site.btaВъв варненското село Изгрев изграждат 13-метрова камбанария на 160-годишния храм „Св. Петка“

Църковното настоятелство на православния храм „Св. Петка - Параскева“ във варненското село Изгрев изгражда нова камбанария към черквата. Проектът е одобрен и чака разрешение за строеж от главния архитект на Община Суворово, като същевременно се набират още средства за строежа, разказа за БТА Лидия Христова, която заедно със съпруга си Евгени се грижи за църквата от 2015 г.

Камбанарията ще бъде висока 13 метра и ще има три камбани. Те са закупени от Варненската и Великопреславска митрополия от Украйна още през 2017 г. Решението да се изгради голяма камбанария е взето преди шест години от църковното настоятелство, добави Христова. Проектът предвижда тя да има облика на 160-годишната църква, да бъде с каменна облицовка, кръгъл купол, дължина и ширина по четири метра.

Черквата в Изгрев датира от 1858 г. и е третата, съградена във Варненска околия след тези в Николаевка и Джаферлий (дн. Кичево). Тя има площ 325 кв.м, като височината в средата на свода е 8,5 метра. Осветена е на 28 юли 1858 г. от Варненския владика и 12 свещеници. Първият свещеник, който служи там, е Станчо Стоянов от Габрово. 

Храмът е обновен цялостно по европейска програма през последните години, разказа Лидия Христова. Възстановени от иконописеца Младен Костадинов са Царските икони, както и всички липсващи от иконостаса. Голяма част от тях са били откраднати, а други повредени от влагата и дървояди, уточни тя. Реставрацията продължава и в момента, като остава да се изобразят някои старозаветни сцени. Младен Костадинов работи от миналата година и по голямото старо разпятие с образа на Христос. Имаме за цел да доизпишем двете сцени на него, посочи служителката. 

Ново е слънцето на иконостаса, покрито с 24-каратово злато. Закупени са нови аналои, кандила, съд за светена вода. Възстановен е тронът. В храма има много подарени икони. Една от тях е на Богородица Хлебна, която е силно почитана от местните хора, тъй като е покровителка на земеделците, а в селото всички имат градини и отглеждат продукция, посочи Христова. Изрисувана е по идея на църковното настоятелство и служи при молебени за дъжд и плодородие. В черквата е съхранена икона върху кожа от 1867 г., дарена от семейство от селото, както и везана с мъниста Богородица, направена от Милен Миланов, който е правнук на строителя на храма Ханджи Дойчо Янев.  

В храма понастоящем служи отец Димитър Кадийски, който идва веднъж месечно за Света Литургия. Той обслужва още съседните села Калиманци, Левски, Николаевка, Войводино и манастира „Рождество Богородично“ в местността Сотира във Варна. На клира до миналата година е пяла неговата съпруга, която е починала. Сега това прави съпругът на Лидия - Евгени Христов. Той се учи в храма „Св. Димитър“ в квартал „Владиславово“ във Варна, но църковното пеене е голяма наука и усвояването му не става бързо, каза тя.

Свещеникът прави два-три пъти годишно водосвет. Следващият предстои за празника на Св. Трифон и с новата осветена вода ще се напръскат оранжериите, градините и разсадите за новата земеделска продукция, посочи Христова. Тя изтъкна, че всички служби в храма се съобразяват с местните хора, които през последните години са основно преселили се от Варна млади семейства, които всеки ден пътуват до големия град за работа и училище на децата. По думите й те се стараят да се адаптират се към начина на живот на село, който също изисква усилия. „Гледаме служенията да бъдат в събота и неделя, за да могат да присъстват повече хора, защото това е молитвеният смисъл. Спазваме и големите панихиди за упокой на починалите три пъти в годината. Радвам се, че успяхме да докоснем нашите съселяни да полагат усилия и грижи за душите на починалите си близки и те категорично присъстват на панихидите. Провеждат се още венчавки и кръщавки за хора, които искат да имат един по-интимен ритуал“, каза Лидия Христова. Тя смята, че селото достига до 400 души, като най-многолюдно е през лятото. В храма са създали и малка библиотека, но по думите й хората не четат книги. 

Село Изгрев в миналото носи името Гюндогду. В него през 1850 г. се открива българско училище, което е третото във Варненска околия след тези в Николаевка и Девня.