site.btaВ бивша американска военна база в Нидерландия на 31 януари 2001 г. е произнесена присъдата за взривяването на самолет над Локърби през 1988 г.

В бившата американска военна база “Капм Зейст”, Нидерландия, на 31 януари 2001 г. е произнесена присъдата от шотландски съдебен състав срещу двама либийци, обвинени за взривяването на пътническия самолет Боинг 747 на американската компания "Пан Американ" над шотландското село Локърби на 21 декември 1988 г., при което загиват 270 души. 

Процесът започва на 3 май 2000 г. Либиецът Абдел Басет ал Меграхи е осъден на доживотен затвор, другият подсъдим Ал Амин Халифа Фахима е оправдан. Абдел Басет ал Меграхи е освободен предсрочно от затвора в Шотландия на 20 август 2009 г. по хуманни причини, след като лекарите му поставят диагноза рак в терминален стадий. Умира в дома си на 20 май 2012 г. 

БТА проследява процеса и коментарите за него в емисиише “Международна информация” и “Анализи”:

Шотландският съд в “Камп Зейст” произнесе официално присъдата срещу подсъдимите по делото Локърби

Камп Зейст, 31 януари 2001 г. /БТА/ Шотландският съд, който заседава в бившата военновъздушна база “Камп Зейст” в Холандия, официално произнесе присъдата срещу двамата либийски граждани, подсъдими по делото “Локърби”.
Подсъдимият Абдел Басет Али ал Меграхи, който бе признат за виновен, е осъден на доживотен затвор, двайсет години от който без право на обжалване. Срокът на наказанието започва да тече от 5 април 1999 г., когато той бе предаден в Триполи на представители на ООН и отведен под охрана в “Камп Зейст”.
Другият подсъдим Ал Амин Халифа бе оправдан.
Според АФП обвиненията срещу Абдел Басет Али ал Меграхи са били много повече, по-конкретни и по-обосновани, отколкото срещу втория подсъдим, който бе оправдан.
Четирийсет и осем годишният Ал Меграхи бе описан от обвинението като високопоставен служител на либийските тайни служби, който работел като началник на охраната на либийските авиолинии. Той е работил и като директор на център за стратегически изследвания в Триполи. Обвинението смята, че тези два поста са били прикритие за истинската му дейност в либийските тайни служби.
За присъдата срещу Ал Меграхи натежаха показанията на трима ключови свидетели - собственика на бутик в Малта Тони Гаучи, от чиито магазини били купени дрехите, с които бомбата е била увита и поставена в куфар, швейцарския бизнесмен Едвин Болие и двойния либийски агент Абдул Маджид Жиака. Гаучи потвърдил, че именно Меграхи е купил дрехите, а Едвин Болие, който е собственик на фирма за производство на часовникови механизми признал, че е бил в контакт с подсъдимия, с когото изпробвал таймери в либийската пустиня. Таймер на фирмата на Болие бе открит сред останките от взривения над шотландското селце Локърби американски самолет.
Либийският агент Абдул Маджид Жиака, който работел и за американското разузнаване, свидетелствал, че в навечерието на атентата е видял на летището в Малта двамата подсъдими с кафяв куфар, подобен на този, в който е била поставена бомбата.
Пътуванията на Ал Меграхи съвпадат със сценария, изграден от обвинението, според което двамата подсъдими са изпратили с полет на Еър Малта за Франкфурт куфар, натъпкан с експлозиви и снабден с часовников механизъм. От Франкфурт куфарът бил натоварен в самолет на “Пан Ам”, пътуващ за Ню Йорк.
Съдът не призна за достатъчни доказателствата срещу втория подсъдим Ал Амин Халифа, който работил като представител на либийските авиолинии на летището в Малта.
АФП описва двамата подсъдими като коренно различни не само по външност, но и по характер и ги сравнява с Дон Кихот и Санчо Панса. Ал Меграхи е висок, слаб, сериозен, а Ал Амин Халифа - нисък, закръглен и ведър…

***

Предисторията на процеса за атентата в Локърби
 
София, 31 януари 2001 г. /БТА/ На 21 декември 1988 г. самолет Боинг 747 на американската авиокомпания “Пан Ам”, пътуващ от Франкфурт за Ню Йорк, избухва по време на полет над шотландското селце Локърби.  Загиват всичките 259 души в самолета, 189 от които са американци. Останки от самолета падат върху Локърби и убиват други 11 души на земята. Отломки са открити в радиус 130 км от мястото на експлозията.
На същия 21 декември двамата либийци според обвинението са на хиляди километри от мястото на катастрофата, в международното летище в Малта. Оттам с полет на Еър Малта за Франкфурт те изпращат куфар, натъпкан с експлозив и снабден с часовников механизъм. От Франкфурт куфарът е натоварен в самолета на “Пан Ам”, пътуващ за Ню Йорк.
За да докаже този сценарий, обвинението разпита 228 свидетели в бившата американска военновъздушна база “Камп Зейст”, Холандия, където процесът бе открит официално на 3 май 2000 г.
Материалите по делото, предоставени на тримата шотландски съдии, са 10 000 страници. През 85-дневните съдебни слушания обвиняемите - 48-годишният Абдел Басет Али ал Меграхи и 44-годишният Ал Амин Халифа, следят процеса в превод на арабски език. Мястото, където протича процесът, е специално подбрано. То е изолирано и улеснява работата на службите за сигурност. Част от сградите в бившата база бяха ремонтирани и превърнати в заседателна зала, затвор за двамата обвиняеми, пресцентър и съответните помощни помещения - столова и спортна зала за охраната.
Но за да се стигне до “Камп Зейст”, трябваше да изминат повече от 12 години разследване. Към Либия британските и американските следователи и Интерпол се насочват едва две години след катастрофата - през 1990 г., когато сред останките от самолета са открити парче от детонатор и експлозив Семтекс.
Около година по-късно, на 13-14 ноември 1991 г. САЩ и Великобритания обвиняват за престъплението двамата либийски агенти Абдел Басет Али ал Меграхи и Ал Амин Халифа. Две седмици по-късно те искат от Либия да екстрадира двамата заподозрени за атентата. 
В края на януари 1992 г. ООН осъжда атентата над Локърби и настоява Либия да сътрудничи на международните разследвания. Триполи отказва с мотива, че не може да екстрадира свои граждани в страна, където те са обвинявани в извършване на престъпление. ООН налага на Либия въздушно и оръжейно ембарго. Година по-късно световната организация засилва санкциите срещу Триполи и замразява либийските авоари в чужбина.
На седмата година след налагането на ембаргото тогавашният президент на ЮАР Нелсън Мандела обявява пред либийския парламент и в присъствието на полковник Кадафи, че двамата заподозрени за атентата над Локърби либийски граждани ще бъдат предадени на ООН. До този момент се стига след близо едногодишни пазарлъци между Либия, от една страна, и Великобритания и САЩ, от друга, които най-накрая се съгласяват процесът да бъде воден в трета, "неутрална" страна - Холандия. Триполи пък приема процесът да се води от шотландски съд, смятан за по-благосклонен към защитата от английския.
На 5 април 1999 г. двамата либийци са предадени на властите на ООН в Триполи, за да бъдат отведени в бившата американска военновъздушна база “Камп Зейст”. Следва незабавно вдигане на санкциите на ООН срещу Либия, завоалирано от дипломатите с определението "временно". САЩ настояват санкциите да бъдат отменени окончателно едва след края на процеса. ЕС избързва и вдига санкциите срещу Триполи, с изключение на оръжейното ембарго. 

***

Либия зачита решението на шотландския съд по делото Локърби

Триполи, 31 януари 2001 г. /БТА/ Либия зачита решението на шотландския съд и произнесената присъда по делото Локърби, е заявил пред АФП началникът на отдел информация и сътрудничество в либийското външно министерство Хасуна ал Шауш…
Кореспондент на либийската телевизия съобщи от “Камп Зейст”, Холандия, че Меграхи ще обжалва присъдата в 14-дневен срок.
Хасуна ал Шауш заяви, че Триполи настоява за незабавна отмяна на санкциите на ООН, наложени след атентата над Локърби, както и за обезщетение за понесените от Либия загуби вследствие на тези санкции…
Представителят на либийското външно министерство изрази надежда, че сега, след приключване на процеса по делото Локърби, Либия и Съединените щати ще обърнат страницата и в отношенията на двете страни ще настъпи напредък.
"Надяваме се Съединените щати да променят поведението си", посочи Хасуна ал Шауш, цитиран от АФП.
Триполи и Вашингтон не поддържат дипломатически отношения от 1981 г. насам.
Ал Шауш оцени като позитивно изявлението на американския държавен секретар Колин Пауъл, че Либия е сътрудничила на шотландския съд по време на процеса в “Камп Зейст”, и отбеляза, че по негово мнение решението на шотландския съд няма да има политически последствия. 

***

Триполи трябва да изплати компенсации, за да бъдат отменени санкциите, смята Белият дом

Вашингтон, 31 януари 2001 г. /БТА/ САЩ приветстваха днес присъдата, произнесена срещу един от обвиняемите в процеса Локърби, но заявиха, че Либия трябва да признае отговорността си и да изплати компенсации на семействата на жертвите на атентата, отнел живота на 270 души.
"Искам да уверя семействата на жертвите, че правителството на Съединените щати ще продължи да упражнява натиск върху Либия да поеме отговорност за този акт и да компенсира семействата", заяви президентът Джордж У. Буш.
"Присъдата е победа за международните усилия, но не означава сама по себе си отмяна на санкциите на ООН срещу Либия", се посочва в декларация на Белия дом, оповестена преди изявлението на Буш.
Американското правителство ще се консултира с Лондон и ще обсъди с Либия следващите стъпки, които трябва да предприеме съгласно резолюциите на ООН, за да бъдат отменени санкциите, се посочва в декларацията.

***

Лондон, 31 януари 2001 г. /БТА/ Британското правителство също поиска днес от Либия да признае отговорността си за атентата и да изплати най-малко 700 милиона долара на семействата на жертвите, преди да бъдат отменени санкциите на ООН срещу нея.
Говорител на британското външно министерство заяви, че отговорът на Триполи ще бъде от решаващо значение, тъй като "Либия няма да бъде приета в международната общност, докато не изпълни изцяло задълженията си".
В същото време британският министър на вътрешните работи Джак Стро окачестви присъдата срещу двамата либийски обвиняеми по делото “Локърби” като "задоволителна".
                            
***

Стокхолм, 31 януари 2001 г. /БТА/ Генералният секретар на ООН Кофи Анан изрази надежда, че присъдата ще помогне на близките на жертвите на атентата да се върнат към нормалния живот.
"Надявам се, че тази присъда ще донесе облекчение и ще помогне на близките на жертвите да се върнат към нормалния си живот", каза Анан в изявление, разпространено от Северния информационен център на ООН…

***

Мълчалива победа над терора

Вашингтон, 1 февруари 2001 г. /Джон Ланкастър и Алън Сипрес от Вашингтон пост”/ Осъждането на либийски таен агент за атентата срещу полет 103 на “Пан Ам” над шотландското градче Локърби през 1988 г. слага край на едно от най-скъпите и сложни криминални разследвания в историята. Трудно е обаче да се даде изцяло положителна оценка за резултата.
От една страна присъдата е възмездие за САЩ и Великобритания, които използваха лоста на съдебния процес, придружен от международни търговски санкции, за да принудят правителството на Муамар Кадафи да поеме отговорност за терористичната акция и жертвите да получат възмездие. В същото време, осъждайки либийски офицер от тайните служби, който с почти пълна сигурност е действал по заповед на правителството си, съставът от трима шотландски съдии в Холандия само показа колко ограничени са средствата за борба с подкрепяния от държавата тероризъм.
Като подходиха към бомбения атентат като към криминален случай, а не като към политически акт - подход, датиращ от времето на предишния президент Джордж Буш, САЩ и Великобритания гарантираха, че крайният виновник ще остане ненаказан.
"Естествено, този човек не е решил сам някой хубав ден да взриви самолет и да убие 270 души. Той е изпълнявал заповеди", смята Винсънт Канистрар, отговарящ в ЦРУ за борбата с тероризма по времето на атентата над Локърби. (…)
Вчера в интервю Брент Скаукрофт, който се занимаваше със случая “Локърби” докато беше съветник по въпросите на националната сигурност при Буш-старши, каза, че осъдителната присъда доказва, че САЩ "се справят добре с разкриването на терористи" и че Кадафи стои зад атентата. Той обаче призна, че произнесената присъда е твърде недостатъчна за масовото убийство на 270 души. (…)
Представители на Държавния департамент твърдят, че случаят „Локърби“ е завършил с успех, като е показал как съгласуваните международни усилия, включително и санкциите, могат да променят поведението на терористични държави. Този натиск, посочват те, накара Кадафи не само да предаде двамата заподозрени, но и да прогони от страната групировката “Абу Нидал” и да се дистанцира от палестинските екстремисти, противници на близкоизточния мирен процес. (…)
Едва седмица след атентата на 21 декември 1988 г., при който бяха убити всички 259 души в самолета и 11 жители на градчето Локърби, Джордж Буш-старши обеща да "накаже строго и решително извършителите, веднага след като те бъдат открити". Следователите обиколиха целия свят. Разпитани бяха почти 20 000 души. Експерти сглобиха Боинг747 от отломките, които събраха в района на трагедията.
Първоначално подозренията паднаха върху Сирия и Иран. През 1991 г. обаче следователите заключиха, че двама либийски агенти са поставили куфара с бомбата в самолет, летящ от Малта за Франкфурт. Оттам той бил прехвърлен в полет 103 на “Пан Ам” за Ню Йорк. Изясни се, че става въпрос за държавен тероризъм и служители в администрацията сериозно обмисляха вариант да се отговори с въздушни удари. В крайна сметка обаче Буш направи това, което един негов съветник нарече "съвсем лично решение да прекъсне спиралата на насилие". Американски представители подозираха, че Кадафи може да е наредил да се взриви лайнерът в отговор на американските въздушни удари срещу Либия през 1986 г. Президентът Роналд Рейгън предприе тези удари, за да накаже Кадафи за предполагаемата роля на Триполи в атентата срещу дискотека в Западна Германия, посещавана от американски военни.
САЩ и Великобритания предпочетоха съдебните действия срещу двамата заподозрени либийци и на 14 ноември 1991 г. повдигнаха обвинения срещу двамата заподозрени. "Либийското правителство е отговорно за това чудовищно деяние", каза по това време говорителят на Държавния департамент Ричард Баучър. След като Либия отказа да предаде заподозрените на съд, двете правителства се наложиха в Съвета за сигурност на ООН, за да бъде въведена забрана за въздушни полети, продажба на оръжие и петролни съоръжения за Либия.
Президентът Бил Клинтън дойде на власт през 1993 г. и обеща твърдо поведение спрямо Либия. Под натиска на арабски и европейски съюзници обаче той се съгласи през 1998 г. на компромисния вариант двамата либийци да бъдат съдени в Холандия от шотландски съдии. Либия предаде заподозрените през април 1999 г. и Съветът за сигурност прекрати, но без да отмени официално, санкциите срещу Либия.
Сега след приключването на процеса със сигурност ще бъде оказан натиск за официално вдигане на санкциите. Американски представители заявяват обаче, че това няма да стане, докато Либия не поеме отговорност и не изплати компенсации. Те изтъкват, че нямат намерение и да отменят американските санкции, наложени още по време на рейгъновата администрация.
От друга страна служители на Държавния департамент посочват, че продължаващият американски натиск за санкции срещу Либия затрудняват запазването на санкциите срещу Ирак, което според тях заплашва в много по-голяма степен сигурността на САЩ.
Ян Лесър, специалист по тероризма в “Ранд корпорейшън”, смята, че "целият случай “Локърби” и последиците от него оказват огромен натиск върху либийския режим". Той обаче добавя: "В крайна сметка е много, много трудно да се отвърне на държавния тероризъм, без да се прибягва до сила". 

***

Муамар Кадафи: Либия е мирна страна и ще го докажа

В. Интернешънъл Хералд Трибюн, 2 февруари 2001 г., от Хауърд Шнайдър
Либийският лидер Муамар Кадафи заяви в четвъртък, че в понеделник ще представи доказателство за невинността на Абдел Басет Али ал Меграхи, агентът на либийските тайни служби, който бе осъден за атентата срещу самолета на “Пан Ам”.
Полковник Кадафи направи изненадващото изявление, когато приветстваше със завръщането му втория обвиняем Ал Амин Халифа, който бе оправдан от шотландски съд в Холандия. Преметнал ръка през рамото на Халифа, който бе освободен след близо две години в затвора и девет месеца процес, полковник Кадафи обвини Съединените щати, че са повлияли върху присъдата на Меграхи.
Присъдата бе произнесена под натиска на американците и аз имам доказателства, че той е невинен, заяви Кадафи.
Сочейки към своята бивша къща, разрушена при бомбардировката на американски самолети през 1986 г., която трябваше да бъде наказание за либийската подкрепа за тероризма, той заяви също, че няма да се съгласи на американските и британските искания да бъдат изплатени компенсации на семействата на загиналите или да поеме отговорност за експлозията.
“Виждате ли? Погледнете, погледнете къщата!”, извика той на английски, посочвайки развалините на сградата:  "Ако говорим за жертви, трябва да говорим за жертвите от 1986 г".
…Коментарът на либийския лидер показва, че дори и със съдебна присъда политическата и дипломатическата битка около една от най-разрушителните терористични прояви ще продължи.
Съединените щати заявиха, че планират да въведат санкции срещу Либия, за да окажат натиск в подкрепа на исканията за компенсации, и ще продължат да разследват дали Меграхи е извършил атентата по заповед на по-висшестоящи. Американската позиция попари надеждите на Либия, че нейното желание да предаде двамата мъже на съда ще доведе до скорошен край на международната изолация на страната и до възстановяване на дипломатическите връзки със Запада.
…Макар либийски дипломати и официални представители да заявиха първоначално, че страната им ще приема присъдата, отношението тук в либийската столица говори друго. Полковник Кадафи заяви, че е готов да обяви пред света какво в действителност се е случило, докато други изразиха объркване заради факта, че единият от обвиняемите може да бъде обявен за невинен, а другият за виновен…
…Заобиколен от телевизионни камери, Халифа показа знака на победата, когато се появи от самолета, облечен в традиционната бяла либийска роба и черна барета, и семейството и приятелите му незабавно заскандираха "Аллах акбар" - "Аллах е велик!".
След кратко посрещане на летището той бе преведен през Триполи с колона от автомобили… В негова чест бе заколена камила, чиято кръв се плисна в кална локва в подножието на паметник, изобразяващ вдигнат юмрук, който смачква американски самолет… 

***

Шотландски професор по право дава слаба оценка за работата на съда в “Камп Зейст”

Лондон, 4 февруари 2001 г. /БТА/ Шотландският юрист, който разработи процедурата за съдебния процес срещу двамата либийци, заподозрени в организирането на атентата над Локърби, заяви, че признаването за виновен на един от тях е базирано върху "много, много слаби доказателства", предаде АФП.
"Далеч бях от мисълта, че шотландски съдия ще осъди някого, бил той дори либиец, на базата на такива доказателства", подчерта професор Робърт Блек.
В интервю за британския вестник “Сънди Телеграф” професор Блек посочи, че е бил "абсолютно шокиран и изненадан" от доживотната присъда на обвиняемия Абдел Басет Али ал Меграхи…

***

Кадафи: Светът се заблуждава за ролята на Либия в атентата над Локърби

Триполи, 5 февруари 2001 г. /БТА/ Светът се заблуждава за либийската роля в атентата над шотландския град Локърби, заяви днес Муамар Кадафи. Той отново настоя, че нито либийската държава, нито либийският таен агент Абдел Басет ал Меграхи, който беше осъден на доживотен затвор за атентата през 1988 година, имат някаква вина.
В четвъртък Кадафи обеща, че днес ще представи доказателства за невинността на Меграхи.
В изявление пред журналисти тази вечер либийският лидер заяви, че Меграхи е "заложник" на шотландското правосъдие и нарече самия процес "маскарад".  Той обаче не направи нито едно от обещаните "разкрития", отбелязва АФП.
Абдел Басет е невинен, няма нито едно категорично доказателство срещу него. Присъдата на шотландския съд "ще остане в историята като най-голямата несправедливост на века", допълни Кадафи. Осъждането на единия от заподозрените и освобождаването на другия цели, според него, да успокои както Либия, така и семействата на загиналите при атентата…