site.btaДискусията за "Бранд България" - пореден форум, или по-близко до решението

На съдържанието на "Бранд България" бе посветена дискусията "Бранд България 2024 - модерният разказ за културата и туризма. Имиджът на страната ни в националната и международна комуникация", която се състоя днес в София. Форумът бе организиран от Националния борд по туризъм, Общество "Културно наследство" – партньор на "Европа Ностра" за България, националната медия "Стандарт" в партньорство с Министерството на туризма, Министерството на културата и Българската стопанска камара.

В дискусията участваха министърът на туризма Зарица Динкова и министърът на културата Кръстю Кръстев, представители на законодателната и местната власт, научните среди, неправителствения сектор, медиите. 

Смятам, че трябва да работим заедно за съдържанието, не за картинката, желаещи да нарисуват картинката и да получат парите винаги ще се намерят, но съдържанието е много важно, каза министър Динкова и допълни, че по това съдържание приоритетно работи правителството.

Министърът на културата Кръстю Кръстев каза по време на дискусията, че диалогът за "Бранд България" предоставя уникална възможност да откриваме мечтите си, свързани с богатствата на нашата малка, но изключително интересна страна. В този безценен диалог ние се доверяваме на локалните си инстинкти, както и на вдъхновението от добри световни примери в изграждането на идентичността на една държава, посочи Кръстев. Той допълни, че за тази цел се нуждаем от много и различни инструменти.

Брандът като национална цел

След три години работа по каузата "Бранд България", след три международни форуми, десетина регионални форуми, "Бранд България" вече не е имагинерност, а получи своето конкретно измерение в думите на вицепремиера и външен министър Мария Габриел, която го постави като един от приоритетите за кабинета", каза по време на дискусията Славка Бозукова, главен редактор на "Стандарт" и председател на общество "Културно наследство".

През последните 20 години усилията ни бяха насочени именно към днешния ден, когато "Бранд България" вече е посочен като един трите главни приоритета на страната ни, наред с присъединяването към Шенгенен и еврозоната, заяви д-р Полина Карастоянова, изпълнителен директор на Сдружение "Национален борд по туризъм" по време на дискусията. Тя призова да превърнем "Бранд България" в национална цел - голяма и красива, мотивираща и вдъхновяваща, способна да обединява, да създава развитие за обществото и гордост за всеки български гражданин, призова Карастоянова.

Визията за бранда

Председателят на парламентарната Комисия по туризъм Ертен Анисова заяви, че според нея "Бранд България" трябва да даде разпознаваемите елементи – символите, знаците, които ще оставят у туриста трайния отпечатък, спомена за България - от българската роза, шевица и килим през тракийските съкровища и светилища, до гозбите по стари рецепти на различните етнически групи у нас, които не могат да бъдат опитани никъде другаде, до уникалните вина. Според нея този синкретичен образ на България може да бъде изграден и промотиран само с общите усилия на всички нас. Тя допълни, че за да се случи това, има нужда и от законодателни промени и от действия на държавата като институционални връзки и взаимодействия. Ертен Анисова съобщи, че ще инициира съвместно заседание на няколко комисии, на което да се разгледат всички предложения, направени по време на днешната дискусия.

"Бранд България" е съвкупност от различни елементи - традиция, история, икономика. Затова е важно да работим заедно, да налагаме този бранд днес, за да работи той за нас като държава утре, каза по време на форума заместник-министърът на икономиката Николай Павлов.

Заместник-председателят на Българската стопанска камара Мария Минчева посочи, че за изграждането на бранда е важно да се работи в синергия както с туристическия бранш, така и общинските власти, Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Тя посочи, че е необходимо да се загърби негативното говорене и кампании по медиите за това колко лошо е Българското Черноморие и да се фокусираме повече върху възможностите на страната ни в туризма.

Археологическото наследство на страната не се използва, а би могло да бъде важен елемент за пъзела "Бранд България", каза археологът академик Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН. Той отбеляза, че България е на трето място в Европа по археологически паметници, след Италия и Гърция.

Според Огнян Тодоров, директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив, българските музеи трябва да бъдат част от "Бранд България". Музеите имат мисията да събират, да опазват и да популяризират богатото културно-историческо наследство, напомни по време на форума Борис Хаджийски, председател на сдружение "Български музеи". Ние стопанисваме осем милиона движими културни ценности и стотици недвижими културни ценности, паметници на културата. Те са опазени, продължаваме да ги опазваме, каза той.

"Бранд България" не може да се побере в един рекламен билборд, каза по време на дискусията Славка Бозукова. "Бранд България" не е нито плажът, нито ските, нито артефактите, нито възстановките, нито златните медали, нито дори високите технологии. "Бранд България" е българската мечта, която ние искаме да реализираме. Онази наша представа за нашето достойно представяне в развитието на човешката цивилизация. Онзи модерен разказ за хилядолетното ни присъствие в нашата история", отбеляза Бозукова.

Предложенията

Да се създаде дирекция "Бранд България" към специализираната администрация на Министерския съвет, която осъществява пряко функциите по управление, предложи по време на форума д-р Мартин Захариев, заместник-председател на Управителния съвет на Сдружение "Национален борд по туризъм" . Целта на събитието днес е да започне разговор за експедитивно реализиране, веднага след ротацията, на активни действия по реализация на "Бранд на България", заяви времевата рамка Захариев. Той посочи, че изграждането на такъв бранд е не само комуникационна задача, а по-скоро това трябва да стане институционално решение на правителството. Според Захариев това би имало и ускорителен ефект по отношение на процедурата за Шенген. Очакването ни е, че ако проявим активна политика, този процес ще бъде ускорен, допълни той.

Според Иван Христов, продуцент, създател на инициативата Bulgaria Wants You, е необходимо да бъде изградена маркетинг стратегия за България, а правителство и бизнес да поддържат непрестанен диалог както с българите както в страната, така и извън нея.

Проф. Стоян Денчев смята, че позитивните стереотипи ще дадат възможности за изграждане на нещо ново, с което България да се характеризира, вместо да е бранд на байганьовщина.