site.btaОБНОВЕНА Георги Георгиев-Аршата e победител в конкурса за избор на лого и слоган на кампанията за присъединяването ни към еврозоната

Георги Георгиев-Аршата e победител в конкурса за избор на лого, слоган и разработване на бранд книга (бранд бук) на кампанията за присъединяването на страната ни към еврозоната, обявен от Министерството на финансите (МФ). 

Резултатите от конкурса бяха представени днес на пресконференция във финансовото министерство.

Конкурсът е част от комуникационната кампания за присъединяване на България към еврозоната. Целта на кампанията, която ще бъде развита от Министерството на финансите не е да има някакъв общ дебат за или против еврото, а да информира и да се бори с дезинформацията, да отговаря на истинските потребителски въпроси от гражданите и от бизнеса, каза заместник-министърът на финансите Ивайло Яйджиев при представянето на победителя в конкурса.

Татяна Пройчева, директор на Дирекция "Връзки с обществеността и протокол" в МФ, отбеляза, че целта е да се създаде обща визуална идентичност на комуникационните дейности за всички институции, ангажирани в процеса за приемането на единната европейска валута.

Конкурсът беше обявен в края на октомври миналата година като кандидатите имаха месец да изработят и представят своите проекти. След изтичането на срока, са подадени 22 проекта както от физически лица, така и от фирми, посочи тя. Проектите са минали два етапа на оценка – етап за допустимост по документи и втория етап, който е бил анонимен за журито, на  избор и излъчване на победител и подгласник. В хода на двете стъпки на провеждането на конкурса са отстранени шест кандидати заради несъответствие с изискванията, като на оценка са подложени 16 проекта. Татяна Пройчева отбеляза още, че в журито, което беше обявено в началото на конкурса, са поканени професионалисти по художествени и визуални изкуства, по комуникации и експерти, които са пряко ангажирани в процеса на присъединяването на страната към еврозоната.

Предложените проекти, които са продължили във втория етап на конкурса са минали проверки за имитация и плагиатство. В момента от МФ са предприели процедура по патентоване на знака с цел да са защити от злоупотреби или посегателства с авторски права, каза Пройчева.

Знакът основно комбинира три елемента - знакът на еврото, трикольора и лицето на европейската монета. При него трите линии на българския флаг заменят двете линии в знака на еврото, като това не пречи на четимостта на знака на еврото, но допълва българското в него, описа идеята си за лого победителят в конкурса Георги Георгиев. Той добави, че за предложения от него слоган, който е "Единството е сила", е стъпил на легендата за хан Кубрат. "Това е първото нещо, което учим по история в училище. Легендата ни разказва за снопа от пръчки, който той е показал на синовете си и за това, че когато те са много, трудно се чупят. Слоганът е най-кратния вариант на тази легенда – "Единството е сила“, ние ставаме единни с ЕС по още един начин като сме с единна валута", обясни идеята си Георгиев за слоган на кампанията.

Георги Георгиев е на 24 години от Пловдив, предстои му дипломиране в Националната художествена академия. Занимава се с преподавателска дейност в родния си град, където преподава на ученици от Математическата гимназия и на деца от детска градина. 

В отговор на въпрос за изпълнението към днешна дата на критериите от България за членство в еврозоната, заместник-министър Яйджиев коментира, че предизвикателство остава инфлацията, като според него имаме шанс да се вместим в критериите до излизане на конвергентния доклад, който се очаква през юни.

Критериите са четири количествени -  за ниво на публичния дълг, ниво на дефицита, дългосрочни лихвени проценти и инфлацията, и един качествен – за съответствието на законодателната рамка у нас с изискванията за еврозоната, припомни заместник-министърът. Към момента благодарение на завършването на бюджета миналата година на 2,2 процента дефицит, официално сме изпълнили критерия за бюджета, изпълнили сме критерия за дълга - ние сме държавата с втория най-нисък дълг в ЕС, за дългосрочните лихвени проценти също сме чувствително под референтната стойност, отбеляза Яйджиев. Относно законодателната част той посочи, че там също се движим с добри стъпки, необходимо е да се приеме закона за БНБ, който се разглежда на първо четене в парламента като добави, че законът е консултиран с ЕЦБ и с ЕК.

Предизвикателството остава инфлацията, последните данни от декември показват от една страна по-бързо от очакваното забавяне на инфлацията в България, от друга страна ускоряване на инфлацията в еврозоната, каза Яйджиев. Той посочи, че  това е плаващ критерий, който зависи от референтни стойности, както българската стойност, така и от това какво става в еврозоната. Ножицата между инфлацията в България, която за декември е малко под 5 процента и инфлацията в еврозоната, която за декември е изчислена на 2,9 процента, се стеснява. Ако погледнем прогнозите на ЕК за цялата година се вижда, че те очакват в края на годината ние да сме в рамките на 0,7 - 0,8 процента над средната инфлация, каза Яйджиев. По думите му този "епизод" на инфлация, които имахме в последните две години тече към приключване и ножицата се стеснява. Въпросът е дали тя ще успее да се стесни достатъчно бързо до конвергентния доклад, каза заместник-министърът и добави, че за целта трябва да имаме данните до май, тъй като докладът се очаква да излезе през юни. Тенденцията е ясна, има реалистичен шанс ние да се вместим в тези критерии, тъй като е известно, че когато беше взето решението за Хърватия, те също бяха над чисто номиналната стойност, но бяха направени оценки от страна на ЕЦБ във връзка с някои държави, които се прецени, че не са представителни и това позволи Хърватия да влезе в критерия за инфлация, припомни той. 

Яйджиев каза още, че през последните две години,  България, макар и да беше с висока инфлация в абсолютна стойност, беше сред страните с по-ниска инфлация в Централна и Източна Европа, дори и по-ниска от доста страни в еврозоната. 

Заместник-министърът отбеляза също, че еврозоната е добър инструмент и за намаляване на инфлацията в България. Виждаме, че инфлацията в страните извън еврозоната е значително по-висока от тези в еврозоната. Ако се погледнат данните за ноември и декември от петте държави с най-висока инфлация, четири са извън еврозоната, даде пример той.