site.btaКакво да правим, ако срещнем лисица в градска среда обясни за БТА експерт от WWF

Какво да правим, ако срещнем лисица в градска среда обясни за БТА експерт от WWF
Какво да правим, ако срещнем лисица в градска среда обясни за БТА експерт от WWF
Снимка: Владимир Захариев

Лисица на разходка в столичния район „Слатина“ бе заснета на бул. „Шипченски проход“. „Лисица в центъра на София“, „движи се все едно бърза за покупки“ и „Слатина ми е Лондон“ са само част от коментарите под поста на кмета на столичния район „Слатина“ Георги Илиев във Фейсбук. Постът му е със заглавие „Зима. Лисица на Шипченски проход“. Пред БТА Илиев потвърди автентичността на снимките, публикувани във фейсбук профила му. Снимките са с автор Владимир Захариев. 

Явно, когато застудее, лисиците слизат от планината, за да си търсят храна. За другите големи градове е част от техния натюрел, разказа кметът на столичния район и добави, че според коментарите под поста му лисиците явно са нормална гледка в Лондон. Илиев добави, че има фотографии от 50-те години, на които се виждат диви животни – сърни и елени в района при Телевизионната кула. 

Дивите животни в нашата част на София може и да не са нещо необичайно предвид близостта на района до Витоша, каза кметът. 

Александър Дуцов, старши експерт „Опазване на видове“ във WWF, коментира за БТА проблема с опазването на дивите животни в градска среда. 

Оказва се, че в България няма екип, който да се погрижи за дивите животни, попаднали в градска среда. Няма и гаранции, че ако лисицата бъде заловена и върната в дивата природа, след това няма да се върне, тъй като вече е свикнала с по-лесния източник на храна, предоставен ѝ от човека, коментира още Дуцов.

За преместването на лисица от градска в горска среда неправителствената организация е търсена и друг път. Вече имахме няколко такива казуса. Оказа се, че няма институция в България, която да се занимава с диви животни в градска среда. Ловджиите просто искат да ги застрелят, но нямат такова право в населени места. Законът позволява само на полицията да използва огнестрелно оръжие в населени места. Видът не е защитен и съответно Регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) няма отношение към него. Горските казват, че могат само да я застрелят, евентуално. Преди време търсихме капан, заради сигнал на жена, близо до град Елин Пелин. Жената се притесняваше заради децата си, които играеха в двора, а лисицата влизаше вътре. Искаше да я хванем и да я пуснем някъде в гората. Честно казано такива хора са единици, коментира експертът. Според него малцина са хора, които купуват безопасни капани, за да уловят дивото животно и да го върнат в естествената му среда. 

При друг случай открихме лисица в окаяно състояние в кв. „Драгалевци“. Успяхме да я заловим с примка и да я занесем в Столичния зоопарк, който е единственото регистрирано като спасителен център звено. Там реално има изолатор, в който дивото животно, открито в градска среда, може да бъде поставено под карантина. Лисицата в кв. „Драгалевци“ бе в безпомощно състояние и се оказа болна от бяс, добави Александър Дуцов.

Хората, които срещнат дивото животно в градска среда, да не го хранят и да не се опитват да го пипат

Принципно лисиците са хищници. Опасни са, защото може да носят бяс. Ако носи бяс, лисицата ще се държи неадекватно – ще се крие, ще хапе, ще съска. Така че, основният ми съвет към хората, които срещнат лисица в градска среда, е да не я хранят, да не я глезят. Ако ѝ дават храна от ръка, със сигурност ще свикне още повече с хората и ще стане като домашна. Възможно е да е слязла от планината, защото вече е свикнала с туристите на Витоша, коментира експертът. Той посочи, че в социалните мрежи и по форумите е пълно със снимки на лисици, които стоят до хижите и се хранят с остатъците от храна на туристите. По този начин дивото животно привиква с хората. 

Експертът предположи, че лисицата от „Слатина“ е била привлечена, освен от лесната храна, и от наличието на градинки и паркове. Най-вероятно просто е много гладна и търси алтернативи, посочи Дуцов.  

Освен в района на „Слатина“, лисици са били забелязани от еколозите и в района на Южния парк и в крайните квартали на града. Не е нещо ненормално лисиците да слизат от гората в града. В малките населени места хората ги забелязват, защото притесняват отглежданите от тях животни, коментира експертът. 

Лисиците са от семейство кучета 

Като цяло лисиците не живеят в групи или глутници за разлика от вълците. Лисиците се хранят с плъхове и мишки, а покрай хората винаги е имало много остатъци от храна, което е причина за голямата популация на плъхове и мишки, коментира Александър Дуцов. Лисицата живее самостоятелно. Женската отглежда сама малките си. Събира се с мъжките само по време на размножителния период. Освен с гризачи лисиците се хранят и с наземни птици. Като всички бозайници те са доста интелигентни. Оцеляването им в природата е доста трудно и в момента, в който открият някакъв по-лесен източник на храна, свикват да се хранят по този начин, добави още Дуцов. 

В природата ролята им е изцяло положителна. Тя е дребен хищник и като такъв, заедно с грабливите птици контролира популацията на гризачите. Но лисиците могат и да са много притеснителни – да нападат домашни животни, да пренасят болести. Ловците не ги харесват, защото се хранят с яребици и пъдпъдъци и по този начин намаляват популацията им. Животното не е защитен вид и се ловува в България. Като цяло ловните дружинки ги стрелят и по този начин упражняват контрол върху популацията на хищник, допълни експертът. 

В градски условия лисиците също оцелява прекрасно. Адаптират се без никакъв проблем. Свикват с шума, защото повечето излизат привечер или рано сутрин като всички хищници. Намират лесен улов покрай отпадъците на хората, както и там, където има хамбари, където се съхранява зърно, при кофите за боклук, нерегламентираните сметища, добави Дуцов. 

Боклукът на хората се явява стабилен източник на храна. Ако няма директно преследване лисиците много бързо свикват и се приспособяват с градската среда, добави той. 

Любопитно е, че в Русия преди време бе направено едно проучване в Института за ценни кожи. Във въпросния институт лисиците са били отглеждани за кожи. В хода на отглеждането те били разделени на агресивни, които съскат, когато човек ги приближи, и на по-приятелски настроени. Част от по-дружелюбните лисици са селектирани за дресиране, обясни експертът. По думите му от проучването се оказало, че лисиците са податливи на дресировка и опитомяване. 

Друго проучване е свързано с един маркиран вълк в Румъния. Той просто си минавал на разходка през целия град вечерно време. Отивал на бунището, където ловувал мишки, плъхове, разказа Дуцов. Американска поговорка гласи, че мечка, която привиква на храна от хората, е мъртва мечка. Рано или късно същото се случва и с дивите животни попаднали в градска среда, смята експертът. 

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 03:23 на 27.11.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация