Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията (ЗУТ), внесен от Министерския съвет на 28 декември 2023 г. Той беше представен от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Николай Найденов.
Със законопроекта се урежда механизмът, по който строежи или части от тях, представляващи обекти на техническата инфраструктура, както и на хидротехнически съоръжения и прилежащите им съоръжения и на съоръжения за аеронавигационно обслужване, за които липсват строителни книжа, но са били допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно действащия ЗУТ, да не подлежат на премахване и забрана за ползване, каза заместник-министърът.
В законопроекта са регламентирани действията, които трябва да предприемат възложителите и документите, които са необходими, за да се гарантира, че такива строежи отговарят на установените в закона основни изисквания към строежите. Предвидено е тези строежи да се заявяват в определен срок пред началника на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК), а органите на ДНСК ще извършват проверки на място за състоянието на всеки строеж.
Възложителите на такива строежи ще имат яснота за действията, които трябва да предприемат, както и за документите, които са необходими, за да се гарантира, че строежите отговарят на установените в закона основни изисквания към строежите, се посочва в мотивите към законопроекта. За завършените строежи началникът на ДНСК ще издава удостоверение за годност за експлоатация при условия и по ред, определени в ресорна наредба. Незавършените строежи ще могат да се довършат по общия ред на ЗУТ въз основа на одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж. Въвеждането в експлоатация на незавършените строежи също ще се провежда по общия ред на ЗУТ. По този начин ще се защити общественият интерес, тъй като разглежданите строежи са публична собственост на държавата и общините и са с предназначение за трайно задоволяване на обществени нужди, посочват вносителите на проектозакона.
В обхвата на законопроекта попадат строежите или части от тях, публична собственост на държавата и общините, представляващи елементи на техническата инфраструктура като транспортната техническа инфраструктура и съоръженията към нея (мостове, тунели, надлези, подлези, прелези и др.), преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в неурегулирана територия, преносните (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях в урегулирана територия, разпределителните проводи и разпределителните устройства и съоръженията към тях (трансформаторни постове, електрически подстанции, пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, понижителни и разпределителни станции и др.), включително присъединителните проводи към сградните инсталации и общите средства за измерване, хидромелиоративните преносни (довеждащите и отвеждащите) проводи (мрежи) и съоръженията към тях и хидромелиоративните строежи, изградени за предпазване от вредното въздействие на водите. Става дума за строежи или части от строежи, които отговарят на техническите правила и нормативи, но са били започнати или са изградени, реконструирани, ремонтирани без изискващите се строителни книжа - одобрени инвестиционни проекти и издадено разрешение за строеж.
Липсата на правна уредба, която да урежда такива строежи, води до невъзможност те да бъдат завършени и въведени в експлоатация, а тяхното премахване е нецелесъобразно и икономически необосновано в случаите, в които са допустими по правилата и нормативите, действали по време на извършването им, или съгласно действащия ЗУТ, посочи заместник-министърът. Тези строежи, освен че са публична собственост на държавата или на общините, по естеството си са с предназначение за трайно задоволяване на обществени нужди, като голяма част от тях представляват национални обекти или обекти с национално значение, както и обекти с първостепенно общинско значение, посочи още Николай Найденов.
Председателят на Комисията Николай Нанков (ПГ на ГЕРБ-СДС), изрази подкрепата на Парламентарната група към законопроекта и посочи, че той е в пъти по-добър от предложения в началото на миналата година от служебния кабинет.
Заместник-председателят на Комисията Йордан Иванов (ПГ "Продължаваме Промяната-Демократична България"), посочи, че законопроектът разглежда дълбок проблем. Тук се крие сериозен риск да дадем възможност да се черпят права от противоправно поведение, заяви Иванов. Това е проблем и трябва да сме много внимателни в понятията и какви процедури ще въведем, допълни той и попита дали няма да е по-добре да се направи списък с обектите в обхвата на законопроекта.
Борислав Гуцанов (ПГ "БСП за България"), посочи, че има нужда от такъв законопроект, но според него той трябва да се доработи в посока на това дали ще има равнопоставеност на собствеността, дали ще се направи списък с обектите от изключителна важна държавна нужда, които да бъдат включени в подобен регламент. Това е много добро намерение, но много неизпипано, гилдиите са разделени, изказванията са противоположни, не съм сигурен, че сме готови да го гледаме дори и на първо четене, каза Гуцанов
Савин Ковачев от Камарата на строителите в България и нещатен сътрудник към Комисията, каза, че мотивите и целите на закона са много добре формулирани и добави, че това е нормативна уредба, необходима на обществото. Той обаче изтъкна, че зад хубавите цели прозират процедури, които според него няма да доведат до желаните от Министерския съвет резултати. Сред притесненията на Ковачев бяха проблеми, свързани с гаранционната отговорност. Той е на мнение, че ДНСК не разполага с достатъчно административен капаците и опит, за да отговори на големите обществени очаквания.
Димитър Начев от Съюза на строителните инженери в България посочи, че организацията подкрепя инициативата за решаването на съществен социален и икономически проблем, който стои пред държавата, но не смята, че това е подходът. Философията на законодателното предложение насърчава противоправното поведение на участниците в строителния процес, каза Начев и допълни, че допускането за законодателна амнистия на незаконните строежи чрез института на узаконяване би довело до увеличаване на незаконните строежи.
Теофана Григорова, изпълнителен директор на Асоциация "Хидроенергия", изрази принципната позиция на организацията в подкрепа на законопроекта, но обърна внимание, че се прави разделение между това дали съоръженията са частни, държавни или общински. Няма причина това да се прави, защото като представители на частния сектор се сблъскваме със същата хипотеза, допълни тя.
Парламентарната Комисия по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление прие на първо четене и на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие, внесен от Медиха Мехмед - Хамза и група народни представители на 29 ноември. Законопроектът вече беше одобрен от парламентарната Комисия по туризъм на първо четене.
Основната цел на предложените изменения засяга хората с увреждания и осигуряването им на свободен и безплатен достъп до националното ни богатство, което имаме - морските плажове, каза Медиха Мехмед - Хамза (ПГ ГЕРБ-СДС).
/ЕС/
news.modal.text
