site.btaИва Лазарова: В последните няколко кампании се наблюдава тенденция за все по-нарастващи вложения за медийна реклама

Ива Лазарова: В последните няколко кампании се наблюдава тенденция за все по-нарастващи вложения за медийна реклама
Ива Лазарова: В последните няколко кампании се наблюдава тенденция за все по-нарастващи вложения за медийна реклама
Ива Лазарова - изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда, Снимка: Димитър Абрашев, БТА

В последните няколко кампании се наблюдава тенденция за все по-нарастващи вложения за медийна реклама. Това може да се дължи на факта, че кандидатите за избираеми позиции се чувстват по-комфортно, представяйки идеите си посредством платени и основно безкритични ПР материали и медийни форми, отколкото в директни срещи с избиратели по време на предизборни събития, каза в интервю за БТА Ива Лазарова - изпълнителен директор на Института за развитие на публичната среда (ИРПС). 

Анализ доколко правилно са разходвани средствата за медии могат да направят отделните формации, но е факт че след местните избори никоя от основните политически сили не беше разочарована от резултата си, посочи тя. 

По думите ѝ, анализ на ИРПС сочи, че за тази кампания повече от половината от средствата за медии - 54 % или 2 049 879 лв., са насочени към онлайн издания. Това е значителна промяна на структурата на този тип разходи спрямо парламентарните избори от миналата година например, когато средствата за онлайн платформи и частни телевизии бяха почти идентични. Очевидно партиите и коалициите все повече залагат на присъствието си в интернет, за да привличат избиратели, коментира Лазарова.

По отношение на изборите за евродепутати може да очакваме по-скоро вяла кампания, без до избирателите да стигне информация за програмите на партиите за работата им в единствената пряко избирана европейска институция. Интересно ще е с какви платформи в тези избори ще участват формации, които имат откровено анти-европейски позиции, каза Лазарова.  

Следва пълният текст на интервюто:

На изборите за местна власт са партиите и коалициите са похарчили 800 000 лева повече спрямо парламентарния вот няколко месеца по-рано. Как анализирате това?

-Местните избори са най-оспорваните у нас. Това е така, защото гласът ни има най-голяма „тежест” именно по време на изборите за кметове и общински съветници. Същевременно в 265-те общини се водят кампании за общински съветници, кметове на общини и населени места, а в градовете с районно деление - и за районни кметове. Именно заради тази специфика, законът е предвидил и най-висок лимит за финансиране на кампанията. Той е в размер на 8 млн. лв. за участващите на национално ниво формации (за сравнение за парламентарни избори таванът е 3 млн. лв.). Такива за изборите през октомври миналата година бяха 58 партии и девет коалиции, регистрирани от Централната избирателна комисия (ЦИК). А всички те можеха да се включват и в местни коалиции. Така във всяка от общините в България имаше още десетки политически субекти, а също и независими кандидати за кметове и общински съветници, издигнати от инициативни комитети в съответните населени места. 

В резултат, след изтичането на кампанията в Сметната палата своите отчети са предали над 600 различни формации (или около 10 пъти повече в сравнение с изборите за парламент през април 2023 г.). Институтът за развитие на публичната среда направи преглед на финансовите документи на участниците, регистрирани в ЦИК. От него стана ясно, че разходите им възлизат на 7 042 646 лв.

Оказва се, че повечето от половината пари са за реклама в медиите. Има ли ефект от това или все пак се оказва, че част от тези разходи са неправилно планирани?

-И в тази кампания най-много са разходите за медийни услуги - те са стрували на партиите и коалициите общо 3 860 110 лв. В последните няколко кампании се наблюдава тенденция за все по-нарастващи вложения за медийна реклама. Това може да се дължи на факта, че кандидатите за избираеми позиции се чувстват по-комфортно представяйки идеите си посредством платени и основно безкритични ПР материали и медийни форми, отколкото в директни срещи с избиратели по време на предизборни събития. 

По отношение на планирането на разходите, водещите формации са подходили по различен начин. От коалицията "Продължаваме промяната - Демократична България" са залагали в най-голяма степен на медийно присъствие. Те имат и най-много разходи за социални медии. За разлика от тях от ГЕРБ са заложили в по-голяма степен на активна кампания по места, като това може да се дължи и на техните устойчиво изградени структури там и присъствието им в местната власт в редица общини. Анализ доколко правилно са разходвани средствата за медии могат да направят отделните формации, но е факт че след местните избори никоя от основните политически сили не беше разочарована от резултата си. 

Според данните основната част от средствата за медийна реклама по време на кампанията са за онлайн издания. Как се обяснява тази тенденция?

-Да, за тази кампания повече от половината от средствата за медии - 54 % или 2 049 879 лв., са насочени към онлайн издания. Това е значителна промяна на структурата на този тип разходи спрямо парламентарните избори от миналата година например, когато средствата за онлайн платформи и частни телевизии бяха почти идентични. Очевидно партиите и коалициите все повече залагат на присъствието си в интернет, за да привличат избиратели. Възможно е това преориентиране да се дължи и на спецификата на местния вот. Често партиите имат различни послания в отделните общини и населени места, като се фокусират върху конкретни локални проблеми. Поради тази причина е по-трудно да бъде водена ефективна кампания основно през медии с национален обхват.

В категорията на уебсайтовете би следвало да са включени и разходите за платени постове в социалните платформи като Facebook и Instagram. За тях няма самостоятелна графа в отчетите, но те са много активно използвани от политическите формации за агитация. Предимствата на социалните мрежи са, че те са лесен и ефективен канал за предаване на посланията към избирателите, който може да се използва успешно и от по-малки формации. Това ги прави особено привлекателни по време на предизборни кампании.

А как си обяснявате намаляващата роля на агитацията?

-Както вече споменахме, разходите за медии се увеличават. Платената медийна реклама е много по-лесна и неангажираща откъм време и реален контакт с избирателите. А последните вероятно ще търсят отговори за управлението на своето населено място от партийните представители. Логистиката и организацията на успешни събития на терен зависи в голяма степен от познаването на местните проблеми и специфика, от това дали там партията има работещи структури и пр. 

След шестте кампании в предходните две години, част от които изобщо не включваха провеждане на масови мероприятия заради пандемията от  COVID-19, може да се предположи и че кандидатите са “отвикнали” от подобни събития. Предвид спада в избирателната активност след април 2021 г., вероятно и гласоподавателите едва ли са нетърпеливи да посещават такива. 

Какво очаквате да видите на кампания за евроизборите през май?

-Кампаниите за членове на Европейския парламент у нас обикновено се характеризират с по-ниска избирателна активност - през 2019 г. тя е била 32,64 %, и не толкова сериозни политически конфронтации. От тази гледна точка може да очакваме по-скоро вяла кампания, без до избирателите да стигне информация за програмите на партиите за работата им в единствената пряко избирана европейска институция. Интересно ще е с какви платформи в тези избори ще участват формации, които имат откровено анти-европейски позиции.  

Европейските избори у нас (а и не само) минават по линията на дискусии по вътрешнополитически проблеми. Вероятно дебатите ще са по-скоро по линията “за” и “против” управляващото мнозинство в много по-голяма степен, отколкото за бъдещето на европейския проект и ролята на България в него. 

/РН/

news.modal.header

news.modal.text

Към 06:16 на 23.07.2024 Новините от днес

Тази интернет страница използва бисквитки (cookies). Като приемете бисквитките, можете да се възползвате от оптималното поведение на интернет страницата.

Приемане Повече информация