site.btaСъбитията днес - Дневен календар

На 20 януари в историята

20 януари 2024 г., събота, 3-а седмица от началото на годината

Българската православна църква отбелязва деня на преп. Евтимий Велики. Св. Евтимий, патриарх Търновски.
Евтимий Велики е роден през 377 г. в град Мелитин (Армения) до река Ефрат. Син на родители, които дълго време нямали деца, той още при раждането си бил посветен на Бога. Евтимий се отрекъл от светския живот и заживял като пустинник в източната част на Юдейската пустиня, на десет километра от Йерусалим. Скоро при него се събрали много монаси и други благочестиви люде и възникнала църква и монашеско общежитие, на което Евтимий станал игумен. Това било основата на бъдещия Теоктистов манастир, който през 420 г. се прославил с едно голямо чудо на преподобния Евтимий Велики. Със силата на Христовата вяра той излекувал Теревон, сина на шейха на бедуините Аспевет, половината тяло на който било изсъхнало. Изумените араби пожелали да се покръстят и искрено приели христовата вяра, а за бедуините била открита специална епархия.

Равен на него по святост и величие е българският патриарх Евтимий Търновски, който е роден около 1327 г. вероятно в Търново. Евтимий Търновски произхожда от знатния болярски род Цамблаковци. Добил за времето си добро светско образование, но духовните му търсения го отвели до Килифарския манастир, където около 1350 г. станал монах под духовното ръководство на преп. Теодосий Търновски, а също и един от най-ревностните му ученици. По-късно в продължение на седем години той пребивавал в Цариград и в Атонската Света гора. Завръщайки се в родината, Евтимий се усамотил в пещера, недалеч от Търново, и там основал манастира "Св. Троица". Отдал се на книжовна работа и събрал около себе си ученици. През 1371 г. той полага основите на Търновската книжовна школа. Предприема и извършва важна правописно-езикова реформа, с която цели да внесе единство в правописа и литературния език. През 1375 г. е избран за български патриарх. Автор е на житията на Иван Рилски, Иларион Мъгленски, Петка (Параскева) Търновска, Филотея. На този ден празнуват Евтим, Евтимий и др.

На този ден в България:

1912 - Край Санкт Петербург, Русия, е извършен полет на първия български самолет "Княз Борис Търновски", конструиран от Сотир Черкезов - възпитаник на Общоруския императорски аероклуб в гр. Гатчина. През лятото на 1911 г. той разработва проекта и построява своя самолет-биплан с дарения на българи от Болград. Полетът е насрочен в деня на пълнолетието на българския княз - 20 януари 1912 г. Сотир Черкезов успява да издигне своя самолет на 300 м височина и да го приземи успешно на летището край Санкт Петербург.

1965 - Излиза бр. 1 на сп. "Светът в снимки и карикатури", издание на Българска телеграфна агенция (БТА). На 1 януари 1970 г. списанието се преименува на "Паралели". Последният бр. 51-52 (2334) излиза на 23-31 декември 2010 г.

1999 - В Атина, Гърция, е подписан договор за изграждане на Черноморска подводна оптична кабелна система на стойност 51 млн. долара от представители на Армения, България, Кипър, Украйна, Русия, Словения и Гърция. Договорът за  строителството на е сключен с  консорциума Алкател Събмарин Нетурк - Тайко.

2004 - Около 14.00 ч. в Хасково е измерена температура 16,5 градуса - най-високата температура, регистрирана на този ден през последните 100 години в района на града.

2011 - Със 141 гласа "за" парламентът дава вот на доверие за цялостната политика на правителството с министър-председател Бойко Борисов. На 19 януари 2011 г. в Народното събрание е внесено предложение от премиера Бойко Борисов за гласуване на доверие по цялостната политика на Министерския съвет.

2015 - В София се провежда деветата годишна среща на бизнеса с правителството на тема: "Как да тръгнем нагоре", като Фокус на дискусията са финансовата система, енергетиката и съдебната реформа. Във форума участват повече от 250 ръководители на най-големите български компании, инвеститори, представители на международни финансови институции, дипломати. Изказване правят министър-председателят Бойко Борисов и президентът Росен Плевнелиев.  

2018 - Еднодневно работно посещение в България на канцлера на Германия Ангела Меркел по покана на министър-председателя Бойко Борисов. Двамата обсъждат приоритетите на българското председателство на Съвета на Европейския съюз, както и отношенията с Турция.

2020 - Парламентарната група на "БСП за България" внася в деловодството на парламента искане за вот на недоверие, подписано от 78 народни представители, към правителството на министър-председателя Бойко Борисов за провал на политиката в областта на околната среда и водите. Причина е водната криза в Перник, където от 18 ноември 2019 г. е въведен режим на водата поради нарушения водeн баланс в язовир "Студена", захранващ града с питейна вода.

2021 - Софийският градски съд признава за виновен Викторио Александров за убийството на жена му и детето им и го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Той трябва да плати и обезщетение от 400 000 лв. на близките. На 29 октомври 2018 г. съпругата му Дарина е намерена убита. По-късно през деня полицията открива Викторио Александров, който е прострелял детето си, а след това се е опитал да се самоубие. Той признава за виновен по всички обвинения.

2022 - В ж.к. "Люлин" в София на тържествена церемония с участието на президента Румен Радев и кмета на София Йорданка Фандъкова е направена първа копка на храм "Св. патриарх Евтимий Търновски".

2023 - По предложение на ГЕРБ, ДПС, БСП и „Български възход“ и без писмени мотиви със 118 гласа "за" и 82 "против" и след продължителни дебати Народното събрание освобождава председателя на Сметната палата Цветан Цветков  с проект на решение, извънредно включен в дневния ред на пленарното заседание.  Цветан Цветков е председател на Сметната палата от 26 март 2015 г. Формалният мотив за неговото освобождаване е изтеклият му мандат през март 2022 г.

На този ден по света:

1265 - В Англия е проведено първото заседание на първия парламент в Англия от противниците на короната под ръководството на Симон дьо Монфор (1208-1265), граф на Лестър. Заседанието се провежда по времето на крал Хенри Трети (19 октомври 1216-16 ноември 1272), в хода на гражданската война (1263-1267). Английският парламент се образува на основата на феодалното събрание, известно като "Кралска курия", което се създава в Англия по времето на Вилхелм Завоевателя (1027-1087), след като той превзема през 1066 г. Англия и става неин крал (до 1087). Кралската курия е събрание на феодални лордове, изпълняващо функциите на върховен съд и на съвещателен глас на краля. През 1295 г. крал Едуард I (20 ноември 1272-7 юли 1307) свиква т.нар. Образцов парламент, в който участват представители на всички графства и градове, а не само феодални владетели и ръководители на духовенството. Първите две групи съставят Камарата на общините, а вторите - Камарата на лордовете.

1940 - В Канада е създаден в. "Канейдиън трибюн", централен орган на Канадската комунистическа партия.

1942 - На среща на 15 високопоставени представители на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и германски правителствени служители във вила в предградието Ванзее в Берлин е взето решение за изтреблението на евреите, т. нар. окончателно решение на еврейския въпрос. На 31 юли 1941 г. Херман Гьоринг подписва заповед за назначаването на Райнхард Хайдрих за отговорен за "окончателното решаване на еврейския въпрос". На 29 ноември 1941 г. Хайдрих разпраща покани за конференция, на която да бъдат обсъдени най-ефективните и икономични пътища за решаване на задачата по унищожаване на милиони евреи в Европа. Сред поканените са ръководители на СС, високопоставени членове на Националсоциалистическата германска работническа партия (НСДАП) и представители на различни министерства в нацистка Германия. На тайното заседание не присъства Адолф Хитлер, но на присъстващите е съобщено, че в съответствие с получената по-рано негова заповед, трябва да се пристъпи незабавно към изселване на евреите в Източна Европа, на територията на окупираната Полша, където впоследствие са построени множество концлагери.

1952 - В Брюксел, Белгия, е основана Международната асоциация на любителския театър (AITA).

1957 - В Индия е основан Център за ядрени изследвания. От 1967 г. центърът носи името на индийския физик, основател на ядрената наука и техника в Индия Хоми Джехангир Бхабха. Центърът е открит от първия министър-председател на Индия Джавахарлал Неру.

1961 - Джон Кенеди полага клетва като 35-и президент на САЩ. На 22 ноември 1963 г. е убит при атентат по време на обиколка в Далас, щата Тексас.

1966 - Създаден е "Унион" - Берлин, немски футболен клуб. Негов предшественик е футболен клуб "Олимпия Обершьоневайде", създаден на 17 юни 1906 г.

1977 - Джеймс Ърл (Джими) Картър полага клетва като 39-и президент на САЩ. Той е президент до 20 януари 1981 г.

1995 - Във Франция над устието на река Сена е открит въжен мост, свързващ Горна и Долна Нормандия. Строителството на моста  започва на 11 май 1990 г. Oбщата му дължина е 2141 м., а дължината на моста между двете пристанища е 856 м. Към този момент е най-дългият въжен мост в света.

1996 - Произведени са първите избори в Палестинските автономни територии за Палестински съвет (парламент) и за ръководител на палестинската автономна власт (президент). Изборите са проведени в съответствие с подписаното на 28 септември 1995 г. във Вашингтон, САЩ, Временно израелско-палестинско споразумение за разширяване на палестинското самоуправление на Западния бряг на река Йордан, ивицата Газа, с което завършва първият етап на преговорите между Израел и Организацията за освобождение на Палестина (ООП). За ръководител на палестинската автономна власт е избран Ясер Арафат.

2001 - На официална церемония пред сградата на Конгреса на хълма Капитолия в столицата Вашингтон Джордж Уокър Буш полага клетва като 43-и президент на САЩ. На 2 ноември 2004 г. е преизбан. Заема поста до 20 януари 2009 г.

2008 - На официална церемония в Тбилиси, Грузия, Михаил Саакашвили полага клетва за втори президентски мандат. Той е избран за държавен глава на 5 януари 2008 г.

2009 - Барак Обама полага клетва като 44-и президент на САЩ. Той е първият чернокож президент на страната.

2010 - Гръцкият юрист Никифорос Диамандурос е избран за европейски омбудсман от Европейския парламент.

2014 - Българският тенисист Григор Димитров се класира за четвъртфиналите на Откритото първенство на Австралия по тенис. Той побеждава Роберто Баутиста Агут с 6:3, 3:6, 6:2, 6:4 за 2.24 ч. и става първият българин, който достига до място сред най-добрите осем на турнир от Големия шлем. Григор Димитров губи четвъртфинала срещу световния номер 1 Рафаел Надал (Испания) с 1:3 сета.

2016 - Националното управление за океански и атмосферни изследвания на САЩ и НАСА представя данни, че 2015 г.  е била най-горещата година, регистрирана от 1880 г.,  когато започват да се събират данни за температурните стойности. Средната температура през цялата 2015 година над сушата и океаните е била с 0,9 градуса по Целзий над средните температурни стойности през 20-и век.

2018 - В 17:00 ч. местно време е района на Африн, Северна Сирия, започва операция "Маслинова клонка" на турските въоръжени сили срещу кюрдските милиции "Сили за защита на народа", отрядите на Партията на демократичния съюз, Кюрдската работническа партия (ПКК) и сунитската групировка "Ислямска държава". В операцията участват 72 изтребители на турските военновъздушни сили, които нанасят удари по позиции на кюрдските милиции. Поразени са 108 от 113 набелязани цели, убити са девет души, 13 цивилни са ранени.

2019 - В Чили е регистрирано земетресение с магнитуд 6,7 по скалата на Рихтер и с епицентър на 15 км от пристанищния град Кокимбо, на дълбочина 53 км. Хиляди домакинства остават без електричество. Трусът е бил усетен и в района на столицата Сантяго, близо 400 км на юг.

2021 - Във Вашингтон, САЩ, Джо Байдън и Камала Харис встъпват в длъжност като 46-и президент и вицепрезидент на страната. Камала Харис е първата жена вицепрезидент на САЩ, първата чернокожа и първият човек от индийски произход на този пост.

2022 - Белгийката Зара Ръдърфорд на 19 години се приземява на летище "Кортрейк-Вевелгем" в Белгия със своя самолет "Шарк" - най-бързият за момента свръхлек самолет в света. Зара Ръдърфорд излита на 18 август 2021 г. от същото място, като за пет месеца прелита над пет континента и 52 страни, изминавайки 51 000 километра. На 14 януари 2022 г. тя каца и на летище "София" в България. Тя става най-младата жена, извършила околосветски полет и първият белгиец, обиколил света самостоятелно с едномоторен самолет.

2023 - Във Вашингтон, САЩ, бившият президент Доналд Тръмп и адвокатката му Алина Хаба са осъдени да заплатят близо един милион долара за покриване на съдебните разходи на противниковата страна по дело срещу Хилари Клинтън, обвинявайки я в опит за измама на президентските избори през 2016 г. Според  съдия Джон Мидълбрукс  делото е ненужно и  Доналд Тръмп е злоупотребил със съда, като е поискал да бъде започнато дело срещу Хилари Клинтън, обвинявайки я, че тя и други лица са  се опитали да убедят обществеността, че предизборният екип на Доналд Тръмп е работил в съглашателство с Русия. Той е поискал 70 милиона долара обезщетение от бившата си противничка в битката за президентския пост, които той печели през ноември 2016 г. Искането за започване на дело е отхвърлено от съдия Джон Мидълбрукс през 2022 г.

Родени на този ден българи:

проф. Стефан Бобчев, юрист, фолклорист и публицист (1853-1940).
Един от основателите на първото българско печатарско и книгоиздателско дружество "Промишление" в Цариград (1870). Сред инициаторите е за създаването на Висшето училище в София (1888), основател на Юридическия факултет на университета. Член и председател на Върховния административен съд (1883). Директор на правосъдието в Източна Румелия (1884-1885). Депутат в 8-ото и 9-ото Обикновено народно събрание (1894-1899). Един от учредителите на Славянското дружество в България (1899) и негов председател (1903-1940). Основател и председател на Дружеството на българските публицисти и писатели (1901-1921), Депутат в 13-ото и 14-ото Обикновено народно събрание (1903-1911). Министър на народното просвещение (16 март 1911-1 октомври 1912). Като министър прокарва първия Закон за Българската академия на науките. Пълномощен министър и извънреден пратеник на България в Санкт Петербург (1912-1913). Основател и първи ректор на Свободния университет за политически и стопански науки (1920-1940).  Дописен член (1881) и редовен член (1884) на Българското книжовно дружество. Дописен член на Академията на науките и изкуствата в Загреб (1909), на Чешката академия на науките и изкуствата в Прага (1910) и др. Автор е на повече от 4000 публицистични и научни статии и книги.

Никола Агънски, писател, социолог, военен деец и политик (1889-1959).
Командир на 9-а батарея от 2-и артилерийски полк  в Балканската война (1912-1913) и командир на 6-а батарея от 5-и артилерийски полк в Първата световна война (1915-1918). Член на Българския земеделски народен съюз. Един от учредителите на Народния съюз на запасните офицери и подофицери (1922). Участва в подготовката на Септемврийското въстание (1923). Помощник-комендант на София (1944-1945). Един от основателите на Съюза на научните работници, негов секретар (1944-1954) и подпредседател (1954-1959), главен редактор на съюзните издания (1946-1959). Автор на монографии в областта на социологията "Въведение към социологията" (1927-1936), "Социология" (1948) и др.

Петко Атанасов (Петко Атанасов Мавродиев), актьор и режисьор (1889-1956).
Създател на Общодостъпен театър във Видин (1910). Играл е в Народния театър "Иван Вазов" (1911-1956, с прекъсвания). Директор и режисьор на театъра в Хасково (1923). Актьор в пътуващата театрална трупа  Свободен театър (1924), в театрите във Варна  (1939-1942) и в Плевен  (1943-1945). Член на редакционния комитет на сп. "Актьор" (1923-1925) и сп. "Български театър" (1936-1937). Редактор на в. "Български артист" (1926-1934). Секретар на Съюза на артистите в България (1930-1931).

Петя Герганова, актриса (1905-1985).
От 1924 г. е актриса в Народния театър "Иван Вазов" с прекъсвания, когато е в състава на Общински театър - Пловдив (1935-1936), в Театър "Българска армия" (1954-1955) и Театър 199 "Валентин Стойчев" (1974-1975). Автор е на книгата "Г. А. Стаматов" (1970). Носителка е на орден "Георги Димитров" (1972, 1975, 1985).

Борис Апостолов, футболист (1925-2009).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Ботев" (София)," Раковски" (София), "Спартак" (София), "Левски" (София), "Локомотив" (София) и "Септември" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 24 мача. Футболист на България за 1949 г.

акад. Хачо Бояджиев, телевизионен и филмов режисьор (1932-2012).
Бил е режисьор в театъра в Кюстендил (1958-1959), директор и главен режисьор в театъра във Видин (1959-1961). От 1963 г. е режисьор в Българската телевизия. От 1964 г. е заместник-директор и главен режисьор на "Концертна дирекция" в телевизията. Главен режисьор (1971-1979) и генерален директор (11 март 1993-23 юни 1995) на Българската национална телевизия (БНТ). Създател на българския мюзикхол: "Криворазбраната цивилизация", "Вражалец", "Мисия във Виена", "Зех тъ, Радке, зех тъ", "Рогоносец без рога"; на телевизионни шоу програми - "ТВ мюзикхол 72", "Аз съм Лили", "Добър ден, довиждане", "Ретробуфофест", "Съзвездия - '83", "Ах, този театър!", "ТВ карнавал", "Телеразада". Автор е на поредица новогодишни програми по БНТ, на постановки в телевизионния театър - "Автобиография" по Бранислав Нушич, "Макбет", "Харолд и Мод" и др. Носител на орден "Кирил и Методий" трета степен (1972), на  орден "Кирил и Методий" първа степен (1982). Удостоен е със званието "Заслужил артист" (1979). Носител на наградата "Златен век" на Министерството на културата за принос в развитието на българската култура (20 януари 2012).

Иван Стоянов (Типеца), футболист (1949-2017).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Спартак" (София) и "Левски" (София). За националния отбор по футбол има изиграни 19 мача.

Йордан Караджов, певец и композитор (1952).
Работил е с група "Кенари" (1969-1971), след което близо 8 години с група "Златни струни". Един от основателите (юни 1978) и фронтмен на група "Сигнал". Той е композитор на повечето песни на "Сигнал", сред които "Може би", "Да те жадувам", "Мина и Лора", "Сляп ден", "Сбогом", "Обещах ти луда нощ" и др.  От 2015 г. е един от създателите и член на формацията "Легендите".  Има издадени над 18 албума, участия в над 7000 концерта и повече от 500 000 продадени плочи. Носител на награди от български и международни фестивали, сред които първа награда за изпълнение на Дрезденския шлагер фестивал (1980), два пъти е носител на трета награда от фестивала "Златният Орфей" (1979, 1992). Носител на орден "Св. св. Кирил и Методий"  огърлие  за особено значимите му заслуги в областта на културата (2013).

Здравко Желязков, естраден певец (1953).
Пее в дует с Екатерина Михайлова (известни като Катя и Здравко) от дует "Ритон, който е създаден през 1975 г. В периода 1977-1979 г. двамата пеят под името "Студио 2". През годините имат издадени 12 албума, сред които "Сингъл" (1980),"Прегърни ме" (1981), "Дует Ритон" (1983), "Накъдето ми видят очите" (1987), "Хитовете на Ритон" (1990),  "Джалма" (1994), (1996), "Болка от любов" (1997),"Купете сърцата ни" (2000), "Цяла нощ" (2001), "Две звезди - Златна колекция" (2007), "Пътят към твоето сърце" (2015), "Ритон в ритъма латино" (2016),"Златен ритон" (2017) и др. Имат над 2500 концерта в България и зад граница. Носители на голямата награда на журито от фестивала "Златният Орфей" с песента "Огън и дим" (1997), на първа награда на журито от фестивала "Златният Орфей" за песента "С приятели е по-добре" (1998), на награда "Кристална Лира" за цялостно творчество на Съюза на българските музикални и танцови дейци (1998).

Иванка Христова, икономист и политик (1956).
Главен секретар на Агенция за социално подпомагане (февруари-юни 2003), заместник изпълнителен директор на Агенция за социално подпомагане (юни-юли 2003). Заместник-министър на труда и социалната политика (21 юли 2003-8 юни 2005; 2 септември 2005-18 август 2008). Директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" (юни-август 2005).

проф. Пламен Панайотов, юрист и политик (1958).
От 1985 г. е преподавател по наказателно право в Софийския университет "Св. Климент Охридски". Депутат в 39-ото Народно събрание (5 юли 2001-17 юли 2003). Заместник министър-председател от 17 юли 2003 г. до 16 август 2005 г. Депутат в 40-ото Народно събрание (2005-2009). Първи заместник-председател на партия Национално движение за стабилност и възход (НДСВ) от 6 април 2002 г. до 15 октомври 2005 г.  и неин заместник-председател  от 15 октомври 2005 г. до 27 ноември 2007 г. От 2012 г. е ръководител  на Катедра по наказателноправни науки към Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". От 2015 г. е председател е на Комисията по атестирането на Юридическия факултет. Научен секретар на списание "Съвременно право" (1995-2007). От 2015 г. е член на Съвещателната колегия на списание "Европейски правен преглед", а от 2017 г. е научен ръководител  на Студентската научна академия "Ребус". Основните научни интереси и публикации на Пламен Панайотов са в областта на наказателното право, наказателното право на Европейския съюз и международното наказателно право.

Самуел Финци, актьор (1966). 
От 1989 г.  живее и работи в Германия.  Участвал е във филмите "Парчета любов", "Аз, Графинята", "Забраненият плод", "Блубери хил", "Лагерът", "Посетени от Господ", "18% сиво", "Един живот" (2024) и др. От 1995 г. участва в чужди кинопродукции, има над 110 роли в български и европейски филми. През 2015 г. е обявен за "Актьор на годината" в Германия в анкета на 42 театрални критици и журналисти за сп. "Театърът днес" за превъплъщението си в ролята на Владимир в пиесата "Очакване на Годо" на Самюъл Бекет, постановка на Иван Пантелеев в "Дойчес театер" в Берлин, Германия. Автор е на автобиографичната книга "Книгата на Самуел" (2023).

Евгени Димитров (Маестрото), музикант и продуцент (1969).
От 1993 г. е част от "Ку-ку бенд". От 4 ноември 2019 г. е директор на телевизия "7/8".

Петя Пендарева, състезателка по лека атлетика и треньор (1971).
На Европейското първенство през 1994 г. в Хелзинки, Финландия, печели бронзов медал в щафетата 4 х 100 м, на Европейското първенство през 2000 г. в Гент, Белгия, печели сребърен медал (60 м).

Георги Марков, футболист (1972-2018).
През футболната си кариера е играл за отборите на "Пирин" (Гоце Делчев), "Ботев" (Пловдив), "Локомотив" (София), "Левски" (София), "Трабзонспор" (Турция) и "Ерготелис" (Гърция). За националния отбор по футбол има изиграни 36 мача и отбелязан 1 гол.

Илиян Стоянов, футболист (1977).
През футболната си кариера е играл за отборите на ЦСКА (София), "Велбъжд" (Кюстендил), "Левски" (София), "Джеф Юнайтед" (Япония), "Санфрече" (Япония) и "Фагиано Окаяма" (Япония). За националния отбор по футбол има изиграни 40 мача.

На този ден са родени и:

Йоханес Йенсен, датски писател (1873-1950).
Носител на Нобелова награда за литература за 1944 г. за умението му да съчетава поетичното въображение със силно интелектуално присъствие.

Юзеф Казимеж Хофман, полски пианист и композитор (1876-1957).
Автор е на над 100 музикални произведения, както и на две книги по теория и практика на свиренето на пиано.

Алфредо Фони, италиански футболист и треньор (1911-1985).
С националния отбор по футбол печели златен медал от Олимпийските игри през 1936 г. в Берлин, Германия, и златен медал от Световното първенство през 1938 г. във Франция.

Гулам Исхак Хан, пакистански политик (1915-2006).
Президент на Пакистан (17 август 1988-18 юли 1993).

Федерико Фелини, италиански режисьор и сценарист (1920-1993).
Представител на неореализма в италианското кино. Започва кариерата си като асистент на италианския режисьор Роберто Роселини. Режисьор е на филмите  "Осем и половина" (1963), "Сладък живот" (1960), "Пътят" (1954), "Сладък живот" (1960), "Амаркорд" (1973) и др. Носител на "Оскар" за цялостно творчество (1993).

Едуин Олдрин, американски астронавт (1930).
Член на екипажа на американския космически кораб "Аполо 11" с командир астронавтът Нийл Армстронг. Той е вторият човек след Нийл Армстронг, стъпил на Луната на 20 юли 1969 г. В мисията на "Аполо 11" (16-24 юли 1969) участват астронавтите Нийл Армстронг, Майкъл Колинс и Едуин Oлдрин.

Дейвид Линч, американски режисьор и продуцент (1946).
Режисьор и сценарист е на филмите "Гумена глава" (1977), "Човекът-слон" (1980), "Дюн" (1984), "Синьо кадифе" (1986), "Диво сърце" (1990), "Мълхоланд драйв" ( 2001), "Инланд Емпайър" (2006), както и на сериала "Туин пийкс" (1989-1991, 2017) и др. Носител на френската филмова награда "Сезар" в категория чуждестранен филм (1982, 2002). Носител на почетна награда "Оскар" (2020).

Йоран Першон, шведски политик (1949).
Министър на образованието на Швеция (12 март 1989-4 октомври 1991). Министър на финансите на Швеция (7 октомври 1994-22 март 1996). Министър-председател на Швеция (21 март 1996-18 септември 2006). Председател на Шведската социалдемократическа работническа партия (22 март 1996-17 март 2007).

Oуен Харгрийвс, английски футболист (1981).
С отбора на "Байерн Мюнхен" (Германия) печели турнира Шампионска лига (2001) и Интерконтиненталната купа. С отбора на "Манчестър юнайтед" (Англия) печели турнира Шампионска лига (2008).

Пиер Уебо, камерунски футболист (1982).

Елдерсон (Ува Елдерсон Ечиеджиле), нигерийски футболист (1988).

Ренато Ибара, еквадорски футболист (1991).

Хосе Хименес (Хосе Мария Хименес де Варгас), уругвайски футболист (1995).
С "Атлетико Мадрид" (Испания) печели турнира Лига Европа (2018) и Суперкупата на УЕФА (2018).

Това е денят на смъртта на:

Дейвид Гарик, английски актьор, режисьор и драматург (1717-1779).
Той е един от най-проникновените интерпретатори на английския драматург Уилям Шекспир за своето време, като е изиграл 25 роли от неговите пиеси. С актьорската и режисьорската си дейност той започва историята на новия английски театър. През 1747 г. поема ръководството на театър "Дръри Лейн" и извършва обновителни реформи в театъра -  прекратява останалата от времето на класицизма практика зрителите да стоят на сцената, като предимството да седят там имали само аристократите. Това дало повече простор на актьорите и създало по-силно сценично въздействие. През 1765 г. за първи път сцената се осветява от рампа, а не както преди от полилеи, което било истинска революция за сценичното пространство, тъй като не само категорично се отделяла сцената от залата, но много по-добре се виждала мимиката на актьора.

Жан-Франсоа Миле, френски художник, представител на реализма (1814-1875).

Джон Ръскин, британски изкуствовед, писател, поет и критик (1819-1900).

майор Константин Никифоров (Константин Никифоров Попконстантинов), български военен деец (1856-1891).
Военен министър (10 септември 1885-9 август 1886; 9 август-12 август 1886). След детронацията на Александър I (1886) напуска армията и се занимава с литературна дейност. Един от основателите  на в. "Търновска конституция" (1884-1888). Носител на орден "За храброст" втора степен (1885).

Петър Кантарджиев, български архитект (1893-1981).
Главен архитект на София (1945-1948). Заместник главен архитект на България (1950-1952). Директор на Софийската окръжна проектантска организация (1952-1961). Проектира и строи в София жилищни сгради (1920-1944), хотел "Oдеон палас" (1923) и др. Ръководител на колективи за изработването на градоустройствените планове на Перник, Самоков и др. (1945-1960). Автор е на "Градостроителството в миналото и при социализма" (1952). Носител на орден "Народна република България" първа степен (1968, 1973).

Джони Вайсмюлер, американски спортист и актьор (1904-1984).
Петкратен олимпийски шампион през 1924 г. в Париж, Франция (3 златни медала), и през 1928 г. в Амстердам, Нидерландия (2 златни медала). Поставил е 67 световни рекорда. Той е човекът, който пръв преплува 100 метра за по-малко от минута (9 юли 1922 г. - 58,6 секунди). През 1931 г. е нает от филмовата компания "Метро Голдуин Майер" за ролята на Тарзан в серийния филм по едноименното произведение на Едгар Райс Буроус.

сър Александър Матю Бъзби (Мат Бъзби), шотландски футболист и треньор (1909-1994).
Футболен мениджър на английския футболен клуб "Манчестър Юнайтед" (1945-1969; 1970-1971). След самолетната катастрофа на 6 февруари 1958 г. в Мюнхен, Германия, известна като Мюнхенска трагедия, при която загиват 23 души, от които 8 футболисти, трима от персонала на клуба и 8 британски спортни журналисти Мат Бъзби, който е сред оцелелите, се заклева да възpоди "Манчестър Юнайтед" и да го направи най-добрия отбор в Европа. Десет години по-късно, през 1968 г., "Манчестър юнайтед" печели Купата на европейските шампиони. През 1969 г. Мат Бъзби е удостоен с ордена на Британската империя (почетно рицарско звание).  През май 1996 г. на вxода на cтадион "Oлд Тpафоpд" е издигната негова бронзова скулптура.

Харалан Русев (Харалан Русев Манолов), български писател и публицист (1914-1968).
Един от основателите и главен редактор на в. "Народна борба" - Хасково (1944-1945), главен редактор на в. "Септември" - Стара Загора (1946-1949). Завеждащ отдел във в. "Работническо дело" (1949-1952). Автор е на книгите "Всеотдайно" (1952, 1968), "Под земята" (1959), "Кристали" (1965), "Белият ад" (1963), "По стръмнините" (1948, 1984, посм. има 9 издания на 8 чужди езика). Носител на орден "Народна република България" втора степен (1965), лауреат на Димитровска награда (1950) и др.

Джери Мълиган, американски джазмузикант саксофонист, певец и композитор (1927-1996).

Одри Хепбърн (ист. име Еда Кейтлийн ван Хеемстра Хепбърн-Ръстън), британска актриса (1929-1993).
Участвала е  във филмите "Ваканция в Рим" (1953),  в "Закуска в Тифани" (1961),  "Моята прекрасна лейди" (1964) и др. Носителка на "Оскар"  за най-добра актриса за  ролята на принцеса Ана във филма "Ваканция в Рим". От 1988 г. до смъртта си през 1993 г. е посланик на добра воля на Фонда на ООН за подпомагане на децата (УНИЦЕФ).

Марко Стойчев, български кинодраматург и сценарист (1931-2006).
Главен редактор на редакция "Хумор, сатира и забава" в Българско национално радио (БНР) (1954-1966), в Центъра за туристическа пропаганда при Комитета по туризъм (1969-1972) и като редактор в Студия за телевизионни филми "Екран" на Българска национална телевизия  /БНТ/ (1972). Заедно с Мориц Йомтов (известни като Братя Мормареви) са сценаристи на филмите "Таралежите се раждат без бодли" (1971), "С деца на море" (1972), "Войната на таралежите" (1979), Двойникът" (1980),"Капитан Петко войвода" (1981), "Васко да Гама от село Рупча" (1986), "Адио Рио" (1989), "Бай Ганьо тръгва из Европа" (1991) и др. Създава фондация  за детско кино и литература "Братя Мормареви" (1993). Носител на втора награда за филма "Таралежите се раждат без бодли" на Международния кинофестивал в  Москва (1971) , първа награда  за филма "Изпити по никое време" Хихон, Испания (1974), втора награда на 13-ия Кинофестивал във Варна - медал "Климент Охридски" (1977), награда на Съюза на българските филмови дейци за детско кино за филма "Войната на таралежите" (1979),  първа награда  за телевизионен сериал  и награда на Съюза на българските филмови дейци за "Васко да Гама от село Рупча" (Варна, 1986).

Ненко Токмакчиев, български художник (1931-2014).
Бил е художник в Драматичен театър "Константин Кисимов" във Велико Търново, в Драматичния театър "Иван Радоев" в Плевен и във Видинския драматичен театър (1959-1961). Рисува предимно пейзажи, композиции и портрети, като предпочита акварела. Има редица самостоятелни изложби в Бургас, Велико Търново, Пловдив, София, Търговище, Ямбол, както и в Алжир, Австрия, Сирия и Унгария. Част от картините му са в колекциите на Националната художествена галерия и Софийска градска художествена галерия. Носител на орден "Кирил и Методий" първа степен (1981). Удостоен със званието "Заслужил художник" (1984), Почетен гражданин на Бургас (2001).

Маноел Франсиско дос Сантос (Гаринча), бразилски футболист (1933-1983).
В Бразилия той е определян за втория най-добър футболист за всички времена след Пеле. Прякорът му Гаринча на португалски език означава "птичка". Наричат го и "Краля на дрибъла" заради уникалния дрибъл с топка, който според специалистите се дължи на факта, че по рождение левият му крак е с 6 см по-къс от десния.
 
Клаудио Абадо, италиански диригент и композитор (1933-2014).
Той прави своя дебют в Ла Скала в Милано през 1960 г. и е неин музикален директор (1968-1986). Дирижира Виенската филхармония за първи път през 1965 г. на фестивала в Залцбург. Музикален директор на Виенската държавна опера (1986-1991). От 1979 г. дирижира и Лондонския симфоничен оркестър. След 1990 г. е диригент на Берлинската филхармония. Обявен е за пожизнен сенатор през м. август 2013 г. от президента на Италия Джорджо Наполитано до смъртта си на 20 януари 2014 г.

Николай Павлов, български юрист и политик (1935-2011).
Депутат в VII Велико народно събрание (1990-1991), един от авторите на Конституцията на Република България (1991). Член на Конституционния съд (3 октомври 1991-3 октомври 1997). Председател на Комисията за защита на конкуренцията (10 декември 1997-3 октомври 2003).

Хитоши Сайто, японски джудист (1961-2015).
Двукратен олимпийски шампион през 1984 г. в Лос Анджелис, САЩ, и през 1988 г. в Сеул, Република Корея. Световен шампион през 1983 г. в Москва, СССР.
/АЯ/КГ/МГ/