници, работнички"), на първата българска опера "Сиромахкинята" (1899, недовършена) , чието либрето е съставил по едноименното стихотворение на Иван Вазов.

Янко Сакъзов, български политик и публицист (1860-1941).
Един от създателите и водачите на Българския социалдемократически съюз (БСДС). Редактор и издател на сп. "Ден" (1891-1896), основател и редактор на сп. "Общо дело" (1900). Министър на търговията, промишлеността и труда (17 октомври 1918-6 октомври 1919). Депутат в 7-ото и 8-ото Обикновено народно събрание (1893-1896), 12-ото Обикновено народно събрание (1902-1903), от 15-ото до 19-ото Обикновено народно събрание (1911-1923) и от 21-ото до 23-ото Обикновено народно събрание (1923-1934).

Бертран Ръсел, британски философ, математик и писател (1872-1970).
Един от инициаторите на Пъгуошкото движение. Автор е на "Принципи на математиката" (1903), "Принципна математика" (съвместно с Уайтхед), "Нашето познание за външния свят", "Въведение в математичната логика".  Носител на Нобеловата награда за литература през 1950 година за цялостно творчество. 

Всеволод Мейерхолд, съветски режисьор и актьор (1874-1940).
Един от реформаторите на театъра през 20-и в.  Режисьор-провокатор, който поставя началото на ексцентричните провокации на театралната сцена. На 20 юни 1939 г. срещу него са повдигнати обвинения в контрареволюционна дейност. След три седмици изтезания той подписва доказателствата, наложени от разследването. Всеволод Мейерхолд е обвинен като агент на британското и японското разузнаване, за водена от него активна шпионска дейност, насочена против СССР, че е активен участник на троцкистката организация, действаща сред работещите  в сферата на изкуството. На 1 февруари 1940 г. Върховният съд на СССР го осъжда на смърт чрез разстрел и на 2 февруари 1940 г. присъдата е изпълнена. На 26 ноември 1956 г. той е реабилитиран посмъртно с решение на Военната колегия на Върховния съд на СССР.  През 1984 г. в Пенза е открит Музей на сценичното изкуство на негово име. През 1991 г. по инициатива на Комисията за творческото наследство на режисьора и с подкрепата на Съюза на театралните дейци на Русия и Съюза на архитектите на Русия е основан Център на името на Всеволод Мейерхолд. На 2 февруари 1990 г. за първи път е отбелязана датата на смъртта на Вселолод Мейерхолд. Дотогава точната дата на разстреля не е била известна. Неговите статии, писма, речи, беседи са издадени през 1968 г. в два тома и преведени на български език в книгата "Театърът: теория и практика"(2018).

Тулио Серафин, италиански диригент (1878-1968).
Трифон Кунев (Трифон Кунев Бояджиев), български поет и фейлетонист /1880-1954/.
Редактор на в. "Българска независимост" (1908). Участвал е в редактирането на в. Воля (1911-1915), сп. "Славяни", сп. "Изкуство" и  в. "Народно земеделско знаме" (орган на БЗНС "Никола Петков"), където води рубриката "Ситни, дребни като камилчета" (1945-1950). Сътрудничи на сп. "Мисъл" (1892-1907), сп. "Наш живот" (1901-1912, с прекъсвания), сп. "Демократичен преглед", на в. "Българан" (1904-1909) и др. Председател на Съюза на българските писатели (30 ноември 1944-19 май 1945). Автор е сборник стихотворения "Песни" (1905), "Хризантеми" (1907), "Зарници" (1926), фейлетони и хумористични разкази - "Конско евангелие на народняците" (1910) и др.

Трифон Кунев (Трифон Кунев Бояджиев), български поет и публицист (1880-1954).

Редактор на в. "Българска независимост" (1908). Участва в редактирането на в. "Воля" (1911-1915), сп. "Славяни", сп. "Изкуство" и  в. "Народно земеделско знаме" (орган на БЗНС "Никола Петков"), където води рубриката "Ситни, дребни като камилчета" (1945-1950). Сътрудничи на сп. "Мисъл" (1892-1907), сп. "Наш живот" (1901-1912, с прекъсвания), сп. "Демократичен преглед", на в. "Българан" (1904-1909) и др. Председател на Съюза на българските писатели (30 ноември 1944-19 май 1945). Автор е на сборник стихотворения "Песни" (1905), "Хризантеми" (1907), "Зарници" (1926), фейлетони и хумористични разкази - "Конско евангелие на народняците" (1910) и др.

Борис Карлоф (ист. име Уилям Хенри Прат), американски актьор от британски произход (1887-1969).
Известен е с ролите си във филми на ужасите, както и с ролята си във филма "Франкенщайн" (1931).

Григорий Ландсберг, съветски физик (1890-1957).
През 1926 г. за пръв път изолира и изучава молекулярното разсейване на светлината в кристали. На 21 февруари 1928 г. заедно с Леонид Манделщам открива явлението комбинационно разсейване на светлината, за което двамата съобщават на колоквиум на  27 април 1928 г. и публикуват научните си резултати в съветски и две немски списания. Същата година индийските физици Венката Раман (Чандрасехара Венката Раман) и Кариаманикам Кришнан  също откриват явлението, за което съобщават на 28 февруари 1928 г. През 1930 г. Венката Раман получава Нобелова награда за физика за 1930 г. за явлението, наречено на негово име  "ефект на Раман". По негова инициатива е създадена Комисията по спектроскопия към Академията на науките на СССР, преобразувана през 1968 г. в Институт по спектроскопия. Носител на два ордена "Ленин" и на Сталинска премия (1941).

ген. Никола Михов, български военен и политически деец (1891-1945).
Участник в Балканската война (1912-1913) и Първата световна война (1914-1918). Командир на Трета пехотна дивизия (1936), началник на Военното училище (1938-1941). Командир на Пета отделна армия в Македония (април-август 1941) и на Първа отделна армия в София (1941-1942). Министър на войната (11 април 1942-14 септември 1943). Включен в Регентския съвет заедно с Кирил Преславски и Богдан Филов (9 септември 1943-9 септември 1944). Осъден на смърт от Народния съд на 1 февруари 1945 г. и екзекутиран. Присъдата е отменена с Решение 172 на Върховния съд от 26 август 1996 г.

Златю Бояджиев, български художник (1903-1976).
Творчеството му е вдъхновено от атмосферата на родния край - рисува битови композиции, сюжети от селския бит, портрети, пейзажи и др. През 1951 г. получава тежък инсулт, парализира се дясната му ръка и той започва да рисува с лявата. Стилът му се променя по посока на гротесковата образност, включването на десетки фигури в композициите и експресивна цветност. Сред картините му са: "Портрет на бащата на художника" (1940), "Майката на художника" (1940), "Семеен портрет" (1941), "Портрет на младо момиче" (1941), "Брезовски овчари" (1941), "На нивата" (1943)",Свинарка" (1945), "Мини Перник" (1945), "Бригадири" (1947), "Към кланицата" (1960),"Стълпотворение" (1964), "Апокалипсис" (1969), "Нестинари" (1974) и др. Чл.-кор. на Академията на изкуствата на Германската демократична република (май 1975).  Удостоен със званието "Заслужил художник" (25 декември 1954) и със званието "Народен художник" (април 1962). Лауреат на Димитровска награда (юни 1962). Носител на орден "Народна република България" първа степен за големите му заслуги и постижения в областта на българското изобразително изкуство (април 1962) и на орден "Георги Димитров" (октомври 1973). През 1984 г. в къщата на възрожденеца Стоян Чомаков в Пловдив е открита постоянна експозиция "Златю Бояджиев", където са представени 76 творби на художника, като по-голямата част са от втория му период.
 
Даниил Хармс (ист. име Даниил Ювачев), съветски писател (1905-1942).
Автор е на пиесата "Елисавета Бам" (1927), повестта "Старица" (1939), цикъл гротескни разкази "Случаи" (1933-1939), книга със стихове за деца "Иван Иванович Самовар" (1928), "Иван Топоришкин" (1928), "Лъжец" (1930) и др.

Макс Шмелинг (Макс Адолф Ото Зигфрийд Шмелинг), немски боксьор (1905-2005).
Световен шампион в "тежка категория" - 1930 г., 1931 г.  и 1932 г. Включен е в Международната зала на боксовата слава през 1992 г.

Фред Пери (ист. име Фредерик Джон Пери), британски състезател по тенис на маса и тенис на корт (1909-1995).
Световен шампион по тенис на маса приз 1929 г. в Будапеща, Унгария. Спечелил е 14 титли от турнирите на "Големия шлем". Водач на световната ранглиста на Асоциацията на професионалните тенисисти /ATP/ (1934). Трикратен шампион на най-стария тенис турнир "Уимбълдън" (1934 г., 1935 г., 1936 г.). Той е последния англичанин, който печели "Уимбълдън" за мъже (1936). Приет в Международната тенис зала на славата в Нюпорт, САЩ (1975). Има марка за дрехи на негово име - "Фред Пери".

Уилям Стайн, американски биохимик (1911-1980).
Носител на Нобелова награда за химия за 1972 г. заедно с  американския биохимик Станфорд Мур за техния принос в изясняването на връзката между химичната структура и каталитичното действие на активния център в молекулата на рибонуклеазата. Те си поделят наградата с американския биохимик Кристиан Анфинсен, който я получава за работата му върху рибонуклеазата и особено върху връзката между аминокиселиннната последователност и биологичноактивната структура.  

Джийн Кели, американски актьор, певец, танцьор и хореограф (1912-1996).
Участвал е във филмите "Пиратът" (1948), "Тримата мускетари" (1948), "Един американец в Париж" (1951), "Аз пея под дъжда" (1952), "Ксанаду" (1980) и др. Носител на награда "Оскар" (1952) като признание за неговия многостранен талант на актьор, певец, режисьор, танцьор и особено за блестящите хореографии в неговите филми.

Харун Тазиеф, френски геолог и вулканолог (1914-1998).
Изследва редица вулкани в различните места на Земята, написал е 23 книги за вулканите. Държавен секретар на Франция, отговарящ за предотвратяването на рисковете от технологични и природни катастрофи (1984-1986).

Асен Лепас (ист. име Асен Кирилов Лепов), български илюзионист (1920-2001).
През 1948-1949 г. се присъединява към пътуващата естрада "Балкан". От 1950 г. е в трупата на първия държавен цирк "България", където е бил конферансие, илюзионист и режисьор. През 1953 г. създава илюзионен спектакъл, който е представян в цялата страна. От 1957 г. е цирков илюзионист. Лауреат на Първия международен цирков фестивал в Москва, Русия. Сред неговите ученици са Макос, Астор, Ирко и др.

Цветан Цеков (псевд. Карандаш), български художник и карикатурист (1924-2010).
Един от създателите на в. "Стършел" (1946) и негов сътрудник повече от 40 години. Освен в областта на карикатурата работи и като илюстратор и плакатист. Илюстрирал е детски книги от Асен Босев и Михаил Лъкатник.  Изследва златното сечение и картинната геометрия в творчеството на Леонардо да Винчи. Удостоен е със званието "Заслужил художник" (май 1970). Носител на орден "Народна република България" втора степен (30 ноември 1984), на Наградата за карикатура и рисунка "Илия Бешков" (1971, 1985) на Съюза на българските художници, на наградата на Съюза на журналистите в България (1983), на наградата "Златен век" за принос в развитието и популяризиране на българската култура (2004). Почетен гражданин на град Искър (2005).

Джошуа Ледърбърг, американски генетик и биохимик (1925-2008).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1958 г. за неговите открития относно генетичните рекомбинации и организацията на генетичния материал на бактериите. Той си поделя наградата с американския генетик и биохимик Едуард Тейтъм и американския генетик Джордж Бидъл, които я получават за тяхното откритие, че гените регулират определени химични процеси.
 
Иван Спасов, български литературен критик и литературовед (1931-1999).
Редактор във в. "Учителско дело" (1962-1972). Работил е за сп. "Съвременник", в. "Мисъл", в. "Пулс", в. "Литературен фронт", "Дума", "Съвременен показател", "Мисъл", "Камбана" и др. Автор е на книгите: "На път с връстниците. Литературни портрети и статии" (1968), "Биография на съвременника" (1972), "Черти от съвременната българска литература" (1980), "Поезия и поети. Избрани статии и портрети" (1981), "И слънцето върни. Български поетеси" (1987), "Георги Джагаров. Литературно-критически профил" (1988), "Душата отговори чака. Български поетеси" (1989), "Мизерия на духа. Част 1" (1993), "Мизерия на духа. Част 2" (1997), "Любовта в книгите на Стефан Памуков" (1999), "Из българската литературна класика" (посмъртно, 2000).

Моника Вити (ист. име Мария Луиза Чечарели), италианска актриса (1931-2022).
Участвала е във филмите Приключението" (1960), "Нощта" (1961), "Затъмнението", (1961), "Червената пустиня" (1964), "Модести Блез" (1966), "Момичето с пистолета" (1968), "Любов моя, помогни ми" (1969), "Драма на ревност" (1970), "Мистерията Обервалд" (1981) и др. Носителка на наградата "Сребърна мечка" за най-добра актриса на Международния кинофестивал "Берлинале" (1984). Носителка на наградата "Златен лъв" за цялостно творчество на Международния кинофестивал във Венеция (1985).

Славка Аврамова, български цигулар и  педагог (1932-2005).
Дългогодишен концертмайстор на Академичния симфоничен оркестър на Държавната музикална академия "Панчо Владигеров" и на Дамския камерен оркестър "София".
 
проф. Константин Шушулов, български инженер (1937-2011).
Работил е в областта на енергетиката и топлотехниката. Председател на Съвета на директорите на Националната електрическа компания ЕАД (1997-26 април 2000). Председател на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (29 ноември 2001-10 септември 2009). Бил е преподавател в Техническия университет в София, ръководител на катедра и декан на Енергомашиностроителния факултет в университета. Бил е председател на Надзорния съвет на "Топлофикация София", на Специализирания научен съвет по "Енергийни технологии и машини" към Висшата атестационна комисия, член на ръководството на Федерацията на научно-техническите съюзи в България и на Научно-техническия съюз по енергетика.

Евгений Станчев, български журналист (1939-2018).
Редактор във в. "Народна младеж" (1966-1971), в сп. "Ново време" (1971-1979). Заместник-главен редактор  и главен редактор на в. "Поглед" ( 1979-1989; 1990-1994 и 2007). Главен редактор (1989-1990) на "София нюз" - издание на чужди езици на агенция "София прес". Отговорен редактор (2001-2003)  и главен редактор (2007-2008) на  в. "Кеш". Главен редактор на в. "Дума" (1 юни 2003-юли 2007) и на сп. "BusinessWeek България" (4 август 2008- август 2012). Автор е на книга с репортажи "От Петровка до Находка", в която описва пътуването си с влак от Москва до далекоизточното пристанище "Находка" и обратно.

Юрий Богатирьов, руски актьор (1947-1989).
Заслужил артист на РСФСР (1981). Народен артист на РСФСР (1988).

Филип Сиймор Хофман, американски актьор и режисьор (1967-2014).
Носител на американската филмова награда "Оскар" за най-добър актьор за ролята си във филма "Труман Капоти" (2006).
/КГ/АЯ/MГ/