site.btaБългария подкрепя започването на структурирана дискусия по промишлените субсидии
Заместник-министърът на икономиката и индустрията Николай Павлов участва в неформалното заседание на Съвета "Външни работи - Търговия", който се състоя в Брюксел, съобщиха от Министерството. Основна тема в работата на Съвета бе подготовката на 13-ата Министерска конференция на Световната търговска организация, която ще се състои от 25 до 29 февруари 2024 г. в Абу Даби, ОАЕ.
По време на заседанието зам.-министър Павлов определи реформата на системата за уреждане на спорове като водещ приоритет. Той подчерта, че е необходимо да се запази постигнатото до момента и да се продължи с надграждането му до възстановяването на напълно функционираща двуинстанционна система. Дотогава ще е важно да се насърчи използването на алтернативни форми за обжалване на решенията по споровете в СТО, стана известно от думите на зам.-министър Павлов. Той посочи още, че за България ще е важно да се приеме решение за продължаване на мораториума върху облагането с мита на електронните трансмисии, за да се избегнат ненужни ограничения при осъществяването на електронна търговия. Павлов отбеляза, че страната ни подкрепя започването на структурирана дискусия по промишлените субсидии, както и постигането на напредък по селското стопанство и в преговорите по споразумението за субсидиите в рибарството. Той коментира и че формирането на коалиции и ангажирането на всички страни са от ключово значение за успеха на конференцията.
Зам.-министър Павлов отбеляза, че ключови за изграждането на отворена стратегическа автономност на ЕС ще са осъществяването на дигитална трансформация; намаляване на стратегическата зависимост на ЕС в критични сектори; насърчаване на инвестициите за зелен преход и диверсификацията на веригите на доставка. Той посочи, че търговската политика може да допринесе за един по-конкурентоспособен, проспериращ и устойчив ЕС, чрез търсене на възможности за реализация на пълния потенциал на търговските споразумения на ЕС. Павлов подчерта, че ЕС следва да акцентира върху разширяването на стратегически партньорства със страни, споделящи общи ценности, с цел изграждане на устойчиви вериги на стойността и утвърждаване на основан на правила международен икономически ред. Зам.-министърът на икономиката и индустрията обърна внимание на съществената роля на малките и средните предприятия за укрепването на единния пазар и ускоряването на екологичния и цифров преход.
Коментираните от зам.-министър Павлов въпроси бяха основни теми на заседанието в Брюксел. По време на него министрите определиха като ключови приоритети приемането на пътна карта по преговорите за реформата на системата за уреждане на спорове; структуриране на работна програма за дискусия по индустриалните субсидии; постигане на компромис в преговорите по втора фаза на споразумението относно субсидиите в рибарството; удължаване на мораториума по електронна търговия и напредък в преговорите по селското стопанство. Направена бе оценка, че крайните резултати от конференцията са непредвидими, предвид множеството очевидни предизвикателства и силно различаващите се позиции на ключовите играчи.
Министрите обсъдиха и търговските аспекти на стратегията за изграждане на отворена стратегическа автономност на ЕС. Те се обединиха около необходимостта от използване на целия набор от разполагаеми търговски инструменти за постигане на устойчивост и икономическа сигурност на единния пазар.
В края на миналата седмица Министерският съвет одобри българската позиция за участие в неформалното заседание на Съвета "Външни работи - Tърговия" на ЕС, като сред обсъжданите теми по време на Съвета бе посочено прилагането на отворената стратегическа автономност в търговската политика на ЕС, чиято цел е преминаване към по-конкурентоспособен и устойчив ЕС в среда на глобални технологични и геополитически трансформации.
/ВЙ/
news.modal.header
news.modal.text