site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 24 януари в историята

24 януари 2024 г., сряда, 4-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Ксения Римлянка. Блаж. Ксения Петербургска. Преп. Филон, еп. Колпастийски.

По света се отбелязва:

Международният ден на образованието. Отбелязва се от 2019 г. с резолюция A/RES/73/25 на Общото събрание на ООН от 3 декември 2018 г., за да се подчертае важността от осигуряването на достъп до качествено образование за всички хора. Според доклад на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) за мониторинг на образованието, публикуван през 2018 г., около 265 млн. деца и младежи по света нямат възможност да учат или да завършат училище, като повече от една пета от тях са в начална училищна възраст. Сред факторите за това са бедността, дискриминацията, въоръжени конфликти, последици от изменението на климата, миграцията и насилственото разселване.

Световният ден на африканската култура и хората с африкански произход. Отбелязва се от 2015 г. по инициатива на неправителствената организация Африканска мрежа на културните организации и предприемачи (RAPEC) и с решение 207 на Изпълнителния съвет на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) от 13 септември 2019 г., с цел да се покаже богатството на африканската култура и ролята й за развитието на африканския континент. Годишнина от приемането (2006) на Харта на африканското културно възраждане по време на срещата на държавните и правителствени ръководители на страните от Африканския съюз в Хартум, Судан (23-24 януари 2006).

На този ден в България:

1933 - В София е учредено Дружество на българските компонисти "Съвременна музика" (дн. Съюз на българските композитори). Членовете учредители на дружеството са българските музиканти Панчо Владигеров, Петко Стайнов, Димитър Ненов, Веселин Стоянов, Андрей Стоянов, Любомир Пипков, Асен Димитров и Цанко Цанков. Събрани в Дома на изкуствата и печата в София, под председателството на Андрей Стоянов те изработват Устав и избират ръководство на дружеството:  Управителен съвет с председател Петко Стайнов, подпредседател - Панчо Владигеров, секретар и касиер Димитър Ненов; Контролен съвет с председател - Асен Димитров, и членове Любомир Пипков и Веселин Стоянов. Учредителният протокол е утвърден от Министерството на вътрешните работи на 6 февруари 1933 г., с предписание 1317. По-късно към тях се присъединяват композиторите Филип Кутев, Светослав Обретенов, Марин Големинов, Асен Карастоянов, Парашкев Хаджиев, Георги Димитров, Георги Златев-Черкин и др. В този си състав Дружеството продължава своята дейност до 1944 г. Продължител на неговата дейност е учреденото на 12 февруари 1947 г. Дружество на българските композитори и музиковеди. На 17 март с. г. то се преименува в Съюз на композиторите, музиколозите и концертиращите артисти. От 1954 г. е Съюз на българските композитори.

1990 - Учреден е Българският антифашистки съюз.

2005 - На пристанище "Варна Запад" акостира 8693-тонният кораб "Балчик", произведен през 1993 г., след като е направил околосветско пътешествие за рекордните 107 дни. Плавателният съд е собственост на Параходство "Български морски флот" ЕАД, но плава под чужд флаг.

2006 - В  Агенцията за приватизация е подписан  договорът за приватизационна продажба на 95 процента от капитала на "Бояна филм" ЕАД.  Купувач е "Ню Имидж България" - част от американската компания "Ню Имидж". 

2008 - Народното събрание приема Закон за защита на животните.

2015 - Председателят на Българската академия на науките (БАН) акад. Стефан Воденичаров връчва наградата "Марин Дринов" на БАН на чл.-кор. Иван Илиев за високи постижения  в областта на макроикономиката и по повод 90-годишния му юбилей. Той има множество научни трудове в областта на икономическите науки, значителен принос като теоретик и практик, активна и дългогодишна преподавателска, обществена и управленска дейност.

2016 - Малко преди първата междинна станция на кабинковия лифт "Симеоново" се отваря вратата на кабинката и 5-годишно дете пада от 8 метра на натрупания под лифта сняг и като по чудо няма наранявания. Бащата слиза на междинната станция и се връща пеша за момчето. Според собствениците на съоръжението вратата може да се отвори само, ако е упражнен натиск върху нея отвътре. При проверка на кабинката, извършена на 24 и 25 януари от Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, е установена частична възможност за непълно заключване на затварящия се механизъм. Поради конструктивни особености на кабинката, контакт "затворени врати" не е отчел ненапълно затворената врата на съоръжението.

2017 - Президентът Румен Радев подписва Указ 58 за назначаването на проф. Огнян Герджиков за служебен министър-председател на България. С Указ 59 от същия ден президентът разпуска 43-ото Народно събрание на 27 януари 2017 г.  и насрочва парламентарни избори на 26 март 2017 г.

2018 - Парламентът ратифицира Конвенция номер 131 на Международната организация на труда (МОТ) за определяне на минималната работна заплата, приета на 22 юни 1970 г. в Женева. Чрез ратифицирането на конвенцията се гарантира балансиране и предвидимост в ръста на минималната работна заплата. По силата на конвенцията промяната ще се прави на базата на редица важни социално-икономически критерии, като инфлация, производителност на труда, заетост, динамика на брутния вътрешен продукт (БВП) и др.

2019 - Министърът на икономиката Емил Караниколов връчва сертификат за инвестиция клас А по реда на Закона за насърчаване на инвестициите на чуждестранна компания, която ще инвестира 10 млн. лв.  в завод за машиностроене край Пловдив. Средствата са за придобиване на нови дълготрайни материални и нематериални активи. Очаква се да  бъдат назначени 100 нови служители. Планираните инвестиции по тези проекти възлизат на 482,27 млн. лв. и се предвижда да бъдат разкрити 1968 нови работни места. Инвестиционният проект предвижда строителството и оборудване на производствена сграда за производство на машини с цифрово-програмно управление - металообработващи машини, върху собствен терен, който се намира в "Тракия икономическа зона", гр. Куклен, община Куклен. Компанията предвижда да завърши изцяло строителството през март 2019 г., а производствената дейност е планирано да стартира през април 2019 г. Производството е предназначено както за българския пазар, така и за износ за Германия, Турция, Близкия изток, Южна и Северна Америка.

2020 - Със символична първа копка е даден старт на строителството на Гранично контролно-пропускателния пункт Рудозем - Ксанти, с който ще се отвори пряка пътна връзка Пловдив - Смолян - Рудозем - Ксанти - Северна Гърция, като част от трансграничен коридор 9.  Пунктът се изгражда в изпълнение на подписаната на 22 декември 1995 г. спогодба между България и Гърция за откриване на три гранично контролно-пропускателни пункта между двете страни.

2021 - Сноубордист загива в улеите на връх Тодорка в Пирин планина, след падане на лавина. Сигналът е получен в 11:28 ч. в Планинската спасителна служба в Банско.

2022 - В сградата на Македонския културно-информационен център в София е открит офис на Македонската информационна агенция по време на двудневното официално посещение на министър-председателя на Република Северна Македония Димитър Ковачевски по покана на министър-председателя Кирил Петков.

2023 - Конституционният съд обявява за противоконституционна част от текст на наредба в Наказателния кодекс, свързана с частната собственост и въведена през 2017 г. във връзка с незаконния добив на подземни богатства. Делото е образувано по искане на главния прокурор Иван Гешев.

На този ден по света:

1848 - Близо до Колома, щата Калифорния, САЩ, Джеймс Маршал открива златно находище. Това слага началото на Калифорнийската златна треска.

1984 - Американският предприемач и съосновател на компанията "Епъл" Стив Джобс представя компютъра "Макинтош"  ("Епъл II") на годишното събрание на акционерите на  компанията, 8 години след нейното създаване на 1 април 1976 г. заедно със Стив Уозняк. На цена от 2495 долара "Макинтош" е първият персонален компютър, който представя графичен потребителски интерфейс. Името "Макинтош" е от сорт ябълка.

2000 - Компютърна авария в Агенцията за национална сигурност на САЩ блокира работата й в продължение на 3 дни. Това е първата по рода си авария  в агенцията, като причината е претоварване на системата с информация.

2003 - Парламентът на Куба отхвърля като противоконституционен "Проектът Варела" - петиция с 11 000 подписа, в която се иска референдум за приемане на реформи, като свобода на мнението, политически плурализъм и право на кубинците да развиват частен бизнес, освобождаване на политически затворници.

2006 - Емирът на Кувейт шейх Саад ал Абдула ас Салим ас Сабах се отказва от престола след споразумение между членовете на управляващата фамилия. За нов емир е избран шейх Сабах ал Ахмад ал Джабер ас Сабах, досегашен министър-председател на Кувейт. 

2010 - В Саудитска Арабия 13-годишна ученичка е осъдена на 90 удара с камшик и два месеца затвор, защото набила учителката си. Момичето се разгневило, когато учителката му отнела мобилния телефон, който то извадило в класната стая. В саудитските училища носенето на мобилни телефони е забранено.

2011 - В Москва, Русия, в 16.32 ч. местно време терорист-камикадзе се взривява на международното летище "Домодедово" на изхода на залата за пристигащи пътници. Извършителят на атентата е Магомед Евлоев от Ингушетия. Загиват 37 души, сред които 8 чужденци, ранените са над 160. На 8 февруари 2011 г. отговорност за атентата поема Доку Умаров, водач на ислямистите в Северен Кавказ.

2013 - Държавният съвет в Турция (висшият административен съд) отменя положение в правилника на Адвокатската колегия в Турция, изискващо адвокатките да не носят забрадки, когато изпълняват служебните си задължения. Държавният съвет е сезиран от адвокатка, чиято молба за подновяване на адвокатската й карта била отхвърлена от колегията, защото дала снимка, на която била със забрадка. Държавните служителки в Турция нямат право да носят забрадки.

2014 - Националният комитет за отбрана на КНДР изпраща открито писмо по нареждане на висшия ръководител на Ким Чен-ун, адресирано до властите, политическите партии и обществени организации на Република Корея, в което се уточнява, че КНДР вече е прекратила всякакви действия, които могат да подразнят Република Корея и е готова да създаде благоприятна среда за многостранно сътрудничество и обмен.

2015 - В град Диарбекир, Югоизточна Турция, около 70 000 турски кюрди протестират срещу публикуването на нова карикатура на пророка Мохамед в "Шарли ебдо" след атентата срещу френския сатиричен вестник на 7 януари 2015 г. в Париж, Франция, при който са убити 12 души. Демонстрацията е организирана от "Платформа на верните на пророка".

2016 - В Кишинев, Молдова, над 15 000 души протестират срещу правителството с искане за предсрочни избори. Протестиращите призовават за пълно разследване на изчезването на 1,5 млрд. долара от три банки преди парламентарните избори през 2014 г.

2017 - Влиза в сила нов закон в Словения, съгласно който в страната се разрешават еднополовите бракове. На гей двойките се предоставят почти същите права като на хетеросексуалните двойки, но не им се позволява да осиновяват деца.

2018 – В Североизточен Китай са измерени рекордно ниски температури. По данни на Националната метеорологична служба в провинция Хейлунцзян през нощта са измерени 44,5 градуса под нулата по Целзий. На 23 януари 2018 г. в Харбин са измерени минус 43,1 градуса - най-ниската стойност от 57 години.

2019 - В град Саран в Карагандинската област на Казахстан е пусната в експлоатация най-голямата слънчева електроцентрала в Централна Азия с мощност от 100 мегавата. Върху площ от 164 хектара са разположени 307 000 фотоволтаични панела, които ще преобразуват слънчевата енергия в електричество. Монтираните панели принадлежат към последно поколение слънчеви батерии, които нямат метални кантове. По тази причина върху тях не се натрупва сняг, а дъждът просто се стича на земята, без да причинява никаква щета. Дори в най-облачното време панелите успяват да генерират около 10-15 мегавата енергия. Срокът на експлоатация на панелите е 40 години. Новата слънчева електроцентрала  е изцяло частен проект. Инвеститори в проекта са група европейски компании, които са вложили 137 млн. долара в него.
 
2020 - В Източна Турция в 20,55 ч. местно време (17,55 ч. по Гринуич) е регистрирано земетресение с магнитуд 6,8 по скалата на Рихтер. Епицентърът на труса е в селището Сиверек, в провинция Евлязъг, намираща се на около 550 км източно от столицата Анкара. Трусът е на дълбочина около 6 км под земята. Загиват 40 души, а ранените са над 1600 души. Разрушени са 72 сгради, 514 са силно поразени, а 409 са с по-малки и средни поражения. Над 15 000 души остават без покрив. След първия трус последват 950 вторични труса, 21 от които с магнитуд над 4. Трусът е усетен в Израел, Ирак и Сирия.

2021 - Израел официално открива посолство в Абу Даби, Обединени арабски емирства. Посолството е открито с пристигането на посланика Ейтан Наех, но на временна локация, докато бъде намерено постоянно място. По-рано през деня правителството на ОАЕ одобрява създаването на посолство в Тел Авив, Израел. ОАЕ е първата арабска страна, установила или подновила връзки с Израел съгласно серията споразумения, постигнати с посредничеството на администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Двете страни официално установяват дипломатически отношения през септември 2020 г.

2022 - В изявление, направено от името на неизвестна до този момент организация в Буркина Фасо - "Патриотично движение за защита и възстановяване", е обявено, че армията в Буркина Фасо е отстранила от власт президента Рок Каборе, суспендирала е конституцията, разпуснала е правителството и парламента и е затворила границите на страната. В изявлението, подписано от подполковник Пол-Анри Сандаого Дамиба и прочетено от друг офицер по държавната телевизия, се посочва, че превратът е извършен безкръвно, а задържаните са на сигурно място.

2023 -
В Непал е регистрирано земетресение с магнитуд 5,9 по скалата на Рихтер, усетено и в индийската столица Делхи. Земетресението е на дълбочина от 25 км, а епицентърът му е на около 63 км северозападно от района Джумла, който се намира на около 300 км от непалската столица Катманду. Загива един човек, има ранени.

Родени на този ден българи:

Асен Попов, художник и сценограф (1895-1976).
От 1932 г. работи в Народния театър "Иван Вазов". Прави някои от първите триизмерни произведения за българска сцена. Създава сценографски оформления и за оперетни постановки. Лауреат на Димитровска награда (1951). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1975).

Коста Църнушанов, историк и фолклорист (1903-1996).
Един от основателите на Македонска младежка тайна революционна организация (1922) - младежката организация на Вътрешна македонска революционна организация (ВМРО). От 1934 г. е учител в Стара Загора, Шумен и София. Областен училищен инспектор в Битоля (1941). Участва в редактирането на битолския вестник "Пелистерско ехо" (януари 1942-март 1944). Един от възстановителите на Македонски научен институт (1990). Автор е на монографии и научни публикации, между които "Добрите сръбско-български взаимоотношения в миналото (1947), "Македонски народни песни" (1956), "Сръбски и хърватски свидетелства за българската народност в Македония" (1971), на документалния роман  "Солунските атентатори"  (1987) и др. Носител на орден "Орден на Даница Хърватска с лика на Марко Марулич" на Република Хърватия (13 юли 1998, посмъртно).

Трифон Христовски, писател и публицист (1905-1944).
Автор е на автобиографичното произведение "Моят живот" и др.

Елена Николай (ист. име Стоянка Савова Николова), оперна певица (1905-1993).
Гастролирала е в операта в Рим, "Гранд опера" в Париж, "Ковънт Гардън" в Лондон, "Метрополитън опера" в Ню Йорк, Щатсопер във Виена и др. Солистка на оперния театър "Ла Скала" в Милано, Италия (1938-1959). 

акад. Георги Бранков, учен, строителен инженер и общественик (1913-1997).
Депутат в 5-ото Народно събрание (1966-1971). Основател и председател на Националния комитет по противоземетръсно инженерство (1966). Главен научен секретар (1968-1973) и заместник-председател (1973-1982) на Българската академия на науките. Основател и председател на Националния комитет по теоретична и приложна механика (1968). Председател на Европейския комитет по противоземетръсно строителство в Лондон, Великобритания (1970). Директор на Института по техническа механика (1972), директор на Централната лаборатория по биомеханика при БАН (1972) и на основания от него Институт по механика и биомеханика при БАН (1977-1986). Директор на Международната асоциация по противоземетръсно инженерство в Рим, Италия (1973). Бил е ръководител на Централната лаборатория по сеизмична механика и сеизмично инженерство (1982). Научните му приноси са в областите на техническата механика, масивни конструкции, сеизмичната механика, биомеханиката. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1968, 1973).

проф. Станко Киров, лекар онколог и хирург (1920-2012).
Един от първите лекари хирурзи в новосъздадената Онкологична болница в София (дн. Специализирана болница за активно лечение по онкология) (1952). Пръв в България и втори в света въвежда органносъхраняващо лечение на рака на гърдата, пръв в България въвежда щадящата мамектомия. Създател и ръководител на Мамографския център в Окръжна болница (1984-1996). Бил е консултант на Клиниката по лицево-челюстна хирургия на Стоматологичния факултет в София. Автор е на над 180 научни публикации. Съавтор на първата книга за рехабилитация на болни от рак, издадена в Централна и Югоизточна Европа. Удостоен със званието "Лекар на България" на Министерството на здравеопазването, Съюза на учените в България, Съюза на медицинските дружества и Националния алианс "Живот за България" (2007). Почетен гражданин на София (17 септември 2010).

Добри Жотев (ист. име Добри Александров Димитров), писател, поет и драматург (1921-1997).
Редактор в издателство "Народна младеж" (1954-1968) и във в. "Стършел" (1968-1976). Автор е на книгите със стихове и проза "Жажда" (1951), "На гости у дявола" (1962), "Обич моя" (1964), "Влюбени слънца" (1973), "Преживени разкази" (1973), "Предумишлено убийство" (1974), "По пътищата" (1975), "Делфийският оракул" (1983), "Награда от Джокондата" (1985), "Слънчев сплит" (1988), "Начало за евангелие" (1991), "Езически разкази" (1993), "Светове на сумрака" (1995) и др.

проф. Иван Илиев, икономист и политик (1925-2017).
Заместник-председател на Държавния комитет по планиране (1966-8 февруари 1968), заместник-министър на труда и социалните грижи (февруари 1969-май 1970), заместник-председател на Министерския съвет (януари 1973-април 1975; 18 октомври 1985-18 август 1987), председател на Държавния комитет за планиране (януари 1973-април 1975; 18 октомври 1985-27 януари 1986). Депутат в 6-ото Народно събрание (15 април 1973-1976). Ректор на Висшия икономически институт "Карл Маркс" (24 април 1975-6 януари 1978). Председател на Съюза на икономистите (11 март 1977-1982), заместник-председател на Централния съвет на научно-техническите съюзи в България (11 март 1977-13 март 1981), първи заместник-министър на народната просвета и председател на Съвета по висшето образование при Министерството на народната просвета (1 януари 1978-9 май 1980). Чл.-кор. на БАН (1984). Председател на Държавната планова комисия (27 януари 1986-18 август 1987). Член на ЦК на БКП (5 април 1986-2 февруари 1990). Депутат в 9-ото Народно събрание (1986-1990). Заместник-председател и главен научен секретар на Българската академия на науките (25 юли 1988-10 юли 1991). Автор е на над 50 научни труда, сред които 15 студии и монографии, 5 учебници за висши учебни заведения, 22 статии в български списания и др. Един от съставителите и авторите на Икономическа енциклопедия. Носител на орден "Народна република България" първа степен (януари 1975), орден "Георги Димитров" (януари 1985). Носител на наградата на Българската академия на науките "Марин Дринов" за високи постижения в областта на макроикономиката и по повод 90-годишния му юбилей (24 януари 2015).

проф. Благовеста Карнобатлова-Добрева, оперна певица и музикален педагог (1936).
От 1966 г. пее на сцената Софийската опера, където преминава по-голямата част от певческата й кариера. Преподавател (от 1971) по оперно пеене в Музикалната академия "Проф. Панчо Владигеров". Носител на "Златен век" - огърлие за изключителен принос към българската култура (21 януари 2016).

проф. Георги Чапкънов (Чапа), скулптор, илюстратор и сценограф (1943).
Първите му самостоятелни изложби са през 1975 г. в София и през 1976 г. в Пловдив. Съавтор (заедно с Кирил Гогов) на герба на България (1997), автор  на статуята "Св. София" в София (2000), на статуетката на театралния "Аскеер", на паметника на дарителите в Свищов (2005), паметник на независимостта в София (2007), "Орфей и Евредика" в Смолян (2007), паметника на проф. Иван Шишманов в Свищов (2012),  на скулптурата на баща и син Славейкови на едноименния площад в София и др. Бил е  ръководител на катедра "Художествена обработка на метал" в Художествената академия. Има над 30 самостоятелни изложби. Носител на Голямата награда за скулптурен портрет на Съюза на българските художници (1969-1972), на наградата  "Златен Езоп" от Международното биенале на хумора и сатирата в Габрово (1965), на наградата "Марко Марков" на Съюза на българските художници (1977,1979,1986), на наградата "Огюст Роден" на международното жури за реалистична скулптура на музея "Хаконе" в Япония (1990), на Гран при за "съвършенство" на музея "Хаконе" (1991), на Голямата награда за скулптура от триеналето на изящните изкуства в Ню Делхи, Индия (1991), на "Силмона" - награда на президента на Италия за принос към италианската култура за направения от него бронзов бюст на режисьора Федерико Фелини (1993). Почетен гражданин на Свищов  (25 април 2013), Почетен гражданин на София (17 септември 2014). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий" огърлие (19 май 2015).

Паруш Парушев, писател и поет (1947).
Бил е редактор в педагогическия печат, завеждащ отдел "Култура" на в. "Народна младеж", заместник главен редактор на в. "Учителско дело" и в. "Пулс", редактор в отдел "Поезия" на издателство "Български писател" и в. "Български писател".  Автор на книгите със стихотворения "Сърдечна недостатъчност" (1987), "Беззащитен живот" (1994), "Дом на брега" (2006) и други, на автобиографичната проза "Строшено огледало" (1983) и "Строшено огледало 2" (1996). Носител на националната литературна награда "Атанас Далчев" за 2010 г.

Хасан Адемов, лекар анестезиолог и политик (1953).
Депутат от 38-ото до 41-ото Народно събрание (1997-2013). Депутат в 42-ото Народно събрание (21-29 май 2013).  Министър на труда и социалната политика (29 май 2013-6 август 2014).  Депутат от 43-ото до 47-ото Народно събрание (2014-2022).

проф. Камелия Касабова, юрист и политик (1957).
Депутат в 39-ото Народно събрание и негов заместник-председател (5 юли 2001-17 юни 2005). Депутат в 40-ото Народно събрание и негов заместник-председател (11 юли 2005-25 юни 2009). Била е преподавател по търговско право в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и по банково право в Университета за национално и световно стопанство, председател на Помирителната комисия за платежни спорове (от 2010) към Комисията за защита на потребителите, заместник-председател на Арбитражния съд при Българската стопанска камара. Автор е на 7 монографии и съавтор в три, на студии и статии по търговско право.

Красимир Стоянов, летец-космонавт (1961).
Той е третият български космонавт, включен в дублиращия екипаж на "Союз ТМ5", осъществил съвместен българо-съветски космически полет от 7 до 17 юни 1988 г., в основния екипаж на който е включен българският космонавт Александър Александров заедно с руснаците Анатолий Соловьов и Виктор Савиних. По-късно Красимир Стоянов се занимава с научна работа, бил е и помощник директор на Института за космически изследвания и технологии към Българската армия, заемал е отговорни длъжности във ВВС. От септември 2012 г. е ръководител на Авиокосмически център с планетариум в санаторно-оздравителния комплекс "Камчия".

Георги Божков, треньор по баскетбол (1962).  
През треньорската си кариера е бил в отборите на ПАОК (Гърция), "Славия" (София) , "Дунав" (Русе), "Левски" (София) и "Еносис Паралимни" (Кипър). През 1999 г. става помощник треньор на Националния отбор на България по баскетбол – жени, а от 2006 г. до 2007 г. е и негов старши треньор. Обявен за треньор N 1 при жените за периода 2010-2019 г. от Българска федерация баскетбол.

Дончо Донев, футболист и треньор (1967).   
През футболната си кариера е играл за отборите на "Димитровград" (Димитровград), ЦСКА (София), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Левски" (София), "Локомотив" (Пловдив), "Саръерспор" (Турция), "Ванспор" (Турция), "Дарданелспор" (Турция) и "Денизлиспор" (Турция). За националния отбор по футбол има изиграни 6 мача.

На този ден са родени и:

Кристиян фон Волф, немски философ, юрист и математик (1679-1754).

Пиер Огюст Бомарше, френски писател, поет и драматург (1732-1799).
Представител на класицизма. Автор е на "Севилският бръснар" (1775) и "Сватбата на Фигаро" (1784), по чиито сюжети Волфганг Амадеус Моцарт и Джоакино Росини създават своите едноименни опери.

Густав Трети, крал на Швеция (1771-1792) (1746-1792).

Ернст Хофман, немски писател, музикант и художник (1776-1822).

Николай Добролюбов, руски публицист и литературен критик (1836-1861).

Василий Суриков, руски художник (1848-1916).
Представител на движението Передвижници. Автор е на картините "Пирът на Валтасар" (1874), "Степан Разин" (1907) и др.

Вики Баум (ист. име Хедвиг Баум), американска писателка от австрийски произход (1888-1960).

Виктор Шкловски, съветски писател и сценарист (1893-1984).

Михаил Ром, съветски сценарист и филмов режисьор (1901-1971).

Морис Кув дьо Мюрвил, френски икономист, дипломат и политик (1907-1999).
Министър на външните работи на Франция (1 юни 1958-31 май 1968). Министър на финансите (31 май 1968-10 юли 1968). Министър-председател (10 юли 1968-20 юни 1969).

Нийл Даймънд, американски певец, композитор и актьор (1941).
Има издадени над 30 албума и над 125 млн. продадени копия.

проф. Даниел Шехтман, изрелски химик (1941).
Носител на Нобелова награда за химия за 2011 г. за откриването на квазикристалите.

Людмила Савелиева, руска актриса (1942).
Участвала е във филмите "Война и мир" (1967), "Слънчогледи" (1970), "Бяг" (1971), "Юлия Вревска" (1978) и др.

Раймон Доменек, френски футболист и треньор (1952).
Като треньор на националния отбор по футбол печели сребърен медал от Световното първенство през 2006 г. в Германия.

Юрий Башмет, руски музикант, диригент и педагог (1953).
От 1978 г. е солист на Московската филхармония. От 2002 г. е художествен ръководител и главен диригент на Държавния симфоничен оркестър "Нова Русия".  Основател и председател на Международния благотворителен фонд, присъждащ годишни награди "Дмитрий Шостакович" за изключителни постижения в областта на световното изкуство (1994). Почетен доктор на българската Национална музикална академия "Проф. Панчо Владигеров" (16 май 2018).

Мишел Прюдом, белгийски футболист (вратар) и треньор (1959).
С националния отбор по футбол печели сребърен медал от Европейското първенство през 1980 г. в Италия. С отбора на „Мехелен“ (Белгия) печели турнира за Купата на носителите на купи (1988) и Суперкупата на Европа (1988). През 1994 г. е носител на наградата на Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА) за най-добър вратар в Европа и на наградата на Международна федерация по футбол (ФИФА) "Лев Яшин" за най-добър вратар на световното първенство.

Гуидо Бухвалд, немски футболист (1961).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Световното първенство през 1990 г. в Италия и сребърен медал от Европейското първенство през 1992 г. в Швеция.

Настася Кински, немска актриса (1961).
Участвала е във филмите "Тес" (1979), "Париж, щата Тексас" (1984), "Революция" (1985), "Пределна скорост" (1994), "Ние сме баща ти" (1997), "Американска рапсодия" (2001), "Инланд Емпайър" (2006) и др. Носителка на награда "Златен глобус" (1981).

Виейриня (ист. име Аделино Андре Виейра де Фрейташ), португалски футболист (1986).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Европейското първенство през 2016 г. във Франция.

Луис Суарес (Луис Алберто Суарес Диас), уругвайски футболист (1987).
С отбора на "Барселона" (Испания) печели турнира Шампионска лига (2015), Суперкупата на УЕФА (2015) и Световното клубно първенство (2015). Носител на "Златната обувка" на сп. "Франс футбол" през 2014 г. (заедно с португалския футболист Кристиано Роналдо) и през 2016 г.

Това е денят на смъртта на:

Давид Строител, грузински цар (ок. 1073-1125).

Етиен Морис Фалконе, френски скулптор (1716-1791).

Ян Колар, словашки поет (1793-1852).
Автор е на книгите "Стихове на Ян Колар" (1821), "Дъщерята на Славия" (1824) и др.

Фридрих Флотов, немски композитор (1812-1883).

Петко Каравелов, български политик и държавник (1843-1903).
По време на Руско-турската освободителна война (1877-1878)  служи в щаба на руската армия. През 1878 г. е назначен за вицегубернатор на град Видин, а после за окръжен управител на Търново. Депутат в Учредителното събрание (1879), участва в изработването на Търновската конституция (1879), председател на 1-ото Обикновено народно събрание (21 октомври 1879-24 ноември 1879). Председател на 2-ото Обикновено народно събрание (3 март 1880-26 март 1880). Министър на финансите (24 март - 28 ноември 1880), министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на правосъдието (28 ноември 1880 - 27 април 1881). Заедно с Константин Иречек и Марин Дринов организира първото следосвобожденско общо събрание на Българското книжовно дружество (1881). Кмет на Пловдив (1883-1884). Председател на 4-ото Обикновен народно събрание (27 юни1884-30 юни 1884). Министър-председател, министър на финансите и управляващ Министерството на обществените сгради, земеделието и търговията (30 юни 1884-9 август 1886), управляващ Министерството на вътрешните работи (21 март 1885-9 август 1886). Министър-председател на временното правителство (12-16 август 1886). Член на  Регентския съвет на Княжество България  (25 август 1886-15 октомври 1886) заедно със Сава Муткуров и Стефан Стамболов след абдикацията на Александър I Батенберг (26 август 1886). Депутат от 8-ото до 11-ото Обикновено народно събрание (1894-1901). Основател и председател на Демократическата партия (1896-1903). Министър-председател и министър на финансите (20 февруари-21 декември 1901). Управляващ Министерството на народното просвещение (25 април - 21 декември 1901).

Васил Кънчов, български етнограф и историк (1862-1902).
Преподавател в Българската мъжка гимназия в Солун, Гърция (1888-1891) и неин директор (1892-1893). Директор на българско училище в Сяр, Гърция (1891-1892). Главен екзархийски инспектор на българските училища в Македония и Тракия (1893-1897). През 1897 г. се завръща в София. Секретар на Историко-филологическия клон на Българското книжовно дружество (дн. Българска академия на науките) (1900-1901). Член на Прогресивно-либералната партия. Депутат в 10-ото и 11-ото Обикновено народно събрание (1899-1901), подпредседател на 11-ото Обикновено народно събрание (1901). Министър на народното просвещение (21 декември 1901-24 януари 1902). Бил е редактор на сп. "Книжици за прочит" и сп. "Библиотека". Автор е на "Положението на българите в Македония" (1895), "Отечествена география" (1895), "Орохидрография на Македония" (1911) и др. Убит в кабинета си в министерството от уволнен учител.

Уинстън Чърчил (Уинстън Леонард Спенсър Чърчил), британски политик (1874-1965).
Министър-председател на Великобритания (май 1940-юли 1945; 27 октомври 1951-5 април 1955). Носител на Нобелова награда за литература за 1953 г. за забележителните му исторически и биографични трудове, както и за блестящите му речи.

проф. Жеко Радев, български географ, геоморфолог и педагог (1875-1934).
Редактор на сп. "Естествознание и география" (1919-1927). Декан на Историко-филологическия факултет в Софийския университет "Св. Климент Охридски" (1927-1928). Един от основателите на българското географско дружество (1918).  Прави първите системни геоморфологични изследвания в България. Автор на "Карстови форми в Западна Стара планина" (1915), "Природна скулптура по високите български планини" (1920), "Има ли следи от дилувиално заледяване по Витоша" (1926) и др.

Стефан Руневски, български писател (1877-1919).
Един от основателите на Българския учителски съюз (1895) и редактор на неговия орган -  в. "Съзнание" (1908-1909). Съредактор на сп. "Селска пробуда" (1903-1905) и сп. "Наблюдател" (1910-1911). Сътрудничи на сп. "Ново време", сп. "Учител" (1893-1912, 1914), сп. "Труд" (1900-1903), сп. "Звезда" (1900) и др. Автор на "Чужденец. Драма в 1 д. В. Търново" (1903), "Разкази. Габрово" (1904), "Илюстрована народна читанка за вечерни и празнични училища" (1905), "Стоян и Калина. Сцени из селския живот. Кюстендил" (1906), "Разкази. Т. I. Дряново" (1907), "Разкази. Т. II. Дряново" (1912), "Нашенци. Разкази." (1919) и др.

Амедео Модиляни, италиански художник (1884-1920).

Едвин Фишер, швейцарски пианист и диригент (1886-1960).

Гьончо Белев, български писател и преводач (1889-1963).
Сътрудничи на в. "Народни права" (1888-1932), в. "Вестник за жената" (1921-1944), в. "Новини" (1926-1928), в. "Литературен глас" (1928-1944) и др. Пише стихове в проза, приказки, спомени, статии, пътни бележки, фейлетони, репортажи. Автор е на книгите "Тайно страдание" (1923), "Каменни въглища" (1933), "Животът си тече" (1937), "Какво видях в Америка" (1948), "Картини из Румъния" (1958) и др. Носител на орден "Народна република България" първа степен (1959), лауреат на Димитровска награда (1950).

Михаил Красев, съветски композитор (1897-1954).
Носител на Държавната награда на СССР (1951).

Джордж Кюкър, американски режисьор (1899-1983).
Известен е с екранизации на произведения на класическата и съвременната литература, сред които "Дейвид Копърфийлд" (1935), "Дамата с камелиите" (1936), "Моята прекрасна лейди" (1964), "Отнесени от вихъра" (1939) и др. Носител на американската филмова награда "Оскар" (1965) за най-добър режисьор за филма "Моята прекрасна лейди" (1964).

Христо Трайков (Христо Трайков Христов), български политик (1900-1933).
Деец на Българската комунистическа партия и на Вътрешната македонска революционна организация (обединена). Депутат в 23-ото Обикновено народно събрание (1931-1933). Застрелян в София на 24 януари 1933 г. от дейци на Вътрешна македонска революционна организация.

Митко Горчивкин (ист. име Димитър Стоянов Митев), български писател, драматург и журналист (1910-1982).
Работил е във в. "Народно дело" - Варна, заместник главен редактор на в. "Знаме на труда", редактор в "Партийното издателство", в. "Септемврийче", "Народна младеж", "Кооперативно село" (1951-1971). Публикувал е сборниците с разкази - "Човеци и човеченца" (1940), "Таласъм" (1943), "Великата река" (1945), "Точка по въпроса" (1959), "Къщовница" (1961), "Близки и далечни" (1965) и др., автор е на повестите "Приключенията на малкия бригадир" (1949) и "Воля" (1956, 1959, 1961), на пиесите "Мамини синчета" (1945) и "На пост" (1950).

Хелмут Нютън, австралийски фотограф от немски произход (1920-2004).
През 1961 г. започва сътрудничеството си с френското списание "Вог". Работил е и за "Ел" и "Плейбой". Той става известен с големите си черно-бели фотографии на голи тела, които предизвикват скандал през 80-те години на 20-и в. Негови снимки  се публикуват в световните модни списания в продължение на 50 години. Провокативната му фотография, го прави един от най-търсените. Той променя модната фотография завинаги, прекрачвайки граници, които дотогава не са били преминавани. Той често карал моделите си да се снимат голи. Всички жени, които е снимал, са се снимали доброволно, желаейки да попаднат в обектива му. Сред тях са актрисите Изабела Роселини, Шарлот Рамплинг, Ана Уинтур, Грейс Джоунс, Надя Ауерман, Клаудия Шифър, Мариан Фейтфул, Катрин Деньов както и дългогодишната му съпруга Джун Браун.

Джовани (Джани) Аниели, италиански индустриалец (1921-2003).
Вицепрезидент на автомобилния концерн ФИАТ (1943-1966). Президент на автомобилния концерн ФИАТ (1966-1996). От 1996 г. до смъртта си е почетен президент на компанията. Председател на Италианската организация на работодателите (Конфиндустрия) (1974-1976). Пожизнен сенатор (1 юни 1991-24 януари 2003). Основен спонсор и президент на футболния клуб "Ювентус" (1947-1954) и почетен президент на клуба до смъртта си на 24 януари 2003 г.

Кинка Константинова, българска поетеса (1928-2011).
Автор на 38 книги (поезия и проза) за деца и възрастни, на 8 пиеси за деца и юноши и 3 киносценария. Сред книгите й са  "Гората" (1962), "Обичам те" (1967), "Горски мед" (1968), "Любовно питие" (1992). Много от произведенията й са преведени на руски, белоруски, френски, румънски, сръбски, арменски, английски език.

Теодорос (Тео) Ангелопулос, гръцки режисьор, продуцент и сценарист (1936-2012).
Режисьор е на 15 филма, сред които "Реконструкция" (1970), "Пътуване до Китира" (1984), "Прахът на времето" (2008) и др. Загива на 24 януари 2012 г. при пътна катастрофа.

Стоян Стоев, български актьор (1941-2000).
Актьор в Драматичен театър "Адриана Будевска" в Бургас (1965 Ц 1969), а от 1969 г. е в театър "Българската армия". Участвал е във филмите "Борис т" (1985), "Дом за нашите деца" (1986), "Мъже без мустаци" (1989), "Маргарит и Маргарита" (1989), "Под игото" (1990), "След края на света" (1998) и др. Носител на орден "Кирил и Методий" (1980), на Награда на критиката "за дебют" за ролята на (Захари Стоянов) във филма "Апостолите" (1976), на Голямата награда "Златна роза" за филма "Те надделяха" (Варна, 1986) и др.  Удостоен със званието "Заслужил артист (1985).

Роб Рензенбринк (Питър Роберт Рензенбринк), нидерландски футболист (1947-2020).
С националния отбор по футбол печели два сребърни медала от световни първенства - през 1974 г. във ФРГ и през 1978 г. в Аржентина и един бронзов медал от Европейското първенство през 1976 г. в Югославия. С "Андерлехт" (Нидерландия) печели два пъти турнира Купа на носителите на купи (1976, 1978) и два пъти Суперкупата на УЕФА (1976, 1978).

проф. Андрей Даниел, български художник (1952-2020).
Преподавател по живопис в Националната художествена академия в София (1983-2020), декан на Факултета за изящни изкуства в академията (1992-1995). Бил е преподавател в Националната гимназия за изящни изкуства. Заместник-председател на Съюза на българските художници (8 март 2002-23 април 2008). Работи основно в областта на живописта, но също и на стенописа, сценографията, графиката и оформлението на книгата. Има над 100 участия в представителни изложби на българско изкуство в страната и чужбина, близо 30 самостоятелни изложби и над 50 публикации. Автор е на книгата "Неща, места и хора" (2011). Чл.-кор. на Българската академия на науките в областта на изкуството и изкуствознанието (от януари 2015). Носител е на първа награда от Общата художествена изложба в Пазарджик (1988), на диплом от Международния конкурс по живопис в Кошице, Словакия (1983), на "Кристална звезда" на столичната галерия "Макта" (1997), на наградата "Златно перо" на галерия "Макта" (24 май 1998), на годишната Национална награда за живопис "Владимир Димитров-Майстора" за 2012 г. (1 февруари 2013) и др.
/АЯ/МГ/



/МГ/

news.modal.header

news.modal.text

Към 21:55 на 06.05.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация