site.btaКлиматичните промени са глобален феномен, но имат ясно изразени локални характеристики, каза доц. Стелиян Димитров

Климатичните промени са факт, те винаги са били факт, дори като ни е нямало нас - климатът се е променял, но сега ние започваме да усещаме тези промени и физически. Тези климатични промени не са нещо изолирано, а са глобален феномен, но имат много ясно изразени локални характеристики - те се случват в нашия живот и засягат начина, по който ние ежедневно функционираме, защото въздействат върху всички компоненти на географската среда. Това каза доц. д-р Стелиян Димитров - ръководител на катедрата "Геопространствени системи и технологии" в Геолого-географския факултет към Софийския университет СУ "Св. Климент Охридски", на заключителната среща по проекта "Smart adapt - умна адаптация".

Събитието се състоя днес в новата конферентна зала в Софийския университет "Св. Климент Охридски". 

Доц. д-р Стелиян Димитров е и директор на Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии (НУЦГИТ) към СУ. Според него големият проблем е, че мащабите на климатичните промени стават по-големи и всичко се случва по-бързо, отколкото учените са предполагали и тази променяща се география няма как да не промени по някакъв начин и живота на хората. За бъдещите поколения съм сигурен, че това ще бъде много драстично. От всички територии особено уязвими са урбанизираните територии, защото в тях хората живеят и са ги наситили с различни обекти и материали, които са се превърнали в хибридни системи, а не са природни, каза доц. Димитров. 

Той подчерта, че затова е необходима много силна връзка между науката, образованието и администрацията, за да се адаптира градската среда. "Много специалисти в България говорят за климатични прогнози, но няма прогнози на бъдещия климат, а има проекции", заяви доц. д-р Стелиян Димитров. Той каза, че "когато говорим за София, трябва да кажем, че през последните 100 години географското пространство в нея и поддържащите това пространство екосистеми са подложени на един константен натиск. Това означава, че София се превръща от един много малък град в един прекалено голям град за мястото, в което тя се намира. "Умният" град и регион е този, който по-ефективно се адаптира към променящата се география, който създава условия и полза технологиите, за да подпомага тези условия, обясни ученият.  

Аз бях заместник-кмет по екология в последния мандат на кмета на София Йорданка Фандъкова и създадохме първия научен съвет за климата, и първия научен съвет за въздуха. Знаех, че само заедно, обединени - местната власт, Столичният общински съвет, студентите, университетите и бизнесът, можем да променим средата, в която живеем. Това е възможността, която ми се даде, за да реализираме този проект и един от основните "двигатели" е Анна Стойкова, която е общински съветник, каза ръководителят на проекта Десислава Билева, която е бивш заместник-кмет на Столичната община в направлението "Зелена система, екология и земеползване".

Проектът е малък, но е начало за бъдещи дискусии, направихме откриваща среща, след това имахме първата кръгла маса в 40-о Средно училище в район "Люлин", заснехме и градския топлинен остров в "Люлин". Втората кръгла маса беше в Софийския университет и на нея се дебатираха политиките и решенията, които се прилагат и как студентите виждат нашия град - София, с какво изоставаме и къде да наваксваме, обясни Десислава Билева. Тя отбеляза, че е и дългогодишен преподавател в Нов български университет.   

Доц. д-р Димитър Желев - заместник-декан на Геолого-географския факултет на СУ, заяви, че се радва, че е на тази среща, на която се говори за околна среда, за климат и за човешкия отпечатък. Геолого-географският факултет е първото научно звено в страната, което създаде специалност, посветена на климатичните промени на английски език, за да дава възможност на българските студенти "да са в час" с международната терминология, но да се привличат и чуждестранни студенти. "Двигател" за създаването на тази специалност е доц. д-р Стелиян Димитров, който за пореден път показа своята визионерска мисия - да вижда от какво има нужда висшето образование, отбеляза доц. Желев. 

Когато Десислава Билева беше заместник-кмет по екологията в София, за първи път срещнахме представител на общината, който инициативно се обърна към учените и включи учени от нашия факултет, и от други университети, и институти да участват в решаването на проблемите на столицата, отбеляза доц. Димитър Желев. Този проект, за който днес говорим, показва доброто сътрудничество между България и Съединените американски щати, както и на България с Европейския съюз, за да търсим заедно с тях решения на общите ни проблеми, добави заместник-деканът на Геолого-географския факултет.

Събитието се организира в партньорство с Националния университетски център за геопространствени изследвания и технологии към Софийския университет. На него присъстваха участници и партньори по проекта, студенти и преподаватели от Геолого-географския факултет. 

Беше представена и новата специалност на Геолого-географския факултет "Климатични промени и управление". 

Проектът "Smart adapt - умна адаптация" е свързан с активното ангажиране на студентската общност в адаптацията към климатичните промени и смекчаването на негативните им въздействия върху градското пространство на София. Климатичните промени и тяхното отражение върху планетата са все повече във фокуса на общественото внимание и медиите в България, но липсва сериозна и активна ангажираност на различните социални групи и общности в дейностите по смекчаване на тяхното негативно въздействие върху начина ни живот и в ефективното адаптиране на средата към тях. Целта на проекта е да се осигурят условия за по-активното ангажиране на най-будната част от местната общност на София - студентите. София е град с над 50 000 студенти в различни университети, които практически ще формират бъдещия елит на нашето общество. В голяма степен именно от тях ще зависи и ефективността на процесите по адаптацията към климатичните промени и смекчаването на тяхното негативно въздействие, отбелязват организаторите.

Кръгла маса на тема "Климатични промени и адаптация към тях" се състоя на 11 декември 2023 г. в Геолого-географския факултет на Софийския университет. Форумът бе по проекта "Smart adapt - умна адаптация".

Националният университетски център за геопространствени изследвания и технологии разполага с уникални технологии, с които реализираме изследователски дейности в областта на геопространствените и геоинформационни системи. С тези технологии изготвяме изследвания и анализи, които помагат за по-доброто териториално и градско планиране, пространственото моделиране и създаване на цифрови пространствени модели, приложими в картирането и оценката на риска, свързан с климатичните промени и неблагоприятните хидросферни явления. Това казва деканът на Геолого-географския факултет проф. д-р Климент Найденов, цитиран в съобщение от сайта на СУ от ноември 2023 г.