site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 28 януари в историята

28 януари 2024 г., неделя, 4-та седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва 14 Неделя след Петдесетница. Преп. Ефрем Сириец. Св. Исаак Сириец, еп. Ниневийски. Преп. Паладий Пустинник.

В България се отбелязва:
   
Денят на Разград. Отбелязва се с Решение 192 на Общинския съвет от 27 декември 1993 г. Годишнина от освобождението (1878) на града от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) от руските воини от дивизия на 13-и армейски корпус под командването на княз Александър Дондуков-Корсаков.

По света се отбелязва:

Денят за защита на личните данни. Отбелязва се от 2007 г. с решение на Съвета на Европа от 26 април 2006 г. Годишнина от приемането (1981) от Съвета на Европа на Конвенцията за защита на лицата при автоматизираната обработка на лични данни (Конвенция 108), която влиза в сила на 1 октомври 1985 г. Конвенцията е подписана от България на 2 юни 1988 г., ратифицирана е със закон на 18 септември 2002 г. и в сила за България от 1 януари 2003 г.

Световен ден за борба с проказата. Отбелязва се от 1954 г. през последната неделя на януари по инициатива на френския писател и общественик Раул Фолро, основател на фондация за борба с проказата. Мотото на деня за 2024 г. е: "Да прекратим стигмата, да си върнем достойнството!".

На този ден в България:

1875 - В Букурещ излиза бр. 1 на научно-популярното сп. "Знание" под редакцията на Любен Каравелов. Последният брой излиза на 15 декември 1875 г.

1878 - Град Разград е освободен от османско иго по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878) от руските воини от дивизия на 13 армейски корпус, командван от княз Александър Дондуков-Корсаков.

1925 - Академичният съвет на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" приема решение за откриване на Лесовъден отдел към Агрономическия факултет на университета (дн. Лесотехнически университет). Обучението на студенти започва от учебната 1925/1926 година. Първи декан е проф. Янаки Моллов. През 1947 г. Лесовъдният отдел към Агрономо-лесовъдния факултет на СУ се обединява със създадения скоро преди това Лесовъден отдел към Пловдивския университет и се създава Лесовъден факултет към СУ. Той е един от четирите факултета, които са в основата на създаването на Селскостопанската академия през 1947 г. През 1949 г. към академията е създаден Лесотехнически факултет. С Указ на Президиума на Народното събрание, обнародван в бр. 47 на "Държавен вестник" от 12 януари 1953 г., от учебната 1953/1954 година Селскостопанската академия "Г. Димитров" преустановява дейността си, като се обособяват три самостоятелни висши учебни заведения: Висш лесотехнически институт (ВЛТИ), Висш ветеринарномедицински институт и Селскостопанска академия "Г. Димитров" и трите със седалище в София. На 21 юли 1995 г. 37-ото Народно събрание  взема решение да даде университетски статут на ВЛТИ и утвърждава името Лесотехнически университет.

1948 - Министерският съвет приема Постановление 10 (обн. в  "Държавен вестник", бр. 28, 5 февруари 1948), с което се създава Държавно висше театрално училище - първото учебно заведение за театър в България. Наследник е на Държавната театрална школа, учредена през 1942 г. като полувисше училище с двегодишен курс на обучение. От 13 ноември 1951 г. приема името "Кръстьо Сарафов", от 1954 г. става Висш институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), от 1990 г. - Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ). От 21 юли 1995 г. се преобразува в  Национална академия за театрално и филмово изкуство "Кръстьо Сарафов".

1992 - България признава независимостта на Словения, Република Северна Македония (тогава Република Македония), Хърватия и Босна и Херцеговина с Решение 39 на Министерския съвет. Преди това на 15 януари 1992 г. късно вечерта заседанието на Народното събрание е прекъснато и министър-председателят Филип Димитров обявява, че правителството е решило да признае четири от републиките на бивша Югославия. Всички партии подкрепят решението. В ефира на Българската телевизия то е обявено от говорителя на правителството Надежда Михайлова. "Добър вечер! Правителството на Република България признава независимостта на републиките Словения, Хърватско, Македония, Босна и Херцеговина."

1997 - Учредена е партия Обединен блок на труда (ОБТ). На IV конгрес на 17 април 2010 г. партията е преименувана на Обединен блок на труда Български лейбъристи.

1998 - В София е пусната в експлоатация първата линия на метрото. Първият участък от първия диаметър на метрото има 5 метростанции и е с дължина 6,5 км - от бул. "Сливница" през ж.к. "Люлин" до бул. "Константин Величков". 

1999 - 38-ото Народно събрание ратифицира Конвенцията за маркиране на пластичните взривни вещества с цел тяхното откриване. Конвенцията е приета в Монреал, Канада, на 1 март 1991 г.

2002 - Организирана е среща на министрите на външните работи на България след 1990 г. Неин домакин е министърът на външните работи по това време Соломон Паси. Сред гостите са Любен Беров, Любен Гоцев, Виктор Вълков, Иван Станчов, Георги Пирински, Стоян Сталев, Надежда Михайлова и Ирина Бокова.

2004 - 39-ото Народното събрание ратифицира Европейската конвенция за трансфер на производства по наказателни дела. Конвенцията е приета от Съвета на Европа в Страсбург, Франция, на 15 май 1972 г. Конвенцията е подписана от България на 9 октомври 2003 г. и в сила от 1 юли 2004 г.

2004 - 39-ото Народно събрание ратифицира Европейската конвенция за международно признаване на присъди, приета от Съвета на Европа на 28 май 1970 г. Конвенцията е подписана от България на 9 октомври 2003 г.

2008 - В Университетската болница в Плевен е извършена първата хирургическа операция в България по метода на телехирургията с американския робот "Да Винчи" - система за дистанционна хирургия. Осъществена е от екипа на проф. Григор Горчев - ректор на Плевенския медицински университет.

2014 - Конституционният съд обявява за противоконституционно решението на Народното събрание за налагане на мораториум върху закупуването на земя в България от чужденци до 1 януари 2020 г.

2016 - Договор, свързан с удължаване на срока за експлоатация на 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" с до 60 години подписват българската (АЕЦ "Козлодуй") и руската страна ("Русатом сървиз" с "Риск инженеринг") в рамките на 15-ото заседание на Междуправителствената българо-руска комисия за икономическо и научно-техническо сътрудничество, състояло се в София на 27 и 28 януари 2016 г. Срокът за експлоатация на 6-ти блок на АЕЦ "Козлодуй" приключва през м. октомври 2019 г.Съгласно сключения договор ще се правят анализи, разчети и количествени оценки на остатъчния ресурс на конструкциите, системите и компонентите на блока, като окончателният анализ за 6-ти блок трябва да приключи в рамките на 30 месеца.

2017 - В София е проведен първият конгрес на коалиция "Реформаторския блок" (РБ). Участват 1960 делегати, членове на всички партии в блока - Движение България на гражданите, Съюз на демократичните сили, Български земеделски народен съюз, Народна партия свобода и достойнство, Българско национално движение.   

2018 -  На състоялите се епархийски избори във Видин избирателите, излъчени от епархията, дават своите гласове за двамата кандидати, от които Светият синод ще избере на 4 февруари новия Видински митрополит. Най-много гласове получават Драговитийският епископ Даниил - 27 гласа, и Мелнишкият епископ Герасим - 26 гласа. Всеки от останалите трима кандидати за нов митрополит на Враца е получил по два гласа. Това са Белоградчишкият епископ Поликарп, Агатополският епископ Йеротей и Константийският епископ Яков. Епархийските избори във Видин се провеждат под ръководството на Врачанския митрополит Григорий.

2019 - В София министърът на финансите Владислав Горанов, Валдис Домбровскис, заместник-председател на Европейската комисия, отговарящ по въпросите на еврото и социалния диалог, финансовата стабилност, финансовите услуги и съюза на капиталовите пазари и Ева Майдел, еврокомисар, участват в дискусия на тема: "България по пътя към еврото".

2021 - Общинският съвет в Стара Загора приема решение Професионалната гимназия по компютърни науки и математически анализи в града да носи името на проф. Минко Балкански, френски физик от български произход. Повече от 70 години Минко Балкански живее в Париж, Франция. На 28 години става професор в Сорбоната. Повечеот 30 години в родното му село Оряховица създадената от него  фондация "Миню Балкански", носеща името на неговия баща,  работи в сферите на образованието, науката и културата.

2022 - От летище "София" излита първият чартърен полет от България до остров Махе на Сейшелите. Всичките 175 пътници на борда на самолета получават членски карти Клуб "Приятели на Сейшелите в България", предоставени от Максим Бехар, почетен генерален консул на Република Сейшели в България.

2023 - На церемония в София Александър Кашъмов от програма "Достъп до информация" обявява носителя на антинаградата „Големият брат“ за 2022 г. за нарушаване на защитата на лични данни и на неприкосновеност. Това е политическа партия "Възраждане" заради публикуване на EГН на над 800 български граждани, с цел да бъдат стигматизирани и обявени за шпиони. Антинаградата е учредена през 1998 г. от международната неправителствена организация за защита на личните данни Privacy International.

На този ден по света:

1807 - За първи път в света на лондонската улица "Пал Мал" е инсталирано улично осветление.

1820 - Руска околосветска експедиция, в която участват корабите "Восток" с командир адм. Фадей Белинсхаузен и "Мирний" с командир Михаил Лазаров открива Антарктида.

1920 - В Истанбул Великото национално събрание на Турция приема Декларация за независимостта на Турция - т. н. "Национален обет", в рамките на т.нар. Мудроско примирие от 30 октомври 1918 г., подписано между Османската империя и Антантата (Великобритания, Франция и Русия) на борда на  британски кораб в пристанището Мудрос (остров Лемнос, Гърция), с което се слага край на военните действия между тях по време на Първата световна война (1914-1918). С него започва фактическото разпадане на Османската империя.

1935 - В Исландия за пръв път в света е узаконен абортът по медицински и социални причини.

1960 - Създадена е международната телевизионна организация Интервизия за обмен на телевизионни програми между страните от социалистическия блок. Организацията е създадена от радио-телевизионните организации на Полша, Унгария, ГДР и Чехословакия в рамките на Международната организация по въпросите на радиоразпръскването и телевизията (ОИРТ).

1979 - За пръв път в света японската тв компания "Ен Ейч Кей" осъществява предаване на живо чрез сателит от Антарктида.

1986 - Американската космическа совалка "Чалънджър", изстреляна от Кейп Канаверал, САЩ, се взривява 73 секунди след старта. Загива 7-членният екипаж, между които е и първата цивилна астронавтка американката Джудит Резник.

2002 - Либия сключва сделка с Великобритания и САЩ, съгласно която ще изплати по 3 млн. лири обезщетение за всеки от загиналите при атентата над Локърби. В замяна Лондон и Вашингтон обещават да съдействат за вдигане на международните санкции и да позволят на американски петролни компании и британски инженерни дружества да инвестират в Либия.

2004 - Великото национално събрание на Турция (парламентът) одобрява закона за деноминация на турската лира. Новата турска лира, на която се премахват шест нули, влиза в обращение от 1 януари 2005 г. и се нарича "йени тюрк лирасъ" (нова турска лира).

2005 - В Локарно, Швейцария, 35-годишен швейцарски медицински работник, наречен "санитар на смъртта" от швейцарската преса, е осъден на доживотен затвор за това, че е причинил смъртта на 24 възрастни пациенти в периода между 1995 г. и 2001 г. Негови жертви са предимно жени, страдащи от деменция, настанени в старчески домове или медицински центрове, които той убивал с лекарства или чрез удушаване. В своя защита убиецът заявява, че е действал така от състрадание към жертвите. 
          
2006 - При срутването на стоманен покрив на изложбения център в южния полски град Хожов до Катовице 63-ма души загиват и 170 са ранени. В изложбения център е имало експозиция на гълъби от 120 изложители от редица държави, включително Белгия, Нидерландия, Германия, Украйна и Полша и в момента на инцидента там са се намирали близо 500 души.

2007 - Броени дни, след като е обявена за най-възрастния човек на планетата, на 114-годишна възраст умира американката Ема Фост Тилман от Източен Хартфорд. През нейния живот са се сменили три века и 21 американски президенти. Титлата и правото да бъде вписана в Книгата на рекордите на Гинес тя получава след смъртта на 115-годишния жител на Пуерто Рико Емилиано Меркадо дел Торо, починал на 24 януари 2007 г. от естествена смърт в дома си.

2008 - В САЩ Рикардо Палмера, известен под псевдонима Симон Тринидад, бивш командир на левоекстремистката групировка Революционни въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) е осъден на 60 години затвор. През юли 2007 г. той е признат за виновен за участие в заговор с цел вземане на американски заложници през 2003 г. Палмера е най-високопоставеният командир на ФАРК, съден в САЩ.

2011 - Египет е обхванат от най-големите антиправителствени протести от 1977 г. насам, белязани от ожесточени сблъсъци между демонстранти и полиция. Десетки хиляди египтяни излизат по улиците на Кайро, Александрия и други големи градове в "Деня на гнева", настоявайки за повече свобода, по-добри условия на живот и край на 30-годишния режим на президента Хосни Мубарак. Демонстрантите подпалват централата на управляващата Националнодемократическа партия в Кайро, в няколко градове са подпалени сградите на местните комитети на управляващата Националнодемократическа партия. В Кайро, Александрия и Суец е въведен полицейски час, наложен от президента Хосни Мубарак. В Кайро най-малко петима демонстранти са убити, а 870 - ранени.

2013 - Кралицата на Нидерландия Беатрикс обявява в телевизионно обращение до нацията, че абдикира в полза на първородния си син 45-годишният принц Вилем-Александър. Той се възкачва на престола на 30 април 2013 г. Вилем-Алексъндър е първият нидерландски монарх от мъжки пол от над сто години насам.

2014 - В Скопие, Република Северна Македония, под силна полицейска охрана при засилени проверки и претърсвания на адвокатите и журналистите в сградата на Върховния съд започва съдебният процес за първия случай на шпионаж в страната. На подсъдимата скамейка са 19 разузнавачи - бивши и сегашни служители в полицията и отбраната, държавни служители. Групата е обвинена в криминално сдружаване, злоупотреба със служебно положение, шпионаж, издаване на държавна тайна, шантаж с порнографски снимки, измама и неразрешено притежание на оръжие.

2018 - Сепаратистки сили превземат временното седалище на правителството в Аден, втория по големина град в Йемен, след кръвопролитни сблъсъци. В битките загиват най-малко шестима души, а десетки са ранени. Министър-председателят на Йемен Ахмад Обейд бин Дагр осъжда "силовата акция" на сепаратистите и призовава присъстващата в града коалиция под саудитско командване да се намеси, за да не се стигне до хаос. Подкрепяното от Саудитска Арабия правителство се установява в Аден през 2015 г., след като е прогонено от столицата Сана от бунтовниците хуси, подпомагани от Иран.

2019 - Съд в Нидерландия осъжда четирима души за обир на диаманти на стойност 66 млн. евро на летище Схипхол в Амстердам през 2005 г., смятан за един от най-големите обири на бижута в света. Заподозрените се дегизирали като служители на авиокомпанията "Ка Ел Ем". Обирът станал в затворена и обезопасена част на летището, в момент, в който диамантите трябвало да бъдат качени на самолет за Антверпен в Северна Белгия. За обира са арестувани седем заподозрени в Нидерландия и Испания през м. януари 2017 г. Двама мъже, които са били в колата, използвана от групата да избяга от местопрестъплението, съответно на 54 и на 44 години, получават 7 и 6 години затвор. Бивш служител на "Ка Ел Ем" на име Рамазан Н., предоставил информация на групата за диамантите и помогнал за внасянето на оръжията на летището, е осъден на 5 години. Четвърти заподозрян получава три и половина години затвор. Двама заподозрени са оневинени. Седмият заподозрян, смятан за "мозъка" на обира, умира неотдавна. Голяма част от диамантите са открити след обира.

2020 - Във Вашингтон президентът на САЩ Доналд Тръмп  и министър-председателят на Израел Бенямин Нетаняху представят мирния план на САЩ за Близкия изток. В предложения от Доналд Тръмп план Ерусалим се определя като "неделима столица" на държавата Израел, която ще получи контрол върху Западния бряг и ивицата Газа, както и върху ключови свещени места в Ерусалим. Освен това САЩ ще признае израелските селища на окупираните палестински територии като част от Израел. В плана се предлага столицата на евентуална палестинска държава да бъде в Абу Дис, предградие на Ерусалим. В мирния план се казва, че Израел ще трябва да направи "значителни териториални компромиси" и че палестинска държава следва да има територия "разумно съпоставима по големина с територията на Западния бряг и Газа отпреди 1967 г.", когато по време на регионална война Израел присвои тези територии, заедно с Източен Ерусалим. Същия ден президентът на Палестинските автономни територии Махмуд Абас и палестинското ислямистко движение "Хамас", което управлява в ивицата Газа, отхвърлят плана.

2021 - Съд в Алжир осъжда бившите министър-председатели на страната Ахмед Уяхия и Абделмалек Селал, замесени в знаков корупционен скандал и непотизъм при управлението им по време на мандата на бившия президент Абделазиз Бутефлика от 1999 г. до 2019 г. Съдебното решение потвърждава присъдите от 15 и 12 години затвор, произнесени по време на първия процес срещу тях през м. декември 2019 г. Двамата са разследвани във връзка със случай на корупция и непотизъм в автомобилния сектор и "скрито" финансиране на предизборната кампания на Абделазиз Бутефлика през 2019 г. Новият процес започва на 9 януари 2021 г. след като Върховният съд на Алжир допуска обжалване пред апелативен съд. В процеса са привлечени като обвиняеми близо 15 души, сред които бивши министри, влиятелни магнати и високопоставени служители.

2022 - В Дрезден, Германия, започва процес срещу шестима германски граждани, обвинени за големия обир на бижута от 18-ти век от музея "Грюнес Гевьолбе" на 25 ноември 2019 г. Заподозрените, на възраст между 22 и 28 години, са обвинени в организиран грабеж и палеж. Според прокуратурата мъжете са отговорни за проникването с взлом в музея и кражбата на 21 бижута с повече от 4300 диаманта. Общата застрахователна стойност на скъпоценностите е минимум 113,8 млн. евро (129 млн. долара). Заграбеното се счита за безценно, тъй като бижутата имат и огромна културна и историческа стойност.

2023 - Петър Павел е избран за президента на Чехия с 58,32% от гласовете на избирателите на втория тур на президентските избори. Той получава подкрепата на 3 358 926 избиратели, упражнили правото си на глас на втория тур на изборите, който е произведен на 27 и на 28 януари 2023 г. Съперникът му Андрей Бабиш печели 41,67% от гласовете или 2 400 271 души. Избирателната активност на втория тур на изборите е 70,25%, като правото си на глас са упражнили 8,25 милиона души при население на страната от 10,6 милиона души.

Родени на този ден българи:

Стоян Данев, юрист и политик (1858-1949).
Министър на външните дела и изповеданията (20 февруари-21 декември 1901). Министър-председател и министър на външните работи и изповеданията (21 декември 1901-6 май 1903). Управляващ Министерството на народното просвещение (26 януари-9 март 1902). Депутат в 8-ото Обикновено народно събрание (1894-1896) и от 10-ото до 18-ото Обикновено народно събрание (1899-1920). Председател на V Велико народно събрание (1911) и на 15-ото Обикновеното народно събрание (1911-1913). Министър-председател (1 юни-4 юли 1913). Ръководи българската делегация при сключване на Лондонския мирен договор (17 май 1913). Министър на финансите (28 ноември 1918-7 май 1919; 8 май-6 октомври 1919). Председател на Българския червен кръст, подпредседател на Международния съюз на Червения кръст в Женева (1924-1939).

Вадим Лазаркевич, български художник илюстратор от руски произход (1895-1963).
От началото на 1920 г. работи в България. Един от основоположниците на българската школа в детската илюстрация. Илюстрира повече от 200 книги за деца, сред които "Патиланско царство" (1927) от Ран Босилек, "Работна мецана" (1954) на Леда Милева, "Маскираната лисица" (1957) от Светослав Минков, "Гъбарко" (1963) от Батко Златко и др.

проф. Леон Суружон, цигулар и музикален педагог (1913-2007).
Оркестрант в Софийската опера (1935-1937), частен учител по цигулка (1939-1941), цигулар в Държавен радиооркестър (1944-1945) и в Държавен симфоничен оркестър (1945). Преподавател по цигулка в Държавната музикална академия (1945-1975), декан на Инструменталния факултет в академията (1959-1962). Работи (от 1980) в оперния оркестър на Антверпен, Белгия. Преподавател (до 2007) в Музикалната академия в Брюксел.

ген.-майор проф. Иван Викторов, лекар уролог (1916-1983).
Прилага за първи път в България частичната резекция при туберколоза на бъбрека и спелеотомията, въвежда тазовата флебография и лимфография в урологичната практика в България. Участник в заключителната фаза на Втората световна война (1944-1945) като военен лекар. Бил е началник на Клиниката по урология във Висшия военномедицински институт в София. Чл.-кор. на Българската академия на науките (1977). Носител на орден "Георги Димитров" (1973, 1976).

Цветан Ангелов, поет и писател (1922-1982).
Бил е редактор в Радио София, във в. "Стършел", във в. "Септемврийче", в издателство "Народна младеж", главен редактор на сп. "Дружинка". Автор на стихотворения, повести, романи и разкази за деца и юноши. Автор е на повестите: "Лагер наш, незабравим" (1947), "Честна дума" (1950), "Златотърсачи" (1964) и др., на романа "Село в равнината" (1956), на сборник разкази "Ваза с маргаритки" (1973), на сборник стихотворения "Димитровска смяна" (1948), "Смешна галерия" (1970) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (1974).

Цветан Стоянов, литературен критик, писател, есеист и преводач (1930-1971).
Редактор в Българската телеграфна агенция (1953-1969, с прекъсвания). Сътрудник във в. "Земеделско знаме" (1955-1956). Редактор в сп. "Септември", във в. "Литературен фронт" (1967-1969). Научен сътрудник в Института за съвременни социални теории при Българска академия на науките (1969-1971). Автор е на книгите "Геният и неговият наставник" (1978, посм.), "Невидимият салон" (1978), "Културата като общение" (1988), "Идеи и мотиви на отчуждението в западната литература" (1973), на хумористичната новела "Ние и Арчи" (1961), на повестта "Над твоя дом спокойствие" (1967), на сатиричния роман "Изключителната биография на Буди Будев" (1969) и др. Превежда от английски език произведения на Джордж Байрон, Пърси Б. Шели, Уолт Уитман, Емили Дикинсън, Джонатан Суифт, Чарлз Дикенс, Джон Стайнбек. На 19 май 2000 г. на негово име е учредена награда за есеистика, която за първи път се връчва на 23 май 2001 г. в рамките на Салона на изкуствата.

Тодор Диев, български футболист (1934-1995).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (Пловдив) и "Спартак" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 55 мача и 16 отбелязани гола. Печели бронзов медал от Олимпийските игри през 1956 г. в Мелбърн, Австралия, с националния отбор по футбол. На негово име е кръстен клубният стадион на "Спартак" - Пловдив.

Венелин Пехливанов, актьор (1936-2005).
Играл е в Драматичния театър "Стефан Киров" в Сливен, в театър "Българска армия", в Народния театър "Иван Вазов", в театъра в Смолян. Пресъздал е над 150 роли в театъра, киното и телевизията. Удостоен със званието "Заслужил артист" (1980).

Митко Щерев, композитор (1946).
Ръководител на оркестъра на Емил Димитров "Синьо-белите" (1970-1974), на оркестъра на Лили Иванова "Маковете" (1971-1974). През 1974 г. основава група "Диана експрес", на която е ръководител, основен композитор и цялостен аранжор. Автор е на музиката на повече от 30 игрални филма. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен, на награда на Съюза на филмовите дейци в България за музиката към филмите "Вик за помощ" и "Скъпа моя, скъпи мой" (1986). Четири негови песни са обявени за "Мелодия на годината" в едноименния телевизионен конкурс: "Любов" (1974, изп. Лили Иванова), "Стари мой приятелю" (1977, изп. Лили Иванова), "Адаптация" (1979,изп. Васил Найденов), "Душа" (1980, изп. "Диана Експрес"). Избран е за композитор на столетието във връзка с честване "Сто години кино" от Съюза на българските филмови дейци (1995). Носител на наградата "Златен век" огърлие на Министерство на културата за принос в развитието на българската култура и духовност (18 май 2016). Автор е на биографичната книга "Забравих си часовника на пианото", в която описва освен своя живот и историята на "Диана Експрес" (2010), на книгата с детски приказки "Снежни приказки" (2022) и на книгата  "Осъдени души и още седем филмови теми за пиано“ (2022).

доц. Красимир Ангарски, икономист и банкер (1953).
От 1980 г. работи в Министерството на финансите, като достига до поста началник на управление "Данъци и контрол по цените" в Софийска община (1990-1993). Изпълнителен директор на Банковата консолидационна компания (16 март 1994-12 май 1995). Председател на Управителния съвет на Българо-руската инвестиционна банка (1995-април 2000). Секретар по икономическите въпроси на президента Петър Стоянов (януари-март 1997). Министър по икономическата политика (24 март-21 май 1997). Бил е изпълнителен директор (от септември 2001)на Банка ДСК, а след това председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на банката (9 май 2002-31 декември 2004). Главен изпълнителен директор на "ДЗИ Банк" (март 2005-2007). Бил е икономически директор на болница "Света Екатерина". Заместник-председател на Надзорния съвет на Българска банка за развитие (6 март-юни 2017).

Хайгашод Агасян, композитор (1953).
Работил е в Младежкия театър (1979-1991) и в театър "Възраждане" (1991-1997). Свирил е  в различни симфонични и камерни оркестри.  Автор е на театрална и филмова музика. Създава някои от най-популярните песни на българската поп музика. Пише песни за деца. Носител на Голямата награда "Златният Орфей"   за песента "Посвещение" (1993), на първа награда от фестивала "Златният Орфей" за песента "Къде си ти" (1994), на Награда за най-романтична любовна песен от фестивала "Сребърен Ерос"  за песента "Не остарявай, любов" (1995), на втора награда от  конкурса "Бургас и морето"  за песента "Молитва" (1996), на първа награда от радиоконкурса "Пролет" на БНР  за "Тийнейджърска песен" (1997) и др. Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" първа степен (9 март 2009), на годишната награда "Следовник на народните будители" на Съюза на народните читалища (ноември 2010). Почетен гражданин на София (1 ноември 2021).

Татяна Дончева (Татяна Дончева Тотева), юрист и политик (1960).
Работила е като прокурор в Софийската градска прокуратура. От 1992 г. работи като адвокат. Депутат от 38-ото до 40-ото Народно събрание (1997-2009). Член на Висшия съвет (от 23 ноември 2008 г. е Национален съвет) на БСП (4 май 1998-2013). Тя е един от инициаторите за учредяване на гражданския проект "Движение 21" (21 април 2010) и представлява организацията. От 15 декември 2013 г. е председател на партия "Движение 21". Депутат и заместник-председател на 45-ото Народно събрание (15 април 2021-11 май 2021). Депутат и заместник-председател на 46-ото Народно събрание (21 юли-16 септември 2021).

Георги Христов, поп певец (1964).
Има издадени над 18 албума. Сред най-известните му песни са "Черно и бяло", "Нямам нужда от много приятели", "Не съжалявайте", "Илюзия", "Повтаряй ми, че ме обичаш", "Сезони", "Нещо невероятно" и др. Носител е на редица български и международни награди, сред които първа награда в националния конкурс за песен "Бургас и морето" (1987), "Певец на годината" от Национални годишни награди за поп- и рок музика (1995), на специалната награда "Кристална лира" на Съюза на музикалните дейци в България (1996), на златен медал от Олимпиада на изкуствата, Лос Анжелис (САЩ) (1997), на специалната награда на София за изключителни творчески постижения (2005), на наградата на Министерство на културата "Златен век" - печат на Симеон Велики, за значителен принос в развитието на българската култура (февруари 2014) и др.

Петър Курумбашев, политик (1968).
Един от създателите и продуцент на студентското предаване "Ку-ку" по Българска национална телевизия (1991-1994). Бил е репортер, редактор, главен редактор и продуцент на предаването "Ку-ку". Главен редактор в Нова телевизия (1995-1996). Бил е главен мениджър на Българската национална телевизия. Общински съветник в София (2007-2009). Депутат в 41-ото Народно събрание (2009-2013) и 42-ото Народно събрание (21 май 2013-30 април 2014). Член на Европейския парламент (17 януари 2017-2 юли 2019). От м. май 2020 г. е почетен консул на Малайзия в България.

Лазара Златарева (кака Лара), телевизионна водеща и актриса (1974).

На този ден са родени и:

Хенри VII, крал на Англия (22 август 1485-21 април 1509). (1457-1509).
Първият монарх от династията на Тюдорите (1485-1603). Възкачва се на престола през 1485 г. след победа над крал Ричард III в битката при Босуърт.

Ян Хевелиус, полски астроном (1611-1687).
Създател на първите карти на Луната (1647).

сър Хенри Мортън Стенли (ист. име Джон Роуландс), американски журналист и пътешественик от британски произход (1841-1904).
Изследовател на Централна Африка (1873-1877).

Хосе Марти (Хосе Хулиан Марти и Перес), кубински поет, писател, журналист и политик (1853-1895).
Автор е на поетични сборници, сред които "Исмаелильо" (1882), "Прости стихове"(1891), "Свободни стихове" (1913), на драмата "Абдала" (1869), на публицистичната брошура "Политическият затвор в Куба" (1871), на книгата "Испанската република преди кубинската революция" (1873), на политически статии, журналистически бележки, аналитични статии за политиката, икономиката и културата на латиноамериканските страни и САЩ, биографични есета и очерци, литературна критика, научнопопулярни статии. Основател на Кубинската революционна партия (1892). Литературното му творчество е определяно като "най-важното явление в културата на Латинска Америка през 19 век".

Ана Голубкина, съветска скулпторка (1864-1927).

Колет (ист. име Сидони-Габриел Колет), френска писателка и актриса (1873-1954).
Творчеството й е събрано в 15 тома - романи, разкази и публицистика. Авторка е на романите "Скитницата", "Котката", "Жижи", "Шери", "Краят на Шери" и др. Приета е за член на Белгийската кралска академия (1935) и на Френската академия "Гонкур" (1945 и 1949). Номинирана за Нобелова награда за литература (1948). Удостоена е с Ордена на почетния легион на Франция (1953).

Валтер Коло, немски композитор (1878-1940).

Огюст Антоан Пикар, швейцарски физик, изобретател и изследовател (1884-1962).
На 27 май 1931 г. Огюст Пикар и Пол Кипфер се издигат в горните слоеве на атмосферата с конструирания от Пикар апарат, край Аугсбург в Германия и достигат до рекордна височина от 15 785 м. По време на полета Пикар прави замервания на горните слоеве на атмосферата и наблюдава космически лъчи. На 18 август 1932 г. Пикар и Макс Козинс поставят нов рекорд от 16 200 м, излитайки от Дюбендорф, Швейцария. Той осъществява 27 полета, като се издига на максимална височина от 23 000 м.

Артур Рубинщайн, полски пианист (1887-1982).

Ернст Любич, немски режисьор и актьор (1892-1947).

Валентин Катаев, съветски писател (1897-1986).
Автор е на романа "Време, напред!" (1932), повестите "Аз съм син на трудовия народ" (1937), "Синът на полка" (1945) и др.

Херман Кестен, немски писател (1900-1996).

Роберт Холи, американски биохимик (1922-1993).
Носител на Нобелова награда за физиология или медицина за 1968 г. заедно с американските биохимици Маршал Уорън Ниренбърг и Хар Гобинд Корана за разшифроването на генетичния код и интерпретирането на участието му в протеиновия синтез.

Лучия Бозе, италианска актриса (1931-2020).
Участвала е в десетки филми, сред които "История на една любов" (1950), "Дамата без камелиите" (1953), "Смъртта на велосипедиста" (1955), "Това се нарича зора" (1956) и "Сатирикон" (1969).

Исмаил Кадаре, албански писател (1936).
Автор е на книгите "Генералът на мъртвата армия" (1963), "Кой доведе Дорунтина" (1975), "Посърналият април" (1978) и "Кьорферманът" (1991), които са преведени на 29 езика. Носител на първата международна награда "Букър" (2005). Командир на Ордена на Почетния легион (31 май 2016). От 90-те години на 20 в. живее във Франция.

шейх Хамад бен Иса Ал Халифа, крал на Бахрейн (1950).
Възкачва се на престола на 6 март 1999 г. като емир на Бахрейн, провъзгласен е за крал на 14 февруари 2002 г.

Бруно Метсу, френски футболист и треньор (1954-2013).

Кари Тро, норвежка състезателка по ски свободен стил (1974).
Олимпийска шампионка през 2002 г. в Солт Лейк Сити, САЩ. От олимпийски игри печели и един сребърен медал през 2006 г. в Торино, Италия, и един бронзов медал през 1998 г. в Нагано, Япония. От световни първенства печели четири златни и три сребърни медала.

Такума Сато, японски автомобилен състезател (1977).
Участва във "Формула 1".

Джанлуиджи Буфон, италиански футболист (вратар) (1978).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия и сребърен медал от Европейското първенство през 2012 г. в Полша и Украйна. Носител на "Златно стъпало" за 2016 г., която се връчва от Монако.

Джейми Карагър, английски футболист (1978).

Ясухито Ендо, японски футболист (1980).

Марко Бабич, хърватски футболист (1981).

Крис Вондоловски, американски футболист (1983).

Джон Брукс, американски футболист (1993).

Това е денят на смъртта на:

Карл Велики, крал на франките (768-800) и римски император (800-814) (742-814).
Поставя началото на династията Каролинги.

Франсис Дрейк, английски мореплавател (ок. 1540-1596).

Ян Хевелиус, полски астроном (1611-1687).
Създател на първите карти на Луната (1647).

Лудвиг Холберг, датски драматург, историк и философ от епохата на Просвещението (1684-1754).

Александър Измайлов, руски баснописец, прозаик и журналист (1779-1831).

Беноа Пол Емил Клапейрон, френски физик (1799-1864).

Ференц Деак, унгарски политик (1803-1876).

Иван Добровски (Иван Добровски Жельов), български книжовник, учител и публицист (1812-1896).
Издава енциклопедичното сп. "Мирозрение" във Виена, Австрия (1950-1951). Бил е уредник в книгохранилището на Дирекцията на Народното просвещение в Пловдив при правителството на Източна Румелия, което през 1882 г. прераства в Областна библиотека и музей. Автор е на статии по езиковедски, исторически и обществено-политически въпроси, прави преводи от гръцки и руски език.

Илия Лазаров, български революционер (1843-1902).
Участник в четата на Христо Ботев (1876), доброволец в Сръбско-българската война (1885).

Робер Планкет, френски композитор (1848-1903).

Панас Мирний (ист.име Афанасий Рудченко), украински писател (1849-1920).

Михаил Иполит-Иванов, съветски композитор (1859-1935).

Уилям Бътлър Йейтс, ирландски поет и драматург (1865-1939).
Автор е на пиесите "Катлийн, дъщеря на Хулиен" (1902), "Четири пиеси за танцьори" (1921), "Отговорности" (1914), "Кулата" (1928) и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1923 г.

Висенте Бласко Ибанес, испански писател (1867-1928).
Автор е на романите "Да живее републиката" (1893), "Безгрижен живот" (1894), "Плодът на лозата" (1906), "Кръв и пясъл" (1909), "Земя за всички" (1922), "При краката на Венера" (1926) и др.

Асен Иванов, български юрист и икономист (1869-1937).
Управител на Българска земеделска банка (19 август 1908-31 декември 1910), директор на Генерална банка (1911-1926) и на Българска народна банка (18 януари 1926-29 август 1931). По време на неговото управление се сключват два важни заема - Бежанският заем (1926) и Стабилизационният заем (1928). Участва в редакционния колектив на "Списание на Митнишкото дружество", редактор на сп. "Взаимност" - официален орган на Земеделските кооперативни сдружавания, сътрудничи на списанието на Съюза на популярните банки.

Александър Орлов, съветски астроном (1880-1954).
 
Константин Куситасев, български лекар (1900-1955).
Един от основателите на групата "Обществен лекар", създадена около сп. "Обществен лекар" по идея на д-р Рачо Ангелов. Главен секретар на Министерство на народното здраве (1944-1947). Директор на Научно-изследователския санитарно-хигиенен институт (1950-1955). Публикувал е над 18 научни труда и над 450 научни, популярни и други статии.

Атанас Москов, български юрист и политик (1903-1995).
Член на Изпълнителния комитет (ИК) на Социалистическия интернационал (1929-1937), член на ИК на Българската работническа социалдемократическа партия (БРСДП) (1936-1948). Депутат в 24-ото Обикновено народно събрание (1938-1939). След 9 септември  1944 г. е член на Централния комитет на БРСДП и редактор на в. "Свободен народ". Председател на Българската социалдемократическа партия (26 ноември 1989-март 1990) и неин почетен председател (март 1990-28 януари 1995). Почетен гражданин на Севлиево (13 септември 1994).
 
Антонин Новотни, чехословашки политик (1904-1975).
Генерален секретар на Комунистическата партия на Чехословакия (4 септември 1953-5 януари 1968). Президент на Чехословакия (19 ноември 1957-28 март 1968).

Тодор Харманджиев (Тодор Александров Илиев), български поет и писател (1905-1995).
Автор е на стихосбирките "След години" (1939), "Добрите ветрове" (1972), "Вечерна графика" (1974), "Празникът на черешите" (1979); на повестите - "Гардеробиерката" (1970), "Пълната къща" (1970); на романите - "Краят на едно детство " (1956) "Крилато време" (1958) и др. Пише и за деца и юноши. Носител е на орден "Народна република България" втора степен (февруари 1975), на орден "Народна република България" първа степен (1985).

Астрид Линдгрен, шведска детска писателка (1907-2002).
Най-популярната си книга "Пипи Дългото чорапче" написва през 1944 г. по време  на  Втората световна война,  като подарък за десетия рожден ден на дъщеря си Карин. Романът излиза през 1945 г. Авторка е на "Мили мой Мио" (1954), "Дребосъчето Карлсон, който живее на покрива" (1955), "Емил от Льонеберя" (1963), "Роня, дъщерята на разбойника" (1981), "Братята с лъвски сърца" (1973) и др. През 2002 г. правителството на Швеция учредява награда "Астрид Линдгрен" в нейна памет, с която се отличават творби или дейности с висока художествена стойност, като лауреатите трябва да споделят човешките ценности, които е изповядвала  писателката.   

Алфредо Фони, италиански футболист и треньор (1911-1985).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин, Германия, и златен медал от Световното първенство през 1938 г. във Франция.

Ранко Маринкович, хърватски писател (1913-2001).

Стефан Дичев, български писател (1920-1996).
Главен редактор на сп. "Космос" (1962-1990). Директор на издателство "Народна култура" (1968-1973). Автор е на романите "Пътят към София" (1962), "Ескадронът" (1968), "Крепости" (1974), "В лабиринта" (1977), "Среща на силите"(1978), на драмата "Отвъд отчаянието" (1978) и др. Носител на орден "9 септември 1944" първа степен (24 януари 1970), орден "Народна република България" втора степен (1980). Удостоен е със званието "Заслужил деятел на културата" (май 1978).

Симеон Султанов, български литературен критик и издател (1927-1989).
Уредник на сп. "Бригадирска естрада" (1947). Редактор на издателство "Народна младеж" (1956) и директор на издателството  (1968-1989). Изследва творчеството на българските писатели класици Йордан Йовков, Светослав Минков, Ангел Каралийчев, Георги Стаматов и др. Автор на монографии, литературни портрети и очерци "Ангел Каралийчев" (1958), "Насаме със Светослав Минков" (1972), "Съдбата на един приказник" (1985) и др. Удостоен със званието "Заслужил деятел на културата" (август 1974), със званието "Народен деятел на изкуството и културата" (май 1980). Носител на орден "Народна република България" трета степен (юли 1977), на орден "Народна република България" първа степен (май 1987). 

проф. Христо Руков, български актьор, режисьор и педагог (1933-2001).
Актьор в театъра в Димитровград (1956-1961), в Държавния сатиричен театър (1961-1966) и в Народния театър "Иван Вазов" (1966-1968). Преподавател (от 1961) по "Основи на сценичното движение" във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ) "Кръстьо Сарафов" (дн. Национална академия за театрално и филмово изкуство (НАТФИЗ) "Кръстьо Сарафов"). Ръководител на катедра "Основи на сценичното движение" във ВИТИЗ (1971-1992). Заместник-ректор  (1983-1990) и ректор на НАТФИЗ (3 април 1990-20 септември 2000). Един от основателите на първия любителски киноклуб в България - "Киностудия' 57", в Димитровград (5 май 1957).

проф. Емануил Паламарев, български ботаник биолог (1933-2004).
Ръководител на секция "Палеоботаника и поленов анализ" в Института по ботаника при Българска академия на науките (1989-2003), научен секретар (1989-1993) и директор на института (1993-2003). Преподавател в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1973-2002) и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" (1995-1998). Открива и описва 70 нови за науката видове растения и едно ново подсемейство. Проучва терциерната флора по българските земи. За първи път предлага обобщена фитостратиграфска скала на миоценските флороносни елементи в България, Балканския полуостров и Европа.

Паул Крутцен, нидерландски химик (1933-2021).
Ръководител на отдела по атмосферна физика в Института по химия "Макс Планк" (1980-2000). На Паул Крутцен се приписва авторството на термина "антропоцен", който обхваща геоложката епоха, повлияна от човешката дейност. Паул Крутцен изследва озоновите дупки в атмосферата. Той пръв доказа как човешката дейност уврежда озоновия слой. Той открива, че азотните окиси разрушават слоя на стратосферния озон, защитаващ Земята от ултравиолетовото излъчване на Слънцето. Носител на Нобелова награда за химия за 1995 г. за това свое откритие, съвместно с американските химици Марио Молина и Франк Шъруд Роуланд.

Карел Свобода, чешки композитор (1938-2007).
Автор е на музиката към анимационния филм "Пчеличката Мая", композира едни от най-големите хитове на певеца Карел Гот и мюзикъли, сред които "Дракула" и "Монте Кристо" и др. Самоубива се на 28 януари 2007 г.

Йосиф Бродски, руски поет, есеист и преводач (1940-1996).
Автор е на стихосбирките "Спирка в пустинята" (1970), "Край на прекрасната епоха" (1977), "Урания" (1987), есето "По-малко от едно" и др. Носител на Нобелова награда за литература за 1987 г. за литературно творчество от изключителен мащаб, белязано от дълбока интелектуалност и поетичност.

Маргарет Прайс, британска оперна певица сопран (1941-2011).
Дебютира в ролята на Керубино в операта на австрийския композитор Волфганг Амадеус Моцарт "Сватбата на Фигаро" през 1962 г. в Националната опера на Уелс. В певческата си кариера до 1999 г. тя е пяла в целия свят, както и в операта "Ковънт гордън" в Лондон, в Метрополитан опера в Ню Йорк, САЩ, в операта в Кьолн, Германия. Дама на Ордена на Британската империя (1993).

ген.-майор Нейко Ненов, български военен деец (1961-2015).
Командир на Сухопътните войски (1 ноември 2012-30 юни 2014). Заместник-началник на отбраната (30 юни 2014-28 януари 2015).

Александър Налбантов, български юрист (1973-2013).
Районен прокурор на София (17 май 2006-28 януари 2013). Носител на наградата "Юрист на годината 2012" на сайта "Правен свят" за изключителни заслуги и принос през целия му професионален път (февруари 2013, посмъртно). 
/АЯ/МГ/