site.btaЩастлива съм, че с „Концерт за бебоци“ Националната опера си отгледа публика, каза за БТА режисьорката Юлия Кръстева

Десет години „Концерт за бебоци“ бяха отпразнувани в Националната опера и балет. С празничен спектакъл, пълна зала, балони за малките посетители и празнично настроение екипът и публиката – от бебета до баби, отбеляза кръглата годишнина.

Щастлива съм, че отгледахме цяло поколение деца и артисти, обичащи операта. Това е смисълът на моята работа, каза за БТА режисьорката на спектакъла Юлия Кръстева. Тя отбелязва, че изпитва огромно вълнение, когато гледа реакцията на публиката. „Когато видиш щастливите очички, когато не желаят да си тръгнат, тогава ти действително се чувстваш реализиран и щастлив. За целия ден зареден“, разказва режисьорката с усмивка и вълнение.

„Започнахме да правим концертите за бебоци преди десет години. И много от тези дечица вече са големи и ги виждаме в голямата зала“, каза директорът на Националната опера и балет Пламен Карталов. Той допълни, че това е целта им. „Да отглеждаме нашата публика тук, на тази сцена, в тази зала, която построихме специално за най-младата ни публика. Защото това беше една репетиционна зала“, обясни той.

Директорът на операта каза, че много от артистите са пораснали заедно с публиката и вече са на голямата сцена – сопрани, тенори, мецосопрани. По думите му, е много важно, че децата водят своите родители на опера. Той благодари на Юлия Кръстева и й връчи почетна грамота по повод 10 години концерти за бебоци.

„Над 50 хиляди бебоци с родителите гледаха нашите представления. Това са над 630 спектакъла, които направиха много артисти“, каза още той.

„Още в началото винаги имаше публика за тези концерти. Действително, с времето сме възпитали и отгледали нашата публика, която все повече и повече ни търси, което е нашата задача. Така че операта работи плътно за своята публика“, каза Юлия Кръстева. Тя отбеляза, че винаги е имала вярата в успеха на този спектакъл. „Защото ние, ако нямаме вярата, че ще я отгледаме тази публика, няма как да вървим“. Кръстева допълни, че има пълната подкрепа на директора Пламен Карталов, който споделя виждането, че операта трябва да отгледа своята публика.

И това вече е факт. На концерта в събота голяма част от по-големите деца в публиката вече знаеха и пееха с артистите песните „Добре дошли“ и „Музикант“ на Мария Момирова, „Зеленчуци, който не яде“, „Патешки танц“. Програмата на концертите включва познати мелодии, но също така и песни, арии и дуети, ансамбли от класическия репертоар - Шуберт, Шуман, Менделсон, Росини, Брамс, Моцарт, Александър Владигеров, Георги Костов, Александър Райчев, от класическите опери „Хензел и Гретел“, „Вълшебната флейта“. Музиката е поднесена с аранжименти за пиано, цигулка, флейта и кларинет, обой и ударни инструменти. Децата имат възможност да чуят всеки от тях поотделно, а по-големите дори ги разпознават по звученето и „подсказват“ на артистите.

По думите на Юлия Кръстева, в програмата на Националната опера вече има близо 40 постановки за деца. За повечето от тях няма билети за месеци напред. Стартирали са през 2008 година. „Имаме не само оперни, а и балетни спектакли. Имаме и спектакли на голяма сцена. Отворихме вече и мюзикъли, както беше „Баща ми бояджията“, сега направихме съвсем скоро житието на Иван Рилски – „Рилският пустинник“ за малко по-пораснали деца. „Звукът на музиката“, „Лили вълшебното бисерче“, „Вълкът и седемте козлета“, „Бременските музиканти“, „Аладин и вълшебната лампа“, каза Кръстева. Тя допълни, че търсят контакта не само в камерната зала, а и в голямата. Но публиката предпочитала по-близкия контакт с артистите в малката зала. „По време на Ковида, когато спазвахме дистанцията, децата казаха, че предпочитат малката зала, защото се усещат много близко до солистите и като че ли влизат в техния свят“, допълни режисьорката.

Пожелава си да има винаги пълни зали. „И да ги виждаме вече и в голямата. Това е смисълът – да знаем, че сме посели много добре семето“, каза тя.