Напрежението в района на Африканския рог ескалира, след като на първи януари Етиопия сключи меморандум за разбирателство със Сомалиленд, предвиждащ Адис Абеба да получи достъп до 20 километра от крайбрежието на отцепилата се от Сомалия територия в замяна на дялове в етиопски държавни компании и евентуалното признаване на независимостта ѝ.
Сомалиленд, който се отдели от Сомалия през 1991 г., граничи с Червено море, а това е гореща точка на сигурността и стратегически морски коридор не само за африканските държави и арабските страни от Персийския залив, но и за световни сили като САЩ, Китай и Русия, отбелязва “Евронюз".
Етиопия, където живеят около 120 милиона души, е втората по население страна в Африка и над 90 % от търговията ѝ зависи от пристанищата в Джибути, посочва Ройтерс. За да използва портовете на съседната си страна, Етиопия трябва да плаща такси в размер на над 1,5 милиарда долара годишно.
Етиопското правителство твърди, че просто е сключило търговско споразумение със Сомалиленд заради нуждата от достъп до море, но Сомалия нарече сделката "нарушение на международното право" и заяви, че ще я блокира.
Споразумението между Етиопия и Сомалиленд и възраженията на Сомалия
През октомври етиопският премиер Абий Ахмед публично изложи аргументите си за нуждата от достъп до море и цитира етиопски генерал от 19-и век, който нарича Червено море "естествена граница" на страната.
Етиопия губи достъпа до морето в началото на 90-те години, когато тогавашната ѝ провинция Еритрея се отделя след тригодишна война. Стремежът на Абий да си го възвърне се радва на широка политическа подкрепа.
Точните текстове в меморандума за разбирателство, подписан от лидерите на Етиопия и Сомалиленд, не са оповестени публично, което е проблем, тъй като има различни версии за това какво са договорили двете страни, отбелязва Би Би Си.
Сомалиленд заяви, че може да отдаде под наем участък от крайбрежието си на военноморските сили на Етиопия и тази подробност бе потвърдена от Адис Абеба, а в замяна Сомалиленд да получи дял в националната авиокомпания “Етиопия еърлайнс".
В деня на подписването обаче президентът на Сомалиленд Муси Бихи Абди каза, че споразумението включва и раздел, в който се посочва, че в даден момент Етиопия ще признае Сомалиленд като независима държава.
Президентът на Сомалия Хасан Шейх Мохамуд осъди споразумението между Сомалиленд и Етиопия. "Ние няма да стоим безучастно и да гледаме как нашата териториална неприкосновеност е изложена на опасност", заяви Мохамуд пред сомалийския парламент.
Той обвини етиопския премиер Абий Ахмед, че го е държал "в неведение" за сделката със Сомалиленд, когато двамата са се срещнали в Джибути в края на декември и са провели "чудесни" разговори за "единството" на Сомалия. Това е станало само няколко дни преди подписването на меморандума за разбирателство, посочва Би Би Си.
"Продължаваме да използваме всички дипломатически възможности и мисля, че Етиопия ще се опомни, но сме готови за война, ако Абий иска такава", каза високопоставен съветник на сомалийския президент, цитиран от в. “Гардиън“.
Конфликтът между Сомалиленд и Сомалия
Сомалиленд е британска колония до 1960 година и обявява независимост, продължила едва пет дни, след което доброволно се обединява със бившата италианска колония Сомалия. През 1991 година обаче Сомалиленд се отцепва след десетгодишна борба срещу подкрепяния от Съветския съюз военен режим, пише още “Гардиън“.
В продължение на две десетилетия Сомалия е подвластна на "Аш Шабаб", мощен клон на "Ал Каида", което я превръща в една от най-опасните държави в света. За разлика от нея Сомалиленд е сравнително мирна страна, макар че неотдавна по източната ѝ граница имаше сблъсъци.
Сомалиленд все още не е призната от нито една държава. Западните правителства няма да я признаят преди африканските държави, но лидерите на континента се въздържат, следвайки дългогодишната политика на Африканския съюз срещу прекрояването на националните граници, наследени от колонизаторите.
Сега Сомалиленд трудно привлича инвестиции и е откъснат от международното финансиране, което в повечето случаи минава през Могадишу. Външният министър на Сомалиленд Еса Каид заяви в интервю за "Обзървър", че споразумението с Етиопия ще "узакони“ независимостта на територията и освен това може да предизвика "ефекта на доминото" и да получи признание и от други държави.
Нарастващо напрежение в региона
Като се има предвид хроничната нестабилност в Сомалия, Етиопия и Судан, както и стратегическото местоположение на Африканския рог от другата страна на Червено море и Персийския залив, някои анализатори се опасяват, че ако спорът ескалира, може да въвлече и други страни, пише Ройтерс.
Близкоизточните сили, включително Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Турция и Катар, се борят за влияние в региона, като правят икономически инвестиции, откриват военни бази и продават оръжия.
Досега нито една държава не е подкрепила публично пристанищното споразумение. Арабската лига, в която членува Сомалия, потвърди подкрепата си за суверенитета на Сомалия над Сомалиленд. Такава е и позицията на Африканския съюз, ЕС и САЩ.
Президентът на Египет Абдел Фатах ас Сиси е в хладни отношения с Етиопия заради спор за язовир, построен от Етиопия на приток на река Нил. Той заяви миналата неделя, че няма да позволи на никого да заплашва Сомалия.
Еритрея не е коментирала сделката, но нейният президент Исаяс Афверки покани сомалийския президент в Асмара малко след обявяването ѝ.
Държавите от Персийския залив винаги са разглеждали региона на Африканския рог като стратегическа граница, като се твърди, че ОАЕ, които значително засилват икономическото си влияние в региона, са изиграли роля за сключването на пристанищното споразумение, посочва “Евронюз".
Нарастват и опасенията, че конфликтът може да се разрасне и да застраши корабите, преминаващи през египетския Суецки канал, който свързва Средиземно море с Индийския океан през Червено море.
Политическите и икономическите проблеми на региона на Африканския рог са толкова големи, че не могат да бъдат решени сами. Избухването на война между Етиопия и Сомалия би имало катастрофални последици не само за региона, но и за цяла Африка, коментира медията.
/НС/
news.modal.text
