site.btaС промени в закон се предлага хората без постоянен и настоящ адрес в България да могат да се регистрират на "служебен адрес" от кметовете на общини

Гражданите, които не притежават жилищен имот или не са в състояние да представят изискуемите документи за извършване на адресна регистрация като документ за собственост или за ползване на имот, договор за наем и др., да могат да заявяват адресна регистрация по постоянен и по настоящ адрес на "служебен адрес". Това предвижда проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация (ЗГР). Той е изработен от междуведомствена работна група, включваща представители на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Министерството на вътрешните работи, Министерството на правосъдието, Министерството на електронното управление, Администрацията на Омбудсмана, Националното сдружение на общините в България, неправителствени организации и адвокати, съобщиха от регионалното министерство.

"Служебният адрес" ще бъде в недвижим имот - общинска собственост, който ще се определя със заповед на кмета на съответната община.

Променените предвиждат също гражданите със заличена адресна регистрация, на база подаден сигнал от собственик за извършена регистрация в имота му, както и хора, регистрирани на адреси, които са заличени от Националния класификатор на настоящите и постоянните адреси, тъй като адресът описва празно дворно място или сградата е негодна за обитаване, да могат да се регистрират адресно на "служебен адрес". Същите права ще важат и за българските граждани, пребиваващи трайно в чужбина, които нямат собствен имот на територията на страната.

Това ще помогне на много хора, изпаднали в тежко положение, тъй като без постоянен адрес не могат да притежават валидна лична карта и да ползват основни граждански права, както и социална и образователна помощ. Липсата на документ за самоличност от страна на родилка, например, е причина новородено да не може да се регистрира пред официалните органи.

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация е публикуван за обществено обсъждане в Портала за обществени консултации и на интернет страницата на министерството, раздел "За обществено обсъждане".

Очакваните резултати от новата уредба са да се осигури възможност за всички граждани да имат адресна регистрация, документ за самоличност, да могат да упражняват правата си, както и да получават услуги, се посочва в мотивите към проектозакона. С проекта не се предвижда въвеждане на актове на Европейския съюз. Законопроектът не съдържа разпоредби, свързани с въвеждането на регулаторни режими.

В мотивите към поректозакона се напомня, че съществуващите текстове след промените в закона от 2011 г. защитиха интересите на собствениците на имоти, но създадоха редица неудобства за гражданите, които нямат и не са в състояние да представят изискуемите документи за извършване на адресна регистрация. Със ЗИД на ЗГР (Обн., ДВ, бр.55 от 2015 г.) бе създаден механизъм за заличаване на адресна регистрация, когато същата е извършена в нарушение на правилата на закона - беше създадена разпоредбата на чл. 99б, съгласно която при писмен сигнал или по искане на собственик на имот, подадени до орган по чл. 92, ал. 1 или до областния управител за нарушение на чл. 92 или чл. 99а, както и по собствена инициатива кметът на общината или на района издава заповед за определяне на комисия, която да извърши проверка за спазване на изискванията за извършване на адресна регистрация или промяна на адрес.

В състава на комисията се включват служители от съответната общинска администрация, представители на съответната областна администрация, на териториалните структурни звена на Министерството на вътрешните работи и на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В случаите на подадени писмен сигнал или искане на собственик на имот заповедта за определяне на комисията се издава в тридневен срок от получаването им и се обявява на таблото за обявления и на интернет страницата на общината. В случай че кметът не издаде заповедта в определения срок, тя се издава от областния управител.

В тридневен срок от извършване на проверката и въз основа на протокола по ал. 2 кметът на общината издава заповед за заличаване на адресни регистрации, за които е установено, че са извършени в нарушение на чл. 92 или на чл. 99а, и изпраща обобщена информация чрез съответното териториално звено "Гражданска регистрация и административно обслужване" на Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване" в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за автоматизираното им заличаване в регистъра на населението. В резултат на това се защитиха интересите на собствениците за в бъдеще, но вследствие на заличаване на адресни регистрации голям брой граждани останаха без адресна регистрация, посочват вносителите на проектозакона.