site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 29 януари в историята

29 януари 2024 г., понеделник, 5-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на пренасяне мощите на св. Игнатий Богоносец. Св. мчк Димитрий Сливенски.

В България се отбелязва:

Професионалният празник на работещите в системата на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" към Министерство на правосъдието. Обявен с Решение 862 на Министерския съвет от 15 декември 2006 г. Годишнина от утвърждаването (1879) от руския императорски комисар княз Александър Дондуков-Корсаков на "Привременните правила за учредяване на затворите". Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" е специализирана административна структура към Министерство на правосъдието, която упражнява пряко ръководство и контрол върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

На този ден в България:

1866 - Трупата на българския общонароден браилски театър на Българското театрално общество представя първото си представление - драмата "Стоян Войвода" от Добри Войников. За първи път в театрално представление участват и актриси. Трупата е създадена в Браила, Румъния, от Добри Войников. През май 1866 г. театърът гостува в Националния театър в Букурещ с "Райна Княгиня" и "Стоян Войвода". Спектаклите се играят на български език, приходите са предназначени за издръжка на българското училище и за построяване на българска църква в Браила. В репертоара са включени само пиеси от Добри Войников. Трупата съществува до 1870 г.

1878 - Градовете Търговище и Кюстендил са освободени от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

1926 - Излиза бр. 1 на в. "Новини", независим всекидневник. Последният брой излиза на 4 септември 1928 г.

1929 - В "Казиното" (дн. Градска галерия) в София се провежда първият конкурс за "Най-красивата българка" в България, организиран от в. "Зора". Победителка в конкурса е 22-годишната Люба Йоцова от Враца, която става първата "Мис България". В журито са художниците Стефан Иванов, Никола Маринов и Борислав Митов, скулпторът Андрей Николов, който е и председател на журито, проф. Асен Златаров, оперната певица Констанца Кирова и директорът на в. "Зора" Данаил Крапчев. Изискването за участие е кандидатките "да бъдат стройни, с елегантна фигура, красива глава с големи, изразителни очи, нежна усмивка, умни и скромни". Няма изисквания за точен ръст, мерки и др. Кандидатките се явяват в народни носии. Общо 200 момичета изпращат своите снимки, които са окачени на витрината на голям магазин в столицата и всеки минувач може да ги разглежда. От тях журито избира осем, но разрешава до конкурса да бъдат допуснати и други кандидатки, които "в последния момент се престрашили и са дошли направо на конкурса, без предварително да са изпращали своя снимка". Така става и с Люба Йоцова, която не е имала намерение да участва, но нейни приятелки я уговарят да се яви вечерта в " Казино", където пръв я забелязва проф. Асен Златаров и я кани да участва. Председателят на журито скулпторът Андрей Николов представя първата "Мис България" така: "Избирайки от най-красивите оная, която ще представя красотата на българката на международния конкурс в Париж, ние не можехме да изберем една красота открита, очебиюща, която всеки може да види, а трябваше да предпочетем една красота, прикрита, тиха, скромна, изразителна, която най-добре отговаря на нашия национален характер". Спечелила приза "Мис България", Люба Йоцова заминава за Париж, където десет брюнетки и седем блондинки са кандидатки за "Мис Европа". Люба Йоцова е класирана в първата петица. Отправена и е покана за участие в световния конкурс "Мис Свят" в Америка, но тя отказва пътуването. След избирането й за "Мис България" става рекламно лице на апарата за къдрене на коса "Йожен" и на цигарите, произведени от фабриката "Томасян", а парфюмерийната фабрика "Папазов" пуска на пазара парфюм "Люба", лотарийни билети са отпечатани с нейния лик и др.

1946 - В София е основано Общество на свободните писатели извън Съюза на българските писатели, което съществува до 1950 г.

1992 - В Хасково излиза бр. 1 на в. "Новинар юг". Последният брой на вестника излиза на 2 септември 2013 г.

1997 - С решение на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ), Конфедерация на труда (КТ) "Подкрепа" и Обединението за национални синдикални и граждански действия "Промяна" е обявена национална стачка срещу управлението на Българската социалистическа партия. В 7.00 ч. започват ефективни стачни действия, като в цялата страна се включват повече от 534 предприятия с обща численост на персонала 335 665 души и повече от 350 синдикални структури в детски градини и училища. Стачката е продължение на започналите на 3 януари 1997 г. протести в страната срещу резкия скок на инфлацията, която прераства в хиперинфлация, и тоталната безпомощност на правителството на Жан Виденов да овладее икономическата криза и да предотврати обедняването на населението. Исканията на синдикатите са икономически и социални, както и бъдат организирани предсрочни парламентарни избори и да се изготви антикризисна програма. Стачката е прекратена на 5 февруари 1997 г., след като на 4 февруари 1997 г. номинираният от Демократичната левица за министър-председател Николай Добрев връща връчения му на 28 януари 1997 г. мандат за съставяне на правителство и Консултативният съвет по национална сигурност при президента постига споразумение за запазване на социалния мир и за провеждане на предсрочни парламентарни избори.

1999 - Излиза брой 1 на списание "Атлетика".
Списанието е за българска и световна лека атлетика и излиза на всеки два месеца (6 броя на година).

2008 - Със заповед на министъра на околната среда и водите Джевдет Чакъров защитената местност "Чинар дере" в землището на с. Тополово, община Асеновград, се увеличава със 72 дка и общата й площ става 445,7 дка. Целта е да се съхрани едно от последните естествени находища на източен чинар в България.

2015 - Министърът на икономиката Божидар Лукарски открива първия технологичен обект от Комплекса за дълбочинна преработка на нефта в "Лукойл Нефтохим Бургас". Инсталацията "Газова сяра-4" е на стойност 71 млн. долара и е първата фаза от инвестиционния план на компанията, който е в размер на 1,5 млрд. долара.

2016 - Председателят на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) Лъчезар Костов официално връчва на изпълнителния директор на АЕЦ "Козлодуй" Димитър Ангелов лицензия за експлоатация на Хранилище за сухо съхранение на отработено ядрено гориво от спрените реактори на централата. Документът е издаден на 28 януари 2016 г. и е за срок от 10 години. Хранилището е предназначено за отработеното ядрено гориво от реакторите на спрените 440-мегаватови първи-четвърти блок на АЕЦ "Козлодуй".

2018 - В София, Сливен, Ловеч, Варна, Бобов дол, Плевен и други градове в страната се провеждат протести на надзиратели от затворите и съдебни охранители с искания за увеличаване на заплатите и изравняването им с възнагражденията на колегите им от МВР, изравняване на критериите за утежнени условия на труд с МВР, както и увеличаване на щата.

2019 - В "София хотел Балкан" се провежда 13-ата годишна среща на бизнеса с правителството. Форумът е посветен на пътя на България към Еврозоната и какви ще са ефектите върху икономиката. Участват заместник-председателят на Европейската комисия и еврокомисар за еврото и социалния диалог и за финансовата стабилност, финансовите услуги и капиталовите пазари Валдис Домбровскис, министър-председателят Бойко Борисов, министърът на финансите Владислав Горанов и управителят на Българската народна банка Димитър Радев. Валдис Домбровскис изразява удовлетвореност от това, че България твърдо е поела по пътя на присъединяването към еврозоната. Бойко Борисов информира по време на среща за решение на Световната банка да направи световен изнесен център в София, което ще доведе създаването на 200 високотехнологични работни места.

2020 - Народното събрание гласува вот на недоверие към правителството на министър-председателя Бойко Борисов заради провал на политиката в областта на околната среда и водите по повод водната криза в Перник, където от 18 ноември 2019 г. е въведен режим на водата поради нарушения воден баланс в язовир "Студена", захранващ града с питейна вода. Със 124 гласа "против", 102 гласа "за" и 9 гласа "въздържал се" парламентът отхвърля вота. Вотът на недоверие е внесен 20 януари 2020 г. от Парламентарната група на "БСП за България" с подписите на 78 народни представители и е четвъртият вот на недоверие към правителството.

2021 - Народното събрание приема на второ четене промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), съгласно които разследването по дела за престъпления, извършени от главния прокурор или негов заместник, ще се провежда от прокурора по разследването срещу главния прокурор или негов заместник. Приетите разпоредби предвиждат прокурорът по разследването срещу главния прокурор или негов заместник да може да възлага отделни действия по разследването на следовател от следствения отдел в специализираната прокуратура, както и да може да откаже да образува досъдебно производство, за което следва да уведоми пострадалия или неговите наследници, ощетеното юридическо лице и лицето, направило съобщението. Отказът може да се обжалва пред специализирания наказателен съд и пред Апелативния специализиран наказателен съд.

2022 - В София на втората национална конференция на партия "Да, България" Христо Иванов е преизбран за председател на партията. На националната конференция е избран Национален съвет на партията от 60 души измежду 134 кандидати.
 
На този ден по света:

1616 - Експедицията на нидерландските мореплаватели Якоб Лемер и Виллем Корнелис Схаутен открива нос Хорн в Огнена земя, най-южната точка на Южна Америка. Наречен е на името на родния град на Виллем Корнелис Схаутен - Хорн, Нидерландия.

1635 - Основана е Френската академия. На този ден крал Луи XIII подписва документа, с който кардинал Ришельо предлага  да се създаде Френска академия и по този начин официализира създаването на академията. Целта на Френската академия е запазване и усъвършенстване на френския език, като за това съгласно чл. 26 от устава  "ще бъдат съставени речник, граматика, реторика и поетика". Първото издание на речника е от 1694 г. Последното девето издание на речника е в три тома - първият е публикуван през 1992 г., вторият том - през 2000 г. и третият том - през 2011 г. Академията има 40 членове, които се избират пожизнено. Отличителен знак на академиците е зелен фрак.

1861 - Канзас е обявен за 34-ия американски щат.

1886 - В Карлсруе Карл Бенц получава патент за изобретения от него автомобил с бензинов двигател(1885). Това е триколесният автомобил с едноцилиндров четиритактов двигател с електрическо запалване, карбуратор, охладителна и задвижваща системи и стоманена рамка. Представен е в Манхайм, Германия, на 3 юли 1886 г.

1924 - Американецът Карл Тейлър патентова машина за производство на вафлените фунийки за сладолед.

1957 - Приета е Конвенцията на ООН за гражданството на омъжената жена. Конвенцията е открита за подписване и ратификация с резолюция 1040 (XI) на Общото събрание на ООН на 29 февруари 1957 г. Влиза в сила от 11 август 1958 г.

1964 - Открити са 9-ите зимни Олимпийски игри в Инсбрук, Австрия. Игрите завършват на 9 февруари 1964 г. В тях участват 1091 спортисти (199 жени и 892 мъже) от 36 държави, които се състезават в 6 вида спорт.

1985 - Академичният съвет на Оксфордския университет във Великобритания отказва да присъди на министър-председателката Маргарет Тачър званието почетен доктор в знак на протест срещу съкращаването на бюджета за образование. Маргарет Тачър е випускничка на същия университет.

1996 - Във Венеция, Италия, пожар унищожава сградата на операта "Ла Фениче". Театърът е построен през 1792 г. След пожара е открит отново на 14 декември 2003 г.

1998 - Във Вашингтон, в сградата на Държавния департамент на САЩ , официални представители от 15 държави - Канада, Русия, САЩ, Япония и 11 от страните членки на Европейската агенция за космически изследвания - Белгия, Великобритания, Дания, Германия, Испания, Италия, Норвегия, Франция, Нидерландия, Швейцария и Швеция, подписват междуправителствено споразумение за сътрудничество в проектирането, изграждането и експлоатацията на международна космическа станция. Съответните агенции за  космически изследвания подписват четири протокола. В документите се посочват задълженията на страните, участващи в проекта.

1999 - Генералният секретар на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) Хавиер Солана изпраща писма до министрите на външните работи на Полша, Чехия и Унгария с официални покани за членство в НАТО. На официалната церемония на 12 март 1999 г. в библиотеката "Труман" в гр. Индипендънс, Мисури, САЩ, са връчени документите за членство в НАТО на Унгария, Чехия и Полша.

2002 - В Афганистан преходното правителство възстановява стария национален флаг на страната - три вертикални ленти в черно, червено и зелено. В средата е гербът на Афганистан - емблема на джамия с купол, върху който е изписано "Няма друг бог освен Аллах и Мохамед е негов пророк". Флагът, въведен през 1928 г. от крал Амамула Шах, е известен като "флага на Захир Шах". През 1978 г. флагът е заменен от режима на тилибаните с чисто бяло знаме като символ на чистотата.

2002 - САЩ отменят икономическите санкции срещу Афганистан, наложени през 1999 г. на правителството на талибаните.

2005 - Американски съд осъжда Джефри Ли Парсън - създателя на компютърния вирус "Бластър" на година и половина лишаване от свобода. През деветте месеца от присъдата си той ще трябва да извършва обществено-полезен труд. От вируса Бластър през 2003 г. са повредени около 500 000 компютъра в цял свят. Компанията "Майкрософт" изчислява щетите на над 1 млн. долара.

2006 - В Албания е приет закон против назначенията по роднинска линия в държавния сектор като мярка срещу ширещата се корупция, заради която страната е обект на критики от различни международни организации.

2007 - В Израел Кнесетът (парламентът) одобрява назначаването на първия министър мюсюлманин в правителството - Ралеб Маджаделе, който заема поста министър без портфейл.

2009 - В Япония са изпълнени четири смъртни присъди срещу осъдени за убийства. Япония е една от малкото държави, където има смъртно наказание. През 2008 г. са извършени 15 екзекуции - с 6 повече отколкото през 2007 г. Смъртните присъди в страната се изпълняват чрез обесване, осъдените са уведомявани едва няколко часа преди екзекуцията, а роднините им - след нея.

2012 - Във Виена, Австрия, Хилдегард Буриан, една от водещите фигури на женското католическо социално движение от първата половина на 20-и в. и основателка на ордена "Каритас социалис", е обявена за блажена на церемония в катедралата "Свети Стефан". Папският декрет е прочетен от италианския кардинал Анджело Амато, изпратен от папа Бенедикт Шестнайсети.

2016 - Федералното статистическо бюро (Дестатис) публикува данни, според които населението на Германия е нараснало със 700 000 души през 2015 г., достигайки 81,9 млн. души. Въпреки ръста на новородените, естественият прираст на населението се е забавил през 2015 г. заради т.нар. дефицит на ражданията - значително по-големия брой на починалите спрямо 2014 г. Починалите през 2015 г. са между 905 000 и 930 000 срещу 868 000 през 2014 г. Ражданията през 2015 г. са между 705 000 и 730 000, с 200 000 по-малко от починалите. Дефицитът е бил компенсиран от рекордния брой мигранти, пристигнали в Германия в сравнение с предишни години. Нетната миграция в страната през 2015 г. е отчетена като 900 000 души. Предишният рекорд е през 1992 г. и е близо 800 000 души.

2021 - В Стокхолм, Швеция, международното движение "Животът на чернокожите има значение" е определено за носител на наградата "Улоф Палме" за 2020 година. Журито, присъждащо наградата, изтъква работата на движението "за мирно гражданско неподчинение срещу полицейската жестокост и расовото насилие по целия свят". Наградата "Улоф Палме" в размер на 100 000 долара е учредена през 1987 г. в памет на покойния шведски министър-председател Улоф Палме, убит през 1986 г.

2022 - Президентът на Италия Серджо Матарела е преизбран от депутатите и делегатите от 20-те италиански области за втори седемгодишен мандат на осмия кръг от гласуването за президент на страната. Той събира минималния брой от 505 гласа, необходим за преизбирането му. По-рано същия ден депутати призовават 80-годишния президент, заявил, че не иска втори мандат, да промени решението си, след като пет дни парламентът не успява да се обедини около друга кандидатура. Това е вторият случай в историята на страната, когато действащ президент на Италия е призован да остане на поста. През 2013 г. политически лидери призовават тогавашния президент Джорджо Наполитано, който тогава е на почти 90 години, да остане за още един мандат, след като не успяват да постигнат консенсус.

2023 -  Произведен референдум в Лихтенщайн, на който 73 процента от избирателите отхвърлят предложението за забрана на казината. Предложението за референдума е на Група за натиск с аргументите за пристрастяването към залаганията и потенциалните вреди за репутацията на Лихтенщайн. В страната, наричана „Лас Вегас на Алпите“, има шест казина. В подкрепа на забраната гласуват 27 процента. Избирателната активност е 70 процента при население на Лихтенщайн от 40 000 души.
 
Родени на този ден българи:

Христо Борина (ист. име Христо Цанев Минев), поет и обществен деец (1882-1967).
Библиотекар в Народната библиотека в София (1915-1919) и главен библиотекар на библиотеката (1919-1922). Секретар по печата в българската легация в Прага. Един от основателите на Съюза на българските писатели (1913). Първите си стихотворения печата през 1903 г. в сп. "Орало" (1894-1949). Сътрудничи на сп. "Женски труд" (1904-1905), сп. "Мисъл" (1892-1907) и др. Автор е на стихосбирките "За родния край. 1908-1912" (1913), "От полето на честта. 1913-1916" (1916), "Светли пътеки" (1935) и др.

Георги Атанасов, български художник илюстратор и приложник (1904-1952).
Преподавател по обща декорация в Държавната художествена академия /дн. Национална художествена академия/ (1948-1952). Работи в много области на приложното изкуство - стъклопис, стенопис, проектиране на килими и гоблени и др. Илюстрира приказките на Ран Босилек "Неродена мома" (1933), "Жива вода" (1934), оформя "Златна книга на песните" (1949), "Български народни носии и шевици" (1950), изработва стъклописите на Министерството на войната (дн. Министерство на отбраната) (1941) и др. Лауреат на Димитровска награда (1952, посмъртно).

Стефан Гечев, писател, поет и преводач (1911-2000).
Бил е преводач в българската легация в Атина, Гърция, (1936-1942), аташе по печата в българската легация в Братислава, Словакия (1942-1944) и консул (1946), втори секретар в българската легация във Варшава, Полша (1947-1949). Редактор във в. "Стършел" (1950-1956), драматург в новосъздадения Сатиричен театър (1957-1958). Редактор в сп. "Пламък" (1959-1965), заместник главен редактор в сп. "Контакти" (1966). Автор е на стихове, разкази, фейлетони, драми, критика, криминални и приключенски романи, публицистика, преводи. Носител на почетна грамота на Министерството на културата на България за принос в развитието и популяризирането на българската култура (1997), на високото отличие на Франция "Кавалер на ордена за изкуство и култура" (17 юни 1997), на Грамота от Съюза на преводачите, съвместно с посолството на Република Гърция за цялостна преводаческа дейност и за приноса му за популяризиране на гръцката литература в България (28 юли 1997).

проф. Кръстьо Мирски, актьор, режисьор и педагог (1920-1978).
От 1943 г. е преподавател по сценични упражнения и история на театъра в Държавната театрална школа и по актьорско майсторство и режисура в Държавното висше театрално училище. Асистент-режисьор (1943-1944) и режисьор в Народния театър "Иван Вазов" (1945-1978), режисьор в Народния театър във Варна (1944-1945). Заместник-ректор на Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (1956-1957) и един от организаторите на Учебния театър към института (1956). Директор на Народния театър за младежта (1957-1960). Заместник-председател на Съюза на артистите в България (1 юли 1965-15 декември 1970). Лауреат на Димитровска награда трета степен (май 1950), втора степен (април 1953). Удостоен със званията "Народен  артист" (май 1967) и "Герой на социалистическия труд" (1976). Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (декември 1954), на орден "Червено знаме на труда" (1959), на орден "9 септември 1944" първа степен (февруари 1970).

Иван Стоянович, писател, журналист и кинокритик (1930-1999).
Редактор в Радио София (1955-1956). Главен редактор на сп. "Български филми" (1957-1990) и на сп. "Интеркино" (1991-1992). Директор на Българска национална телевизия (1992-1993). Директор на студия за анимационни филми "София" (1993). Автор е на статии, рецензии, есета; на 12 книги с публицистика; сборници на културна тематика; 29 сценария за документални и анимационни филми, на 5 белетристични книги; 3 реализирани пиеси за драматичен и куклен театър и др.

проф. Любомир Павлов (Любомир Павлов Кръстев), политик и общественик (1931-2007).
Заместник-председател на Комитета за изкуство и култура /с ранг на министър/ (1 юли 1975-19 юни 1976). Председател на Комитета за телевизия и радио (31 януари 1976-1 април 1977; август 1987-декември 1989). Първи заместник-председател на Комитета за култура /с ранг на министър/ (23 април 1984-24 март 1986), първи заместник-председател на Комитета за духовно развитие при Министерски съвет (1986-28 август 1987). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Носител на орден "Народна република България" (януари 1981).

проф. Светозар Донев, театрален и оперен режисьор (1933-2021).
Дебютира през 1954 г. c постановката "Младостта на бащите" от Б. Горбатов в Драматичния театър "Гео Милев" в Стара Загора. Работил е в Драматичния театър "Адриана Будевска" в Бургас, в Драматичния театър "Сава Огнянов" в Русе. Директор на Държавния музикален театър "Стефан Македонски" (1972-май 1977; 10 септември 1996-18 ноември 2009). Заместник генерален директор на Държавно обединение "Театър и музика" към Министерство на културата (1978-1981). Главен художествен ръководител и директор на Софийската опера и балет (1981-1990). Бил е два мандата заместник-председател на Съюза на българските музикални и танцови дейци и председател на Творческия фонд. Преподавател по актьорско майсторство и оперна режисура в Националната музикална академия "Проф. Панчо Владигеров". Поставил е над 250 драми, опери, оперети, мюзикъли, радиопиеси и телевизионни спектакли в страната и чужбина. Удостоен със званията "Заслужил артист" (24 май 1976) и "Народен деятел на изкуството и културата" (24 май 1984). Носител на орден "Стара планина" първа степен (16 май 2003).

Стоян Йорданов, футболист (вратар) и треньор (1944).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Академик" (София), ЦСКА (София), "Сливен" (Сливен) и "Черно море" (Варна). За националния отбор по футбол има изиграни 25 мача. Печели сребърен медал от Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико с националния отбор по футбол.

Тодор Чонов, поет и общественик (1945).
Бил е завеждащ редакция "Българска художествена литература" при Държавно издателство "Христо Г. Данов", управител на вестник "Глас", кмет на район "Централен" в Пловдив. Автор е на сборниците със стихове "Изпит"(1978), "Тревожен кръг" (1980), "Сълза" (1983) и "Ъгъл" (1988).

проф. Жени Захариева, пианистка и музикален педагог (1946).
Името й е емблема на българската клавирна школа. В над 60-годишната си кариера тя е изнасяла концерти в редица страни в Европа, Далечния изток, Африка и Америка. Изнасяла е майсторски класове по пиано в Москва (Русия), Париж (Франция), Токио (Япония), Йокохама (Япония), Лятна музикална академия в Сан Даниеле (Италия), както и Лятната музикална академия "Русалка" в България. Председателка на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1999-2012). Била е преподавател по камерна музика и пиано в Националната музикална академия "Панчо Владигеров". Лауреат на международните конкурси "Роберт Шуман", Германия (1966), "IX световен младежки фестивал", София (1968), и "М. Лонг", Париж (1969). Носителка на плакет и грамота за принос към развитието на българската музикална култура на Министерство на културата (2002), на наградата "Кристална лира" на Съюза на българските музикални и танцови дейци за върхови изпълнителски постижения (2003), на наградата "Златно перо" на "Радио ФМ класик" (2004), на "Златен век" на Министерството на културата (21 май 2012), на японското държавно отличие "Орден на Изгряващото слънце - Златни лъчи с лента" (6 ноември 2018). Удостоена с Почетния знак на президента на България (15 март 2021).

проф. Спартак Паскалевски, художник график и изкуствовед (1947).
Художник на археологически разкопки: палеолитна могила с. Цонево, Варненско (1968). Сътрудник в Българското национално радио (1976-1985). Художник на свободна практика (1985-1991). Преподавател по  "История на изобразителното изкуство" в Италианския лицей, София (1991-1997). От 1997 г. преподава история на изобразителното изкуство в Шуменския университет "Еп. Константин Преславски". Има повече от 60 самостоятелни изложби в България и чужбина. Носител на Паметен знак на папа Йоан Павел ІІ за художествена изява (1992), на Сребърния знак на град Джемона, Италия, за принос в културата и изкуството (1999), на Грамота от Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим (2000).

Младен Кучев, състезател по вдигане на тежести (1947).
Печели сребърен медал на Олимпийските игри през 1972 г. в Мюнхен, Германия. От световни първенства печели четири сребърни медала (1969, 1970, 1972, 1973) и един бронзов медал (1975). От европейско първенства печели три златни медала (1969, 1970, 1972), един сребърен медал (1973) и един бронзов медал (1975).  През спортната си кариера поставя 10 пъти световни рекорди във вдигането на тежести.

проф. Греди Асса, художник (1954).
Един от основателите на групата за авангардно изкуство "Градът" (1986-1987). От 1997 г. е преподавател в Националната художествена академия, от 1999 г. е завеждащ катедра "Мода" в академията. Заместник-ректор на Националната художествена академия(2000-2004). Изпълнителен директор на Националния дарителски фонд "13 века България" (6 януари 2010-29 юли 2015). Има над 80 самостоятелни изложби. Носител на наградата на Министерство на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики, за големия му принос в развитието на българската култура, както и по повод неговата 60-годишнина (6 февруари 2014).

Георги Гроздев, писател и издател (1957).
Работил е във в. "Поглед" (1983-1989). Основател на издателство "Балкани" (1991) и в. "Балкани" (1991-1993). Основател, собственик, управител и главен редактор (2002-2011) на "Литературни Балкани", тримесечно издание на български и английски език за балканска литература и култура. Главен редактор на сп. "Лов и риболов" (24 януари 2014-23 януари 2020). Автор е на "Ние сме императорите!" - есета за българите от края на ХХ век (1995), на "Книга с автограф" - интервюта с 13 изтъкнати български писатели (1999), на сборник разкази и новели "Пасбища за богати" (1999), "Не излъгахме!" - двуезичен том интервюта (български и английски) с 15 именити балкански писатели (май 2004), трилогията "Плячка",  "Мигове с Васко" (2009),  "Книга за Ивайло Петров" (2015) и др. Носител на национална награда за къс разказ "Елин Пелин" (2002).

Николай Раев, състезател по лека атлетика (троен скок) (1971).

Владимир Далаклиев (Нинджата), състезател по таекуондо (1992).
Печели бронзов медал на Световното първенство през 2017 г. в Република Корея. Печели златен медал на Европейското първенство за юноши през 2012 г. в Атина, Гърция, бронзов медал на Европейското първенство за юноши през 2010 г. в Краков, Полша, и бронзов медал на Европейското първенство за юноши през 2007 г. в Баку, Азербайджан.

На този ден са родени и:

Томас Пейн, британски политик, писател, философ и публицист (1737-1809).
Участник във Войната за независимост на Северна Америка (1775-1783) и във Френската революция (1789-1799). Автор е на памфлетите "Здравия разум" (1776), "Американската криза" (1776-1783), трактата "Правата на човека" (1791) и др.

Даниел Франсоа Еспри Обер, френски композитор (1782-1871).

Джон Хорсли, британски художник (1817-1903).
Създава първата коледна картичка (1843). Британският бизнесмен сър Хенри Кол, основател на музея "Виктория енд Албърт" в Лондон, поръчал на Джон Хорсли да нарисува празнични картинки, с които да поздрави приятелите си. Художникът сътворил серия от три картички, свързани с обща идея. От двете страни на всяка честитка били изобразени добри дела - раздаване на храна и дрехи на бедните. В центъра им било нарисувано задружно семейство около рождествената трапеза деца и родители вдигали наздравици. Поздравлението върху картичката гласяло "Желая ти весела Коледа и щастлива Нова година!".

граф Николай Игнатиев, руски офицер и дипломат (1832-1908).
Активен участник за подписването на Санстефанския мирен договор между Русия и Османската империя (3 март 1878).

Уилям Маккинли, американски политик (1843-1901).
25-и президент на САЩ от Републиканската партия (4 март 1897-14 септември 1901). Умира на 14 септември 1901 г. от раните си след извършения срещу него атентат на 6 септември 1901 г.

Александър Брюкнер, полски езиковед (1856-1939).
Автор е на изследвания по история на полския език и литература.

Антон Чехов, руски писател и драматург (1860-1904).
Майстор на късия разказ, автор e на много пиеси и драми. Известни негови пиеси са драмите "Чайка", "Три сестри", "Вуйчо Ваньо", пиесите "Горски дух", "Сватба", "Иванов", "Вишнева градина". Първият му сборник с разкази е "Приказки за Мелпомена" (1884), по-късно излизат "Пъстри разкази" (1886), "В полумрака" (1887), "Сърдити хора" (1890).

Фредерик Делиус, британски композитор (1862-1934).

Ромен Ролан, френски писател и драматург (1866-1944).
Професор по история на музиката в Екол Нормал и Сорбоната. Автор е на монографиите "Музиканти от миналото" (1908), "Музиканти на нашето време" (1908), "Хендел" (1910) и др. Автор е на цикъла драми, посветени на френската революция - "Тържеството на разума" (1899), "Дантон" (1900), "Четиринадесети юли" (1902), както и на  серия биографични романи, сред които "Животът на Бетовен" (1903), "Животът на Микеланджело" (1907), "Животът на Толстой" (1911), "Махатма Ганди" (1923), "Животът на Рамакришна" (1929), "Животът на Вивекананда" (1930). Автор е на повестта "Кола Брьонон" (1918), на романите "Клерамбо" (1920), на цикъла от 7 романа "Очарованата душа" (1922-1923) и др. Написал е автобиографичните произведения "Вътрешно пътешествие" (1942), "Околосветско плаване" (1946) и изследване на творчеството на немския композитор Лудвиг ван Бетовен - "Бетовен. Великите творчески епохи" (1928-1949). Той е един от вдъхновителите на международнато  антифашистко движение. Световна известност му носи 10-томният роман "Жан Кристоф (1904-1912). Носител на Нобелова награда за литература за 1915 г. "преди всичко за романа си "Жан Кристоф", както и за възвишения идеализъм на неговото творчество (1904-1912)". През 1944 г. написва последната си книга "Пеги" за поета Шарл Пеги.

Висенте Бласко Ибанес, испански писател (1867-1928).
Автор е на романите "Да живее републиката" (1893), "Безгрижен живот" (1894), "Плодът на лозата" (1906), "Кръв и пясъл" (1909), "Земя за всички" (1922), "При краката на Венера" (1926) и др.

Любов Орлова, съветска актриса (1902-1975).
Творческият й живот е свързан с утвърждаването на съветската музикална кинокомедия. Участвала е във филмите "Веселите момчета" (1934), "Волга, Волга" (1938), "Цирк" (1936), "Светлият път" (1939), "Пролет" (1946) и др.

Абдус Салам, пакистански физик (1926-1996).
Носител на Нобелова награда за физика за 1979 г. заедно с американските физици Шелдън Глашоу и Стивън Уайнбърг за техния принос към теорията на обединеното слабо и електромагнитно взаимодействие между елементарните частици, включително и за предсказването на слабия неутрален ток.

Норио Охга, японски предприемач (1930-2011).
Президент на компанията "Сони" (1982-1995) и неин главен изпълнителен директор (от 1989). Разработил форматът CD (компактдиск), водил преговорите със "Си Би Ес", довели до създаването на Си Би Ес/"Сони рекърдс" (1968) (впоследствие "Сони мюзик ентъртейнмънт"). Решението му да купи "Кълъмбия пикчърс" през 1989 г. окончателно прави "Сони" лидер в развлекателния бранш. Автор е на логото на "Сони" и участва в проектирането на конзолата "Плейстейшън".

Ференц Мадъл, унгарски политик (1931-2011).
Президент на Унгария (4 август 2000-4 август 2005).Министър без портфейл (23 май 1990-22 февруари 1993). Министър на културата (22 февруари 1993-15 юли 1994). Член на Академията на науките (1987-2011).

Саша Дистел, френски музикант и композитор (1933-2004).
Композира песни за изпълнители като Рей Чарлз, Франк Синатра, Тони Бенет. Кавалер на Ордена на почетния легион на Франция за приноса му към френската музика (1997).

Джоди Шектър (Джоди Дейвид Шектър), южноафрикански автомобилен състезател (1950).
Участва във "Формула 1". Световен шампион през 1979 г.

Опра Уинфри (ист. име Орпа Гейл Уинфри), американска телевизионна водеща, кино и телевизионна продуцентка, и актриса (1954).
От 1970 г. започва да чете вечерните новини в местното радио в Нашвил, от 1977 г.  в продължение на 8 години е водеща на сутрешното телевизионно шоу "Хората говорят" в Балтимор. Автор и водещ на "Шоуто на Опра Уинфри", излъчвано по телевизия Ей Би Си (1986-2011). Това е най-гледаното национално токшоу по американска телевизия, гледано в продължение на 25 години от средно 40 млн. зрители в САЩ и излъчвано в 150 страни. През 2002 г. шоуто е включено в списъка на "50-те най-велики шоута в американската история" на сп. "Ти Ви Гайд". За него тя е удостоена с 16 награди "Еми". Финалният епизод от "Шоуто на Опра Уинфри", е излъчен на 25 май 2011 г., след което тя започва да работи за собствения си кабелен канал ОWN. Тя е първата жена милиардер от афроамерикански произход. През 1985 г. Опра Уинфри дебютира в киното с участието си във филма "Пурпурен цвят".  Продуцирала е  и е участвала  в около 30 филма, сред които  "Пурпурен цвят" (1985), "Икономът" (2013),  "Гънка във времето" (2018). и др. Авторка е на книгата "Какво знам със сигурност" (2014). Носителка на  почетна награда "Оскар" за хуманитарна дейност (специалното отличие "Джийн Хършолт") (2012), на Президентския медал на свободата (20 ноември 2013) за принос в областта на културата. Носителка на почетната награда "Сесил Б. Демил" - "Златен глобус" за цялостни постижения, с което става първата афроамериканка в историята на наградите "Златен глобус", удостоена с приза (7 януари 2018). Съавторка е на множество книги, включително с кулинарни рецепти и съвети за правилно хранене, сред които  "Какво знам със сигурност" (2014) за преодоляване на житейските трудности. В Република Южна Африка основава фондация за развитие на лидерски качества у момичетата (2000) и  училище за момичета (2007) .

Доминик Хашек, чешки хокеист (вратар) (1965).
Печели златен медал от Олимпийските игри през 1998 г. в Нагано, Япония, с националния отбор на Чехия по хокей. С националния отбор по хокей на Чехия печели и бронзов медал от Олимпийските игри през 2006 г. в Торино, Италия. С националния отбор по хокей на Чехословакия печели от световни първенства един сребърен медал (1983) и три бронзови медала (1987, 1989, 1990).

Ромарио (Ромарио Де Соуза Фария), бразилски футболист (1966).
С националния отбор по футбол печели златен медал на Световното първенство през 1994 г. в САЩ и обявен за най-добър футболист на първенството. Обявен за "Футболист на годината на ФИФА" за 1994 г. С националния отбор по футбол печели и сребърен медал от Олимпийските игри през 1988 г. в Сеул, Република Корея.

Халид Сках, марокански състезател по лека атлетика (1967).
Олимпийски шампион през 1992 г. в Барселона, Испания (10 000 м). От световни първенства печели един сребърен медал през 1995 г. в Гьотеборг, Швеция, и един бронзов медал през 1991 г. в Токио, Япония.

Йорг Алберц, германски футболист (1971).

Мартин Шмит, немски състезател по ски скокове (1978).
Олимпийски шампион през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и два сребърни медала - през 1998 г. в Нагано, Япония, и през 2010 г. във Ванкувър, Канада. От световни първенства печели четири златни, четири сребърни и три бронзови медала.

Иван Класнич, хърватски футболист (1980).

Рубен Роха, испански футболист (1982).

Това е денят на смъртта на:

Йохан Готлиб Фихте, немски философ (1762-1814).
Един от родоначалниците на идеализма в Германия.

Джордж Трети, крал на Великобритания (25 октомври 1760-29 януари 1820) (1738-1820).

Ернст Мориц Арнт, немски писател и поет (1769-1860).

Христо Иванов-Големия (Христо Иванов Крачулов), български деец на национално-освободителното движение (1838-1898).
Участник в Първата (1861-1862) и Втората (1867-1868) български легии. Един от организаторите на Априлското въстание в Троянско (1876). По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) действа с чета в помощ на руските войски. Участва с доброволческа чета в Сръбско-българската война (1885).

Алфред Сисли, френски художник от британски произход (1839-1899).
Един от създателите на импресионизма.

София Ковалевска, руска математичка, писателка и публицистка (1850-1891).

Фриц Хабер, немски химик (1868-1934).
Носител на Нобелова награда за химия за 1918 г. за синтеза на амоняка от елементите му.

Робърт Фрост, американски поет (1874-1963).
Автор е на книгите "На север от Бостън" (1895), "Куп от интервали" (1916), "Събрани поеми" (1930), "Далечен обхват" (1936) и "Дървото на свидетелите" (1942) и др. Четири пъти носител на наградата "Пулицър" (1924, 1931, 1937, 1943).

Фриц Крайслер, американски цигулар и композитор от австрийски произход (1875-1962).
Автор е на концертни пиеси, оперети, валсове и произведения за цигулка.

Стоян Коледаров, български журналист, издател и преводач (1878-1946).
Пръв редактор уредник на в. "Ученически защитник" (1894-1895). През 1896 г. основава и редактира сп. "Съвременна младеж". Основател и редактор на в. "Търновски театър" (по-късно - в. "Театър") (1903). Участва в редактирането на сп. "Западно ехо" (1921-1924), сп. "Славянска беседа", сп. "Обществено подпомагане" и др. Сътрудничи на в. "Мир", в. "Литературен глас" и др. Превежда от руски и френски език творби от Максим Горки, Лев Н. Толстой, Александър Дюма-баща и др.

Алън Дълес, американски дипломат и разузнавач (1893-1969).
Директор на Централното разузнавателно управление на САЩ /ЦРУ/ (26 февруари 1953-29 ноември 1961).

Алфред Сисле, френски художник от британски произход (1899-1839).
Един от създателите на импресионизма.

Димитър Байкушев (Мими), български футболист и треньор (1911-1989).
През футболната си кариера е играл за отбора на "Славия" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 27 мача и 10 отбелязани гола.

Уили Диксън, американски блус музикант (контрабас) (1915-1992).
Един от основателите на съвременния блус. Има издадени над 15 албума. Носител на награда "Грами" (1989).

Милтън Бабит, американски композитор и музикален теоретик (1916-2011).

Карло Касола, италиански писател (1917-1987).

Оскар Луиджи Скалфаро, италиански политик (1918-2012).
Заместник държавен секретар на правосъдието и на вътрешните работи (1959-1962). Министър на транспорта и гражданската авиация (23 февруари 1966-12 декември 1968, 12 февруари 1972-26 юни 1972). Министър на националното образование (26 юли 1972-7 юли 1973). Министър на вътрешните работи (4 август 1983-28 юли 1987). Председател на Камарата на депутатите (24 април 1992-25 май 1992). Президент на Италия (28 май 1992-15 май 1999). Пожизнен сенатор (19 май 1999-29 януари 2012).

Владимир Абаджиев, български юрист и политик (1919-2002).
Депутат от 36-ото и 37-ото Народно събрание (1991-1997). Директор на Агенцията за чуждестранна помощ (29 май 1997-16 декември 1999).

Цветан Ангелов, български поет и писател (1922-1982).
Бил е редактор в Радио София, във в. "Стършел", във в. "Септемврийче", в издателство "Народна младеж", главен редактор на сп. "Дружинка". Автор на стихотворения, повести, романи и разкази за деца и юноши. Автор е на повестите: "Лагер наш, незабравим" (1947), "Честна дума" (1950), "Златотърсачи" (1964) и др., на романа "Село в равнината" (1956), на сборник разкази "Ваза с маргаритки" (1973), на сборник стихотворения "Димитровска смяна" (1948), "Смешна галерия" (1970) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974).

Евгений Леонов, съветски актьор (1926-1994).
Участвал е във филмите "Белоруската гара" (1970), "Джентълмени с късмет" (1971), "Награда" (1974), "Афоня" (1975), "Есенен маратон" (1979), спектакъла "Заупокойна молитва" (1989) и др. Играл е в театрите "Станиславски" и "Маяковски", а последните години в "Ленком". Народен артист на СССР (1978). Носител на Държавната награда на СССР (1976,1992).

Борис Георгиев (Моката), български боксьор и треньор (1929-2017).
Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1952 г. в Хелзинки, Финландия,  на 2 август в категория до 75 кг. Това е първият медал за България от олимпийски игри. Осем пъти е републикански шампион (1950-1957).  В боксовата си кариера многократният републикански шампион и носител на купа "Странджа" записва 289 мача, 54 от които на международния ринг. През 1987 г. в София президентът на Международния олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч го награждава със Сребърната огърлица на МОК за заслуги към олимпийското движение. Почетен гражданин на Добрич (1996). Носител е на орден "Стара планина" първа степен (1 декември 2009). На 2 август 2022 г. на ул. "Драгалевска" 15, бл. 17, вх. "А" в София е открита паметна плоча в чест на Борис Георгиев-Моката.  В този блок боксьорът е живял през 1952 г., а поводът е 70-ата годишнина от деня, в който през 1952 г. той печели бронзов медал в категория до 75 кг на Олимпийските игри в Хелзинки.

Любен Георгиев, български литературен критик и писател (1933-2001).
Бил е редактор във в. "Народна младеж", сп. "Септември", сп. "Пламък", в издателствата "Народна младеж" и "Български писател". Автор на монографиите "Христо Смирненски" (1962), "Пеньо Пенев - поетът с ватенката" (1965), "Пейо Яворов" (1972), "Димитър Димов" (1981), "Владимир Висоцки" (1986), на сборници литературнокритически статии и портрети на български и руски писатели и театрални дейци, на литературни полемики и есета.

Маргарет Прайс, британска оперна певица сопран (1941-2011).
Дама на Ордена на Британската империя (1993). Нейният дебют е в ролята на Керубино в операта на австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт "Сватбата на Фигаро" през 1962 г. в Националната опера на Уелс.

Сергей Наков, български журналист (1952-2005).
Работил е в Българската телеграфна агенция (БТА) от стажант-репортер до главен редактор (1974-1991). Кореспондент на БТА във Варшава, Полша (1982-1984). Съавтор е в няколко книги, сред които Бялата книга за "Случая Антонов".

Велиян Парушев, български футболист (1968-2013).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Сливен" (Сливен), ЦСКА (София) и "Нефтохимик" (Бургас). За националния отбор по футбол има изиграни 5 мача.
/АЯ/МГ/