site.btaАрхеологическото ни наследство, музеите и положителният стереотип трябва да бъдат част от „Бранд България“, смятат експерти

Археологическото наследство на страната не се използва, а би могло да бъде важен елемент за пъзела „Бранд България“. Това каза археологът академик Васил Николов от Националния археологически институт с музей при БАН по време на днешната дискусия „Бранд България 2024 - модерният разказ за културата и туризма. Имиджът на страната ни в националната и международна комуникация".

Той отбеляза, че България е на трето място в Европа по археологически паметници, след Италия и Гърция. Говорил съм през последните 20 години поне за това, че трябва да има археологически паметници, които да бъдат оценени като възможности за научни цели и като възможности за социализация и използване във вътрешния и международен туризъм, каза акад. Николов. Допълни, че предстои среща в Министерството на културата, която се надява да бъде повратен момент за използването на археологическото наследство за целите на туризма и за рекламата на България.

Музеите имат мисията да събират, да опазват и да популяризират богатото културно-историческо наследство, посочи по време на форума Борис Хаджийски, председател на сдружение „Български музеи“. 

„Ние вършим това с изключителен ентусиазъм, понякога въпреки „вниманието“ на държавата, въпреки отношението към нас като към бърсачи на прах, цитирам, и ред подобни изявления. Но ние успяваме. И трябва да ви кажа, че резултатът от тази наша мисия е прекрасен, блестящ. Защото нашите музеи са опазили културно-историческото наследство. Ние стопанисваме осем милиона движими културни ценности и стотици недвижими културни ценности, паметници на културата. Те са опазени, продължаваме да ги опазваме“, каза той.

Според Огнян Тодоров, директор на Регионалния природонаучен музей в Пловдив, българските музеи трябва да бъдат част от „Бранд България“. „Ние сме институции, които съхраняват и опазват културното наследство. Задължително трябва да имаме своята роля в популяризирането на всичко това, което опазваме като културни ценности. Точно поради тази причина ние желаем да бъдем една неразделна част от това, което всички ние искаме да направим. За да се случи, трябва да имаме ясна и стабилна основа, на която да стъпим. Ние ще се постараем да създадем тази основа“, отбеляза Тодоров.

„Веднъж разкрит и експониран, един културен обект не спира да живее. Напротив, тогава започва неговото представяне пред света. Ето защо работата по нашите светини не бива да престава. Появяват се нови технологии, нови способи и е важно Министерството на културата да работи за тяхното въвеждане“, каза собственикът на фондация „Кредо Бонум“ Цветелина Бориславова.

„БРАНД БЪЛГАРИЯ“ Е ВИЗИЯ ЗА БЪДЕЩЕТО

„След три години работа по каузата „Бранд България“, след три международни форуми, десетина регионални форуми, „Бранд България“ вече не е имагинерност, а получи своето конкретно измерение в думите на вицепремиера и външен министър Мария Габриел, която го постави като един от приоритетите за кабинета“, каза по време на дискусията Славка Бозукова, главен редактор на „Стандарт“ и председател на общество „Културно наследство“.

Тя посочи, че „Бранд България“ е с визия за бъдещето, което означава осъществяването на широк дебат по темата. „Бранд България“ не може да се побере в един рекламен билборд. И „Бранд България“ не е нито плажът, нито ските, нито артефактите, нито възстановките, нито златните медали, нито дори високите технологии. „Бранд България“ е българската мечта, която ние искаме да реализираме. Онази наша представа за нашето достойно представяне в развитието на човешката цивилизация. Онзи модерен разказ за хилядолетното ни присъствие в нашата история“, отбеляза Бозукова. Според нея „Бранд България“ събира всички поколения – от даровитите деца до нашите предци, градили историята.

СТЕРЕОТИПИТЕ

„Така се случи, че моят журналистически път мина през това да атакувам клишета и стереотипи навън. Много често това бяха клишета и стереотипи, свързани с България. Човек трябва да има наистина голямо въображение и здрави нерви, за да разбере всичките негативни стереотипи, които България произвежда навън“, коментира журналистът Бойко Василев. Той посочи, че винаги си е мислил как се създава обратното – позитивният стереотип, който е много близък до „бранд“. Винаги положителният стереотип е в резултат на целенасочено съвместно и държавно усилие, смята журналистът.

Василев разказа още, че след едно свое интервю с Дейвид Балдачи, писателят е решил да въведе в свой роман българин, който е супергерой. „Това е само след едно интервю. Аз си представям какво едно задружно, концентрирано, интелектуално усилие може да произведе“, отбеляза още журналистът.

За позитивни стереотипи говори още проф. Стоян Денчев. Според него те ще дадат възможности за изграждане на нещо ново, с което България да се характеризира, вместо да е бранд на байганьовщина. 

„Медийното говорене, според нас, трябва да се промени из основи. Ние вярваме, че задача номер едно на медиите трябва да бъде да се опазва имиджа на България. Аз, като един от представителите на медиите днес тук, си признавам, че имаме грях, ние, медиите, по отношение на това“, каза Иван Христов, продуцент, създател на инициативата Bulgaria Wants You. По думите му е необходимо да бъде изградена маркетинг стратегия за България, а правителство и бизнес да поддържат непрестанен диалог както с българите както в страната, така и извън нея.

Форумът „Бранд България 2024 - модерният разказ за културата и туризма. Имиджът на страната ни в националната и международна комуникация" е организиран от Националния борд по туризъм, общество "Културно наследство" - партньор на "Европа Ностра" за България, националната медия "Стандарт" в партньорство с Министерството на туризма, Министерството на културата и Българската стопанска камара. В дискусията участват министърът на туризма Зарица Динкова, министърът на културата Кръстю Кръстев, представители на законодателната и местната власт, научните среди, неправителствения сектор, медиите.