site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 31 януари в историята

31 януари 2024 г., сряда, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на св. безсребреници и чудотворци Кир и Йоан. Св. мчци Серапион и Папий.

По света се отбелязва:

Националният празник на Науру. Ден на независимостта (1968).

На този ден в България:

1882 - Излиза бр. 1 на сп. "Сборник за телеграфите и пощите" - специален орган за телеграфопощенското дело в България. Последният брой на списанието излиза през 1884 г.

1947 - VI Велико народно събрание приема Закон за Българската академия на науките, с който се отменя Законът за Българската академия на науките и изкуствата, приет на 25 април 1940 г., и се връща старото име на институцията - Българска академия на науките,  което тя носи от 19 март 1911 г. до 25 април 1940 г. Българската академия на науките е създадена на 12 октомври 1869 г. в гр. Браила, Румъния, като Българско книжовно дружество от писатели и общественици с цел  "разпространението на всеобщо просвещение и усъвършенстването на българския език, на българската история и на нашата словестност".  Със Закона за Българската академия на науките от 31 януари 1947 г. академията се определя като "най-висшия научен институт в страната, държавно учреждение със свой самостоятелен творчески, организационен и административен живот, което се намира под ведомството на Министерския съвет".
 
1952 - Министерският съвет приема Постановление, с което се създава филмовият архив като Държавен киноархив по история на кинематографията. На 21 януари 1959 г. със заповед на Министерството на просветата и културата се определят задачите на Държавния киноархив в България - "да колекционира, реставрира и съхранява филмите и отнасящото се до киното нефилмово национално архивно богатство, да обработва и използва за разпространение кинематографична информация и култура". Същата година Българският киноархив е приет за редовен член на Международната федерация на филмовите архиви (ФИАФ).

1957 - Министерският съвет приема Постановление 18, съгласно което се създава Български спортен тотализатор (БСТ) към Българския съюз за физкултура и спорт (БСФС) с цел събиране на средства за строителството на спортни съоръжения и за подпомагане на спорта. Първият тираж е теглен на 12 май 1957 г. с игра на  СПОРТ ТОТО 1.  На 29 декември 1957 г. стартира играта ТОТО 2 "6/49". През септември 1975 г е въведена играта "10 от 10" с една печеливша група - за позналите резултатите от десетте срещи. На 15 юли 1989 г. стартира втората цифрова игра на ТОТО 2 - "5/35".  От 1991 г. играта "6/49" е с натрупване на джакпот за първа печеливша група. С ПМС 176/10 септември 1992 г. БСТ преминава към Комитета за младежта и спорта, преобразуван в Комитет за физическо възпитание и спорт.  От 1992 г. Българският спортен тотализатор организира моментни лотарийни игри, като първата талонна игра е "Шонс за всички". През 1993 г в СПОРТ ТОТО 1 се въвежда играта "12 срещи" с две печеливши групи. През 1995 г. от 30-тия тираж се въвежда играта "6/42". Със Закона за физическо възпитание и спорт, обнародван в Държавен вестник бр. 58/1996 г., Българският спортен тотализатор се преобразува в специализирана държавна организация, като статутът й на държавно предприятие е гарантиран и от Закона за хазарта (обн. в Държавен вестник, бр. 51 от 4 юни 1999 г.).  През 2002 г. от 66-и тираж се въвежда играта "Втори тото шанс"- раздаване на допълнителни парични и предметни печалби, разпределяни чрез жребий между участниците във всеки тираж в игрите "6/49", "6/42" и "5/35". От май 2011 г. Държавното предприятие "Държавна парично-предметна лотария" се влива в държавното предприятие "Български спортен тотализатор", което организира и провежда хазартните игри в съответствие със задължителните игрални условия и правилата за отделните игри, утвърдени от Държавната комисия по хазарта.

1972 - България установява дипломатически отношения с Бангладеш.

1976 - С представлението на пиесата "Среща" от Лозан Стрелков официално е открит Софийският окръжен театър (с база Ботевград). Театърът е създаден през 1975 г. като пътуващ театър. От 15 август 1993 г. е със статут на държавен театър и се нарича Държавен пътуващ театър. С Постановление 31 на Министерския съвет от 12 март 2010 г. се влива в Народен театър "Иван Вазов".

1991 - Прокуратурата на Въоръжените сили образува дело за т.нар. възродителен процес. Като обвиняеми са привлечени Тодор Живков (председател на Държавния съвет и генерален секретар на ЦК на БКП), Димитър Стоянов (министър на вътрешните работи) и Георги Атанасов (министър-председател), Петър Младенов (министър на външните работи) и Пенчо Кубадински по чл. 162, ал.1 от Наказателния кодекс (за подбуждане към расова вражда) и по чл.387, ал.2 (за злоупотреба с власт). През 1994 г. отпадат обвиненията срещу Петър Младенов и Пенчо Кубадински, а срещу Тодор Живков, Димитър Стоянов и Георги Атанасов остава отговорността само по чл. 387, ал.2. През 1993 г. делото е внесено  в съда. През 1999 г. обвинението срещу Георги Атанасов е прекратено от военноокръжната прокуратура заради недоказаност и е възобновено на 3 януари 2001 г. На 5 януари 2001 г. военно-апелативният прокурор отказва да потвърди прекратяването на обвинението срещу Георги Атанасов и изпраща делото обратно  за довършване на работата по него. Останалите обвиняеми Тодор Живков и Димитър Стоянов са починали.

1998 - Във Велико Търново е учредена Българска асоциация за алтернативен туризъм по инициатива на представители на туроператорски фирми, хотелиерски организации, на национални природни паркове и регионалните съвети по туризъм.

2000 - Учредена е партията "Блокът на Жорж Ганчев". На 10 юли 2004 г. на II конгрес на партията се преименува в Национално патриотично обединение.

2002 - Народното събрание ратифицира Конвенцията за издаване на европейски патенти (Европейска патентна конвенция), приета е на 5 октомври 1973 г., Акта за ревизирането й (приет на 29 ноември  2000 г.) и Конвенцията за защита на децата и сътрудничество в областта на международното осиновяване, приета е на 29 май 1993 г. в Хага, Холандия (в сила за България от 1 септември 2002).

2006 - Автобус на фирма "Монов", превозващ служители от авиобаза "Каменец" към Плевен, катастрофира, като се блъска в камион "Ман", извозващ скрап, на участъка на пътя Каменец-Одърне. Втори автобус, движещ се в същия участък, се блъска в катастрофиралия автобус. При удара камионът и автобусът се възпламеняват. Загиват двама - шофьорът на камиона и един от ранените. Ранени са 29 души, от които 14 са военнослужещи.

2011 - Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията пуска в употреба пощенска марка по повод 100-годинишнината от рождението на Ванга /1911-1996/. Изданието се появява на филателния пазар в деня на рождението й. Тиражът на пощенската марка е 10 000 броя, а номиналната й стойност 0,65 лв. Художник е Иван Богданов.

2013 - Народното събрание приема Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, съгласно който държавата ще може да съхранява нефт и нефтени продукти, като запаси за извънредни ситуации и в друга страна членка на Европейския съюз.

2014 - На официална церемония в Севлиево е открит реставрираният и обновен средновековен град Хоталич. Ранновизантийската и средновековна крепост Хоталич е археологически обект, възникнал през 5-и век, който има статут на паметник на културата с национално значение. Градът, предшественик на Севлиево, е търговски център в рамките на няколко века, а през 13-и век  е опустошен от татарите.

2016 - На официална церемония "Нощ на шампионите" в София Министерството на младежта и спорта връчва новоучредения почетен знак "Венец на победителя" - най-високото държавно отличие в областта на спорта, което се присъжда на заслужили спортисти, треньори, журналисти, ръководители и инвеститори в областта на спорта за особени заслуги към България. С "Венец на победителя" са удостоени Стефка Костадинова, Любомир Ганев, Димитър Пенев, Валентин Златев, Боян Радев, Валентин Йорданов и Христо Марков.

2018 - В София пред сградата на Съдебната палата се провежда протест на съдебните охранители с искане за  увеличение на заплатите. Митинги се провеждат и в Плевен, Кюстендил, Търговище, Попово, Омуртаг, Благоевград, Шумен, Сливен и Перник.

2020 - На брифинг във Варна главният прокурор Иван Гешев съобщава, че  е задържано голямо количество кокаин - около 500 кг кокаин, импрегниран в 6700 хартиени кашона, в които официално са внесени лимони и ананаси. Пазарната цена е 22 млн. евро на едро, като наркотикът е с изключително висока чистота и стойността му, след като е бъде премесен и пуснат в дилърската мрежа, е близо 100 млн. лв. Най-вероятно дрогата е предназначена за българския пазар.

2023 - В НДК се провежда тържественото награждаване на лауреатите на наградите "Еврика" за 2022 година за постижения в науката и за най-добър млад мениджър, изобретател и фермер на фондация "Еврика". За постижения в науката наградата "Еврика" е присъдена на д-р Александър Сираков за защитата на дисертационен труд на тема: "Временно-стент асистирано койлиране". За млад изобретател е отличена Елица Петкучева, като съавтор в изобретението "Метод за синтез на електрод за приложение като електрокатализатор за реакцията на отделяне на кислород". За млад мениджър е отличен Христо Пеев, за млад фермер наградата получава Тихомир Тачев.

На този ден по света:

1865 - В САЩ е забранено робството. Камарата на представителите на американския Конгрес приема 13-ата поправка в конституцията. На 1 февруари 1865 г. президентът Абрахам Линкълн одобрява общата резолюция на Конгреса, като прилага предложената поправка към законодателството на всеки щат.

1943 - В рамките на военна операция на съветските войски по кодовото име "Колцо" (10 януари-2 февруари 1943) по време на Втората световна война (1939-1945) край Сталинград е разбита 6-а немска армия. Пленен е щабът на армията - 24 генерали начело с фелдмаршал Фридрих Паулус, и над 91 000 немски войници и офицери.

1878 - В Одрин е подписано Одринското примирие ("Основания на мира") между Русия и Турция, с което  се слага край на военните действия по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878). Влиза в сила същия ден. Окончателните условия на мира са очертани  в Санстефанския мирен договор, подписан на 3 март 1878 г. в Сан Стефано край Цариград, който слага край на войната.

1950 - В САЩ президентът Хари Труман обявява, че е дал разпореждания да бъде продължена работата за създаване на водородна бомба. Учените, които участват в ядрената програма, обявяват, че подобно оръжие крие потенциална опасност за човечеството и трябва да бъде прекратено производството му.

1958 - САЩ изстрелват първия си изкуствен спътник на Земята "Експлорър 1" от Кейп Канаверал, Флорида.

1961 - Първи в света космически полет на шимпанзе. От космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, щата Флорида, с ракета-носител "Мъркюри-Редстоун 2" е изстреляна капсула с живо същество на борда - шимпанзето Хем. Полетът е суборбитален, продължава 16 минути и 39 секунди, като капсулата достига височина от 250 км и изминава разтояние от 676 км, след което пада в Атлантическия океан и е качена на спасителен кораб. Хем е роден в Камерун през юли 1957 г. От юли 1959 г. заедно с други около 40 шимпанзета е обучаван за астронавт в американската военновъздушна база "Холоуман". След полета шимпанзето Хем живее в зоопаркове във Вашингтон и в щата Северна Каролина до смъртта си на 19 януари 1983 г.

1971 - От космическия център "Кенеди" в Кейп Канаверал, щата Флорида в САЩ е изстрелян пилотираният космически кораб "Аполо 14" с астронавтите Алън Шепард, Едгар Мичъл и Стюарт Руса. На 5 феврурари 1971 г. корабът каца в кратера Фра Мауро на Луната. На 9 февруари 1971 г. корабът се завръща на Земята.

1977 - В Париж, Франция, тържествено е открит Националният център за изкуство и култура "Жорж Помпиду", известен и като Център Бобур. Решението за изграждането му е взето през 1969 г. от президента Жорж Помпиду, чиято идея е да се създаде център на съвременното изкуство с голяма безплатна обществено библиотека. Строителството започва през април 1972 г. по проект на архитектите Ренцо Пиано (Италия) и Ричард Роджърс (Великобритания).

1996 - В Коломбо, столицата на Шри Ланка, е извършен атентат от членове на организацията "Тигри за освобождение на Тамил Илам"с камион, зареден с взрив, до сградата на централната банка. Загиват 90 души, 1400 са ранени. Повредени са сградата на банката и околните сгради.

2001 - Произнесена е присъдата в процеса, който се води в бившата американска военна база "Кепм Зейст", Нидерландия, срещу двамата либийци Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима, обвинени за взривяването на пътническия самолет Боинг-747 на американската компания "Пан Американ" над шотландското село Локърби на 21 декември 1988 г., при което загиват 270 души. Присъдата е произнесена от шотландски съдебен състав. Процесът започва на 3 май 2000 г. Абдел Басет ал Меграхи е осъден на доживотен затвор, а Ал Амин Халифа Фахима е оправдан. На 20 август 2009 г. Абдел Басет ал Меграхи е освободен предсрочно от затвора в Шотландия по хуманитарни причини, след като лекарите го диагностицират с  рак в терминален стадий. Той умира в дома си на 20 май 2012 г.

2002 - Ангола изтегля войските си от Демократична република Конго. През 1998 г., след като Руанда, Уганда и Бурунди подкрепят конгоанските бунтовници срещу правителството на Лоран Кабила, в страната избухва гражданска война. Войските на Зимбабве, Намибия и Ангола се намесват в подкрепа на правителството.

2005 - Министрите на външните работи на страните членки на Европейския съюз приемат решение да възстановят отношенията си с Куба на високо равнище. Връзките с Хавана са замразени след арестите на дисиденти през март 2003 г., въпреки че формално отношенията не са прекъснати.

2006 - Датският вестник "Юландс постен" поднася извинение на мюсюлманите за поместените на страниците му карикатури на пророка Мохамед, които разгневяват ислямския свят. "Рисунките не нарушават датските закони, но очевидно са обидили много мюсюлмани, за което бихме искали да се извиним". Това се казва в изявление на главния редактор, поместена в уеб сайта на вестника.

2007 - Парламентът на Венецуела приема Закон за упълномощаването, който предоставя на президента Уго Чавес  специални правомощия през следващите 18 месеца - има право да управлява държавата с укази.    
 
2008 - В кенийския град Елдорет, провинция Рифт Вали, полицай убива депутата Дейвид Кимутай Туу. Това е вторият депутат от опозиционното Оранжево демократично движение, убит през седмицата (на 29 януари в Найроби е застрелян депутатът Мугабе Уере). След убийствата нова вълна от насилие залива Кения. Двете убийства довеждат до прекратяването на преговорите за мир между представителите на управляващата партия на президента Мваи Кибаки и тези на опозицията на провалилия се на изборите на 27 декември кандидат-президент Райла Одинга, започнали през седмицата.

2009 - В САЩ Националният комитет на Републиканската партия избира за председател бившия заместник-губернатор на щата Мериленд Майкъл Стийл, който става първият чернокож председател на партията.

2010 - Международна заповед за арест е издадена срещу известен френски играч на покер, известен с псевдонима Сирил Французина. 34-годишният Сирил Мули е заподозрян като организатор на голяма измама за сума от близо 12 милиона евро. Мъжът получавал пари от хора, с които сключвал лъжливи договори за публикуване на реклами в годишници. Сирил Французина е чест посетител на казина, където е залагал през последните години огромни суми. Във връзка със случая са разследвани 11 души, един от които продължава да бъде в затвора.

2011 - Конституционният съвет на Казахстан отхвърля приетите от парламента поправки към конституцията на страната, свързани със свикването на референдум за удължаване на мандата на президента Нурсултан Назарбаев до 2020 г., като президентските избори се изместват от 2012 г. за 2017 г. В телевизионно обръщение към нацията президентът Нурсултан Назарбаев изразява съгласие с решението на Конституционния съд, че поправките са в разрез с конституцията на страната.

2011 - В Джаксънвил, щата Тексас, в дома си умира най-възрастната жена в света - 115-годишната Юнис Санборн, която "държи титлата" след смъртта на 4 ноември 2010 г. на 114-годишна възраст на французойката Йожени Бланшар.

2012 - Във Венецуела със самолет пристига последната доставка от златни запаси, съхранявани в чуждестранни банки. С тази партида от 14 метрични тона (15 тона) количеството злато, което страната си е прибрала от ноември 2011 г., е 160 метрични тона (176 тона), оценявани на 9 милиарда долара. Това е почти половината от общия обем златни запаси на Венецуела, възлизащи на 18 милиарда долара. Решението за връщането на венецуелското злато в страната е на президента Уго Чавес, който го оповестява през август 2011 г. Около 211 метрични тона (233 тона) венецуелско злато се съхраняват до този момент в американски и европейски банки. Венецуела разполага с 363,70 тона злато и по този показател заема 15-о място в света.

2014 - В град Акуила, Италия, е открита откраднатата мощехранителница, съдържаща плат, напоен с кръвта на покойния папа Йоан Павел Втори. На 30 януари 2014 г. са арестувани трима млади мъже, отговорни за кражбата, извършена на 27 януари 2014 г. Реликвата е открита в гаража на единия от тримата задържани. В мощехранителницата се пази тъкан, напоен с кръвта на Йоан Павел Втори. Платът е от одеждите, с които е бил папата, когато срещу него е извършено покушението на площад Свети Петър във Ватикана през 1981 г.

2015 - Серджо Матарела е избран за 12-ия президент на Италия след Втората световна война. Встъпва в длъжност на 3 февруари 2015 г.

2016 - Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган пристига на посещение в Чили. Той е първият турски президент, посещаващ тази страна от 21 години насам, а Чили е единствената страна от региона, подписала споразумение за свободна търговия с Турция през 2011 г. След Чили Ердоган ще посети Перу и Еквадор с надеждата да разшири влиянието на страната му в зони, различни от традиционните зони на турско влияние като Близкия изток и Балканите. Реджеп Тайип Ердоган е придружаван по време на обиколката си в Латинска Америка от делегация от 100 предприемачи, които ще имат среща с чилийски, перуански  и еквадорски предприемачи, за да обсъждат възможностите за сътрудничество.

2017 - Правителството в Румъния приема извънредно постановление за промени в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс, публикувано в 1:20 ч. на 1 февруари 2017 г. в Държавен вестник, съгласно което злоупотребата с власт става наказуема със затвор, само  ако причинените щети надхвърлят 200 000 леи (44 000 евро). След новината за одобрените промени в наказателното производство, над 15 000 души се събират пред Двореца Виктория (Министерския съвет),  скандирайки "Крадци!", "Срам", "Това е предателство, а не управление", "Предсрочни избори", "Предатели".

2018 - Във Вашингтон, САЩ, президентът Доналд Тръмп произнася първата си годишна реч "За състоянието на съюза" пред двете камари на американския Конгрес, продължила час и 20 минути.

2019 - В Северна Швеция е измерена температура от минус 39,5 градуса по Целзий - най-ниската отчетена стойност в страната за месеца. Шведският институт по метеорология и хидрология съобщава, че температурата е била измерена в град Никалуокта в Лапландия - област, обхващаща северните части на Норвегия, Швеция и Финландия. Най-ниската измерена температура в Швеция е била минус 52,6 градуса през 1966 г. в Лапландия.

2020 - В 23.00 ч. лондонско време - полунощ в Брюксел, Белгия (01.00 ч. българско време на 1 февруари 2020 г.) Великобритания напуска Европейския съюз, с което слага край на 47-годишното си членство. По-рано същия ден знамето на Европейския съюз е свалено от пилона в постоянното представителство на Великобритания в Брюксел, Белгия, а британското знаме е свалено пред Европейския съвет в Брюксел, а после пред и в сградите на Европарламента в Брюксел и Страсбург, Франция.

2021 - В Русия хиляди протестиращи в подкрепа на руския опозиционер Алексей Навални са арестувани в над 85 руски града. Според неправителствената организация ОВД-инфо над 5300 са задържаните в цяла Русия - рекорд в съвременната история на страната. Близо 1800 са задържаните в Москва, а около 1200 - в Санкт Петербург. Алексей Навални е арестуван на 17 януари 2021 г. на летище "Шереметиево" в Москва при завръщането му от Берлин, Германия, където от 22 август 2020 г. е на лечение след отравяне на 20 август 2020 г. с нервнопаралитично вещество в Русия.

2022 - При свлачище в столицата на Еквадор - Кито, загиват най-малко 14 души, а 32-ма са ранени. Поройни дъждове причиняват покачване на нивото на водите в дефиле в района, което довежда до свлачището, засегнало жилищни сгради, както и електроснабдяването.

2023 - Папа Франциск пристига в Киншаса, столицата на Демократична република Конго. Това е първата визита на главата на Римокатолическата църква в обхванатата от конфликти централноафриканска страна след визитата там на папа Йоан Павел Втори през 1985 г. Това е четиридесетото пътуване на папа Франциск зад граница, откакто той е избран за папа през 2013 г. Това е и петата му визита на африканския континент. По време на обиколката си в Демократична република Конго папата призовава за замлъкване на оръжията в една страна, разяждана от убийствено насилие и в която две трети от 100-те милиона жители живеят с под 2,15 долара на ден.

Родени на този ден българи:

Стефан Стамболов, политик, поет и журналист (1854-1895).
Участва във формирането на Българския революционен централен комитет в Букурещ (1870). Един от основателите на Гюргевския революционен комитет (1875). Определен е за главен апостол на т (Търновски) революционен окръг (1876). През Руско-турската война (1877-1878) е секретар на военния пратеник на Славянския комитет, отговаря за Българското опълчение. Един от основателите на Търновския комитет "Единство" (29 август 1878).  Депутат в 1-ото и 2-ото Обикновено народно събрание (1879-1980). Подпредседател на 2-ото Обикновено народно събрание (3 март-18 декември 1880). Депутат във тт Велико народно събрание (1881) и в  3-ото и 4-ото Обикновено народно събрание (1882-1883). Председател на 4-ото Обикновено народно събрание (30 юни 1884-26 август 1886). Депутат в ттт Велико народно събрание (1886-1887), в 5-ото и 6-ото Обикновено народно събрание (1887-1892), в тV Велико народно събрание (1893), в 7-ото Обикновено народно събрание (1893). Член на Регентския съвет (27 август 1886-25 юни 1887). Министър-председател и министър на вътрешните работи (20 август 1887-19 май 1894). Установява т. нар. Стамболовистки режим (1887-1894). Един от редакторите на в. "Нова България" (1876-1877). В Букурещ издава заедно с Христо Ботев стихосбирката "Песни и стихотворения от Ботйова и Стамболова" (1875).

Ангел Букорещлиев, композитор, диригент и педагог (1870-1950).
Един от първите музиканти със специално музикално образование. Участва в създаването на оперното отделение на Столичната драматично-оперна трупа (1890). Той е първият български пианист, който концертира на сцената на Военния клуб в София (1890). През 1895 г. основава и дирижира мъжки хор (от 1970 г. Пловдивско певческо дружество "Ангел Букорещлиев"). Един от основателите на пловдивското музикално училище. Записва над 2500 песни от Родопския край, Средногорието и Югозападна България.

Паулина Станчева (ист. име Калиопа Костова Баласакиева), поетеса (1907-1991).
Редактор в сп. "Жената днес" (1945-1950), редактор и началник на отдел в Радио София (1951-1956). Сътрудничи на множество вестници и списания в София и страната. Авторка е на стихосбирките "Дни и нощи" (1934), "Затишие" (1937), "Младост" (1949), "Гълъбово небе" (1985), на очерците "Нови жени" (1953), "Сезони на душата"(1984), на сборника с разкази "Хора и ветрове" (1966), на биографичната повест "Още съм жива" (1971), на произведения за деца. Носител на орден "Народна република България" втора степен (1977), на орден "Народна република България" първа степен (1987).

Иван Милчев, поет (1910-1992).
Редактор във в. "Народна войска" (1949-1952), в Държавно военно издателство (1953-1955, 1966-1971), в издателство "Български писател "(1971-1973). Автор е на стихосбирките "Поле"(1931), "Пост на мира"(1950), "Три поколения" (1955), "Осъществяване" (1968) и др.; на поемите "Бойци" (1952), "Поема за войника" (1958) и др. Лауреат на Димитровска награда (1952). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1980). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (1983).

проф. Юлиан Вучков, есеист, публицист, театрален, литературен и телевизионен критик и журналист (1936-2019).
Главен редактор на сп. "Театър" (1969-1990). Работил е в Българска национална телевизия в предаването "Всяка неделя". Бил е водещ на различни телевизионни предавания, сред които "Размисли и страсти" на телевизия "СКАТ", "Времена и нрави" на телевизия "TV2", "Здравей България" на "Нова телевизия" и др. Автор е на около 1500 публикации в печата и на повече от 20 книги в областта на художествената култура и етиката. Носител на наградата на Съюза на българските писатели за книгата "Театрални светове" (1968), на орден "Кирил и Методий" първа степен (1970), на наградата на Съюза на артистите в България за книгата  "Българската драматургия 1933-1979" (1980), орден "Народна република България" първа степен (1986), на наградата на Съюза на българските писатели за книгата "Кратка история на световната драматургия" (1998), както и на наградата за цялостно творчество от Съюза на българските писатели (2006) и на наградата "Златна муза" за принос в  развитието на руско-българските културни отношения за книгите "Кратка история на световната драматургия" и "Теория на художествената култура" (2007).

Петър Кръчмаров, състезател по волейбол и треньор (1938).
Два пъти участва с националния отбор по волейбол на олимпийски игри - през 1964 г. в Токио, Япония, и през 1968 г. в Мексико. От 1993 г. е треньор в Италия.

Радко Радков, поет и драматург (1940-2009).
Редактор в издателство "Народна култура" (1970-1974). Бил е преподавател по класически езици във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий". Основател и главен драматург на "Старинен театър". Автор е на стихосбирки, на повече от двадесет театрални пиеси и др. Удостоен е с национални награди от конкурси за българска историческа драма. Носител на международната Наполеонова награда "Солензара" на френската Академия на науките (1983, 2005), на църковния орден "Св. Софроний, епископ Врачански" първа степен, на Кръста на френската Академия на науката за литература и изкуство (1985, 2005).

Георги Марковски, писател и издател (1941-1999).
Бил е редактор във вестник "Студентска трибуна" (1970-1973), в издателство "Народна младеж" (1973-1979), заместник-завеждащ отдел "Култура" във в. "Работническо дело" (1979-1980), завеждащ отдел "Белетристика" в сп. "Септември" (1981-1986). Главен редактор на сп. "Отечество" (1988-1990). Ръководител на основаната от него издателска къща "Сребърен лъв" (1992-1999). Автор е на белетристичните сборници "По желязната стълба" (1971), "Успоредни светове" (1975), на романа "Хитър Петър" (1978), на белетристично-есеистичните книги "Селски календар", "Христоматия за двама" и др. Носител на Годишната награда на Съюза на българските писатели за романа "Хитър Петър" (1978) и за сборника философски фрагменти "Христоматия за двама" (1996).

Методи Атанасов, актьор (1941).
От 1969 г. е репортер във военната редакция на Българското национално радио. От 1972 г. е водещ актьор в Ансамбъла на Строителни войски. Работил е в Средно сержантско военно музикално училище "Маестро Г. Атанасов". През 1979 г. постъпва в театър "Българска армия" и в продължение на 32 години е актьор и негов артистичен мениджър. Бил е водещ на забавното телевизионно предаване "Свиждане" по Българската национална телевизия. Носител на награден знак "За принос към Министерството на отбраната" за дългогодишната му творческа дейност, за приноса му за развитие и съхраняване на военните традиции и по повод 70-годишнината от рождението му (21 март 2011).

Петър Маринков, писател и драматург (1950).
Работи като редактор в Българското национално радио (1975-1980) и във в. "Литературен фронт" (1980-1981). Драматург в Нов драматичен театър "Сълза и смях" (1982-1990) и директор на театъра (1990-1994). Автор е на пиесите "Хиляда метра над морето", "Вън от рая", "Нощта на кардинала", "Досието на една Ж" и др.; и на книгите "Граф и пеперуда", "Ковчежникът", "Изменници в нощта" и др.

доц. Атанас Мангъров, лекар - инфекционист и педиатър (1956).
Главен асистент в Катедрата по инфекциозни болести на Медицинска академия (1988-1998). Началник на Първо детско отделение със сектор за инфекциозно лечение в Специализираната болница за активно лечение по инфекционзни и паразитни болести (СБАЛИПБ) "Проф. Иван Киров" в София (1998-2011). От 2011 г. е началник на Клиниката по детски инфекциозни болести в СБАЛИПБ "Проф. Иван Киров". От 2016 г. е ръководител на Катедрата по инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина към Медицинския факултет на Медицинския университет в София.

Петър Попангелов, български състезател по ски алпийски дисциплини (1959).
В продължение на 11 години - от 1977 г. до 1988 г. участва в състезания за Световната купа по ски алпийски дисциплини. Той е първият българин, спечелил първо място в слалома - кръг от Световната купа по ски алпийски дисциплини в Ленгрис, Германия (8 януари 1980). В състезания за Световната купа той се класира 37 пъти между първите десет, като има едно първо, шест втори и четири трети място. Петър Попангелов завършва шести в слалома на две зимни Олимпийски игри - през 1980 г. в Лейк Плесид, САЩ, и през 1984 г. в Сараево, Югославия. Носител на Европейската купа по ски през 1977 г. Той е трикратен световен студентски шампион по слалом - в Испания (1981), в България (1983) и в Чехословакия (1987). По случай 80-годишнината на спорта ски в България на 21 юни  1999 г. петима състезатели са определени за скиори на ХХ век - Иван Лебанов, Георги Димитров, Петър Попангелов, Владимир Брейчев и Валентин Божичков. На 6 януари 2006 г. пистата "Ястребец 2" в к.к. "Боровец" е наречена на негово име. Носител на почетния знак "Венец на победителя" на Министерството на младежта и спорта (20 януари 2020).

Ивана (ист. име Ваня Тодорова Калудова), попфолк певица (1969).
Носителка е на наградите "Певица на Годината" (2002), на "Мегазвезда на Планета тв" (22 февруари 2007) и "Певица на десетилетието (2000-2009)" (23 февруари 2010).

Дмитрий Усагин, български боксьор от молдовски произход (1978).
Печели бронзов медал от Европейското първенство през 2000 г. в Тампере, Финландия (категория до 71 кг). През 2003 г. е  носител на купа "Странджа".

Ивайло Габровски, състезател по колоездене (1978). 
Осем пъти е избиран за най-добър колоездач на България (2001 г., 2002 г., 2003 г., 2004 г., 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г.). Петкратен победител в Обиколката на България (2003 г., 2006 г. , 2008 г., 2009 г., 2011 г.). Победител в Обиколката на Турция през 2007 г. и през 2012 г., когато му е отнета титлата, след като уличен в употреба на допинг.

На този ден са родени и:

Андре-Жак Гарнерен, френски военен летец, първият парашутист в света (1769-1823).
Въвежда във френската армия използването на въздушни балони за военни цели. На 22 октомври 1797 г. в небето над Париж той  извършва скок с парашут от височина 1000 м.

Франц Шуберт, австрийски композитор (1797-1828).
Представител на виенската класическа музикална школа и музикалния романтизъм. Автор е на близо 1000 произведения - песни, симфонии, сонати за пиано, опери, мелодрами, големи хорови композиции с разновиден съпровод, меси и други църковни творби, струнни квартети и др.

Теодор Ричардс, американски химик (1868-1928).
Разработва метод за определяне на атомните маси с голяма точност и сам определя масите на 25 химически елемента. Той доказва, че масата на радиоактивното олово е по-малка от масата на обикновеното олово, което е едно от най-ранните доказатекства за съществуването на изотопи. Носител на Нобелова награда за химия за 1914 г. за приноса му за точното определяне на атомните тегла на голям брой химични елементи.

Ървинг Лангмюър, американски физик (1881-1957).
Носител на  Нобелова награда за химия за 1932 г. за забележителните му открития и изследвания в областта на повърхностните явления.

Ана Павлова, руска балерина (1881-1931).

Алва Мюрдал, шведска социоложка и пацифистка (1902-1986).
Носителка на Нобелова награда за мир за 1982 г. заедно с мексиканския дипломат и политик Алфонсо Гарсия Роблес като признание за дългогодишната им дейност в полза на разоръжаването.

Йозеф Бург, израелски политик (1909-1999).
Член на Кнесета (парламента) на Израел от създаването на държавата (1949-1988), министър на здравеопазването (8 октомври 1951-24 декември 1952), министър на пощите (24 декември 1952-1 юли 1958), министър на социалните грижи и благосъстоянието (17 декември 1959-1 септември 1970), министър на вътрешните работи (1 септември 1970-3 юни 1974; 29 октомври 1974-22 декември 1976; 20 юни 1977-13 септември 1984), министър по религиозните въпроси (5 август 1981-13 септември 1984).

сър Уолтър Уинтърботъм, английски футболист и треньор (1913-2002).
Уолтър Уинтърботъм е първият специалист, който официално е назначен за национален треньор на Англия. Ръководи отбора от 1946 г. до 1962 г. Под негово ръководство Англия се класира на четири поредни световни първенства Ц 1950 г., 1954 г., 1958 г. и 1962 г., което е безпрецедентен случай досега. Носител на Ордена на Британската империя "почетно рицарско звание" (1978).

Марио Ланца (ист. име Алфредо Арнолдо Кокоца), американски оперен певец тенор и актьор от италиански произход (1921-1959).
Участвал в няколко музикални филма, сред които "Великият Карузо" (1951) и "Серенада" (1956).

Норман Мейлър, американски писател и режисьор (1923-2007).
Автор е на над 40 книги,  пиеси, стихотворения, сценарии и есета. Сред най-известните му книги са "Голите и мъртвите" (1948), "Армиите на нощта" (1968), "Песента на екзекутора" (1979). "Паркът на елените" (1955) , "Канибали и християни" (1966), "Защо сме във Виетнам" (1967), "Маями и обсадата на Чикаго" (1968), "Евангелието от сина" (1997). "Замък в гората" (2007) и "За Бог: Необичаен разговор" (2007). Носител на две награди "Пулицър" през 1969 г. и 1980 г. за романите "Армиите на нощта" и "Песента на екзекутора".

Тенгиз Абуладзе, грузински режисьор (1924-1994).
Режисьор е на филмите: "Аз, баба, Илико и Иларион"(1962), трилогията, включваща филмите  "Молба"(1967), "Дървото на желанията"(1976) и "Покаяние"(1984) и др. Носител на наградата на международното жури на 40-я кинофестивал в Кан за 1987 г.

Рудолф Мьосбауер, немски физик (1929-2011).
През 1958 г. той завършва успешно своите експерименти с откриването на ядрения гама-резонанс без откат, наречен на негово име. Носител на Нобеловата награда за физика за 1961 г. за изследванията му върху резонансното поглъщане на гама-лъчението и свързаното с него откритие, наречено "ефект на Мьосбауер".  Той си поделя наградата с американския физик на Робърт Хофстетър, който е получава за за изследванията на разсейването на електроните от атомното ядро и за откритията му в областта на структурата на нуклоните.

Кендзабуро Ое, японски писател (1935-2023).
Автор е на книгите "Лична история" (1964), "Бележки от Хирошима" (1965), "Бележки от Окинава" (1969), "Закъснялата младеж" (1962), "Танцьорката от Идзу". Носител на Нобелова награда за литература за 1994 г. за "използването на поетическа сила за сътворяване на въображаем свят, в който реалност и мит съжителстват и представят тревожна картина на съвременните човешки неволи".

Филип Глас, американски композитор (1937). 
Основоположник на т.нар. минималистична музика. Основател на групата "Philip Glass Ensemble" (1968). След 70-те години на 20-и век става известен с операта си "Айнщайн на плажа", а през 80-те години на 20-и век - с музиката си към редица американски филми. През 2001 г. завършва операта си "В наказателната колония" по Франц Кафка.

Беатрикс, кралица на Нидерландия (30 април 1980-30 април 2013) (1938).
На 28 януари 2013 г. в телевизионно обръщение до нацията обявява, че абдикира в полза на първородния си син принц Вилем-Александър, който се възкачва на престола на 30 април 2013 г.

Фил Колинс (ист. име Дейвид Чарлз), британски поп- и рокмузикант (1951).
Член на групата "Дженезис" (1970-1996), след което пее самостоятелно.

ген.-лейт. Сергей Иванов, руски политик (1953).
Министър на отбраната (28 март 2001-16 февруари 2007). Първи заместник министър-председател (16 февруари 2007-12 май 2008). Ръководител на Администрацията на президента (22 декември 2011-12 август 2016). От 12 август 2016 г. е специален представител на президента по въпросите за опазване на околната среда и транспорта.

Джеф Ханеман (Джефри Ханеман), американски музикант (1964-2013).
Заедно с китариста Кери Кинг основават в началото на 80-те години на 20 в. хеви метъл групата "Слейър".

Това е денят на смъртта на:

Филипо Ювара, италиански архитект, представител на барока (1678-1736).
Проектирал е в Месина в Италия двореца за савойския херцог Виктор-Амедей II, кралският дворец в Мадрид, Испания и др.

Силвио Пелико, италиански писател (1789-1854).

Джон Мот, американски обществен деец (1865-1955).
Генерален секретар на Международния комитет на Младежката християнска асоциация (1915-1928). Президент на Световния комитет на Младежката християнска асоциация (1926-1937). Джон Мот работи за създаването на фонд за изпълнение на програмите на Младежката християнска асоциация в подкрепа на военнопленниците по време на Втората световна война (1939-1945). Носител на Нобелова награда за мир за 1946 г. заедно с американската икономистка, социоложка и пацифистка Емили Болч.

Джон Голсуърти, британски писател (1867-1933).
Автор е на пиесите "Сребърната кутия" (1906), "Борба" (1909), "Справедливост" (1910), на романите "Собственикът" (1906), "В съда" (1920), "Дава се под наем" (1921) публикувани заедно под общото заглавие "Сага за Форсайтови" (1922). Творчеството му включва и много разказа, поезия, есета. Поради прецизния анализ на психиката и поведението на хората на собствеността и подробното представяне на условията на техния живот някои критици определят творческия метод на Джон Голсуърти като "социологически реализъм". Носител на Нобелова награда за литература за 1932 г. за забележителното му повествователно изкуство, достигнало най-ярката си форма в "Сага за Форсайтови".

Никола Мушмов, български нумизмат и музеен деец (1869-1942).
Работил е в областта на античната и средновековната нумизматика. Бил е секретар-счетоводител (1894-1918) и уредник (1918-1931) в Нумизматичния отдел на Народния археологически музей в София (дн. Национален археологически институт с музей при Българската академия на науките) (1894-1918). Автор е на "Античните монети на Балканския полуостров и монетите на българските царе" (1912), "Монетите и печатите на българските царе" (1924), "Монетите и монетарниците на Сердика" (1926), "Нумизматичното съкровище на река Девня (Марцианопол)" (на френски език, 1934) и др.

Самюъл Голдуин, американски продуцент (1879-1974).
Един от създателите на кинокомпанията "Метро Голдуин Майер" (април 1924).

Жан Жироду, френски драматург и писател (1882-1944).
Автор е на пиесите "Амфитерон 38" (1929), "Юдиф" (1931), "Интермецо" (1933), "Електра" (1937), "Аполон от Белака" (1938), "Содом и Гомор" (1943), "Лудата от Шайо" (1946) и др.

Алън А. Милн (Алън Александър Милн), британски писател и поет (1882-1956).
Автор е на двата си приказни романа "Мечо Пух" (1926) и "Къщичката в къта на Пух" (1928), в които оживяват играчките на сина му Кристофър Робин. Книгата "Мечо Пух" е публикувана за пръв път на 14 октомври 1926 г.  и е преведена на повече от 25 езика. Вдъхновението за  Мечо Пух  идва от сина на Милн - Кристофър Робин, който участва и в самата книга. Неговото любимо мече е наречено Мечо Пух в чест на мечока Уини от лондонския зоопарк, който бил донесен  във Великобритания през 1914 г.  Автор е и на  много стихотворения,сред които "Вечери", "Сменят стражата в Бъкингамския дворец" и "Коледата на крал Джон", които са публикувани в книгите "Когато бяхме малки" и "Сега сме на шест години".

Коста Лулчев, български политик (1882-1965).
Един от основателите на общоработническо дружество "Борец" (1898). Член и секретар на Централния комитет на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП)  (обединена) (1924-1933). Депутат от 15-ото до 22-ото Обикновено народно събрание (1913-1931). Главен секретар на БРСДП (1944-май 1945). Депутат в VI Велико народно събрание (7 ноември 1946-1947),  в което заедно с Никола Петков ръководи опозиционния блок. След разтурянето на опозиционните партии (1947) преустановява политическата си дейност. През 1948 г. за контрареволюционна дейност е осъден на 15 години лишаване от свобода. От затвора е освободен през 1959 г. Реабилитиран е посмъртно с решение на 9-ото Народно събрание от 15 януари 1990 г.

Самюъл Голдуин, американски продуцент (1882-1974).
Един от създателите на кинокомпанията "Метро Голдуин Майер" (април 1924).

Стоян Загорчинов, български писател и драматург (1889-1969).
Преподавател по история в Морското машинно училище във Варна (1920-1925) и по френски език във Военното училище в София (1925-1949). Сътрудничи на сп. "Съвременна мисъл", сп. "Българска мисъл", сп. "Хиперион", сп. "Съдба", сп. "Изкуство и критика", сп. "Изкуство", сп. "Балкански преглед" и др. Бил е член на редколегията на в. "Литературен фронт" и сп. "Септември". Има заслуги в създаването на историческия литературен жанр в България. Автор е на "Легенда за Света София" (1926), на трилогията "Ден последен, ден Господен" (1931-1934), "Празник в Бояна" (1950), сборника критически статии и очерци "Бразди" (1956), "Ивайло" (1962), драматичните пиеси "Майка" (1964), "Горски пътник", "Любов и подвиг", "Пленникът от Мундрагора" (1965), мемоарната книга "Един живот в сянка" (1966) и др.

Рагнар Фриш, норвежки икономист (1895-1973).
Въвежда термина иконометрия - дял от икономическата наука за приложение на математиката в икономическата теория и в емпиричните изследвания (1929). За първи път използва термините микроикономика (разглежда индивидуалното икономическо поведение) и макроикономика (поведението на националната икономика) /1933/. Автор е на статиите "Върху проблема на чистата икономика" (1926), "Проблеми за разпространяването и проблеми на импулса в динамичната икономика" (1933), "За представата за равновесие и неравновесие" (1933, 1936) и др. Основател е на Иконометричното дружество (1930), международна организация на математиците и статистиците. Редактор на сп. "Иконометрика" (1933-1955). Носител на Нобелова мемориална награда за икономика за 1969 г. заедно с холандския икономист Ян Тинберген за създаването и прилагането на динамични модели и използването им за анализ на икономическите процеси.

Мария Грубешлиева, българска поетеса, писателка и преводачка (1900-1970).
Сътрудничи на в. "Щит" (1933-1934), в. "Литературен преглед" (1934-1935), в. "Кормило" (1935-1936), в. "Брод" (1936) и др. Автор е на романите "Насрещен вятър" (1941), "През иглено ухо" (1948), "Гемия в морето" (1952, 4 изд. 1972), "Врагове" (1964), на повестите "Бягството на Методи Ников" (1936), "Чужденец" (1937), както и на книги  за деца. Превежда на български език творби от Джордж Байрон, Лев Толстой и др. Лауреат на Димитровска награда трета степен (14 май 1950). Удостоена със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1965; май 1969).

Арманд Барух, български журналист и писател (1908-1990).
Един от основателите на Съюза на българските писатели (8 септември 1913). Автор е на драми, разкази, новели, романи, литературни очерци, статии и др. Носител на орден "Георги Димитров" (1978, 1983).

Михаил Мил, съветски учен и конструктор на вертолети (1909-1970).
Конструктор на първия сериен триместен вертолет "Ми-1" (1951). Носител на Ленинска награда (1958), на Държавната награда на СССР (1968).

проф. Христо Шинев, български електроинженер, специалист по радиотехническа електродинамика (1919-2002).
Ръководител на катедра "Радиотехника" във Висшия машинно електротехнически институт (ВМЕИ) в София (1965-1984), декан (1963-1965) на Транспортно-съобщителния факултет  и декан (1965-1973) на Факултета по радиоелектроника във ВМЕИ. Ректор на Висшия машинно-електротехнически институт в Габрово (1969-1970).

Рихард фон Вайцзекер, немски политик (1920-2015).
Кмет на Берлин (11 юни 1981-9 февруари 1984). Първият президент на обединена Германия (23 май 1984-23 май 1994).

проф. Лили Атанасова, български пианист и музикален педагог (1921-2004).
Декан на Инструменталния факултет в Българска държавна консерватория (1966-1972) и заместник-ректор на Българска държавна консерватория (1972-1976). Дългогодишен председател на организационния комитет на Международния фестивал "Лауреатски дни "Катя Попова" в Плевен. Удостоена със званията "Заслужил артист" (май 1972) и "Народен артист" (24 май 1981). Носител на орден "Народна република България" първа степен (декември 1981), на наградата на Съюза на музикалните дейци "Златна лира" за 1986 г. (февруари 1987) и др.

Миклош Янчо, унгарски режисьор (1921-2014).
Автор е на около 40 късометражни и игрални филма, сред които "Камбаните заминават за Рим" (1958), "Развръзка и завръзка" (1963), "Такъв аз дойдох" (1964), "Обречените" (1966), "Блестящи ветрове" (1968),"Сироко" (1969) и др. Носител на награда за режисура в Кан за филма "Червен псалм" (1972) и "Златен лъв" за цялостно творчество във Венеция (1990). Два пъти носител на наградата "Кошут" - най-високото творческо отличие на Унгария.

Йордан Хаджиев,  български писател и юрист (1933-2019).
Автор е на книгите: "Характерни особености на габровския хумор" (1972, монография, в съавторство), "Апартамент "Мона Лиза" (1975, разкази), "Небето на дядо" (1981, разкази), "Наивна любов" (1985, разкази), "Семеен портрет" (1989, роман), "Почивка на море" (повест), "Съдът на брадвата" (1992), "Смей се, Нушо!" (пиеса/, "Нататък" (2008), "Из моя век" (2008), "По следите на думите" (2017) и др., на редица публикации в периодичния печат - разкази, фейлетони, публицистика. Сценарист е на игралния филм "Игра на любов" (1980). Носител на Годишната награда за проза на Съюза на българските писатели (2004) и на Априловска награда за литература, която се връчва от Дружество на писателите в Габрово и читалище "Априлов-Палаузов" в Габрово (октомври 2005). Почетен гражданин на Габрово (2014).

Костадин Гугов, български народен певец, изпълнител на македонски народни песни (1935-2004).
Дългогодишен сътрудник към редакциите "Народна музика" на Българско национално радио и Българска национална телевизия. В репертоара на Гугов са български народни песни като "Биляна платно белеше", "Йовано, Йованке", "Море, сокол пие", "Миле Попйорданов", "Ако умрам ил' загинам", "Кога зашумат буките", "Назад моме Калино" и др. 

Панчо Гюрков, български състезател по плуване и треньор (1940-2019).
Като спортист е бил държавен шампион по плуване, водна топка и лека атлетика. Старши треньор на българския национален отбор по плуване (1 декември 1967-1989). Панчо Гюрков участва в планирането, организирането и подготовката на българските отбори по плуване за олимпийските игри в Мексико през 1968 г., в Мюнхен през 1972 г., в Монреал през 1976 г., в Москва през 1980 г., в Лос Анджелис през 1984 г., в Сеул през 1988 г. Завеждащ Научно-приложната лаборатория по плуване (1980-1983). От м. септември 1989 г. до смъртта си живее в Монпелие, Франция, където в продължение на 25 години се занимава с плувни спортове.
/АЯ/МГ/